За 25 години управлението на държавата доказа, че е неспособно да ангажира хората със смислена работа, от която да печелят и да живеят добре. Предприемачеството има нужда от свобода, а държавата има нужда от контрол. Време е гражданите да се ангажират с това, елитите доказано не могат. Въпросът е кога народът-суверен ще го поиска? Колко живи овце трябва да останат, за да се събудят останалите?
Първи май – ден на работещите бедни.
Според последните официални данни 3 800 000 българи живеят с доходи под 360 лв. на месец, което е прието за праг на бедност у нас, въпреки че при цената, която плащаме за режийни, храна и облекло, този праг е откровен сарказъм.
Тази цифра съставлява над 50 % от населението и включва и работещите бедни. Данните не са стряскащи. Те са апокалиптични. На този фон в последните дни се говори за шоково поскъпване на парно, топла вода и електричество – между 30 и 47 %. Като изключим цифрите и се вслушаме в “експертите”, те препоръчват увеличаване на минималната работна заплата и преквалификация. Добре, ще я увеличат – с 5, 50 или с 80 лв. Има ли някой останал що-годе разумен човек, който да вярва, че това увеличение ще го спаси от бедността? Или е поредният опиат, който да приглуши надигащото се социално напрежение и да приспи съзнанието ни с някое и друго подаяние? Защото в отчаянието си човек разчита и на 5 лева, били те и унизителни. Няма решение на този проблем в една ограбена държава, в която същите, които 25 години крадоха, сега се опитват да се правят на спасители, ако не се смени системата на доходи.
Да погледнем на Базовия доход чрез няколко отговора на най-често задавани въпроси.
Първо ще срещнем неразбиране. Скептицизмът идва от масовата умора да мислим и от пълното обезверяване на изтощените от бедност и страх българи.
После ще срещнем много силен отпор – от онези, които не искат да пуснат кокала и да напуснат хранилката, която всички ние пълним с труда си. Както и от онези, които създават нови и нови креации на стари партии, за да разсейват вота на гласоподавателите, с единствената цел не да влязат във властта, а да запазят властта на поръчителите си, извличайки след това дивиденти и за себе си.
Ще се опитам в този кратък текст да обясня достъпно и разбираемо за всички защо БАЗОВИЯТ ДОХОД е единствената алтернатива на фона на цялото безплодно говорене на политиците и имитацията на мерки за справяне с бедността. Текстът е първа част от поредица, която да даде отговори на най-често задаваните въпроси.
Задавате въпрос: За какво ми е да работя, ако имам Базов доход?
Този въпрос е най-често срещаният, в това число и от страна на работодателите, които имат своите опасения да не загубят работниците и служителите си.
Отговор: Представете си, че имате 500 лв. гарантиран от държавата Базов доход на месец. Тези средства ще може да ви стигнат да покривате основните си нужди – да платите сметките за ток, вода, да си купите храна, да платите данък, например.
Но нищо повече. Тези средства за достойно съществуване няма да са достатъчни за средния и висок клас на живот. Те ще ви гарантират, че няма да гладувате. Няма човек, който не би искал да се развива и да печели пари, особено ако не е поставен в унизително състояние на бедност. Бедността убива всяка инициатива. Бедността ви кара да се страхувате за работното си място и да търпите унижения, а не да бъдете продуктивни.
Митовете за мързеливия българин не са нищо повече от умишлено скалъпено обяснение, което да оневини липсата на адекватни мерки за справяне с бедността. Българинът не е мързелив, а унизен. Всеки от нас, поставен в ситуация на работещ беден или безработен, се е сблъсквал с примирението да приеме каквито и да било условия на труд и заплащане, само за да има с какво да нахрани децата си.
Базовият доход гарантира необходимия минимум, за да не бъдем повече унижавани и гладни. Оттук нататък всеки ще може да избере – дали да работи и да осигурява благосъстояние за себе си и семейството си или да живее единствено и само с тези средства. Като се има предвид устройството на човешката психика, независимо дали се отнася за българи или граждани от други държави, това, което е безспорно доказано, е стимулът на хората да развиват своите умения, да постигат професионални успехи, да бъдат креативни и предприемчиви, когато нямат страх от бедност и унижение.
Друг често задаван и напълно основателен въпрос е този за малцинствата.
