Дълг

За да се справим с климатичните промени, се нуждаем от нова финансова система

 

Премахването на валутата, основаваща се на дълга, не е нова идея, но тя може да се окаже ключът към прекратяването на унищожителната за околната среда склонност на нашите икономики към постоянен растеж.

Когато става дума за глобално затопляне, знаем, че истинският проблем не са само изкопаемите горива, а по-скоро логиката на безкраен растеж, която е заложена в нашата икономическа система. Ако световната икономика не нараства с поне 3% на година, тя изпада в криза. Това означава, че трябва да удвояваме размера на икономиката си на всеки 20 години, само за да поддържаме платежоспособността си. Не се изисква много, за да осъзнаем, че този задължителен стремеж към експоненциален растеж противоречи на ограничените ресурси на нашата планета.

Резките климатични промени са най-очевидният симптом на това противоречие, но то се вижда и под формата на обезлесяването, опустиняването и изчезването на видовете. А някои видове умират с обезпокоителни темпове, тъй като, завземайки техния естествен свят, ние унищожаваме местообитанията им. Преди 10 години това беше дори немислимо, но днес, осъзнавайки все по-ясно тези екологични кризи, е очевидно, че нашата икономическа система е несъвместима с живота на тази планета.

Въпросът е какво да предприемем. Как да преструктурираме глобалната икономика, така че да я приведем в съответствие с принципите на екологията? Най-очевидният отговор е да спрем да използваме БВП (брутния вътрешен продукт) за измерване на икономическия напредък и да го заменим с по-добре обмислен критерий - такъв, който да отчита екологичното и социалното въздействие на икономическата активност. Видни икономисти, като носителят на Нобелова награда Джоузеф Стиглиц, призовават за такива промени в продължение на години и е крайно време да ги чуем.

Но подмяната на БВП е само първоначална стъпка. Тя може да помогне за пренасочването на фокуса на икономическите политики върху това, което е наистина от значение, но няма да помогне да се справим с основния двигател на растежа: дългът. Дългът е причината икономиката да расте, на първо място. Тъй като дългът винаги има лихва, той расте експоненциално - така че ако един човек, бизнес или държава искат да изплащат дълга си в дългосрочен план, то те трябва да достигнат размер, който да е поне равен на размера на техния дълг. Без растеж, дългът се натрупва и в крайна сметка води до икономическа криза.

Един от начините за облекчаване на натиска за безкраен растеж може да бъде частична отмяна на дълга - един вид признаването му за „омразен дълг”. Но това ще бъде само краткосрочно решение, което не би стигнало до същината на проблема: а именно, че глобалната икономическа система функционира с пари, които сами по себе си са дълг.

Това може да звучи малко странно, но е съвсем просто. Когато отидем в банка, за да изтеглим заем, предполагаме, че банката ни заема пари от своя резерв - пари, които тя съхранява някъде в трезор; например, събрани от депозити на други хора. Но всъщност не е така. Банките държат в резерв само около 10% от парите, които отпускат за заеми. С други думи, банките кредитират с 10 пъти повече пари, отколкото в действителност имат. Това е известно като банкиране с частичен резерв.

А откъде идват всичките тези допълнителни пари? Банките ги създават от нищото, когато отпускат заеми – заемането на парите ги прави реални. Такива са около 90% от парите, циркулиращи в икономиката ни в момента. Тези пари не са създадени от правителството, както повечето хора предполагат: създадени са от търговските банки под формата на заеми. С други думи, почти всеки долар, който минава през ръцете ни, представлява нечий дълг. А всеки долар от дълга трябва да се върне обратно с лихва. Тъй като паричната ни система се основава на дълга, тя се крепи на задължителния стремеж към растеж. С други думи, паричната ни система е причината за нарастващото глобално затопляне.

Веднъж осъзнаем ли това, лесно ще видим и решението: по-голямата част от заемите, които банката отпуска, трябва да бъдат от нейния резерв. Това ще е огромна стъпка към намаляване на разточнителния размер на дълга в нашата икономика и ще помогне да се намали натискът за все по-ускорен икономически растеж.

Но има и още по-интересно решение, което можем да обмислим. Бихме могли да премахнем напълно валутата, основаваща се на дълга и да създадем нова парична система, изцяло независима от него. Вместо да позволяваме на търговските банки да създават пари чрез отпускането им под формата на заеми, бихме могли да имаме държава, която създава парите и след това ги прави реални, като ги разходва. Така нови пари ще се вливат директно в реалната икономика, вместо във финансови спекулации, причиняващи огромни балони при цените на активите, от които полза имат само мега богатите.

