Краят на преките данъци.

ДОЙДЕ ЛИ ВРЕМЕТО ЗА ПРОГРЕСИВНО КОСВЕНО ОБЛАГАНЕ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА, ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, СПРАВЕДЛИВО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ЗДРАВА ДЪРЖАВА?

Отговори на въпроси, зададени от екип от студенти от СУ „Климент Охридски”, провеждащи собствено проучване на плоския данък в България

Въпрос 1. Разпределя ли системата на плоския данък справедливо данъчната тежест?

Формално погледнато – да! Това е заложено в самата философия на плоския данък. Цялата подготвителна и пропагандна работа преди неговото въвеждане у нас и в други страни от Източна Европа се базираше на твърдението: това е справедлив данък, защото ставката е еднаква за всички!

Но ако погледнем по-внимателно какво се случва на практика ще видим, че специално българският вариант на плоския данък, обявен за уникален и дори за еталон за други държави, желаещи да внедрят тази фискална иновация, сам по себе си и в сравнение с прогресивната система е дълбоко несправедлив:

– България е единствената страна в Европа, която въведе плоския данък без облагаем минимум; това ощети нискодоходните групи – най-вече тези, които получават под 360 лева месечно;

– плоският данък облагодетелства високодоходните групи, като им предостави допълнителен ресурс от лични доходи, който те ползват по свое усмотрение, главно за луксозно потребление с непроизводителен характер; респективно, отмени традиционното за ЕС задължение на заможните слоеве да поемат по-висок дял и принос в държавния бюджет, с което да подпомагат сектора на публичните услуги и социалните разходи на държавата;

– поради посочените по-горе причини, плоският данък задълбочи неравенството и той от стимул се превърна в спирачка на пазарната конкуренция и растежа. Не случайно, България твърдо е окупирала челното място в негативните класации по този показател в ЕС;
Въпрос 2. Кои са предимствата и недостатъците на плоския данък?

Засега може да се говори само за едно предимство: плоският данък се базира на по-опростена схема, неговото изчисляване не затруднява особено данъкоплатците и данъчната администрация, доколко благодарение на новата схема се разширява данъчната основа, което е една от целите на фискалната реформа. Не е ясно дали точно това разширяване не е довело до неефективна работа на проходната агенция, заета с преследване на всички слоеве от населението и изземане на средства от граждани с доходи под минмума за достойно човешко съществуване. По този въпрос няма надеждни данни от специализирани изследвания или правителствени отчети.

Що се отнася до недостатъците, те са значително повече:

– намалява се делът на преките данъци като източник на постъпления в държавния бюджет. България е с най-нисък дял на тези постъпления в ЕС-около 18% , което е почти два пъти по-ниско от средното равнище за ЕС;

– плоският данък не допринесе, както се твърдеше от неговите пропагандатори, за ограничаване на практиката за укриване на данъци. Затова пък България се превърна в своего рода европейско данъчно убежище и се нареди сред страните, които се смятат за атрактивни за отваряне на бизнес от чужденци. Обаче, реални преки чуждестранни инвестиции със значим икономически и социален ефект не се вливат в България, а чуждестранните компании регистрират свои дружества-пощенски кутии, за да заобиколят националните данъчни регулации;

– следващият недостатък е с ясно и доказуемо материално и финансово измерение. Очакваното значително нарастване на постъпленията в държавния бюджет, благодарение на драстичното снижаване на данъчната ставка (рекордните 10%), не се състоя. С изключение на първата година след въвеждането на плоския данък, през останалия период номиналната величина на постъпленията чрез него остана константна. Тоест, ефектът е почти нулев от чисто фискална гледна точка.
Въпрос 3. Каква е вредата от плоския данък?

Вредите са няколко:

– най-голямата е свързана с отражението, което дава върху данъчната култура на българите.
Веднъж свикнали да плащат ниски данъци, те трудно ще се съгласят на промени, които биха туширали или премахнали недостатъците на плоския данък чрез корекция в частта „необлагаем минимум” и чрез опити да се поправи генерално грешката от 2008 г., довела до рекордно ниска ставка от 10% върху личните доходи и корпоративните печалби.
Тук се налага едно уточнение: проектът за преминаване обратно към прогресивна система, макар и в умерен вид, няма да реши проблема, защото резултатите и от него, преди плоския данък, бяха напълно незадоволителни. Следователно трябва да се разгледа и защитава системата с базов доход, която прави ненужно неработещото пряко данъчно облагане.

