Родолюбие

Денят на народните будители!

"Те са ни спасили и направили народ, тях трябва да почитаме, от тях само ще се научим как да се оправяме сега и утре, ако дотрябва..."

„...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот... Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоан Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“

Днес също е Ден на българската наука и Ден на българската журналистика. На това, което е останало от тях. Споменът и делото на будителите ще водят събудените по пътя на възстановяването на нашия #Български_национален_идеал.

ДА ЖИВЕЕ #БЪЛГАРИЯ!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!


Формата и цветовете на националния флаг на България са записани в Конституцията на Република България Чл. 166.: Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно от горе надолу. По-подробно, формата, размерите и цветовете се определят от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България Форма - правоъгълна със съотношение на широчина към дължина - 3:5.

Позиция на БСДД относно спекулации и фалшификации във фейсбук

Поради появилите се колажи във фейсбук със замесване на името на #БСДД сред подготвяните събития от групи в Интернет през септември, сме длъжни да уточним следното:

1. ПП Български Съюз за Директна Демокрация няма никакви контакти, връзки и отношения с неправителствени организации с изключение на своя аналитичен център, наречен Институт за Българска Директна Демокрация. В Института се разработват програми, политики, анализи, които подпомагат дейността на БСДД и могат да бъдат от полза за обществото като цяло във връзка с въвеждането на Директна Демокрация в #България.

2. БСДД е категорично против спекулации с българските граждани и извеждането им на улицата за осъществяване на преврати, противодържавна и псевдополитическа дейност, каквато на практика представлява дейността на споменатите в колажите формирования.

3. Считаме, че българското общество би следвало да открие своя път на истинската промяна чрез избори като вземе предвид опита на европейските граждани в други страни от нашия континент и най-вече случващото се в Италия, символът на което е създаването на първата в "ЕС" позиция Министър на Директната Демокрация.

4. Най-важното, което биха могли да направят милеещите за България активни граждани е да изграждат мрежа от личности, които да намерят начин да осъществят контрол при състявянато на секционните протоколи в избирателните секции, там където се извършва основната подмяна на гражданския вот.

5. БСДД има намерение и възможност да сътрудничи с други граждански и политически организации въз основа на Споразумение за общи политически действия за истинска смяна на системата при спазване на настоящата Конституция, стъпвайки на чл.1, ал.2 и 3 - от система с "представители" към система със задължително прилагане на решенията съгласно Закона за прякото участие, наречена #Българска_Директна_Демокрация (по швейцарски модел).

6. Текстът на Споразумението е публикуван в официалната страница и е отворен за обсъждане и съответното бъдещо подписване във връзка с предстоящото първо участие на БСДД на избори, а именно тези за Европейски парламент. Поставена е цел за изпращане на делегатите, който ще се включат в работата на бъдещата парламентарна група с участието на Движение 5 звезди за формиране на истинската опозиция на установеното положение в "ЕС", отговорно с политиките си и за тежката демографска катастрофа в България.

https://www.budd.bg/sporazumenie/

Времето дойде!

С #БСДД!

"Делници" с Николай Колев по Евроком вдигат завесата по темата за българския безусловен Базов доход

Дълбокото мълчание по темата за достойния живот на българските граждани, за прекратяването на демографската катастрофа в България и бъдещето пред българския народ е нарушено от желанието да бъде разкрита истината за възможностите, които предлага системата с #Безусловен_базов_доход. И всичко това в дилаога на Георги Неделчев със зрителите на телевизия Евроком, в Делниците на Николай Колев.

Дълбокото мълчание по темата за достойния живот на българските граждани, за прекратяването на демографската катастрофа в България и бъдещето пред българския народ е нарушено от желанието да бъде разкрита истината за възможностите, които предлага системата с #Безусловен_базов_доход. И всичко това в дилаога на Георги Неделчев със зрителите на телевизия Евроком, в Делниците на Николай Колев.

Раждането на поета-революционер преди 170 години

botev1.jpg

Христо Ботев, съратникът на Георги Раковски и Васил Левски, патрони на нашата организация #БСДД, в деня на 170-ата годишнина от своето рождение ще ни припомня от висините на своята саможертва какво сме призвани днес да направим за Родината.

Неговият необятен мироглед с идеите за Балканско сътрудничество и социална справедливост, за широка култура и образование, за национално освобождение и независимост от монархията-поробител продължава да ни вдъхновява във всяка наша стъпка по пътя към истинското българско освобождение - Републиката, за която и той се бореше, мечтаеше и се принесе в жертва.

За новата #Българска_директна_демокрация!

Слава на #Българските_герои!