Питате: И ромите ли, повечето от които сега живеят само от социални помощи, а не плащат ток, вода, данъци, ще получават Базов доход?
Отговорът на този въпрос е да. Всеки български гражданин ще има Базов доход. Но и всеки български гражданин ще е длъжен да си плаща разходите и данъците. За тези, които не го правят вече ще могат да се прилагат всички налични и бъдещи закони без никакви оправдания, които да спрат веднъж завинаги живеенето на едни върху гърба и труда на други.
Ромите ще бъдат поставени наравно с всички останали български граждани и така ще им бъде отнето оправданието за неплащане или криминална дейност, която сега те оправдават с бедността и безработицата.
Нещо повече – ако едно ромско семейство има 5 деца, например, то и всяко българско семейство, осигурено със същия базов доход, ще може да си позволи да има повече деца, тъй като за децата този доход също е гарантиран. По този начин ще се стимулира раждаемостта и родителите няма да имат затруднения да отглеждат децата си, дори ако единият родител не работи.
На следващо място идва въпросът: Откъде ще дойдат средствата за Базовия доход, след като България е бедна държава?
Отговорът на този въпрос се корени в дълго и умишлено насажданата заблуда, че България е бедна. Нашата родина не само има природни ресурси, залежи и невероятни възможности. Десетилетия обаче тези ресурси се управляват неправилно, експлоатират се от чужди компании и при неизгодни за България договори, а българските производство и земеделие все повече западат, стопаните фалират, корпорациите превземат пазара, на който все по-малко се срещат български продукти.
Нещо повече, средствата, с които сега разполага държавата ни – европейски помощи и субсидии, средства от държавния бюджет и т.н. – не се разпределят правилно, в много случаи “по втория начин”.
Базовият доход залага на съвсем нова данъчна политика, която почива върху облагане с данък на потреблението, а не на труда и доходите. По този начин се осигурява не само социална справедливост, която към момента напълно липсва в нашето общество и пропастта между богати и бедни се увеличава с всеки изминал ден. По този начин хората, които имат желание да се развиват и да допринасят за семействата си и за обществото, ще могат да бъдат включени, а хиляди други няма да са принудени да работят при унизителни условия – без осигуровки и договори или пък с недопустимо дълго работно време.
Много важен елемент от тази съвсем нова данъчна политика е облекчението за работодателите, тъй като с въвеждане на Базовия доход отпада и понятието “минимална работна заплата”. Постоянното увеличаване на минималната работна заплата, което сега се използва като залъгващ инструмент, чрез който управляващите с години се опитват да ни внушат, че е борба с бедността, трупа тежест върху работодателите, откъдето се увеличават сивата икономика, нечовешките условия на труд, укриването на осигуровки и т.н.
За да не стане много дълго за четене, в тази първа част относно въпросите, които задавате по Базовия доход, ще дам отговор на още само един от тях, според мен от изключителна важност, а именно: Как Базовият доход ще се отрази на малкия и средния бизнес?
Всеки бизнес и неговият успех са резултат от потреблението, а потреблението не може да се увеличава, ако сме бедни и неплатежоспособни. Именно по тази причина, развитието на малкия и средния бизнес е в пряка зависимост от всеки от нас и нашите възможности да ползваме неговите продукти и услуги. В този смисъл Базовият доход не само ще стимулира потреблението и ще осигури просперитет за малките и средни фирми и предприятия, но вследствие от увеличените им възможности, те ще могат да отварят нови работни места, да развиват нови идеи, да наемат и обучават хора.
В заключение ще кажа, че системата на Базовия доход е неразделна и взаимосвързана с цялостното държавно и икономическо устройство. Много хора не разбират колко възможно и достъпно е тя да бъде въведена. Ние не сме откриватели, това е мащабна европейска инициатива, която заема все повече място в умовете и желанията на хората. Трудно е да се обясни само чрез въпроси и отговори как би работила нашата идея за Директна демокрация, Базов доход и Енергийна икономика. Но всеки, който се интересува, който иска промяна, който повече не желае да се страхува и да живее в несигурност и бедност, може да потърси информация в интернет и тук, на нашия сайт.
Автор: Лидия Делирадева, Електронен Референдум
Редакция: БСДД
Честит Празник, Първи май – Международен ден на Базовия доход.