– другата вреда е свързана с отказа на управляващите в България от справедливо преразпределение – като фискална политика и инструмент за противодействие на прекомерното неравенство в доходите и на застоя в икономическия растеж. Напротив, залага се на лошо политическо изразходване на национален ресурс за поддържане на некачествени и недостъпни публични услуги и инвестиции.
Въпрос 4. Какъв е ефектът от плоския данък и неговото влияние върху икономиката?

Съвкупният ефект, както и структурните му компоненти са категорично негативни. Вместо очакваното пренасочване на част от освободения ресурс, притежаван от високодоходните групи и компаниите, към инвестиции в нови работни места, се получи обратен ефект: свиване на деловата активност и заетостта.

Тривиалното обяснение, че този резултат се дължи на вездесъщата криза е само част от истината. По-вярното е, че неолибералната концепция за „прокапващата икономика”, чието приложение чрез плоския данък щяло да доведе до съживяване на икономиката, се провали напълно;

България беше въвлечена в една нелоялна конкурентна игра, т.нар. “ефект на съседството”. Надпреварата между държавите от един по-широк регион, коя ще предложи по-нисък корпоративен данък, за да привлече повече инвеститори. Тук България и Македония определено водят в състезанието, без да са постигнали обаче осезаем резултат. Обратно, преките чуждестранни инвестиции у нас спаднаха 5-6 пъти в сравнение с 2008 г.

Въвеждането на плоския данък е в дисонанс с практиките и препоръките на ЕК за антикризисни стратегии:

– МВФ още през 2006-2007 г. призна, че експериментът „Плосък данък” се е провалил и препоръча внимателно връщане към прогресивната система (без да уточнява, че и тя е провалена);

– ЕК още през 2007 г. се опита да спре българското правителство в решението му да въведе плосък данък, но нейното мнение не беше зачетено; Днес комисията апелира за хармонизация на данъчните системи в ЕС, имайки предвид главно ограничаването на неолибералните практики в новите членове на общността, в това число и България.

Като краен резултат, на данъчните иновации в България не се гледа с добро око от институциите и стратегическите центрове, които направляват реформите и препоръчват пакетите от мерки за овладяване на рецесията.

Нещо повече, сред експертите от Западна Европа се шири мнението, че държави като България злоупотребяват с т.нар. европейска солидарност, въвеждайки крайно ниски данъци, в същото време те очакват и ползват субсидии от ЕС, средствата, които идват от западноевропейските данъкоплатци, облагани значително повече от източноевропейските им партньори.
Въпрос 5. Защо нямаме оценка на въздействието от плоския данък?

Частични оценки, въпреки ограниченият достъп до информация, са правени от независими експерти. Разчетите показват, че високодоходните групи още през втората година след въвеждането на плоския данък са намалили своя принос в националния бюджет с около 500 милиона лева. Същевременно, с 600 милиона лева се е увеличила тежестта за данъкоплатците със средни и ниски доходи!

Що се отнася до липсата на официални експертни оценки на въздействието, обяснението на този факт е просто: никой не обича да говори за провалите си, а още по-малко е готов да даде аргументи в ръцете на своите критици. Особено в навечерието на каквито и да е избори!

Факт е, че плоският данък напълно задоволява управляващия елит в България от всички цветове. Затова анализите са занемарени, а дискусиите в медиите и специализираните публикации са рядкост!

Редакция: БСДД

Не – на плоската данъчна ставка за всички! 
Да – на справедливия базов доход за всички!

Времето за Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика дойде!

Присъединете се!

Посягат и на пощенската услуга "изплащане на пенсии"! Защо?

