ЕС

Избори за Европейски парламент. Избори за промяна.

От днес отброяваме 90 дни до момента на един съдбоносен избор, който на практика определя бъдещето на страната ни и това на българския народ за години напред.
Да поговорим и да помислим за това какъв избор имаме и какво искаме да постигнем в своя съзнателен живот, както и каква основа искаме да оставим на децата и внуците си?

Настъпи моментът за първото участие в избори на нашата гражданска политическа организация Български Съюз за Директна Демокрация - #БСДД. Предстои ни тежка, но справедлива и вдъхновяваща задача. Така, както Давид някога е победил Голиат, днешната система на установеното положение може и трябва да получи своята истинска алтернатива.
Да се мобилизираме, сега е моментът за действие - от човек на човек, от “уста на уста”.

Времето дойде!
Наистина дойде!

"The Guardian" разказва за следващата година в Европа

Европа ще поглежда назад към 2016 като ужасна година - отвращението от атаките в Брюксел, Ница и Берлин, срамът на Кале и земетресението от Брекзит.

Тъжно, но 2017 може да бъде друга.

Или да не бъде. Ако имаше нещо, на което 2016 ни научи, това е, че прогнозите са игра с чаши на „има, няма“, така че тук са двата сценария за следващата година.

Опцията за деня на Страшния съд е този: нова безразборна, смъртоносна атака в началото на годината предвещава болест за един континент, който вече загуби 130 души в терористичните атаки през 2016 г. Това е коз в ръцете на Герт Вилдерс, крайно десният кандидат на холандците в общите избори през март, на които той побеждава.

Едва месец по-късно, точно преди първия кръг от потенциално повратните президентски избори във Франция на 23 април, на все по-авторитарният президент на Турция, Реджеп Тайип Ердоган, най-накрая му се изчерпва търпението.

В замяна на мерки срещу трафикантите на хора, на Турция бяха обещани 3 млрд Евро от Брюксел (да помогнат тя да се справи с почти 3 милиона бежанци на нейна територия), безвизово пътуване за турските граждани и напредък на членството в ЕС.

Но Европа е ужасена от репресивния отговор на Ердоган на неуспелия преврат през юли, а евродепутатите призоваха европейските столици за замразяване на присъединителните преговори. Нито пък има съгласие по въпроса дали Турция е изпълнила условията за безвизово пътуване.

Така Ердоган сега решава, че би било добър момент Турция да отвори границите си, позволявайки на стотици хиляди отчаяни бежанци и мигранти блокирани в Турция да напуснат в посока ЕС, ако желаят, което много от тях, особено пасващо на младите мъже, ще направят.

Кадри от това ново преселение на мигрантската мизерия светват на телевизионните екрани по целия континент, докато Франция гласува и въпреки публикуваните анкети за консервативния ѝ съперник Франсоа Фийон, че той печели чисто, г-жа Марин Льо Пен, лидер на радикалната десница и анти-имиграционния Национален фронт, буреносно стига до шокираща победа на втория кръг през май.

В предсрочните избори през юни, Движение 5 Звезди в Италия (M5S) вече завършва разгрома на установеното положение с победа в трета страна от шестте оригинални членове на ЕС, а през есента ескалиращата мигрантска криза и продължаващата терористична заплаха разтърсват и четвъртата: лошо отслабена от продължаващите последици от смъртоносната Коледна атака на пазара в Берлин, Ангела Меркел пропада на федералните избори в Германия.

Следвайки примера на Доналд Тръмп, ориентираните към суверенитет нови европейски правителства с нетърпение скъсват многостранните търговски споразумения и затварят границите. В Холандия и Франция, Вилдерс и Льо Пен водят към бързи референдуми за Некзит и Фрекзит, а в Италия се призовава към референдум за връщане на Италианската лира.

Накрая, с длъжници и кредитори на Еврозоната хванати един друг за гърлата и с един нещастен, лутащ се и все по-разкъсан ЕС, изложен на риск, ако не и на открит колапс, а след това най-малкото на радикално преустройство, Гърция, казва още веднъж: "Не можем да платим, няма да платим“, а Берлин и Брюксел отговорят: „Няма повече спасителни планове“.

