Суверенитет

Приоритет на националното право пред международното – следващ предизвикателен референдум на швейцарците

Дясноконсервативната швейцарска народна партия (SVP) официално регистрира на 12 август народна законодателна инициатива (референдум) „Швейцарското право вместо чуждите съдии” («Schweizer Recht statt fremde Richter»). Второто име на този референдум е „Инициатива в защита на суверенитета” («Selbstbestimmungsinitiative»). В основата ѝ стои предложението да се въведе във федералната конституция принципа на приоритет на националното право пред международното. За какво става въпрос? И какво всъщност означава терминът „чужди съдии”?

Както е известно, в Швейцария работи директната демокрация. Това означава, че избирателите имат право да подлагат на съмнение и да изнасят на всенародно гласуване закони, дори вече одобрени и приети от парламента, да предлагат собствени законопроекти, а също и да правят поправки в конституцията. Една такава конституционна промяна предлага да се направи Швейцарската народна партия. Конкретното предложение е да се запише в конституцията принципа на приоритет (върховенство) на националното право пред международното законодателство, като аргумент за това е укрепването на позициите на швейцарската директна демокрация и затвърждаването на политическите права на народа.

В Швейцария нерядко законите, одобрени от народа на референдум, попадат в противоречие с действащото международно право. Така се случи, например, с резултатите от референдума, проведен на 14 февруари 2014 г., на който народът одобри предложението  за възможност рязко да се регулира (в случай на необходимост) процеса на трудова миграция от страните на ЕС, което противоречеше на принципа на свободното придвижване, разписан в съответното международно споразумение между ЕС и Швейцария. Реализацията на това народно решение се превърна буквално в търсене на „квадратура на кръга”: т.е. как да се направи така, че ограничаването на имиграцията да не влиза в противоречие със забраната за такова ограничение?

Отговорът на този въпрос все още стои отворен, а през това време Швейцарската народна партия реши да направи така, че в бъдеще да не възникват такива правови колизии. И вчера (12 август 2016 г.) тя официално внесе във Федералната канцелария (Bundeskanzlei – парламентарен и правителствен апарат, който се занимава и със регистрацията на народни законодателни инициативи) законопроект със звучното име „Швейцарско право вместо чужди съдии”.

Законопроектът, който ще бъде подложен на референдум, се състои в следното:

-        Правилата, разписани във федералната конституция на Швейцария, трябва да имат приоритет пред международното право, с изключение на нормите на така нареченото „задължително за изпълнение международно право” (забрана за изтезания, робство, забрана за военна агресия);

-        Органите на властта на федерално ниво, а също и кантоните, които са субекти на федерацията, нямат право да сключват международни споразумения и да поемат съответстващите им ангажименти, които биха били в противоречие с федералната конституция;

-        В случай на възникнало противоречие между нормите на федералната конституция и нормите на международното право (международните договорености) Швейцария е длъжна или да промени (модифицира) международно-правните документи, или да ги денонсира.

Авторите на инициативата отделят особено внимание на демократичната легитимация: според тях международните споразумения, които са минали на референдум и са получили еднозначното одобрение на народа, трябва да съхранят приоритетното си действие от гледна точка на съдебната и правоприлагащата практика.

Имиджови загуби или правна определеност?

Какво конкретно означава дадената инициатива за Швейцария? Противниците на инициативата посочват, че Швейцарската народна партия възнамерява да прекрати по този начин действието на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, известна и с името Европейска конвенция за защита правата на човека. Те казват, че денонсацията на този документ от страна на Швейцария би нанесла унищожителен удар по имиджа и международната репутация на страната.

Освен това, тази стъпка би довела до невъзможността швейцарските граждани да подават жалби до Европейския съд по правата на човека. Накрая, казват противниците на тази инициатива, ако народът гласува на референдума в полза на предлаганите промени, Швейцария би се явила като вероломна страна по отношение на своите международни партньори, което би било вече не просто удар по имиджа ѝ, но и по стабилните международно-правни рамки, в които Конфедерацията съществува сега.