Традиционно на 1 май се отбелязва Денят на труда. Изправени пред реалността, трябва да признаем, че всеки ден стотици работни места се закриват завинаги. От друга страна, нараства броят на работещите в неформалната икономика. Имаме предвид най-големите групи неформални работници, като надомни и домашни работници. Безработицата расте с постоянни темпове и този процес е необратим, защото се корени във внедряването на новите технологии, автоматизиране на производствените процеси и политиката на глобализация и максимизиране на печалбите. Няма свободен пазар на труда, когато на практика всеки е принуден да търси работа на всяка цена.
Денят на труда не трябва да е ден, в който да искаме „повече работни места“, когато това няма как да се случи вече. Денят на труда трябва да е ден за освобождаване от ненужен труд, принудителен труд, от експлоатацията, от недостойното заплащане. Той трябва да е празник на намалената работната седмица и получаване на повече време за дейности, които развиват творческия потенциал на човека и трудовата реализация на неговото семейство.
Затова от 5 години, в цял свят Първи май се чества като Ден на Базовия доход, като еволюционна алтернатива за по-добро и справедливо общество. Базовият доход e необходима предпоставка, която позволява на хората действително да избират кога да влязат или излязат от пазара на труда и следователно да има наистина свободна икономика.
Първи май е ден на признание на приноса на работническите и гражданските движения и техните борби и постижения през годините.
Ако някога синдикатите са създадени от неформалните работници и са дали власт на работниците, договаряйки 40-часова работна седмица и 8-часов работен ден, то сега глобализацията и технологичният прогрес унищожиха способността на синдикатите да извършват промяна. Докато автоматизацията на работната сила продължава с темп, при който ще елиминира половината работни места за следващите 20 години, Безусловният базов доход представлява способността да се овласти трудът на всеки индивидуално, особено актуално и необходимо е за самонаетите надомни работници.
Способността да кажеш „не“ на работодател би имала неопровержим ефект върху увеличението на заплатите, подобряването на условията на труд и социалните придобивки и пр.
Постижението на Базовия доход е постижение на нов договор между работодател и работник, включително правото на работника да бъде свой собствен работодател. Това би означавало нова ера на иновации и предприемачество, при която всички са свободни да преследват целите, които желаят, и всяка работа се признава по своята обществена стойност, а не само наемният труд, както е сега.
Базовият доход е бъдещето на работническото движение и гражданското участие в труда и управлението, към което да се стремим през 21 век. Системата с Базов доход у нас е напълно възможна още днес и въвеждането й зависи от обществено-политическата воля на мнозинството от българските граждани.
Цветелина Каляшева, Фондация „Синята птица“ – член на Европейската асоциация за Безусловен базов доход, tsvetelina.kalyasheva@thebluebird.org
Георги Неделчев, Съпредседател на Българско Сдружение за Директна Демокрация, contact@budd.bg
Проф. Кръстьо Петков, Председател на УС на Съюза на икономистите в България, unieconom@abv.bg
Виолета Златева, Синдикат на самонаетите и неформалните работници, violetazlateva@gmail.com
Лидия Делирадева, Електронен референдум, reklama@bgreferendum.bg
Тони Баждаров, Участник в Европейската гражданска инициатива за Безусловен базов доход, предприемач, tbajdarov@gmail.com
Американците започнаха да се връщат оттам, накъдето ние сме се запътили.
Chipotle (Чипотъл) става първата голяма верига за бързо хранене, свободна от ГМО. Веригата предприе изключително важна крачка след като обяви, че ще премахне генетично модифицирани съставки от менюто си. Тя ще определя тенденциите с предоставяне на по-добро качество на храните, като се стреми да опазва околната среда. Това вероятно е също толкова страхотно, колкото бурито да бъде доставено директно до вашата врата.
"Chipotle са стъпили на безкрайния път за набавяне на най-висококачествените съставки, които ние можем да намерим. С течение на годините, когато научихме повече за ГМО, ние решихме, че използването им в нашата храна не се привежда в съответствие с тази визия ", съобщиха от веригата за бързо хранене. "Chipotle беше първата национална компания с ресторанти, която разкри съставките на ГМО в храната си и сега ние сме първите, които готвим само с не-ГМО съставки."
