Политика

Най-доброто предстои!

Критерият за насилствено действие е ролята, която (според нашите разбирания в нашите документи и беседи) външните хора играят пряко или косвено, съзнателно или не, в осуетяването на нашите намерения. В този смисъл да сме свободни означава никой да не се бърка в нашите работи. Колкото по-широко е нашето поле, свободно от чужда намеса, толкова по-голяма е и свободата ни.

Това се отнася до обществото ни като цяло и в частност до нашата гражданска политическа организация БСДД. Ще пазим нашата свобода без да нарушаваме чуждата с всички нравствени, морални и законови средства.

През изминалата седмица всички необходими документи на БСДД, изисквани от закона, бяха внесени надлежно при спазване на сроковете в Сметната палата на Р България. Можете да прегледате обновения публичен регистър на БСДД с Дневника на даренията, а цялата информация е на разположение за разглеждане от членовете при Националния координатор на БСДД.

Предстои да защитим на 22-ри април правото на политическа свобода и свободно изразяване на онези, които възприеха новия подход на БСДД и решиха да допринесат за истинската смяна на политическата система у нас. За по-добър и истински достоен живот на всеки един български гражданин.

http://www.budd.bg/register/

ОЩЕ ОТ СЪЩОТО

Целият сценарий за България, за който предупреждавахме многократно, откакто БСДД е регистрирана организация, бе осъществен на практика. Преместването на мандата напред със "загубените" президентски избори, оставката, „победата“ на предсрочните са само крайъгълни камъни в блатото на политическата посредственост у нас. Контролираните и фалшифицирани избори на установеното положение отново родиха своите горчиви плодове.

Процесът, започващ с безсмислени, неверни и ползвани за вътрешнопартиен рекет подписки, завършващ с контролирани малцинствени гласове и подправени протоколи, няма как да покаже някакви други резултати. Проблемът с безидейността обаче остава и това не е случайно. Всяка една от участващите партии и коалиции се е вторачила в настоящата система, натискайки се на всяка цена за властта или за политическите субсидии.

Правят се анализи, че само с пари можело нещо да се направи, а всички са забравили, че срещу големите пари може да застане само голяма идея. Днес тя може да е само една. Не за друго, а защото олигархичната партокрация има само една алтернатива и тя е истинската демокрация – ДИРЕКТНАТА. Всички заблуждения бяха използвани в пълна сила досега, разкривайки пълната несъстоятелност на политическия ни "елит" и предстои да видим дали поне новия субект, имащ право на субсидия ще спази обещанието си да я откаже.

Свършено е със заблудите.

Сега ще ни бъде по-лесно да разказваме на новото българско мнозинство, онези над 50 процента, които не направиха компромис със съвестта си и не гласуваха, протестираха с невалидна бюлетина или с „не подкрепям никого“. Да разказваме за възможностите пред българското общество, за реалните политики, за истинската смяна на системата.

Сега е моментът и времето наистина дойде!

Присъединете се сега! 

БСДД разказва една различна история за:
#Българска_директна_демокрация
#Базов_доход
#Енергийна_икономика
Искате ли да разказвате и вие тази история?
Сподели и разкажи!
#БСДД http://www.budd.bg/
Стани член http://www.budd.bg/membership/
Кандидатирай се http://www.budd.bg/candidates/

Избори 2017 като всички други избори досега

Днес е последният ден преди изборните размисли да напрегнат българските гласоподаватели. Равносметката от кампанията показва единствено, че системата остава същата само говоренето се е усъвършенствало. Бъдещият ни премиер-дама дори каза, че нейната партия, която е символ на олигархичната партокрация, заедно с всички останали, разбира се, била въвела "ПРЯКАТА" демокрация!!!

Постъпили сме правилно, когато сме отрекли употребата на това понятие и сме заговорили преди няколко години за въвеждането на Българска директна демокрация. Истинската демокрация е само ДИРЕКТНА. Това нещо днес не е и никога не е било "демокрация".

