Групово финансиране

Как малкото става голямо? ЕДИН-Е-НИЕ.

За по-малко от цената на кафето ви през седмицата можете да помогнете да се осигури участието на гражданите с БСДД на изборите за истинска смяна на системата.

Подкрепете общата ни справедлива кауза за спасение на България със сумата от 40, 20 или 10 лева на месец. На практика 5 000, 10 000 или 20 000 души могат да направят истинската промяна сега. По сметка на Български съюз за директна демокрация, съгласно закона: IBAN - BG73BUIN95611000537317, основание „Дарение“.

Разходите са необходими за национално покритие от срещи на живо, пътуване, материали, обучение и дейности в интернет. Отчетът на разходите е в края на кампанията и цялата система е по препоръка на колегите ни евродепутати от EFDD, според най-добрите европейски и световни практики.

Разкажете на човека до вас! Времето дойде!

www.budd.bg/transparency

Хитрино, хитреците и гражданското съзнание, което можем да изградим

Казват този свят е съвкупност от всички нас - нашите идеи, емоции и мисли. Ако това е така, то е логично следното твърдение: този свят, ще стане по-добро място за живеене, когато всеки от нас стане по-отговорен и развие гражданско съзнание, надраствайки собствените си интереси!

Предполагаме всеки от вас е изключително отговорен, когато става въпрос за парите които притежава и как се харчат те. Дали сме по същия начин ангажирани, когато правителството харчи нашите (на данъкоплатците) пари?

Ако имате дете и му дадете пари след това искате отчет как са били изхарчени, нали?

Щом така постъпваме, когато парите са излезли от личния ни бюджет, защо нямаме същото поведение, когато се касае за харчене на бюджетни пари?

Защо не търсим отговорност от нашите политици за това как харчат парите ни? Нали държавният бюджет се формира от данъците на всички нас? Не е ли редно да знаем как са изхарчени тези пари и дали наистина са отишли за целите, за които е обявено?

Всеки, който е бил част от корпоративна организация знае, че тя се управлява чрез процеси. Най-важната част на един процес е мониторинга - да направиш одит на свършеното и да имаш яснота кое от предвиденото се е получило и кое не е станало. Ще кажете, ама това може да го има в корпоративна организация, докато в политиката управниците само крадат, а ние плюем в социалните мрежи.

Това е така, защото ние сме им го позволили и пак ние можем да го променим.

Ето как правят тази промяна Движение 5 звезди в Италия. Вероятно някои от вас са чували за това движение и начина по които те преобръщат представите ни за правене на политика.

Наскоро имахме възможността да разговаряме с един от членовете на Движението и той ни каза следното:

"Всеки един от нашите членове, който се кандидатира да участва в италианския парламент подписва декларация, че ако бъде избран ще връща 50% от заплатата си във фонд към държавния бюджет. Ние смятаме, че заплатата на един италиански депутат е твърде висока и затова сме се спрели на този вариант."

-Много добра идея. А който не го прави?

-Изключваме го от Движението веднага и съответно губи правото да ни представлява в парламента.

-А как точно следите дали всеки от избраните си връща половината заплата?

-Много лесно. Създадохме сайт: https://www.beppegrillo.it/tirendic...

(в превод - Даваш ли си сметка или Даваш ли сметка- игра на думи) . В този сайт са качени отчети на депутатите избрани от нашето движение. Смятаме, че 10 000 евро (това е официално предвидената заплата на депутат в италианския парламент) е твърде голямо възнаграждение. Депутатите могат да си вършат работата с половината от тази сума. Затова всеки от тях качва отчет - месец по месец. Като се кликне на снимката се отваря меню по месеци и можем да видим за какво са били изхарчени получените средства - наем за жилище, храна, срещи с избиратели, телефон, такси и т.н. Освен това се вижда дали всеки е върнал 50% от получената сума. До момента сме върнали над 20 милиона евро. Както знаете ние даваме пълен отчет за получените от нас средства, защото ние сме организация, която се финансира от гражданите.  

-Това е страхотно. А кой е написал този софтуер с който набирате средства https://rousseau.movimento5stelle.it/......

-Аз.

-Как така ти? Нали не си ИТ специалист?

-Не, но мога да пиша на РНР и написах кода.

-Колко ти платиха за това?

-Нищо не ми платиха. Направих го доброволно. Защото е нужно на организацията. Сайтът в който депутати си връщат парите също е направен от доброволци в движението.

Тази публикация обаче е за Хитрино.

