БСДД

Първи май – ден на работещите бедни.

Според последните официални данни 3 800 000 българи живеят с доходи под 360 лв. на месец, което е прието за праг на бедност у нас, въпреки че при цената, която плащаме за режийни, храна и облекло, този праг е откровен сарказъм.

Тази цифра съставлява над 50 % от населението и включва и работещите бедни. Данните не са стряскащи. Те са апокалиптични. На този фон в последните дни се говори за шоково поскъпване на парно, топла вода и електричество – между 30 и 47 %. Като изключим цифрите и се вслушаме в “експертите”, те препоръчват увеличаване на минималната работна заплата и преквалификация. Добре, ще я увеличат – с 5, 50 или с 80 лв. Има ли някой останал що-годе разумен човек, който да вярва, че това увеличение ще го спаси от бедността? Или е поредният опиат, който да приглуши надигащото се социално напрежение и да приспи съзнанието ни с някое и друго подаяние? Защото в отчаянието си човек разчита и на 5 лева, били те и унизителни. Няма решение на този проблем в една ограбена държава, в която същите, които 25 години крадоха, сега се опитват да се правят на спасители, ако не се смени системата на доходи.

Да погледнем на Базовия доход чрез няколко отговора на най-често задавани въпроси.

Първо ще срещнем неразбиране. Скептицизмът идва от масовата умора да мислим и от пълното обезверяване на изтощените от бедност и страх българи.

После ще срещнем много силен отпор – от онези, които не искат да пуснат кокала и да напуснат хранилката, която всички ние пълним с труда си. Както и от онези, които създават нови и нови креации на стари партии, за да разсейват вота на гласоподавателите, с единствената цел не да влязат във властта, а да запазят властта на поръчителите си, извличайки след това дивиденти и за себе си.

Ще се опитам в този кратък текст да обясня достъпно и разбираемо за всички защо БАЗОВИЯТ ДОХОД е единствената алтернатива на фона на цялото безплодно говорене на политиците и имитацията на мерки за справяне с бедността. Текстът е първа част от поредица, която да даде отговори на най-често задаваните въпроси.

Задавате въпрос: За какво ми е да работя, ако имам Базов доход?

Този въпрос е най-често срещаният, в това число и от страна на работодателите, които имат своите опасения да не загубят работниците и служителите си.

Отговор: Представете си, че имате 500 лв. гарантиран от държавата Базов доход на месец. Тези средства ще може да ви стигнат да покривате основните си нужди – да платите сметките за ток, вода, да си купите храна, да платите данък, например.

Но нищо повече. Тези средства за достойно съществуване няма да са достатъчни за средния и висок клас на живот. Те ще ви гарантират, че няма да гладувате. Няма човек, който не би искал да се развива и да печели пари, особено ако не е поставен в унизително състояние на бедност. Бедността убива всяка инициатива. Бедността ви кара да се страхувате за работното си място и да търпите унижения, а не да бъдете продуктивни.

Митовете за мързеливия българин не са нищо повече от умишлено скалъпено обяснение, което да оневини липсата на адекватни мерки за справяне с бедността. Българинът не е мързелив, а унизен. Всеки от нас, поставен в ситуация на работещ беден или безработен, се е сблъсквал с примирението да приеме каквито и да било условия на труд и заплащане, само за да има с какво да нахрани децата си.

Базовият доход гарантира необходимия минимум, за да не бъдем повече унижавани и гладни. Оттук нататък всеки ще може да избере – дали да работи и да осигурява благосъстояние за себе си и семейството си или да живее единствено и само с тези средства. Като се има предвид устройството на човешката психика, независимо дали се отнася за българи или граждани от други държави, това, което е безспорно доказано, е стимулът на хората да развиват своите умения, да постигат професионални успехи, да бъдат креативни и предприемчиви, когато нямат страх от бедност и унижение.

Друг често задаван и напълно основателен въпрос е този за малцинствата. 

Питате: И ромите ли, повечето от които сега живеят само от социални помощи, а не плащат ток, вода, данъци, ще получават Базов доход?

Отговорът на този въпрос е да. Всеки български гражданин ще има Базов доход. Но и всеки български гражданин ще е длъжен да си плаща разходите и данъците. За тези, които не го правят вече ще могат да се прилагат всички налични и бъдещи закони без никакви оправдания, които да спрат веднъж завинаги живеенето на едни върху гърба и труда на други.