Засега сме малко на брой, сред нас израснаха и предатели, но семената са засяти, а от тях ще тръгне здравата политическа основа на следващото българско общество. Предателите, които смятат, че съдът може да ги върне някъде и че могат да откраднат нещо, за което не са допринесли с нищо и не са положили никакво усилие да го изградят, ще отпаднат по пътя. Останалите ще станат по-силни, ще намерят своето място и ще могат да работят още по-смело и упорито за смяната на политическата система у нас.

Избори тепърва ще има, особено след потенциалното насилие, за което мнозина мечтаят, а други в страха си да не ги сполети са готови да направят компромис, гласувайки за "по-малкото зло". По-малко зло няма, злото е зло. Онова, което може да го коригира е единствено здравият обществен разум и вземането на решенията от самите граждани. Занапред вече ще има подготвени такива граждани, които да поемат и административната тежест на гражданското участие и да изпълнят волята на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

Времето за размисли наистина дойде!
Да живее България!

инж.ик. Георги Неделчев
Съпредседател на БСДД

Проф. Пламен Павлов: И до днес сме орисани от последиците на Ньойския договор

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с датата 27 ноември, когато през 1919 г. е подписан Ньойският мирен договор.

Фокус: Проф. Павлов, на 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойският мирен договор, каква е историческата картина по време на тези събития?
Пламен Павлов: Ньойският договор е следствие от нашето поражение в Първата световна война. Както казваше един български генерал след това в една своя книга: „Ние бяхме победени, без да бъдем бити“. България претърпя поражение в резултат не толкова на собственото си участие, колкото на катастрофата, която сполетя Централните сили и в резултат на това, че глобалната политика просто беше в наша вреда. Разбира се, могат да се търсят виновници за тази катастрофа и всичко, което се случи, но самото политическо развитие на Европа и на света от края на 19 век нататък до войната включително тласкаше България по този път. Не искам да ставам адвокат нито на цар Фердинанд, нито на Васил Радославов, нито на другите политици, които са взимали решенията в онзи период от българската история, но те наистина са нямали особен избор. Можем, разбира се, да бъдем критични към тяхната отстъпчивост пред външни фактори и тяхното неумение да бранят българските интереси във всеки конкретен момент. Това личи много в Първата световна война. Искам отново да напомня за книгите на Красимир Узунов „Каймакъ-Чаланъ“ том първи и „Епопеята на Добруджа“ том първи, където вашите любознателни читатели могат да видят как се развива самата война, какви са действията на българското военно командване, но какви са и грешките на нашите политици, до каква степен са лоялни към нас нашите съюзници най-вече Германия. Така или иначе България приключи своето участие в Първата световна война с поражение. Тя стана жертва на един международен подход на победителите, който беше и е бил във висша степен несправедлив. Това е усетено тогава и от цялото световно обществено мнение. За това предупреждава и тогавашният американски президент Удроу Уилсън, но тогава нито САЩ имат тази тежест, която имат днес, нито пък духовете в Европа и особено на управляващите елити са на равнище. Стига се до един крайно несправедлив мир и с България, и с Германия, и с Австро-Унгария. По отношение на Османската империя мирът в крайна сметка сложи край на безчовечна система, която роди геноцида над арменците, над сирийците, включително и над българите. Последствията, за които толкова плаче в момента г-н Ердоган, който не иска да признава договорите от световната война, мисля ,че те дадоха позитивен ефект. Дадоха възможност и на арабската нация да се развива самостоятелно, на други покорени от Османската империя народи да потеглят по своя път, включително на арменците и кюрдите, нещо което за съжаление после беше пропиляно. Ако се върнем на самата събитийна рамка, когато се сключва Ньойският договор, той лишава България от нейни изконни земи. Лишава България на първо място от Македония и от Беломорието. Днес обикновено, когато се говори за Ньойския договор се казва, че са загубени Западните покрайнини и излаза на Бяло море, но забравяме всъщност, че най-голямата загуба е Македония. По време на войната Македония в голямата си част беше под българско управление. Не бива да забравяме в никакъв случай Поморавието. В последните може би 60-70 години в България почти не се говори за земите на север от Македония, т.