След трагедията там, пресата беше залята от статии по темата. Знайни и незнайни специалисти дадоха мнения коя би могла да бъде евентуалната причина за катастрофата. Ние не сме специалисти и затова не бихме взели отношение по тази част на проблема. След като мина първоначалният шок, логичния въпрос беше: "И сега каква сума ще бъде отпусната за Хитрино?" Правителството в оставка не закъсня с отговор на този въпрос и обяви, че ще бъдат отпуснати 10 милиона от бюджета.

Христо Комарницки обобщи по един невероятен начин взетите мерки:

В  сайта Редута Любослава Русева пише следното: "Да не си помислите обаче, че правителството не е разработило планове как да помогне? Напротив, финансовият министър (?) Владислав Горанов вече бил готов с „2-3 варианта за къщички“, та хората да избират еднотипни ли да са те или различни, т.е. дава им се поле за капризи. Това пък го разправя транспортният министър (?) Ивайло Московски, според когото иначе „е рано да се говори за конкретните причини за инцидента, тъй като екипите на министерството не са направили оглед.“ В същото време премиерът Борисов обяснява, че се водят разговори и с ЕК за отпускането на средства по две програми – транспорт и селски райони, „така че ВСИЧКО (?) да го направим с европейски пари“.

"Вярно, кметът Нуридин Исмаил пъргаво откри сметка за дарения, но това пак е с „чужда пита…“ и не се брои, още повече, че Исмаил се прочу през 2012 г., когато се сдоби с мерцедес Е класа на общински разноски и с автомобила за 110 000 лева започна да обикаля разбитите улици на бедното село…"

Стартираха се разбира се кампании за набиране на средства за пострадалите.

Но отново в статията на Любослава Русева четем:

"Като стана дума за дарения, издокараният с папионка шеф на БЧК снощи се похвали, че само от кампанията с есемеси вече са събрани 450 000 лв. Няма спор, сумата е твърде окуражаваща и показва колко хора са били солидарни с мобилните оператори, пардон!, с пострадалите от Хитрино. Радостта обаче бързо помръкна, след като варненският адвокат Петър Николов припомни във „Фейсбук“ какво се случи с така натрупаните средства в помощ на Аспарухово:

„От есемесите в Аспарухово още никой няма собствен дом, а парите са похарчени. Те потънаха в една фондация. Последно знаех, че са купили няколко имота, в които да се настанят пострадали от наводнението, но апартаментите бяха собственост на фондацията, т.е. никой не получи нов дом, свой собствен. Това означава, че под надслова „За Хитрино“ БЧК може да ги изхарчи за всичко, включително за 2 тона лютеница…“

Излиза, че до момента има сериозни суми с които може да се помогне на хората в Хитрино. Въпросът е как ще се проследи за какво  са били оползотворени тези средства. Нещата могат да приключат тук и след година, две да излезе статия в която да ни информират как парите отново са потънали в нечии фондации. Тази история, обаче може да има друг край. И това зависи от всички нас.

ИТ специалисти в България има достатъчно. Търсят се доброволци, които освен за личния си интерес, могат да милеят и за обществения.

Може да се направи сайт в който да се отразят постъпилите суми за Хитрино и да се търси отчетност от институциите които ще разполагат с тях. Да се поканят чиновници, които разполагат с информация, да я предоставят и така да получим пълната картина как и за какво са били изхарчени тези пари.

Така ще сме направили една сериозна крачка към формирането на активно гражданско общество в България. А то е гарант за участието на гражданите в политическите дебати и въпросите, които ги касаят пряко.

По Коледа стават чудеса. Да си пожелаем чудо : сайт от доброволци в който да проследим как ще бъдат оползотворени средствата за Хитрино. Дали нашата мечта ще се сбъдне?

Коледна мечта.

Гражданите срещу корумпираната държавна машина: събират средства за филма за Васил Левски

След години ходене по мъките, за да се осигури държавно финансиране на филм, посветен на Васил Левски, държавата се изгаври със създателите му и не подпомогна финансово неговата реализация. Затова сега гражданите застават срещу машинациите на държавата, като показват, че на една такава национална кауза може да бъде даден живот, като самите граждани съберат средства за документалния филм „Пратеникът на Свободата”. Може да дарите средства на посочената в линка банкова сметка или по електронен път, следвайки същия линк: https://www.indiegogo.com/projects/--19628#/

Срамът за българската държава и нейните управници е неоспорим факт. Дори пред най-светлата личност в историята ни не се посвениха да безобразничат. През лятото на 2017 г. се навършват 180 години от рождението на Васил Левски. Екип от хора с богати творчески биографии се амбицира да създаде документален филм за Апостола, какъвто не е правен досега. Филм, който ще се разпространява абсолютно безплатно. Филм – кауза. И започва българското унизително ходене по мъките.

