През месец февруари започва годишният цикъл на обработка на лозите в Южна Европа. На 14 февруари лозарите от България, Гърция и Сърбия се отправят с мезета и бъклици вино към лозя и градини, за да се помолят за плодородие след дългата зима.
Тъй като църковният календар във всичко е ръководел празника и делника на православните народи, гърците измолвали плодородие с молитвата "Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием"*, а българите се молели с думите "Дай Боже, свети Трифон да помага, да се роди много...".
Българите правели символично първата пролетна резитба на лозите на 14 февруари - денят, в който по стар стил бил възспоменаван св. мъченик Трифон. Този ден те нарекли "Трифон Зарезан".
На утринната служба в чест на светия мъченик богомолците се молели в храма за Господното лозе - Църквата, и измолвали Божията благодат да осени всеки Неин член. След богослужбата някои от тях канели свещениците да осветят молитвено бъдещата реколта и да направят първата символична резитба. В някои населени места това ставало и с литийни шествия с образа на свети Трифон, възприеман вече от лозарите като техен (и на реколтата им) небесен покровител и гонител на вредителите.
След благословиите, поливането с вино, ритуалните игри, песните и хората, всички сядали на обща трапеза върху пешкири на земята. Някои попрекалявали с виното, забравяли молитвите за плодородие и запявали песни за "пияния Трифон".
След календарната реформа Църквата чества свети мъченик Трифон 13 дена по-рано (на 1 февруари), но, по разбираеми причини, лозарите продължили да правят ритуалното "зарязване" на лозите в средата на месеца. Поради липса на църковно съзнание, някои апелират днес Българската православна църква да "разреши проблема" с честването на "Трифон Зарезан".