е. Ниш, Лесковац, Зайчар – една голяма територия почти колкото Македония, която исторически повече от 1000 години винаги е била българска и населена с българи. Там днес са протекли жестоки процеси на сърбизация, на унищожаване на българското самосъзнание, на подменяне на историческата истина. Не бива да забравяме, че на север от Македония имаме още един аналог на Македония – една голяма българска историческа област, която напълно беше загубена след Първата световна война, макар че по времето на войната голяма част от нея беше под български контрол. Там образователната система и редица други неща показаха, че това население започва да си връща българското самосъзнание. Апелирам да не се вторачваме само в Западните покрайнини, които на мен също ми е голяма болка, че не са в България, но че ние на практика губим с изхода от войната и грабителския Ньойски договор цялата историческа територия, която изконно е българска от самата поява на българската държавност на Балканите. 
Фокус: Какви са последиците за България след Ньойския мирен договор?
Пламен Павлов: Отново бих искал да апелирам към това да не се вторачваме към конкретните текстове на договора. Те са много унизителни и оскърбителни. Кощунствени в някои отношения. Освен огромните репарации, които трябва да плащаме на нашите така наречени "победители", нашите съседи, особено Кралството на сърби, хървати и словенци или бъдещата от 1929 г. Югославия, не само че наказателно взема така наречените Западни покрайнини, т.е. общините на Цариброд и Босилеград, села в Кулско, също така и Струмица, която днес е в Република Македония и някои други корекции по границата. Тази промяна е абсолютно немотивирана по никакви неразумни причини, просто се цели да се нанесе на България още един удар и освен това да бъдат държани в шах такива важни градове като столицата София и Кюстендил. Никаква икономическа, камо ли пък политическа или етническа целесъобразност и смисъл няма в предаването на тези земи в победителката Сърбия. Освен огромните репарации в милиарди франкове, ние сме задължени от клаузите на Ньой да даваме пернишки въглища, едър рогат добитък. Стига се до издребняване България да е длъжна да снабдява Югославия с елитни породи бикове и какви ли не неща. Това е просто един грабеж, не може да бъде в никакъв случай смятано за справедлив договор, още повече, че апелите на американския президент Уилсън да се спазват правата и на победените. Да се спазва някаква обективност спрямо населението – всичко води към нова война. Неслучайно френският журналисти Анри Пози твърде скоро след това каза, че войната ще се завърне. Той посещава Югославия и там с гордост му показват какви репресии вършат над българите особено в Македония. Той като един честен и обективен човек мисли, че такъв подход е убийствен и ще доведе до разпалване на конфликта и наистина води до Втората световна война. Колкото и да обвиняваме режимите на Хитлер и Сталин за Втората световна война, никой не иска да ги защитава, огромна вина имат и победители в Първата световна война, които наложиха на Европа и особено на България един крайно несправедлив и унизителен мир. Вече що се отнася до конкретните клаузи на договора, те са разбира се, много неблагоприятни за България. Това са гигантски плащания и то във времена на финансова депресия, на криза и редуващи се икономически трудности. Освен това според клаузите ние нямаме право да имаме редовна армия, трябва да минем на доброволческа армия. Тя е ограничена изключително много. Ние сме лишени в правото да имаме авиация, танкове, т.