Дом

Идват празници!

Скъпи приятели, съмишленици, симпатизанти и членове на БСДД, нека топлината на настъпващите празнични дни сгрее душите и домовете ни.

Весело посрещане и много радостни мигове с близки и приятели.

 

Участието: дело на всеки!

Образоването на душата е също толкова важно, колкото и изучаването на науките. Човек не може да бъде цялостен и удовлетворен, бил той и с научни титли, ако не се е докоснал до мъдростта на човешкото.

В този смисъл са и решенията, които хората вземат. Не можем да се съгласим, че един обикновен пастир не може да взема правилни решения за живота си, само защото няма университетско образование.

Когато говорим за директна демокрация, смятаме, че всеки би могъл да участва и да решава, независимо от неговото образование. Това е така, не само заради задължителните информационни кампании, предшестващи всеки референдум при тази система, но и защото хората имат заложен в тях инстинкт кое е добро и справедливо за тях. Освен това, не при всеки референдум участват всички граждани. Човек сам преценява доколко въпросът е важен за него.

Тук е мястото да подчертаем, че възпитаването на отговорност и активност също е част от процеса на директната демокрация. Да си информиран, за да вземеш решение как да гласуваш, се превръща във вътрешна необходимост, тъй като ти е добре известно, че без твоя глас решението може да бъде взето от други и в твой ущърб.

Но ставаше въпрос за образоването на душата. Никое човешко същество не стои цял живот на едно място в развитието си. Едни напредват бавно, други по-бързо, но животът, и в най-богатите материално, и в най-бедните общности, е във вечно движение.

Пастирът може да е по-мъдър и по-свободен от милиардера, именно заради простичките неща в живота си. Това не означава, че той не знае какво иска за себе си и семейството си. Напротив, това, за което той би гласувал и би желал, ще е по-полезно и по-справедливо за много повече човеци, сравнено с желанията и решенията на милиардера.

Немислимо е да се изключват малките хора от вземането на решения, необразованите, бедните. Заблудата, че те не знаят, не могат, непълноценни са, умишлено се насажда през последните 26 години, за да се утвърди един тесен кръг от самозвани "умници", които внушават, че са избрани и единствено достойни да решават как и по какви правила да живеем.

От нас зависи, от тези, които разказваме за идеите на БСДД, да обърнем модела и да включим всеки обикновен човек в спасението на цялата ни нация. Накъде ще насочим личностното развитие на българите - дали към леност и консуматорство или към отговорност и действеност? Времето на самосъжалението и мрънкането отмина. Време е за революция в мисленето и израстване на духа.

Присъединете се сега на http://www.budd.bg/take-action/

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!

Възстановяването на Третата Българска държава започва на 3-ти март 1878 година с подписването на Санстефанския мирен договор, който слага край на последната самостоятелна Руско-Турска война. Територията на най-новата Българска държава обхваща земите населени с българи от Черно море до Охридското езеро и от Дунав до Егейско море. Освобождението на българите възстановява справедливостта за нашия народ попаднал под игото на османските султани за почти 500 години.

Честит 3-ти март, скъпи сънародници, честито Освобождение на България!

Времето дойде! Присъединете се за възстановяването на Българския национален идеал и Българската държавност!

www.budd.bg

Десет добри причини за Парична реформа

Как настоящата парична система влияе върху икономиката и обществото и защо не оправдава очакванията? Ще обобщим проблемните аспекти на сегашната ни парична система в десет точки. Всяка една от тези точки представлява добра причина за провеждането на парична реформа.

1. Парите се създават като дълг.

