“Какво предлага Български Съюз за Директна Демокрация в моя полза?”
— Контрол на действията в държавата чрез Директна демокрация, достоен по Конституция социален статус чрез Базов доход, генериране на приходи чрез Енергийна икономика с нов доказан енергоносител и пълен достъп до всички източници.
“Какво означава графичния знак на БСДД?”
— Графичният символ на Българския Съюз за Директна Демокрация е с внимателно избрани цветове и представлява стилизирано изображение на хора в сътрудничество на фона на изгрев над земна структура. Червеното символизира усилията и страданията на българския народ за опазването на българската земя през вековете, синьото символизира свободния дух на българина, който не е забравил как справедливо да сътрудничи със своите сънародници, жълтото е символ на изгряващия български национален идеал. Трите цвята заедно символизират обединението на дълго разделяните български граждани на леви, десни и центристи, както и изчезването на политическия спектър, отстъпващ пред общочовешките ценности. Цветовата гама представлява базова комбинация и е една от най-важните основни цветови комбинации в графиката и изобразителното изкуство. Чистотата на тази цветна хармония помага за лесното възприемане на посланията, свързани с този графичен символ. Точните нюанси на цветовете в графичния стандарт на БСДД са специално подбрани да изразяват сила, която привлича вниманието и създава вътрешна емоционална нагласа за прилагането на целта за връщане на правото на гражданите за участие във вземането на решенията. Тази група от цветове засилва усещането за суверенитет на организацията, не повтаря ничия политическа цветова идентичност в България и описва драматичността на момента и времето за избор на пътя за спасение на българското общество и държавност от третата национална катастрофа - демографската.
“Защо да избера да се присъединя към Български Съюз за Директна Демокрация?”
— С нашата организация са заети хора, които никога не са били ангажирани във властта и които вярват, имат познанията и подхода, както и необходимата професионална ориентация и практика, за да доведат необходимите обществени промени до успешна реализация. Разликата между нашата Платформа и досегашните "щедри обещания" е, че ние НЕ обещаваме! Ние разгръщаме пред народа–суверен, в частност симпатизантите, активистите и членовете си модела, методиките и възможностите за тяхното приложение, с гаранция - Директната демокрация, която е реален контрол на обществената дейност. Това е възможно като резултат от конституционно или обикновено мнозинство при упражнено право на избор на всички български граждани, на всеки един от нас.
“Подкрепям формата на контрол, основаваща се на обществено недоволство, изразено чрез демонстрации и протести. Защо тази форма не дава резултати у нас и подкрепя ли БСДД подобни инициативи?”
— Когато държавата враждува със своите граждани те я сигнализират, чрез своето излизане на улицата, за нередностите, които искат да бъдат променени. Ние считаме, че враждата може да бъде прекратена завинаги и Българската държава от мащеха да се превърне в грижовна майка. Единственият законен начин да се осъществяват промени в нашата държава е описан в Българската Конституция и в частност конкретните законови и подзаконови актове. Всичко, което не е позволено в тях е незаконна, противодържавна дейност, която ние не приемаме по никакъв начин. Подкрепяме, но не се занимаваме също така с общи граждански дейности, които не могат да доведат до реално решаване на въпросите пред българското общество в съзнателния ни живот. Единственото реално и резултатно решение към промяна е връщането на народа в процеса на вземане на решения за правилата, а това може да се случи чрез пълна информираност и прозрачност, аргументиран дебат и допитване с избори.
“Как ще бъдат неутрализирани маргиналните прояви в настоящото установено положение?”
— Когато едно друго виждане за икономиката и законодателството бъде подкрепено от по-голямата част от населението, предишното няма как да просъществува дълго, а се преориентира спрямо насоките на държавата. Дори най-слабата държава, когато е подкрепена от своите граждани е по-силна от всяка друга организация или отделен гражданин.
“Как ще се предпазим от евентуална подмяна на вота?”
