Новите идеи, които предполагат сериозна социална промяна винаги са намирали опозиция в миналото. Винаги са били изказвани аргументите на опустошителните ефекти, които биха могли да имат - "Но ако ние освободим робите, кой ще бере памука?". По-късно, разбира се, всеки започва да вижда промяната като нещо очевидно. Ако не сте запознати с концепцията за Безусловен Базов Доход (ББД), можете да намерите основната информация за идеята тук. В основата на идеята е, че всеки човек трябва да има безусловен доход, който трябва да гарантира достоен живот - да обхваща основните нужди (храна, вода, подслон, образование, здравеопазване и пр.) Безусловен в смисъл, че всеки човек го получава, независимо дали е беден или не.
Ето някои от най-често срещаните аргументи срещу ББД, които можете да чуете:
1) Не е ли това комунизъм?
Ако имате някакво уважение към собствената си интелигентност, не използвайте този довод в каквато и да е ситуация. Ние често чуваме този довод повхвърлен в много социални теми от минималната работна заплата до здравеопазването например. Комунизмът е за обществена собственост на средствата за производство, а това няма нищо общо с идеята за ББД. В действителност, аз се надявам да ви убедя в тази статия, че ББД би било много полезно нещо за по-доброто функциониране на капитализма.
2) Не можете да създавате нови човешки права!
Идеята за базов доход не е нищо ново. Вместо да бъде ново право, тя дава нов и истински смисъл при прилагане на правата утвърдени в практиката: Чл. 3 от Всеобщата Декларация за Правата на Човека - "Всеки има право на живот, свобода и сигурност на личността." Тези права звучат много абстрактно без да ги разглеждаме в контекста на реалността. Какво означава "правото на живот", без право на вода и храна? Колко свободно и безопасно ще ви бъде, ако трябва да живеете на улицата? Когато има толкова малко реално прилагане на тези права в "развитите" днес страни, какво бихме могли да кажем за останалата част от света? От друга страна, правото на частна собственост от същата декларация има много реални последствия и приложения, опазвани от полицейските сили и армиите по света.
3) Ако хората получават базов доход никой не би искал да работи повече!
Това е без съмнение най-често срещания аргумент срещу базовия доход, но е и абсурден на толкова много нива. Това е пожелателно мислене и да си представяме, че ако всеки има подсигурени основни нужди за оцеляване изведнъж някакси цялата потребителска и консуматорска култура ще изчезне, като по чудо е смехотворно, да не кажа глупаво. Повечето хора искат да имат повече и по-добри неща - това е, което те са били научени да желая от най-ранна възраст. Има разбира се и хора, които по-малко се интересуват от материалните придобивки, но това не означава, че те не разполагат с други скъпи нужди - пътуване или хоби за пример. Освен това почти всеки човек наистина иска признание от другите хора, както и чувството за удовлетворение, а тези две неща идват лесно в живота на човек, когато той прави нещо полезно за общността си.
Хората, които са вдъхновени от това, което знаят и това, което правят, няма да спрат да го правят, само защото няма да има нужда да се притесняват за наем и храна. От друга страна, ако човек оцелява с ниско платена и унизителна работа, то наистина е много вероятно този човек да не би искал да продължи да прави това, което всъщност е добра новина. Единствените хора, които биха използвали този аргумент са тези, които сами са демотивирани и знаят, че не искат да работят. Единственият начин да видиш логика в такава гледна точка е, ако вие самите не разполагате с никакви реални стремежи.
Много е вероятно въвеждането на ББД всъщност да увеличи креативността и производителността. Едно проучване (https://www.youtube.com/watch?v=u6XAPnuFjJc) показва, че когато сме изправени пред задачи, които изискват дори съвсем малко мозъчни усилия изпълнението намалява, когато е налице материално възнаграждение, свързано със задачата.
4) Заетостта е доброволна размяна по взаимно съгласие между страните.