Отговорността за създаване на нови пари ще бъде поверена на независима агенция, която, за разлика от съществуващите банки, ще бъде демократична, надеждна и прозрачна, така че парите да се превърнат наистина в обществено благо. Търговските банки все още ще могат да отпускат парични заеми с лихви, но ще трябва да гарантират всеки един долар със собствения си резерв. С други думи, ще има изискване за банкиране със стопроцентов резерв.

Това не е новаторско предложение. За първи път идеята се е родила през 30-те години на XX век, когато група икономисти в Чикаго я предложили като начин за ограничаване на безразсъдното кредитиране, довело до Голямата депресия. Т.нар. план „Чикаго” е в медийните заглавия отново през 2012 г., когато прогресивни икономисти от МВФ го предлагат като стратегия за предотвратяване на глобална финансова криза в бъдеще. Те изтъкват, че такава система драстично ще намали както публичния, така и частния дълг и ще направи световната икономика по-стабилна.

Това, което не са забелязали, е, че отпадането на базираната на дълга валута също е и тайната към преодоляване на пристрастеността на нашата система към растеж, а следователно и към забавянето на климатичните промени. Оказва се, че преосмислянето на паричната ни система е от решаващо значение за нашето оцеляване в Антропоцена - поне толкова важно, колкото и отказът от изкопаеми горива. И тази идея вече започва да набира скорост в Обединеното кралство: движението за парична реформа „Чисти пари” е генерирало инерция около идеята, като създава поредица от отлични обяснителни клипове.

Идеята има своите врагове, разбира се. Ако преминем към система на "чисти пари", големите банки вече няма да имат правомощията буквално да правят пари от нищото, а богатите да извличат милиони от спекулативни балони. И не е изненадващо, че нито една от тези две групи не би била доволна от тази перспектива. Но ако искаме да изградим една по-справедлива, екологично устойчива икономика, това е битка, от която не бива да се страхуваме.

Джейсън Хикел

Превод: Таня Димитрова, Преводач на свободна практика

Източник: https://www.theguardian.com/global-development-professionals-network/2016/nov/05/how-a-new-money-system-could-help-stop-climate-change

Нов проблем: планина от дългове в Италия!

На дневна светлина излиза Италия. С над 2.2 трилиона външен дълг. Сега в Брюксел най-после ще им се наложи да вземат сериозни решения, а не да заобикалят и да отлагат проблемите в "ЕС" и Еврозоната.

http://bgnes.com/biznes/banki/4443821/

http://www.nationaldebtclocks.org/debtclock/italy

Времето дойде!
www.budd.bg

Тъмната търговия със съдбата на българите

"Как и откъде се финансира България? И защо това се случва по един слаб и непрозрачен начин, който напомня по-скоро действията на държава от третия свят, отколкото на членка на Европейския съюз.

Още по-страшен е друг въпрос, който крещи за отговор – защо бе нужно да се взима нов дълг при такива неизгодни условия?

Това може да постави много опасен прецедент за държавата, особено като се има предвид, че правителството се подготвя да вземе нов международен заем от 2 млрд. евро, а и ще създаде проблеми и за държавни и частни фирми, които търсят международно финансиране на капиталовите пазари.

Тези тактики на самонамаляване от цената на облигация, и то специално на частните дългови пазари, могат да пометат години усилия за изграждане на финансова репутация и инфраструктура. А с това, очевидно, се ощетява и държавната хазна с още милиони и то в евро.

Първият анализ на пласирането на новата емисия показва самонамалението на цената. Вторият поглед създава впечатление за отчаяние, даже за трагично финансово състояние."

https://www.klinklin.bg/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%…/

Финансовата - част от общата култура на нацията

"Само 35% от българите са финансово грамотни, според проучване на рейтинговата агенция "Стандарт енд Пуърс" ( Standard & Poor’s Ratings Services" за финансовата грамотност по света, представено в сряда вечерта.

Само 20% от българите знаят какво е диверсификация на риска, 58% са наясно с инфлацията, 60% са отговорили правилно на въпроса за лихвата, и 40% - за сложната лихва.

В световен мащаб България попада по средата на класацията на 72-ро място от 144 държави в компанията на страни като Шри Ланка, Доминиканска република, Коста Рика, Малави, Габон, Кот Д'Ивоар, Бразилия и Кипър. С това равнище страната ни е под средното ниво за Европейския съюз и сред последните в него по този показател.

