Държава

Спомняме си за Паисий. Будителят на будителите.

"Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за вашите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали. За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език."

На 19-ти юни честваме рождението на Будителя на Будителите, героят на своето време, който прекосява невъобразими за времето си пространства, за да събере в една книжица желанието си да събуди отново за живот Националния идеал на българите. Подвиг, който дава началото на Българското възраждане и създава основите на Новата Българска държава. Св. Отец Паисий Хилендарски е патрон на нашия Български Съюз за Директна Демокрация в стремежа ни да променим мрачните прогнози за изстрадалата ни нация и народност в 21-ви век с възстановяването на Българския национален идеал.

Срам и жал нямат, за съвест да не говорим

Започна и раздаването на партийни субсидии като благотворителност за Хитрино. Колко възвишено!!!

Защо държавата трябва да взима пари от данъкоплатците, да ги дава на партии, а те да ги дават за благотворителност след трагедии предизвикани от безхаберието на държавата???

Порочният кръг на субсидирането с публични средства е майката и бащата на корупцията, а тя - родител на националните трагедии.

Не може ли държавата директно да се справя с подобни трагедии, не може ли държавата да инвестира директно в своите граждани? Без посредници?

Разбира се че може. Със съответната политическа воля и с участието на гражданите.

Скоро и у нас. С БСДД.

 

Времето дойде! Идват и най-важните избори!

Присъединете се и се кандидатирайте сега: www.budd.bg/candidates

Един млад българин, който се завръща в България, за да я промени

Кристиян Делчев, снимка БГНЕС

Брекзит ще даде възможност на Великобритания да си изчисти къщата

Кристиян Делчев е член на Български Съюз за Директна Демокрация, милее за родината, въпреки че е израснал в чужбина. Споделя идеите ни и вярва, че с общи усилия можем да сменим системата и да спрем националната катастрофа. Един 28-годишен българин, израснал на Острова, който обратно на много негови връстници, които поемат към Терминал 2, се връща в България.

БГНЕС потърси Кристиян, за да разкаже дали е имало шок у имигрантите на Острова след Брекзит. Преди това обаче е интересно да разберем какво кара един млад мъж да търси родината четвърт век по-късно. Кристиян се връща в България, за да подобри майчиния си език, защото оценява качествата на българската култура и чувства дълбоко уважение към природата и историята. Той обича планините и вижда възможностите пред българите като водачи на революцията на цивилизацията. И все пак определя себе си като позитивно мислещ, но и реалист.

Кристиян е от хората, които гледат навътре – към корена, за да опознае себе си. За себе си е открил, че ДНК-то му е нещо твърде интересно, че да го подмине като възможност за преследване. „Това ме доведе обратно тук – да узная кой съм аз, откъде съм дошъл. Това много ще помогне за бъдещото ми развитие, защото има една поговорка – ако човекът не знае откъде е дошъл, не може да отиде наникъде”. „Повечето хора, които мислят, че България не става на държава, че трябва да търсим просперитета в другите страни, са може би с некоректна настройка към това какво означава просперитетът”, споделя Кристиян Делчев.

Според него хората масово са настроени да мислят, че парите са просперитета. „Парите обаче са много несигурни като средство за устойчивост”, добавя той. „Трябва най-напред да гледаме какво имаме под краката. А това е природата, климатът – реалните и материалните средства, които са на разположение. Факт е, че земеделието винаги е на първо място при установяването на стабилна икономика. В България може да се направи много здраво земеделие и то да е като основа. Всъщност, то винаги е било основа, но поради сегашната икономическа система са се провалили нещата в тази сфера”, коментира Кристиян. Той осъзнава, че земеделието е заседнало на едно място, но това не означава, че не може да се възбуди и да се революционизира по начин, че да даде пример на остатъка от Европа. „Това е нещо, което може да направим българите – да измислим оригинално привличане на интереса на младите хора към земеделието. Наблюдавам, че се получава това в цял свят – създава се полезна биохрана, водят се курсове за устойчив начин на живот, правят се градинки и се дават немалко пари. Хората се интересуват от това и то е като мода в културата на младите хора под 30 години, например”, коментира той.