Новата 2018 година е тук!

bg-flag-2018.jpg

Честита Новата 2018 година, приятели, колеги, членове, симпатизанти, съмишленици и критици. Най-доброто предстои, а именно възможността да се справим заедно с предизвикателствата на годината, която е пред нас.

Изминалата не ни остави нито за миг да се успокоим – политически и природни катаклизми се редуваха. Едни обявяваха автономия, други демонстрираха ту охлаждане на отношенията, ту затопляне, някой напуска „ЕС“, друг все още е на сцената тероризирайки Близкия изток и невинни граждани по целия свят, медиите не спряха да ни заливат с фалшиви или откровено манипулативни новини, обърквайки представите на нормалните хора за добро и зло. Природата не остана безучастна, порои, земетресения и урагани нанесоха опустошителни щети на милиони хора по света.

Милата ни Родина, България, е под управлението на третомандатните в една коалиция на личния интерес, представен като национален. Всеки един приет закон от формалното мнозинство в Народното събрание е неоспоримо доказателство за това. Нито една от парламентарно представените партии не поставя на дневен ред и не търси решения за основните проблеми на хората: демографската катастрофа с бързото стопяване на нацията, нечовешките и недостойни доходи, недостъпното объркано здравеопазване и разиграващите се пред очите на всички узаконени престъпления на политиците, защитени от собствените им закони. Въпросът, на който и през Новата година ще трябва да си отговорим е дали българските граждани ще изтърпят още този грабеж и каква е алтернативата? Дали и как ще бъде поискана отговорност от управляващите на установеното положение за извършеното спрямо българския народ? Услужливо платени „политически анализатори“ ни убеждават, че алтернатива няма и така ни е писано да продължаваме.

Алтернатива има. Част от нея е БСДД. Не е нужно да продължаваме с досегашния начин на живот.

Тази алтернатива не е в парламентарно представените партии, нито в онези, които са плод на олигархично-партократичното инженерство. Тя е в самоорганизацията на българските граждани, които създават нови политически субекти и които са наясно, че само смяна на политическата система с окончателно премахване на авторитаризма е адекватното решение за България.

През тази година ще се постараем повече, за да могат още много българи да се отделят от заблужденията във внушенията на нови и стари псевдо-политици и внимателно да се вгледат в техните действия. Да осъзнаят своята сила, когато са заедно, своята роля на участници в процеса на вземането на решенията за своя живот и на защитници на този истински демократичен процес.

На всички нас, членовете и приятелите на БСДД, ни предстои да укрепим вярата в собствените си идеи и да пресяваме това, което чуваме през ситото на истината като взимаме предвид само най-доброто. С вярата в себе си ще имаме и вярата в човечеството, в потенциала на нашия велик Български народ и в добрините, които предстоят да се случат.

Пожелаваме на себе си и на всеки един български гражданин през 2018-та здраве, сила, огромна човешка любов и силен здрав обществен разум.

Честита 2018 година!

fireworks-2018.jpg

Бананова република? Може, но при едно друго условие.

Да си представим, че наистина обичате банани. Сега да кажем, че ви предложим по един банан без да правите нищо. Ще приемете ли да не направите нищо срещу този банан? Да? Добре.

Сега имаме още по-добро предложение за вас! Какво ще кажете да изчистите кофата за боклук, а в замяна ще ви вземем банана, но ще ви дадем друг банан, може би по-добър, а може би не? Звучи ли като добро предложение? Не? Добре.

Какво ще стане, ако вместо да ви вземем банана, както предложихме, ви позволим да го запазите и вие да посочите колко допълнителни банана смятате, че биха ви били достатъчни, за да почистите тази кофа? Да? Сега по-добре ли звучи? Добре.

Това на практика представлява сравнението на днешната система с помощи и минимална заплата спрямо системата с безусловен #Базов_доход
С помощите се дава на хората нещо, от което се нуждаят под формата на "помощ" и после им се отнема като наказание за това, че са се наели на работа, замествайки го със "заплата". Това ги отказва да работят и ги принуждава да злоупотребяват с помощите.

Обратното, Базовият доход позволява да запазите основния си банан и да получите толкова допълнителни банана, колкото искате и колкото някой може да предложи срещу вашия труд и време. Дори ви позволява да се пазарите за вашите "бананови" условия. Заетостта така вече се възнаграждава.

Виждате разликата? Радваме се. 
Тъй като много хора се нуждаят от повече от един банан, защото харесват вкуса му, засища ги и биха се почувствали по-добре, когато могат да си позволят повече от един.