Всичко това, разбира се, не е задължително да се случи.

Полицейските и разузнавателни служби в Европа биха могли да продължат да осуетяват терористичните намерения, а в Турция Ердоган може да реши, че неговите дългосрочни интереси в крайна сметка са по-добре обслужени от една Европа непопаднала в крайно дълбока криза.

Континентът може просто, както може би показва неотдавнашната неочаквана победа на левицата с независимия Александър Ван дер Белен над Норберт Хофер от крайно десните в президентските избори в Австрия, да е достигнал върха на желанието за промяна.

Разтърсени от привидния хаос на Брекзит, разклатени от дълбоко отрезвяващата поява на Тръмп, гласоподавателите в Европа биха могли да погледнат по-отблизо какво традиционалистите, радикални десни обещават и да изберат друго вместо сигурност.

В Холандия, Вилдерс, реещ се високо в социологическите проучвания доскоро може да види своята подкрепа пропадаща в деня за гласуване. Дори, ако партията му е най-голямата в парламента, той вероятно ще открие, че е много трудно да се образува мнозинство.

Във Франция също, никой все още сериозно не мисли, че цифрите могат да се добавят за Льо Пен, а Фийон, особено, ако той укроти яростните си предложения за свободния пазар, може добре да докаже предизборните проучвания и да доплува до комфортна победа.

Планираните избирателни реформи в Италия трябваше да променят пропорционалната система на представителство, което означава, че отново ще бъде почти невъзможно за една партия да състави правителство, а така или иначе Д5З винаги е отказвало да участва в някаква форма на коалиция.

Меркел може да убеди избирателите в Германия, че тя е техният най-безопасен избор. Гърция - както винаги, може по някакъв начин да се справи, а ЕС може най-накрая да действа с прозрението, че ако иска да оцелее, той трябва да предложи конкретни отговори на нуждите и опасенията на гражданите.

Към всичко това, все пак, могат да се добавят много "ако", "може би", "но" и "би могло".

Вятърът на промяната, изпълнен с тревожност, негодувание, отказ от „политика, както досега“, духа в цяла Европа. Би било изненадващо, ако той не донесе най-малкото още няколко жертви от установеното политическо положение.

https://www.theguardian.com/world/2016/dec/27/whats-in-store-for-europe-in-2017-a-look-at-possible-scenarios

Членство в ЕС или рамков договор по швейцарски?

При директната демокрация просперитетът на една държава изцяло зависи от решенията на нейните граждани. Политиците дебатират, спорят, настояват, но в крайна сметка решава народът. Швейцарците отхвърлиха още през 1992 г. на референдум влизането им в Европейския съюз. Но политическият дебат относно отношенията между Швейцария и ЕС продължава и до днес.

Ако днес имаше референдум, то малко вероятно е икономическата рамка на съгласие с Европейския съюз да бъде одобрена. Това е мнението на швейцарския външен министър Дидие Буркхалтер. Но все пак това е разумна идея.

В интервю за неделния брой на вестник NZZ (Neue Zürcher Zeitung) Буркхалтер заяви, че е "благодарен" на дясното крило на Швейцарската народна партия в лицето на Кристоф Блохер за разпалване на дебата в петък.

"Благодарение на кампанията на г-н Блохер, хората обсъждат същността на споразумението", каза Буркхалтер, който е член на дясноцентристката радикална партия. "Това ще покаже, че имаме нужда от такава рамка, за да се запазят двустранните споразумения на Швейцария с ЕС."

В петък, бившия член на кабинета Блохер поведе кампания срещу планирания договор. Неговата комисия твърди, че нищо не може да оправдае привеждането на швейцарските закони в синхрон с договорите на Европейския съюз, нито пък Брюксел да налага задължителни правила и разпоредби на Швейцария, като след това оставя на съдилищата на ЕС да уреждат споровете.