е. ние сме оставени на произвола на съдбата и нашите съседи, които без изключение са отнели български земи, неслучайно намират основа България да е просто в един перманентен капан. Тук чест прави чест на българските правителства особено на Андрей Ляпчев, че постепенно намира начин да излезе от изолацията България. Много голяма е заслугата на Георги Кьосеиванов по-късно и разбира се, на цар Борис III. Междувоенния период между първата и втората световна война, когато България не само е унизена и е лишена от отбранителни способности нашите политици независимо от едни или други техни грешки, намират независимо от тлеещите граждански конфликти и разрушителната дейност на Комунистическата партия, нашият тогавашен елит намира сили да постепенно да изведе България от изолацията, да възстанови армията и да подготви страната за едно устойчиво присъствие и на Балканите и в Европа. 
Фокус: Защо този договор много често е определян като договор – диктат?
Пламен Павлов: Той е определян като диктат съвсем основателно. Даже това е нещо повече от диктат, ако трябва да се търсят някакви степени. Той е едно наказание за една държава, която реално погледнато нито е виновник за войната, нито си поставя някакви грабителски цели спрямо своите съседи. Ние сме може би единствената държава в тогавашните два лагера – Антантата и Централните сили, която няма за цел да заграбва чужди територии, а се стреми да извърши своето национално обединение. Фактически нашият народ схваща войната като продължение на Балканските войни, макар че според мен поведението на нашите съюзници още в Първата балканска война говори за едно потенциално огнище на конфликт. Знаем, че още по време на Балканската война реално погледнато и сръбската, и гръцката армия позволяват на турските части да се изтеглят и да дойдат на източния фронт при Одрин. Избухването на Втората балканска война, толкова злощастна за нас, на практика е логично продължение на Първата. Що се отнася до войната от 1915 г., когато ние влизаме в Европейската война, неслучайно тя е наричана освободителна, а не грабителска. Това ,което се случи на България на Ньойския договор фактически българската страна реално погледнато има функцията само да изслуша и да приеме този наистина тежък диктат. Знаем тази история, че Александър Стамболийски чупи писалката си от притеснение. Той няма и особен избор, тъй като на практика целият свят е срещу нас. 
Фокус: Какви действия предприема българската дипломация по повод Ньойския мирен договор и за какво настоява тя?
Пламен Павлов: Пак ще се върна към Андрей Ляпчев – един голям български политик, незаслужено донякъде забравен, родом от Македония ,който за разлика от всеобщото униние, което настъпва в страната след Ньойската катастрофа казва, че все пак Европа е запазила българската държава, тъй като знаем и ни беше припомнено от книгите на Красимир Узунов, че през 1916 г. бъдещите победители изобщо обсъждат въпроса България напълно да бъде ликвидирана и разделена между съседите. Нашите политици между двете световни войни се опитват да излязат от наложената рамка на тежка изолация, на военни рестрикции. Ние нямаме право на наборна армия, ограничава се нейното количество изключително много. Освен това нямаме право на тежки оръжия, на танкове, на самолети. Ние оставяме във времето от преди Първата световна война в технологичен план. Въпреки всичко благодарение на българските правителства особено на Георги Кьосеиванов и на цар Борис III и на Андрей Ляпчев преди това успяваме постепенно да съкратим тези тежки репарации, да намерим режим на излизане от изолацията и в крайна сметка да възстановим армията си. Не съм краен и с някакви залитания, но ние в момента сме в някакви отношение като след Ньойския договор, ако не и по-зле и то при положение, че член на най-голямата военноотбранителна организация в света НАТО и на Европейския съюз, армията ни е оставена в момента на някакво жалко вегетиране. Възстановяването на нейните отбранителни способности за мен е