Трудът в България е най-лошо платен в ЕС.

Това показва изследване на Евростат, коментирано по БНТ1. Работещите в една от най-красивите и богати природно държави в Европа взимат 4 евро за един час труд, а колегите им в ЕС – 24 евро, което е разлика от 6 пъти!!! Експерти обясняват фрапиращата разлика с факта, че основните отрасли в икономиката ни произвеждат стоки и услуги с ниска добавена стойност, което води и до ниски заплати. Нещо, което показва и що за "експерти" облъчват общественото мнение у нас.

Най-много пари за труд дават работодателите в Дания – 40 евро на час. Следват Белгия и Швеция – съответно с по 39 и 37 евро на час. България е на дъното на класацията – с 3 евро и 80 цента за час. Работодателите в Европа отделят 24% от общите разходи за труд за социални плащания. Това са например безплатни карти за градския транспорт, работно облекло, добавки за децата и пр. В България работодателите отделят едва 16% от разходите си за подобни придобивки. Резултатът е, че у нас работещите бедни, според официалните данни, са 600 000 души!!! Това са хора, които работят, но получават под 400 лева. За сравнение, минималната месечна издръжка за един човек е 563 лева.

Какви са причините да сме най-евтината и най-онеправдана работна ръка в Европа?

Димитър Бранков, зам.-предс. на Българската стопанска камара: ”Причините са много. Те са свързани с преструктурирането на икономиката, ориентацията към отрасли, които са с ниска добавена стойност, респективно с ниски изисквания към работните места, говоря като образование, като квалификация, а това обуславя и ниски нива на заплащане. Вероятно е малко популярен фактът, че над 65% от работните места фактически са с ниски изисквания към квалификацията и образованието”.
Ваня Григорова, КТ “Подкрепа”: ”Нискоквалифицираният труд наистина е оправдание за ниските заплати. Защото да погледнем само един от секторите и това е аутсорсинга. Дори по отношение на аутсорсинга заплатите в Б-я са възможно най-ниските в ЕС. Аутсорсинга по принцип са услуги, които се изнасят извън България. Тоест тука плащаме ниските заплати, плащаме ниски данъци и осигуровки и наблюдаваме високите приходи на фирмите отвън. Което показва само, че бизнесът може да плаща повече и непрекъснато търси оправдания, за да не го прави”.
Според статистиката, до 80% от работещите у нас са със заплати около минималните осигурителни прагове. Според Мика Зайкова, финансов експерт: ”Това означава, че ние, а хората все пак са живи, не са умрели, това означава, че имаме бум и ръст на сивата икономика. Официално тя е 35% , но неофициално, което е по-вярното надминава 50%. Е, вие как си представяте 50% от БВП на страната да минава покрай данъчната и осигурителната система. И затова ние имаме доход на глава от населението 5400 евро годишно, да речем, срещу 17 000 евро в Гърция или срещу 24-25 000 евро средно в Европа. Никой не е по-зле от нас”.

Според "експертите", трябва да се случат три неща, за да дръпнем от дъното на класацията. Първо, да се формулира цялостна политика по доходите. Второ, реорганизация на пазара на труда. И трето – реформа в образованието.

А според нас, ПЪРВО, времето на Базовия доход като "цялостна политика по доходите" вече е дошло. ВТОРО, Българската директна демокрация трябва да защити тази политика за неограничен срок, за да не се върне никога повече бедността по нашите земи. И ТРЕТО, Енергийната икономика с евтин енергоносител за всички ще донесе ръст и приходи, които да гарантират успеха ни с конкурентност, добавена стойност и инвестиции.

Присъединете се!

Базов доход по датски.