Швейцарският външен министър обаче защитава основната идея за рамково споразумение: "Ако ние имаме достъп до пазара на ЕС, то не можем да прилагаме нашите закони. Необходимо е да има общи правила за всички. В такъв случай, швейцарските закони ще трябва да бъдат адаптирани. Ако г-н Блохер оспорва това споразумение, той ще застраши двустранното договаряне."

Както Дидие Буркхалтер каза пред NZZ, Швейцария е в сравнително изгодна позиция, каквато е била идеята на споразумението с ЕС от 2008 г. Едва през 2014 г. Швейцария се съгласява със споразумението. Също така, за Швейцария не съществуват спешни за решаване проблеми или въпроси относно достъпа до европейския пазар.

А вие какво мислите по темата? Смятате ли, че двустранните търговски споразумения са по-добрият начин, в сравнение с членството в ЕС? Бихте ли гласували, ако в България се проведе такъв референдум?

Снимка: Дидие Буркхалтер говори по време на Конгреса на швейцарците зад граница, Берн, 5 август 2016 г.

Източник:  http://www.swissinfo.ch/eng/eu-relations_swiss-foreign-minister-defends-eu-treaty-idea/42357430

Защо британците казаха НЕ на ЕС?

Автор: Джон Пилджър, легендарен австралийски журналист, който живее и работи дълги години във Великобритания. Двукратен носител на британската награда "Журналист на годината"

"Вотът на мнозинството от британците за напускане на Европейския съюз беше акт на сурова демокрация. Милиони обикновени хора са отказаха да бъдат тормозени, заплашвани и пренебрегвани с открито презрение от претендиращите да са по-добри тях в големите партии, бизнес лидерите, банковата олигархия и медиите.

Това в голяма степен беше вот на разгневените и деморализираните от огромната арогантност на апологетите на кампанията в подкрепа на оставането в ЕС и от разпадането на социалната справедливост във Великобритания. Последният бастион на историческите реформи от 1945 г., Националната здравна служба, беше толкова подкопан от торите и подкрепяните от лейбъристите приватизатори, че сега се бори за оцеляване.

Като предварително предупреждение дойде изявлението на финансовият министър Джордж Осбърн, човек въплъщение едновременно на стария режим и на банковата мафия в Европа, в което той заплаши да отреже 30 милиарда лири от бюджета за обществени услуги, ако хората гласуват по грешен начин; това беше изнудване с шокиращи мащаби.

Имиграцията бе използвана в кампанията с ненадминат цинизъм, не само от популистки политици от екстремното дясно, но и от лейбъристите в духа на собствената им вековна традиция за насърчаване и подхранване на расизъм - симптом на развала на самия връх, а не сред масите. Причината, поради която милиони бежанци избягаха от Близкия изток - първо от Ирак, сега от Сирия - са инвазията и имперските удари, нанасяни от Великобритания, САЩ, Франция, Европейския съюз и НАТО. Преди това беше умишленото унищожаване на Югославия. А преди него - кражбата на Палестина и налагането на Израел.

Колониалните коркови шлемове може да са отживелица, но кръвта никога не е изсъхвала. Присъщото за деветнадесети век презрение към страните и народите, зависещо от степента им на колониална полезност, остава в центъра на модерната "глобализация" със своята извратена система на социализъм за богатите и капитализъм за бедните: със свободата за капитала и отричане на свободата на труда; със своите коварни политици и политизирани държавни служители.

Всичко това сега се завърна у дома в Европа, обогатявайки подобните на Тони Блеър и ощетявайки, и обезвластявайки милионите хора. На 23 юни, британците казаха - стига толкова.

Най-ефективните пропагандатори на "европейския идеал" не са от десницата, а онази непоносима патрицианска класа, за която Лондон е Обединеното кралство. Нейните водещи представители възприемат себе си като либерални, просветени, култивирани трибуни на духа на времето на 21-ви век, мислят се дори за "готини". Това, което те са наистина е една буржоазия с ненаситно консуматорство и стари инстинкти за превъзходство. В техния орган, в. "Гардиън", ден след ден се изсипваха злорадства срещу тези, които дръзват да мислят за ЕС като дълбоко недемократичен, източник на социална несправедливост и пълен с омраза екстремизъм, известен като "неолиберализъм".