От днес, 1831 ресторанта Chipotle използват не-ГМО царевица и са преминали от соево олио към свободни от ГМО слънчогледово олио и олио от оризови трици за своето готвене.
В изявление Chipotle отбелязва, че "93% от царевицата, отгледана в САЩ през 2014 г. е била генетично модифицирана. Това включва 76 процента от царевицата, която е едновременно хербицидо устойчива и пестицидо произвеждаща, като останалата част е с инженерство за една от тези черти. Деветдесет и четири процента от соята, отгледана в САЩ през 2014 г. е била модифицирана за устойчивост на глифозат."
"Като се имат предвид опасенията около тези видове ГМО и химикалите, свързани с тях, ние почувствахме, че е особено важно да се търсят не-ГМО съставки, когато е възможно", добавят от Chipotle.
Здравните опасения за генетично модифицираните храни са спорен въпрос: много привърженици казват, че са безопасни, но много други са изразили възмущението си. Световната здравна организация наскоро определи глифозат-а като "вероятно канцерогенен за човека." Защитниците на околната среда са загрижени за разрушаването на селското стопанство с генетично модифицирани култури, както и на околната среда.
Важно е да се отбележи, че докато месните и млечни продукти в Chipotle идват от животни, които не са генетично модифицирани, все още има такива, които са хранени с ГМО-фуражи. Техните напитки съдържат също генетично модифицирани съставки, включително съдържащите царевичен (глюкозо-фруктозен) сироп, направен от ГМО царевица. Въпреки това, Chipotle казва: "Ние работим усилено върху това предизвикателство и осъществихме значителен напредък. Например, 100% от говеждото месо от хранени с трева животни, което се сервира в много Chipotle ресторанти не е от животни, хранени с ГМО-зърно или друго зърно."
Компанията със своята здравословна ориентация съзнателно е работила в продължение на няколко години, за да се отстранят ГМО от менютата. През 2013 г. те разкриха всички съставки на менюто си, съдържащо ГМО и бяха първата такава верига ресторанти.
"Това е още една крачка към вижданията, които имаме за промяна на начина, по който хората мислят и консумират бързата храна", заяви Стив Елс - изпълнителен директор, пред New York Times. "Само защото храната се сервира бързо, не означава, че трябва да се прави с евтини суровини и съставки, високо преработени, с консерванти, пълнители и стабилизатори, изкуствени оцветители и аромати."
Ресторантите са направили много стъпки, за да хранят своите клиенти по-съзнателно. През декември миналата година, Chipotle извади свинското месо от менюто си в стотици от обектите си след одит на своята верига за доставки, която показа, че месото е от свине, отглеждани в затворени помещения.
Chipotle не са просто загрижени за осигуряване на по-добро качество и етично отгледани храни за потребителите, те също така се стремят да опазват околната среда. През март, Chipotle предупреди клиентите и инвеститорите, че изменението на климата би могло евентуално да повлияе върху наличността на някои съставки, които отиват в бурито гарнитурата като специфичното гуакамоле, например.
"Индустриалните ферми и фабричното земеделие произвеждат тонове отпадъци, които разрушават почвените хранителни вещества", се казва в изявление на компанията. "Това изглежда много лошо за нас. Така че, ние работим усилено, за да набавим нашите съставки по начини, които защитават нашата малка планета."
Българската природа е изключително благодатна за този нов тип земеделие. Подобни обществено и социално ангажирани компании засега липсват от нашия малък пазар, главно заради ниската покупателна способност на населението и демографската катастрофа.
Българската директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика може рязко да промени това положение. Продължението тук.
Свободата на печата у нас.
Свободата на печата у нас все така е под въпрос. Изненадани няма, мерки - също. Застоят е гарантиран.
България заема 75-о място в света и 32-ро място в Европа по свобода на печата в класацията на американската неправителствена организация "Фрийдъм хаус" след страни, като Монголия, Унгария, Мали, но преди Румъния, Хърватска и Македония.
Според "Фрийдъм хаус"свободата на печата по света е ударила десетгодишно дъно през 2014 година, а българските медии заедно с тези в още около 70 държави са определени като "частично свободни". Според доклада на организацията едва 14% от световното население живее в страни с реално действаща медийна среда.
