Гледайки картините от затрупаната със сняг половин България, всички ние мислим за това какво може да стане, когато той започне да се топи и водата да се оттича. Екип на БСДД е анализирал причините за наводненията у нас и кой е виновен това да се случва все по-често и с постоянство.
Виновни, от тези, които пряко отговарят за това да ни предпазят, естествено няма! Проблемите, обаче, стават хронични и на хората твърде често им се налага да напускат домовете си, виждайки целият им живот да се превръща в кал.
Необходими са решения, отговорност и действия и то от специалисти, разбиращи проблемите и мотивирани да ги решат.
Картината на случващото се е породена от различни комплексни проблеми, натрупвани с години. Динамичните промени в климата, влияещи на вида и интензитета на валежите са един от тях. За територията на България, средногодишното количество валежи остава непроменено, но се разпределя по съвършено различен начин.
Към днешна дата успяхме да превърнем язовирите в България във Враг Номер Едно, забравяйки, че те са класически хидротехнически съоръжения, резерв за чиста питейна вода, без която животът ни е невъзможен.
При изграждането на язовирите, обемът им се определя от нуждите от вода за определения район и водосборната област, като запълването на този обем е разчетено да се осъществи от определено количество валежи. Част от водоемите са оразмерени да се запълват при снеготопене (планинските язовири), друга част са разчетени на дъждовни количества, според географския район на България.
Към настоящия момент са нужни спешни мерки в няколко направления:
1.Оценка на състоянието на всички съществуващи язовири и микроязовири с идентифициране на тяхното предназначение: битово водоснабдяване, напояване, енергийни нужди. Това включва и установяване на собствеността, както и пряко отговорните за състоянието на съоръженията лица.
2.Басейновите дирекции в цялата страна да изготвят карти, отразяващи вредното въздействие на водите (според действащото законодателство), в изпълнение на приетите европейски Директиви за оценка и управление на риска от наводнения. Тук трябва да се отбележи, че срокът за това беше края на 2011 г.!!!
3.За съотвените райони, обслужвани от конкретните водоизточници подробна и точна база данни за брой на населението, текущо състояние на промишлеността, селското стопанство и перспективите според интегрираните планове за развитие до 2030 г. Всичко това ще даде ясна представа за нуждите от водоснабдяване на даден район за период от около 15 години, което ще бъде времеви хоризонт за всички мерки, които ще се предприемат за разпределение и управление на водните ресурси.
4.В същите райони да се анализира развитието на канализациониите системи за същия период от време, с цел изясняване на капацитета на отвеждащите съоръжения. В настоящия момент все още има населени места без цялостна канализационна мрежа, което е още една от причините за наблюдаваните събития, заедно със свлачищата. В рамките на този анализ ще се изяснят и нужните мерки по отношение на речните корита.
След систематизирането на тази информация, следва да се изработи и цялостен план за страната с набелязани в него конкретни мерки:
- оценка на нуждите от съхранение на свободни водни количества в язовирите с цел изработване (актуализиране) на цялостна стратегия по отношение на реконструкцията на съществуващите и изграждане на нови хидротехнически съоръжения;
- система за контрол и санкции по правилата за стопанисване и ползването на хидротехническите съоръжения;
- въз основа на цялостното проучване на реките да се предвиди брегоукрепване и корекции в долните им течения. В случай на доказани нужди да се предвидят водни компенсатори (обеми за временно запълване), с цел овладяване на високи вълни;
- да се осигурят системи от безнапорни канали за напояване (свързани с микроязовирите), която да служи като естествен облекчител при високи води.
След конкретизирането и одобряването, в резултат на широко обществено обсъждане с ползване на подходящи интернет платформи, на предложения комплекс от мерки, те следва да бъдат остойностени по етапи на прилагането им и спешно осигурени финансово с различни инструменти (еврофондове, държавни инвестиционни заеми и др.). Най-доброто финансово-инвестиционно решение, обаче, се нарича Публично-частно партньорство. Тогава държавата или общините не харчат безконтролно публичните средства и не губят собствеността си, а след договорения период за възвръщане на инвестираните средства от частния партньор, съоръженията се връщат в разпореждане на държавата и общините. Ние, от БСДД, сме за спиране на безконтролното и безогледно погубване на средства от данъкоплатците чрез необосновани инвестиции и разходи и за насочването им директно към българските граждани. По този начин, чрез засилване на потреблението, както и друг път се е случвало в най-новата история на България, за много кратък период от време може да бъде възстановена икономиката и преустановена демографската катастрофа за българската нация.