Целта на този екстремизъм е да се инсталира за постоянно една капиталистическа теокрация, която ни осигурява общество, в което две трети от обществото са разделени и задлъжнели работещи бедни, а управлява корпоративна класа. Във Великобритания днес, 63 на сто от бедните деца растат в семейства, в които само един от членовете на семейството има работа. За тях, капанът е щракнал. Повече от 600 000 жители на втория по големина град във Великобритания, Манчестър, според едно изследване "изпитват последиците от крайна бедност", а 1,6 милиона се свличат към недоимъка.

Малко от тази социална катастрофа се признава от буржоазията, която контролира медиите, особено от БиБиСи, доминирана от Оксбридж. По време на кампанията за референдума не беше допуснат почти никакъв смислен анализ, който да оспори клишетата за "напускането на Европа", според които сякаш Великобритания е на път да бъде изтласкана от враждебни течения някъде на север от Исландия.

На сутринта след гласуването, един радио репортер на БиБиСи приветства политиците в студиото си като стари дружки. "Е," каза той на "Лорд" Питър Манделсън, опозорения архитект на "блеъризма", "защо тези хора искат да стане толкова зле?" А "тези хора" са по-голямата част от британците.

Богатият военнопрестъпник Тони Блеър си остава герой на "европейската класа" на Манделсън, макар че малцина биха го изрекли в днешно време. "Гардиън" веднъж описа Блеър като "мистичен" и беше прав за неговия "проект" за грабителска война. В деня след гласуването, колумнистът Мартин Кетъл предложи брехтово решение на неправилната употреба на демокрацията от масите. "Сега със сигурност можем да се съгласим, че референдумите са лоши за Великобритания", казва заглавието на публикувана на цяла страница негова статия. "Ние" в случая не беше обяснено, но се разбира така, както се разбира и израза "тези хора". "Референдумът даде по-малко легитимност на политиката, не повече", пише Кетъл. "... Присъдата за референдумите трябва да бъде безмилостна. Никога повече."

Безпощадността, за която копнее Кетъл, се открива в Гърция. Там имашe референдум и резултатът беше пренебрегнат. Подобно на Лейбъристката партия във Великобритания, членовете на правителството на СИРИЗА в Атина са продукт на заможна, силно привилегирована, образована средна класа, възпитани във фалша и политическото предателство на постмодернизма. Гръцкият народ смело използва референдума, за да поиска от правителството си да търси "по-добри условия" с Брюксел, който смачква живота страната им. Те бяха предадени, тъй както британците биха били предадени.

В петък от БиБиСи попитаха лидера на Лейбъристката партия Джереми Корбин дали ще каже нещо за подалия оставка Камерън, неговият другар в кампанията за оставане в ЕС. Корбин похвали "достойнството" на Камерън и отбеляза неговата подкрепа за гей браковете и извинението му към семействата на жертвите на Кървавата неделя в Ирландия. Той не каза нищо за бруталните политики на Камерън за ограничения, за неговите лъжи за здравеопазването. Нито пък напомни на хората за военолюбивите действия на Камерън: изпращането на британски специални сили в Либия и британски въоръжения на Саудитска Арабия и, преди всичко, за тласкането на света към Трета световна война.

В седмицата на референдума никой британски политик и, доколкото ми е известно, нито един журналист, не спомена речта на Владимир Путин в Санкт Петербург, посветена на седемдесет и петата годишнина от нахлуването нацистка Германия в Съветския съюз на 22 юни 1941 г. Съветската победа, с цената на 27 милиона съветски живота и загубата на по-голямата част от германските сили, спечели Втората световна война.