Историята:

С изготвения проект екипът кандидатства на първата сесия за документално кино за 2014 г., пред ИА „Национален Филмов Център”. Проектът е оценен високо, печели държавна субсидия и продуцентът подписва договор за предварително производство. Типично по български следва  жалба от продуцент на некласиран проект и филмът за Левски е спрян.

Следват две години ходене по съдилища, през Административен съд до Върховен Административен съд. В крайна сметка решението на ВАС гласи, оспорваните и вече класираните проекти, заедно с оспорващия и некласиран проект да бъдат разгледани повторно от друг състав на Националната художествена комисия на НФЦ.

Новата комисия отново класира проекта за Левски, т.е. филмът печели конкурса за втори път, но тогава и.д. директор на ИА “НФЦ” Камен Балкански, отказва финансиране с оправданието, че парите за сесията от 2014 г. са вече усвоени! Неизвестно кой, неизвестно за какво, неизвестно кога и неизвестно защо е похарчил целеви държавни средства, определени за финансиране на българското документално кино!

През 2017 г. се навършват 180 години от рождението на Апостола. Според чл. 30а от Закона за филмовата индустрия, министърът на културата има правомощията да обяви извънредна конкурсна сесия за създаване на български филми (игрални и документални), свързани с юбилеи и национални чествания на събития и бележити личности в нашата история. За съжаление или по-скоро за срам, министър Вежди Рашидов категорично отказва да обяви извънредна  конкурсна сесия, посветена на 180-та годишнина от рождението на Васил Левски.

С две думи, държавата, при спечелена държавна субсидия, отказва да бъде направен филм за Апостола.

Какво представлява филмът:

Както народът не разделя Дякона от Апостола, тъй духовникът не си противоречи с държавника, нито революционерът - с духовника. Тези три същности са неотделими и неразделяеми. В това триединство е неговата възвисеност, неговата мащабност, неговата безсмъртност, неговата святост.

За първи път български кинодокументалисти ще разкрият това неповторимо триединство в личността на Апостола. Във филма се преплитат и допълват историческите факти, евангелският разказ, моралният кодекс на Левски и непознати епизоди от неговия живот. 

Това е филм и за нас самите – като нация, като народ, като общество.

За нас, които си въобразяваме, че сме го разбрали, че сме го разгадали, че ни е останала само една дума с четири въпросителни – „Народе????”. Но ние не знаем отговора, понеже не разбираме въпроса.

Три акцента на филма:

  • хоругвоносецът йеродякон Игнатий ще опее главата на един от най-близките си приятели Иван Капитан, ще я измие в изворчето и ще я погребе;
  • Апостолът на свободата отслужва Света литургия и божественият му глас възхваля Светите братя Кирил и Методий;
  • Васил Левски на бесилото, поставен на него с „благословията“ на българи.

Защо трябва да има документален филм за духовника Васил Левски:

Това е единствената черта от триединството Левски, която не е широко известна или пък умишлено не е търсен пътя й, защото тогава с йеродякон Игнатий не би могъл никой да се окичи или да се представи като негов наследник... Защото държавникът, революционерът и духовникът са един и същи човек, който на прага на смъртта си моли само са едно:

... Споменавайте ме в молитвите си, отче Попе

с името йеродякон Игнатий...

Моли се, НЕ за Мене,

а за Отечеството България!

... БОЖЕ, ИЗБАВИ БЪЛГАРИЯ!

 Как да помогнете за реализацията на филма:

"Пратеникът на Свободата" ще се реализира в три етапа: подготвителен, снимачен, постпродукция и мастер. За всеки отделен етап ще са необходими различни суми за реализирането му. Първият етап се нуждае от 25 820 евро, като тази сума трябва да бъде събрана най-късно до 30 август 2016 г. Следващите етапи ще бъдат оформени в отделни кампании за набиране на средства. Вторият етап, който обхваща снимачния период, е на стойност 61 890 евро, а третият етап, който включва постпродукция и мастер, се нуждае от 36 074 евро.

Освен чрез тази платформа, която дава възможност да дарите средства по електронен път, може да правите дарения и на банковата сметка:

Продуцент: ЕТ “ВАИК - Валерий Костов”

IBAN: BG30STSA93000023026089

BIC   : STSABGSF

Банка ДСК

Продуцентът:

Валерий Костов е роден през 1958 г. в гр. София.