Това е още един аргумент, често подхвърлян от капиталистите и либертарианците, който може да звучи добре в учебник по право, но всъщност няма нищо общо с реалността. Те често определят идеята за базов доход (и данъчното облагане като цяло) за насилие. Това има смисъл, само в нашата култура, в която хартията, като парични средства е по-ценена от живота. Когато си мисля за насилие, обаче аз си представям необратимото замърсяване на милиарди литри прясна вода, докато добиваме шистов газ за частна печалба. Това ми звучи значително по-жестоко насилие към настоящите и бъдещите поколения. Това разбира се е само един пример, алчността унищожава околната среда и живота на хората по целия свят по много и най-различни начини.
Колко откъснат от реалността, трябва да бъде човек, за да гледа, като "доброволна размяна на съгласие" пазара на труда между работодател, който дори не е необходимо да преговаря, защото има изобилие от безработни на негово разположение, борещи се за едно и също ниско заплащане и унизителна работа плюс от другата страна служители, чието оцеляване, тяхното и това на семействата им е заложено на карта? Лицемерно е и изключително късогледо да се представя това, което е често кражба на човешки капитал, като консенсусно споразумение между равни индивиди.
Обменът между работодатели и потенциални служители ще бъде много по-различен, ако оцеляването на едната от страните не зависи от този обмен. Базовия доход няма да унищожи взаимното съгласие, той ще го подобри. Работодателите ще трябва да оценяват хората, които искат да наемат, като им предоставят по-добри работни условия или по-високи заплати. А това ще бъде особено вярно за работните места, на които "никой не иска да работи" - като почистването на обществени тоалетни или канализация например. Ако тези услуги са жизнено важни за здравето на цялата общност и очевидно са доста неприятни за вършене, то не би ли трябвало те да бъдат добре възнаградени, а хората, които ги вършат да бъдат третирани с уважение?
5) Базовия Доход звучи страхотно, но не можем да си го позволим.
Хората често виждат огромните потенциални ползи от базов доход, но не вярват, че с цялата финансова криза и строгите политики за икономии бихме могли да имаме парите и ресурсите, за да си го позволим. Вярно е, че липсват "хартийки", но не липсват ресурси. Да вземем за пример жилищния проблем - бездомността. Ние виждаме нарастващото количество бездомни хора по улиците, като повечето от нас не могат да разберат контекста, в който това се случва. A контекста е на прекомерното изобилие, в което ние най-съзнателно отричаме осигуряването на основни нужди за милиони:
"Повече от 11 милиона жилища стоят празни в цяла Европа - достатъчно, за да поберат всички бездомни на континента два пъти по данни събрани от "The Guardian" и целия Европейски Съюз." Източник:http://www.theguardian.com/society/2014/feb/23/europe-11m-empty-properties-enough-house-homeless-continent-twice
Ситуацията в САЩ е още по-абсурдна:
Около 3,5 милиона жители на САЩ (около 1% от населението), включително 1,35 милиона деца, са били бездомни за значителен период от време. "Fox Business" изчислява, че има 18,9 милиона незаети жилища в цялата страна.
Източник: http://www.huffingtonpost.com/richard-skip-bronson/post_733_b_692546.html
Предполагам вече сте чули шокиращите цифри свързани с хранителните отпадъци. В САЩ около 40% от храната се озовава на сметищата. Прочетете цялото изследване тук: http://www.nrdc.org/food/files/wasted-food-ip.pdf
Истината е, че ние вече разполагаме с ресурсите, от които имаме нужда за покриване на основните нужди на всички, но нашата система е настроена да работи с главата надолу. Чуваме как намаляването на данъците върху корпорациите ще увеличи мотивацията им да наемат хора и ние трябва да продължаваме да наливаме пари на върха и да се надяваме, че ще стигне нещо до хората, които се борят за оцеляване. Безусловния Базов Доход няма да реши икономическото неравенство напълно, но то ще създаде много разумно търсене за икономиката, а именно в производството на достатъчно продукти и услуги от първа необходимост за всички. Парите, които най-бедните и/или безработни хора ще получат няма да изчезнат магически. Те ще се реинвестират в икономиката с покупките, които тези хора правят.