Путин оприличи текущото неистово струпване на войски и въоръжения на НАТО на западните граници на Русия като Операция "Барбароса" на Третия райх. Военните учения на НАТО в Полша бяха най-големите след нацистката агресия; Операция "Анаконда" симулира атака срещу Русия, вероятно с ядрено оръжие. В навечерието на референдума генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, предупреди британците, че щели да застрашат "мира и сигурността", ако гласуват за напускане на ЕС. Милионите граждани, които игнорираха Столтенлберг, Камерън, Осбърн, Корбин, Обама и управителя на Бенк оф Инглънд може би, просто може би, тласнаха процеса в полза на истинския мир и демокрация в Европа."

Източник: johnpilger.com

Превод: Хаштаг-BG
Редакция: БСДД

БСДД ТВ

Тук ще откриете интересни видео материали, свърани с каузата на БСДД. Абонирайте се, за да получавате съобщения за следващите публикации. 

Времето за истинска смяна на системата дойде!

Успяха ли гражданите да спрат корпоративния лобистки валяк?

Вече минаха 10 преговорни кръга между САЩ и ЕС по споразумението ТПТИ, в които ние сме “на тъмно”, независимо от гражданския натиск за прозрачност.

Протести срещу него имаше не само на европейски терен, но и в България, независимо, че нашите медии неглижират темата. До обикновените граждани по темата не достига информация какво се случва на европейско ниво и какви решения се вземат от наше име, касаещи не само нашия живот, но този на нашите деца и внуци. Става все по-ясно, че ТПТИ има повече геополитически характер, че отдавна проблематиката е напуснала рамките на търговията и паричните потоци.

Рисковете от ТПТИ обхващат всяка човешка сфера - най-общо те легитимират властта на корпорациите над правителствата, при съпътстваща загуба на суверенитет и човешки права в националните държави. Става дума за дерегулация, за загуба на права, за които ние сме се борили и сме воювали, за блага, които са станали част от нашето ежедневие. С ТПТИ на практика все едно ни карат да подпишем бял лист, който дава право на компаниите да разполагат авансово с всяка бъдеща дейност, която би била в интерес на държавата и на нейните граждани в ЕС.

Приоритет в ТПТИ са целите на мегакорпорациите - постиженията на трудовото законодателство за държавите се разглеждат като търговски бариери и като че ли в един момент за България ще се окажат безполезни, подписаните 8 трудови стандарта с Международната организация на труда, от които САЩ са приели само 2. С влизането в сила на ТПТИ всичко това ще изчезне и ние ще загубим всички тези демократични придобивки.

Ще стане така, че при делата за поражения от отровни храни, ГМО или фракинг, които гражданите ще бъдат принудени да водят, те няма да имат необходимата законова защита, защото ще бъде заобиколен т.нар. принцип за предпазливост /компаниите доказват, че продуктът им е безвреден - бел.р./, валиден в момента в ЕС.

Не дай си боже при конфликтни ситуации, свързани с вреди от концесия или от фракинг, примерно, на наша територия, да влезем в арбитражен съд - прословутото ISDS, чийто клаузи са най-неприемливите от цялото споразумение. Той ще осъди България да плаща на добивната компания сума, равняваща се на 35 годишен потенциален добив. Съдебните разноски на наш гръб ще бъдат космически - попадаме в непрозрачното съдилище, осъждат ни корпоративни адвокати, повишени в статус съдии, които обикновено лобират за корпорациите. Целият този механизъм е изключително непрозрачен - особено, когато у нас навлиза непрозрачна технология, след което ние като граждани или държава ще се наложи да доказваме вредните последици от нея. Това е непосилно. И, за съжаление, корпорациите са еднакво агресивни към хората и от двете страни на океана.

Ако към всичко това прибавим и секретността, в която се водят преговорите по ТПТИ, силно ме озадачават изявленията на наши представители на властта, че споразумението било нещо много полезно при положение, че те дори не могат да се запознаят основно с него.