„Ние фактически искаме да направим света най-полезен за нас и за генерациите напред и по пътя на логиката първо се започва с най-елементарните неща, които са необходими за живота, а те идват от земята. България има пространство да направи нещо прекрасно в тази сфера”, убеден е младият мъж.

След промените у нас, родителите на Кристиян Делчев го отвеждат във Великобритания в края на 1989-та, когато е едва на година и половина. Идва си в България на гости при бабите и дядовците си от лято на лято. Пораснал е на Острова, в Лондон. Той споделя, че новината за резултата от референдума във Великобритания го шокирала, но по весел начин. „Усетих, че стават хубави чудеса в света, защото аз обичам да видя промяна, която ще позволи на потенциала да се осъществи”. Според него Брекзит дава много възможности за британци. „Сега те (британците – бел. ред.) трябва да се освободят от веригите на Европейския съюз, защото той е станал нещо много сложно за обработване. Имам предвид бюрокрацията, която навлиза във Великобритания, всъщност всяка европейска страна страда от това. Не може да се вземат решения от хората на мястото, където има нужда да се вземат тези решения, а трябва да се съобразяват с някакви правила от Брюксел. Сега има голяма възможност индустрията във Великобритания да се развие. В същото време Брекзит е сериозно предизвикателство за хората, защото ще трябва да се организират добре. Ще има труд, но трудът прави радостта, нали?”, споделя българинът.

Все пак, човечеството е на кръгло земно кълбо, не сме на двуизмерна площ, така че трябва да има разнообразие и различни перспективи, изказани чрез действието на самата икономика и инфраструктура на всяка държава. „Отначало не знаех за какво да гласувам на референдума и не гласувах, защото смятах, че трябва британците да си решат съдбата. Но Брекзит възбуди нещо в мен, което имаше нужда да се случи. Ако референдумът не се беше случил, кой знае какво щеше да стане със заспалите отношения между хората, които забелязвах преди, те бяха свикнали да предават властта и волята на някаква централизирана система. Сега поне ще се стреснат малко, ще се събудят и ще си кажат, че могат да направят нещо”, смята Кристиян Делчев.

Според него сега Великобритания ще стане самостоятелна държава и хората ще могат да въздействат по някакъв начин като индивиди. „Надявам се, че хората на Острова ще приемат, че отговорността им се възвръща”, каза още той.

„Реално погледнато, най-важното е, че на тази земя ние имаме изобилие от всичко, от което се нуждаем като общества, просто трябва да сме рационално мислещи, отговорно да определим как ще се разпределят тези материални средства и как да работим заедно. И това няма да стане чрез една голяма централизирана пирамида, а чрез нещо като много малки пирамидки, които работят заедно, които формират една сфера, едно кълбо – трябва да се стегне от всеки ъгъл, равномерно и разнообразно, разбира се, за да се държи цялата система в баланс. Така ще се търкаля хубаво това кълбо”, направи сравнението младият мъж.

Според него един от проблемите на Лондон е, че конкретно в мегаполиса не е имало чувство за общество, а по-скоро площ за печелене на пари. „Масово хората не се грижат за другите около тях, а всеки е за себе си. Много имигранти, работещи на Острова – българи, индийци, германци, руснаци - със сигурност създават напрежение в психиката на англичаните, че доста от работните места се запълват от хора, които могат да работят на 2/3 от заплатите им и са там само за материалните средства. Така се създава нещо като игрище за експлоатация. Това не е хубаво и затова трябва да се поразчисти, да се възвърне автентичността на хората, които наистина се чувстват у дома. Британците трябва да си подредят къщата”, смята Кристиян Делчев. „Радвам се, че Великобритания сега ще може да си изчисти къщата”, заключи той.

Източник: БГНЕС

 

 

 

Който плаши мнозина, от мнозина се плаши.*

Къде остана критерият за достойно политическо поведение? Евроелитът си псува тъпо, безпросветно. Един народ каза своята дума – глас Божи! Но паникьосаната политическа върхушка на Европа скочи да хули, както фарисеите са хулели Христа.

