БСДД

View Original

Ница и Анкара – Анкара и Берлин. Геополитическото огледало.

Немският коледен базар в София.

от Христина Христова в Избор на редактора · 20/12/2016 · 10:29

На 14 срещу 15 юли т.г., по време на фойерверките по случай националния празник на Франция, терористична атака в Ница уби над 80 души, а десетки бяха ранени. Часове по-късно в Турция беше извършен опит за военен преврат, който промени драстично и драматично вътрешнополитическата ситуация в страната.

Няколко месеца по-късно, на 19 декември, в столицата Анкара брутално и публично е убит руският посланик в Турция – Андрей Карлов, а само часове след неговия разстрел, камион се врязва в пешеходната зона на един от традиционните и най-многолюдни Коледни базари в Берлин.

Удивителен съвпад на дестабилизация и симетрия в геополитическото огледало – отново едновременно в Турция и Европа, само с няколко часа разлика.

Но в геополитиката случайни съвпадения няма.

Опитът за военен преврат срещу Ердоган в Турция и хладнокръвното убийство на руския посланик Андрей Карлов в Анкара са свързани безспорно с възхода на руско-турските отношения и ситуацията в Сирия. Да си припомним, че на 27 юни т.г., дни преди неуспешния военен пуч, президентът на Турция Реджеп Ердоган се извини с официално писмо на руския държавен глава Владимир Путин за сваления на турско-сирийската граница военен самолет Су-24 през ноември 2015 и за смъртта на пилота. Путин прие извинението и се заговори за предстоящата среща между двамата лидери. Днес, няколко месеца по-късно, покушението срещу руския посланик беше извършено в навечерието на срещата между външните министри на двете страни – Сергей Лавров и Мевлют Чавушоглу. На срещата двамата първи дипломати трябваше да обсъдят променящата се обстановка в Сирия след превземането на Алепо – безспорна и очаквана победа за сирийската армия и Русия.

Убийството на руския посланик е израз на чудовищна безпомощност. Дори и поръчителят да не бъде официално разкрит, за цялата световна общественост е ясно кой има полза от скъсването на връзките между Москва и Анкара. Това не успя да се постигне със свалянето на руския самолет. Не успя и с последвалия опит за военен преврат. Явно няма да успее и с убийството на Карлов, въпреки че в международните отношения подобен акт е сигурен повод за война. Путин в коментара си след убийството не се усъмни в лоялността на Ердоган и нарече турските служби „партньорски“ – и това е ясен знак за настъпилия разрив в НАТО, а алиансът с променлива скорост върви към своята несъстоятелност и разпад.

В същото време врязването на камион в пешеходната зона на Берлинския коледен базар в навечерието на най-светлия християнски празник – Рождество Христово, удивително напомни окървавената Ница в нощта на френския национален празник – Денят на Бастилията. И двата терористични акта целят едно – всяване на страх и несигурност в момент на празнична еуфория. Избрани са празници, в които уплашените и пострадалите са не само местни жители, но и многобройни чуждестранни гости и туристи. Да си спомним, че десет дни след терора в Ница френските контратерористични служби наредиха да се унищожат всички видеозаписи от атентатa. Интервюираните от Le Figaro местни власти споделиха, че това е първият път, в който те са били призовани да унищожат доказателства от местопрестъплението – еднo, както те изтъкват, незаконнo действие. Ако съпоставим тази нелепа и твърде съмнителна неадекватност с „чуденето“ на германските власти часове след атентата дали всъщност става въпрос за атентат или просто за обикновен „инцидент“, пъзелът се нарежда недвусмислено дори за евроатлантическите слепци.

И всичко това се случи часове преди Избирателната колегия в САЩ да гласува и да потвърди формално победата на Доналд Тръмп над Хилари Клинтън в президентските избори.

Отиващият си световен ред е в своя зловещ предсмъртен гърч. Поражението на Западната коалиция в Сирия и рухващият неолиберализъм в Европа и САЩ са в последния стадий на своята публична агония. Със зъби и нокти статуквото на световната олигархия и военно-промишленият комплекс с център Вашингтон се стремят да отложат краха на своята планетарна хегемония. Възкръсващият многополюсен свят и съпротивата в западните общества подписаха смъртната присъда на тази хегемония, а ние живеем в нейните последни времена.