Днес парите са продукт на създаването на дълг, когато търговските банки заемат от централни банки и правителства, когато производителите или потребителите заемат от търговските банки. По този начин, снабдяването на икономиката с пари може да се поддържа само, ако частните или публичните икономически участници са изпаднали в задлъжнялост. Икономическият растеж изисква пропорционално увеличение на паричното предлагане с цел да се избегне дефлация, която би парализирала бизнеса, обаче количественото увеличаване на парите включва и едновременно увеличаване на дълга. По този начин, икономическите субекти могат да се окажат в опасно положение на прекомерна задлъжнялост и несъстоятелност. Не е необходимо да се споменава, че прекомерната задлъжнялост води до сериозни проблеми за обществото и гражданите в лицето на една истинска дългова криза. Всичко започна като дългова криза на частните собственици в САЩ, като след това вече се трансформира в дългова криза на търговски банки и застрахователни компании, преди да бъде погълната от национални хазни и така се превърна в криза с държавния дълг. Намаляването на националните разходи (остерити), изискващо изплащането на държавния дълг, често води до социално напрежение и това е крайно несправедливо, защото представлява бреме за гражданите, които не печелят в еднаква степен от създаването на тази задлъжнялост.

2. Паричното предлагане се намира под частен контрол.

Само малка част от парите, циркулиращи в публичното пространство, е създадена от централните банки. Централните банки издават банкноти и монети, които в повечето държави представляват само от 3% до 15% от паричното предлагане. Останалото се създава от търговските банки в електронна форма, като пари по сметка, когато се предоставят кредити на клиенти или се закупуват ценни книжа и стоки. В действителност, всички пари, независимо дали са в брой или по сметка, се въвеждат в обращение от търговските банки. И така, търговските банки де факто контролират паричното предлагане. Преди всичко търговските банки носят кредитния риск за заемите, които отпускат, което трябва да ги стимулира внимателно да проучват кредитоспособността на своите клиенти. Въпреки това, търговските банки решават на кои клиенти се отпускат заеми и кои инвестиции се осъществяват в съответствие с техния интерес за повишаване на собствените си печалби. Дали една инвестиция е социално желателна или не, това не е решаващият критерий за търговските банки. По този начин, инвестициите, които обслужват общото благо, обаче не са достатъчно печеливши, не се подкрепят от банковата система и трябва да бъдат финансирани от държавните разходи, които зависят от данъчните приходи и създаването на публичен дълг. Вместо да финансират дългосрочни инвестиции в интерес на обществото като цяло, търговските банки с тяхната кредитната дейност подкрепят краткосрочни финансови спекулации, като по този начин през последните две десетилетия са създали гигантско световно "казино" извън всякакъв обществен контрол.

3. Банковите депозити не са сигурни.

Банковите депозити се отнасят до парите по сметка, които за разлика от парите в брой не представляват законно платежно средство, въпреки че се борави с тях, като че ли са такова. Парите по сметка са един заместител на парите, само едно обещание от страна на банката да изплати съответната сума пари в законно платежно средство при поискване от страна на клиента. В настоящата частично резервирана банкова система, обикновено само една много малка част от парите по сметките е подкрепена от законни платежни средства. Само няколко процента от банковите депозити са в парични средства и резерви в централната банка. Поради тази причина, банките са зависими от доверието на своите клиенти. В случай на масово теглене на депозити, когато твърде много клиенти искат пари в брой по едно и също време, банката ще свърши парите в брой, като такъв недостиг на ликвидност може да доведе до внезапен фалит. Следователно, за да се избегне загубата на банковите депозити са били създадени системи за застраховане на депозитите. В случай на верижни реакции и мащабен фалит, което се случи през 2008 г., обаче, могат да бъдат необходими мерки за държавно спасяване на търговските банки, като в крайна сметка кредитор от последна инстанция ще е централната банка.

4. Паричното предлагане засилва цикличните колебания.

Търговските банки отпускат заеми чрез издаване на електронни пари, за да увеличат лихвени си приходи. Колкото повече пари издават, толкова са по-високи печалбите им - докато длъжниците са в състояние да плащат. Във времена на икономически растеж, банките най-охотно предоставят заеми, така че да се възползват от бума, а в периоди на икономически спад те ограничават отпускането на кредити с цел намаляване на рисковете от тях. Ето как търговските банки предизвикват свръхпредлагане на пари при икономически растеж и недостиг на пари в рецесия, като по този начин засилват икономическите цикли, както и колебанията на финансовите пазари, и създават балони на активи в сферата на недвижимите имоти и суровините. Такива балони могат да нанесат сериозни щети на обществото и на самата банкова система, когато се спукат. Отново, банковата криза от 2008 г., задействана от ипотечните заеми, след спукването на американския балон на недвижими имоти, е най-показателен пример.