В социалните медии изтече информация за поредния съдебен казус, в който частни фирми съдят държавата – този път заради решението й да възложи единствено на Български пощи (БП) да изплаща пенсии (виж:  http://www.legalworld.bg/35500.dyrjavna-pomosht-li-e-plashtaneto-na-pensiite-samo-prez-bylgarski-poshti.html) .  Услугата в мнозинството от случаите се извършва „на гише”  или чрез пощенски запис. По официални данни БП обслужват около 1,3 милиона пенсионери, което е над 50% от техния брой.

Делото е заведено във Върховния административен съд (ВАС) от дружествата „Изипей” АД и „Финанс Инженеринг” АД, които също са получили лиценз за извършване на парични преводи. Искането очевидно е поставило в затруднено положение ВАС, което личи от двете негови решения: първото – да даде ход на делото; второто – да спре процедурата и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург относно възникналия казус.

Дотук нищо необичайно. Не за първи път български магистрати се отмятат от свое определение – поради опасения да не сгрешат пред националните и европейските законодателни институции; или – поради други, извънсъдебни причини (заради тях родното правосъдие още от влизането на България в ЕС е взето на мушка от Европейската комисия и този сектор получава в ежегодните мониторингови доклади слаби или незадоволителни оценки).

Чисто юридическата страна на спора вероятно ще заинтересува тяснопрофилираните експерти по европейско право, както и пощенския мениджмънт. Но за широката публика и по-специално за потребителите най-важен е въпросът: какво се случва с масово търсената услуга „изплащане на пенсии”! Ще попадне ли и тя в категорията на набелязаните за ускорена либерализация дейности ?   Или българското правителство ще съумее да защити въпросната Наредба, с която е предоставило  на БП да изплаща пенсиите на по-голявата част от  пенсионерите, живеещи в труднодостъпни региони и селища. В тях държавната корпорация „БП” е задължена с изрична  евродиректива да поддържа т.нар. универсални услуги, между които са и пенсионно-осигурителните.

Ако правителството докаже, че с приемането на специализираната Наредба  не осигурява държавна помощ и не подкрепя „монополиста БП” – в разрез с европейските норми, е добре. Първо, защото КСО повелява въпросната услуга да достигне до всеки отделно взет пенсионер, в т.ч. на лица с увреждания по домовете; второ, услугата е преди всичко социална по своя характер, независимо, че се осъществява в пазарна среда.

Нека да обобщим: В строгия смисъл на думата и съгласно закона за пощенските услуги изплащането на пенсиите не епощенска услуга. Изплащането на пенсиите е услуга по възложителство, която се предоставя от БП  и от банките (по силата на една и съща Наредба – ”Наредба за пенсиите и осигурителния стаж” от 01.01.2000 г). В този контекст БП не е монополист по отношение на предоставянето на услугата ”изплащане на пенсии” и тази  услуга е либерализирана в някаква степен;

Добре  известно е, че единствено БП могат безпрепятствено да реализират изискването на ЗСО и специалната Нардеба, доколкото разполагат с над около 3000 офиси в цялата страна. Какъв е смисълът тогава да разрушиш една мрежа, за да изградиш нова. Освен ако не се върнем във времената на реформатора Симеон Дянков, чието верую беше „креативно разрушение”- навсякъде и във всичко, което е създадено преди да започне неговата мисионерска дейност в бившата му родина.

Но ако правителствените съображения увиснат пред институциите в Люксембург и Брюксел, тогава ще сме свидетели на поредната агресивна инвазия на никнещите като гъби частни компании за финансови -банкови и небанкови – услуги.

Те вече проникнаха в кредитния бизнес и легитимираха непазарното лихварство; работят и  по събиране на задължения от кредитополучатели по съмнителни схеми, наложени от банките; пробиха защитните системи на ЕРП-та, които ги предпазваха от кражби на ток или злоупотреби от страна на част от крайните потребители; навлязоха в печелившия  сегмент: ”счетоводни консултации за избягване на дължими данъци” и т.н. Печалбите от целия този сенчест бизнес в крайна сметка сметка се трупат на гърба на данъкоплатците и потребителите, на които пък се пробутва мантрата за пазарната либерализация на публичните услуги.

