Традиционно на 1 май се отбелязва Денят на труда. Изправени пред реалността, трябва да признаем, че всеки ден стотици работни места се закриват завинаги. От друга страна, нараства броят на работещите в неформалната икономика. Имаме предвид най-големите групи неформални работници, като надомни и домашни работници. Безработицата расте с постоянни темпове и този процес е необратим, защото се корени във внедряването на новите технологии, автоматизиране на производствените процеси и политиката на глобализация и максимизиране на печалбите. Няма свободен пазар на труда, когато на практика всеки е принуден да търси работа на всяка цена.
Денят на труда не трябва да е ден, в който да искаме „повече работни места“, когато това няма как да се случи вече. Денят на труда трябва да е ден за освобождаване от ненужен труд, принудителен труд, от експлоатацията, от недостойното заплащане. Той трябва да е празник на намалената работната седмица и получаване на повече време за дейности, които развиват творческия потенциал на човека и трудовата реализация на неговото семейство.
Затова от 6 години, в цял свят Първи май се чества като Ден на Базовия доход, като еволюционна алтернатива за по-добро и справедливо общество. Базовият доход e необходима предпоставка, която позволява на хората действително да избират кога да влязат или излязат от пазара на труда и следователно да има наистина свободна икономика.
Първи май е ден на признание на приноса на работническите и гражданските движения и техните борби и постижения през годините.
Ако някога синдикатите са създадени от неформалните работници и са дали власт на работниците, договаряйки 40-часова работна седмица и 8-часов работен ден, то сега глобализацията и технологичният прогрес унищожиха способността на синдикатите да извършват промяна. Докато автоматизацията на работната сила продължава с темп, при който ще елиминира половината работни места за следващите 20 години, Безусловният базов доход представлява способността да се овласти трудът на всеки индивидуално, особено актуално и необходимо е за самонаетите надомни работници.
Способността да кажеш „не“ на работодател би имала неопровержим ефект върху увеличението на заплатите, подобряването на условията на труд и социалните придобивки и пр.
Постижението на Базовия доход е постижение на нов договор между работодател и работник, включително правото на работника да бъде свой собствен работодател. Това би означавало нова ера на иновации и предприемачество, при която всички са свободни да преследват целите, които желаят, и всяка работа се признава по своята обществена стойност, а не само наемният труд, както е сега.
Базовият доход е бъдещето на работническото движение и гражданското участие в труда и управлението, към което да се стремим през 21 век. Системата с Базов доход у нас е напълно възможна още днес и въвеждането й зависи от обществено-политическата воля на мнозинството от българските граждани.
Ние подкрепяме Безусловен #Базов_доход за всеки български гражданин с валидна и активна адресна регистрация в Република България.