Един от нашите евродепутати сподели наскоро, че за да влезе и да чете договорите по ТПТИ е трябвало да подпише един куп документи, да остави извън залата всичките си електронни устройства, да поеме ангажимент да не разпространява абсолютно нищо от видяното и прочетеното. И след като е изпълнил това не са му дали да прочете пълния материал. Да си представим, че евродепутатите се сблъскат с проблеми при четенето, те нямат право нито да ползват експерти, нито да поучат специализирана помощ, защото те самите са само политици и нямат нужната компетентност.

Ние в България от опит знаем какво означава недостатъчно квалифицирани политици да подписват договори от наше име. У нас българските браншови организации изобщо не знаят за ТПТИ и не са подготвени за последиците от него. А 10-тия преговорен кръг вече е минал. След приключването на тези преговори споразумението влиза в ЕП за гласуване само с „да” или „не”. Корекции върху него не могат да бъдат налагани. А след това идва ратифицирането му в отделните държави на ЕС, където отново всяка от тях може да каже „да” или „не”.

Има и още един „капан” в този вид договори. Тъй като вече ЕП прие договора CETA, който обвързва Канада с Европа и е с всички негативи на арбитражните съдилища, с бъдещи тежки последици не само за нашата локална икономика, всеки един от договорите включва клауза, която се нарича „фаворизирана нация”. Това е както в нашите търговски вериги - когато се договарят с производителя той е длъжен да дава винаги най-изгодните условия, които е давал някога някъде. Това означава, че дори да бъдат отстранени някои проблеми по ТПТИ в момента на влизане в действие на CETA Трансатлантическото споразумение със същата тази клауза получава абсолютно всички бонуси и става бенефициент на тези предимства, които вече някога са подписвани от името на ЕС.

Да не говорим за заложените „зомби клаузи” в ТПТИ, които позволяват договорът да работи дори след като отдавна е изтекъл неговия срок. Те са обикновено скрити и удължават действието му с между 35-60 г. Тази сложна конструкция от термини, за жалост, пряко рефлектира върху живота ни - в здравеопазването, при развалянето на концесии във водоснабдяването, при енергийните мрежи, транспортните , пощенските услуги и др.

Възможността такива неизгодни за държавите концесии да бъдат разваляни след подписването на ТПТИ вече няма да може да се случи. Държавите няма да имат право да си приберат обратно секторите, в които услугата вече не е в интерес на обществото. А след подписването на ТПТИ се позволява дори миграция на чужди работници от външна компания у нас, които да бъдат поставени при специални условия. Така се получава вид офшорка, която ще заобикаля локалното законодателство и местните правила.

САЩ не желаят да променят дори фитосанитарните си изисквания, правилата, по които определят качеството на храните, а тепърва идва още едно споразумение, наречено TISA и касае конкретно самите сфери в обслужването.

Наистина не сме в състояние като правителство, като граждански сектор да се предпазим от всички споменати „капани”. Но де факто тези договори и клаузи са т.нар. „тихи убийци”, които подмолно ни превземат, докато ние се борим явно на медийния фронт или срещу горещата война. Идват нови времена с опасни последствия , които като че ли нямаме необходимия ресурс да неутрализираме. Но сме длъжни да опитаме.

---------

Мариана Христова, граждански активист.

След заблатяването Еврозоната замръзва

Чудесна новина за българските граждани. Ще имаме възможност да възстановим родната валута - Българския лев, заедно с парична реформа с отнемането на правото на частните банки да създават парите с проста счетоводна операция. На следващите избори за Народно събрание, със смяна на системата.

http://news.bnt.bg/bg/a/bez-razshirenie-na-evrozonata

‪#‎Българска_директна_демокрация‬ с ‪#‎Базов_доход‬ и‪#‎Енергийна_икономика‬

Да, новото е завладяващо!
Очакваме ви заедно на: http://www.budd.bg/declaration/

Гнилото не е в Дания

Датчаните проведоха референдум, на който отхвърлиха идеята за засилване на сътрудничеството с Европейския съюз в сферата на полицията и сигурността. Голяма част от жителите на Дания се опасяват да не загубят суверенитета си по въпросите на имиграцията.

Според окончателните резултати с "Не" са гласували 53.1% от избирателите срещу 46.9% процента гласували с "Да". Активността на референдума е била около 72%.