От 1979 година работи в СТФ “ЕКРАН”.

През 1987 година завършва ВИИ “Карл Маркс”.

С филмопроизводство се занимава от 1986 година, като главен координатор в отдел “Производство” на СТФ “Екран”.

От 1988 до 1992 г. работи като директор на продукция в същата студия, с реализирани около двадесет документални филма, като някои от тях са:

“КОЛЮ ФИЧЕТО”                                     реж. В. Кисимов   1989 г.

“БУРГАСКА ОБЛАСТ”                               реж. Ж. Давидов   1989 г.

“ВЕЖДИ РАШИДОВ”                                реж. В. Минчев     1990 г.

“АЕЦ “КОЗЛОДУЙ”                                   реж. Т. Белотелев 1991 г.

“ГОЛЯМ МАЛЪК ЧОВЕК”                          реж. И. Дундаков  1992 г.

От 1992 до 1994 година работи като главен експерт “Телевизионно филмопроизводство” на БНТ.

От 1995 година е филмов продуцент с реализирани до този момент документални и анимационни филми:

“ЗА ГОРАТА И ХОРАТА”                    реж. О. Логофетов 1996 г.

“ЕДИН ДЕН ОТ СУЕТНИЯ ЖИВОТ”   реж. Р. Димитрова 1998 г.

“БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВЕН…”             реж. И. Балевски  1998 г.

“ОРФЕЙ И ГОВЕДАТА”                     реж. Здр. Драгнев 1998 г.

“КОШЕРЪТ”                                     реж. О. Логофетов 1999 г.

“ПРИКЪРИ”                                      реж. М. Кузов       1999 г.

“ИЗБОРЪТ НА ВЕНЕТА”                   реж. М. Венков     2000 г.

“БАЩА МИ”                                      реж. А. Слабаков  2003 г.

“ТУПА – ЛУПА”- анимация                реж. Цв. Петрова  2003 г.

“ПРЕДСТАВЛЕНИЕ”- анимация         реж. Евг. Димова  2003 г.

“ДЖУ ИЛИ ИЗКУСТВОТО ДА ЖИВЕЕШ”   реж. Здр. Драгнев 2004 г.

“БЕЗСРЕБЪРНИЦИ”                           реж. Р. Елезов       2010 г.

“МОМЧЕТО ПРЕД ПРОЗОРЕЦА”    реж. Вл. Ангелов,П. Павлов 2011 г.

“ЦВЕТОВЕТЕ НА ГЛАСА”                   реж. Р. Елезов       2014 г.

“ПРИЗВАНИЕ АКТРИСА”/Гинка Станчева/  реж. В. Фиданова   2016 г.

Като директор продукция и организатор е участвал в следните игрални филми:

 “ЕРУДИТЪТ”                     реж. А. Слабаков - дир. продукция 2004 г.

“НЕУТРАЛНА ЗОНА”          реж. А. Слабаков -дир. продукция 2005 г.

“ОКОТО НА ТИГЪРА”- Италия   прод.BG Ир. Димитрова-организатор 2006 г.

“РЕПОРТЕРИТЕ”- Франция  прод.BG П. Сандрен–организатор 2006 г.

“ХИТ МЕН”- Франция      прод BG П. Сандрен организатор 2007 г.

От 1995 до 2004 год. е член на бюджетната комисия на НФЦ.

Наградени филми:

“ОРФЕЙ И ГОВЕДАТА” –  “Златен Ритон” - 1998 г.

“БЕЗСРЕБЪРНИЦИ” – Специална награда на журито “ Златен Витяз” 2013 г.

“ЦВЕТОВЕТЕ НА ГЛАСА” – «Златен Ритон» – Награда за режисура 2014 г.

“ЦВЕТОВЕТЕ НА ГЛАСА” – “Сребърен Витяз” – 2015 г.

Възможно ли е това? Политическа организация без субсидии, финансирана доброволно от гражданите?

Забравете за всичко, което ви е познато досега. Забравете за партийните субсидии, за корпоративното финансиране на партиите, което ги държи в зависимост от интересите на различни лобита, забравете за модела, който не само изживя времето си, но и доказа своята порочност.

Истинската демокрация – директната – се нуждае от ясни и точни правила и условия на финансиране на политическите партии и изобщо на политическата дейност. Парите лесно се превръщат в рисков фактор, който може да повлияе на устойчивостта на цялата система на директна демокрация.