Да вземем обидите срещу британския евроскептик Найджъл Фараж. Дори и да ненавиждаме Брекзита, не може да не признаем, че Найджъл е смел и достоен за уважение политик. Той има кауза и е отдал 2 десетилетия от живота си на нея. 20 години той се бори сам срещу всички. Плува нагоре по водопада. И доведе своето дело до успешен край. Какво по-достойно от това да си подадеш оставката, след като мисията е изпълнена?Така правят истинските демократи! Но вместо да му стиснат ръката и да го поздравят, както правят футболистите, тенисистите или боксьорите, европолитиците го заръфаха като гладни питбули. Например Жан-Клод Юнкер, шефът на Еврокомисията, нарече Найджъл и консерватора Борис Джонсън “непатриотични и малодушни”. Защо са се отказали от борбата? “Славните герои на Брекзита са тъжни герои днес – занарежда той присмехулно пред Европарламента. – Тези, които допринесоха за ситуацията в Обединеното кралство, си подадоха оставката. Оказа се, че те са ретронационалисти, а не патриоти. Патриотите не подават оставка, когато дойдат трудностите, те остават!”

Тъпо, но простолюдието вярва –Да бе, тия баш сега ли намериха да се скрият! Особено се отличиха немските политици, което е нормално – от ЕС и еврозоната просперира предимно Германия. “Първо те лъгаха и събудиха гняв, после те създадоха хаос и сега те бягат позорно – изказа се заместник-лидерът на социалдемократите Аксел Шафер. – Найджъл Фараж и Борис Джонсън показаха какво е важно за тях – не гласуването в тяхната страна, а чистият егоизъм.”Министърът за Европа Михаел Рот също заръфа брекзитаджиите: “Националистите и популистите в Европа си приличат, те са демагози в думите и безчестни в делата.” Лидерът на Народната партия в Европарламента Манфред Вебер се включи в хора на славеите: “Найджъл Фараж си иска живота обратно. По-скоро трябва да помисли за живота на британците, които той отряза от Европа!” Достолепната немска преса показа, че не си поплюва. “Зюддойче цайтунг” сложи заглавието: “Фараж бяга от отговорността”. “Ди Велт”: “Новият лидер предаде британците”. “Цайт онлайн”, сайтът на най-големия германски седмичник, изписа отгоре “Краят на кръчмарския политик” и продължи: “Сега той може да гледа на себе си като победител, след като обяви, че денят на референдума, 23 юни, е неговият личен ден на независимостта. Колко невероятно подло е това! Какъв мошеник!” Мошеник ли? Подлец? Страхливец? Чакайте, та това е най-праволинейният политик в Европа! Той две десетилетия воюва срещу цялата ви върхушка! Тъкмо обратното, лъжата е да твърдиш, че той бяга от отговорност. Каква по-точно е ролята, от която е избягал? Партията на Фараж, UKIP, има един-единствен депутат в парламента на кралството и това не е той. Никакво участие във властта. Как да поведе нацията по пътя на Брекзита? Цялата отговорност е на партията на консерваторите и на лидера, който те си избират след оставката на Камерън. Да си подадеш оставката след дълги години начело на партията, е много достойна постъпка. Особено ако не си се провалил. Тачър, Блеър, а сега и Камерън си подадоха оставките, без да са губили избори. Те просто дадоха път на следващите. Фараж може само да бъде поздравен.

Впрочем не Фараж, а партията на консерваторите предизвика референдума. Направи го по две причини. Първо, защото народът дълги години роптаеше за референдум. И, второ, защото имаше сериозна опасност UKIP да стане втора партия, а може би и първа. Камерън обеща референдума и разби UKIP на изборите. Това е нормално, така работи демокрацията. Немците твърдят, че Фараж излъгал британците? Чакайте малко, Британия е родината на модерната демокрация. Имайте уважение. Този народ е воювал векове наред за всяко свое демократично право. Едно по едно, от век на век. Британците знаят какво искат, а политиците им са възпитани да ги слушат. Същите тези британци през 1975 г. като младежи гласуваха на референдум за влизане в ЕС. А сега, като възрастни, гласуваха за излизане. Те имат много сериозни аргументи и добре осъзнават интересите си.

