Днес много важни хора договаряха доставки на природен газ от Персийския залив и отново излъгаха, че през Проливите в Турция не могат да минават танкери с втечнен природен газ. Твърдят, че това е причината да не се строят регазификационни терминали в нашите пристанища, а да ползваме гръцките или турските. Истинската причина е, че подготвят своя контрол над бъдещите "митници" за газ, т.нар. презграничен капацитет. Подготвено е енергийно робство за години напред. Радващото е, че ако оцелеем, докато това се случи, технологиите толкова ще напреднат, че този план за монопол върху живота на българите няма да сработи. В крайна сметка слънцето грее за всеки жител на Земята.
Всеки, който попита транспортните агенти в Турция за правилата за преминаване на танкери с втечнен газ през проливите ще получи следния отговор:
Restrictions for LNG tankers passing Turkish straits
>
> Dardanelles Strait:
> Tankers up to 199,9 Meters Loa: No daylight restriction (usually passing
> in night time)
> Tankers Over 199,9 Meters Loa: Daylight restricted
> Pilotage: Still optional but strongly recommended
>
> Bosphorous Strait:
> Tankers Up To 199,9 Meters Loa: No daylight restriction (usually passing
> in night time)
> Tankers Over 199,9 Meters Loa: Daylight restricted / One way traffic
> Pilotage: Still optional but strongly recommended
> Escord Tug For Tankers Loa over 249,99 meters: Obligatory.
Решението би било политическо и няма нищо общо с безопасността, която е по-добра от тази на петролните продукти с пропан-бутана, тъй като количествата за нас са нищожни. България е член на НАТО и може да извоюва енергийната си свобода пред своите партньори.
Времето дойде!
За нова Енергийна икономика и енергийна свобода за България!
Присъединете се!
Потреблението на ток доказва застоя у нас.
Според Електроенергийния системен оператор (ЕСО) към момента от енергийната система на страната са спрени мощности на ТЕЦ-ове, а 5-ти блок на АЕЦ Козлодуй не работи с пълен капацитет. Вътрешното потребление е много ниско 4-5 гигавата, а износът не върви - продадени са само около 600 мегавата. Хората масово намаляват потреблението си, което не е особено изненадващо на фона на потресаващо ниските доходи години наред и непрекъснатото грабителско увеличение на цените на енергията у нас.
С данните, гарантиращи застоя, дойде и новината, че пакетите Tesla Powerwall и Powerpack за автономно захранване вече са разпродадени до средата на 2016-та, а Елън Мъск ще удвои производството им. Тази технология, заедно с още няколко други, ще остави в историята нискоефективната ни национална електропреносна мрежа и остарелите замърсяващи ТЕЦ-ове, касички на партокрацията.
Промяната с нова Енергийна икономика е неизбежна! Присъединете се сега!
Трудът в България е най-лошо платен в ЕС.
Това показва изследване на Евростат, коментирано по БНТ1. Работещите в една от най-красивите и богати природно държави в Европа взимат 4 евро за един час труд, а колегите им в ЕС – 24 евро, което е разлика от 6 пъти!!! Експерти обясняват фрапиращата разлика с факта, че основните отрасли в икономиката ни произвеждат стоки и услуги с ниска добавена стойност, което води и до ниски заплати. Нещо, което показва и що за "експерти" облъчват общественото мнение у нас.
Най-много пари за труд дават работодателите в Дания – 40 евро на час. Следват Белгия и Швеция – съответно с по 39 и 37 евро на час. България е на дъното на класацията – с 3 евро и 80 цента за час. Работодателите в Европа отделят 24% от общите разходи за труд за социални плащания. Това са например безплатни карти за градския транспорт, работно облекло, добавки за децата и пр. В България работодателите отделят едва 16% от разходите си за подобни придобивки. Резултатът е, че у нас работещите бедни, според официалните данни, са 600 000 души!!! Това са хора, които работят, но получават под 400 лева. За сравнение, минималната месечна издръжка за един човек е 563 лева.
Какви са причините да сме най-евтината и най-онеправдана работна ръка в Европа?