Премиерът на Дания Ларс Льоке Расмусен каза, че се притеснява от това "солидно "не" на датчаните, но изцяло уважава решението им.

Референдумът е осмият поред в страната от приемането й в Европейския съюз и потвърждава скептицизма на датското обществено мнение към европейския проект.

Не само датчаните все повече се съмняват в ефективността на работа и смисъла на ЕС. Догодина предстои референдум и във Великобритания по въпроса за излизането им от ЕС.

Къде е България? България все още върви натам, откъдето други, много по-развити държави, се връщат. Подмазва се на ЕС чрез политиците си - мижитурки, чиято единствена цел е да прокарват собствения си интерес, да папкат пари от европроекти и да се гушат в лоното на европейския парламент с комфортните си заплати.

Не политиците, а българските граждани трябва да решават тези въпроси чрез инструмента, наречен Директна Демокрация - доказал своята справедливост и ефективност в общества, където няма кризи и протести, именно защото властта е в ръцете на гражданите, а не на банда родоотстъпници.

Швейцария каза „Не!” на диктатурата на Европейския съюз по въпроса с бежанците

Швейцария влезе в сблъсък с Европейския съюз днес, след като отстоя позицията си да продължи с имиграционния контрол, ако не може да се споразумее с Брюксел.

Швейцарското правителство обяви, че ще въведе квотна система, ако броят на имигрантите, които пристигат в страната от други европейски държави, превиши определения лимит.

Лимитите, които трябва да бъдат изготвени от март следващата година, вероятно ще разгневят Брюксел, тъй като те се противопоставят на яростно пазената свобода на движение, което е основен принцип на ЕС.

Въпреки че Швейцария не е част от 28-членния европейски блок, но е част от Шенгенското пространство, сделка с Брюксел би означавала да се допусне неограничена имиграция на граждани от ЕС.

През февруари 2014 година обаче швейцарските гласоподаватели подкрепиха ограничаването на имиграцията на национален референдум.

Сега правителството на страната е длъжно да върне положението отпреди подписването на споразумението с ЕС за свободно движение на хора.

В изявление днес Федералният съвет на Швейцария разкри как ще посрещне тези "конституционни изисквания".

Въпреки че все още се опитва да се постигне "приемливо решение" с Брюксел, правителството предупреди, че ако не може да се постигне споразумение, то ще провежда собствен "независим контрол на имиграцията".

Ако това се случи, Европейският съюз пък би могъл да отхвърли редица други споразумения между Швейцария и Брюксел.

ЕС вече е отказал да обсъжда въпроса, докато швейцарското правителство не му връчи своето официално предложение.

Днес Федералният съвет каза, че ще определи "специфичен праг" за броя на имигрантите от ЕС и Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA) - съставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

Федералният съвет добави, че ако прагът е превишен това "би довело до количествени ограничения и квоти от следващата година".

Всичко това става след успеха в изборите по-рано тази година на антиимиграционната Швейцарската народна партия (SVP), която предложи референдума през февруари 2014 г.

Швейцарската народна партия е най-голямата партия в Швейцария, с нарастваща подкрепа, свързана с опасенията на Европа по отношение на продължаващата криза с мигрантите.

Въпреки че Швейцария остана почти незасегната от притока на бежанци, влизащи в Европа през тази година, налице е нарастващ страх от неконтролирана имиграция в страната, като отражение на опасенията в цялата останала част на континента.

В разгара на бежанската криза това лято, когато стотици хиляди от Близкия Изток и Африка се отправиха към Европа, Миграционната служба на Швейцария посочва, че "не е предпочитана дестинация за мигрантите", което е видно от скромния ръст в броя на молбите за предоставяне на убежище.

Автор: Лидия Делирадева © www.budd.bg

Присъединяването на България към еврозоната - игра с огъня или корпоративен купон?