За разлика от Германия Британия не прави стратегически грешки. И обратното, в Германия демокрацията идва много късно. И не е местно производство, а е внесена отвън. Първият сериозен опит е Ваймарската република след Първата световна война. Пълен провал. Спорно е дали изобщо може да се нарече демокрация, тъй като през цялото време е имало друго, по-силно правителство – германския генералитет. Вторият опит за демокрация в Германия започва след Втората световна война, когато англичани и американци директно й спускат правилата. Например днешната немска избирателна система е измислена и изпробвана първо в британската окупационна зона. Така че - повече уважение към британците! Не искам да кажа, че ние, българите, сме по-напред с материала от немците. Но дори, когато си на края на опашката, не е зле да знаеш кой е пръв и кой – по средата, за да се учиш от първия. Сега, когато Берлин и Брюксел дадоха тон да се хули Британия и нейният Брекзит, ние тук направо изпаднахме в транс. Фараж е злодеят на века, прероденият Хитлер, даже още по-лош, защото си е подал оставката, а Хитлер - не. Хитлер е достоен човек, поел е отговорността и е довел нещата докрай за разлика от Фараж, който подло се измъкна по терлици.

Дали всъщност Фараж не е Джак Изкормвача?

Разбира се, има и светли моменти, които показват, че народът ни не е лишен от елегантност на мисълта. Например водещата Лора Крумова е взела интервю с Фараж и му забила следния исторически и медицински факт: “Ако не бяха емигрантите, вашите жени във Великобритания щяха да имат по-спретнати мустаци от мъжете, защото са сключвали брак с първите си братовчеди!” Той остана с отворена уста. А така, бий Фараж с цялата мощ на родния интелект! Но да обясня и за“страхливеца” Борис Джонсън, бившия кмет на Лондон с буйната руса коса. Вярно, той агитираше за Брекзита за разлика от лидера Камерън. После реши да се кандидатира за шеф на Консервативната партия и премиер. Обаче хората, на които разчиташе, не го подкрепиха. Джонсън просто преброи кой би гласувал за него, видя, че няма никакви шансове и от своя страна подкрепи вътрешния министър Тереза Мей. Тя пък беше против Брекзита, но след референдума заяви: “Брекзит значи Брекзит. Аз ще изпълнявам волята на народа.”

Какво по-естествено от това? Консерваторите си следват нормалните процедури, а според Юнкер те са в пълен хаос. Ако нещо е в хаос в момента, това е ЕС. Албионът е един остров на спокойствието сред бушуващите стихии. Много правилно Камерън отложи внасянето на заявление за напускане на ЕС – нека първо партията избере нов лидер, нека изработи стратегията за преговорите и тогава. Това е нормално, естествено и разумно. Според Юнкер и Шулц обаче това е безобразие и скандал. “Вие защо сте още тук? – провикна се Юнкер срещу Фараж в Европарламента. – Махайте се! Нали Брекзитът победи!” Помислете си само – всички сериозни партии във Великобритания бяха против Брекзита. Сериозните медии – също. Световните лидери дойдоха да агитират. Дойде лично Обама, за да каже – не правете тази грешка. Обади се и шефката на МВФ Лагард. И така нататък, и така нататък. И въпреки това Брекзитът победи с 52 на сто от вота. Ами ако политическите и медийните сили бяха разделени поравно? Тогава Брекзитът спокойно можеше да бие със 70-80 на сто. Британците знаят какво искат. Европейците също и точно това изнервя евробюрократите.

А, и кралицата няма да си подава оставката.

Автор: Валери Найденов

*Крилата мисъл на Солон - реформатор в Древна Атина. По-важните от неговите реформи се отнасят до създаване на народното събрание и на съд от заклети съдии; мерките и теглилките били унифицирани по негово време. След като завършил реформите си, Солон върнал предоставените му извънредни пълномощия и напуснал Атина достойно. Заглавието е от редакторите на бъдещия свободен информационен портал DEBAT.BG

Материалът е публикуван в 168 часа: http://www.168chasa.bg/article/5630...

Спасителна мисия или панихида? Изберете сами.

Имаме ли генетични заложби за провала на собствената ни държавност, в който участваме? Кои са причините да стигнем дотук? Един честен, кратък, но разбира се и сложен анализ на настоящото положение у нас от доц. Иво Христов - социолог.

Защо Първи май стана Международен ден на Базовия доход?