Върху същия невероятно издържлив гърб се стоварват и многобройните такси, които привилигерованите банки въвеждат за щяло и нещяло.  Банките също изплащат пенсии на възрастните българи – чрез своите  клонове и банкомати.  Но както откриването на индивидуални сметки и тяхното поддържане като услуга за пенсионерите, така и  използването на банкомати за изплащането на пенсии се осъществява по цени, едностранно  определени от съответния трезор. В случай става дума за пазарни цени, с гарантирани високи печалби за  банковата услуга – дейност, която сериозно се разминава с представите за  социални цени (  напомням, че изплащането на пенсиите за стаж и възраст според ЕС е социална услуга).

Нека да поясним: не сме против либерализацията!

Тя съществува в редица страни , при това доста успешно, защото снижава цената за потребителите  при по-високо качество  на услугите (като бързина, достъпност и гъвкавост). Справка – модернизацията на публичните услуги в скандинавския регион, където Швеция демонстрира успешен модел-симбиоза на държавни, частни и общински финансови, транспортни, пощенски и прочее услуги. Но има дейности в тази нова пазарна ниша, при които маркетизацията и либерализацията не се оказаха сполучлив метод. Обратно, те замениха един вид лоша практика (държавен монополизъм)  с още по-лоша (частен монополизъм; или с картелно разпределение на пазарните зони). Примерите за неуспешна или направо вредна за гражданите-потребители либерализация на пубичните услуги са многобройни, а териториалното им проявление се среща в целия свят. Такива са електроснабдяването и снабдяването с вода на населението; ж.п. транспортът; сенчестото банкиране и много други. Очевидно е дошъл ред е на пощенските услуги, с които населението е свикнало от десетилетия.

Следователно, поредният съдебен казус с пощенската услуга „изплащане на пенсии” не е инцидентен, нито ограничен във времето и пространството. Той е част от верижния процес на опазаряване на всичко, което носи пари. Вярно е, че от пенсионните преводи  БП не печелят много, доколкото върху общата сума се начислява едва с 0,7% такса. Но за завелите иска пред ВАС частни фирми това са много пари и добри печалби, особено ако имаме предвид, че те няма да се задоволят с таксата от 7 промила (справка- тактиката за печелене на пари на управляващите капиталови дружества при Универсалните пенсионни фондове, облагащи своите клиенти с 5-процентна такса!). При тази хипотеза вече става ясно защо се посяга на държавно регулираната услуга „изплащане на пенсии”.

Добре е българската държава да не чака пасивно присъдата от Люксембург, а да инициира кампания за защита на своето дружество: БП. Ако има претенции към него, да наложи вариант на модернизация, която да накара пощенските служители да се адаптират към изискванията на дигиталната икономика и растящата конкуренция в сектора. После може да се мисли и за вариант за либерализация – най-добре е да бъде заимстван от шведския опит.

Другата институция, която би трябвало да пресече поредното посегателство над публичните/пощенски услуги, са синдикатите. Те вече понесоха достатъчно загуби от общата дерегулация на пазарите – в смисъл на работни места, социална защита, пенсионни права и пр. Тоест, няма какво повече да губят. В такива случаи влиза в сила другият/алтернативен защитен механизъм на синдикатите: масовият протест. Той би бил успешен, ако се включат и гражданите потребители на пощенската услуга „изплащане на пенсии”.

Автор: Проф. Кръстьо Петков, Съюз на икономистите в България

Майчинството е работа 24 часа / 7 дни в седмицата.

Прекратяването на демографската катастрофа за нас българите преминава през промяна в раждаемостта в положителна посока. Не само заради това, но поради елементарното човешко уважение, което цялото общество дължи на българските майки, сме длъжни да осъзнаем и приложим достойна мярка за възнаграждението на майчиния "труд".

Единственото справедливо и реално решение е реформа на данъчната ни система с пренасяне на тежестта върху потребителските данъци и преразпределение на националния доход от БВП под формата на Базов доход за всеки български гражданин.

Времето дойде! Присъединете се на http://www.budd.bg/take-action/

Индекс на човешкото развитие.

