Днес, 29-ти март, се навършват 100 години от създаването на Съюза на военноинвалидите в България. Организацията, която се е грижила за незагиналите герои на България е създадена след войните в началото на 20-ти век. Нека не позволяваме тя да се разраства, а да остане като скъп национален спомен за онези, които не загубиха, но отдадоха живота си за нашата Родина. Нека никога да не допуснем нови военноинвалиди от началото на този век и во веки веков.
"Да се завърнеш в бащината къща".
"Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни..."
На днешния ден, 28-ми март в Копривщица, е роден Димчо Дебелянов - един от най-обичаните и четени български поети. Животът му е белязан от трудно детство с неизлечими спомени за родния край, последвано от монотонна работа и неутолимо желание да се отаде на творчеството в литературата.
Призванието му на творец го подтиква трескаво да търси начин да разполага с достатъчно време за литературните си занимания, а едновременно с това да изкарва прехраната си.
През 1912 г. копнежът по родния дом и утехата на семейното огнище, далеч от студенината на големия град, раждат шедьовъра „Да се завърнеш в бащината къща“. С избухването на Първата световна война заминава на Южния фронт в Македония като доброволец.
Ротата, чието командване му е току-що поверено, влиза в сражение с англичаните. Подпоручик Дебелянов, пада убит в това сражение на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия), на възраст от 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демир Хисар. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите му са пренесени в родната му Копривщица.
Днес, ние, неговите съвременни читатели, препрочитаме тогавашната мъка, за да я срещнем отново:
"...Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!"
Още тук!
Защо България е бедна?
Един материал, публикуван от българската секция на Дойче Веле, в който не се споменава и дума за Базовия доход. Точно този материал, обаче, показва пълната липса на каквито и да е други решения за ситуацията, в която сме поставени. Продължението тук.
Изчезва ли България от енергийната карта на Европа?
Въпросът за защитата на Българския национален интерес остава открит поне до следващите парламентарни избори.
България се намира в позиция, в която трябва да осигури дългосрочни надеждни доставки на природен газ след два последователни провала в последните няколко години за включване в големи инфраструктурни проекти, а именно Набуко и газопровода Южен поток. Кризата в Украйна и намерението на Русия да я изключи от своята система заплашва да отреже доставките дори през единствения наличен газопровод към България.
След последните дискусии със Словакия и страните от Централна Европа, един български министър започна преговори за включване на страната в така наречения EastRing – газова мрежова инфраструктура. EastRing има за цел да се свържат всички страни от Черно до Балтийско море, за да се намали несигурността на газовия пазар на Източна Европа.
Според една гледна точка, България ще се свърже с проекта за тръбопровод – Турски поток, като по този начин се създава разпределител (хъб) за природен газ на нейна територия, напоследък дълго обсъждана цел. Нещо повече, по-силни връзки с Турция ще позволят на България да диверсифицира в средносрочен план общите си доставки чрез придобиване не само руски, но и азерски, ирански и дори LNG резервационен газ от турската газопреносна система.
България, Словакия, Румъния и Унгария са близо до подписването на меморандум за сътрудничество по проекта EastRing, който предвижда максимален капацитет от 40 милиарда кубически метра годишно и може да бъде класифициран като голям проект на пан-европейско ниво. В същото време българската администрация се стреми да изгради солиден съюз със SOCAR – Азербайджан и обмисля, че възкресението на Набуко е на масата, без да уточнява за плановете и сроковете, които са предвидени.
Трябва да се отбележи, че SOCAR засега определено смята да продължи с доставките си за Турция и попълването на Трансанадолския газопровод (TANAP) и Трансадриатическия газопровод (TAP), с вероятно включване на предложения Йонийскоадриатическия газопровод (IAP). Въз основа на количествата, които могат да бъдат извлечени от полетата в Азербайджан, както и тенденциите за битово потребление е много малко вероятно, че EastRing би могъл да има някакви значителни доставки от Азербайджан в дългосрочен план. За момента България има висящ договор за внос на 1 млрд куб.м годишно с Азербайджан за приемане след 2020 г., осигурени основно чрез междусистемната връзка Гърция-България (IGB), която се планираше да бъде готова до сега. Засега не съществуват сигурни доставки и други споразумения за по-големи количества.