Традиционно на 1 май се отбелязва Денят на труда. Изправени пред реалността, трябва да признаем, че всеки ден стотици работни места се закриват завинаги. От друга страна, нараства броят на работещите в неформалната икономика. Имаме предвид най-големите групи неформални работници, като надомни и домашни работници. Безработицата расте с постоянни темпове и този процес е необратим, защото се корени във внедряването на новите технологии, автоматизиране на производствените процеси и политиката на глобализация и максимизиране на печалбите. Няма свободен пазар на труда, когато на практика всеки е принуден да търси работа на всяка цена.

Денят на труда не трябва да е ден, в който да искаме „повече работни места“, когато това няма как да се случи вече. Денят на труда трябва да е ден за освобождаване от ненужен труд, принудителен труд, от експлоатацията, от недостойното заплащане. Той трябва да е празник на намалената работната седмица и получаване на повече време за дейности, които развиват творческия потенциал на човека и трудовата реализация на неговото семейство.

Затова от 6 години, в цял свят Първи май се чества като Ден на Базовия доход, като еволюционна алтернатива за по-добро и справедливо общество. Базовият доход e необходима предпоставка, която позволява на хората действително да избират кога да влязат или излязат от пазара на труда и следователно да има наистина свободна икономика.
Първи май е ден на признание на приноса на работническите и гражданските движения и техните борби и постижения през годините.

Ако някога синдикатите са създадени от неформалните работници и са дали власт на работниците, договаряйки 40-часова работна седмица и 8-часов работен ден, то сега глобализацията и технологичният прогрес унищожиха способността на синдикатите да извършват промяна. Докато автоматизацията на работната сила продължава с темп, при който ще елиминира половината работни места за следващите 20 години, Безусловният базов доход представлява способността да се овласти трудът на всеки индивидуално, особено актуално и необходимо е за самонаетите надомни работници.

Способността да кажеш „не“ на работодател би имала неопровержим ефект върху увеличението на заплатите, подобряването на условията на труд и социалните придобивки и пр.

Постижението на Базовия доход е постижение на нов договор между работодател и работник, включително правото на работника да бъде свой собствен работодател. Това би означавало нова ера на иновации и предприемачество, при която всички са свободни да преследват целите, които желаят, и всяка работа се признава по своята обществена стойност, а не само наемният труд, както е сега.

Базовият доход е бъдещето на работническото движение и гражданското участие в труда и управлението, към което да се стремим през 21 век. Системата с Базов доход у нас е напълно възможна още днес и въвеждането й зависи от обществено-политическата воля на мнозинството от българските граждани.

Ние подкрепяме Безусловен ‪#‎Базов_доход‬ за всеки български гражданин с валидна и активна адресна регистрация в Република България.

http://www.budd.bg/basic-income/

Участието: дело на всеки!

Образоването на душата е също толкова важно, колкото и изучаването на науките. Човек не може да бъде цялостен и удовлетворен, бил той и с научни титли, ако не се е докоснал до мъдростта на човешкото.

В този смисъл са и решенията, които хората вземат. Не можем да се съгласим, че един обикновен пастир не може да взема правилни решения за живота си, само защото няма университетско образование.

Когато говорим за директна демокрация, смятаме, че всеки би могъл да участва и да решава, независимо от неговото образование. Това е така, не само заради задължителните информационни кампании, предшестващи всеки референдум при тази система, но и защото хората имат заложен в тях инстинкт кое е добро и справедливо за тях. Освен това, не при всеки референдум участват всички граждани. Човек сам преценява доколко въпросът е важен за него.

Тук е мястото да подчертаем, че възпитаването на отговорност и активност също е част от процеса на директната демокрация. Да си информиран, за да вземеш решение как да гласуваш, се превръща във вътрешна необходимост, тъй като ти е добре известно, че без твоя глас решението може да бъде взето от други и в твой ущърб.

Но ставаше въпрос за образоването на душата. Никое човешко същество не стои цял живот на едно място в развитието си. Едни напредват бавно, други по-бързо, но животът, и в най-богатите материално, и в най-бедните общности, е във вечно движение.

Пастирът може да е по-мъдър и по-свободен от милиардера, именно заради простичките неща в живота си. Това не означава, че той не знае какво иска за себе си и семейството си. Напротив, това, за което той би гласувал и би желал, ще е по-полезно и по-справедливо за много повече човеци, сравнено с желанията и решенията на милиардера.

