Бежанци

Германци бягат в Унгария заради калпава бежанска политика

Мнозина германци вземат решение да се установят трайно в Унгария заради необмислената бежанска политика на Германия.

Премиерът Виктор Орбан обяви по-рано тази година обяви, че правителството на Унгария ще инициира референдум относно задължителните квоти за прием на бежанци. „Искате ли ЕС да предвиди задължителното въвеждане на неунгарски граждани в страната без съгласието на парламента?", гласи въпросът на планираното допитване. След това унгарският президент Янош Адер обяви датата на планирания в страната референдум за приемането на бежанци според задължителните квоти на ЕС, а именно 2 октомври 2016 г.

В Германия обаче, където кризата с мигрантите не само не стихва, но и се задълбочава, не е проведено всенародно допитване относно миграционната политиката. Което иде да рече, че е отнето правото на гражданите да определят съдбата на собствената им държава.

Като следствие от отнетото им право на глас се явява и изборът на много от тях да се преместят да живеят в държавата, където директната демокрация, макар и още в зародиш, все пак започва да работи.

Дженифър и Валентин Дуредер, млада германска двойка от селските райони на Бавария, си търсят къща на унгарска земя. Мотивът им: да избягат от страна, зарекла се да държи отворени границите си за бежанците, които са предимно мюсюлмани, пише Фридерике Хайне за ДПА.

"Получават подслон, безплатна храна - на практика им дават парите даром, а ние, германците, трябва да затягаме коланите", каза Дженифър Дуредер след оглед на малка селска къща близо до живописното унгарско езеро Балатон.

Според обществената телевизия ZDF двойката е част от вълната от германци, които са потърсили убежище в Унгария почти година, след като в Германия дойдоха стотици хиляди мигранти, предимно мюсюлмани, в резултат на обещанието на канцлера Ангела Меркел, че тези които бягат от война, ще получат закрила.

"На тези хора им е дошло до гуша от Германия. Искат да живеят спокойно. Казват ми, че става все по-зле", заяви Отмар Хайде, брокерът на двойката, и добавя, че 80 процента от заявките, които получава, са от германци, неодобряващи миграционния наплив.
Той посочи, че много от клиентите му приветстват позицията на унгарския премиер Виктор Орбан, който много ясно заяви, че страната му не желае да приема бежанци.

Управляващата партия на министър-председателя "Фидес" издигна ограда с бодлива тел по границата на Унгария със Сърбия срещу мигрантите, които са предимно мюсюлмани от страни като Сирия, Ирак и Афганистан, и се обоснова с нуждата да защити християнската цивилизация в Европа.

"Клиентите се чувстват по-добре тук - по-спокойни. Приветстват политиката на Орбан, това, че построи оградата, както и изказването му, че не може да изхрани собствения си народ и затова не може да приеме бежанци", заяви Хайде.

Като доказателство за "новия феномен" телевизия ZDF и баварското радио приведоха думите на брокери на недвижими имоти, работещи в района на езерото Балатон, но в подкрепа на твърденията им засега няма никакви статистически данни.

Пенсионерите Дорис и Георг Кирш били интервюирани от Баварското радио малко след като сключили договор за покупката на къща в село южно от Балатон през май. "По телевизията виждаме само шепа семейства, а останалото са маси от млади мъже", посочи Кирш пред ZDF, като имаше предвид мигрантите, пристигащи в Австрия и Германия по западнобалканския маршрут. "Тук мюсюлманите са много малко, 1-2 процента", каза той.

Но липсата на мюсюлмани не е единственото нещо, което привлича германците в Западна Унгария, която до края на Втората световна война е част от Третия райх. Приятният климат, евтините къщи и голямата германска общност засилват тази привлекателност.

Макар и четвърт милион етнически германци да са принудени да напуснат Унгария след края на Втората световна война, германското малцинство там не е подложено на брутално преследване като в Полша, Чехословакия и бивша Югославия.

Много етнически германци избират унгарското гражданство по време на войната и след нея, което прави трудно да се прецени какъв е точният им брой в съвременна Унгария. Данните на Унгарската статистическа служба сочат, че над 62 хиляди души са се определили като германци през 2001 г., а 88 хиляди са заявили, че имат германска връзка в рода си.

Михаел Мюлер, привърженик на дясната партия "Алтернатива за Германия", заяви пред Баварското радио, че обмисля да се премести за постоянно в Унгария, защото в родния му град "почти не можеш да чуеш едно правилно изречение на немски". "За мен това показва, че чужденците са проникнали дори и в малките градове", каза той.

Партията, която в момента има подкрепа от 12 процента според социологическите проучвания и при това положение ще влезе с лекота в следващия парламент на общите избори догодина, се изказа в сходен дух за бежанския наплив, който според нея е създал проблем за националната сигурност. Ръководството на партията отстоява тезата, че Германия е под риск "да бъде инфилтрирана от чужденци" и че "ислямът не е част от Германия".

Симоне Лутер, германка, която се е преместила на брега на Балатон преди няколко месеца, споделя тези опасения. "Не знаем кои са тези хора", заяви тя пред Баварското радио. "Не искам да правя нищо лошо на никого, но е нещо чуждо и се усеща паника за това, което предстои, когато започнат да строят джамии."