Един от авторите на доклада – Елън Ахекян, коментира, че една от най-обезпокоителните тенденции в България, е концентрацията на собственост, "особено в ръцете на "Нова българска медийна група", най-вече като се има предвид, че собственикът е депутат (бел.ред. Делян Пеевски), за когото се знае, че подкрепя партията, която е на власт".
Според нея обаче въпреки продължаващите лоши практики в бранша, през 2014 г. в медийния сектор у нас се е наблюдавало известно подобрение заради намаляването на броя докладвани нападения над журналисти.
Резултатът от това е една точка подобрение за България в новия доклад на "Фрийдъм Хаус", заемайки 75-о място в класацията. В същото време Елън Ахекян посочва, че според данните, властите в страната ни изглежда са толерирали заплахите срещу журналистите.
"Фрийдъм хаус" отчита влошаване на средата на Балканите. В различните страни има някои общи практики, като например използването на законите за клевета обида от бизнесмени и политици като оръжие срещу критиките към тях. Налице и редакционен натиск от политически лидери и медийни собственици, което води до автоцензура. Освен това журналистите са подложени на заплахи и нападения срещу тях, като виновните остават ненаказани.
Собствениците на медиите обслужват собствените си интереси
"Фрийдъм хаус" посочва, че като цяло правителствата използват законите си в областта на сигурността и за борба срещу тероризма като претекст да запушват устата на критици.
Освен това групи за натиск и престъпни групировки използват все по-безсрамни тактики, за да сплашват журналисти, а собствениците на медии опитват да манипулират съдържанието на информациите, за да обслужват собствените си политически или икономически интереси:
"Една от най-притеснителните тенденции е мобилизацията на демократични страни срещу пропагандата на авторитарни режими и войнствени групировки. Опасността идва оттам, че вместо да насърчават честна и обективна журналистика и свобода на информацията като адекватен антидот, демокрациите прибягват към цензура и своя собствена пропаганда", каза , отговорничката за доклада Дженифър Дънам.
Норвегия, Швеция, Белгия с най-свободни медии
От разгледаните в доклада 199 страни и територии, 63 са оценени като "свободни" за информационни медии, 71 като "частично свободни" и 65 като "несвободни".
В едва осем страни през 2014 година се наблюдава подобрение на ситуация, докато в 18 са засечени практики, които говорят за влошаване на средата. По-значима негативна тенденция има в Турция, Унгария, Гърция, Сърбия и други.
Според класацията пресата е най-свободна в Норвегия, Швеция, Белгия, Финландия, Холандия и други. В дъното са Туркменистан, Узбекистан и Северна Корея.
Оценката на САЩ се е понижила заради арести, тормоз и жестоко отношение към журналисти от полицията по време на протестите във Фъргюсън, щата Мисури.
mediapool.bg
Под прикритието на цирка с ТВ7...
Днешните драми ще имат много сериозни последици.
http://politics.actualno.com/Pod-prikritieto-na-cirka-s-TV7-NS-promeni-drastichno-dva-vajni-zakona-news_470416.html
ГМО - храните идват!
Европа се предава бавно и мъчително! ГМО-храните идват! Брюкселският бизнес с лобизма процъфтява...
Вашингтон, САЩ - Следвайки своето предложение да позволява на държавите-членки на ЕС да НЕ внасят ГМО-храни, Европейската комисия на 24 април одобри 17 ГМО за внос, включително високоолеиновата соя.
Каква формулировка само!
Заедно със соевите сортове Plenish и Vistive Gold, ЕС одобри Дикамба(хербицид)-толерантна и омега-3 соя, всички от които са били в процес на одобрение за ЕС от няколко години. Високоолеиновата соя ще предостави на преработвателите на храни за пържене и печене качествата, които са им необходими за мазнините, без необходимостта от частично хидрогениране, създаващо транс мазнините. (замества се една отрова с по-голяма, б.р.)
"От една страна, ние сме щастливи да видим тези ГМО най-накрая да получат одобрение от Комисията след години на отлагане", казва Ричард Уилкинс от Американската асоциация за соя (ASA), първи заместник-председател. "От друга страна, обаче, това съобщение означава малко, ако ЕС ще продължава в сегашния си ненаучен и бавен процес на одобрение за нови сортове, развити благодарение на биотехнологиите. Днес повече от 40 допълнителни приложения на ГМО за внос, подадени от различни фирми, все още отлежават в системата на ЕС."