Димитър Бранков, зам.-предс. на Българската стопанска камара: ”Причините са много. Те са свързани с преструктурирането на икономиката, ориентацията към отрасли, които са с ниска добавена стойност, респективно с ниски изисквания към работните места, говоря като образование, като квалификация, а това обуславя и ниски нива на заплащане. Вероятно е малко популярен фактът, че над 65% от работните места фактически са с ниски изисквания към квалификацията и образованието”.
Ваня Григорова, КТ “Подкрепа”: ”Нискоквалифицираният труд наистина е оправдание за ниските заплати. Защото да погледнем само един от секторите и това е аутсорсинга. Дори по отношение на аутсорсинга заплатите в Б-я са възможно най-ниските в ЕС. Аутсорсинга по принцип са услуги, които се изнасят извън България. Тоест тука плащаме ниските заплати, плащаме ниски данъци и осигуровки и наблюдаваме високите приходи на фирмите отвън. Което показва само, че бизнесът може да плаща повече и непрекъснато търси оправдания, за да не го прави”.
Според статистиката, до 80% от работещите у нас са със заплати около минималните осигурителни прагове. Според Мика Зайкова, финансов експерт: ”Това означава, че ние, а хората все пак са живи, не са умрели, това означава, че имаме бум и ръст на сивата икономика. Официално тя е 35% , но неофициално, което е по-вярното надминава 50%. Е, вие как си представяте 50% от БВП на страната да минава покрай данъчната и осигурителната система. И затова ние имаме доход на глава от населението 5400 евро годишно, да речем, срещу 17 000 евро в Гърция или срещу 24-25 000 евро средно в Европа. Никой не е по-зле от нас”.
Според "експертите", трябва да се случат три неща, за да дръпнем от дъното на класацията. Първо, да се формулира цялостна политика по доходите. Второ, реорганизация на пазара на труда. И трето – реформа в образованието.
А според нас, ПЪРВО, времето на Базовия доход като "цялостна политика по доходите" вече е дошло. ВТОРО, Българската директна демокрация трябва да защити тази политика за неограничен срок, за да не се върне никога повече бедността по нашите земи. И ТРЕТО, Енергийната икономика с евтин енергоносител за всички ще донесе ръст и приходи, които да гарантират успеха ни с конкурентност, добавена стойност и инвестиции.
"Ето къде са парите!"
Това обобщава екипът на Електронен Референдум в коментар на своя сайт. Публична тайна е, че т.нар. "представителни" пари, заедно с нелегално изтичащите и онези, които се харчат необмислено представляват огромна сума на фона на ужасяващата бедност у нас.
При системата с Директна демокрация, работата на хората, на които е делегирана законодателната, изпълнителна и съдебна власт, т.е. държавността не е нужно да демонстрират представителност по ред причини. Не са нужни и огромни средства и субсидии за издръжка на политически партии, както и не е нужно броят на делегатите в Парламента да е повече от 100. Няма да има нужда някой да ги купува поради факта, че в решенията директно взимат участие гражданите, за които самата държава се е погрижила с базов доход за всички. Личното богатство би следвало да се натрупва от легална икономическа дейност и колкото по-голямо е то, толкова по-голям би бил приносът за обществото посредством прогресивно косвено облагане, свързано с потреблението.
Общо за удобствата на народните ни представители в представителната ни демокрация данъкоплатците са дали от себе си около 70 милиона лева. Тук се включват парите за купуване на служебни автомобили, микробуси, застраховки, бензин, поддръжка, ремонти и дори за гориво за личните коли на депутатите.
Сумата се равнява приблизително на годишния дефицит в Здравната каса за лечение на онкоболни за последните 2-3 години.
Времето за Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика дойде!
Присъединете се!
Краят на преките данъци.
ДОЙДЕ ЛИ ВРЕМЕТО ЗА ПРОГРЕСИВНО КОСВЕНО ОБЛАГАНЕ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА, ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, СПРАВЕДЛИВО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ЗДРАВА ДЪРЖАВА?
Отговори на въпроси, зададени от екип от студенти от СУ „Климент Охридски”, провеждащи собствено проучване на плоския данък в България
Въпрос 1. Разпределя ли системата на плоския данък справедливо данъчната тежест?