— Вотът е невъзможно да се подмени на 100%. Нещо като да пуснеш тото с всички комбинации, джакпотът винаги е по-малък. Случва се подмяна на част от вота. Ние разчитаме на онези гласоподаватели, които не са намерили решение за себе си досега. А те са по-голямата част. Истината е, че който купува пак ще купува, докато държавата не се намеси категорично. Но на последните Парламентарни избори през 2014г. имаше 51,34%, които не бяха купени – това бе процентът на гласоподавателите, неупражнили правото си на глас, повечето от тях съвсем съзнателно. Много други бяха пуснали своя невалидна бюлетина. Всички тези българи са напълно достатъчни, за да се случи промяната.
“Какъв вид управление предлага Български Съюз за Директна Демокрация?”
— Управление, ориентирано към гражданите, базирано на модела на Директната демокрация. Настоящото положение е създадено и утвърдено с решенията на досегашната държавност. Ние работим по друг модел, нов, но доказан, който не носи конфронтация, но неминуемо променя съществуващото положение.
“Какво е Директна Демокрация?”
— Директната Демокрация е форма на държавно управление с участие на обществото, при която основните решения се приемат и прилагат информирано, с дебат и непосредствено от гражданите, а делегати ги изпълняват. С други думи, българските граждани ще участват директно във взимането на решения за организацията на собствения си живот в държавата. Различава се от така наречената "пряка", с който термин в българския език се обозначава анархисткото виждане по въпроса, както и допитванията от страна на "представителите" в опосредстваната система, грешно наричана "демокрация". На четирите официални езика в Швейцария формата на държавно управление се нарича Директна Демокрация.
“Как ще бъдат взимани решенията?”
— Гражданите са истинските собственици на властта по Конституция. Решенията ще бъдат резултат на допитвания и референдуми, основани на принципа на информираност, прозрачност и аргументирания дебат.
“Колко ще струва на българина един депутат?”
— Настояваме депутатите да бъдат не повече от 100. Автомобилите им ще бъдат средно-статистически, достъпни и за всеки български гражданин. Заплатите им ще бъдат добри, но няма да имат надбавки и бонуси. Ще имат ограничен брой сътрудници и административен персонал. Ще бъдат контролирани от народа и отзовавани, тъй като работата им ще подлежи на пълна прозрачност. Съответно мотивът за купуването им в лобистки дейности става безсмислено.
“Ще може ли да бъде подкупен един депутат?”
— Въпреки намаленият брой депутати, подкупването им ще се обезмисли, тъй като те ще изработват законите, но народът има решаващия глас, т.е. ще има крайната дума за тяхното приемане и прилагане.
“Как ще бъдат предпазени медиите от контрола на управляващите?”
— Медиите трябва да работят при пълна прозрачност на собствеността и с реформа на съществуващия непълен, ограничен Закон за Радио и ТВ. Единствено държавата може да купува и разпределя справедливо време и площи за политическа реклама и ПР в началото на всяка политическа година, ефикасно, спрямо календара за допитвания и избори – тя не може да се ползва за търговия с влияние. Плащания извън регламента ще бъдат криминализирани и наказуеми, както купуването и продаване на гласове, като форма на търговия с влияние. Възстановеният икономически живот ще носи повече рекламни приходи за медиите от икономическа, отколкото от политическа дейност.
“Как ще се справим с корупцията?”
— Всички дейности стават прозрачни, а разплащанията в държавата и общините стават електронни. Това, заедно с наличния Базов доход за всички води до обезмисляне на корупцията.
“Как ще се борим срещу престъпността?”
— "Чиста и свята република" с равноправни граждани, задължени еднакво пред закона, без никакви изключения. Базовият доход ще намали драстично престъпността от недоимък, съответно ще бъде освободен огромен ресурс в службите и органите по сигурността, а като следствие ще бъде облекчена и Съдебната система. Служителите вече ще работят с гарантирана финансова обезпеченост, което ще доведе до обезмисляне на ниското ниво на корупцията. Събираемостта на наказателни глоби е гарантирана. Наказателно-процесуалният кодекс ще бъде променен с реформа към по-тежки наказания, с цел кардиналното изкореняване на престъпността и отказ от криминална дейност. Справедливост, за всички, без изключение.
“Безплатен ли е Базовият доход?”
