Четвъртък, 25-ти юни 2015 г., беше знаменателна дата за България и лично за нас, хората от Българското сдружение за директна демокрация. В София, на официално посещение по покана на #БСДД и с одобрението на европейската парламентарна група Европа за свобода и директна демокрация – #EFDD, бяха г-н Пол Нутъл от Европейския парламент, заместник-председател на Британската партия на независимостта – UKIP и г-жа Лор Ферари от Института за директна демокрация в Европа – IDDE. Има един простичък въпрос с много сложен отговор.
Защо все пак тези хора се вдигнаха чак от Брюксел, за да дойдат до края на света на ЕС?
Когато погледнете отражението на тяхното посещение в очите на медиите няма да видите най-важното. Заявената подкрепа за БСДД и приетото предложение за партньорство. Защо това е така, се питат много хора, съмишленици, колеги, симпатизанти и не толкова симпатизиращи. Кое ни плаши толкова много, че чак ни кара да игнорираме реалността? Дали е обикновено самозалъгване или тежко черногледство? Какво се е случило с хората у нас, какво ще ги накара да извърнат поглед от хипнозата на установеното положение? Каква е ролята на медиите в този процес?
Когато Пол казваше, че семенцето БСДД е посято и от него с грижите на хората и техните приятели ще израсне голям дъб, очите на камерите, ушите на микрофоните и пръстите по клавиатурите бяха замръзнали. Когато Лор чертаеше бъдещето, тях изобщо ги нямаше. После се оказа, че били много заети, а някои бяха изтрили съобщението до медиите, описващо причините за посещението заедно с поканата, без дори да ги прочетат. Лор каза, „това е нормално“, а ние никога не сме очаквали друго, знаем , че доказателствата тепърва ще се събират. Това е само началото, но то вече е дадено.
НАЧАЛОТО СЕ СЛУЧИ,
въпреки всичко, с голямото свидетелство на всички, които участват от първия миг на това човешко усилие, през трудното време на износването на една невъобразима идея, стъпила върху три кита, непознати по тези земи. Дали онези, от които зависи посланието рязко и бързо да стигне до хората видяха мъката в очите и загрижеността в гласа на гостите относно разрушената Европейска идея, заместена от лични, корпоративни и откровено престъпни интереси? Зададоха ли голямата тема – защо стана така? Попитаха ли кой доведе крайната африканска бедност у нас, страната-членка на ЕС, кой допусна ужасяващата социална пенсия и мнимата минимална работна заплата, с която изобщо не може да се преживее, и която отказва хората да работят?
Отговорите на тези и много други въпроси тепърва ще навлизат в средата на общуване между хората в България. Затварянето на професионалните очи, запушването на професионалните уши и замлъкването на онези, които са призвани по занятие да тръбят истината до небесата няма да смени реалността.
Ще се сменят единствено каналите, начините за общуване, обсъждане и взаимно информиране. Ще стане бавно? Дали? Коя е най-бързата медия и кой е най-добрият начин за общуване между хората? Навсякъде в Европа вече го правят, огледайте се, приятели. Българите няма да изостанат в това, няма кой да им отнеме мисълта, пътят е неизбежен, даже ще бъдат за пример. Дори зад океана хората вече напредват, в люлката на корпоративните и лични интереси, финансиращи политиките.
Семенцата посети из цяла Европа започват да се превръщат огромни, здрави дървета, докосващи короните си и покриващи обезнадеждените със закриляща прохлада от изгарящото слънце на алчността и отричането на човешкото достойнство.
„Времето дойде!“, БСДД вече е част от Европейското общество за приемането на директната демокрация като алтернатива на тоталитаризма, царуването на елитите, подмяната на ценности и унищожаването на националните идентичности. Кладенците на мъдростта на българите не са пресъхнали, идеалът на нацията е жив, събуждането вече започна. Истинската Европа е с нас и нашето място е в предните ѝ редици, където винаги е било.