Формално погледнато – да! Това е заложено в самата философия на плоския данък. Цялата подготвителна и пропагандна работа преди неговото въвеждане у нас и в други страни от Източна Европа се базираше на твърдението: това е справедлив данък, защото ставката е еднаква за всички!
Но ако погледнем по-внимателно какво се случва на практика ще видим, че специално българският вариант на плоския данък, обявен за уникален и дори за еталон за други държави, желаещи да внедрят тази фискална иновация, сам по себе си и в сравнение с прогресивната система е дълбоко несправедлив:
– България е единствената страна в Европа, която въведе плоския данък без облагаем минимум; това ощети нискодоходните групи – най-вече тези, които получават под 360 лева месечно;
– плоският данък облагодетелства високодоходните групи, като им предостави допълнителен ресурс от лични доходи, който те ползват по свое усмотрение, главно за луксозно потребление с непроизводителен характер; респективно, отмени традиционното за ЕС задължение на заможните слоеве да поемат по-висок дял и принос в държавния бюджет, с което да подпомагат сектора на публичните услуги и социалните разходи на държавата;
– поради посочените по-горе причини, плоският данък задълбочи неравенството и той от стимул се превърна в спирачка на пазарната конкуренция и растежа. Не случайно, България твърдо е окупирала челното място в негативните класации по този показател в ЕС;
Въпрос 2. Кои са предимствата и недостатъците на плоския данък?
Засега може да се говори само за едно предимство: плоският данък се базира на по-опростена схема, неговото изчисляване не затруднява особено данъкоплатците и данъчната администрация, доколко благодарение на новата схема се разширява данъчната основа, което е една от целите на фискалната реформа. Не е ясно дали точно това разширяване не е довело до неефективна работа на проходната агенция, заета с преследване на всички слоеве от населението и изземане на средства от граждани с доходи под минмума за достойно човешко съществуване. По този въпрос няма надеждни данни от специализирани изследвания или правителствени отчети.
Що се отнася до недостатъците, те са значително повече:
– намалява се делът на преките данъци като източник на постъпления в държавния бюджет. България е с най-нисък дял на тези постъпления в ЕС-около 18% , което е почти два пъти по-ниско от средното равнище за ЕС;
– плоският данък не допринесе, както се твърдеше от неговите пропагандатори, за ограничаване на практиката за укриване на данъци. Затова пък България се превърна в своего рода европейско данъчно убежище и се нареди сред страните, които се смятат за атрактивни за отваряне на бизнес от чужденци. Обаче, реални преки чуждестранни инвестиции със значим икономически и социален ефект не се вливат в България, а чуждестранните компании регистрират свои дружества-пощенски кутии, за да заобиколят националните данъчни регулации;
– следващият недостатък е с ясно и доказуемо материално и финансово измерение. Очакваното значително нарастване на постъпленията в държавния бюджет, благодарение на драстичното снижаване на данъчната ставка (рекордните 10%), не се състоя. С изключение на първата година след въвеждането на плоския данък, през останалия период номиналната величина на постъпленията чрез него остана константна. Тоест, ефектът е почти нулев от чисто фискална гледна точка.
Въпрос 3. Каква е вредата от плоския данък?
Вредите са няколко:
– най-голямата е свързана с отражението, което дава върху данъчната култура на българите.
Веднъж свикнали да плащат ниски данъци, те трудно ще се съгласят на промени, които биха туширали или премахнали недостатъците на плоския данък чрез корекция в частта „необлагаем минимум” и чрез опити да се поправи генерално грешката от 2008 г., довела до рекордно ниска ставка от 10% върху личните доходи и корпоративните печалби.
Тук се налага едно уточнение: проектът за преминаване обратно към прогресивна система, макар и в умерен вид, няма да реши проблема, защото резултатите и от него, преди плоския данък, бяха напълно незадоволителни. Следователно трябва да се разгледа и защитава системата с базов доход, която прави ненужно неработещото пряко данъчно облагане.
– другата вреда е свързана с отказа на управляващите в България от справедливо преразпределение – като фискална политика и инструмент за противодействие на прекомерното неравенство в доходите и на застоя в икономическия растеж. Напротив, залага се на лошо политическо изразходване на национален ресурс за поддържане на некачествени и недостъпни публични услуги и инвестиции.