Ромите ще бъдат поставени наравно с всички останали български граждани и така ще им бъде отнето оправданието за неплащане или криминална дейност, която сега те оправдават с бедността и безработицата.

Нещо повече – ако едно ромско семейство има 5 деца, например, то и всяко българско семейство, осигурено със същия базов доход, ще може да си позволи да има повече деца, тъй като за децата този доход също е гарантиран. По този начин ще се стимулира раждаемостта и родителите няма да имат затруднения да отглеждат децата си, дори ако единият родител не работи.

На следващо място идва въпросът: Откъде ще дойдат средствата за Базовия доход, след като България е бедна държава?

Отговорът на този въпрос се корени в дълго и умишлено насажданата заблуда, че България е бедна. Нашата родина не само има природни ресурси, залежи и невероятни възможности. Десетилетия обаче тези ресурси се управляват неправилно, експлоатират се от чужди компании и при неизгодни за България договори, а българските производство и земеделие все повече западат, стопаните фалират, корпорациите превземат пазара, на който все по-малко се срещат български продукти.

Нещо повече, средствата, с които сега разполага държавата ни – европейски помощи и субсидии, средства от държавния бюджет и т.н. – не се разпределят правилно, в много случаи “по втория начин”.

Базовият доход залага на съвсем нова данъчна политика, която почива върху облагане с данък на потреблението, а не на труда и доходите.  По този начин се осигурява не само социална справедливост, която към момента напълно липсва в нашето общество и пропастта между богати и бедни се увеличава с всеки изминал ден. По този начин хората, които имат желание да се развиват и да допринасят за семействата си и за обществото, ще могат да бъдат включени, а хиляди други няма да са принудени да работят при унизителни условия – без осигуровки и договори или пък с недопустимо дълго работно време.

Много важен елемент от тази съвсем нова данъчна политика е облекчението за работодателите, тъй като с въвеждане на Базовия доход отпада и понятието “минимална работна заплата”. Постоянното увеличаване на минималната работна заплата, което сега се използва като залъгващ инструмент, чрез който управляващите с години се опитват да ни внушат, че е борба с бедността, трупа тежест върху работодателите, откъдето се увеличават сивата икономика, нечовешките условия на труд, укриването на осигуровки и т.н.

За да не стане много дълго за четене, в тази първа част относно въпросите, които задавате по Базовия доход, ще дам отговор на още само един от тях, според мен от изключителна важност, а именно: Как Базовият доход ще се отрази на малкия и средния бизнес?

Всеки бизнес и неговият успех са резултат от потреблението, а потреблението не може да се увеличава, ако сме бедни и неплатежоспособни. Именно по тази причина, развитието на малкия и средния бизнес е в пряка зависимост от всеки от нас и нашите възможности да ползваме неговите продукти и услуги. В този смисъл Базовият доход не само ще стимулира потреблението и ще осигури просперитет за малките и средни фирми и предприятия, но вследствие от увеличените им възможности, те ще могат да отварят нови работни места, да развиват нови идеи, да наемат и обучават хора.

В заключение ще кажа, че системата на Базовия доход е неразделна и взаимосвързана с цялостното държавно и икономическо устройство. Много хора не разбират колко възможно и достъпно е тя да бъде въведена. Ние не сме откриватели, това е мащабна европейска инициатива, която заема все повече място в умовете и желанията на хората. Трудно е да се обясни само чрез въпроси и отговори как би работила нашата идея за Директна демокрация, Базов доход и Енергийна икономика. Но всеки, който се интересува, който иска промяна, който повече не желае да се страхува и да живее в несигурност и бедност, може да потърси информация в интернет и тук, на нашия сайт.

Автор: Лидия Делирадева, Електронен Референдум

Редакция: БСДД

Честит Празник, Първи май – Международен ден на Базовия доход.

Традиционно на 1 май се отбелязва Денят на труда. Изправени пред реалността, трябва да признаем, че всеки ден стотици работни места се закриват завинаги. От друга страна, нараства броят на работещите в неформалната икономика. Имаме предвид най-големите групи неформални работници, като надомни и домашни работници. Безработицата расте с постоянни темпове и този процес е необратим, защото се корени във внедряването на новите технологии, автоматизиране на производствените процеси и политиката на глобализация и максимизиране на печалбите. Няма свободен пазар на труда, когато на практика всеки е принуден да търси работа на всяка цена. 