5. Паричното предлагане стимулира инфлацията

Освен процикличния си характер в краткосрочен план, в дългосрочен план „създаването” на пари от търговските банки предизвиква свръхпредлагане на пари, което води до инфлация на потребителските цени, както и до инфлация в цените на активите. Свръхпредлагането на пари се получава, ако увеличението на количеството пари в обращение надхвърля ръста на производството на стоки и услуги. Дългосрочното свръхпредлагане на пари е резултат не само от традиционното предоставяне на кредити на правителства, корпорации и частни лица, но също така и от финансирани за сметката на кредити финансови спекулации на хедж фондове и инвестиционни банки. Поради инфлацията, потребителите обикновено се сблъскват с годишно намаляване на покупателната способност, което означава, че те трябва да увеличат номиналните си доходи, за да поддържат своето ниво на потребление. Тъй като способността да получат обезщетение при загуба на покупателна способност чрез увеличаване на номиналният доход варира между индивидите, инфлацията причинява преразпределение на покупателната способност в ущърб на онези лица, които не са в състояние ефективно да защитят собствените си интереси.

6. Привилегията да се „създават” пари субсидира банковия сектор.

Тъй като парите представляват задължение, те носят лихви. Ето защо лихвите трябва да се платят върху всички пари в обращение и на практика никой не може да избегне плащането на лихви. Лихвата се изплаща основно от клиенти, които вземат заеми от търговски банки, като по този начин се гарантира паричният ресурс. Второ, всеки, който плаща данъци и купува стоки и услуги, допринася за плащането на лихви на самия кредитополучател, тъй като данъците следва отчасти да се повишат с цел финансиране на лихвените плащания по държавния дълг. Освен това, компаниите и частните лица, предоставящи стоки и услуги, трябва да включват разходите за заемите си в цените на своите продукти. По този начин, използвайки парите, обществото плаща огромна субсидия на търговските банки, макар банките и да прехвърлят част от тази субсидия на своите клиенти във вид на лихвени плащания по депозитите. Лихвата представлява субсидия на банките, защото с парите издавани по сметка се борави като със законно платежно средство. Величината на субсидиите, които обществото плаща на банките, се отразява в непропорционално високите заплати и премии на банкерите, както и в несъразмерно развития банков сектор.

7. Парите като задължение допринасят за затруднен растеж.

Парите, създадени като задължение, носят лихви и по този начин двойно затрудняват растежа на паричната система и реалната икономика. Когато клиентите погасяват кредитите си към търговските банки, банките отписват върнатата сума пари и обема на парите в обращение съответно намалява. Въпреки това, на длъжниците им трябват повече пари, отколкото са взели назаем, защото също така трябва да плащат лихви по кредитите си. Дори ако длъжниците заменят старите си заеми с нови, те се нуждаят от допълнителен доход за лихвените плащания и затова трябва да получават печалби. Като цяло бизнесът не може да бъде печеливш, освен ако количеството пари не се увеличава непрекъснато. Това води до динамика на растежа, който е основна характеристика на нашата икономическа система. Увеличаването на обема пари, които носят доходност, затруднява растежа на паричната маса в реалната икономика, а растежът на реалната икономика едновременно оказва анти-дефлационен натиск върху увеличаването на паричното предлагане. Като следствие от този двойствен натиск върху растежа, икономиката представлява един вид схема на Понци, тъй като тя не може да работи правилно, без да расте и следователно многократно изпада в кризи. Освен това, растежът на реалната икономика, която до голяма степен се повлиява от паричната система, включва прекомерна експлоатация на природните ресурси и представлява пречка за едно устойчиво развитие. Така финансовата задлъжнялост води до екологична задлъжнялост към природата, която обеднява човечеството. Сегашната ни парична система просто не е съвместима с един свят с ограничени ресурси.

8. Лихвите, начислявани върху новосъздадени пари, стимулират концентрацията на богатството в ръцете на няколко човека.

