Отива си една година на тежки обществени противоречия, изпълнена с опити за формиране на гражданско самосъзнание и с неосъществени надежди за начало на устойчив човешки просперитет. Осмислянето на анализите, представени от политолози, експерти и обикновени „представители“ на установеното положение води до един важен извод, а именно, че през настъпващата Нова година ще трябва най-вече и най-после да се обърнем към своята човешка съвест. Защото това е „законът на нашето същество“ и има решаващи моменти в историята, когато трябва да се подчиним на неговия най-висш призив, тоест на гласа на съвестта. Дори това да струва много горчиви сълзи и раздяла с онова, което ни е принадлежало или на което сме принадлежали досега.

В Новата 2019-та година е този момент, в който всеки от нас трябва да се подчини на призива на собствената си съвест. Европа ще реши в каква посока ще поеме и как ще продължи развитието си, а това решение ще лежи в ръцете на всеки един отделен гражданин на Европейския съюз и на неговата лична съвест. Събитията от 2018-та ясно показаха, че гражданите на „ЕС“ искат да бъдат чути, но за да се случи това ние се нуждаем от демокрация. Истинска. И тя е само една - Директна. „ЕС“ беше изграден върху основата на провалящи се институции, които създават провалени политики, а те от своя страна водят до недоволство. Единственият начин Брюксел да налага властта си е чрез увеличаване на авторитаризма, а това произвежда още повече неуспешни и провалени политики, които ще увеличат още повече нивото на авторитаризма. Гражданите в много страни-членки демонстрираха, че не искат повече авторитаризъм, а искат повече демокрация, което означава диалог между тях и институциите, както и участие в политическия процес на вземане на решенията. „ЕС“ все повече атакува свободата на словото и дори иска да предприеме законодателни промени, с които да го ограничи още повече.

Сигурността по външните граници е все така пренебрегната, което направи Европейския съюз още по-малко безопасно място за живеене. Със силата, вменена на Европейската комисия, нейните лобисти манипулират все повече основните медийни източници и по този начин индоктринират все повече и по-тежко обикновените хора. Погледнато още по-глобално, виждаме, че този процес се разпростира, водейки обществата до деградиращо състояние, където авторитаризмът и фундаментализмът се разрастват и само производителите на пари/капитал тържествуват. Кризата, която наблюдаваме е резултат от политическата, културната и моралната криза на обществото, от кризата на демокрацията и идеите в настоящата система на олигархия с партокрация. Това означава, че радикалната промяна в парадигмата на развитие на нашата цивилизация е неизбежна. А моментът за Европейския съюз, член на който е и нашата Република България идва през май 2019-та.

Демокрацията е система, а не състояние на ума. Тази система се установява, поддържа и развива с организация, с някаква форма на политическа легитимация и без граждански формирования с отговорници и ясни цели има малка възможност да успее в бъдеще. Съществуването на Правовия ред, основна характеристика на държавността, зависи от Конституциите и политическите партии, а не от уличните протести и хаотичния анархистичен натиск над правителството. Докато партиите могат да се развиват и променят, тяхната легитимираща роля остава съществена. Протестите са протести и те със сигурност могат със своя емоционален изблик и кинематографичен ореол да променят политическия процес. Те обаче не могат да заменят функциониращата демократична система или да предизвикат смяната на настоящата олигархична партокрация. Доказателство за това са резултатите или по точно тяхната реална липса от акциите на „жълтите жилетки“ в Париж и движението за спиране на презастрояването в София. В арсенала на гражданите ще трябва да се появят истинските оръжия – Европейската гражданска инициатива, националните референдуми и инициативи, при условия на задължителност на решенията и премахване на изкуствените препятствия пред гражданското участие.

През Новата година ще трябва съвестта да ни припомни, че промяната на света в който живеем се случва с промяна на институциите, които управляват обществените процеси. Тази промяна изисква диалог, а само директната демокрация предлага това в своята същност, за разлика от тиранията. От биологията знаем, че промяната в ДНК води до промени в организма на който принадлежи тази ДНК. Ние, гражданите, сме съставните единици на общественото ДНК и ако искаме да променим организма „ЕС“ и нашата Мила Родина, която е част от него, е достатъчно да се позовем на най-висшия призив – гласа на съвестта си и да направим избор, който ще определи не само нашето бъдеще, но неминуемо и това на поколенията след нас.

Честита Новата 2019 година, приятели, колеги, членове, симпатизанти, съмишленици и критици.

Времето дойде!

Наистина дойде!

Председателство, Изпълнителен съвет, Контролен съвет, Национална координация на БСДД