Ето това е индексът който трябва да следим, за да оценяваме справедливо качеството на държавното управление - каквото и да говорим, важни са резултатите! Оказва се, че фалиралата Гърция е много напред пред България в тази класация - вижте в хипервръзката данните за 2014 г.: http://hdr.undp.org/en/content/table-1-human-development-index-and-its-components. България също има право на развитие, но постигането на значим напредък е възможно или на кредит по модела на Гърция или чрез базов доход за всички. Към днешна дата кредиторите едва ли биха игнорирали урока, който им преподаде Гърция. Следователно за България единствен шанс за ускорено развитие остава въвеждането на модела БАЗОВ ДОХОД ЗА ВСИЧКИ. Този модел единствен засега дава шанс за сделка между хората и капитала в лицето на реалния сектор на националните икономики, който създава благата. Присъединете се!

Кауза Аз и БСДД.

Кауза Аз и БСДД – http://www.budd.bg/take-action/

Включете се, участвайки доброволно за каузата и в дейността на Българско Сдружение за Директна Демокрация във вашата общност, регион или зона. Сдружението ни, от самото си създаване, е изградено на доброволни начала и с подкрепата на гражданското общество.

Нуждаем се от резултатни усилия, за да бъдат спечелени парламентарните избори у нас и промяната реално да се случи, затова разчитаме на вас и вашата помощ.

Независимо от личните ви способности или възможностите и времето, с които разполагате, вие ще бъдете изключително полезни за организацията на новите отношения и преки участници в действията за мнозинство в подкрепа на необходимите конституционни и законодателни промени.

Можете да помогнете на местно ниво в агитацията или в кампаниите за избори, или да се включите на национално или регионално равнище.

Последвайте линка – http://www.budd.bg/take-action/

Следете публикациите ни и на фейсбук страницата на БСДД – https://www.facebook.com/buddbg

Драстично вдигат социалната пенсия от 113 лв. на 115 лв. и 15 ст.

Срамното поведение на държавата трябва да бъде изкоренено, заедно с бедността!

Ние сме за:
Базов доход за достойно човешко съществуване на всеки български гражданин. 
Контрол на гражданите над политическите лица чрез Директна демокрация и законна справедливост.
Нови възможности за предприемачеството в ефикасна Енергийна икономика.

Присъединете се на www.budd.bg/take-action/

За или против демонтирането на паметника на съветската армия в София?

В платформата за проучване на общественото мнение, провеждане на публични дискусии и организиране на петиции и подписки, Електронен Референдум, е зададен въпрос, за да може да се изследва чрез гласуване общественото мнение на българите. Темата е свързана с действията на самостоятелна група граждани, започнала кампания за набиране на средства за демонтиране паметника на Съветската армия в София. При желание на гласуващите резултатите ще бъдат изпратени на инициаторите. Ако желаете да оставите мнение, може да го направите във формата за коментари под изброените отговори в сайта за гласуване. Коментарите също могат да бъдат изпратени на инициаторите. Още тук.

Гласувайте на www.bgreferendum.bg

Не става само с лихви. Не става и с дълг.

"Българските" банки след феноменалния случай с КТБ и общата криза изтеглиха парите от обращение като се постараха да приберат кредитите си. Това доведе до масов провал в репутацията и кредитоспособността на физически и юридически лица. Тази нова реалност от своя страна не може да доведе до ново задлъжняване, съответно няма как да се "нащракат" нови пари.

И проблемите заваляха.

За да запазят високия си жизнен стандарт и огромни печалби, родните банкери взеха смелото и изпитано решение да одерат още малко кожи от съществуващите си все още клиенти. Повишаването на таксите и комисионните запазва основното правило на казиното - "Банката никога не губи!".

Времето за промяна дойде! Очаквайте повече за Чистите пари тук, както и в тяхната фейсбук страница.

Господари на сеира.

Неспокойната пролет на 2015 година надигна страстите и ни провокира да разсъждаваме що е туй модерен патриотизъм и демоде ли е националното ни самочувствие.

Един български кмет, от един революционен град, ни накара да си върнем гордостта, която бяхме изгубили, само защото използва истинските думи и послания. Никола Белишки от Панагюрище превзе със словото си социални мрежи, видеоканали, медии.