Денят на труда не трябва да е ден, в който да искаме „повече работни места“, когато това няма как да се случи вече. Денят на труда трябва да е ден за освобождаване от ненужен труд, принудителен труд, от експлоатацията, от недостойното заплащане. Той трябва да е празник на намалената работната седмица и получаване на повече време за дейности, които развиват творческия потенциал на човека и трудовата реализация на неговото семейство.

Затова от 5 години, в цял свят Първи май се чества като Ден на Базовия доход, като еволюционна алтернатива за по-добро и справедливо общество. Базовият доход e необходима предпоставка, която позволява на хората действително да избират кога да влязат или излязат от пазара на труда и следователно да има наистина свободна икономика.
Първи май е ден на признание на приноса на работническите и гражданските движения и техните борби и постижения през годините. 

Ако някога синдикатите са създадени от неформалните работници и са дали власт на работниците, договаряйки 40-часова работна седмица и 8-часов работен ден, то сега глобализацията и технологичният прогрес унищожиха способността на синдикатите да извършват промяна. Докато автоматизацията на работната сила продължава с темп, при който ще елиминира половината работни места за следващите 20 години, Безусловният базов доход представлява способността да се овласти трудът на всеки индивидуално, особено актуално и необходимо е за самонаетите надомни работници. 

Способността да кажеш „не“ на работодател би имала неопровержим ефект върху увеличението на заплатите, подобряването на условията на труд и социалните придобивки и пр.

Постижението на Базовия доход е постижение на нов договор между работодател и работник, включително правото на работника да бъде свой собствен работодател. Това би означавало нова ера на иновации и предприемачество, при която всички са свободни да преследват целите, които желаят, и всяка работа се признава по своята обществена стойност, а не само наемният труд, както е сега.

Базовият доход е бъдещето на работническото движение и гражданското участие в труда и управлението, към което да се стремим през 21 век. Системата с Базов доход у нас е напълно възможна още днес и въвеждането й зависи от обществено-политическата воля на мнозинството от българските граждани. 

Цветелина Каляшева, Фондация „Синята птица“ – член на Европейската асоциация за Безусловен базов доход, tsvetelina.kalyasheva@thebluebird.org

Георги Неделчев, Съпредседател на Българско Сдружение за Директна Демокрация, contact@budd.bg 

Проф. Кръстьо Петков, Председател на УС на Съюза на икономистите в България, unieconom@abv.bg 

Виолета Златева, Синдикат на самонаетите и неформалните работници, violetazlateva@gmail.com 

Лидия Делирадева, Електронен референдум, reklama@bgreferendum.bg

Тони Баждаров, Участник в Европейската гражданска инициатива за Безусловен базов доход, предприемач, tbajdarov@gmail.com

Топ 20 причини да настояваме за базов доход.

Базовият доход е най-доброто решение за несправедливостите на настоящата ни данъчна и социална система, но както се казва в Близкия изток, "хората и народите се държат разумно, само когато вече са изчерпали всички други средства."

Така че, може да мине известно време, преди да сме готови не само да видим, но и да признаем глупостта на сегашната ни система и беззаконието на това, което сегашното правителство се опитва да мине като "реформи". Въпреки всичко, фактът, че БСДД включи идеята за Базов доход в своята Програмна платформа 2015, със сигурност е знак на надежда.

По същество идеята е много проста: заменя сегашната бъркотия на помощите-подаяния, данъчни облекчения с несправедлив плосък или прогресивен пряк данък и компенсации с една проста система, в която всеки индивид получава доход. То е като в Монополи, получавате сума всеки път, когато минете през началото.

Тази идея изглежда радикална за някои, невъзможна за други, но ползите от нея могат да бъдат огромни. Българско Сдружение за Директна Демокрация се ангажира да приложи на практика Базовия доход и, за да се насърчи дебатът решихме да направим едно обобщение на основните му предимства. Ето нашите топ двадесет причини да заобичаме Базовия доход:

1. Справедливост - Всеки от нас има основно човешко право на съществуване. Базовият доход дава на всеки от нас, без дискриминация, достатъчна възможност, за едно достойно съществуване.

2. Изкореняване на бедността - Базовият доход директно премахва бедността чрез средства, които нито са обидно малко за достоен живот, нито са прекалено много за отказ от работа.

3. Опростеност - Сегашната система за помощи е толкова сложна, че милиарди остават неусвоени или изчезват, защото хората не знаят или не търсят това, което имат право да получават или не контролират партокрацията.

4. Достъпност - Финансирането, необходимо за Базовия доход е налично още днес чрез реорганизация на данъчната система, контрол от гражданите и нова икономика.