Източник: http://www.banker.bg/sviat/read/germanci-otivat-da-jiveiat-v-ungariia-zaradi-bejanskata-politika-na-merkel

Гнилото не е в Дания

Датчаните проведоха референдум, на който отхвърлиха идеята за засилване на сътрудничеството с Европейския съюз в сферата на полицията и сигурността. Голяма част от жителите на Дания се опасяват да не загубят суверенитета си по въпросите на имиграцията.

Според окончателните резултати с "Не" са гласували 53.1% от избирателите срещу 46.9% процента гласували с "Да". Активността на референдума е била около 72%.

Премиерът на Дания Ларс Льоке Расмусен каза, че се притеснява от това "солидно "не" на датчаните, но изцяло уважава решението им.

Референдумът е осмият поред в страната от приемането й в Европейския съюз и потвърждава скептицизма на датското обществено мнение към европейския проект.

Не само датчаните все повече се съмняват в ефективността на работа и смисъла на ЕС. Догодина предстои референдум и във Великобритания по въпроса за излизането им от ЕС.

Къде е България? България все още върви натам, откъдето други, много по-развити държави, се връщат. Подмазва се на ЕС чрез политиците си - мижитурки, чиято единствена цел е да прокарват собствения си интерес, да папкат пари от европроекти и да се гушат в лоното на европейския парламент с комфортните си заплати.

Не политиците, а българските граждани трябва да решават тези въпроси чрез инструмента, наречен Директна Демокрация - доказал своята справедливост и ефективност в общества, където няма кризи и протести, именно защото властта е в ръцете на гражданите, а не на банда родоотстъпници.

Швейцария каза „Не!” на диктатурата на Европейския съюз по въпроса с бежанците

Швейцария влезе в сблъсък с Европейския съюз днес, след като отстоя позицията си да продължи с имиграционния контрол, ако не може да се споразумее с Брюксел.

Швейцарското правителство обяви, че ще въведе квотна система, ако броят на имигрантите, които пристигат в страната от други европейски държави, превиши определения лимит.

Лимитите, които трябва да бъдат изготвени от март следващата година, вероятно ще разгневят Брюксел, тъй като те се противопоставят на яростно пазената свобода на движение, което е основен принцип на ЕС.

Въпреки че Швейцария не е част от 28-членния европейски блок, но е част от Шенгенското пространство, сделка с Брюксел би означавала да се допусне неограничена имиграция на граждани от ЕС.

През февруари 2014 година обаче швейцарските гласоподаватели подкрепиха ограничаването на имиграцията на национален референдум.

Сега правителството на страната е длъжно да върне положението отпреди подписването на споразумението с ЕС за свободно движение на хора.

В изявление днес Федералният съвет на Швейцария разкри как ще посрещне тези "конституционни изисквания".

Въпреки че все още се опитва да се постигне "приемливо решение" с Брюксел, правителството предупреди, че ако не може да се постигне споразумение, то ще провежда собствен "независим контрол на имиграцията".

Ако това се случи, Европейският съюз пък би могъл да отхвърли редица други споразумения между Швейцария и Брюксел.

ЕС вече е отказал да обсъжда въпроса, докато швейцарското правителство не му връчи своето официално предложение.

Днес Федералният съвет каза, че ще определи "специфичен праг" за броя на имигрантите от ЕС и Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA) - съставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

Федералният съвет добави, че ако прагът е превишен това "би довело до количествени ограничения и квоти от следващата година".

Всичко това става след успеха в изборите по-рано тази година на антиимиграционната Швейцарската народна партия (SVP), която предложи референдума през февруари 2014 г.

Швейцарската народна партия е най-голямата партия в Швейцария, с нарастваща подкрепа, свързана с опасенията на Европа по отношение на продължаващата криза с мигрантите.

Въпреки че Швейцария остана почти незасегната от притока на бежанци, влизащи в Европа през тази година, налице е нарастващ страх от неконтролирана имиграция в страната, като отражение на опасенията в цялата останала част на континента.

В разгара на бежанската криза това лято, когато стотици хиляди от Близкия Изток и Африка се отправиха към Европа, Миграционната служба на Швейцария посочва, че "не е предпочитана дестинация за мигрантите", което е видно от скромния ръст в броя на молбите за предоставяне на убежище.

Автор: Лидия Делирадева © www.budd.bg

Накъде лети ЕС?

"Холандският премиер-министър смята, че бежанската вълна заплашва да предизвика разпадането на ЕС."

http://www.ft.com/…/659694fe-9440-11e5-b190-291e94b77c8f.ht…

Време е за ‪#‎Българска_директна_демокрация‬

Да, новото е животоспасяващо!
Присъединете се на http://www.budd.bg/registration/

Дойде ли краят на немската желязна лейди?

Гидеон Рахман, в. Файненшъл таймс:
Бежанската криза, връхлетяла Германия, вероятно вещае
края на Меркеловата епоха. Страната се готви да приеме над
милион търсещи убежище тази година и нарастват страховете в обществото, а с тях и критиките срещу Меркел вътре в собствената й партия.

Някои от близките й политически съюзници признават, че се очертава ясна възможност канцлерът да се наложи да напусне поста си преди следващите парламентарни избори през 2017г.

Дори и да изкара пълния си мандат, идеята за четвърта
администрация начело с Меркел, широко дискутирана преди няколко месеца, сега изглежда малко вероятна.

http://e-vestnik.bg/23909/krayat-na-erata-merkel-se-vizhda/

Времето за ‪#‎Българска_директна_демокрация‬ дойде!
www.budd.bg