За мнозина Рождество Христово е празник на трапезата и подаръчните комплекти, но всъщност Човечеството празнува своето раждане. Появата на малкия Син в своя човешки образ и по пътя, по който се раждат хората е символът на хармонията между духовното и телесното, между нетленността и материалния свят.
В България това усещане за устройството на Вселената и вярата в Сина Божий идва преди повече от хиляда години. Има сведения, че още Кан Кубрат е приемал християнството, официално въведено в Българската държава от по-късния му наследник Цар Борис.
Изминалата 2018 г. бе годината на тревожността в българското общество заради задълбоченото усещане за липса на точно тази хармония между духовността и материалното съществуване на българските граждани. За съжаление всичко това бе придружено от вече традиционната липса на реална справедливост, а недостигът на духовни ценности продължи да прогонва хората, наред с дълбоката мизерия и недоимък, последвали крайното материално неравенство.
България е губила много битки в своята дълга история, но българският народ винаги е намирал начин да се изправи. С външна помощ или със свои собствени сили, но най-вече с хилядолетната дълбока мъдрост на своя здрав обществен разум.
Загубихме много приятели през тази година, демографската катастрофа тихо и подло ни ги отне. Други преминаха в лагера на националните предатели, търсейки своето лично спасение. Трети паднаха в плен на самовлюбеността, горделивостта, егото и отчаянието. На този празник ние си даваме сметка за близките ни, които вече ги няма, обгърнати от топлината на онези, които са все още с нас. Това беше наистина трудна година за всички ни.
Но този празник има друго значение. Всяка година ние празнуваме раждането на надеждата за нов живот, по-добър от досегашния. Изпълнен с обич към ближния, с по-добри решения, по-благополучен и с резултати трайно по-добри от досегашните.
През следващата година ще имаме нови поводи за радост с националните празници, с годишнините от рождението на велики личности и герои на Българския народ, с изявите и успехите на най-добрите в своите области сред нас. Но най-вече, през следващата година ще имаме право на избор.
Ще можем да избираме по кой път да поеме българското общество. Към истинската свобода или към още по-дълбок авторитаризъм. Няма да има по-добра възможност през следващите години. Сега, когато установеното положение в целия свят и особено в Европа е неимоверно разклатено, а гражданите най-после имат истинска алтернатива – да вземат нещата в свои ръце.
Този избор винаги е стоял пред всеки от нас, но е бил невъзможен през последните 85 авторитарни години от установяването на едноличния царски режим през комунистическата диктатура на пролетариата до наследилата ги днешна олигархия с нейната партокрация. Настоящата Българска Конституция, макар и несъвършена, все още позволява гражданите да участват, да изработват и решават политическите въпроси, основата на своя собствен живот.
Откъде ще дойде силата за този толкова важен избор? От там, откъдето идва личната хармония и увереност – от семейството, от приятелството, от общото усещане за принадлежност към българското гражданство, подкрепено от собствената вяра.
Днес, в Европа има само една истинска демокрация и тя не е в „съюза“, но през май гражданите на „ЕС“ ще я поискат и за себе си – в Италия вече го правят. Най-малкото ще изпратят хора в Европейския парламент, които да възстановят Европейската гражданска инициатива, както и националните граждански инициативи. Това ще бъде само началото за връщането на гражданите в процеса на вземането на решенията, образецът на който работи вече 170 години в сърцето на Европа, в Алпийската република. Силата на този модел е във връзките на обичта и взаимодействието, които той насърчава и в общото желание да се живее в един по-добър, по-мирен свят.
И най-дълбоките различия могат да бъдат преодолени с уважение към достойнството на човека насреща, а това винаги е добра първа стъпка към по-голямо разбирателство и бъдещо гражданско единение в Република България. Пример за това през следващата година ще бъдат новите по своите цели и вътрешни правила граждански политически организации и обединения, сред които е и нашият Български Съюз за Директна Демокрация – БСДД.
Историята на Рождество Христово е история на реалния живот на всеки един от нас и бива чествана всяка година, не защото дава рецепти за битов успех, а защото дава надежда за нов, по-добър живот на всеки един от нас. Така, както е била дадена на света преди повече от 2000 години с раждането на едно дете – Синът Божий.
Тогава само няколко души знаеха за Раждането, а днес за него се поздравяват милиарди хора по света. Посланието на този ден винаги ще има стойност, докато съществува човешкият вид, докато хората намерят своя път.
Спасителният.