приоритет номер 1. Не мога да приема хора от сегашното правителство в оставка и от предишни правителства да свързват военните разходи с пенсиите, със строителството на пътища и нещо друго. В крайна сметка във всички времена българската държава и в Средновековието и в Ново време винаги е имала приоритети и това са от една страна образованието и културата, от друга отбранителната способност. Надявам се, елитът, който в момента понесе тежък шамар от избирателя, който показа, че не вярва в голямата част от досегашните елити, да си направи съответните преоценки. Най-вече превъоръжаването на нашата армия и създаването на една може би неголяма, но достатъчно професионална и снабдена с най-модерно оръжие армия е задача номер едно. Тя не може да търпи никакво отлагане на фона на всички други популистки приказки и обяснения, които чуваме отляво и отдясно. Що се отнася до самото преодоляване на последиците мисля, че ние сме в дълг на нашите политици между двете световни войни. Това е обяснимо в по-недалечното минало. Тогава ръководната линия беше борбата на БКП, различни други процеси. Всъщност виждаме, че независимо от социалните трудности, независимо от тежката икономическа криза и то световна, българската политическа класа тогавашната при всичките й недостатъци намери начин в навечерието на Втората световна война ние да можем да бъдем в състояние да се защитим от външна агресия. 
Фокус: Каква е причината победителите от Първата световна война да не се вслушат в 14-те точки на американския президент Уилсън за договаряне на всеобщ мир в света?
Пламен Павлов: Това е голямата драма на човечеството, защото тези победители, главозамаяни от успехите си и потънали в своите плутократични виждания, особено Англия и Франция, за бъдещето на света наложиха на победените един изключително несправедлив режим на мирни договори, който потенциално водеше към нова война. Възможно е след стотици години, ако човечеството оцелее да се говори за световната война, тъй като между двете войни разстоянието в хронологически план е твърде малко. Като погледнем някои точки от типа на Китай, тя реално погледнато не е и спирала. Основните противниците са едни и същи. Така че това, което е предлагал Удроу Уилсън е била една платформа за намиране на относителен справедлив мир, за защита на малцинствата. Виждаме, че дори и серията от договори, които са сключени през 1918-1920 г. има точки за защита на правата на малцинствата, но когато става дума за българския въпрос, нито по отношение на Македония, нито по отношение на Западните покрайнини, а много често по отношение и на Южна Добруджа те не се спазват и започва един процес на насилствена асимилация, продължава терора. Даже има още по-уродливи измерения. Нищо от това ние не бива да забравяме и премълчаване, не да търсим реванш с късна дата, но тези исторически поуки от случилото се в резултат на Първата световна война, трябва да ги помним. Ни
Фокус: Как Ньойският мирен договор се отразява на по-нататъшното развитие на България?
Пламен Павлов: Ние и до днес сме орисани от последиците на Ньойския договор, даже и без да го разбираме. Нашата представа за българска територия е до голяма степен свързана с картата след 1940 г., когато успяха нашите дипломати и цар Борис III да си върнат Южна Добруджа. Ние не бива да забравяме, че ни беше отнета Македония, Западните покрайнини, загубихме Поморавието. Бяха нанесени много тежки поражения на чисто психологическия профил на българския народ. За съжаление в годините на демокрацията виждаме в нашия обществен и политически живот да се вихри същия нихилизъм. Всяка проява на търсене на историческа истина да се смята за национализъм, за мегаломания – не е така. Затова нашата политика към българите в чужбина, особено от близките страни трябва да бъде съобразена именно с несправедливия Ньойския диктат и изобщо с несправедливия изход от Първата световна война, който нанесе на българската държава и на българския народ много тежки травми. Крайно време е да намерим терапия да се излекуваме от тези травми. 
Деница КИТАНОВА