Днес у нас огромно мнозинство от българските граждани имат само представата, че някъде има "банани" - нямат нито един. Това е основна причина за демографската катастрофа в България. Системата с #Базов_доход е въпрос на политическо решение с желание на съответното мнозинството и има пряко отношение към физическото и духовно оцеляване на българите.

Разкажете на човека до вас.

(по описанието на Скот Сантънс, който отдавна живее с #Базов_доход, финансиран от донорска програма, благодарим ти, приятелю)

Спомняме си за Паисий. Будителят на будителите.

"Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за вашите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали. За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език."

На 19-ти юни честваме рождението на Будителя на Будителите, героят на своето време, който прекосява невъобразими за времето си пространства, за да събере в една книжица желанието си да събуди отново за живот Националния идеал на българите. Подвиг, който дава началото на Българското възраждане и създава основите на Новата Българска държава. Св. Отец Паисий Хилендарски е патрон на нашия Български Съюз за Директна Демокрация в стремежа ни да променим мрачните прогнози за изстрадалата ни нация и народност в 21-ви век с възстановяването на Българския национален идеал.

Проф. Пламен Павлов: И до днес сме орисани от последиците на Ньойския договор

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с датата 27 ноември, когато през 1919 г. е подписан Ньойският мирен договор.

Фокус: Проф. Павлов, на 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойският мирен договор, каква е историческата картина по време на тези събития?
Пламен Павлов: Ньойският договор е следствие от нашето поражение в Първата световна война. Както казваше един български генерал след това в една своя книга: „Ние бяхме победени, без да бъдем бити“. България претърпя поражение в резултат не толкова на собственото си участие, колкото на катастрофата, която сполетя Централните сили и в резултат на това, че глобалната политика просто беше в наша вреда. Разбира се, могат да се търсят виновници за тази катастрофа и всичко, което се случи, но самото политическо развитие на Европа и на света от края на 19 век нататък до войната включително тласкаше България по този път. Не искам да ставам адвокат нито на цар Фердинанд, нито на Васил Радославов, нито на другите политици, които са взимали решенията в онзи период от българската история, но те наистина са нямали особен избор. Можем, разбира се, да бъдем критични към тяхната отстъпчивост пред външни фактори и тяхното неумение да бранят българските интереси във всеки конкретен момент. Това личи много в Първата световна война. Искам отново да напомня за книгите на Красимир Узунов „Каймакъ-Чаланъ“ том първи и „Епопеята на Добруджа“ том първи, където вашите любознателни читатели могат да видят как се развива самата война, какви са действията на българското военно командване, но какви са и грешките на нашите политици, до каква степен са лоялни към нас нашите съюзници най-вече Германия. Така или иначе България приключи своето участие в Първата световна война с поражение. Тя стана жертва на един международен подход на победителите, който беше и е бил във висша степен несправедлив. Това е усетено тогава и от цялото световно обществено мнение. За това предупреждава и тогавашният американски президент Удроу Уилсън, но тогава нито САЩ имат тази тежест, която имат днес, нито пък духовете в Европа и особено на управляващите елити са на равнище. Стига се до един крайно несправедлив мир и с България, и с Германия, и с Австро-Унгария. По отношение на Османската империя мирът в крайна сметка сложи край на безчовечна система, която роди геноцида над арменците, над сирийците, включително и над българите. Последствията, за които толкова плаче в момента г-н Ердоган, който не иска да признава договорите от световната война, мисля ,че те дадоха позитивен ефект. Дадоха възможност и на арабската нация да се развива самостоятелно, на други покорени от Османската империя народи да потеглят по своя път, включително на арменците и кюрдите, нещо което за съжаление после беше пропиляно. Ако се върнем на самата събитийна рамка, когато се сключва Ньойският договор, той лишава България от нейни изконни земи. Лишава България на първо място от Македония и от Беломорието. Днес обикновено, когато се говори за Ньойския договор се казва, че са загубени Западните покрайнини и излаза на Бяло море, но забравяме всъщност, че най-голямата загуба е Македония. По време на войната Македония в голямата си част беше под българско управление. Не бива да забравяме в никакъв случай Поморавието. В последните може би 60-70 години в България почти не се говори за земите на север от Македония, т.е. Ниш, Лесковац, Зайчар – една голяма територия почти колкото Македония, която исторически повече от 1000 години винаги е била българска и населена с българи. Там днес са протекли жестоки процеси на сърбизация, на унищожаване на българското самосъзнание, на подменяне на историческата истина. Не бива да забравяме, че на север от Македония имаме още един аналог на Македония – една голяма българска историческа област, която напълно беше загубена след Първата световна война, макар че по времето на войната голяма част от нея беше под български контрол. Там образователната система и редица други неща показаха, че това население започва да си връща българското самосъзнание. Апелирам да не се вторачваме само в Западните покрайнини, които на мен също ми е голяма болка, че не са в България, но че ние на практика губим с изхода от войната и грабителския Ньойски договор цялата историческа територия, която изконно е българска от самата поява на българската държавност на Балканите. 
