Гео Милев
1895 - 1925

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Христо Ботев
1848 - 1876

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Никола Вапцаров
1909 - 1942

ЗОВ
Бий! Бий! Бий! -
барабани
тръби
камбани
- буди!
Избухни сред въртоп от тревога, стихийно сърце!
Хвърляй с безумни ръце в сърцата, в главите
главни от възторг
бомби от бунт
пурпурни топки от смут
- луди луни и слънца! -
Възкръсни просветлен сред великия ден на човека.
Лазаре, стани!

На 15-ти януари отбелязваме рождението на великия български поет-експресионист Георги Милев Касабов, по-известен като Гео Милев. Още в училище той започва да проявява своята любов към литературата като превежда от руски език стихове на Пушкин, Лермонтов, Некрасов и други. По време на следването си в Софийския университет открива богатството на модерната тогава немска поезия и заминава да продължи образованието си в Лайпциг.

По-късно успява няколко години да издава списание за поезия и организира театрална трупа. През Първата световна война е ранен и изгубва едното си око. По време на лечението си в Германия не спира да посещава библиотеки, музеи, изложби и театри, както и да попива от революционния кипеж на Германската революция в смяната на монархията с република. Баща е на детската писателка Леда Милева.

Спиралата на времето ни е изпратила едно стогодишно послание в стихотворението "Зов" от неговите "Грозни прози", което е валидно и днес.

ПАТРИОТ
Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.
И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
залага си и жената.
И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата.

На 6-ти януари, отбелязахме 168 години от рождението на поета-революционер, националния български герой, Христо Ботьов Петков - Христо Ботев.

Роден е в семейството на учителя и просветител Ботьо Петков и израства заедно със седемте си братя и своята сестра Ана. Малкият Христо идва на белия свят със символа на предстоящия си живот, в стая на калоферското училище, където е настанено семейството на учителя. По-късно става ученик при баща си, а с порастването си започва да му помага в преподаването.

Христо Ботев е сред най-известните български емигранти, заминава в Румъния, при българските хъшове, където се калява за предстоящата му революционна дейност. През лятото на 1874 г. е избран за един от петимата членове на Българския революционен централен комитет - БРЦК, заедно с Любен Каравелов, Тодор Пеев, Олимпий Панов и Киряк Цанков. В следващата година участва във вземането на решение "за организиране на въстание в най-кратък срок, за да се използва кризата в Османската империя".

Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Въпреки, че е интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление.

Иронията на неговото време, изразена в стихотворението "Патриот", е валидна и днес за състоянието на българския народ в третата национална катастрофа и ролята на псевдо-патриотите за запазване на установеното положение.

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

На 23-ти юли, 1942 г. с разстрел за организиране на подривна дейност срещу немските войски българската държава отнема живота на българския социален поет Никола Вапцаров. 

Борбата остава безмилостно жестока, за физическото и морално спасение на българския народ, за възстановяването на Българския национален идеал, за скъсването с омразата и междуособиците в българското общество, за връщането на справедливостта в правовата система на държавата.

Write here...

Св. Отец Паисий Хилендарски
(1722 - 1773)

 

 

 

 

Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе.

На 19-ти юни честваме рождението на Будителя на Будителите, героят на своето време, който прекосява невъобразими за времето си пространства, за да събере в една книжица желанието си да събуди отново за живот Националния идеал на българите. Подвиг, който дава началото на Българското възраждане и създава основите на Новата Българска държава. Св. Отец Паисий Хилендарски е своеобразен патрон на нашето Българско Сдружение за Директна Демокрация в скромния ни стремеж да променим мрачните прогнози за изстрадалата ни нация и народност в 21-ви век.

Гео Милев
(1895 – 1925)

Глас народен:
Глас божи
С хиляди ножа
прободен
народ -
затъпен
унижен
по-нищ и от просяк,
останал
без мозък
без нерви -
въстана
из мрака тревожен
на своя живот
- и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН!