Освен това, самата Европейска комисия е оставила отворен прозорец с възможност за Газпром да попълни количествата по проекта TAP, което означава, че България ще бъде силно зависима от руския газ при всички случаи и в дългосрочен план. Още повече, че проектът ще изисква широкомащабна междусистемна инфраструктура и подземни хранилища във всички участващи държави плюс техните непосредствени съседи, нещо, което изисква значителни капитали и най-важното е следствие на политическа воля и консенсус, който е трудно ще бъде постигнат с толкова много хора и разнопосочни енергийни интереси.
Хърватия, например, има своя собствена национална политика, която има за цел да осигури доставки чрез предложеното съоръжение Крък LNG и гореспоменатият IAP маршрут. Самата Сърбия се подготвя да се окаже въвлечена в Турски поток, надявайки се, че едно отклонение от Гърция през Македония ще достигне до нейна територия. Унгария вече се е привела в съответствие с Газпром и има впечатляващо намаление на цената на газа, докато Австрия има стратегическа цел да се подобри значението на техния газов разпределител (хъб) Баумгартен, което може да бъде постигнато само чрез прагматични и големи проекти за газопроводи.
При всичко това, България явно е влязла в решаващ етап, в който трябва да се поучи от условието, че ще е изключително трудно да постигне своята желана роля като регионален енергиен център, докато не вземе физическо участие в проекти със сериозна материална стойност. Много е вероятно, рано или късно София да надигне глас, за да се включи в Турски поток, който е единственият предложен газопровод, който би могъл да достигне до прага ѝ и има за цел да донесе около 40 милиарда кубически метра газ годишно за европейски доставки.
Този потенциален ход, разбира се, няма да намали зависимостта на България от руския внос на природен газ. Засега има само една обявена официална алтернатива за България наистина да разнообрази вноса и това е да се съобрази с Гърция и да се насочи към международния пазар на втечнен природен газ, за което да използва гръцките пристанища за масово предлагане на LNG в България.
Горната възможност все пак не е истинско решение за София основно по три причини. На първо място, тя ще се зависи от Гърция, вместо от Русия и тази ситуация наистина трябва да предлага някакви особени политическо-геостратегически предимства, които потенциално не биха могли да се предложат от Москва. Второ, за LNG тенденцията е цените да варират и за по-дълги периоди може да бъде много по-скъпо, отколкото руския тръбопровод да доставя газ. По тази причина, въпреки че гръцката DEPA постоянно и дългосрочно предлага на българската страна, последната не беше склонна наистина да се включи в такъв проект. На трето място, самата Гърция гледа на Турски поток положително по принцип, като вече си е осигурила място в TAP, оставяйки към момента LNG-опцията като резервна, ако всички други планове се объркат.
Така може спокойно може да бъде изчислено, че е въпрос на време, преди България официално да признае намерението си да се присъедини към Турски поток, или като неделима част, или като малък партньор. В този смисъл, Южен поток и Набуко така ще бъдат подредени, че да възкръснат, въплътени в един маршрут.
Тогава защо изобщо България се отказа от Южен поток? Кой извърши това спрямо България?
Изводът се налага от замо себе си, че единствената възможна национална стратегия за България остава строителство на собствен LNG регазификационен терминал в свое пристанище заедно с настояване пред американските си “партньори” за подсигуряване на дългосрочно безпрепятствено преминаване на свои газовози през турските проливи, което и днес е възможно. За компенсация на ценовите вариации да построи завод за преработка на природния газ заедно с когенерационна централа и по този начин да стаблизира енергийната система и да осигури равномерна горивна алтернативна база за останалата част от икономиката.