Фокус: Какви са последиците за България след Ньойския мирен договор?
Пламен Павлов: Отново бих искал да апелирам към това да не се вторачваме към конкретните текстове на договора. Те са много унизителни и оскърбителни. Кощунствени в някои отношения. Освен огромните репарации, които трябва да плащаме на нашите така наречени "победители", нашите съседи, особено Кралството на сърби, хървати и словенци или бъдещата от 1929 г. Югославия, не само че наказателно взема така наречените Западни покрайнини, т.е. общините на Цариброд и Босилеград, села в Кулско, също така и Струмица, която днес е в Република Македония и някои други корекции по границата. Тази промяна е абсолютно немотивирана по никакви неразумни причини, просто се цели да се нанесе на България още един удар и освен това да бъдат държани в шах такива важни градове като столицата София и Кюстендил. Никаква икономическа, камо ли пък политическа или етническа целесъобразност и смисъл няма в предаването на тези земи в победителката Сърбия. Освен огромните репарации в милиарди франкове, ние сме задължени от клаузите на Ньой да даваме пернишки въглища, едър рогат добитък. Стига се до издребняване България да е длъжна да снабдява Югославия с елитни породи бикове и какви ли не неща. Това е просто един грабеж, не може да бъде в никакъв случай смятано за справедлив договор, още повече, че апелите на американския президент Уилсън да се спазват правата и на победените. Да се спазва някаква обективност спрямо населението – всичко води към нова война. Неслучайно френският журналисти Анри Пози твърде скоро след това каза, че войната ще се завърне. Той посещава Югославия и там с гордост му показват какви репресии вършат над българите особено в Македония. Той като един честен и обективен човек мисли, че такъв подход е убийствен и ще доведе до разпалване на конфликта и наистина води до Втората световна война. Колкото и да обвиняваме режимите на Хитлер и Сталин за Втората световна война, никой не иска да ги защитава, огромна вина имат и победители в Първата световна война, които наложиха на Европа и особено на България един крайно несправедлив и унизителен мир. Вече що се отнася до конкретните клаузи на договора, те са разбира се, много неблагоприятни за България. Това са гигантски плащания и то във времена на финансова депресия, на криза и редуващи се икономически трудности. Освен това според клаузите ние нямаме право да имаме редовна армия, трябва да минем на доброволческа армия. Тя е ограничена изключително много. Ние сме лишени в правото да имаме авиация, танкове, т.е. ние сме оставени на произвола на съдбата и нашите съседи, които без изключение са отнели български земи, неслучайно намират основа България да е просто в един перманентен капан. Тук чест прави чест на българските правителства особено на Андрей Ляпчев, че постепенно намира начин да излезе от изолацията България. Много голяма е заслугата на Георги Кьосеиванов по-късно и разбира се, на цар Борис III. Междувоенния период между първата и втората световна война, когато България не само е унизена и е лишена от отбранителни способности нашите политици независимо от едни или други техни грешки, намират независимо от тлеещите граждански конфликти и разрушителната дейност на Комунистическата партия, нашият тогавашен елит намира сили да постепенно да изведе България от изолацията, да възстанови армията и да подготви страната за едно устойчиво присъствие и на Балканите и в Европа. 
Фокус: Защо този договор много често е определян като договор – диктат?
Пламен Павлов: Той е определян като диктат съвсем основателно. Даже това е нещо повече от диктат, ако трябва да се търсят някакви степени. Той е едно наказание за една държава, която реално погледнато нито е виновник за войната, нито си поставя някакви грабителски цели спрямо своите съседи. Ние сме може би единствената държава в тогавашните два лагера – Антантата и Централните сили, която няма за цел да заграбва чужди територии, а се стреми да извърши своето национално обединение. Фактически нашият народ схваща войната като продължение на Балканските войни, макар че според мен поведението на нашите съюзници още в Първата балканска война говори за едно потенциално огнище на конфликт. Знаем, че още по време на Балканската война реално погледнато и сръбската, и гръцката армия позволяват на турските части да се изтеглят и да дойдат на източния фронт при Одрин. Избухването на Втората балканска война, толкова злощастна за нас, на практика е логично продължение на Първата. Що се отнася до войната от 1915 г., когато ние влизаме в Европейската война, неслучайно тя е наричана освободителна, а не грабителска. Това ,което се случи на България на Ньойския договор фактически българската страна реално погледнато има функцията само да изслуша и да приеме този наистина тежък диктат. Знаем тази история, че Александър Стамболийски чупи писалката си от притеснение. Той няма и особен избор, тъй като на практика целият свят е срещу нас. 
Фокус: Какви действия предприема българската дипломация по повод Ньойския мирен договор и за какво настоява тя?