Докато университетите у нас се чудят как да привлекат студенти и да запълнят останалите празни 8000 места с платено образование, в Дания, правителството дори плаща на своите студенти да отидат в датски университет.
"Датските граждани не трябва да плащат никакви такси за обучение. Настаняването също е много евтино.", казва Луис Кристоферсен, преди да добави: "В действителност, всички ние сме платени от правителството ни, ако сме записани в университет. Това е като някой да ви плаща заплата за посещаване на лекции за висше образование"
Повечето датчани завършват висшето си образование без да влизат в дълг.
Всеки датски студент получава около 900 щатски долара (5839 датски крони) на месец по схема, известна като SU (Statens Uddannelsesstøtte). Щедрата финансова подкрепа не трябва да се връща обратно, дори ако учащите отпаднат и единственото изискване за студентите да получат пълната сума е те да не живеят с родителите си. Студентите получават безплатно финансиране за максимален срок от шест години, като се започне от 18-годишна възраст. Тези, които са особено успешни имат право да получават допълнителни плащания.
"Някои датчани мислят, че харчим парите, които получаваме в барове и клубове, но повечето студенти разбират какъв е залогът: Съществуването на схемата е от решаващо значение, за да се даде възможност за отлично образование за всички, без значение какво могат родителите им да направят", казва Астрид Фишер, която учи в Техническия университет на Дания, на север от Копенхаген. Различни фирми предлагат специални студентски намаления за кина, автобуси, влакове или музеи, добавя Кристоферсен.
Много датчани смятат, че достъпът до образование, без финансови пречки, е правителствена отговорност и, че не трябва да се оставя в ръцете на частни университети или фирми.
"Целта на схемата е да се гарантира, че тя е не само за подкрепа на социалното и икономическо състояние на потенциалните студенти, но за развитие на способности и интереси, които са решаващи за успеха в образованието", казва Мадс Ларсен, говорител на датското Министерството на образованието, във Вашингтон Пост.
Има данни, че идеята работи: датските университети имат един от най-високите проценти на дипломирани сред всички страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), а гражданите ѝ практически са без студентски дългове.
За да финансира тази система и други разходи, скандинавската страна има една от най-високите данъчни ставки в света. Това е прието и контролирано от гражданите с пълното съзнание за приноса, който дават за високото ниво на образование и стандарт в Дания.
Може ли безплатното висше образование да навреди на икономиката?
Опонентите казват, че културата за свободни датски университети насърчава студентите да завършват специалности, които не отговарят на търсенето на пазара на труда в страната.
Обаче нивото на младежката безработица в Дания в момента е 11 на сто - едно от най-ниските в Европа като в България е почти 24%.
Независимо от това, фирмите са поискали повече правителствени усилия да се съсредоточат върху университетите и курсовете, които създават работни места и растеж. Михаел Алмер, вицепрезидент на човешките ресурси в Novozymes, една от водещите датски биотехнологични компания, заявява пред Вашингтон Пост: "Липсата на таланти ще ограничи растежа на икономиката и специално на фирмите. Нашето правителство трябва да постъпва умно кои видове образование да се финансират - имаме нужда от повече инженерни и научни студенти." Алмер също признава, че самите компании трябва да направят повече, за да се представят като атрактивни работодатели.
Последните проучвания, всъщност, повдигат въпроси относно дългосрочната валидност на тези аргументи. Широко цитиран доклад на ОИСР от декември миналата година установи, че неравенството и липсата на достъп до образование спъват икономическия растеж в най-развитите страни.
Дания, обаче, почти няма отрицателни икономически последици, което е в противоречие на почти всички други изследвани държави.
Защо ли?
Времето дойде! 
Присъединете се за Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика!

"Ето къде са парите!"

Това обобщава екипът на Електронен Референдум в коментар на своя сайт. Публична тайна е, че т.нар. "представителни" пари, заедно с нелегално изтичащите и онези, които се харчат необмислено представляват огромна сума на фона на ужасяващата бедност у нас. 

При системата с Директна демокрация, работата на хората, на които е делегирана законодателната, изпълнителна и съдебна власт, т.е. държавността не е нужно да демонстрират представителност по ред причини. Не са нужни и огромни средства и субсидии за издръжка на политически партии, както и не е нужно броят на делегатите в Парламента да е повече от 100. Няма да има нужда някой да ги купува поради факта, че в решенията директно взимат участие гражданите, за които самата държава се е погрижила с базов доход за всички. Личното богатство би следвало да се натрупва от легална икономическа дейност и колкото по-голямо е то, толкова по-голям би бил приносът за обществото посредством прогресивно косвено облагане, свързано с потреблението.