Нивата на финансова грамотност варират значително между различните страни членки на Европейския съюз. Средно 52 на сто от гражданите на ЕС са финансово грамотни, като най-добре се представят тези в Северна Европа. Дания, Германия, Холандия и Швеция са с най-висока финансова грамотност в Евросъюза – поне 65 на сто от пълнолетните им граждани са финансово грамотни.

В Южна Европа нивата са значително по-ниски. В Гърция и Испания например нивото е съответно 45% и 49%. В Италия и Португалия също се наблюдават ниски равнища.

Финансовата грамотност е слаба и сред страните, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., и след това. В Кипър нивото е същото като в България – 35%, а в Румъния е регистрирано най-ниското равнище в рамките на ЕС - 22 на сто. Това отрежда на северната ни съседка 124-о място. Зад нея на 125-о място е Македония с 21% финансово грамотни. В същата група на 120-о място и с 24% е Турция.

На Балканите не се представят убедително и Босна и Херцеговина (25% и 104-то място) и особено Албания (14% и 143-то място - една степен по-зле от Афганистан).

Резултатите от проучването са обезпокоителни. В световен мащаб едва един от всеки трима души е финансово грамотен. Финансовата неграмотност е не само силно разпространена, но съществуват и драстични различия по държави и групи. Например жените, бедните и хората с по-ниско образование имат по-големи пропуски във финансовите си познания и това важи не само за развиващите се икономики, но и за страните с добре развити финансови пазари.

Хората с относително висока финансова грамотност имат няколко общи характеристики, независимо от това къде живеят. По принцип хората, които ползват финансови услуги като банкови сметки и кредитни карти, имат повече познания в областта, независимо от доходите им.

В България, Хърватска, Чехия, Италия, Латвия, Полша, Португалия, Словакия и Испания 50% или по-малко от хората, които имат кредит от банка или друга финансова институция, са отговорили правилно на въпроса за сложната лихва."

http://www.mediapool.bg/dve-treti-ot-balgarite-sa-finansovo…

Въвеждането на система за гарантиране на доходите рязко ще повиши финансовата грамотност и култура на българите.

‪#‎Базов_доход‬

Времето дойде!
Присъединете се на http://www.budd.bg/take-action/

"ЧИСТИ ПАРИ" съветва:

Настоящата парична система с огромна тежест от дългове изисква да бъде добре позната, за да бъде променена.

http://www.bgonair.bg/…/za-davnostta-na-neizplatenite-kredi…

‪#‎Базов_доход‬

Да, новото е забележително!
http://www.budd.bg/take-action/

 

Парична реформа? Да, време е

"Империите се провалят, когато загубят финансовата си сила. Така е от древността до наши дни. Финансовата сила на една империя се крие в това, че благодарение на големия пазар и контрола върху търговските пътища, тя може да взима заеми в собствената си валута.

Суверенът, който печата пари използвани от другите, получава лост за намаляване на дълговата тежест и за стимулиране на икономиката. Историята обаче показва, че това никога не свършва добре. Дали пък САЩ няма да са голямото изключение?"

Отговорът е - не!

Същият остговор ще получи и вече получава кампанията в ЕС с Количествени облекчения (форма на "печатане" на пари) предприета от Марио Драги, шеф на ЕЦБ. Времето за следващата световна, решителна парична реформа е дошло с напредването на технологиите и превръщането на почти 100% от парите от материален в електронен вид. За съжаление правото за тяхното създаване нагласно се е прехвърлило от суверена към частни банки, които следват единствено личните интереси на своите собственици и акционери.

Тази несправедливост е в основатта на всички съвременни проблеми в националните държави и тежките кризи, в които се люшка световната икономка. Радостното е, че хората научават все повече за този основен обществен проблем, а в страната на директната демокрация и най-добре развития финансов сектор в света, Швейцария, ще се провежда референдум по този въпрос. Хората, суверенът на държавата, ще решат кой да има правото да създава парите, за да се избегнат негативите, натрупани в обществото.

http://www.vesti.bg/pari/koga-shte-padne-dolaryt-6044878

Българските граждани са по-важни от "практиките" в банките

"Русенка осъди една от най-големите банки в България да й върне неоснователно взети 9734,08 лв. с лихвата по ипотечен заем. Районният съд в крайдунавския град постанови финансовата институция да покрие и 1632,84 лв. разноски по делото. 