Лихвите обикновено се разглеждат като такса за кредитиране при използване на чужди пари. Не само клиентите, които заемат пари от банките, но и банките, които държат депозитите на клиентите си, плащат лихви. Когато търговските банки „създават” пари чрез предоставяне на заеми, те кредитират сметките на клиентите си и по този начин увеличават общата сума на банковите депозити. Тъй като парите по сметките обикновено носят лихви, банките използват част от лихвените си приходи за лихвените плащания на титулярите на сметките. Сега, банковите депозити и кредити са неравномерно разпределени сред клиентите. Някои от тях имат основно заеми, по които плащат лихви, а други имат депозити, които им носят лихви. Тъй като общо взето по-бедните хора имат повече кредити отколкото депозити, а по-богатите хора имат повече депозити от заеми, лихвените плащания най-общо представляват трансфер на пари от по-бедните към по-богатите хора, особено на някои от супер-богатите. По този начин, лихвите, начислявани върху „новосъздадени” пари, стимулират концентрацията на богатството в ръцете на няколко човека. Тази концентрация на богатството до голяма степен облагодетелства търговските банки, които едновременно извършват инвестиции и също така печелят от сумата, която е резултат от значителната разлика между получените и изплащаните лихви. Освен това, редовно се добавя лихва на първоначалната инвестиция и по този начин тя сама носи лихва, като се превръща в сложна лихва и поражда експоненциален растеж на паричните активи. Въпреки това, стойността на паричните активи не нараства от само себе си, тъй като по същество те не са продуктивни. Лихвите, увеличаващи стойността на паричните активи, могат да бъдат генерирани само чрез човешки труд; а човешкият труд постоянно се намира под паричен натиск за увеличаване на продуктивността си и намаляване на разходите си, така че да отговаря на изискванията на експоненциално (променливо) растящата сложна лихва. Следователно лихвите, начислявани върху „новосъздадени” пари са един вид трансфер на стойност, която облагодетелства капиталовите инвестиции в ущърб на трудовите доходи.

9. Паричната система е нестабилна.

Налице е едно ясно емпирично доказателство, което показва, че паричната система страда от структурна нестабилност, произтичаща от механизмите, описани по-горе. Финансовата криза, която започна през 2008 г. и все още продължава, ако не и влошава, не е уникално явление. През последните десетилетия е имало множество кризи, свързани с паричната система, при това по целия свят. Между 1970 и 2010 г. официално са били регистрирани общо 425 финансови кризи, засягащи страните-членки на Международния валутен фонд: 145 банкови кризи, 208 валутни кризи и 72 кризи с държавния дълг. Множеството финансови кризи и техният заразен ефект върху различни национални икономики ясно демонстрират своят структурно-системен характер. Настоящата парична система неминуемо предизвиква кризи в областта на финансите и съответно в реалната икономика.

10. Паричната система нарушава етичните ценности.

Етичната ценност е нещо, което се смята за стойностно от обща гледна точка след внимателно обмисляне. Етичните ценности въплъщават най-рационалните и най-важните ценности на обществото. Следователно, обществото не е организирано по добър начин, ако стойността на парите се намира в неразривен конфликт с неговите етични ценности, както и ако тези етични ценности са постоянно потиснати поради стойността на парите. Тъй като паричната система до голяма степен оформя икономиката, а икономиката като цяло формира обществото, фактът че етичните ценности не допринасят за рентабилността на капитала систематично е пренебрегван от днешната политика. По този начин, действащата ни парична система нарушава нашите етични ценности, такива като стабилност, справедливост и устойчивост - ценности, които са от съществено значение за добруването на обществото. A парична система, която нарушава тези ценности е доста неразумна и следва да бъде сменена възможно най-скоро.

Автор: Марк Йооб

Превод: Александра Арбекова

http://positivemoney.org/2013/07/10-good-reasons-for-monetary-reform/#_ftn1

Защо и конкурсът за главен архитект на София няма да промени нищо?

В края на миналата година г-н Петър Диков, главният архитект на София подаде оставка. Тя бе дълго чакана, както от професионалните среди, така и от гражданите. Мотивите за оставката на г-н Диков бяха лични. Според думите му, десетте години на поста е нормално да го доведат до омръзване на всички. Правилно, това "омръзване" можеше пък да доведе до истинска промяна в София - лицето на европейска България. Доведе ли? Не. За години напред.