Общо за удобствата на народните ни представители в представителната ни демокрация данъкоплатците са дали от себе си около 70 милиона лева. Тук се включват парите за купуване на служебни автомобили, микробуси, застраховки, бензин, поддръжка, ремонти и дори за гориво за личните коли на депутатите.
Сумата се равнява приблизително на годишния дефицит в Здравната каса за лечение на онкоболни за последните 2-3 години.

Времето за Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика дойде! 

Присъединете се!

Краят на преките данъци.

ДОЙДЕ ЛИ ВРЕМЕТО ЗА ПРОГРЕСИВНО КОСВЕНО ОБЛАГАНЕ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА, ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, СПРАВЕДЛИВО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ЗДРАВА ДЪРЖАВА?

Отговори на въпроси, зададени от екип от студенти от СУ „Климент Охридски”, провеждащи собствено проучване на плоския данък в България

Въпрос 1. Разпределя ли системата на плоския данък справедливо данъчната тежест?

Формално погледнато – да! Това е заложено в самата философия на плоския данък. Цялата подготвителна и пропагандна работа преди неговото въвеждане у нас и в други страни от Източна Европа се базираше на твърдението: това е справедлив данък, защото ставката е еднаква за всички!

Но ако погледнем по-внимателно какво се случва на практика ще видим, че специално българският вариант на плоския данък, обявен за уникален и дори за еталон за други държави, желаещи да внедрят тази фискална иновация, сам по себе си и в сравнение с прогресивната система е дълбоко несправедлив:

– България е единствената страна в Европа, която въведе плоския данък без облагаем минимум; това ощети нискодоходните групи – най-вече тези, които получават под 360 лева месечно;

– плоският данък облагодетелства високодоходните групи, като им предостави допълнителен ресурс от лични доходи, който те ползват по свое усмотрение, главно за луксозно потребление с непроизводителен характер; респективно, отмени традиционното за ЕС задължение на заможните слоеве да поемат по-висок дял и принос в държавния бюджет, с което да подпомагат сектора на публичните услуги и социалните разходи на държавата;

– поради посочените по-горе причини, плоският данък задълбочи неравенството и той от стимул се превърна в спирачка на пазарната конкуренция и растежа. Не случайно, България твърдо е окупирала челното място в негативните класации по този показател в ЕС;
Въпрос 2. Кои са предимствата и недостатъците на плоския данък?

Засега може да се говори само за едно предимство: плоският данък се базира на по-опростена схема, неговото изчисляване не затруднява особено данъкоплатците и данъчната администрация, доколко благодарение на новата схема се разширява данъчната основа, което е една от целите на фискалната реформа. Не е ясно дали точно това разширяване не е довело до неефективна работа на проходната агенция, заета с преследване на всички слоеве от населението и изземане на средства от граждани с доходи под минмума за достойно човешко съществуване. По този въпрос няма надеждни данни от специализирани изследвания или правителствени отчети.

Що се отнася до недостатъците, те са значително повече:

– намалява се делът на преките данъци като източник на постъпления в държавния бюджет. България е с най-нисък дял на тези постъпления в ЕС-около 18% , което е почти два пъти по-ниско от средното равнище за ЕС;

– плоският данък не допринесе, както се твърдеше от неговите пропагандатори, за ограничаване на практиката за укриване на данъци. Затова пък България се превърна в своего рода европейско данъчно убежище и се нареди сред страните, които се смятат за атрактивни за отваряне на бизнес от чужденци. Обаче, реални преки чуждестранни инвестиции със значим икономически и социален ефект не се вливат в България, а чуждестранните компании регистрират свои дружества-пощенски кутии, за да заобиколят националните данъчни регулации;

– следващият недостатък е с ясно и доказуемо материално и финансово измерение. Очакваното значително нарастване на постъпленията в държавния бюджет, благодарение на драстичното снижаване на данъчната ставка (рекордните 10%), не се състоя. С изключение на първата година след въвеждането на плоския данък, през останалия период номиналната величина на постъпленията чрез него остана константна. Тоест, ефектът е почти нулев от чисто фискална гледна точка.
Въпрос 3. Каква е вредата от плоския данък?