Войната в Сирия не трябва да спира. Европейските народи трябва да бъдат държани в страх и подчинение, като бъдат отнети неусетно техните граждански права и свободи. Затягането на обществения контрол с мнимата цел – осигуряване на безопасността на гражданите – е в ход. Когато лимитът на обществено доверие към продажните и компрометирани политически елити е изчерпан, остава само едно – отнемането на гражданските свободи. Успоредно с това беше извършен опит за държавен преврат в САЩ чрез безпрецедентен масиран натиск (от страна на ЦРУ и кръговете около Обама, Клинтън и Сорос) върху Избирателната колегия, която беше убеждавана да подкрепи статуквото на войната и абсолютната власт на корпоративно-финансовия капитал в лицето на Хилари Клинтън. Електорите на Републиканската партия не се поддадоха, но учудващо и безпрецедентно поне четирима електори от Демократическата партия не са подкрепили Хилари Клинтън, изразявайки своя бунт с гласуване срещу нея.

Преди няколко месеца не кой да е, а главният архитект на плана на Вашингтон да управлява света – Збигнев Бжежински, изостави Голямата си шахматна дъска и призова американския политически елит за изковаване на нови връзки с Русия и Китай. Бжежински недвусмислено подкрепи Тръмп в сформирането на неговия управленски и дипломатически екип, който да работи за сближаване и затопляне на отношенията с Русия.

И всичко това със сигурност предстои, независимо от цената, която ще бъде платена. Създадената от САЩ Ислямска държава, като част от световната терористична мрежа, поддържана и захранвана от Запада (в това число и от България), е в началото на своя разпад. Русия създаде нови правила в голямата Игра и въпреки съпротивата на Вашингтон и неговите сателити с център Брюксел, новият световен ред се ражда, докато старият се разлага в невъзможността да удържи световната власт.

На този фон случващото се в България е част от пропукването на Системата в световен мащаб. Престъпните марионетни правителства у нас, функциониращи като политическо-мутренски групировки, подражават нескопосано и първосигнално на своите началници. Те се щурат като пилци, останали без кокошка, напълно дезориентирани и неспособни на каквато и да е адекватна реакция. Смешните и жалки опити да бъде отново сглобено разглобеното статукво са обречени на неизбежен провал. Краденето като за последно е финалният напън на една рухваща, изчерпана и морално деградирала система, поддържана от престъпници, облечени във власт.

Успоредно с това най-важно и належащо е генерирането на общественa рефлексия и отговорност, на активен натиск и създаването на нов, адекватен на световните тенденции политически елит, който би бил в състояние да поеме руля като политически субект в несигурните и бурни времена, идващи към нас. Проектирането на надежди и блянове върху наличното политическо статукво е кауза пердута. Имаме нужда от изцяло нови и необременени с политически тежести експерти и професионалисти, които са доказали, че гледат с ясен поглед в бездната. Защото въпреки опита за отнемане на правата и свободите на европейските граждани, ЕС е в процес на разложение и е пред своя сигурен разпад. Консервативната идея за националната държава се възражда. А символичният предколеден удар в столицата на Германия („моторът на Европа“) е нож с две остриета.

Първото острие попадна в самото сърце на празника, в душите на обикновените хора, в усмивките на разпускащите германци сред окичените с коледна украса дървени къщички и аромата на греяно вино.

Другото острие, което все още само част от публиката вижда, е забито в кухите гърди на бездушното евроатлантическото чудовище и много скоро, в последното действие на тази гротескна пиеса, то ще се срине пред очите на цялата публика – тази публика, която вече излиза като играч на световната сцена – от Вашингтон до Брюксел, от Париж до Берлин, та чак до София.

Живеем в епохални времена, а изборът е в ума и сърцето на всеки един от нас.

Не го забравяйте, когато на Коледа си пожелаете мир и благоденствие. Пожеланието не е достатъчно. Времето изисква активно отношение и действие от всички нас.