Пламен Павлов: Пак ще се върна към Андрей Ляпчев – един голям български политик, незаслужено донякъде забравен, родом от Македония ,който за разлика от всеобщото униние, което настъпва в страната след Ньойската катастрофа казва, че все пак Европа е запазила българската държава, тъй като знаем и ни беше припомнено от книгите на Красимир Узунов, че през 1916 г. бъдещите победители изобщо обсъждат въпроса България напълно да бъде ликвидирана и разделена между съседите. Нашите политици между двете световни войни се опитват да излязат от наложената рамка на тежка изолация, на военни рестрикции. Ние нямаме право на наборна армия, ограничава се нейното количество изключително много. Освен това нямаме право на тежки оръжия, на танкове, на самолети. Ние оставяме във времето от преди Първата световна война в технологичен план. Въпреки всичко благодарение на българските правителства особено на Георги Кьосеиванов и на цар Борис III и на Андрей Ляпчев преди това успяваме постепенно да съкратим тези тежки репарации, да намерим режим на излизане от изолацията и в крайна сметка да възстановим армията си. Не съм краен и с някакви залитания, но ние в момента сме в някакви отношение като след Ньойския договор, ако не и по-зле и то при положение, че член на най-голямата военноотбранителна организация в света НАТО и на Европейския съюз, армията ни е оставена в момента на някакво жалко вегетиране. Възстановяването на нейните отбранителни способности за мен е приоритет номер 1. Не мога да приема хора от сегашното правителство в оставка и от предишни правителства да свързват военните разходи с пенсиите, със строителството на пътища и нещо друго. В крайна сметка във всички времена българската държава и в Средновековието и в Ново време винаги е имала приоритети и това са от една страна образованието и културата, от друга отбранителната способност. Надявам се, елитът, който в момента понесе тежък шамар от избирателя, който показа, че не вярва в голямата част от досегашните елити, да си направи съответните преоценки. Най-вече превъоръжаването на нашата армия и създаването на една може би неголяма, но достатъчно професионална и снабдена с най-модерно оръжие армия е задача номер едно. Тя не може да търпи никакво отлагане на фона на всички други популистки приказки и обяснения, които чуваме отляво и отдясно. Що се отнася до самото преодоляване на последиците мисля, че ние сме в дълг на нашите политици между двете световни войни. Това е обяснимо в по-недалечното минало. Тогава ръководната линия беше борбата на БКП, различни други процеси. Всъщност виждаме, че независимо от социалните трудности, независимо от тежката икономическа криза и то световна, българската политическа класа тогавашната при всичките й недостатъци намери начин в навечерието на Втората световна война ние да можем да бъдем в състояние да се защитим от външна агресия. 
Фокус: Каква е причината победителите от Първата световна война да не се вслушат в 14-те точки на американския президент Уилсън за договаряне на всеобщ мир в света?
Пламен Павлов: Това е голямата драма на човечеството, защото тези победители, главозамаяни от успехите си и потънали в своите плутократични виждания, особено Англия и Франция, за бъдещето на света наложиха на победените един изключително несправедлив режим на мирни договори, който потенциално водеше към нова война. Възможно е след стотици години, ако човечеството оцелее да се говори за световната война, тъй като между двете войни разстоянието в хронологически план е твърде малко. Като погледнем някои точки от типа на Китай, тя реално погледнато не е и спирала. Основните противниците са едни и същи. Така че това, което е предлагал Удроу Уилсън е била една платформа за намиране на относителен справедлив мир, за защита на малцинствата. Виждаме, че дори и серията от договори, които са сключени през 1918-1920 г. има точки за защита на правата на малцинствата, но когато става дума за българския въпрос, нито по отношение на Македония, нито по отношение на Западните покрайнини, а много често по отношение и на Южна Добруджа те не се спазват и започва един процес на насилствена асимилация, продължава терора. Даже има още по-уродливи измерения. Нищо от това ние не бива да забравяме и премълчаване, не да търсим реванш с късна дата, но тези исторически поуки от случилото се в резултат на Първата световна война, трябва да ги помним. Ни
Фокус: Как Ньойският мирен договор се отразява на по-нататъшното развитие на България?
Пламен Павлов: Ние и до днес сме орисани от последиците на Ньойския договор, даже и без да го разбираме. Нашата представа за българска територия е до голяма степен свързана с картата след 1940 г., когато успяха нашите дипломати и цар Борис III да си върнат Южна Добруджа. Ние не бива да забравяме, че ни беше отнета Македония, Западните покрайнини, загубихме Поморавието. Бяха нанесени много тежки поражения на чисто психологическия профил на българския народ. За съжаление в годините на демокрацията виждаме в нашия обществен и политически живот да се вихри същия нихилизъм. Всяка проява на търсене на историческа истина да се смята за национализъм, за мегаломания – не е така. Затова нашата политика към българите в чужбина, особено от близките страни трябва да бъде съобразена именно с несправедливия Ньойския диктат и изобщо с несправедливия изход от Първата световна война, който нанесе на българската държава и на българския народ много тежки травми. Крайно време е да намерим терапия да се излекуваме от тези травми. 
Деница КИТАНОВА

