През далечните 1915 и 1916 години на миналия век 1 543 271 арменски души изпищяват в ужас и угасват…
Смисълът на арменската дума агхет означава „невъобразимо престъпление”. Преди 100 години срещу арменския народ е извършено нещо страшно.
Младотурските националисти преследват завоевателни цели, искайки да създадат голяма и единна империя от Хималаите до Адриатика и от Сибир до Индийския океан. Западните арменци, които се опитват да се освободят от тираничното турско господство, са подложени на физическо унищожение. Турците използват избухналата през 1914 г. Първа световна война и под формата на депортация изтребват масово арменски мъже, жени и деца.
Първоначално кланетата се вършат прикрито и тайно. Под предлог, че правят мобилизация в армията и събират работници за пътно строителство, властите призовават в армията арменци между 16 и 52 години. Разоръжават ги, разделят ги на групи и ги отвеждат в пусти места, където ги унищожават.
След това се захващат и със западноарменската интелигенция – на днешната дата, на 24 април 1915 г. в Цариград и други градове на Турция са арестувани и зверски убити стотици дейци на арменската наука и култура. Загиват писатели и публицисти като Крикор Зохраб, Даниел Варужан, поетът Атом Ярджанян - Сиаманто, Рубен Севак, Рубен Зардарян... Великият арменски композитор Комитас не е убит, но ставайки очевидец на кървавите зверства, губи разсъдъка си.
Това са само наченките на нещо много по-мащабно и чудовищно – привеждане в действие пъкления план за цялостно унищожаване на арменския народ. През пролетта на 1915 г. е издадена заповед арменското население да бъде депортирано в пустините на Междуречието и Сирия. Хиляди са изклани в домовете си, други са ликвидирани по безкрайните пътища, а трети загиват в пустините от глад и епидемии. Полетът на волните чучулиги е смазан и окървавен.
Политическата жестокост не свършва с това. Тогавашният министър на вътрешните работи Талят паша бей през септември 1915 година телеграфира на Алепския губернатор, че трябва да се ликвидира цялото арменско население, без да се щадят дори бебетата.
Когато фанатизмът надделее над човешките ценности, хората изгубват мерилото за постъпките си. Историята е видяла не един и два примера за това до какво може да доведе обезчовечаването, прикрито от политически решения.
В онзи кратък, но и болезнено безкраен отрязък от арменската история, арменските деца били давени в реките от своите турски палачи, жените и старците били изгаряни, залостени в арменските църкви. Подковавали краката на мъжете, девойките изнасилвали пред очите на техните родители, а после ги посичали. Убивали бременните, продавали на търг хубавите млади арменки, а тези които се съпротивлявали бивали убивани.
Светът се потресъл от писъците на арменския народ. Максим Горки, Валерий Брюсов, Анатол Франс и Ромен Ролан, Фритьоф Нансен са само част от личностите, надигнали възмутен глас по повод арменския геноцид.
Държавите на Антантата, които привидно смятат арменския народ за свой съюзник, обаче не предприемат абсолютно нищо, за да защитят арменците. Тяхната подкрепа се изчерпва само с това, че на 24 май 1915 г. публикуват заявление, с което приписват отговорността за кланетата на арменците на младотурското правителство.
Възмутителна е позицията и на САЩ, които все още не били взели участие във войната, Те не правят дори и такова заявление. Нещо повече, Държавният департамент на САЩ се старае, въпреки смразяващите факти, да създаде впечатление сред световното обществено мнение, че масовото избиване на арменците е преувеличено. В същото време, докато турските палачи изтребват арменския народ, управляващите кръгове на САЩ затвърждават своите търговски и икономически връзки с турското правителство.
Казват, че времето лекува раните… Но дали времето дава прошка? Фактът, че всяка година, на тази дата, арменците се събират в мълчалив поклон, показва, че прошката се дава от хората. Българският народ също е изстрадал робството на турската империя, също е къпан в кръв и болка. Българският арменец, писателят Агоп Мелконян казва: „Всичко на този свят е самозатворило се пространство и време. И вселената, и електронът. Човекът също… Човекът също е самозатворило се в себе си страдание”.
И днес, когато в пламъка на хилядите свещи всяка искрица е погинала арменска душа, ние, българите, отправяме апел към българското правителство да признае официално геноцида над арменския народ, което е направил вече Европейският парламент, както и много развити държави по света.
Защото смятаме, че никоя политика и ничие управление не са по-големи и по-дълги от човешката памет.
Ние знаем, че с това мъката няма да свърши. Но признатите грехове са единственият начин вечният табор на човеците да живее на тази земя с упование в бъдното.
Лидия Делирадева