Уилкинс казва също, че даването на възможност на държавите-членки да "отказват" вноса на храни с ГМО характеристики е гигантска крачка назад.
"Ние вярваме, че ако това предложение се приеме, то би било в явно нарушение на задълженията на ЕС в рамките на Световната търговска организация и ще има отрицателно въздействие върху износа на соя от САЩ в Европа", заявява Уилкинс. "Отново, всеки път, когато видите развитието на модерна селскостопанска биотехнология, задълбочена като одобрение за внос на чужд пазар, това е крачка напред, от която нашите земеделски производители се възползват. Но като цяло, тази седмица показа, че все още имаме да извървим дълъг път в Европа."
Гражданите на Европа трудно намират сили да се противопоставят на партокрацията. Липсващата Директна демокрация оголва редиците на гражданството за достъпа на корпорациите. Докога и докъде? Четете още тук.
Директната демокрация в България – част 1-ва.
Знаете ли защо днес в България не работи директната демокрация?
Защото ние смятаме, че хората правят референдуми. А всъщност референдумите правят и моделират мисленето на хората и обществото.
Неотдавна българският президент се обяви за промени в изборните правила с думите: „Инициативата за национално допитване ще отключи пряката демокрация“. Нищо подобно няма да се случи. Тъй като според сега действащия Закон за референдумите (Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление) има редица трудности и ограничения за гражданските инициативи за провеждане на референдуми.
Да вземем за пример изискването за брой подписи – според Чл. 10, ал. 1, т. 5 от Закона, предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права, а според ал. 2 Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 500 000 български граждани с избирателни права.
Всички знаем, че събирането на такъв огромен брой подписи е почти непреодолима задача, може би по силите единствено на добре организирана партийна мрежа, разполагаща с хора в цялата страна. Какъв е смисълът на такова изискване, ако то не е умишлено заложена спирачка, при положение че при провеждането на съответния референдум така или иначе ще се чуе гласът на огромен брой хора?
По сега действащия закон в България има още няколко значителни пречки пред прилагането на вота на гражданите на национално ниво, а именно:
Приемане или отхвърляне на предложението - предмет на референдума, заложено в Закона
Чл. 23. (1) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.
(2) Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, национален референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от две години от датата на произвеждането на референдума.
(3) Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.
Оспорване на резултата от референдума
Чл. 24. Законността на резултатите от национален референдум може да се оспори от лицата по чл. 10, ал. 1 и 2 (имат се предвид 1. не по-малко от една пета от народните представители; 2. Президента на Републиката) в 7-дневен срок от обявяването им от Централната комисия за произвеждане на национален референдум пред тричленен състав на Върховния административен съд, който се произнася с решение в 14-дневен срок. Решението на тричленния състав може да се оспорва пред 5-членен състав на Върховния административен съд, който се произнася с решение в 14-дневен срок.
Какъв е изводът от цитираните законодателни ограничения в българския закон?
Елементарно – дали поради недостатъчно обмисляне и проучване на европейския опит или поради умишлено въвеждане на тези ограничения, за да не се допусне прекалено влияние на гражданския глас в държавната и местната власти (склонни сме да приемем второто), тези ограничения не водят до стимулиране на гласуването при един евентуален референдум.
Помислете, какво би било, ако гражданите знаеха, че няма законови ограничения за приемане на техния вот. Дали не биха били много по-активни в гласуването, в случай че гласът им ще бъде приет за окончателно решение, без допълнителни обструкции? Дали при липса на тези ограничения не биха приели въпроса на референдума като своя лична отговорност? Именно по този начин – с премахване, например, най-малко на изискването за брой гласували, отговарящ на участвалите в последните избори за парламент, ще се стимулира и гражданската активност при гласуването – хората ще знаят, че няма връщане назад, ако не са дали гласа си.
България след вчерашния ден и вековният арменски въпрос.
Преди 100 години Османската империя се включва в Първата Световна Война като съюзник на Централните сили (Австро-Унгария и Германия) срещу Антантата (Англия, Франция и Русия). Това означава, че както е обичайно за войните, в които противници са Османската и Руската империи, военни действия се водят на Кавказкия фронт, чиято най-гореща точка по онова време е именно територията населявана от арменци. Във връзка с това и двете Империи решават да изтеглят арменското население от двете страни на границата.