Всеки, който си мечтае за преразглеждането му не вижда реалните възможности за излизане и от третата национална катастрофа на България - демографската. 
Вече сме в 21-ви век и решение има - #Българска_директна_демокрация, безусловен #Базов_доход и нова #Енергийна_икономика.
Всичко това е БСДД. www.budd.bg

Да си спомним как се вади ряпа

На 26 септември 1886 г. в Габрово е роден един от най-обичаните български писатели Ран Босилек (псевдоним на Генчо Станчев Негенцов). Завършва Априловската гимназия в родния си град Габрово през 1904 г., където след това остава като учител (1904-1908 г.).

Следва славянска филология и право в СУ “Св. Климент Охридски” (1908-1910 г.), завършва право с докторат в Брюксел (1916 г.). Известно време е адвокат, но интересите му към литературата го откъсват от тази професия.

Участва в редактирането на списание "Светулка", редактира вестник "Врабче" и сп. "Детска радост" – едно от най-известните детски издания в България. Редактор е в издателство "Хемус". Председателства Дружеството на детските писатели. Членува в Съюза на българските писатели.

За пръв път печата детски стихове и приказки през 1906 г. в списание "Светулка". Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Отива си от света на 8 октомври 1958 г. в София.

#България
#Българският_път

http://www.budd.bg/culture/

Възможен ли е базовият доход в България? В-к Банкер разкрива подробностите

Едно интервю на Ивайло Станчев от 24 юни 2016г.

Г-н Неделчев, откъде дойде идеята ви за въвеждането безусловен базов доход в България?

  • Ако трябва да сме съвсем точни, тази идея се е появила още преди няколкостотин години. Така че темата никак не е нова, но придоби ново измерение, след като в Швейцария бе проведен референдум по въпроса дали да бъде въведен базов доход за гражданите на конфедерацията. Искам обаче да обърна внимание на информационната кампания, защото без да се обясни ясно за какво точно става дума, няма как да очакваме ефективно гласуване. Това е типично за българските референдуми, но се видя, че подобен проблем съществува и в Швейцария. Тамошната кампания започна с една грешка или дори мога да кажа – с лъжа. Още в началото бе казано, че евентуалното въвеждане на базов доход за населението ще струва 153 млрд. франка на година, докато месец преди референдума правителството публикува разчети и призна, че са сбъркали в сметките. Оказа се, че подобна стъпка би струвала само 25 млрд. швейцарски франка. За съжаление в съзнанието на гражданите останаха предишните числа и те не успяха да вникнат в основната идея на тази реформа. Но ще имат възможност да гласуват отново и вече цифрите ще са ясни, съответно шансът да го приемат – по-голям.

Швейцария обаче няма нищо общо с България. Как при това положение темата за базовия доход се появи и у нас?

  • Швейцарският референдум предизвика истинска вълна от коментари на всевъзможни експерти в България, които едва ли не ликуваха от провала на това допитване до швейцарците и прокламираха, че “комунизмът не се е състоял”.

А не бяхме ли свидетели точно на това – провал на една комунистическа утопия?

  • Не. Базовият доход няма нищо общо с комунизма, защото не отнема собственост, а преразпределя резултат от националния доход. Както е и днес, но по-справедливо. Той всъщност е една инвестиция на държавата във всеки един гражданин и може да се случи съобразно данъчната система и спецификата на държавните бюджети. Затова в България моделът не може да бъде като този в Швейцария, във Финалндия, САЩ или, ако искате, в Намибия. В целия свят хората говорят и експериментират на тази тема, но истината е, че всяка една практическа система трябва да се основава на конкретиката в съответната държава. Ние от Българския съюз за директна демокрация сме разработили такава система, която смятаме за удачна – предвид условията в страната: недобре развита социалната държава, трудно работеща данъчна система и съществуването на паричния съвет.