Всеки, който си мечтае за преразглеждането му не вижда реалните възможности за излизане и от третата национална катастрофа на България - демографската. 
Вече сме в 21-ви век и решение има - #Българска_директна_демокрация, безусловен #Базов_доход и нова #Енергийна_икономика.
Всичко това е БСДД. www.budd.bg

Възможно ли е това? Политическа организация без субсидии, финансирана доброволно от гражданите?

Забравете за всичко, което ви е познато досега. Забравете за партийните субсидии, за корпоративното финансиране на партиите, което ги държи в зависимост от интересите на различни лобита, забравете за модела, който не само изживя времето си, но и доказа своята порочност.

Истинската демокрация – директната – се нуждае от ясни и точни правила и условия на финансиране на политическите партии и изобщо на политическата дейност. Парите лесно се превръщат в рисков фактор, който може да повлияе на устойчивостта на цялата система на директна демокрация.

Никак не е без значение дали един човек е дарил на партията 1 милион лева или 1 милион граждани са дарили по 1 лев. В политиката, за разлика от математиката, при смяна на местата на събираемите, сборът може да промени коренно цялата картина.

Именно по тази причина БСДД не копира сляпо готови модели на директна демокрация, какъвто е например швейцарският, а разработи и разписа модел, подходящ за условията на България, като също така взе предвид пропуските и недъзите в модела на швейцарците. Швейцария и до ден днешен си остава единствената европейска държава, в която няма изработено законодателство по отношение на финансиране на политическите партии, което води до липса на прозрачност в политическите финанси. Сами по себе си парите в Швейцария не са определящи за изхода от даден референдум, но не може да се отхвърля тяхното значение за успеха на политическата кампания в полза на някой от отговорите „За” или „Против” по поставения въпрос. По-важното е, че неравностойното финансиране на привържениците на конкретна идея, спрямо противниците ѝ например, влияе обезкуражаващо на гражданите и ги лишава от политическа мотивация.

Много от позитивните граждански инициативи (в това число инициативата за Базов доход) са били отхвърлени при гласуването на референдум, именно заради липса на достатъчно средства у инициаторите, за да могат да проведат адекватна и мащабна политическа кампания, докато противниците на инициативата – парламентарно представени партии например - са имали достатъчен ресурс, за да водят кампании в ущърб на идеята.

Политическата гражданска организация Български Съюз за Директна Демокрация е създадена с Устав и структура, напълно различни от досегашния модел в България, както и съобразява правилата на финансиране на своята дейност, отчитайки грешките на държави с отдавна действащ модел на директна демокрация.

Да вземем за пример броя на членовете в Националния и Контролния съвет на партията – те са четен брой – десет души представляват Националния съвет и четирима – Контролния. Четният брой съвсем не е случайно въведен, както и представлява точно обратното на модела на всички останали партии у нас, които са с пирамидална структура. Четният брой членове в ръководството на БСДД означава, че няма мнозинства и малцинства, а всички решения се вземат с консенсус, т.е. с активно постигнато единодушие. Това е направено с цел решенията да са плод на обсъждане и обща позиция, а не да се прокарват с лобизъм чрез налагане волята на една група над волята на друга, нито да се налагат еднолично или с екипи, както е при другите съществуващи партии. Няма необходимост от повече индиански вождове –  хората в БСДД решават с дебат, отборно и в единение. Целта е всички да са убедени в правилността на взетите решения, а не да имаме горчив привкус на разочарование и безсилие.

Нещо повече, ПП БСДД е не само против партийните субсидии, но и е разработила свой модел на финансиране на политическата дейност, така че тя да бъде прозрачна и парите да се използват за конкретни кампании, а не за да се плащат и поддържат скъпи офиси, луксозни коли и секретарки, от които няма никаква нужда. БСДД не разполага и никога няма да разполага с такива. Нашият модел се нарича „Групово финансиране” – когато партията има нужда от средства за предизборни кампании, от средства за различни инициативи – тя ще обявява това публично, чрез платформи, които предоставят такава функционалност, и ще призовава гражданите да подпомагат инициативите, като ще знаят за какво конкретно отиват техните пари. Вие знаете ли за какво големите партии харчат нашите пари – партийните субсидии? Не, не знаете и никога няма да ви кажат, ще ви убеждават, че политиката е скъпа дейност и се нуждае от милиони, които отиват в партийните банкови сметки, трупат огромни лихви за наша сметка и някой си живее живота на наш гръб, искаме или не искаме.