На днешната дата, 15-ти май, преди точно 90 години, бащата на детската писателка Леда Милева, Гео Милев, е арестуван и обявен за "безследно изчезнал" след като е извикан за „малка справка“ от полицията. Останките му са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб край София (Илиенци). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операция в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 г., доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.
Немски възпитаник, един от най-изявените българи за своето време, родолюбец, поет-експресионист, визионер и обществено активен гражданин. Ужасяващото насилие, на което става жертва, е породено от съвпадението на Априлските събития в София около атентата в църквата Св.Неделя, отпечатването на неговата поема Септември, посветена на Септемврийското въстание от '23-та година, както и от промяна в Закона за защита на Държавата, който развързва ръцете на репресивния държавен апарат.

Георги С. Раковски
(1821 – 1867)

Що стоиме, българи! За кога чакаме! Европа и цял просвешен свят са разположени да съдействуват за нашата свобода, но тряба ние да почнем и да покажем, че в нашите жили тече еще старобългарска юнашка кръв и че мъчителите не са я съвсем изпили!

Всяка година, 2-ри април, отбелязваме годишнината от рождението на Георги "Сава" Раковски, основоположникът на Българската национално-освободителна борба. Известен публицист, историк, демократ и радетел за сбъдването на Българския национален идеал. Той е идеен вдъхновител на четническото движение, а организационните му способности дават основата за делото на Васил Левски и вдигането на Априлското възстание. В дните преди да се разболее фатално от туберкулоза, уморен, но обнадежден, води оживена кореспонденция със своя ученик Левски, знаейки, че предава борбата в най-добрите ръце. 
Георги С. Раковски оставя след себе си послание към следващите поколения да бъдат организирани, да следват българския интерес и да пазят свободата, която е по-ценна от всичко.

Васил Левски
(1837 – 1873)

И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия [и] Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, [те] ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: “Свята и чиста република”.

Нека на 19-ти февруари не си припомняме само трагичната смърт на Апостола. Нека помним завинаги завета, който остави след себе си!

st_stambolov.jpg

Стефан Стамболов
(1854 – 1895)

Не е ли по-добре за наший народ, не е ли по-разумно за нашата политика, не е ли по-достойно за Княза, правителството и народа, да си гледаме работата без да се унижаваме пред когото и да е, без да признаваме, че един български въпрос съществува, без да чакаме помощ за нашите народни стремления от там, гдето помощта си много скъпо продават?

Стефан Стамболов е един от най-значимите български политици. Съставил Прокламацията за Съединението на България, най-светлият пример за национално единение, впоследствие реализира многобройните си дарби в служба на Родината. За 7 години управление успява с три основни стълба на своята политика да предотврати икономическата зависимост на младата българска държава. Насърчава вътрешното потребление и производство, довело до стартиране на повече от 80 фабрики. Развива здравеопазването, пенсионното дело и финансовите услуги, модерната българска армия, прави железниците държавни, все основи на държавността, които днешните управляващи се опитват да унищожат. Стамболов превръща България от турска провинция в модерна европейска държава, което води до подем на българското образование и култура.Тази политика прави България първа регионална сила и гарантира нейното превръщане в европейски политически фактор. Всичко това коства живота му, тъй като води непримирима политика за отстояване на българския национален интерес в отношенията с Русия, Турция и Европа, като проявява и тежка вътрешна авторитарност. Бива посечен от македонстващи българи, при положение, че е един от борците за освобождение и запазване на цялостната Българска Македония.

Историѧ славѣноболгарскаѧ
1765 г.

За българския народ, царе и светии и за всички български деяния и събития. Събра и нареди Паисий Йеромонах, който живееше с Света гора Атонска и беше дошъл там от Самоковската епархия в 1745 година. А събра тази изтория в 1762 година за полза на българския народ.

Създаването на първия препис от Историѧ славѣноболгарскаѧ през 1765 година разпалва огъня от килийната свещ на Паисий Хилендарски. Атонският монах формулира идеала за смисъла на съществуването на българите и дава началото на българското Възраждане, а неговият пръв ученик и последовател, Софроний Врачански, започва разпространяването му. По този начин българските езикови семенца оставени от Патриарх Евтимий покълват отново по българските земи, затиснати под скиптъра на османските султани, за да избуят в нова и силна българска държава век по-късно. Припомнянето на тези позабравени събития ще помогне съвременният българин да отрезнее и да отсее истината за своя живот от заблудите, които знайни и незнайни днешни псевдо-герои му налагат. Да сме благодарни, братя и сетри, че и в богатата ни национална история можем да намерим надежда и път за днешното духовно и материално спасение на българската нация.