Никак не е без значение дали един човек е дарил на партията 1 милион лева или 1 милион граждани са дарили по 1 лев. В политиката, за разлика от математиката, при смяна на местата на събираемите, сборът може да промени коренно цялата картина.

Именно по тази причина БСДД не копира сляпо готови модели на директна демокрация, какъвто е например швейцарският, а разработи и разписа модел, подходящ за условията на България, като също така взе предвид пропуските и недъзите в модела на швейцарците. Швейцария и до ден днешен си остава единствената европейска държава, в която няма изработено законодателство по отношение на финансиране на политическите партии, което води до липса на прозрачност в политическите финанси. Сами по себе си парите в Швейцария не са определящи за изхода от даден референдум, но не може да се отхвърля тяхното значение за успеха на политическата кампания в полза на някой от отговорите „За” или „Против” по поставения въпрос. По-важното е, че неравностойното финансиране на привържениците на конкретна идея, спрямо противниците ѝ например, влияе обезкуражаващо на гражданите и ги лишава от политическа мотивация.

Много от позитивните граждански инициативи (в това число инициативата за Базов доход) са били отхвърлени при гласуването на референдум, именно заради липса на достатъчно средства у инициаторите, за да могат да проведат адекватна и мащабна политическа кампания, докато противниците на инициативата – парламентарно представени партии например - са имали достатъчен ресурс, за да водят кампании в ущърб на идеята.

Политическата гражданска организация Български Съюз за Директна Демокрация е създадена с Устав и структура, напълно различни от досегашния модел в България, както и съобразява правилата на финансиране на своята дейност, отчитайки грешките на държави с отдавна действащ модел на директна демокрация.

Да вземем за пример броя на членовете в Националния и Контролния съвет на партията – те са четен брой – десет души представляват Националния съвет и четирима – Контролния. Четният брой съвсем не е случайно въведен, както и представлява точно обратното на модела на всички останали партии у нас, които са с пирамидална структура. Четният брой членове в ръководството на БСДД означава, че няма мнозинства и малцинства, а всички решения се вземат с консенсус, т.е. с активно постигнато единодушие. Това е направено с цел решенията да са плод на обсъждане и обща позиция, а не да се прокарват с лобизъм чрез налагане волята на една група над волята на друга, нито да се налагат еднолично или с екипи, както е при другите съществуващи партии. Няма необходимост от повече индиански вождове –  хората в БСДД решават с дебат, отборно и в единение. Целта е всички да са убедени в правилността на взетите решения, а не да имаме горчив привкус на разочарование и безсилие.

Нещо повече, ПП БСДД е не само против партийните субсидии, но и е разработила свой модел на финансиране на политическата дейност, така че тя да бъде прозрачна и парите да се използват за конкретни кампании, а не за да се плащат и поддържат скъпи офиси, луксозни коли и секретарки, от които няма никаква нужда. БСДД не разполага и никога няма да разполага с такива. Нашият модел се нарича „Групово финансиране” – когато партията има нужда от средства за предизборни кампании, от средства за различни инициативи – тя ще обявява това публично, чрез платформи, които предоставят такава функционалност, и ще призовава гражданите да подпомагат инициативите, като ще знаят за какво конкретно отиват техните пари. Вие знаете ли за какво големите партии харчат нашите пари – партийните субсидии? Не, не знаете и никога няма да ви кажат, ще ви убеждават, че политиката е скъпа дейност и се нуждае от милиони, които отиват в партийните банкови сметки, трупат огромни лихви за наша сметка и някой си живее живота на наш гръб, искаме или не искаме.

Много скептици и поддръжници на установеното положение (статуквото)  ще кажат, че ако няма субсидии депутатите лесно ще бъдат купувани. Особено ако се намали броят им, което е залегнало и в платформата на БСДД – те да станат 100 и да нямат имунитет. Ще ги купят с парцалите, ще кажат някои.

Но не е така, защото при директната демокрация на първо място решенията се вземат директно от гражданите, което означава, че купуването на депутати е безсмислено, освен това съществува система на отзоваване на делегатите, съответно депутатски имунитет е ненужен. Затова в началото споменахме, че забравяме за всичко, познато досега и не може да сравняваме тази нова система с изтърканите и отвратителни модели, които ни внушиха, че са единствено възможни.

В тази връзка много често ни задават и следния въпрос: какво би станало, ако в редиците на партията проникне кариерист, агент, лобист, представител на корпоративни интереси, който иска да стане делегат и да прокарва в парламента интересите, за които му плащат?