5. Ниска себестойност - Прилагането на сегашната система е изключително сложна, обременена и скъпа административна дейност в държавата.

6. Рационалност - Сегашната система е толкова сложна, че дори хората, работещи в нея не я разбират ("новата" пенсионна реформа). Дори Министерството на труда и социалната политика не може да се изчисли въздействието на своите промени в политиката за хората с увреждания, например. Това прави рационалната политика невъзможна.

7. Универсалност - Ние всички се нуждаем от сигурност на доходите и всички трябва да помним, че сме една общност - свързани помежду си чрез общи права и задължения.

8. Уважение - Сегашната система е срамна за хората, които имат нужда от помощи, тя накърнява човешкото достойнство, както и увеличава социалното разделение.

9. Освобождение - Базовият доход освобождава хората от капаните на бедността, които правят по-трудно да се печели и спестява, да се формират семейства или да се поемат рискове. Здравата база дава възможност на хората да направят повече за себе си и за другите.

10. Адаптивност - Базовият доход може да се коригира, за да отрази по прозрачен начин разликите в инфлацията, които могат да бъдат от значение за доходите.

11. Сигурност - в крайна сметка единствените истински ценни книжа на Земята са тези, които ние даваме един на друг. Базовият доход задължава да работим заедно, за да се гарантира, че всеки има обезпеченост на своето човешко право на достоен живот.

12. Препитание - по-високи заплати ще бъдат получавани, когато хората не са принудени от страх и нищета да излизат на пазара на труда.

13. Семейство - Предоставяне на Базов доход на всеки родител и отчитането на родителството като работа подобрява грижата за децата и други роднини, правейки семействата силни.

14. Общност - Базовият доход улеснява хората да допринасят за техните общности по начини, които имат смисъл. Доброволчеството, добросъседството и развитието на общността става по-лесно.

15. Капацитет - За да се спечели слабо повишение на доходите, много хора с увреждания са принудени често чрез безсмислени или вредни процедури да доказват, че "не могат да работят". Тази изцяло нелепа система трябва да бъде пометена.

16. Бизнес - В момента държавата се опитва да увеличи заетостта чрез схеми и стимули, които само увеличават бюрокрацията и намаляват ефективността. Базовият доход позволява на хората да създадат собствен бизнес или да подобрят собствените си отношения с работодателите.

17. Творчество - Твърде много хора не развиват максимално своите способности и дарби заради страха от загуба на работата, която по този начин намразват. Базовият доход може да освободи творческата страна на човека.

18. Устойчивост - Основният провал на настоящата икономическа система е, че тя създава и разпространява нови пари, създадени в частните банки чрез дълг. Базовият доход е демократична икономическа система - парите отиват за хората, а не за банките.

19. Глобалност - Разпространява се глобално движение за Базов доход, което също ще спомогне за възстановяване на глобалната справедливост и позволява разпространението на ефективни човешки права по света.

20. Оптимизиране на администрацията - Интегрирането на системите за данъчно облагане и социално осигуряване означава, че най-накрая може да се закрие най-лошата част от държавните институции - бюрокрацията.

Във времето, един ден, Базовият доход ще изглежда толкова естествено и правилно, както свободното придвижване или свободното училищното образование. Това е идея, чието време е дошло и всеки заинтересован да направи обществото по-добро, трябва да му обърне внимание. Подкрепете ни.

Изявление, БСДД

Скъпи колеги, симпатизанти, приятели, поради широкия обществен дебат, който предизвикахме с инициативата за създаването на БСДД и по препоръка на наши координатори се нуждаем от още време за подготвителни процедури и затова ще продължим временно, за кратък период, дейността си като организация в обществена полза.

Тъй като постигането на нашите цели е свързано с конституционни и законодателни промени, а извънредни парламентарни избори няма да бъдат проведени тази година, допълнителната подготовка ще подобри нашите възможности за реална мобилизация на хората, които искат да видят истинска промяна за себе си и децата си в своя съзнателен живот.

Благодарим ви от все сърце за подкрепата, за отделеното време, за споделените виждания и мнения. Имаме още по-голяма нужда да сме заедно сега и занапред, и сме подготвили няколко важни и интересни инициативи, които ще засилят посланието ни към останалата част от обществото в следващите месеци.

Ще ви информираме своевременно за всяка наша стъпка, както изисква виждането ни за въвеждане и прилагане на Българската директна демокрация.

