Р Е Ф Е Р Е Н Д У М Ъ Т
Ако вземем енциклопедичното обяснение, той означава взимане на решение чрез директно задаване на въпрос към народа.
Референдумът е най-силното оръжие на Директната демокрация, затова се среща твърде рядко. При референдумно управление партийният модел би намалил драстично своето вредно влияние, което за партократите би означавало да загубят лостовете за доминиране над обществото – безпрекословната власт и корумпиращите фондове. За обществените делегати остава възможността да служат на народа-суверен според своите способности.
М Е Х А Н И З М Ъ Т
Механизмът е много прост: задава се въпрос – получават се отговори. По-големият брой гласували по някоя точка са всъщност онези, които определят посоката на действие. Звучи чудесно, защото не някой несменяемо „избиран” взима това решение, а всеки гражданин на републиката решава.
С Ъ Щ И Н А Т А
Същината или сърцевината на работещият референдумен модел еИНФОРМИРАНОСТТА, ОБЩЕСТВЕНОТО ОБСЪЖДАНЕ и УЧАСТИЕТО ВЪВ ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЕ или с други думи да следва стъпките:
- Подготвителен етап, който да информира гражданите за темата и да отвори форуми за дискусия, в която да се оформят, ако не всички, то поне повечето гледни точки. В днешния век на високите информационни технологии това би било крайно лесно за изпълнение.
Добре зададен въпрос/тема, за която да се гласува.
Предложените възможни отговори да предопределят консенсус или категоричност.
С Ъ С Т А В И Т Е Л Я Т
От горното става ясно, че онези, които създават въпросите и отговорите са едни от най-важните хора в управлението. Това би трябвало да са народните избранници, поименно назначени от хората.
Дали е необходимо да са 240? Не.
Всъщност до тези днешни 240 „места” има и огромен брой държавни служители в държавната и общинска администрация, на които са вменени “творчески” привилегии.
Р Е А Л Н О С Т Т А
Днес официални референдуми не се провеждат. Не ни е такова управлението. Имаме „представителна“ демокрация с елит, който е узурпирал властта, забравяйки, че в Републиката суверенната собственост е на народа.
Въпреки това много граждани и граждански сдружения опитват чрез различни електронни платформи за пряко гласуване да сведат до властта ВОЛЯТА на народа.
Чудесно е, че въпреки неформалния облик на такова гласуване, все пак се научава какво е мнението на хората по определени теми и все пак това би накарало политиците да благоволят да се замислят.
В Ъ П Р О С И Т Е
Хората се вълнуват от различни въпроси и в електронното пространство често излизат петиции по болни теми. Тези днешни допитвания са своего рода подготовка на гражданите за преминаване към референдумен начин на управление и е редно да се подкрепят силно от всички ни.
Все още при определянето и структурирането на темите се вижда малката ни опитност в това дело. Особено много това си личи в два от случаите, разгледани по-долу.
Въпроси с предопределен отговор (затворени въпроси):
ПРИМЕР: „Да се спре ли изсичането на горите?” Такъв тип въпроси с предопределен отговор дават еднопосочен път за отговорящия и на практика не създават дебат в обществото по темата, нито информираност, нито алтернативи.
Структура на запитване с предопределен отговор:
- ВЪПРОС.
- ОТГОВОРИ:
2.1. ДА
2.2. НЕ
2.3. НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ
Възможен резултат: Схема 1.
Анализ на резултата:
Резултатите са близки до 100%. Такава категоричност би означавала твърде ограничена аудитория, към която е отправен въпросът и, че той е твърде изначален и е с установен по принцип отговор.
Ефекти: Води до затягане на редиците в някоя група. Напомня за някои установени истини или правила.
СХЕМА 1Вероятен резултат:
Въпроси предопределящи противопоставяне (често поставяни): ПРИМЕР: „Да съборим ли стадиона на ЦСКА в Борисовата градина?” Такъв тип въпроси дават отговор за силата на поляризирането в обществото, която сила е по-често деструктивна.
Структура на запитване предопределящо противопоставяне:
- ВЪПРОС.
- ОТГОВОРИ:
4.1. ДА
4.2. НЕ
4.3. НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ
Възможен резултат: Схема 2.
Анализ на резултата:
Твърде често резултатите са близки до 50% х 50%. Това близко съотношение на две противоположни мнения води до натрупване на напрежение между две почти равностойни в съотношение позиции. Такова голямо събиране на противоположни мнения би довело до открит конфликт.
Точката „Не мога да преценя” няма смисъл.
Ефект: Разединение на хората. Колебаещите се не гласуват.
СХЕМА 2Възможен резултат:
В Ъ З М О Ж Н О С Т Т А
Референдумите не трябва да разединяват хората. Твърде крайните позиции ДА / НЕ не водят до конструктивни решения.
Как може да се избегне това?
Възможен вариант би бил вместо безсмисленото „не мога да преценя” да има повече отговори с условности, т.е. увеличаване на възможните отговори. Така референдумът би постигнал по-добра директна информираност
Въпроси предопределящи условности в отговорите.
ПРИМЕР: „България да се ориентира ли към енергия произведена предимно от възобновяеми източници?”
Структурата на запитване в информиран референдум:
- ВЪПРОС.
- ОТГОВОРИ:
2.1. ДА
2.2. ДА, ОБАЧЕ – 1
2.3. ДА, ОБАЧЕ – 2
2.4. НЕ, ОБАЧЕ – 1
2.5. НЕ, ОБАЧЕ – 2
2.6. НЕ
Възможен резултат: Схема 3.
Анализ на резултата:
Аргументирано изразяване на общественото мнение.
Точката „Не мога да преценя” изобщо не съществува, а е трансформирана в отговори с допълнителни условия. Резултатите биха довели до превес на определено аргументирано мнение.
Ефект: Доминиране на гласовете с въведен компромис в отговора. Колебаещите се е по-вероятно да гласуват.
СХЕМА 3Възможен резултат:
Референдумното управление трябва да има за основна цел да обединява хората, а не да ги разединява.
Важна роля ще играят хората създаващи въпросите и отговорите. Те ще трябва да имат изключително висока култура на общуване, познания и умения в политиката и отношенията между хората.
Автор: Георги Цапков
Редакция: БСДД