Много скептици и поддръжници на установеното положение (статуквото)  ще кажат, че ако няма субсидии депутатите лесно ще бъдат купувани. Особено ако се намали броят им, което е залегнало и в платформата на БСДД – те да станат 100 и да нямат имунитет. Ще ги купят с парцалите, ще кажат някои.

Но не е така, защото при директната демокрация на първо място решенията се вземат директно от гражданите, което означава, че купуването на депутати е безсмислено, освен това съществува система на отзоваване на делегатите, съответно депутатски имунитет е ненужен. Затова в началото споменахме, че забравяме за всичко, познато досега и не може да сравняваме тази нова система с изтърканите и отвратителни модели, които ни внушиха, че са единствено възможни.

В тази връзка много често ни задават и следния въпрос: какво би станало, ако в редиците на партията проникне кариерист, агент, лобист, представител на корпоративни интереси, който иска да стане делегат и да прокарва в парламента интересите, за които му плащат?

Отговорът на този въпрос отново отвежда към структурата на БСДД и правилата, разписани в Устава, както и до правилата, изработени за кандидатиране за позиции в самата партия, така и за изборни позиции в държавата и общините. На първо място, хора с користни цели, дори да попаднат в парламента, могат да бъдат отзовани от избирателите, както посочихме и по-горе. Освен това, ако бъде изработен от делегатите закон, който противоречи на техните интереси, гражданите ще могат да го отменят с референдум. На второ място, за да стигне до избираема позиция, всеки един кандидат, членуващ в БСДД, преминава през процедура с подготвен от специалисти тест за личностни характеристики, трябва да има двама гаранти-членове, които да са го подкрепили лично и явно, а след това участва в избор чрез жребий, когато за позицията има повече от един кандидат – кандидатирането е напълно свободно и може да е по собствена инициатива или с номинация. Единствено, ако е преминал теста, кандидатът има право да участва в жребия за избор на кандидати на партията за народни представители или други избираеми позиции. Жребият е публичен и няма никаква гаранция кой ще попадне в избирателните листи – всички, преминали теста, имат равен шанс, като за всяка обществена сфера (здравеопазване, образование, култура, икономика, право и т.н.) могат да се кандидатират най-добрите и жребият изключва някой да заеме позиция поради нечий личен интерес. По този начин се избягва и лобирането вътре в партията – освен да предлага, никой от Националния и Контролния съвет не може да определя кой ще попадне в избирателните листи, никой не „реди” листи - това се определя само от жребия, т.е. лобистки групички и купуване на депутатски места е напълно невъзможно.

Да се върнем отново на финансирането на БСДД. Директната демокрация като цяло и за да бъде тя въведена като модел на управление на държавата и общините, се нуждае от силна политическа партия, която е в състояние да формулира и отстоява интересите на обществото, да организира дебати, да информира ежедневно гражданите за важните събития у нас и по света. Това е невъзможно да се реализира без финансов ресурс. Но този ресурс не може да идва от лобистки групи, а е нужно да идва директно от гражданите, защото ще бъде насочен към дейности за самите тях, за политическа просвета, за включването им в различни инициативи, за дейности, които да спомогнат по всякакъв начин системата на „представителна“ демокрация да се смени с директна демокрация и гражданите да бъдат включени директно в решенията на всички нива. Това е възможността на всеки един гражданин да участва, да допринесе, да извърши заедно с мнозинството от българските граждани истинската смяна на системата, от която България крайно се нуждае. Демографската катастрофа, обществения разпад у нас могат да бъдат спрени и преобърнати единствено по този справедлив и градивен начин.

По тази причина единственият прозрачен начин за финансиране на каквато и да е политическа дейност е груповото финансиране – гражданите инвестират регулярно малки суми и следят за какво се харчат парите им. Всичко останало, което през последните 27 години се наложи като финансов политически модел, е пошло, непрозрачно и обслужва конкретни политици и политически кръгове, наследили старата номенклатура и превърнали се в партийна аристокрация, а не интересите на гражданите на България.