"Длъжен да оцелее"

На 10-ти април 1979 година, преди 36 години, в Космоса навлиза първия български летец-космонавт, генерал-лейтенант Георги Иванов. България тогава участва в клуба на космическите държави, произвежда храна за космонавти заедно със САЩ и СССР, провежда експерименти и подготвя апаратура за космически изследвания.

Днес нещата са други. Хубавата новина е, че ако българското общество намери сили да излезе от ступора на отчаянието и вземе обратно контрола върху властта, промяната е напълно възможна.

Директната демокрация, заложена в настоящата Конституция, може да доведе до събираемост на държавните вземания, които съвместно с Базовия доход и другите присъщи държавни разходи за задравеопазване, образование, култура, сигурност и отбрана, да бъдат насочени и към наука с иновации.

Държавното финансиране под контрола на суверена, заедно със системата за групово финансиране (crowd funding) реално може да върне отново България в редиците на напредналите световни нации.

Генът все още го има, а възстановяването на Българския национален идеал зависи от нас самите. Днес.

"Длъжен да оцелее" - филм за Георги Иванов:https://www.youtube.com/watch?v=ULTKoAC9Qzg

Изчезва ли България от енергийната карта на Европа?

Въпросът за защитата на Българския национален интерес остава открит поне до следващите парламентарни избори.

България се намира в позиция, в която трябва да осигури дългосрочни надеждни доставки на природен газ след два последователни провала в последните няколко години за включване в големи инфраструктурни проекти, а именно Набуко и газопровода Южен поток. Кризата в Украйна и намерението на Русия да я изключи от своята система заплашва да отреже доставките дори през единствения наличен газопровод към България.

След последните дискусии със Словакия и страните от Централна Европа, един български министър започна преговори за включване на страната в така наречения EastRing – газова мрежова инфраструктура. EastRing има за цел да се свържат всички страни от Черно до Балтийско море, за да се намали несигурността на газовия пазар на Източна Европа.

Според една гледна точка, България ще се свърже с проекта за тръбопровод – Турски поток, като по този начин се създава разпределител (хъб) за природен газ на нейна територия, напоследък дълго обсъждана цел. Нещо повече, по-силни връзки с Турция ще позволят на България да диверсифицира в средносрочен план общите си доставки чрез придобиване не само руски, но и азерски, ирански и дори LNG резервационен газ от турската газопреносна система.

България, Словакия, Румъния и Унгария са близо до подписването на меморандум за сътрудничество по проекта EastRing, който предвижда максимален капацитет от 40 милиарда кубически метра годишно и може да бъде класифициран като голям проект на пан-европейско ниво. В същото време българската администрация се стреми да изгради солиден съюз със SOCAR – Азербайджан и обмисля, че възкресението на Набуко е на масата, без да уточнява за плановете и сроковете, които са предвидени.

Трябва да се отбележи, че SOCAR засега определено смята да продължи с доставките си за Турция и попълването на Трансанадолския газопровод (TANAP) и Трансадриатическия газопровод (TAP), с вероятно включване на предложения Йонийскоадриатическия газопровод (IAP). Въз основа на количествата, които могат да бъдат извлечени от полетата в Азербайджан, както и тенденциите за битово потребление е много малко вероятно, че EastRing би могъл да има някакви значителни доставки от Азербайджан в дългосрочен план. За момента България има висящ договор за внос на 1 млрд куб.м годишно с Азербайджан за приемане след 2020 г., осигурени основно чрез междусистемната връзка Гърция-България (IGB), която се планираше да бъде готова до сега. Засега не съществуват сигурни доставки и други споразумения за по-големи количества.

Освен това, самата Европейска комисия е оставила отворен прозорец с възможност за Газпром да попълни количествата по проекта TAP, което означава, че България ще бъде силно зависима от руския газ при всички случаи и в дългосрочен план. Още повече, че проектът ще изисква широкомащабна междусистемна инфраструктура и подземни хранилища във всички участващи държави плюс техните непосредствени съседи, нещо, което изисква значителни капитали и най-важното е следствие на политическа воля и консенсус, който е трудно ще бъде постигнат с толкова много хора и разнопосочни енергийни интереси.

Хърватия, например, има своя собствена национална политика, която има за цел да осигури доставки чрез предложеното съоръжение Крък LNG и гореспоменатият IAP маршрут. Самата Сърбия се подготвя да се окаже въвлечена в Турски поток, надявайки се, че едно отклонение от Гърция през Македония ще достигне до нейна територия. Унгария вече се е привела в съответствие с Газпром и има впечатляващо намаление на цената на газа, докато Австрия има стратегическа цел да се подобри значението на техния газов разпределител (хъб) Баумгартен, което може да бъде постигнато само чрез прагматични и големи проекти за газопроводи.