Вредите са няколко:

– най-голямата е свързана с отражението, което дава върху данъчната култура на българите.
Веднъж свикнали да плащат ниски данъци, те трудно ще се съгласят на промени, които биха туширали или премахнали недостатъците на плоския данък чрез корекция в частта „необлагаем минимум” и чрез опити да се поправи генерално грешката от 2008 г., довела до рекордно ниска ставка от 10% върху личните доходи и корпоративните печалби.
Тук се налага едно уточнение: проектът за преминаване обратно към прогресивна система, макар и в умерен вид, няма да реши проблема, защото резултатите и от него, преди плоския данък, бяха напълно незадоволителни. Следователно трябва да се разгледа и защитава системата с базов доход, която прави ненужно неработещото пряко данъчно облагане.

– другата вреда е свързана с отказа на управляващите в България от справедливо преразпределение – като фискална политика и инструмент за противодействие на прекомерното неравенство в доходите и на застоя в икономическия растеж. Напротив, залага се на лошо политическо изразходване на национален ресурс за поддържане на некачествени и недостъпни публични услуги и инвестиции.
Въпрос 4. Какъв е ефектът от плоския данък и неговото влияние върху икономиката?

Съвкупният ефект, както и структурните му компоненти са категорично негативни. Вместо очакваното пренасочване на част от освободения ресурс, притежаван от високодоходните групи и компаниите, към инвестиции в нови работни места, се получи обратен ефект: свиване на деловата активност и заетостта.

Тривиалното обяснение, че този резултат се дължи на вездесъщата криза е само част от истината. По-вярното е, че неолибералната концепция за „прокапващата икономика”, чието приложение чрез плоския данък щяло да доведе до съживяване на икономиката, се провали напълно;

България беше въвлечена в една нелоялна конкурентна игра, т.нар. “ефект на съседството”. Надпреварата между държавите от един по-широк регион, коя ще предложи по-нисък корпоративен данък, за да привлече повече инвеститори. Тук България и Македония определено водят в състезанието, без да са постигнали обаче осезаем резултат. Обратно, преките чуждестранни инвестиции у нас спаднаха 5-6 пъти в сравнение с 2008 г.

Въвеждането на плоския данък е в дисонанс с практиките и препоръките на ЕК за антикризисни стратегии:

– МВФ още през 2006-2007 г. призна, че експериментът „Плосък данък” се е провалил и препоръча внимателно връщане към прогресивната система (без да уточнява, че и тя е провалена);

– ЕК още през 2007 г. се опита да спре българското правителство в решението му да въведе плосък данък, но нейното мнение не беше зачетено; Днес комисията апелира за хармонизация на данъчните системи в ЕС, имайки предвид главно ограничаването на неолибералните практики в новите членове на общността, в това число и България.

Като краен резултат, на данъчните иновации в България не се гледа с добро око от институциите и стратегическите центрове, които направляват реформите и препоръчват пакетите от мерки за овладяване на рецесията.

Нещо повече, сред експертите от Западна Европа се шири мнението, че държави като България злоупотребяват с т.нар. европейска солидарност, въвеждайки крайно ниски данъци, в същото време те очакват и ползват субсидии от ЕС, средствата, които идват от западноевропейските данъкоплатци, облагани значително повече от източноевропейските им партньори.
Въпрос 5. Защо нямаме оценка на въздействието от плоския данък?

Частични оценки, въпреки ограниченият достъп до информация, са правени от независими експерти. Разчетите показват, че високодоходните групи още през втората година след въвеждането на плоския данък са намалили своя принос в националния бюджет с около 500 милиона лева. Същевременно, с 600 милиона лева се е увеличила тежестта за данъкоплатците със средни и ниски доходи!

Що се отнася до липсата на официални експертни оценки на въздействието, обяснението на този факт е просто: никой не обича да говори за провалите си, а още по-малко е готов да даде аргументи в ръцете на своите критици. Особено в навечерието на каквито и да е избори!