И какво представлява тази система?

  • Истината е, че с една промяна в данъчните режими може да се постигнат чудеса. Говоря за това общата данъчна тежест да се запази, или дори леко да се увеличи, но да се премине от преки към косвени данъци. Ако се замислите, преките данъци са именно тези, които хората избягват да плащат, крият се от тях. Дори от малкия плосък налог в размер на 10 процента. И статистиката е категорична в това отношение – преките данъци не пълнят хазната. Другият проблем са т. нар. осигуровки, които в същината си пак са пряк данък. Дали “труд”, дали “здраве” – те са процент от трудовото възнаграждение и много често се укриват или просто не се плащат. Парите в бюджета идват основно от косвените данъци – ДДС и акцизи.

При ниска платежоспособност на населението, каквато имаме у нас, пренасянето на тежестта върху потреблението, чрез косвените данъци, не е ли рестриктивна мярка?

  • Ако всичко остане постарому, вероятно ще е така. Но ако се приложи и едно ново преразпределение на бюджета, при което държавата инвестира в платежоспособността на гражданите – чрез въвеждането на базов доход, ситуацията коренно се променя. По този начин държавата ще има възможност да изисква след това гражданите да харчат парите си “на светло”, тъй като именно от това ще се финансира базовият им доход.

За какъв размер на базовия доход говорим в случая?

  • Според нашите разчети, които са правени на базата на моментните реалности на българския брутен вътрешен продукт, всеки пълнолетен гражданин ще може да получава по 500 лв. на месец. Децата до 18 години пък ще взимат по 250 лв., като тези пари ще се насочват към майката. Тези сметки стъпват върху конкретните резултати, които обществото реализира, и така трябва да бъде и занапред. Защото по този начин хората ще имат стимул за по-добри постижения и съответно за увеличаването на базовия си доход.

Всеки човек ли ще може да получава тези суми, или има някакви изключения?

  • Абсолютно всеки гражданин на България, работещ – неработещ, богат или беден, ще получава такъв доход, стига да има валидна и активна адресна регистрация.

Но откъде ще дойдат тези пари в крайна сметка? Тук говорим за много милиарди всяка година.

  • Не е точно така. Идеята на базовия доход е да замени всички социални плащания, които прави сега държавата. Това са помощи, добавки и какво ли още не. Дори издръжката на затворниците, които ще се издържат със своя базов доход. Получава се едно заместване на разходите. В Швейцария именно от това бе дошло голямото разминаване в числата – просто в началото някой умишлено бе пропуснал да приспадне останалите разходи, които базовият доход ще замести.

Нека се опитам да обобщя. Искате всички социални плащания, които прави сега държавата – за деца, инвалиди, самотни майки, за отопление, за първокласници и други такива, да отпаднат и да се заменят от базов доход за всеки. В същото време предлагате отпадането и на всички преки данъци, както и на осигуровките, за да се стимулира потреблението и оттам да се повишат постъпленията от косвените данъци като ДДС и акцизите. Бизнесът също ще спре да плаща данък печалба и осигуровки и по този начин ще разполага с повече средства за инвестиции.

  • Звучи революционно, дори крайно, но не и невъзможно. А и трябва да си даваме сметка, че България в момента е в изключително тежко състояние – най-вече заради демографската катастрофа. Според изследване на ООН ние сме на първо място по изчезване на нацията. И за да бъде спрян този процес веднага са необходими такива крайни мерки. Всичко това може да се случи, ако държавата преразпределя около 50-60% държавни разходи от БВП, като само за базовия доход биха били нужни 30 на сто държавни разходи спрямо от брутния продукт, около 12% за администрация и 8% за други или резерв.

В момента това съотношение е под 50 процента. 

  • Да, така е. Но със запушването на някои дупки това е лесно постижимо.

Само че контрабандата и схемите за източване на ДДС днес работят изключително добре. Какво ще принуди тези хора да зарежат атрактивните си печалби? Базовият доход за тях не би означавал нищо.