При всичко това, България явно е влязла в решаващ етап, в който трябва да се поучи от условието, че ще е изключително трудно да постигне своята желана роля като регионален енергиен център, докато не вземе физическо участие в проекти със сериозна материална стойност. Много е вероятно, рано или късно София да надигне глас, за да се включи в Турски поток, който е единственият предложен газопровод, който би могъл да достигне до прага ѝ и има за цел да донесе около 40 милиарда кубически метра газ годишно за европейски доставки.

Този потенциален ход, разбира се, няма да намали зависимостта на България от руския внос на природен газ. Засега има само една обявена официална алтернатива за България наистина да разнообрази вноса и това е да се съобрази с Гърция и да се насочи към международния пазар на втечнен природен газ, за което да използва гръцките пристанища за масово предлагане на LNG в България.

Горната възможност все пак не е истинско решение за София основно по три причини. На първо място, тя ще се зависи от Гърция, вместо от Русия и тази ситуация наистина трябва да предлага някакви особени политическо-геостратегически предимства, които потенциално не биха могли да се предложат от Москва. Второ, за LNG тенденцията е цените да варират и за по-дълги периоди може да бъде много по-скъпо, отколкото руския тръбопровод да доставя газ. По тази причина, въпреки че гръцката DEPA постоянно и дългосрочно предлага на българската страна, последната не беше склонна наистина да се включи в такъв проект. На трето място, самата Гърция гледа на Турски поток положително по принцип, като вече си е осигурила място в TAP, оставяйки към момента LNG-опцията като резервна, ако всички други планове се объркат.

Така може спокойно може да бъде изчислено, че е въпрос на време, преди България официално да признае намерението си да се присъедини към Турски поток, или като неделима част, или като малък партньор. В този смисъл, Южен поток и Набуко така ще бъдат подредени, че да възкръснат, въплътени в един маршрут.

Тогава защо изобщо България се отказа от Южен поток? Кой извърши това спрямо България?

Изводът се налага от замо себе си, че единствената възможна национална стратегия за България остава строителство на собствен LNG регазификационен терминал в свое пристанище заедно с настояване пред американските си “партньори” за подсигуряване на дългосрочно безпрепятствено преминаване на свои газовози през турските проливи, което и днес е възможно. За компенсация на ценовите вариации да построи завод за преработка на природния газ заедно с когенерационна централа и по този начин да стаблизира енергийната система и да осигури равномерна горивна алтернативна база за останалата част от икономиката.

Кой трябва да дойде, за да извърши това просто действие преди България да е изчезнала не само от енергийната, но и от географската карта на света? Онези българи, който ще се поучат от историята и ще защитят Българския национален интерес. Още тук.

Причините за наводненията у нас.

Гледайки картините от затрупаната със сняг половин България, всички ние мислим за това какво може да стане, когато той започне да се топи и водата да се оттича. Екип на БСДД е анализирал причините за наводненията у нас и кой е виновен това да се случва все по-често и с постоянство.
Виновни, от тези, които пряко отговарят за това да ни предпазят, естествено няма! Проблемите, обаче, стават хронични и на хората твърде често им се налага да напускат домовете си, виждайки целият им живот да се превръща в кал.

Необходими са решения, отговорност и действия и то от специалисти, разбиращи проблемите и мотивирани да ги решат.

Картината на случващото се е породена от различни комплексни проблеми, натрупвани с години. Динамичните промени в климата, влияещи на вида и интензитета на валежите са един от тях. За територията на България, средногодишното количество валежи остава непроменено, но се разпределя по съвършено различен начин.
Към днешна дата успяхме да превърнем язовирите в България във Враг Номер Едно, забравяйки, че те са класически хидротехнически съоръжения, резерв за чиста питейна вода, без която животът ни е невъзможен.

При изграждането на язовирите, обемът им се определя от нуждите от вода за определения район и водосборната област, като запълването на този обем е разчетено да се осъществи от определено количество валежи. Част от водоемите са оразмерени да се запълват при снеготопене (планинските язовири), друга част са разчетени на дъждовни количества, според географския район на България.