Въпрос 4. Какъв е ефектът от плоския данък и неговото влияние върху икономиката?
Съвкупният ефект, както и структурните му компоненти са категорично негативни. Вместо очакваното пренасочване на част от освободения ресурс, притежаван от високодоходните групи и компаниите, към инвестиции в нови работни места, се получи обратен ефект: свиване на деловата активност и заетостта.
Тривиалното обяснение, че този резултат се дължи на вездесъщата криза е само част от истината. По-вярното е, че неолибералната концепция за „прокапващата икономика”, чието приложение чрез плоския данък щяло да доведе до съживяване на икономиката, се провали напълно;
България беше въвлечена в една нелоялна конкурентна игра, т.нар. “ефект на съседството”. Надпреварата между държавите от един по-широк регион, коя ще предложи по-нисък корпоративен данък, за да привлече повече инвеститори. Тук България и Македония определено водят в състезанието, без да са постигнали обаче осезаем резултат. Обратно, преките чуждестранни инвестиции у нас спаднаха 5-6 пъти в сравнение с 2008 г.
Въвеждането на плоския данък е в дисонанс с практиките и препоръките на ЕК за антикризисни стратегии:
– МВФ още през 2006-2007 г. призна, че експериментът „Плосък данък” се е провалил и препоръча внимателно връщане към прогресивната система (без да уточнява, че и тя е провалена);
– ЕК още през 2007 г. се опита да спре българското правителство в решението му да въведе плосък данък, но нейното мнение не беше зачетено; Днес комисията апелира за хармонизация на данъчните системи в ЕС, имайки предвид главно ограничаването на неолибералните практики в новите членове на общността, в това число и България.
Като краен резултат, на данъчните иновации в България не се гледа с добро око от институциите и стратегическите центрове, които направляват реформите и препоръчват пакетите от мерки за овладяване на рецесията.
Нещо повече, сред експертите от Западна Европа се шири мнението, че държави като България злоупотребяват с т.нар. европейска солидарност, въвеждайки крайно ниски данъци, в същото време те очакват и ползват субсидии от ЕС, средствата, които идват от западноевропейските данъкоплатци, облагани значително повече от източноевропейските им партньори.
Въпрос 5. Защо нямаме оценка на въздействието от плоския данък?
Частични оценки, въпреки ограниченият достъп до информация, са правени от независими експерти. Разчетите показват, че високодоходните групи още през втората година след въвеждането на плоския данък са намалили своя принос в националния бюджет с около 500 милиона лева. Същевременно, с 600 милиона лева се е увеличила тежестта за данъкоплатците със средни и ниски доходи!
Що се отнася до липсата на официални експертни оценки на въздействието, обяснението на този факт е просто: никой не обича да говори за провалите си, а още по-малко е готов да даде аргументи в ръцете на своите критици. Особено в навечерието на каквито и да е избори!
Факт е, че плоският данък напълно задоволява управляващия елит в България от всички цветове. Затова анализите са занемарени, а дискусиите в медиите и специализираните публикации са рядкост!
Редакция: БСДД
Не – на плоската данъчна ставка за всички!
Да – на справедливия базов доход за всички!
Времето за Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика дойде!
Майчинството е работа 24 часа / 7 дни в седмицата.
Прекратяването на демографската катастрофа за нас българите преминава през промяна в раждаемостта в положителна посока. Не само заради това, но поради елементарното човешко уважение, което цялото общество дължи на българските майки, сме длъжни да осъзнаем и приложим достойна мярка за възнаграждението на майчиния "труд".
Единственото справедливо и реално решение е реформа на данъчната ни система с пренасяне на тежестта върху потребителските данъци и преразпределение на националния доход от БВП под формата на Базов доход за всеки български гражданин.
Времето дойде! Присъединете се на http://www.budd.bg/take-action/
Кауза Аз и БСДД.
Кауза Аз и БСДД – http://www.budd.bg/take-action/
Включете се, участвайки доброволно за каузата и в дейността на Българско Сдружение за Директна Демокрация във вашата общност, регион или зона. Сдружението ни, от самото си създаване, е изградено на доброволни начала и с подкрепата на гражданското общество.