  • Истината е, че косвените данъци не могат да се избегнат, освен ако не се прилагат определени незаконни схеми. За да ги няма тези порочни практики, обществото трябва да премине от представителна към по-директна демокрация, тъй като днес именно представителната власт се грижи за това голяма част от приходите да не влизат въобще в хазната. Просто е нужна политическа воля, която да приложи например обратното начисление на ДДС, за да спрат кражбите. Всъщност базовият доход дава възможност за съкращаване на данъчната администрация, защото цялата дузина данъци, които сега съществуват у нас, ще се сведат до един, два или три и съответно няма да има необходимост от толкова много чиновници, които да следят отделните пера. А тази промяна на свой ред ще концентрира агенциите и ще им даде възможност да работят много по-ефективно. Драматично ще се намали държавната и общинската администрация, която е заета със социалните и приходните дейности, тъй като, както казах, те ще бъдат заменени от базовия доход. Като цяло базовият доход е една мярка за изсветляване на икономиката, за насърчаване на предприемчивостта и всъщност дава възможност на хората да спрат да се крият от системата, а да я изграждат.

А няма ли наличието на базов доход да надуе инфлацията? Когато търговците знаят, че хората имат по 500 лв. в джоба, неминуемо ще вдигнат цените.

  • В никакъв случай. Все пак не става дума за печатането на пари, а за нов модел на преразпределение на сегашната парична маса. Ръстът на цените не е много вероятен, тъй като част от разходите на търговците ще изчезнат заради промяната в данъчното законодателство. Освен това никой няма да търси от тях данък печалба. Ще се съкратят и харчовете за администриране на компаниите.

Как всъщност си представяте, че ще става даването на тези пари? На ръка, по банкова сметка, чрез ваучер…

  • Разпределянето на базовия доход ще се случва чрез специално издадена банкова карта, например от Българската банка за развитие. Най-важното е, че тези средства няма да могат да се теглят в брой от банкомати или банкови клонове. С тези карти няма да могат да се правят плащания и в чужбина. Целта е парите да се харчат директно при българските търговци, при това на светло – чрез ПОС терминали или през интернет, за да е сигурно, че ще се платят косвените данъци.

Добре, но при това положение ще има ли въобще кой да работи? Много хора и сега не виждат смисъл да полагат такива усилия, а какво остава при сигурни 500 лв. на месец.

  • Хората няма да спрат да работят, защото едва ли ще са доволни да живеят само с тази сума.

Някои сигурно ще са доволни…

  • Нека. И днес има такива и ги търпим. Но в другата система те все пак ще допринасят към държавните приходи, поне със сумата от потребителския  данък, който ще се плати с харченето на базовата сума от 500 лева. Също така мнозина могат да решат да заживеят в малките населени места и селата и да се занимават със земеделие или просто да живеят по-спокойно, както и да се грижат за близките си. Със сигурния базов доход е много по-лесно да се направи една такава крачка.

Питам се и друго – сега работещите плащат данъци и осигуровки и често се казва, че с тези пари се издържат неработещите. Какво ще се случи обаче при въвеждането на базов доход?

  • Тъй като няма да има преки данъци, приносът ще бъде на абсолютно всеки, който потребява. Дори доходът на човек да е с неясен източник, както често се случва сега и заради което не се плащат преките данъци, крайното потребление в повечето случаи е “на светло”. Да, някои ще харчат повече и съответно ще имат по-голям принос в държавните приходи, но ако се замислите, така се получава една естествена прогресивна данъчна система. Това ще помогне много и за онези дейности и професии, които не носят пряк финансово-икономически резултат като култура, образование, изкуства, наука, спорт, доброволчество и т.н.

Как би повлиял базовият доход на малцинствата? Едно ромско семейство с четири деца ще взима 2000 лв. на месец.

  • Те и днес не взимат по-малко – с натрупването на детски, майчински, помощи за храна, за отопление и т.н. Но голяма част от тези пари потъват в сивата икономика, докато с базовия доход и специалната дебитна карта това няма да е възможно. Изключително важно е това, че базовият доход на практика изравнява обществените групи и няма вече едни да издържат други, едни да получават, а други – не. Също така вече няма да има оправдание за криминална дейност, както и валидната и активна адресна регистрация решава множество други въпроси.

А какво би станало с пенсионния модел? 

  • През последните години осигуровките никога не са покривали разходите за пенсии, а това е ставало чрез прехвърлянето на средства от косвените данъци. Иначе базовият доход ще замести всички социални пенсии. Трудовите пенсии ще се изплащат в последния им размер, докато има граждани, които ги получават вследствие задължителното осигуряване. Партидите на тези, които са се осигурявали така също не се загубват. А работещите, които ще спрат да внасят осигуровки в НОИ, могат да правят отчисления към доброволни фондове, за да не останат след време само с базовия си доход. Запазват се и някои специални грижи. Например, държавата може да доплаща до 90% от средната 12-месечна заплата на работилите майки за период от 12 месеца във връзка с преодоляването на демографската катастрофа.

София, в-к Банкер

http://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/triabva-da-se-premine-ot-preki-kum-kosveni-danuci

http://www.budd.bg/faq