Немислимо е да се изключват малките хора от вземането на решения, необразованите, бедните. Заблудата, че те не знаят, не могат, непълноценни са, умишлено се насажда през последните 26 години, за да се утвърди един тесен кръг от самозвани "умници", които внушават, че са избрани и единствено достойни да решават как и по какви правила да живеем.

От нас зависи, от тези, които разказваме за идеите на БСДД, да обърнем модела и да включим всеки обикновен човек в спасението на цялата ни нация. Накъде ще насочим личностното развитие на българите - дали към леност и консуматорство или към отговорност и действеност? Времето на самосъжалението и мрънкането отмина. Време е за революция в мисленето и израстване на духа.

Присъединете се сега на http://www.budd.bg/take-action/

Априлската епопея - сбъдната мечта за свобода

“Не щеме ний богатство,
не щеме ний пари,
а искаме свобода
с човешки правдини.”

Драматичните събития от Българската пролет преди 140 години, безспорният български връх в националноосвободителната борба срещу османското робство и вечен символ на героизъм - Априлското въстание, винаги ще предизвиква силни чувства в сърцата ни. 
Много е изписано за него - от участници, от раздирани от състрадание европейски журналисти и съвременници на събитията, от безпристрастни наблюдатели и от злонамерени "изследователи" на историята.

Опитаха се да ни внушат, че героизмът и саможертвата на бунтовниците е излишна, че много невинни са загубили напразно живота си, но пропускат да кажат, че целта е постигната - възстановяването на Българската държава. Внушават ни, че не е имало и робство, че недоволството е било едва ли не неоснователно. Чудно защо тогава изобщо е организиран бунт и защо е потушен с такава жестокост, че предизвиква отзвук в целия свят.

Научиха ни да се мразим взаимно и на тази тема, да подлагаме на съмнение всички събития, които би трябвало да бъдат повод за гордост от саможертвата и мъка заради загиналите. И резултатите не закъсняха - вече се затрудняваме да разпознаваме злото и да му даваме име. Не успяваме да поставим националните цели и приоритети, липсва ни националната стратегия и свързаните с нея планове за развитие.

Затрудняваме се да разпознаваме тираните, страхуваме се от тях и намираме оправдания за делата им, асоциираме се с тях и приемаме неистините им с безразличие. Оказахме се разединени, както в най-тежките времена за България. Сега, когато държавата продължава безогледно да се разпродава зад кулисите, а животът и достойнството на огромната част от българските граждани все така нямат никаква стойност.

При всички остри въпроси в обществото, светлата дата и споменът за въстанието днес ще бъдат употребени с особена жестокост. От една страна с готвения "бунт", който е с липсваща национална цел и който не е оформил виждането за това какво може да измени днешното установено положение, а от друга страна именно статуквото, утвърждаващо се за пореден път върху националните символи, които всъщност презира.

Призивите за безпартийност и аполитичност от съществуващи или виртуални организации, НПО-та с политически организирани задачи, които силно наподобяват партии или обслужващи партиите групи от хора по интереси, имитиращи опозиция, всъщност закаляват партокрацията.

Малко са онези, които днес казват истината, че преди 26 години ни излъгаха какво всъщност представлява демокрацията. Връчването на властта в ръцете на "представители" и превръщането им в наследници на предишната тоталитарна номенклатура е сърцевината на огромните пропасти и несправедливости в днешното българско общество. Никой не обяснява, че и разрушаването на държавността всъщност представлява потъпкване на заветите на героите от Априлското въстание.

България няма повече нужда от провалената монархия, от човеконенавистния тоталитаризъм, от представителната олигархия и от мрачната анархия. Длъжни сме да покажем, че сме научили историческите си уроци и че имаме сили в себе си да надградим делото на нашите български апостоли.

Държавата и обществото не могат да се управляват повече от отделни групи, наречени експерти, професионалисти, политици, партийци, безпартийни или обикновени олигарси с техните велможи. Обществените интереси могат да бъдат защитени единствено от суверена - БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, когато решенията се взимат от гражданите. Тогава политическите идеи няма как да отстъпват на клиентелизма на НПО-тата, на лобистките професионални организации и на псевдо-експертизите за политическото устройство на държавата.