— Не, разпределя се от държавата, която, както и днес, събира потребителски данък. Повече допринасят тези, които харчат над неговия размер. Той е единствената социална и пазарна мярка с оглед настоящето и бъдещето увеличаване на тежестта върху средните и ниски доходи, както и увеличаващата се технологична липса на работни места..
“Откъде ще дойдат парите за Базовия доход?”
— Ще дойдат от потребителските данъци, от европомощите, както и оттам, откъдето тези дни се опитват да се вземат едни пари без да може някой да обясни прозрачно защо се взимат. В случая с Базовия доход нещата са кристално ясни и са в полза на всеки един гражданин на републиката. С корекция в данъчната система и административните разходи може още днес да се предостави неголям, но достоен и решаващ Базов доход.
“Какво ще стане с цените? Ще се увеличат ли данъците?”
— Наслагването на данък върху данък, както е днешната ни данъчна система отпада и леко се завишава потребителската данъчна тежест с премахване на преките данъци. Отражение върху крайните цени няма или по-скоро ще ги тласне надолу, защото това е драстично облекчаване на администрацията и в частния, и в публичния сектор, оптимизация и по-справедливо разпределение. Не използваме термина ДДС, защото на практика предлагаме подобрен потребителски данък с обратно начисление, наречен Единен Потребителски Данък. Съобразен е и с условията в ЕС. Данъчната тежест всъщност е доста сложен въпрос за изчисление. Обикновено в пресата става дума за данъчни приходи спрямо БВП. Интересува ни общата данъчна тежест на преките заедно с косвените и имуществени данъци, затова разглеждаме друг индикатор - Държавни разходи спрямо БВП. За наша отправна точка и реалистичен подход избираме страни като Словения, Финландия, Швеция, Австрия, Франция. Това разбира се означава по-висока събираемост и драстично намаляване на злоупотребите. Затова предлагаме премахване на преките, които най-вече са обект на избягване, а на пръв поглед рестриктивните данъци върху потреблението, комбинирани с платежоспособността, генерирана от Безусловния базов доход придобиват точно обратна роля - стимулираща икономиката, особено вътрешното потребление. Така се решава тежкият проблем, характерен за нашата страна, това което ни различава от останалите страни.
“Какво осигурява Базовият доход?”
— Осигурява нормализиран работен ден, добри условия на труд, необходимото време за почивка и достатъчен доход за достойно съществуване при загуба на работа. Базовият доход дава шанс на хората да развият способностите си. От друга страна, продължителното бездействие без доходи разрушава човешката личност – именно това наблюдаваме при трайно безработните в настоящата несправедлива и разпадаща се социално-осигурителна система.
“Какви стоки и услуги ще покрива Базовият доход?”
— Базовият доход ще покрива всички стоки и услуги, които могат да се платят с безналично плащане. Целта е да има максимален достъп и диапазон. С доразвиване на настоящата разплащателна система, се осигурява максимална възможност задостъп до стоки и услуги със съответния паричен оборот.
“Кой определя колко е размерът на Базовия доход?”
— Определя се от стандарта на живот в съответната държава. За България може да се настоява за 1000 лева като се започне от 500 на възрастен и 500 лева за дете до 18 г. като се започне от 250. Това ще зачеркне несправедливата и унизителна пенсионна система, недостатъчните и обидни социални плащания и ще освободи рязко държавната администрация от излишната тежест на раздутите безсмислени работни места в нея. Напусналите държавната администрация не изпадат от обществото, а придобиват възможността да се развиват в други сфери на дейност.
“Кой ще администрира паричните операции?”
— Разпределението е обикновена банкова дейност за безналични разплащания с национално покритие, която трябва да се упражнява от национална или държавна банка. Засега това са Българска Народна Банка и Българска Банка за Развитие, но може да се създаде и изцяло нова за целта.
“От каква възраст се полагат пари на един човек?”
— Заради демографската катастрофа у нас, се налага въвеждане на базов доход за всеки един български гражданин. Това ще предостави допълнителна защита за децата, майките, хората в неравностойно положение, ще реши въпроса със злоупотребата с малцинствата, както и тежката несправедливост с нашите възрастни родители и роднини.