В крайна сметка, вземайки примери за модела на директна демокрация от други държави, ние създадохме наш модел, отчитайки техните грешки, както и позитивния им опит, което изчиства от недостатъци това, което ще приложим у нас и ни дава възможност да го доразвиваме.

Начинът на финансиране на политиката винаги е чрез гражданите, но справедливостта налага това да става не събирайки принудително от джобовете им пари под формата на партийни субсидии, а когато гражданите действат директно, инвестират средства за конкретни, видими и ясни цели, в собственото си политическо участие.

Системата за финансиране на БСДД стартира!

Днес, в официалната страница на БСДД, в секция "Прозрачност", бяха активирани бутоните към двете най-разпространени системи за разплащания в България и по света - PayPal и ePay. С това поставяме началото на груповото финансиране на БСДД, наречено по света crowdfunding (краудфъндинг), характерен белег за новите демократични граждански движения за връщане на участието на обикновените хора в процеса на вземането на решенията. По този начин изпълняваме на практика един от основните поети ангажименти към обществото и членовете на БСДД за отказ и обещание за отмяна на субсидиите в обществено-политическите дейности и забрана за корпоративното финансиране на политическите партии. Разбира се, според програмата на БСДД, това преминава през създаване на законодателство, което да регламентира прякото гражданско финансиране като част от общата реална борба с корупцията, отразена в истински Антикорупционен закон за премахване на нерегламентираното, незаконно и неморално финансиране на политическия живот в България - извор на корупцията у нас.

Времето дойде! 

http://www.budd.bg/transparency/

Европа ще бъде друга!

Гражданите побеждават в Италия, системата никога повече няма да бъде същата!!!

Браво Рим!!! Браво Торино!!!

СКОРО И У НАС!!!

С БСДД - www.budd.bg

 

ЗАПОЧВАМЕ!

„Само защото ти не се интересуваш от политиката, не означава, че политиката не се интересува от теб“, е казал преди 2500 години един от бащите на истинската директна демокрация с участие на гражданите. Днес това послание кънти със страшна сила в цяла Европа и може да напомни на всеки един от нас, че спасението на България и българската народност е в ръцете на мнозинството от българските граждани в нова политическа система с тяхно участие във вземането на решенията - Българска директна демокрация!

ДА, ВРЕМЕТО НАИСТИНА ДОЙДЕ!

На 26 април 2016 година, влезе в сила решението на Софийски градски съд за вписване в Регистъра на политическите партии на Българския Съюз за Директна Демокрация - БСДД. С този съдебен акт пътят за участие на българите в нова, свободна, широка и напълно различна гражданска политическа организация с модерни и решителни идеи за истинска промяна е открит. За участие в изборите за Народно събрание, за спечелването на мнозинство, което трайно да промени правилата за функционирането на българското общество - Конституцията и законите на българската държава.

Благодарим на всички, които участваха в това изключително трудно начало и очакваме занапред още много други да се включат в българската политическа революция, която е нужна на целия български народ - суверена на Република България.

ДА, НОВОТО Е НЕУДЪРЖИМО!
WWW.BUDD.BG

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ СЕГА!

Срокът е спазен!

На 11.03.2016г., една количка за документи в Софийски градски съд приюти 4040-те декларации за членство на хората, които вече знаят, че има алтернатива на днешното установено положение. 
В срок бяха подадени всички документи, необходими за откриване на съдебна процедура за вписване на БСДД в регистъра на политическите организации, които могат да се явяват равноправно на избори и да участват в истинската промяна за по-добър живот на българския народ.

Благодарим ви, приятели, съмишленици, активисти и критици на БСДД!

Времето дойде!
http://www.budd.bg/bulgarian/