Време е да осъзнаем окончателно, че пътят на България, нашата мила родина и наш общ дом, минава през осъществяването на идеите, идеалите, мечтите и вижданията точно на онези, които подготвиха и проведоха Априлското въстание преди 140 години. Те го направиха, за да я има България.

Днес тя най-после исторически принадлежи на народа и единствената възможна национална цел е заедно да възстановим справедливостта като бъде върната властта в народните ръце - със сърце и разум, с описваната от героите на Априлската епопея и формулирана днес,‪#‎Българска_директна_демокрация‬.

Времето дойде!
www.budd.bg

Изборен кодекс? Благодарим, но от този няма нужда...

Вчера правната комисия в парламента е сътворила безмерни чудеса – приела е промени в Изборния кодекс, някои от които са пълна безсмислица, а други обслужват интереса на депутатите да могат да фалшифицират изборите, защото им става все по-трудно без “допинг” да участват по нормалния начин и да намерят обществена подкрепа за празните си обещания.

Така например, една от промените е направо смешна - изборният ден да започва в 7.00 ч., а не в 6.00 часа, както досега, и да приключва в 20.00 ч., вместо в 19.00 ч. Местенето на часовия диапазон за изборния ден в тъмната част на деня с нищо не стимулира гласуването на отвратения от безобразия народ. Тъкмо обратното, засилва подозренията за тъмни машинации по кьошета и пресечки.

По-лошото е обаче, че машинното броене на бюлетините в секционните избирателни комисии беше отхвърлено като предложение и се запазва сегашното ръчно броене. Защо ли? Защото е много по-лесно някои бюлетини да се подменят, да изчезнат, да се надраскат, за да бъдат невалидни и т.н. И след това е много по-лесно да затвориш хората от секционните комисии в една „Арена Армеец”, да ги направиш на луди, да ги докараш до припадъци и пак да си опечеш работата с фалшифициране на протоколи - с оправданието, че те не са си свършили работата добре и има много грешки в тях, под зоркото покровителство на удобната част от съда. Перфектно.

Опцията в бюлетината да има място „Не гласувам за никого”, за да бъде все пак „изпълнен гражданския дълг” да се гласува (хахахааа, за кое празно обещание), пък е поредната подигравка с хората. Задължението под заплаха от глоби няма да накара гражданите да вярват. Но пък ще даде възможност на много такива „невярващи” гласовете незнайно как да се окажат прехвърлени към големите партии. Стига да си се подписал в списъците, че си гласувал, а дали си гласувал с тази опция или за някоя партия – ходи доказвай на арменския поп какво си задраскал. Неотдавна получихме сигнал от едно врачанско село, че там са започнали да плашат възрастните хора, че ако не гласуват, ще ги глобяват по 50 лева. При това, ако не гласуват за една определена партия.

С тези промени се намалява шансът на всички да се борят с фалшификациите. Затова за избори ще са ни нужни хора във всяка една секция. Нямаме ли тази подкрепа и тези зорки очи, нямаме и шанс. Защото неслучайно се правят еквилибристики с Изборния кодекс СЕГА, месеци преди изборите. Знаят, че без фалшификации и купени гласове нямат никакви реални изгледи за успех.

И не на последно място – кому е нужно да се разиграват хората, които не са гласували, като ги заличават от избирателните списъци за следващи избори, освен ако не представят „уважителна” причина? Кому е нужно после да доказваш гражданското си право да гласуваш – с пълномощни или молби до кметството? Повече от ясно - нужно е на тези, които искат в списъците да остане само техният верен електорат. Така ли ще се избавим от мъртвите души в избирателните списъци – като затрием и живите? Една своеобразна химиотерапия? Да се затрием съвсем?

Накрая неуважаемите са решили да съкратят и срока за предизборна кампания – от 30 на 21 дни. Вероятно защото на тях им е достатъчно това време да си купят гласовете и предварително организират всичко. Но партиите извън статуквото по този начин също се ограничават във времето за достъп до хората. А те нямат средства от субсидии (т.е. принудително събрани пари от джобовете на всички граждани, своеобразен данък партии), а и не желаят да играят по този начин. Изключително “удобно” е срокът за кампания да е по-кратък с оправданието, че било скъпо. Дългите кампании досега обаче не им попречиха да кътат по банките милиони от парите на същите тези хора , да си купуват незнайно защо бронирани лимузини и да харчат за пълни безумия като чорапи с лик на кандидата.