Докъде трябва да е стигнало нашето общество, за да се радва и споделя хиляди пъти една реч, която би трябвало да е нещо нормално, нещо, което сме възприели за истина, и не я оспорваме. Години наред нашите държавници, простете, силно казано държавници, може би по-добре е да ги нарека обслужващ персонал, бягаха от думите робство, кланета, вериги, насилие, кръвен данък. Бягаха и бягат като камилски птици след скакалец, само за да не произнесат тези думи.

В какво са ни превърнали, за да избухваме в този възторг, защото някой е казал истината, която изчезна дори от учебниците по история?
Намери се даже някаква умница, която да пише възмутени писма чрез медиите до кмета, че думата робство не била правилна.

Били сме роби, факт. Но сме били и герои. Колко отсечени глави са паднали, които не са приели "правата" вяра - мъже, жени и деца са отишли под ножа, но са съхранили себе си за историята.

Всички знаем и всички помним. Но след едно-две поколения, с политиката, която са приели камилските птици, гонещи скакалеца, децата и внуците ни няма да помнят и няма да знаят.

Не е нужно нищо повече от малко време и търпение, за да превърнеш един народ в безлична папагалска маса, заличавайки бавно от паметта му няколко думи, а с тях и националното му самочувствие. Затова възторгът ни днес може да е безразличие утре...

Обезличаването се извършва пред очите ни. И досущ като камилските птици, техните верни подгласници, излюпени от яйцата на същите и топлени под перата им, за да им служат добре, не провиждат отвъд служенето си, за да признаят, че вековното ни търпение на роби е факт на малодушие, но краят на робството е и край на малодушието. Когато робът признае пред себе си, че е бил такъв, той трудно ще стане отново роб. Геройството се измерва със силата да заявиш истината, за да не бъдеш никога повече унизен.

Това разсъждение обаче е много опасно и неудобно, защото означава, че имаме национално съзнание. Народ, който е осъзнат, не може да бъде ничий слуга. Лоша работа.

"Отмъщение зверско, но оправдаемо и от бога, и от съвестта. Кръвожадност, но добра черта. Българинът пет века е бил овца - звяр да бъде е по-добре. Човеците уважават пръча повече отколкото козата, кучето - повече от пръча, кръволочния тигър - повече от вълка и мечката, и плътоядния сокол - повече от кокошката, която му дава превъзходна гозба. Защо? Защото олицетворяват силата, която е правото и свободата... Философията нека процъфтява; природата остая, каквато си е. Христос е казал: ако те плеснат от една страна, дай и другата. Това е божествено и се покланям. По обичам Мойсея, който дума: зъб за зъб, око за око! Това е естествено и го следвам. Ето жестокия, свещения принцип, на който трябва да положим борбата си с тираните... Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях..."

"Под игото", Иван Вазов

Проблемът ни е много дълбок и от още една гледна точка - мнозина „модерни” не почетоха паметта на жертвите на фашизма. Не съм червена, синя или зелена, свободна съм. Не съм електорат. И тази свобода ми дава силата да сложа цвете в памет на жертвите на фашизма, независимо дали има организирана инициатива или не.

Но, както казах и по-горе, проблемът ни е много дълбок. Нещо повече, той е умишлено създаден. Един разделен на кряскащи групички народ е лесен за управление и манипулиране.

Години наред в България продължава едно добре планирано насъскване на хората едни срещу други, което отвлича вниманието им от политическите безобразия.

Стигнахме дотам, че да спорим дали е имало турско робство и да заменяме думата геноцид с "масово изтребление". Стигнахме дотам, че да боядисваме паметници и да скверним паметта на загинали хора, а след това да се киприм със смелостта си по телевизията. Осквернителите на паметници не са нищо повече от лумпени. Емоционално и духовно оглозгани хора, които не пишат с имената и делата си история, а само я цапат.Но демокрацията се изживява строго индивидуално. Някои я възприемат като свобода да дращят по сгради и паметници, други като свобода на духа, словото и идеите.

Истината за мен е, че ние нямаме никаква нужда от тези спорове. Те се създават изкуствено, за да се увеличи електоралната подкрепа за тази или онази партия.