Решението може да се обжалва пред окръжния съд.
В.Д.И. получава 31 780 лв. кредит при 6,48% годишна лихва за 25 г., който трябва да погасява с по 214,18 евро на месец. Въпреки изличните условия в договора, банката едностранно увеличава лихвения процент, като изпраща 2 писма на клиентката си за дължимата по-висока вноска. Тя обаче оспорва надвзетите пари и завежда дело в съда.
По договор банката можела да вдига автоматично лихвата при увеличен 6-месечен Euribor. Макар че той паднал, вноската на клиента не била намалена. Банката дори си начислила недоговорена надбавка и премия към лихвата. Икономическата експертиза по делото показва, че с решение на управителния съвет на банката едностранно фиксираната надбавка и премия по кредита е увеличена за сметка на клиента.
Основателната причина да се измени едностранно лихвеният процент трябва да се посочи ясно и конкретно в договора и въведената практика от банката за променени пазарни условия е недопустима, напомнят магистратите. Т.г. още един клиент на кредитора го осъди да му върне 15 806,50 лв. надвзети лихви по ипотечен кредит."

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5086050

Безплатно образование - човешко право

"Невежеството струва по-скъпо от образованието" и "Отчаянието е новата норма", гласяха надписите на табелите на студенти, част от хиляди, които демонстрираха по улиците на Лондон с искане за безплатно обучение.

Шествието тръгна от Лондонския университет и завърши пред парламента в Уестминстър. Пред вътрешното министерство се стигна до сблъсъци, след като малка група демонстранти хвърли кутии боя, а някои се опитаха да проникнат в министерството на бизнеса, иновациите и професионалното обучение, замеряйки силите на реда с яйца и димки. 
Задържани са няколко протестиращи, съобщи полицията.

Демонстрантите искат правителството да се откаже от плана си да превърне студентските стипендии в заеми. Университетските такси в Англия нараснаха тройно - от 3000 на 9000 лири годишно за бакалавърска степен, няколко месеца след избирането през 2010 г. на премиера консерватор Дейвид Камерън, който през май спечели втори мандат.

В момента студентите, чиито семейства са с приходи под 25 000 лири (35 300 евро) годишно получават годишна стипендия от 3387 лири (4800 евро). Други стипендии са с по-нисък размер в зависимост от равнището на семейните доходи.

http://dnes.dir.bg/…/obrazovanie-velikobritania-studenti-pr…

Безплатно образование и здравеопазване са задължителни за програмата на всяка политическа организация в България заради българската демографска катастрофа. По света хората се борят за това право и без да са застрашени от изчезване до 50-тина години.

‪#‎Българска_директна_демокрация‬

Да, новото е неудържимо!
http://www.budd.bg/platform/

Време ли е за промяна?

Янис Варуфакис: Аз не влязох в политиката, за да ставам професионален политик, а за да сторя това, което смятам за правилно. В един момент това стана невъзможно и аз си взех шапката.

През последните пет години в Гърция имаше три правителства. Всички те се опитаха да осъществят една програма, която всъщност е неосъществима. Днес моите бивши колеги и приятели следват неблагоразумната логика от последните пет години. И резултатът ще бъде същият.

Ние имахме шанс, който не използвахме напълно. Но Европа е по-голяма от нас - от Ципрас, от мен, от гърците. И Европа трябва да се промени. Сегашните институции в Европа и особено в еврозоната са несъстоятелни. Ние имаме валутен съюз без общо правителство. Една централна банка, без подкрепата на едно федерално правителство. Имаме национални правителства, които не могат да разчитат на помощта на емисионните си банки. 

Това е ужасяваща конструкция. 

Решенията на европейско ниво се вземат само от еврогрупата. А това е една неформална група, която дори не се споменава в европейските договори. Затова е необходима принципна промяна. И ако ние не успеем да я проведем чрез демократичен диалог, тя ще настъпи от самосебе си. Само че тогава промяната ще бъде за лошо. Ние не водим разумен диалог по тези въпроси. Затова имаме и една авторитарна политика, която иска да осъществи правила, които отдавна са престанали да бъдат актуални. Резултатът е една дефлационна Европа като болник в световната икономика. А това е лошо както за Европа, така и за света.

В момента Европа е така конструирана, че дори правителствата нямат власт. Ние имаме нужда от дебат за това какво искат европейците. И аз искам да участвам в този дебат.

http://www.dw.com/bg/%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%84%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%81-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D1%8F-%D1%81%D0%B5-%D1%81-%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BB/a-18829662?maca=bul-begenes_bg-4437-xml-mrss