Един добър начин да се разгледа идеята е да се проучат потенциалните победители и губещи в случай, че Безусловния Базов Доход е реалност:
Победителите:
Най-погрешното схващане за базовия доход е около това кой ще се възползва най-много от него. Много хора си въобразяват, че с изключение на най-бедните хора в обществото, никой друг няма да спечели от тази промяна, но това не е така:
Намалена престъпност: Базовия доход може да не повлияе на наистина сериозните престъпления - тези извършвани всеки ден от големи корпорации и правителства, но той със сигурност ще има много положителен ефект върху дребните престъпления против собствеността, кражбите и дребната търговия с наркотици. В едно общество, където никой няма да се страхува за физическото си оцеляване и където образованието е по-достъпно, е логично по-малко хора да искат да се включат в потенциално опасни дейности и да рискуват комфорта и бъдещето си.
По-добри условия на труд за всички: Както бе споменато по-горе, базовия доход ще доведе до по-справедливи споразумения между работодатели и работници. Някои ще кажат, че това е принудителна мярка, комунизъм, но в действителност това не е нищо друго освен една малка промяна в най-логичната посока. В крайна сметка фактът, че нито една от страните няма да се тревожи за празният си хладилник по време на интервю за работа, все пак няма да ги постави в напълно равни позиции, но със сигурност ще даде повече място за преговори. Пределно ясно е, че да преговаряш, когато живота ти зависи от това е доста трудно да не кажа невъзможно.
Базовия доход няма да създаде по магически начин утопия от равнопоставени индивиди, но ще отвори нова страница в отношенията работник-работодатели. По-добрите условия на труд не водят само до по-щастливи работници, но и до по-качествени продукти и услуги, а от това се облагодетелстваме всички.
Развитие в изкуствата: В момента е изключително трудно за младите артисти и таланти, да преследват своите страсти. Изкуствата играят решаваща роля в обществото и в цялата ни история те са били най-големия двигател на културната еволюция заедно с науката. Днешните технологии са довели изкуството по-близо до хората по безпрецедентен начин. Проблемът е, че артистите, които стават известни и в крайна сметка влияят върху милиони хора са най-вече онези, които изпращат посланието, че са печеливши. Например, не вкусовете на хората диктуват мейнстрийм музиката, а по-скоро обратното - музикалната индустрия избира кои песни и артисти ще взривят класациите много преди албумите да излязат.
Истинските артисти преследват страстта си, защото имат послание, което искат да изразят и споделят с останалата част от света. Когато мейнстрийм изкуството се контролира от парите и печалбата, "артистите" които стават известни не разполагат с нищо, което си заслужава да споделят с хората. Изпращането на послание, всъщност не е тяхната цел.
Един базов доход ще даде на младите хора безпрецедентната историческа възможност да преследват мечтите си. Колко ли велики писатели, музиканти или художници сме изтървали, защото не са имали сигурността или насърчаването от страна на обществото да се придържат към това, което намират за важно? В комбинация с нашите нови комуникационни технологии, бихме могли да навлезем в една нова епоха на разцвет на човешкото творчество и гений.
Губещи:
Очевидните губещи са тези, които в момента се възползват от ниско платения труд и унизителните условия на работещите. На върха на този списък аз виждам всички корпорации, които си наемат "работещите бедняци" - термин, който трябва да се разглежда като оксиморон. Предполагам, че компании като McDonald's и Walmart ще бъдат рязко скастрени за намаляване на техните неприлични печалби, за да започнат да осигуряват по-добро заплащане и условия на своите служители.
Друг вероятно много губещ в тази сделка ще са военните, при които огромна част от хората отиват заради пълната липса на по-добри възможности.
Ние трябва да предизвикаме истински обществен дебат по темата Безусловен Базов Доход. Тази идея може да приема много различни форми, но ние трябва да се съгласим, че правата на човека трябва да се прилагат и спазват, и да имат реално отражение в нашето общество."