Факт е, че плоският данък напълно задоволява управляващия елит в България от всички цветове. Затова анализите са занемарени, а дискусиите в медиите и специализираните публикации са рядкост!

Редакция: БСДД

Не – на плоската данъчна ставка за всички! 
Да – на справедливия базов доход за всички!

Времето за Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика дойде!

Присъединете се!

Посягат и на пощенската услуга "изплащане на пенсии"! Защо?

В социалните медии изтече информация за поредния съдебен казус, в който частни фирми съдят държавата – този път заради решението й да възложи единствено на Български пощи (БП) да изплаща пенсии (виж:  http://www.legalworld.bg/35500.dyrjavna-pomosht-li-e-plashtaneto-na-pensiite-samo-prez-bylgarski-poshti.html) .  Услугата в мнозинството от случаите се извършва „на гише”  или чрез пощенски запис. По официални данни БП обслужват около 1,3 милиона пенсионери, което е над 50% от техния брой.

Делото е заведено във Върховния административен съд (ВАС) от дружествата „Изипей” АД и „Финанс Инженеринг” АД, които също са получили лиценз за извършване на парични преводи. Искането очевидно е поставило в затруднено положение ВАС, което личи от двете негови решения: първото – да даде ход на делото; второто – да спре процедурата и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург относно възникналия казус.

Дотук нищо необичайно. Не за първи път български магистрати се отмятат от свое определение – поради опасения да не сгрешат пред националните и европейските законодателни институции; или – поради други, извънсъдебни причини (заради тях родното правосъдие още от влизането на България в ЕС е взето на мушка от Европейската комисия и този сектор получава в ежегодните мониторингови доклади слаби или незадоволителни оценки).

Чисто юридическата страна на спора вероятно ще заинтересува тяснопрофилираните експерти по европейско право, както и пощенския мениджмънт. Но за широката публика и по-специално за потребителите най-важен е въпросът: какво се случва с масово търсената услуга „изплащане на пенсии”! Ще попадне ли и тя в категорията на набелязаните за ускорена либерализация дейности ?   Или българското правителство ще съумее да защити въпросната Наредба, с която е предоставило  на БП да изплаща пенсиите на по-голявата част от  пенсионерите, живеещи в труднодостъпни региони и селища. В тях държавната корпорация „БП” е задължена с изрична  евродиректива да поддържа т.нар. универсални услуги, между които са и пенсионно-осигурителните.

Ако правителството докаже, че с приемането на специализираната Наредба  не осигурява държавна помощ и не подкрепя „монополиста БП” – в разрез с европейските норми, е добре. Първо, защото КСО повелява въпросната услуга да достигне до всеки отделно взет пенсионер, в т.ч. на лица с увреждания по домовете; второ, услугата е преди всичко социална по своя характер, независимо, че се осъществява в пазарна среда.

Нека да обобщим: В строгия смисъл на думата и съгласно закона за пощенските услуги изплащането на пенсиите не епощенска услуга. Изплащането на пенсиите е услуга по възложителство, която се предоставя от БП  и от банките (по силата на една и съща Наредба – ”Наредба за пенсиите и осигурителния стаж” от 01.01.2000 г). В този контекст БП не е монополист по отношение на предоставянето на услугата ”изплащане на пенсии” и тази  услуга е либерализирана в някаква степен;

Добре  известно е, че единствено БП могат безпрепятствено да реализират изискването на ЗСО и специалната Нардеба, доколкото разполагат с над около 3000 офиси в цялата страна. Какъв е смисълът тогава да разрушиш една мрежа, за да изградиш нова. Освен ако не се върнем във времената на реформатора Симеон Дянков, чието верую беше „креативно разрушение”- навсякъде и във всичко, което е създадено преди да започне неговата мисионерска дейност в бившата му родина.

Но ако правителствените съображения увиснат пред институциите в Люксембург и Брюксел, тогава ще сме свидетели на поредната агресивна инвазия на никнещите като гъби частни компании за финансови -банкови и небанкови – услуги.