“Как ще се изчислява Базовият доход, ако имам повече от едно дете?”
— Базовият доход се изплаща на всички. Българската общност ще има положителен демографски прираст единствено при налична перспектива за развитие. Например, при Базов доход 500 лева на възрастен и 250 лева на дете, едно семейство от двама родители и две деца, ще получава Базов доход 500+ 500+ 250+ 250= 1500 лева.
“Как ще бъде решен демографският проблем?”
— Решаването на демографския въпрос в България ще върне държавата и нацията в европейските норми за поколения напред. За незабавно увеличаване на демографския ръст е достатъчно завръщането в родината на активни българи, пръснати по света. Също така привличане на хора с българско самосъзнание, както и ефектът от Базовия доход с подобрена обща среда за увеличена раждаемост и удължаване на живота.
“Как ще се стимулира раждаемостта?”
— Базовият доход е категоричната мярка за стимулиране на раждаемостта. Дава сигурност на семействата и на всеки човек от раждането до смъртта му. Наред с това повишената сигурност и по-добрата и разнообразна среда с безплатно образование и здравеопазване правят стимулите комлексни.
“Как ще бъде решен ромският въпрос?”
— Ромите ще бъдат поставени наравно с всички останали български граждани пред Закона. Ще получават Базов доход, както всички останали и така ще бъде отнето оправданието и негласното право на криминална дейност. Отпадат определения като интеграция или социализация. Законът е достатъчен и трябва да бъде спазван от всеки, а държавата ще приложи абсолютно всички инструменти за това. Със съответните информации, дебати и допитвания ще бъдат направени и законови промени, ако е необходимо.
“Ромите отново ли ще бъдат привилегировани?”
— Ромите няма да бъдат отново привилегировани. Обратното е. Всички български граждани изравняват позициите си, както най-после би следвало да се случи. Спират се всички досегашни помощи, които отиват неморално и незаконно при различни части и групи в обществото, както спира корупцията и лъжата в доказването на положение за получаване на такива. Държавата инвестира Базовия доход във всеки един гражданин и така се прекратява системата с помощи само за някого. Размерът е такъв, че запазва човешкото достойнство, но не отменя нуждата от труд, който да донесе повече доходи на семейството. При ромите по-специално изчезва подпомагането на деца, които стават майки, както и серийното раждане на деца за още помощи. Това е така, защото БД за детето отива при майката и не зависи от семейното ѝ положение. Това я освобождава от задължението поставено от тарторите и политическите вождове да бъде машина за възпроизвеждане. Поговорете с хора от този етнос, за да разберете, че те мечтаят за своето освобождение и нормално включване в обществото без зависимости и по правилата на Правовия ред. Криминалната дейност при БД се наказва тежко и затворниците се издържат в затвора със собствения си БД. Размерът му е много демотивиращ за престой зад решетките.
“Ако живея в чужбина, как ще участвам в системата?”
— Необходимо е да сте български гражданин и да разполагате с активна и валидна адресна регистрация в страната с пребиваване у нас. Които не желаят да бъдат солидарни с останалите и да се върнат в България няма как да получават Базов доход. Те биха плащали само символичен данък върху капитала на юридическите лица или символичен имуществен данък върху определени активи на физическите лица. Сега се плащат още задължителни осигуровки, подоходни данъци, корпоративни и т.н., които в системата на Базов доход отпадат. Следователно всеки има своя избор, като новата система стимулира инвеститорите и не стимулира прекомерната лична консумация с високи ставки обратно начислен потребителски данък.
“Ще бъде ли безплатно здравеопазването?”
— В условия на демографска катастрофа здравеопазването трябва да е напълно безплатно. Чрез системата с Косвени прогресивни данъци и Базов доход това е напълно възможно. От друга страна държавата при това положение няма да има интерес от преразходи в здравната и лекарствена политика. Затова ще бъде обърнато внимание на грижата за хората с превантивна медицина, хранителна политика, намаляване на вредните фактори от замърсяване и т.н. Считаме, че настоящата система е напълно опорочена и, че с кръпки няма да бъде променена. В този смисъл ние сме за нова система в комплекс от мерки, а не за едно или друго решение в настоящата. С нейното закърпване има кой да се занимава – тези, които днес имат интерес да я източват.