Знам, че моят глас е глас в пустиня. Но скоро пустинята ще е толкова дълбоко в нас, че ще обезличим историята си с модерни термини, защото днес "модерните" българи отново трябва да са на нечия страна.

Историята показва, че често сме били на страната на губещия. Не си научихме урока, че единствената правилна страна е българската страна.

Това, което си причиняваме с разделението си, не може да бъде определено по друг начин, освен като национален аборт. Разкрачени между идеологии, чужди войни и интереси, между краката ни изпадна отрочето, което толкова дълго чакахме и носихме в утробата си – свободата. Свободата да мислим и говорим се измерва вече само с това дали сме на този или онзи протест или контрапротест.

Днес се кланяме на нови господари. И отново сме зависими. Фашизмът не си е отишъл. Фашизмът е идеология на подчинение и изтребление на различния. Не правя разлика между фашизма на Хитлер и фашизма на корпоративните интереси, които днес управляват света и разпалват войни за собствено благо.

Фашизмът днес може да бъде наречен растяща бедност, живот назаем, но не по Ремарк, а по договор с банка, бездна на социалната несправедливост, погълнала и задушила идеи, стремежи, любови...

Сталинизмът е бил не по-малко кощунствен от хитлеризма. Самата аз произхождам от аристократичен род, чиито книги някога са били използвани за огрев от примитиви. Именно по тази причина твърдя, че вандализмът е инструмент на духовната нищета.

Милионите загинали във Втората световна война - по бойни полета, в концлагери и гета - не заслужават нашето пренебрежение, насаждано като позиция уж на свободомислещите модерни. Нито са свободомислещи, нито са модерни. Зависими са толкова, колкото им поръчат, за да прокламират демокрацията не на свободна България, а на зависима България. Може да не го съзнават, но може и да го правят съзнателно.

Вирусът на свободата е силно зарáзен. Затова срещу него има създадена имунизационна стратегия, наречена демокрация по нашенски. Българската демокрация като фон на един оскотял от неволи народ. Нито един от нас, който е доведен до състояние на нищета, не може да бъде свободен или полезен на обществото. Твърде удобно за политическата групировка, която навърши вече четвърт век.

Цветето в памет на жертвите на фашизма не е роза, нито гербер, нито друго. То е моят вътрешен поклон не към големите исторически играчи, а към едно обикновено, може би безименно войниче на 20 години, почти дете, оставило костите си в някой окоп, към еврейските деца, изпепелени в концлагерите, към майката, чийто син не се е върнал от фронта...

"А все остальное дорожная пыль..."

Може би се чудите защо съм озаглавила тази статия „Господари на сеира”. Очевидно е. Докато ние спорим, караме се и се делим, някой ни гледа сеира. И ни употребява.

Автор: Лидия Делирадева, Електронен Референдум

http://www.bgreferendum.bg/publication/gospodari-na-seira/

9 Май – Ден на Европа или День Победы?

Някой ден, но не и днес, 09.05.2015г., ще празнуваме по-хубаво Деня на Победата и Деня на Европа. Денят на Европа или ще се върне на 5-ти май, където е по-подходящото му място, заради празнуването на т.нар. Голяма Европа от 47 държави (Съвета на Европа), или западните съюзници от ВСВ2 великодушно ще забравят, че просто часовата разлика ги е накарала да празнуват отделно от Русия, ден по-рано, капитулацията на Нацистка Германия. Разбира се, има и други сценарии.

Истината е, обаче, че политическото разделение на народите от Стария континент продължава с пълна сила. В технологичния, напреднал 21-ви век, многовековната европейска цивилизация отново се превръща в заложник на "елитарни" интереси и извратено желание за контрол над обществото.

България, малка, немощна днес, може отново да даде прекрасен пример и принос в Европейската история. Притиснатите от бедността, обезверяването и откровеното отчаяние българи могат да решат да се съюзят с онези, които не участваха в 25-годишния погром и, които днес все още имат силите, познанията и морала да служат на обществото, на своите родители, деца и внуци. Под контрола на същото това общество, с прозрачна Българска директна демокрация, Базов доход и Енергийна икономика.