Предстои гласуване на тези промени в пленарна зала. Според нас нещата са предрешени и, както е видно по-горе, неслучайно тези промени се правят преди тези избори. Не, те не са умствени недоносчета. Те са морално уродливи хитреци, в чиито ръце е всичко, включително това дали утре ще ни има в някой списък или не и това как сме гласували също.

Да, старото е отвратително!

Призоваваме всички, които ни подкрепят, да се свържат с нас, за да съберем достатъчно членове и хора, които да следят какво се случва в избирателните секции в цялата страна. Нямаме друг шанс да пробием системата и да опазим гласовете, дадени за реалната промяна в живота на българите, освен с подкрепата на всеки един от вас.

Присъединете се към БСДД сега за истинска смяна на системата!

Времето дойде!

http://www.budd.bg/take-action/

Как да реагираме в случай, че сме безпомощни?

Ще е много полезно да прочетете и коментирате това, тъй като чрез примерите достатъчно ясно се илюстрира действието на системата на директната демокрация. Още повече, че примерите са от последните дни и касаят протеста на мотористите, както и поскъпването на билета за градски транспорт в София.

Каквито и протести да правят гражданите и по какъвто и да било повод, едно е ясно: след това друг решава вместо тях. Днес сутринта един бивш министър се оправдаваше, че подкрепя исканията на мотористите, но не зависело от него как ще гласуват останалите народни представители. Става въпрос за съвсем справедливото искане на мотористите в Кодекса за застраховане да отпадне задължението да плащаш целогодишна застраховка „Гражданска отговорност”, ако не ползваш возилото си или то е със сезонен характер.

Естествено, с тези промени депутатите защитават интереса на застрахователите, а не на обикновените граждани.

Другият пример е от днес Столичният общински съвет, който гласува цената на билета за столичния градски транспорт да стане 1.60 лв, - огромно увеличение с цели 60% при спаднала цена на горивата.

Как обаче биха изглеждали нещата, ако у нас работеше не "представителна", а директна демокрация?

В първия случай мотористите можеха да съберат подписи и да спрат промените в Кодекса за застраховане, докато не се удовлетворят исканията им. Тогава никакво застрахователно лоби няма шанс да си прокара интереса в парламента. Такива граждански инициативи за вето трябва да са разписани като процедура в Конституцията, както е в Швейцария.

Във втория случай, с поскъпването на билета за градски транспорт, ако имахме директна демокрация, общината щеше да има задължението да проведе референдум дали хората в София са съгласни на това поскъпване, като задължително преди това проведе информационна кампания защо е необходимо такова поскъпване и как ще се харчат събраните от увеличението пари. Излишно е да припомняме за град Тун, отново в Швейцария, където неотдавна гражданите гласуваха на референдум да си вдигнат данъците. Идиоти ли са? Не. Просто много ясно знаят къде отива всяка, платена от тях стотинка.

Информационното затъмнение не е най-големият проблем обаче. И в двата случая безпомощността на гражданите е очевидна – решенията не са в ръцете им, а в ръцете на шепа странно подбрани хора. За гражданите остава само да протестират и да размахват плакати. Дали гласът им ще бъде чут и отразен в решенията, в "представителната" демокрация е въпрос на късмет или на голяма масовост при протеста, като второто вече не се случва, защото хората изгубиха вяра в себе си и в силата си с вкарването на платени елементи сред тях. И как иначе да бъде, щом като единственият коз е да се мятат домати по парламента, без гаранция, че истинската цел ще бъде улучена.

Да помислим как биха изглеждали нещата, ако Столична община беше провела референдум. Първо, протести нямаше да има. Второ, щеше да е ясно къде отиват парите на гражданите и, ако не отиват там, където е заявено, можеше да се спре действието на това решение и да се потърси сметка на общинарите, дори и чрез отзоваване.

Така работи директната демокрация. Протестите при нея са безсмислени, защото решенията са в ръцете на гражданите.

В България има една политическа организация, която работи за смяна на системата от "представителна" към директна демокрация – справедливият и прозрачен начин гражданите да управляват държавата и общините, а те да изпълняват волята на суверена – БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

Български Съюз за Директна Демокрация - БСДД
www.budd.bg/faq