На фона на икономическата криза развитието на еврозоната трябва да се раздели на две фази: от 1999 до 2007 (приемането на България в ЕС) и след това. Въпреки стремежа да се направят икономиките по-еднородни, еврото донесе на страните-основателки напълно различни резултати. От самото си създаване еврозоната имаше такава главна цел: сближаването на пазарите, от които тя бе изградена. Но след няколко успешни години, когато повечето страни-членки можеха да се похвалят с устойчив растеж и намаляване на безработицата, всичко тръгна наопаки.

Следователно развитието на еврозоната може да се раздели на две ясно изразени фази: щастливите години от 1999 до 2007 и продължаващият до ден-днешен черен период. Днес европейският валутен съюз включва 19 страни, които въобще не са еднородни. Всяка една от тях има различна съдба, а Германия, според общото мнение, е получила най-много изгоди от еврото. Най-голямата страна в еврозоната се превърна в пътеводна звезда, превръщайки своя успех в свидетелство за това, че еврозоната означава процъфтяване. Различията между успешната Германия и останалите страни само потвърждават, че „изостаналите“ могат да постигнат това, което е направил Берлин. Но тяхната неспособност да прокарат „правилните реформи“ се превърна в присъда за икономиките им.

Въпреки това, ако внимателно се вгледаме в ситуацията в отделните страни, които от самото начало се впуснаха в евро приключението (Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия, Люксембург, Финландия, Ирландия, Испания, Португалия, Австрия през 1999 и Гърция през 2001) резултатите могат да ни учудят. Преди всичко това е икономическият растеж. Ако не взимаме предвид двете страни безусловни лидерки по този показател, Люксембург и Ирландия (те са обединени от многото прилики в данъчната система), средните цифри в еврозоната са между 20-28% за 15 години, което ни дава доста посредствените 1,2-1,7% годишно. А три държави се оказаха на практика в пълна стагнация: Португалия, Италия и Гърция. Що се отнася до последния случай, Гърция успя да постигне главозамайващ растеж през първия период, но вторият период я лиши от всички натрупани богатства.

Следва безработицата. Тук резултатите никак не са приятни. Като изключим Германия и Финландия, безработицата в страните от еврозоната за периода 1999 до 2014 нарасна. Стремежът към икономическо сближаване даде удовлетворителни резултати през първия период, но кризата от 2008 г. направи всичко това на пух и прах. Случаите с Гърция и Испания са симптоматични за цяла Европа.

Сериозни разлики се наблюдават и при растежа на средните заплати. Средната заплата в Португалия се съкрати с 4% за 15 години, но нарасна с 34% в Ирландия. Струва си да се отбележи, че в Германия средната заплата са повиши с 8,24%, което не се отличава много от показателите на Гърция, Италия и Испания и е на половината, отколкото във Франция. По ниво на заплати през 2014 г. Ирландия и Люксембург отново са първенците, изпреварвайки всички останали.

Накрая, нека да разгледаме неравенството. Тук всичко е прозрачно. Най-силно коефициентът Джини за последните 15 години е нараснал в Германия. Преди нейното влизане в еврозоната тя демонстрираше едни от най-добрите показатели, през 2014 г. тя се срина почти до нивото на Южна Европа. Германия – най-силната икономически държава в Европа. Тя постигна това, плащайки цената с ниски заплати и високо неравенство.

Доброто положение на Германия не може да скрие обаче реалността. За периода от 1999 до 2007 г. 12-те страни основателки на еврозоната показаха среден годишен ръст от 2,18%, който се пада на светлите времена на еврозоната със съществен спад на безработицата – рекордният минимум бе достигнат през март 2008 г. - 7,2%. Следващите 7 години дори не трябва да наричаме стагнация, защото БВП през 2014 е по-нисък, отколкото бе нивото през 2008 г. А това повлече след себе си голяма безработица в цялата еврозона, достигаща 10,8%. Излиза, че тя днес е по-висока, отколкото преди въвеждането на еврото през 1999 г., когато бе 10%.

Никола Гецман, икономически експерт на „Атлантико“.

Прочети още на: http://bgnes.com/analizi-i-interviu…/analizi-i-interviuta/…/