Те вече проникнаха в кредитния бизнес и легитимираха непазарното лихварство; работят и  по събиране на задължения от кредитополучатели по съмнителни схеми, наложени от банките; пробиха защитните системи на ЕРП-та, които ги предпазваха от кражби на ток или злоупотреби от страна на част от крайните потребители; навлязоха в печелившия  сегмент: ”счетоводни консултации за избягване на дължими данъци” и т.н. Печалбите от целия този сенчест бизнес в крайна сметка сметка се трупат на гърба на данъкоплатците и потребителите, на които пък се пробутва мантрата за пазарната либерализация на публичните услуги.

Върху същия невероятно издържлив гърб се стоварват и многобройните такси, които привилигерованите банки въвеждат за щяло и нещяло.  Банките също изплащат пенсии на възрастните българи – чрез своите  клонове и банкомати.  Но както откриването на индивидуални сметки и тяхното поддържане като услуга за пенсионерите, така и  използването на банкомати за изплащането на пенсии се осъществява по цени, едностранно  определени от съответния трезор. В случай става дума за пазарни цени, с гарантирани високи печалби за  банковата услуга – дейност, която сериозно се разминава с представите за  социални цени (  напомням, че изплащането на пенсиите за стаж и възраст според ЕС е социална услуга).

Нека да поясним: не сме против либерализацията!

Тя съществува в редица страни , при това доста успешно, защото снижава цената за потребителите  при по-високо качество  на услугите (като бързина, достъпност и гъвкавост). Справка – модернизацията на публичните услуги в скандинавския регион, където Швеция демонстрира успешен модел-симбиоза на държавни, частни и общински финансови, транспортни, пощенски и прочее услуги. Но има дейности в тази нова пазарна ниша, при които маркетизацията и либерализацията не се оказаха сполучлив метод. Обратно, те замениха един вид лоша практика (държавен монополизъм)  с още по-лоша (частен монополизъм; или с картелно разпределение на пазарните зони). Примерите за неуспешна или направо вредна за гражданите-потребители либерализация на пубичните услуги са многобройни, а териториалното им проявление се среща в целия свят. Такива са електроснабдяването и снабдяването с вода на населението; ж.п. транспортът; сенчестото банкиране и много други. Очевидно е дошъл ред е на пощенските услуги, с които населението е свикнало от десетилетия.

Следователно, поредният съдебен казус с пощенската услуга „изплащане на пенсии” не е инцидентен, нито ограничен във времето и пространството. Той е част от верижния процес на опазаряване на всичко, което носи пари. Вярно е, че от пенсионните преводи  БП не печелят много, доколкото върху общата сума се начислява едва с 0,7% такса. Но за завелите иска пред ВАС частни фирми това са много пари и добри печалби, особено ако имаме предвид, че те няма да се задоволят с таксата от 7 промила (справка- тактиката за печелене на пари на управляващите капиталови дружества при Универсалните пенсионни фондове, облагащи своите клиенти с 5-процентна такса!). При тази хипотеза вече става ясно защо се посяга на държавно регулираната услуга „изплащане на пенсии”.

Добре е българската държава да не чака пасивно присъдата от Люксембург, а да инициира кампания за защита на своето дружество: БП. Ако има претенции към него, да наложи вариант на модернизация, която да накара пощенските служители да се адаптират към изискванията на дигиталната икономика и растящата конкуренция в сектора. После може да се мисли и за вариант за либерализация – най-добре е да бъде заимстван от шведския опит.

Другата институция, която би трябвало да пресече поредното посегателство над публичните/пощенски услуги, са синдикатите. Те вече понесоха достатъчно загуби от общата дерегулация на пазарите – в смисъл на работни места, социална защита, пенсионни права и пр. Тоест, няма какво повече да губят. В такива случаи влиза в сила другият/алтернативен защитен механизъм на синдикатите: масовият протест. Той би бил успешен, ако се включат и гражданите потребители на пощенската услуга „изплащане на пенсии”.