Отговорът на този въпрос отново отвежда към структурата на БСДД и правилата, разписани в Устава, както и до правилата, изработени за кандидатиране за позиции в самата партия, така и за изборни позиции в държавата и общините. На първо място, хора с користни цели, дори да попаднат в парламента, могат да бъдат отзовани от избирателите, както посочихме и по-горе. Освен това, ако бъде изработен от делегатите закон, който противоречи на техните интереси, гражданите ще могат да го отменят с референдум. На второ място, за да стигне до избираема позиция, всеки един кандидат, членуващ в БСДД, преминава през процедура с подготвен от специалисти тест за личностни характеристики, трябва да има двама гаранти-членове, които да са го подкрепили лично и явно, а след това участва в избор чрез жребий, когато за позицията има повече от един кандидат – кандидатирането е напълно свободно и може да е по собствена инициатива или с номинация. Единствено, ако е преминал теста, кандидатът има право да участва в жребия за избор на кандидати на партията за народни представители или други избираеми позиции. Жребият е публичен и няма никаква гаранция кой ще попадне в избирателните листи – всички, преминали теста, имат равен шанс, като за всяка обществена сфера (здравеопазване, образование, култура, икономика, право и т.н.) могат да се кандидатират най-добрите и жребият изключва някой да заеме позиция поради нечий личен интерес. По този начин се избягва и лобирането вътре в партията – освен да предлага, никой от Националния и Контролния съвет не може да определя кой ще попадне в избирателните листи, никой не „реди” листи - това се определя само от жребия, т.е. лобистки групички и купуване на депутатски места е напълно невъзможно.

Да се върнем отново на финансирането на БСДД. Директната демокрация като цяло и за да бъде тя въведена като модел на управление на държавата и общините, се нуждае от силна политическа партия, която е в състояние да формулира и отстоява интересите на обществото, да организира дебати, да информира ежедневно гражданите за важните събития у нас и по света. Това е невъзможно да се реализира без финансов ресурс. Но този ресурс не може да идва от лобистки групи, а е нужно да идва директно от гражданите, защото ще бъде насочен към дейности за самите тях, за политическа просвета, за включването им в различни инициативи, за дейности, които да спомогнат по всякакъв начин системата на „представителна“ демокрация да се смени с директна демокрация и гражданите да бъдат включени директно в решенията на всички нива. Това е възможността на всеки един гражданин да участва, да допринесе, да извърши заедно с мнозинството от българските граждани истинската смяна на системата, от която България крайно се нуждае. Демографската катастрофа, обществения разпад у нас могат да бъдат спрени и преобърнати единствено по този справедлив и градивен начин.

По тази причина единственият прозрачен начин за финансиране на каквато и да е политическа дейност е груповото финансиране – гражданите инвестират регулярно малки суми и следят за какво се харчат парите им. Всичко останало, което през последните 27 години се наложи като финансов политически модел, е пошло, непрозрачно и обслужва конкретни политици и политически кръгове, наследили старата номенклатура и превърнали се в партийна аристокрация, а не интересите на гражданите на България.

В крайна сметка, вземайки примери за модела на директна демокрация от други държави, ние създадохме наш модел, отчитайки техните грешки, както и позитивния им опит, което изчиства от недостатъци това, което ще приложим у нас и ни дава възможност да го доразвиваме.

Начинът на финансиране на политиката винаги е чрез гражданите, но справедливостта налага това да става не събирайки принудително от джобовете им пари под формата на партийни субсидии, а когато гражданите действат директно, инвестират средства за конкретни, видими и ясни цели, в собственото си политическо участие.

Системата за финансиране на БСДД стартира!

Днес, в официалната страница на БСДД, в секция "Прозрачност", бяха активирани бутоните към двете най-разпространени системи за разплащания в България и по света - PayPal и ePay. С това поставяме началото на груповото финансиране на БСДД, наречено по света crowdfunding (краудфъндинг), характерен белег за новите демократични граждански движения за връщане на участието на обикновените хора в процеса на вземането на решенията. По този начин изпълняваме на практика един от основните поети ангажименти към обществото и членовете на БСДД за отказ и обещание за отмяна на субсидиите в обществено-политическите дейности и забрана за корпоративното финансиране на политическите партии. Разбира се, според програмата на БСДД, това преминава през създаване на законодателство, което да регламентира прякото гражданско финансиране като част от общата реална борба с корупцията, отразена в истински Антикорупционен закон за премахване на нерегламентираното, незаконно и неморално финансиране на политическия живот в България - извор на корупцията у нас.