“Напомня ли Базовият доход системата, в която сме живели до 10-ти Ноември 1989 г.?”
— Базовият доход е справедлива мярка, стъпваща върху съществуващата капиталистическа система. Представлява резултат от лека еволюция на сегашната данъчна политика и друг начин на разпределение, наподобяващ желания резултат от едни други остарели, доказано провалени данъци.
“Ще попречи ли манталитетът на българина на желаните резултати?”
— Манталитетът е съвкупност от начини, по които един индивид или социална група действат, мислят, усещат и възпримат света в зависимост от традициите, културата и социалните структури на дадено общество. Съответно, манталитетът е следствие на правилата в едно общество, а в съвременното, в частност българското, това са законите и подзаконовите актове. Когато се променят правилата, се променя и манталитетът. Така българинът няма да може да се оправдава само с манталитета си, че не е свършил нещо или, че не живее добре.
“Защо да работя, след като мога и да не работя и да получавам ежемесечен доход?”
— Ще работя, тъй като парите от Базовия доход няма да ми стигат, за да покрия желания от мен стандарт на живот, например. Пилотните проекти по света доказват, че хората продължават да работят при получаване на Базов доход дори с по-висока продуктивност. Това е лесно обяснимо и научно доказано – след покриване на своите базови нужди всеки човек се нуждае от развитие и лична изява в рамките на семейството или обществото. Страхът от мизерия не е най-добрият стимул за успешна работа в наши дни, а тежката лична травма от трайната липса на доходи по различни причини дълбоко уврежда цялото общество.
“Какво би ме мотивирало да работя?”
— Тенденцията към намаляване на работните места е стабилна – дължи се на новите технолоогии и глобалната конкуренция. За оставащите работни места, мотивация биха били заплащането, условията на труд и почивка и в краен случай принуда от типа на прилаганата в програмата за социално подпомагане Харц IV в Германия. Това не е принудителен труд за всички, а допълнителна гаранция за работодателите при криза на пазара на труда.
“Какво се случва, ако случайно мнозинството го “домързи” да работи?”
— Няма да го "домързи" и това вече е доказано, както научно, така и с пилотни проекти, а хората у нас по принцип искат повече от живота. Но дори и да го "домързи", положението ще е същото като сегашното, в което въпросните стоки са от внос, а услугите са много малко или слабо развити. Това няма да остане незабелязано от предприемчивите, които ще заложат на повишената платежоспособност на гражданите вследствие на системата на Базовия доход.
“Ако няма условие хората да допринасят с нещо в полза на цялото общество, това означава , че този който работи и плаща данъци трябва да издържа и онзи, който не желае да допринася, а това го има и сега. Това справедливо ли е?”
— При нашето предложение за Базовия доход данъкът е върху потреблението, а не върху труда или доходите. Оттам и справедливостта, богатите пропорционално допринасят повече, защото и потребяват повече стоки и услуги с висока добавена стойност. Зачатък на тази система има в днешните условия, но тя е крайно несправедлива, защото насочва повече към богатите без те да се нуждаят от това. Алчността и заробването с псевдо-принос наблюдаваме днес не само у нас. Много хора имат желание, но не могат да допринесат, защото нямат работа, а хиляди други са принудени да работят каквото и да е без да го искат и да заемат местата на онези, които биха желали да са на тяхно място.
“Как ще се регулират заетостта и изтичането на интелектуалния потенциал?”
— Държавата ще поддържа програми за заетост и преквалификация в размер на около 25% от наличните работни места с оглед преквалификация и поддържане на трудови навици – никой работодател не търси хора, които са ги загубили, а кадрите и навиците не се създават за месец. Градежът на кадрите, особено с висше образование, ще става чрез задължение за 10 години работа в България. В противен случай ще продължим да субсидираме чужди държави.
“Ще има ли трудова борса и как ще функционира тя?”
— Борса за осигуряване на работни места ще има и нейните функции ще се регулират чрез публична интернет платформа от Министерство на демографската политика, държавната и общинска администрация.