Към настоящия момент са нужни спешни мерки в няколко направления:

1.Оценка на състоянието на всички съществуващи язовири и микроязовири с идентифициране на тяхното предназначение: битово водоснабдяване, напояване, енергийни нужди. Това включва и установяване на собствеността, както и пряко отговорните за състоянието на съоръженията лица.

2.Басейновите дирекции в цялата страна да изготвят карти, отразяващи вредното въздействие на водите (според действащото законодателство), в изпълнение на приетите европейски Директиви за оценка и управление на риска от наводнения. Тук трябва да се отбележи, че срокът за това беше края на 2011 г.!!!

3.За съотвените райони, обслужвани от конкретните водоизточници подробна и точна база данни за брой на населението, текущо състояние на промишлеността, селското стопанство и перспективите според интегрираните планове за развитие до 2030 г. Всичко това ще даде ясна представа за нуждите от водоснабдяване на даден район за период от около 15 години, което ще бъде времеви хоризонт за всички мерки, които ще се предприемат за разпределение и управление на водните ресурси.

4.В същите райони да се анализира развитието на канализациониите системи за същия период от време, с цел изясняване на капацитета на отвеждащите съоръжения. В настоящия момент все още има населени места без цялостна канализационна мрежа, което е още една от причините за наблюдаваните събития, заедно със свлачищата. В рамките на този анализ ще се изяснят и нужните мерки по отношение на речните корита.

След систематизирането на тази информация, следва да се изработи и цялостен план за страната с набелязани в него конкретни мерки:

- оценка на нуждите от съхранение на свободни водни количества в язовирите с цел изработване (актуализиране) на цялостна стратегия по отношение на реконструкцията на съществуващите и изграждане на нови хидротехнически съоръжения;
- система за контрол и санкции по правилата за стопанисване и ползването на хидротехническите съоръжения;
- въз основа на цялостното проучване на реките да се предвиди брегоукрепване и корекции в долните им течения. В случай на доказани нужди да се предвидят водни компенсатори (обеми за временно запълване), с цел овладяване на високи вълни;
- да се осигурят системи от безнапорни канали за напояване (свързани с микроязовирите), която да служи като естествен облекчител при високи води.

След конкретизирането и одобряването, в резултат на широко обществено обсъждане с ползване на подходящи интернет платформи, на предложения комплекс от мерки, те следва да бъдат остойностени по етапи на прилагането им и спешно осигурени финансово с различни инструменти (еврофондове, държавни инвестиционни заеми и др.). Най-доброто финансово-инвестиционно решение, обаче, се нарича Публично-частно партньорство. Тогава държавата или общините не харчат безконтролно публичните средства и не губят собствеността си, а след договорения период за възвръщане на инвестираните средства от частния партньор, съоръженията се връщат в разпореждане на държавата и общините. Ние, от БСДД, сме за спиране на безконтролното и безогледно погубване на средства от данъкоплатците чрез необосновани инвестиции и разходи и за насочването им директно към българските граждани. По този начин, чрез засилване на потреблението, както и друг път се е случвало в най-новата история на България, за много кратък период от време може да бъде възстановена икономиката и преустановена демографската катастрофа за българската нация.

Нашата България!

Това е Нашата България!
Такава, каквато я обичаме, каквато я сънуваме, за която мечтаем, с която живеем и за която тъгуваме, която искаме да видим силна и грижовна за всеки от нас, която да изграждаме и благоукрасяваме. Защото днес повече от всякога имаме нужда от свободата си и от възстановяването на Българския Национален Идеал, станал реалност преди 137 години със саможертвата на хиляди герои.
С поглед, отправен към бъдещето на нацията, през очите на собствената ни съвест, нека отбележим Освобождението на Нашата България!
Честит празник, скъпи сънародници! Честит 3-ти Март, Българи!

НАЧАЛО!!! Гръцкото правителство призова за радикално нова социална политика с БАЗОВ ДОХОД.

В писмото, изпратено от гръцкия финансов министър Янис Варуфакис до Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ, както се твърди - 45 минути преди понеделник, крайния за срок за правителството - е бил включен един решаващ ред, който би могъл да промени изцяло социалната система на страната.

Ако формулировката успее, страната може исторически да предефинира начина по който гледаме на съвременната социална държава. (това в по-пълен и завършен вид исторически може да направи и България на следващите парламентарни избори, бел.ред.)

Предложенията, които според сведенията, сега са приети от Еврогрупата и предадени на националните правителства за гласуване на удължаване спасяването на Гърция, са съдържали редица очаквани мерки, включително пресичане на избягването на данъци и подобряване на събираемостта им. Но също така е имало едно предложение, което демонстрира малко по-нетрадиционно мислене.