Споменът на гражданите за него ще бъде като за спорна личност. Спорна предимно с начина на взимане и предлагане на решенията, свързани с развитието на града. Недолюбван и критикуван от професионалното съсловие. Оставящ след себе си много незавършени проекти, не особено претенциозни, направо безлични реализации на знакови градски пространства, много провалени  конкурси и хаос в приоритетите на общия устройствен план.

На 27 януари 2016 г. Столична община обяви конкурс за нов главен архитект на града. (http://www.sofia.bg/Glaven-arhitekt-Sofia_Obyava.asp). Актът на местния парламент бе дълго очакван, но за жалост няма да доведе до търсената ПРОМЯНА. Защо? Защото подмяната на едно лице с друго няма да доведе до реформи. Защото системата ще продължава да си работи по стария начин. Ще минимизира, на практика напълно ще изключва участието на гражданите и професионалните организации в дейностите по определянето на приоритетите за развитието на града. Всичко отново ще е съсредоточено в една личност, зад която ще стои зоркият поглед на кмета, респективно на партията-кърмилница, раздаваща евтините "работни" места.

Кратката историческа справка за позицията „главен архитект” в обществата показва развитието на длъжността от авторитарна към демократична. В монархическите системи архитектът е изпълнявал волята на своя сюзерен (владетел на васалите), с дадената му власт „от бога”. 

При последвалата съвременна представителна демокрацията главният архитект изпълнява нарежданията на своя началник – кмета, издигнат от някоя партия, избран от хората. Главният архитект разполага със значителна професионална самостоятелност, но действията му не може да се отклоняват от приоритетите в кметската платформа за управлението на града. Отделно, моделът наложен от представителната демокрация в България не задължава представителите да се вслушват в мненията на гражданите. Така предпоставен главният архитект е в правото си да налага свои решения като единственото им съобразяване е с партийните "стратегически" планове. У нас това е извратена работа при положение, че знаем как се подготвят и "избират" представителите, включително и кмета.

В днешно време все повече граждански и професионални организации желаят  ДА БЪДАТ ЧУТИ.  Хората искат да бъде осъществена ПРОМЯНА в управлението, в облика на града и във взимането на решения за развитието му. Поради тази причина  конкурсът  за главен аритект на София трябваше да е предшестван от АДМИНИСТРАТИВНА РЕФОРМА, предполагаща по-голямо участие на граждани и външни специалисти във взимането на решения.

Такава реформа, разбира се, е нежелана от представителния ни политически елит, тъй като би осуетила възможностите им за лобиране. Логично конкурсът за главен архитект на София не бе предшестван нито от административна, нито от нормативна реформа. Новият чиновник – главен архитект ще се предполага да е послушен и да направлява строителните и урбанистичните процеси в посоки, удобни на партийните лобита, на скритите бизнесинтереси и на корпоративните договорки.

Истинската промяна в тази посока може да се случи единствено при налагане принципите на директната демокрация. Остава онзи, който бъде избран сред 15-те кандидати за поста сам да се пребори за въвеждането им. Гражданите със сигурност ще го подкрепят, ако реши да го направи.

Време е за промяна!

Време е за директна демокрация и в държавата, и в общините!

Време е позицията на главен архитект да има за свой началник гражданите - НАРОДЪТ-СУВЕРЕН!

арх. Георги Цапков - координатор БСДД

Слънцето - приятел на човека.

Доказано е, че лъчите на Слънцето подобряват настроението на хората, дори правят повече, когато им спестяват и парите.

‪#‎Енергийна_икономика‬

Да, новото е очарователно!
Присъединете се сега: http://www.budd.bg/declaration/

Възможна ли е днес енергийната независимост? Да, разбира се!

Световните лидери прекараха голяма част от парижката среща на върха на изменението на климата в препирни над условията по сделката за „борба с глобалното затопляне“. Но, ако една малка нация като Уругвай е някакъв показател, преминаването ѝ към нисковъглероден начин на живот се оказва не толкова трудно, колкото изглежда.