“Каква е разликата между социалната помощ и Базовия доход?”
— Базовият доход не е социална помощ по възрастов или друг признак, а споделен национален доход от страна на държавата с нейните граждани. Една инвестиция на държавата директно в нейните граждани.
“Каква е разликата между минималната работна заплата и Базовия доход?”
— Минималната заплата и увеличаването ѝ е тежест, стоварена върху бизнеса и поради това води до ограничаване на работните места, намаляване на доходите, а следователно и на потреблението. Сформира се цялостен и необратим удар по икономиката и движение по спирала надолу. Точно обратното, при Базовия доход, предприемачеството е облекчено, защото част от заплащането се поема от държавата.
“Възможно ли е да бъдат премахнати дълговете на най-бедните граждани (Хърватски модел)?”
— Да, възможно е. Моделът предвижда загриженост от страна на държавата в полза на нейните граждани.
“За или против освобождаване на курса на лева, каква е ролята на Паричния съвет (валутен борд) в новите условия?”
— Директната демокрация осигурява тотален контрол над изпълнителната и законодателна власт, както и прозрачност в съдебната власт и медийните отношения. Паричният съвет е ограничителна мярка при липса на други механизми за обществен контрол. Тя обаче е и силно рестриктивна спрямо икономиката. Няма нито една държава в света, която толкова дълго да е прилагала такава драстична мярка за Контрол на капитала, както у нас. Дори Румъния прилага умно подобна мярка, която се нарича Менажиран плаващ валутен курс, даваща на населението ползите на стабилността на валутния курс без да ограничава икономката. Свободният курс на лева ще защити българските производители от контрабанден и субсидиран внос. Като допълнителна осигуровка може са се въведе такса за определени финансови транзакции като например късите позиции в лева, която да ги обезмисли.
“Излизат ли от обращение наличните пари?”
— Наличните пари не излизат от обращение, нищо особено не се променя. Ако предприемачите не осигурят по-човешки условия на труд, на тяхно място много бързо ще дойдат нови, с други разбирания. Те и сега желаят да се включат, но не биват допускани от системата.
“Как се решава въпросът с инфлацията?”
— Инфлация ще има, но здравословна като се има предвид практическото крайно вредно състояние на дефлация, в което България се намира отдавна. В никакъв случай няма да се случи хиперинфлация, тъй като финансирането на базовия доход не е базирано на напечатани пари. Дори и да се наложи създаването на нови пари, ако това е функция, иззета от частните банки и е приоритет на независим обществен орган или истинска национална банка, отново няма да доведе до хиперинфлация, както се случи с преодоляването на кризата от 2008-ма.
“Възможно ли е обезценяване на националната ни валута?”
— Нашата икономика отдавна е зависима и подравнена с европейските стандарти, за да може някой да си позволи своеволно хиперувеличение на цените, обезценявайки националната ни валута. Съществуват и други мерки, които ще се приложат срещу валутните спекулации.
“Как ще бъдат насърчавани инвеститорите за откриване на работни места?”
— Инвеститорите ще бъдат изключително доволни, облекчени и насърчени с едно платежоспособно търсене и повишена кредитоспособност от по-голям брой хора, гарантирано с по-добра събираемост.
“Какво ще стане с вече съществуващите държавни заеми?”
— Държавните заеми ще подлежат на пълна прозрачност. Парите от тях са на хората и тяхната употреба не може да бъде държана в тайна. Същото важи за останалите парични транзакции, в които е замесена която и да било държавна или общинска институция или организация – средствата и информацията за тях ще са публично достояние.
“Как ще се стимулират малкият и среден бизнес?”
— Бизнесът е следствие на потреблението, а то на платежоспособността. Не обратното. Затова доходът е първото начално условие. Въвеждането на Базов доход е комбинация от мерки, данъчно-икономически, но и психологически, водещи до подобряване на платежоспособността и жизнената среда на гражданите.
“Ако съм предприемач и поемам големи рискове, ще очаквам и по-големи приходи. Ако голяма част от дохода ми при потреблението бъде събран от държавата, как ще бъда мотивиран да работя?”