Нуждаем се от резултатни усилия, за да бъдат спечелени парламентарните избори у нас и промяната реално да се случи, затова разчитаме на вас и вашата помощ.
Независимо от личните ви способности или възможностите и времето, с които разполагате, вие ще бъдете изключително полезни за организацията на новите отношения и преки участници в действията за мнозинство в подкрепа на необходимите конституционни и законодателни промени.
Можете да помогнете на местно ниво в агитацията или в кампаниите за избори, или да се включите на национално или регионално равнище.
Последвайте линка – http://www.budd.bg/take-action/
Следете публикациите ни и на фейсбук страницата на БСДД – https://www.facebook.com/buddbg
Не става само с лихви. Не става и с дълг.
"Българските" банки след феноменалния случай с КТБ и общата криза изтеглиха парите от обращение като се постараха да приберат кредитите си. Това доведе до масов провал в репутацията и кредитоспособността на физически и юридически лица. Тази нова реалност от своя страна не може да доведе до ново задлъжняване, съответно няма как да се "нащракат" нови пари.
И проблемите заваляха.
За да запазят високия си жизнен стандарт и огромни печалби, родните банкери взеха смелото и изпитано решение да одерат още малко кожи от съществуващите си все още клиенти. Повишаването на таксите и комисионните запазва основното правило на казиното - "Банката никога не губи!".
Времето за промяна дойде! Очаквайте повече за Чистите пари тук, както и в тяхната фейсбук страница.
Държавата това съм аз. Част 3.
Директната демокрация е една сложна, многопластова, саморегулираща се система. В България тя трябва да заработи с коренна промяна на закона или залагането на правото на гражданите да участват в държавната и местната власти в Конституцията.
В швейцарския модел, например, вотът на гражданите е окончателен и не зависи по никакъв начин от броя гласували на последните парламентарни избори.
В цялостта си тази система за пряко въздействие на гражданите означава много по-силен контрол върху политиците. Подложени на изпитание не само веднъж на 4 години (както е у нас, в България), а по няколко пъти годишно, те са принудени да бъдат постоянно нащрек, да бъдат много по-прозрачни и предпазливи в действията си.
Дори отхвърлените с отрицателен вот граждански инициативи могат да влияят много силно върху дневния ред на политиката и политиците.
През септември 2013 година, например, с относително голямо мнозинство е отхвърлена революционната за Швейцария инициативата за премахване на исторически традиционната наборна военна служба. 35% обаче гласуват „Да”. Фактът, че една трета от обществото смята армията в днешния й вид за ненужна, безполезна и скъпа, така шокира военните и техните политически защитници, че след референдума армията наистина се променя – военните стават по-открити и отчетни, замислят се как да бъдат в услуга на обществото и започват да се включват активно при, да кажем, възстановяването на селища, пострадали от природни бедствия, или в засаждането на нови гори.
Излишно е да се обяснява какво е значението на тази система за формирането и поддържането „в кондиция” на активно и отговорно гражданско общество. Но да отчетем информирания избор. "В Швейцария се обръща голямо внимание на това хората да бъдат възпитавани и обучавани, за да използват инструментите за влияние, с които разполагат", казва Марк Летау – журналист във вестник „Дер Бунд”, Берн.
Всички са отрано информирани и въвлечени в конкретните теми много преди момента на гласуването. Включително младежите и децата. Търсят се оригинални и остроумни начини дори и най-сложните въпроси да бъдат „преведени” на техния език, за да бъдат в течение какво решават възрастните.
„Държавата това съм аз”
„Просто местните хора си казват – имаме проблем, дайте да го решим. Всеки е част от решаването на проблема. Хората най-напред се опитват да решават своите проблеми сами. Това е много дълбоко в съзнанието на обществото, част от културата и етиката, от ДНК на швейцарците”, казва Марк Летау. "Швейцарецът, продължава той, не би могъл да проумее защо в малка страна като България въпроси като присъединяването към ЕС или НАТО са решени без референдум. Или как е възможно без референдум въвеждането на плосък данък или вземане на държавен заем. От друга страна, швейцарецът много трудно би проумял смисъла на друг въпрос, който често може да се чуе в България. Ако го попиташ „какво прави държавата за теб”, ще се учуди много и ще ви каже: „Каква държава, аз съм държавата. Нямам нужда от държавата, а от решение”.