Ето го:

"Да се установи по-близка връзка между пенсионния принос и дохода, опростяване на социалните помощи, засилване на поощренията за деклариране на платен труд и предоставяне на целева помощ на работещите между 50 и 65 г., включително чрез схема за ГАРАНТИРАН БАЗОВ ДОХОД, така че да се елиминира социалният и политически натиск за ранно пенсиониране, което пренатоварва пенсионните фондове".

Това може да изглежда като технически пасаж, но говори за един от ключовите дебати за бъдещето на социалната политика в целия развит свят. Гърция се опитва да създаде ситуация, в която хората, на възраст между 50-65 г. да остават на пазара на труда, дори и по време на (потенциално продължителни) периоди без работа.

Решението? Гарантиран Базов Доход.

Ето как работи той. Базовият доход е плащане от държавата, което се предоставя на отделните граждани, без проверка на доходите или без задължение за работа. За своите поддръжници базовият доход е начин за предоставяне на минимален жизнен стандарт за всички граждани по небюрократичен и директен начин.

Докато неговите поддръжници са с левичарски уклон, той също получава подкрепа и от либертарианските десни, които го възприемат като начин за заобикаляне на проблема с правителството, опитващо се чрез сходни мерки да постига конкретни социални резултати. Както написа миналата година Сам Боуман, заместник-директор на Института Адам Смит:

"Идеалната социална система е базов доход, заменящ съществуващите правителствени програми за борба с бедността (данъчни кредити и повечето от това, с което се занимава Министерството на труда и пенсиите, освен с пенсиите и детските надбавки, бел.ред. у нас и с пенсиите и с детските) ... Както и настоящата системата за помощи, това ще създаде осигурена среда, но ще бъде елиминиран "капанът на помощите", където хората се демотивират, защото губят помощите си в размер, колкото е и заплащането което биха печелили чрез работа". (тогава наистина няма за какво да работят, което не е валидно за Базовия доход, защото заплащането за труд е над него, не го замества, бел.ред.)

Концепцията е да се заменят заплетените социални системи, изграждани постепенно в продължение на десетилетия, с просто месечно заплащане директно в сметките на хората. В страна, страдаща от висока безработица и в резултат от забележителен спад в потреблението на вътрешния пазар, такава схема би могла да предложи опора на потреблението в Гърция (същото е у нас, бел.ред.). То ще осигури доверие на лицата за бъдещи доходи и ще донесе облекчаване на част от "хуманитарната криза" която в момента се понася от Гърция. (в България е още по-тежка, със 70% работещи бедни, бел.ред.)

Според писмото, една от ключовите платформи в плановете на воденото от Сириза правителство за справяне с хуманитарната криза в страната, е да "оцени пилотната схема за Гарантиран Минимален Доход (досегашна пробна схема, различна от Базовия доход, бел.ред.) с оглед разширяването й в национален мащаб".

Това няма да е първата страна, която флиртува с такава идея. Миналата година Кипър, вледствие на своята собствена икономическа криза, прие нов закон предоставящ Гарантиран Минимален Доход от € 480 на месец на семейства с ниски доходи. Макар че системата бе отрупана с технически проблеми. Другаде, по-амбициозно, народно движение в Швейцария, призоваващо за месечно заплащане от 2500 швейцарски франка (£1,700), получи нужните за предизвикване на референдум по предложението над 100 000 подписа (ще бъде проведен през 2016г., бел.ред.).

Става въпрос, всъщност, за предефиниране на концепцията, преобладаваща в схващанията на съвременната социална държава, че целта на социалните помощи е да се поддържат хората "годни за работа". Това може да е било подходящ израз за времето си, но съвременните общества са развили различни очаквания за качеството на живот, което гражданите би трябвало да получават.

Да си просто годен за работа, вече не се вписва в тях.

В случая на Гърция изглежда, че такава схема първоначално ще бъде насочена към хората в предпенсионна възраст, за да се попречи на ранното им пенсиониране - давайки им доходи, които те така или иначе ще изтеглят от държавния пенсионен фонд.

Това може да е една малка стъпка от гледна точка на това, което привържениците на Базовия доход се надяват да постигнат, но тя може да следващият важен ход за доближаване на концепцията към обсъждане в широк обществен формат.

Превод Борислав Сотиров
Редакция БСДД