Гоце Делчев
(1872 – 1903)

Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть!

пише борецът за освобождение на Македония и Одринско, големият българин Георги (Гоце) Делчев в писмо до свой съратник. Слова, написани с надеждата, че наследниците на онези времена ще го опровергаят и ще излекуват в себе си болестта на разединението. Днес ние имаме тази уникална възможност да докажем, че борбата не е била напразна и да възстановим заедно българския национален интерес и идеал. С мъдра, но категорична промяна.

Св. Евтимий Търновски
(ок. 1325 – ок. 1403)

Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба.

Най-сияйната личност всред светите предстоятели на Българската православна църква – архиепископи и патриарси е несъмнено Свети Евтимий, Патриарх Търновски – един от покровителите и символите на българската нация, пример за нашата организация. Основател на Търновската книжовна школа, установил правилата за правопис в българския език и коригирал изопачените български църковни книги. Текстовете им се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия.
Привърженик на аскетизма, той преследва ересите и упадъка на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси. 
Ръководи защитата на Търново, паднал в ръцете на османските орди след тримесечна обсада. С това страната ни потъва в тъмните времена на безнадеждност за векове. Делото на Патриарх Евтимий обаче остава да тлее в огнището на българщината, за да бъде запалено отново от Паисий Хилендарски с определянето на Българския национален идеал и последвалото Българско възраждане. Да помним труда на Светия Патриарх, за да възстановим идеалите, езика и надеждата на българската нация.

kableshkov.jpg

Тодор Каблешков
(1851 – 1876)

Моята младост принадлежи на Отечеството ми, паша ефенди, и ако ми е мъчно, то е затова, че бесилката ще ми отнеме възможността да се боря за свободата му против вашата омразна, тиранична власт. Нашата кръв ще обагри пътя към свободата и над измъчената ни родина ще изгрее слънцето на българската правда.

заявява знаменитият възрожденски деец Каблешков преди да сложи край на живота си и обещаващото си бъдеще в габровския конак след неуспеха на паметните исторически кървави априлски събития, на които самият той дава ход. С изключително виско за времето в което е живял образование и възпитан в любов към народа си и патриотизъм, Тодор Каблешков е един от стълбовете на копривщенското революционно движение, поддръжник на идеите и горд последовател на Васил Левски.

Васил Петлешков
(1845 – 1876)

Сам съм – други няма! Аз водих, аз заповядах, други не търсете!

Васил Петлешков – отдаден на борбата за свобода на изстрадалия народ, председател на комисията, която трябва да изработи военния план за Априлското въстание и Възванието към народа в Брацигово и околните села.  Предава се сам на турците, за да не навреди на някого, с което спасява селото от опожаряване, умира жестоко измъчван, разпитван и горен, изричайки единствено: "Сам съм – други няма..."

Пейо Яворов
(1878 – 1914)

И все пак един идеал, породен в недрата на обществения живот, зрее в зависимост от неговите нужди и събира отделните ни старания, независимо от нашите интимни мисли и чувства, желания и побуждения;— идеал, който тегне като огромна скала върху,плещите на цял народ и който ще стане жива действителност — да роди нови идеали, за нови обръщения.

В годината на освобождението от османско иго се ражда големият български поет Пейо Яворов, един от най-изявените защитници на идеята за свободата на Македония, носител на "Кръст за храброст", деен сподвижник на Гоце Делчев и негов пръв биограф. Бележит символист, един от най-големите български поети на 20-ти век.

Стоян Михайловски
(1856 – 1927)

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!

Стиховете за Химна на българската просвета и култура "Върви, народе, възродени..." са написани от видния българин Стоян Михайловски – държавник, радетел за свободата на Македония като част от майка България, но и поет, писател, юрист, завършил във Франция, завърнал се в Родината, за нейното Възраждане след освобождението от османско иго.