Целта е да се опразни зоната за сражение като се постави “в безопасност“ цивилното население, както и да се предпазят въоръжените сили от евентуална предателска дейност на благосклонно настроеното към Русия християнско население. По данни посочени от Робер Мантран в неговата “История на Османската Империя” само 120 000 души оцелели и достигнали лагерите в Хама, Хомс и Дамаск. Колоните на депортираните оредявали с всеки изминал ден. Преброени са 200 000 в Даир-ез-Зор, 50 000 в Алепо. От другата страна, 300 000 души са достигнали в Кавказ, благодарение на руската окупация. Не може да бъде посочен точният брой на жертвите – между 300 000 до 600 000, а според други 1 000 000, дори 1 500 000.
Участието на Османската империя в Първата световна война завършва с нейния крах като имперска държава. Съгласно сключеното Мондорско примирие тогавашната държава се задължава да изтегли войските си от всички свои арабски провинции и други нейни територии. Да демобилизира своята армия с изключение на един малък контингент, да предаде военноморския си флот, да върне всички военнопленници, да предостави на Антантата контрола върху всички свои железопътни пътища, морския транспорт, пощата, телеграфа, на Антантата се признава правото да окупира зоната на Проливите, тунелите в планините Торос в Югоизточен Анадол и всеки друг обект по свое усмотрение. След това се създава нова национална държава – Турция от всеизвестният Мустафа Кемал Ататюрк.
Тези встъпителни редове са кратка историческа справка за ужасяващите събития, които са причина за едно гласуване на българският парламент в слънчевия петъчен ден 24 април. Точно сто години от началото на трагедията. Трябваше да се гласува Декларация, която да признае арменския геноцид за… геноцид. Разбира се, едва ли някой се съмнява, че това гласуване е инспирирано от политически сили, чиито щаб кварири не са в София. Вече 24 държави, сред които Германия, Франция, Италия, Гърция, Русия, Аржентина и др. са признали извършеното за геноцид, въпреки недоволството на Анкара. Първите, които официално го признават са Уругвай през 1965 г., следват ги Кипър през 1975 г., след като Турция анексира северната част на острова, като кипърците дори инкриминират отричането, че това е било геноцид. Държавите, които официално са признали това “масово изтребление” за геноцид до 2005 г. са малко и без особено влияние в световната геополитическа игра. След тази година постепенно и големите играчи се включват в “признаването”.
Това развитие на нещата, може да бъде свързано с възкачването на Реджеп Таийп Ердоган и неговата Партия на Справедливостта и Развитието на власт в Турция. Политическата платформа на Ердоган е определяна като Неоислямистка. Това всъщност означава, че след почти 90 години господстване, светските и прозападни идеи, които налага Ататюрк са слезнали от дневния ред. Религията възвърна част от позициите си, а Османското минало беше възприето като наследство на Турция. По този начин Ердоган иска да повдигне престижа на страната си, която е в страхотен икономически подем през новия век. Нарасналите възможности на държавата се превръщат в повишени амбиции, които са отразени от новата Ердоганова идеология.
Паралелно с тези промени тече процес на постепенно централизиране на властта в страната и поетапно елиминиране на политическите противници на Неоислямистите. Това превръща Турция в сериозен играч на регионалната геополитическа сцена. Важната географска позиция, силната армия, икономиката на страната, която е 14-та по големина в света и имперското минало, кара турските политици да се опитват да играят своя собствена, независима политика на международната сцена. Припомняме, че Турция беше основен съюзник на НАТО по време на Студената война. Страхът на Турската държава от гиганта СССР, я караше да търси закрила от евентуални посегателства при другата супер-сила – САЩ, но разпадането на Съветската държава освободи Турция от тази тежест.
Днес Турция наистина успява да води независима политика, въпреки продължаващото си формално участие в НАТО. Тя отказа да предостави своите бази за въздушни удари срещу Ислямската държава, както по-рано отказа участие във военната операция срещу Ирак. Промени позицията си спрямо Израел, като до скоро беше сред малкото мюсюлмански приятели на еврейската държава. Опитва се да съсредоточи голяма част от енергийната инфраструктура по традиционното трасе Изток-Запад и се опитва да се конкурира с Ислямската република Иран и Кралство Саудитска Арабия за първенство в мюсюлманския свят. Освен положителни страни, воденето на независима външна политика има и отрицателни страни и Турция ги усеща с пълна сила.
