Правителството на Исландия заяви миналия вторник, че ще обмисли революционното парично предложение за премахване на силата на търговските банки да създават пари и да я предаде на централната банка.

Предложението, което ще е обрат в историята на съвременните финанси, е част от доклад, написан от депутат от управляващата центристка партия Прогрес, Фрости Сигурйонсон, озаглавено "По-добра парична система за Исландия".
"Резултатите ще бъдат важен принос за предстоящата дискусия, тук и на други места, за създаването на парите и паричната политика", заяви премиерът Сигмундур Гунлаугсон.
В доклада, изготвен по поръчка на премиера, има за цел да се сложи край на една парична система, довеждаща до убийствени финансови кризи, включително и последната от 2008 г. (у нас тя не е приключила, бел.ред.)

Според проучване от четирима основни банкери, страната е имала "над 20 случаи на финансови кризи от различен тип" от 1875 г., с "шест сериозни множествени финансови кризисни епизода, настъпващи средно на всеки 15 години."

Сигурйонсон заявява, че проблемът всеки път става от кредитен балон по време на силен икономически цикъл.
Той твърди, че централната банка не успява да сдържа кредитния бум, което позволява инфлацията да нарасне и да запали преувеличеното поемане на риск със спекулации, последвани от банков колапс и скъпи държавни интервенции.

В Исландия, както и в други съвременни пазарни икономики, централната банка контролира създаването на банкноти и монети, но не и създаването на всички други (електронни) пари, които се появяват веднага след като някоя търговска банка предостави кредит. Централната банка може само да се опита да повлияе на паричното предлагане с нейните инструменти на парична политика.

Съгласно т.нар предложение за Суверенни пари, централната банка на страната ще стане единственият създател на пари.
"От голямо значение е силата за създаване на пари да е отделена от правото да се решава как да се използват новите пари," пише Сигурйонсон в предложението.

"Както е и с държавния бюджет, парламентът ще обсъди предложението на правителството за отпускане на нови пари", пише той. Банките ще продължат да управляват сметки и плащания и ще служат като посредници между вложители и кредитополучатели.

Сигурйонсон, бизнесмен и икономист, беше един от създателите на Програмата за облекчение на задлъжняването на домакинствата в Исландия, започнала през май 2014г. Тя има за цел да помогне на многото исландци, чиито финанси са били смачкани от индексирани според инфлацията, ипотеки, подписани преди финансовата криза през 2008 г.

Малката скандинавска страна беше много силно засегната, тъй като катастрофата на американската инвестиционна банка Лемън Брадърс причини разпадането на трите най-големи банки в страната. Исландия тогава стана първата западноевропейска нация след 25 години, която се обърна към Международния валутен фонд, за да спаси очуканата си икономика. Нейният БВП спадна с 5.1% през 2009 г. и 3,1% през 2010 г., преди отново да поеме към възход. Още тук.

(Исландия е независима от 1918г. и е република от 1944г., 2015г. е на 16-то място по номинален БВП на човек, България е на 76-то, бел.ред.)

http://www.afp.com/…/fed-crises-iceland-mulls-monetary-revo…