The Guardian (Гардиън) съобщава, че възобновяемите източници сега захранват 95% от електроенергията в Уругвай. Страната разчита на смес от енергийни ресурси, включително вятърни турбини, слънчева енергия, водноелектрическа енергия, и биомаса. Взети заедно, възобновяемата енергия сега съставлява 55% от енергийния микс на Уругвай, далеч надминавайки средната стойност от 12% в световен мащаб, според Гардиън.

Постиженията на Уругвай са още по-впечатляващи, защото се случват в забележително кратък период от време. Неговото правителство одобрява всеобхватна 25-годишна енергийна политика за нова енергийна икономика през 2008 г. Нещо повече, страната е доказала, че преминаването към чиста енергия не трябва да довежда до по-високи цени за потребителите. Цените на електроенергията коригирани с инфлацията днес всъщност са по-ниски, отколкото са били преди, според отговарящия за държавната политика по изменението на климата, Рамон Мендез.

И така, каква е тайната на успеха на Уругвай? Мендез посочва няколко фактора.

Един от тях е силното партньорство между публичните и частни компании в Уругвай. Държавната Национална електрическа компания на Уругвай насърчава възобновяемата енергия чрез търгове със споразумения за изкупуване на енергията от частните фирми, според доклада за 2015 на междуправителствената организация Международна агенция за възобновяема енергия (IRENA).

Подкрепата на всички политически партии, един национален консенсус, е от решаващо значение за постигането на чиста енергийна политика на Уругвай на практика. Тя бе подкрепена от всички политически партии в Конгреса през 2010 г., според IRENA.

Мендез допълнително изтъква, че успехът на Уругвай се дължи на факта, че инвеститорите са открили, че чистата енергия е добър бизнес. Държавното електроразпределение на Уругвай предлага фиксирани цени на енергията в продължение на 20 години, които насърчават чуждестранните компании като германската вятърна енергийна фирма Enercon за изграждане на инсталации.

"Това, което съм научил е, че възобновяемите енергийни източници са само финансов бизнес", казва Мендес пред Гардиън. "Разходите за изграждане и поддръжка са ниски, така че стига да се даде на инвеститорите сигурна среда, възобновяемата енергия става много привлекателна."

http://qz.com/566773/uruguay-is-now-generating-95-of-its-electricity-from-renewable-energy/

#Енергийна_икономика

Да, новото е очарователно!

Присъединете се с декларация за членство сега: http://www.budd.bg/declaration/

Бъдете здрави и силни!

Пожелаваме от все сърце на всеки един български гражданин весели празници, изпълнени с топлина и надежда.

Нека в това време, в което сме със своите семейства и близки хора да си припомним това, което се отнася до всеки един от нас и очаква първите ни съдбоносни стъпки през новата година:

"Българският национален идеал – възстановяване на българското национално самосъзнание в интеграцията на европейските народи, възстановяване на ролята на единния говорим книжовен български език за обединението на нацията, преоткриване на вътрешния пазар на потребление за възвръщане на националната инициатива на българските предприятия и трудолюбието на българите, гражданска политическа свобода и справедливост за всеки български гражданин, грижа за националната памет, чест, достойнство и връщането на нацията в ролята на решаващ европейски фактор."

www.budd.bg

Красота за Коледа

Скъпи приятели, колеги, симпатизанти, известно е, че ние подкрепяме усилията на българските надомни производители в техния стремеж за запазване на българските традиции, съхраняване на българския предприемачески дух и достоен човешки живот. По време на нашето учредително събрание на 13-ти декември от 16ч. във фоайето пред зала Европа на Парк-хотел Москва ще можете да разгледате, да купите и отнесете у дома част от сътвореното от техните ръце по повод Коледно-новогодишните празници.

Носталгията учи на любов

"...Грабна ръката му и с висок задъхан глас го попита:

– Какво съм те учила, моля те, кажи! Какво?!

– Аз съм българче – отговори щастливо детето.

Светът изведнъж спря и всички замлъкнаха. Самолетите свиха шума в черупките си и остана само звукът на необяснимото пиано.


– Да… "

http://www.eurochicago.com/…/…/nostalgiyata-utchi-na-lyubov/