И едно уточнение. Мнозина ще кажат, че на швейцарците им е лесно, защото са богати. Истина по-скоро е точно обратното. Една от най-важните причини за швейцарското богатство вероятно е именно в начина, по който са устроили и управляват държавата и живота си."
Част 2-ра – Директната демокрация в други европейски държави.
За сравнение ще дадем пример с швейцарската директна демокрация – според Дял четвърти: Народ и кантони, Глава 2: Инициатива и референдум, Член 138: 100 000 души с право на глас могат да предложат пълно преразглеждане на федералната конституция в рамките на 18 месеца от официалното публикуване на съответната инициатива
и според Член 139: Народна инициатива за частично преразглеждане на федералната конституция
100 000 души с право на глас могат да поискат частично преразглеждане на конституцията в рамките на 18 месеца от официалното публикуване на съответната инициатива под формата на изработен проект.
За факултативните (т.е. незадължителни) референдуми тази бройка е 50 000 души с право на глас или осем кантона, направили предложение в рамките на 100 дни на официалното публикуване на акта. За сравнение – в България се изискват 200 000 подписа (Чл. 10, ал. 1, т. 5 - Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права).
Нещо повече, правото на гражданите да участват пряко в държавната и местната власти в Швейцария е гарантирано не от отделен закон, а като право, заложено по Конституция. И, забележете: в Дял четвърти – „Народ и кантони” има различни видове референдуми, в това число и задължителни:
Задължителните референдуми са за въпроси, ясно регламентирани в конституцията или в законите, по които властите нямат избор – задължени са да ги подложат на референдум. На държавно ниво такива въпроси са например промените в конституцията и членството в международни организации. (В немското право, например, е предвидено задължително провеждане на референдум при приемане на нова конституция на Обединена Германия).
Вторият вид са така наречените инициативи. Това е възможността гражданите да предложат конституционна или законодателна промяна. Инициаторите разполагат с 18 месеца, за да съберат 100 хиляди подписа. Ако успеят да го направят, държавата е длъжна да организира референдум. За инициативите на кантонално и общинско равнище, се изискват по-малко подписи – пропорционално на броя на населението. В община Кьониц, например, се изискват 2000, а в община Берн – 5000 подписа. Примери за такива инициативи на национално равнище са референдумите за имиграцията и за златото, а на кантонално например референдум за автомобилния данък.
Ако инициативата ти дава възможност да предложиш нова идея, третата разновидност референдуми дава на гражданите силата да оспорят всяко, вече взето решение на парламента или другите органи на властта. Като за това вече се изискват по-малко подписи – само 50 хиляди на национално равнище, събрани в рамките на 100 дни след публикуването на оспорваното решение. За Кьониц се изискват само 500 подписа. Този вид референдум е нещо като вето, което, ако не ги отмени, най-малкото може да отложи влизането в сила на властовите решения, поради което се оприличава на спирачка, натисната от избирателите. Пример е референдумът от май 2014-та, с който е отменено взетото преди това от парламента решение за закупуване на нови бойни самолети за швейцарската армия.
Общонационалният референдум е една от основните и най-разпространени форми на гражданско участие в законодателния процес. Той се провежда на територията на цялата страна. Общонационален референдум предвиждат законодателствата на повечето от развити европейски държави. Предмет на този вид референдум могат да бъдат въпроси от общодържавно значение като например:
• приемане на нова конституция (Германия, Австрия и Швейцария);
• промяна в конституцията (Испания, Швейцария, Австрия);
• ратифицирането на международен договор, който влияе върху функционирането на държавните институции (Франция);
• промяна в организацията на публичните власти (Франция);
• ратифициране на международен договор за присъединяване към организации за колективна сигурност или към супранационални общности (т.е обединение на държави или федерално държ. устройство) (Швейцария);
• приемане или изменение на закони (Швейцария, Австрия) и др. Още тук.