Гореспоменатите регионални конкуренти, както и традиционните геополитически играчи, САЩ и Русия, се опитват да сдържат амбициите на развиващата се държава. Това става чрез използването на широк инструментариум от политически, икономически и социални “хватки”. Признаването на Арменският геноцид е една от тях. По този начин се цели формирането на необходимо обществено мнение по света, сближаване на регионалните християнски държави срещу Турция и придобиването на още един “коз” при евентуални преговори с Турция от всякакъв вид. Арменският геноцид не е единствената акция, която цели сдържането на Ердоган. Във вътрешната политика избухват скандали за корупция, протестите в парка “Гези” и др.
Покрай границите на Турция гори конфликтът в Сирия и Ирак, а кюрдското малцинство там е активно въоръжавано и обучавано във военно дело от различни сили. Това силно притеснява правителството в Анкара, заради многочисленото кюрдско население в източната част на страната, което там е мнозинство. Това накратко е геополитическото положение на Турция днес, като тук не се стремим да сме изчерпателни, а само да очертаем причините за гласуването на подобна “Декларация за признаване на арменския геноцид” от българските депутати.
Гласуване на подобен документ би поставило България в деликатна ситуация. Турция е държавата, в която България реализира най-големия си износ ( 3,919.8 млрд. лв. за 2013 г. според НСИ) и е продала на България стоки за 2,953.9 млрд. лв., което означава, че за 2013 г. България реализира най-положителното си търговско салдо, търгувайки с Турция – 965.9 млн. лв. (2013 г. е последната, за която НСИ дава данни относно външната ни търговия). За влиянието на Турция върху вътрешната политика на България не е известно много, освен многобройните слухове, но ДПС и партията с Корман Исмаилов в Реформаторския Блок рядко пропускат да демонстрират близостта си с Ердоган. Голямото турско малцинство (585,024 души ок. 9% от населението на България) винаги е предизвиквало притеснения сред обществото и политиците ни, от другата страна на границата живеят по общоприети оценки ок. 450 000 български граждани, повечето, от които са с турски произход. Това създава потенциал за евентуални сепаратистки настроения в източните и югоизточните райони на България, където е концентрирано населението от този етнос. Въпреки, че такива настроения изглеждат далечни, не бива да се подценява опасността в бъдеще, особено, имайки предвид нарастващата мощ на турската държава и отслабването на влиянието на традиционните свръх-държави върху регионалните геополитическите процеси. Наред с тези съображения, не бива да се пренебрегват и продължителните икономически проблеми на страната ни, които стават все по-големи заради политическата обстановка около Русия и кризата в Гърция и Еврозоната.
Накрая следва да “поздравим” българските депутати за особената формулировка на приетата декларация -“Масово изтребление на арменския народ от Османската империя” (САЩ също маневрират относно признаването на геноцида, така че формулировката може да дължим на някой съветник от Белия дом). Иначе трудно ориентиращите се наши политици възприеха една позиция, която може би ще бъде приемлива и ще отрази интересите на двете страни. България вече фигурира в някои списъци с държавите признали геноцида, а от друга страна и турските дипломати останаха доволни, че протестът им беше отразен като премиерът лично и извънредно отиде в парламента, за да насочи питомниците си.
Отговорът на Големия въпрос все пак остава да тежи на съвестта на следващите поколения българи. Ако има такива…
Автор: Иван Христов, Софийски университет
Редакция: БСДД
22-ри Април – Ден на Земята.
Днес, 22-ри април, е Денят на Земята. Съхраняването на живота в дома на човечеството, опазването на чистотата му, биоразнообразието и природната хармония има своя празник на днешния ден.
Решаването на екологичните въпроси на Земята преминава през отказ от горене на въглеводородите и намиране на друг, устойчив, евтин и достъпен за ползване енергоносител. Това ще запази горите, водите, растителните и животински видове, както и ще ограничи разрушителните способности на човека.
Честит празник! Продължение...