Времето дойде! 

http://www.budd.bg/transparency/

Европа ще бъде друга!

Гражданите побеждават в Италия, системата никога повече няма да бъде същата!!!

Браво Рим!!! Браво Торино!!!

СКОРО И У НАС!!!

С БСДД - www.budd.bg

 

Ключът за щастието е участието

Демокрацията в Америка е в криза, видно и от текущата надпревара в изборите за президент. Но според Бенджамин Радклиф и Грегъри Шъфелд има и лъч надежда, който идва с отварянето на възможността за инициативи и референдуми.

Днес 24 американски щата позволяват на гражданите им да гласуват директно по въпроси на политиката. Тази година повече от 42 инициативи вече са одобрени за гласуване в 18 щата. Гласоподавателите в Калифорния ще решават различни въпроси, включително дали да се забранят найлоновите торбички, избирателите ще одобряват щатските разходи по-големи от 2 милиарда долара, ще гласуват относно подобряване на финансирането на училищата, както и за бъдещето на двуезичното образование.

Хората от Колорадо ще гласуват относно смяната на настоящите им медицински застрахователни програми с индивидуални системи за плащане, а в Масачузетс ще обмислят легализиране на марихуаната.

Бащите-основатели на САЩ биха били противоречиви относно толкова много директна демокрация. Въпреки че страната е основана на разбирането, че хората са по-щастливи, когато те имат думата в правителството, основателите не са оптимисти за способността на хората да управляват себе си твърде директно. Джеймс Мадисън - "бащата" на Конституцията – твърди, че "гласът на обществеността, изразен от представителите на народа, ще бъде по-полезен за общественото благо, отколкото ако е постановен от самите хора".

Контрол на богатите и корпорациите

До края на деветнадесети век средните американци се чувстваха изключени от представителната система, която в очите им се превърна в плутокрация. Също както и днес, американците виждаха правителство, контролирано от богатите и корпорациите. През Популистката ера гражданите поискаха правителството да бъде по-отзивчиво към техните нужди. Повечето реформи по това време са разширения на директната демокрация. Примерите включват популярния избор на сенатори, системата за подбор на партийни кандидати, както и избирателни права за жените.

Южна Дакота прие система на "инициатива, референдум, отзоваване" през 1898 г. Орегон и Калифорния бързо я последваха, а системата беше приета в още десетина щата в рамките на 10 години.

Това беше бавен процес до днес. Относително наскоро, Мисисипи позволи на гражданите да проявяват инициатива от 1992 г. Това прави общо 24 щата, плюс окръг Колумбия, които сега признават някаква форма на директна демокрация.

Въпреки това, много от тях посочват проблеми с директната демокрация под формата на избирателни инициативи. Максуел Стърнс от Университета в Мериленд, например, пише, че законодателната власт е по-добра, защото инициативите са инструменти на специални интереси или на малцинства. В края на краищата, инициативите са гласувани от непредставително множество от населението, заключава той.

Други, като Ричард Елис от университета Willamette, твърдят, че процесът на събиране на подписи, който отнема доста време, навежда към нечисти финансови интереси. Някои предполагат, че това би увредило директната демокрация в Калифорния, където автори на професионални петиции и платени събирачи на подписи доминират в процеса. Финансово обезпечените се радват на предимство заради паричните ресурси, с които обикновените хора не разполагат, за да провеждат медийни кампании в подкрепа на своите тесни интереси.

Как да се поправи счупената система?

За да се премахне този проблем, трябва да бъде въведена забрана да се плаща на хората за подписи, която забрана е предложена в много щати, но все още не е облечена в законов вид. Въпреки това, тъй като калифорнийците обичат директната демокрация по принцип, те наскоро промениха процеса, давайки възможност за преглед и редакция, както и изискаха задължителна прозрачност на финансирането и произхода на инициативите.

Накрая, някои казват, че инициативите могат да бъдат объркващи за избирателите, като двете последни предложенията от Охайо, отнасящи се до марихуаната, където едното гласувано предложение по същество отменени  другото. По подобен начин, Инициатива 42 в Мисисипи изисква да се маркира бюлетината на две места при положителен вот и само на едно при отрицателен, в резултат на което много от положителните са станали невалидни.