— В настоящата система големите предприемачи са се превърнали в маргинали. Днес те получават голяма част от доходите си криминално или неморално. Базовият доход няма да унищожи желанието за работа повече от неприятното работно място или неприемливите условия на труд, които към момента са налице. Напротив ще го стимулира. А предприемачът ще поема по-малки рискове, тъй като икономическата среда ще бъде по-предсказуема и платежоспособна.
“Какво е решението при дефицит на стоки от внос?”
— Решението е с по-голям внос. Запазването на курса на българския лев, дори и с лека корекция ще запази възможностите му за обмяна срещу по-силни валути. Освен това финансирането на Базовия доход основно чрез облагане на потреблението ще запази възможностите на държавата и дори това да доведе до леко по-високи цени, гражданите ще разполагат с достатъчно възможности да не го усетят тежко в личните си бюджети. Производителите в чужбина ще са получили своята печалба, както и ще са платили своите данъци. Потребителският данък остава за нашата държава и за справедливо разпределение в Базов доход и разходи за администрацията. Всички несвойствени дейности за държавата с инвестиционен и оперативен характер преминават в публично-частни партньорства, както е по целия свят и съгласно процедурите на Европейската Комисия.
“Има ли в България потенциал за увеличаване на икономическите обороти?”
— Основен позитив на системата на Базовия доход е значително увеличаване на икономическите обороти, а у нас има потенциал за неколкократния му скок. Този потенциал се потвърждава от абсолютно всички икономисти и сегашният му застой се дължи на неработещата икономика, блокирана от липсата на прозрачност. Парите стоят в едни банкови килери и не се въртят. Когато парите се въртят, те се мултиплицират, у нас мултиплицирането е много слабо. Втория позитив е събираемостта. Системата с Базов доход ще се приложи чрез безналични разплащания, което ще доведе до голямо изсветляване на оборотите. Ако в момента имаме около 50% сива икономика, значи потенциалът за данъчна събираемост е два пъти по-голям, върху настоящия, само от раздвижването ѝ.
“Как ще бъде подпомогнато селското стопанство и как то ще стане привлекателен отрасъл за трудова заетост?”
— При наличието на Базов доход, съответно увеличена платежоспособност, гражданите ще могат да си позволят по-добро хранене. Специални кампании на Министерство на комуникациите ще пропагандира здравословно хранене, а хранителните кооперативи ще бъдат подпомогнати, за да се улесни достъпът им до купувачите. Кооперативите и днес са факт, но дейността им не се стимулира от държавата.
“Как София ще бъде включена в селскостопанската политика?”
— Ще бъде приложена специална политика за градско земеделие. Ще бъде осъществен преглед на наличните площи и ускорено внедряване на технологии за екологично земеделие. Ще се вземат мерки за опазване чистотата на въздуха с коригиращи действия чрез прилагане на модел на Енергийна икономика с основен енергоносител с по-добри екологични параметри.
“Какво е Енергийна икономика?”
— Икономика с основен енергоносител природен газ с неговите аналози (производни) и единствен държавен (компания) монопол върху него (Норвежки модел). Такава система генерира допълнителни доходи за разпределение в системата на Базовия доход и осигурява основа за развитие на всички останали обществено-икономически отношения.
“Как ще пестим енергия?”
— Чрез въвеждане на цялостен стандарт и технологии за енергийна пасивност на новите сгради и децентрализирана "умна" енергийна система. За старите сгради, ремонт с икономически разчети като инвестиция се прави само, ако се покрива от икономията. Намаляване цената на основния енергоносител и преминаване към възобновяеми технологии, които са жизнеспособни без субсидиране.
“Какво се случва при това положение с възобновяемите източници на енергия?”
— Те са тотален приоритет за БСДД, но без субсидиране, което изкривява резултатите от прилагането им. Децентрализацията и декарбонизацията на енергетиката ще въведат принципа от директната демокрация в икономиката, което ще я демократизира, модернизира и устойчиво ще позволи на гражданите да участват и в кооперативи - доказана форма на сътрудничество в икономиката със споделяне на наличните ресурси.