Кой трябва да дойде, за да извърши това просто действие преди България да е изчезнала не само от енергийната, но и от географската карта на света? Онези българи, който ще се поучат от историята и ще защитят Българския национален интерес. Още тук.
Гражданска позиция чрез "Граждани".
Назаем от LIGHT: След като се връща от САЩ, още през първите няколко часа в България програмистът Христо Борисов (26 г.) става свидетел на недопустимо поведение на шофьор на пътя, който прережда колона от десетки коли и застава най-отпред на светофара. Възмутен, Христо отива и почуква на прозореца на нарушителя, за да открие, че човекът в колата е шокиран, че някой въобще иска да се разправя с него.
"Тогава осъзнах, че много често, затворени в автомобилите си, хората си мислят, че са невидими, когато правят нарушение, че никой не ги забелязва и че ще останат ненаказани", разказва Христо. Той и още трима негови приятели програмисти – Иван Митов, Стоян Митов и Тодор Лилков, решават да създадат приложение, което да улеснява заснемането и показването на безобразията...
Повече тук!
Българите имат повече банкови карти от останалите европейци.
Основата за въвеждане на Базов доход в България вече е готова.
В стремежа си банките да натоварят максимално с дългове изстрадалото население по нашите земи, те са поставили основите за правилното функциониране на системата за Базов доход. При него сумите, които държавата предоставя на всеки български гражданин ще са в електронен вид по банкови карти без теглене в брой и разплащания в чужбина. По този начин се запазват средствата в обръщение и се засилва многократно потреблението, съответно икономиката. Ние сме за Българска Директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика. Присъединете се!
700 000 души у нас живеят с по-малко от 100 лева на месец.
Нашият враг е БЕДНОСТТА. Онази бедност, която отравя живота на цялата нация и принуждава българите да напускат родината си. Бедността, която заплашва да погълне средната класа и опорочава постигнатото от богатите българи. Срещу всичко това се организираме, тези, които не желаем повече да бягаме и да живеем в тази изкуствена ужасяваща реалност. Защото решение има, с грижа за всеки един български гражданин. Присъединете се!
В Сърница купували гласове по 20 лева...
В красивия български град Сърница се откри отново грозното лице на сегашния обществен модел в пълното му безсмислие. Системата за Базов доход прави подобни практики да изглеждат ненужни и нелепи при положение, че са и престъпление. Единственият начин това да бъде изкоренено е да бъде сменен моделът. Със силата на мнозинството, когато гласува за себе си, за връщането на властта обратно на народа-суверен чрез Директна демокрация. Изборът е ясен. Четете още по темата тук.
Заслужават ли българите по-добро здравеопазване?
Заслужават ли българите по-добро здравеопазване, превантивна медицина, изпреварваща развитието на тежките заболявания? Прозрачна фармация и ежедневие освободено от ужасния стрес на бедността, който отключва най-тежката заболеваемост? Правилно и здравословно хранене? Чист от твърди частици и азотни окиси въздух с ефикасна енергия?
Отговорът разбира се е ДА! Още тук.
15 Март – световен ден за правата на потребителите.
Днес, 15-ти Март, отбелязваме Световния ден за правата на потребителите. Онези хора, които работят неуморно, за да платят своите кредити, с които да си купят новите стоки, за които са работили неуморно. Както и другите, които не могат да носят по шест ризи на гърба си едновременно, но печелят от същите тези дългове. Не е ли време потребителските права да бъдат доразвити в съвременните условия и да се обединят с правото на човека за достоен живот, за да бъде скъсан омагьосаният кръг от дългове. Дошъл е моментът тези, които натрупаха огромни богатства да споделят част от тях чрез потреблението си и да позволят на останалите да работят работата, която обичат и за която са мечтали. Търсете правата си, не оставяйте течението да ни отнесе. Присъединете се! За нови потребителски права в Българска Директна демокрация с Базов доход. Времето дойде!