Христо Ботев

Рождението на Христо Ботев отбелязваме днес!

Днес честваме първия за годината от патронните празници на #БСДД, рождението на поета и революционер Христо Ботев.

Пазим спомена за неговата политическа дейност и активното му участие в политическата партия на Национално-освободителното ни движение - БРЦК, продължител на чиито идеи е БСДД днес.

През лятото на 1874 година Христо Ботев се включва активно в работата на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и участва в неговото общо събрание на 20 – 21 август, проведено в печатницата на Каравелов. На събранието той е избран за един от петимата членове на комитета, заедно с Каравелов, Киряк Цанков, Г. Панов и Тодор Пеев, а след това става и негов секретар.

Следва заемането му с издателска дейност, за да популяризира идеите и работата на организацията, но с това възникват и поредица от спорове и дебати за ролята и функциите на неговите съратници в общото дело.

Остава в българската история със своята чиста душа и нопоколебима воля за национална и лична свобода.

"По чувства сме братя ний с тебе

и мисли еднакви ний таим,

и вярвам, че в светът за нищо

ний няма с теб да се разкаем.

Добро ли сме, зло ли правили,

потомството назе ще съди;

а сега - дай ръка за ръка

и напред със стъпки по-твърди!

Спътник ни са били в животът

страдания, бедност в чужбина,

но тях сме ний братски делили

и пак ще ги делим двамина...

Ще делим ний хорски укори,

ще търпим и присмех глупешки,

ще търпим, но няма да охнем

под никакви мъки човешки.

И глава ний няма да сложим

пред страсти и светски кумири:

сърцето си вече казахме

с печалните наши две лири...

Напред сега с чуства и мисли

последната делба да делим:

да изпълним дума заветна -

на смърт братко, на смърт да вървим!"

Честит Празник!

Героят на Българската революция с душата на свободен европеец

botev3.jpg

Роден преди 172 години, станал български емигрант едва на 19, последовател на най-прогресивните идеи на своето време, както и на делото започнато от Раковски и организирано от Левски, останал в историята завинаги млад, кръстен на Христос.

Написва следното:
"Редът е сега да поговориме за самата наша емиграция и да кажеме своите две думи за характерът и за направлението на оние революционни идеи, които са хванали вече корен в животът на нашият народ и които твърде скоро тряба да дадат други бои на картата на Балканският полуостров и твърде скоро да притурят нови и светли страници в историята на южните славяни. И ние така също, както и по-голямата част от нашите предшественици емиграционни публицисти, сме били сякога с такова убеждение, че колкото повече се увеличава числото на нашата емиграция отсам Дунавът и колкото повече в тая част от народът ни се появляват развити, здрави и способни личности, толкова повече се увеличава силата на нашият народен протест против робството, толкова повече се осигурява началото на нашата политическа свобода и толкова повече шансове за успех придобива нашата свята и необходима народна революция.

...

И наистина, в продължението на последните няколко години ние видяхме, че както народът, така и неговата емиграция не можаха да направят нищо отделно. На емиграцията не достигаше помощта на народът, а на народът не достигаше помощта на емиграцията. И така от сичкото това се ражда вопрос, който ние няма никак да сбъркаме, ако го наречеме вопрос за нашето бъдъще и вопрос за нашето съществувание по лицето на земята. Да разгледаме тоя вопрос и да видиме де лежи неговото решение.

Секи вече знае, че българският народ се намира под игото на едно до такава степен варварско и подозрително правителство, щото не само сяко едно свободно или човеческо проявление в неговият живот, но и самото негово съществование се счита за бунт, за престъпление...

...

И така, ако ние и да сме уверени, че както после денят настава нощ, а после нощта ден, така и нашият народ скоро ще да се реши да излезе на видело и да разреже възелът на своето съществование, но като виждаме, че ние, т.е. пак нашата емиграция, се не простираме по-надалеч от едно просто желание да му се помогне и за това употребляваме различни диети, микстури[3] и слабителни, то не можеме да не кажем, че успехът на неговото възбунтувание е твърде съмнителен и че в такъв случай сичката отговорност пред историята ще да се струпа на нашите умни и разсъдителни глави. Ще да повториме: идеята за твърде близко въстание против европейските диваци е проникнала вече в сърцето както на нашето младо поколение, така и на оная маса от народът, която при днешньото свое положение не очаква друго нищо, освен глад, мор или крайна сиромашия. А гладът, морът и сиромашията са такива страшни двигатели на революцията, щото за един залък хляб или за една крачка напред човекът не жалее ни жената си, ни децата си, ни имотът си, ни животът си; а у българинът сичкото това е вече отнемено, погазено, продадено и осквернено. Още една безплодна година, и той ще да издигне косата против причините на своята смърт, пък — или загинал, или оживял — той ще да турне край на своите воловски теглила.

...

„Но какво можеме ние да направиме?“ — ще да попита някой от нашите действително родолюбиви емигранти. Ех, господа, вие видяхте какво можаха да направят нашите една шепа юнаци при Кара Исин и видели би какво може да направи сичкият наш народ, ако да би имал той добро оружие, добри водители и оная малка помощ, която той не можа да посрещне в 1868 година! Знаете ли сега какво иска и какво очаква от нас нашият нещастен и поробен народ? Ако знаете, то ние трябва да бъдеме готови секи ден, сяки час и сяка минута да поднесем своята лепта пред олтарят на неговата свобода, защото страшният съд е вече близо и робът не ще да търпи."

"Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето Отечество." - Христо Ботев. Третият от героичната българска Троица на Директната Демокрация, заедно с Раковски и Левски.

#БСДД

Легендарният „Радецки” тръгва по Дунав

На 20 август 2016 г. легендарният кораб „Радецки“ ще направи едночасова обиколка с туристи по Дунав. Той ще отплава в 15.00 часа от Козлодуйското пристанище. 

Музеят е изцяло свързан с живота и делото на българския революционер Христо Ботев и трагичната гибел на неговата чета, участвала в националноосвободителното движение срещу османската власт (1876-1878 г.). Това е единственият пътуващ параход-музей на Балканския полуостров и в България. В парахода има богата експозиция от ценни реликви, като знамето на Ботевата чета, униформи на Ботеви четници, последните писма, писани от войводата Христо Ботев от борда на парахода и др.

„Радецки“ е построен през 1851 г. в Будапеща. На 29 май 1876 г. четата на Христо Ботев завладява парахода и го принуждава да спре на българския бряг при с. Козлодуй, откъдето се насочва към Врачанския Балкан, за да се бие за свободата на България. 

През 1966 г. е построено точно копие на легендарния параход със средства, събрани от 1.2 млн. български деца. Възстановеният параход е пуснат на вода на 28 май 1966 г. в памет на 90-годишнината от гибелта на Ботев и на 30 май акостира на Козлодуйския бряг. 

От 1982 г. корабът е със статут на национален музей. Намира се на вечен пристан в гр. Козлодуй в специално изградено за него място.

Източник: РОДНОТО