Автор: Проф. Кръстьо Петков, Съюз на икономистите в България

Майчинството е работа 24 часа / 7 дни в седмицата.

Прекратяването на демографската катастрофа за нас българите преминава през промяна в раждаемостта в положителна посока. Не само заради това, но поради елементарното човешко уважение, което цялото общество дължи на българските майки, сме длъжни да осъзнаем и приложим достойна мярка за възнаграждението на майчиния "труд".

Единственото справедливо и реално решение е реформа на данъчната ни система с пренасяне на тежестта върху потребителските данъци и преразпределение на националния доход от БВП под формата на Базов доход за всеки български гражданин.

Времето дойде! Присъединете се на http://www.budd.bg/take-action/

Индекс на човешкото развитие.

Ето това е индексът който трябва да следим, за да оценяваме справедливо качеството на държавното управление - каквото и да говорим, важни са резултатите! Оказва се, че фалиралата Гърция е много напред пред България в тази класация - вижте в хипервръзката данните за 2014 г.: http://hdr.undp.org/en/content/table-1-human-development-index-and-its-components. България също има право на развитие, но постигането на значим напредък е възможно или на кредит по модела на Гърция или чрез базов доход за всички. Към днешна дата кредиторите едва ли биха игнорирали урока, който им преподаде Гърция. Следователно за България единствен шанс за ускорено развитие остава въвеждането на модела БАЗОВ ДОХОД ЗА ВСИЧКИ. Този модел единствен засега дава шанс за сделка между хората и капитала в лицето на реалния сектор на националните икономики, който създава благата. Присъединете се!

Кратко четиво за феновете на мажоритарния вот.

Няколко британски цифри [1] за размисъл за феновете на мажоритарния вот:

Партия, спечелила 12.6% от избирателите, има 1 депутат. Друга партия с 4.7% – 56 депутата.

Българските мигранти – реални и потенциални – доволно потриват ръце: така му се пада на Найджел Фарадж, който ни недолюбва, никакъв депутат не заслужава, така че да се радва и на единия.

1 депутат има и Зелените с 3.8%.

Триумфът на Шотландската националистическа партия е исторически: с 56 депутата се изстреляха в центъра на британската политическа сцена и станаха трета национална политическа сила. Този главозамайващ резултат, който ще вгорчава дните и нощите на Камерън през целия му – също значим, първи самостоятелен консервативен мандат – шотландците постигат с повече от скромните 4.7%. Е, това е да си имаш мажоритарна система А и най-борбената, интересна, вдъхновяваща и иновативна лидерка, чийто блясък никой не успя да затъмни на тези избори – Никола Стърджън. Истински шотландски боец…

Кауза Аз и БСДД.

Кауза Аз и БСДД – http://www.budd.bg/take-action/

Включете се, участвайки доброволно за каузата и в дейността на Българско Сдружение за Директна Демокрация във вашата общност, регион или зона. Сдружението ни, от самото си създаване, е изградено на доброволни начала и с подкрепата на гражданското общество.

Нуждаем се от резултатни усилия, за да бъдат спечелени парламентарните избори у нас и промяната реално да се случи, затова разчитаме на вас и вашата помощ.

Независимо от личните ви способности или възможностите и времето, с които разполагате, вие ще бъдете изключително полезни за организацията на новите отношения и преки участници в действията за мнозинство в подкрепа на необходимите конституционни и законодателни промени.

Можете да помогнете на местно ниво в агитацията или в кампаниите за избори, или да се включите на национално или регионално равнище.

Последвайте линка – http://www.budd.bg/take-action/

Следете публикациите ни и на фейсбук страницата на БСДД – https://www.facebook.com/buddbg

Драстично вдигат социалната пенсия от 113 лв. на 115 лв. и 15 ст.

Срамното поведение на държавата трябва да бъде изкоренено, заедно с бедността!

Ние сме за:
Базов доход за достойно човешко съществуване на всеки български гражданин. 
Контрол на гражданите над политическите лица чрез Директна демокрация и законна справедливост.
Нови възможности за предприемачеството в ефикасна Енергийна икономика.

Присъединете се на www.budd.bg/take-action/