Въпреки тези недостатъци, нашето изследване показва, че директната демокрация може да ни накара да се чувстваме щастливи по два начина. Един от тях е чрез своя психологически ефект върху избирателите, карайки ги да чувстват, че имат пряко въздействие върху резултатите от политиката. Това важи, дори ако те не харесват дадено предложение и гласуват против него. Вторият е, че тя наистина може да произведе политики, по-съвместими с човешкото благосъстояние.

Маршрути към щастието

Психологическите предимствата на директната демокрация са очевидни. Като позволява на хората буквално да бъдат правителството, точно както в древна Атина, те развиват по-високи нива на политическа ефикасност. Накратко, те чувстват, че имат някакъв контрол над живота си. Директната демокрация може да даде на хората политически капитал, защото тя предлага средствата, чрез които гражданите могат да поставят своите въпроси върху бюлетината за гласуване, като им дава възможност както да определят дневния ред, така и да гласуват за резултата. Ние смятаме, че е важно днес да се даде тази възможност на Америка, където доверието в правителството намалява. Като цяло, понастоящем само 19% от американците смятат, че правителството работи за всички граждани. Същият малък процент вярват, че правителството може да направи онова, което е правилно. А бедните и работническата класа са още по-отчуждени.

Тези доказателства идват от изследвания на достатъчно големи групи от американското общество, за да се позволи сравнение между отделните щати. Конкретно, ние използвахме изследването на комуникационната агенция DDB-Needham - Advertising’s Lifestyle Studies. Започвайки от 1975 г., това проучване годишно обхваща голям брой американци, изследвайки тенденциите, поведението, очакванията и мненията им. Изследването се прави сред широка обществена маса, за да може директно да се проучи въздействието на инициативите върху удовлетворението на хората, въпреки влиянието на множество други регионални и индивидуални фактори. Статистическите доказателства са ясни.

Висока удовлетвореност от повече участие

Удовлетворението от живота е измеримо по-високо в щатите, които позволяват на гражданите да вземат решения чрез референдуми и инициативи, отколкото в тези, които не го правят. Това важи дори при влиянието на голям набор от други фактори, включително доходи, образование, раса, възраст, пол, статус в заетостта, лично здраве, семейно положение, ходене на църква.

Ние открихме, че с течение на времето удовлетвореността на хората се увеличава при използване на гражданските инициативи. С други думи, колкото по-често държавата използва инициативи за създаване на настоящите си политики, толкова по-щастливи са хората. Въпреки, че е трудно да се определи количественото увеличаване на щастието, поради сложността на статистическите модели, можем да кажем, че да живееш в щат, който позволява инициативи, се отразява върху чувството за щастие, така както половите белези, но има по-малко влияние, отколкото брака или заетостта, например. Щатите, които използват инициативата като инструмент, са склонни да провеждат политики, подпомагащи защитата на гражданското благоденствие, здраве и сигурност, както и на всичко, допринасящо за по-голямо щастие.

Това може би се дължи на факта, че самите граждани използват процеса на инициативата за прилагане на закони, които пряко им помагат. Или може да е, защото законодателите са по-внимателни към гражданското благосъстояние в щатите, които използват механизмите за инициативи, референдуми и отзоваване. Така или иначе, нетното въздействие върху удовлетвореността, както и върху благосъстоянието, е положително.

Може би по-важното е, че чрез проучването се установи, че хората с ниски и средни доходи се възползват най-много от инициативите. Казано по-просто, щастието на богатите и силните в щата се увеличава по-малко (или дори намалява леко), съотнесено към тласъка нагоре в щастието, което обикновените граждани получават. С други думи, най-голямото увеличение има при онези, които са най-малко щастливи, а също така ефективно се намалява  "неравенството на удовлетворението" между богатите и бедните.

Автори:

Benjamin Radcliff is Professor of Political Science, University of Notre Dame. Michael Krassa Chair, Human Dimensions of Environmental Systems and Professor Emeritus of Political Science, University of Illinois at Urbana-Champaign. This piece was originally published at the conversation.

http://people2power.info/input/direct-democracy-key-to-happiness-in-america/

Времето за по-щастлив живот дойде!

www.budd.bg

Бърни Сандърс - водач на народната енергия

При демократите, Бърни Сандърс - човекът, за когото никой нищо не знаеше и започна почти от нулата, с директната подкрепа и участието на гражданите отвя в Ню Хемпшир представителя на корпорациите Хилари Клинтън. Предварителните избори там са част от продължителната кампания за нов Президент на САЩ, който ще бъде избран през есента на тази година.

Да, новото е удивително!
Времето дойде!
www.budd.bg