Швейцарската народна партия обаче не е съгласна с подобни аргументи. Според нея инициативата, която предстои да мине на всенародно гласуване, напротив, даже създава необходимата правна определеност и стабилност, веднъж завинаги фиксирайки яснота между нормите на националното и международното право. Що се отнася до денонсацията на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, то такава цел никой никога не си е поставял, казват още инициаторите. Инициативата е насочена към укрепване правата на народа и към усилване позициите на директната демокрация в Швейцария, та нали в случай на провеждане на референдум по въпроса основен и единствен източник на правото в страната ще бъде народът и парламентът, а не задграничните структури и институти като Европейския съюз или Европейския съд по правата на човека.  

Кои са така наречените „чужди съдии”?

Точно тук възниква въпросът за „чуждите съдии”. Откъде идва този термин? За да разберем това, нужно е да се обърнем към основополагащия документ на швейцарската история, а именно към така наречената Съюзна грамота от 1291 г. («Bundesbrief»). Да обърнем внимание на пункт 4 от този документ, в който се казва следното:

„На основание съвместния съвет и единодушното съгласие, ние (жителите на долината Ури, на общината от долина Швиц и съобществото граждани на Унтервалден, влизащи в състава на Нидвалден – бел.ред.) приехме, че в горепосочените долини никога няма да признаем и да приемем в качеството на съдия онзи, който е получил своя пост или благодарение на някакви услуги, или на основание платена парична сума и не се явява наш съотечественик.”

Повече за документа може да видите тук: https://www.admin.ch/gov/de/start/bundesrat/geschichte-des-bundesrats/bundesbrief-von-1291.html

Понятието „чужди съдии” («fremde Richter») е било използвано от авторите на инициативата с директна препратка към посочения пасаж, въпреки че в документа той присъства в различна форма – в образите на корумпирани съдии, получили „своя пост или благодарение на някакви услуги, или на основание платена парична сума”, а също така съдии от чужбина („не се явява наш съотечественик”), които в прекия смисъл на думата си навират устава в чужд манастир.

По този начин, давайки начало на своята инициатива „Швейцарското право вместо чужди съдии”, Швейцарската народна партия претендира за ролята на пазител на изконните швейцарски ценности, сред които, на едно от първите места, стои националния суверенитет. Инициаторите сякаш ни казват: „Вижте, ние, швейцарците, отколе не признаваме властта на „чужди съдии” над себе си, било то юридическата власт на императора в средните векове, било то и решенията на Европейския съд по правата на човека”. Оттук идва и второто название на законопроекта: „Инициатива в защита на суверенитета” («Selbstbestimmungsinitiative»).

Народът или „чуждите съдии” – това е въпросът!

Непосредствен повод за дадената инициатива става „спорното” според Швейцарската народна партия решение на Швейцарския федерален съд в Лозана, в съответствие с което приоритет пред националното право на Швейцария има всяко международно споразумение и всеки международно-правен акт, а не само нормите и положенията на „задължителното международно право”. Според народната партия това решение на съда е изключително важно за определяне както на вътрешния, така и на външния политически курс на страната, но народът не е имал досега възможност да се произнесе по въпроса на референдум и да изкаже своето суверенно мнение.

„За мен най-проблематична се явява заложената в основата на инициативата „Швейцарското право вместо чужди съдии” базова идея, че която и да е правна норма може да се счита за „демократична”, само в случай, че е получила „зелена светлина” на референдум”, казва Оливър Дигелман – експерт в областта на международното право, професор от Цюрихския университет. Между другото, от негова гледна точка е „много важно съдилищата и органите на властта да имат определено пространство за маневриране, определяйки кое във всеки ю конкретен случай има приоритет – международното право или националното”.

Как ще гласуват швейцарците на този референдум предстои да разберем.

А вие как мислите – в кои случаи с приоритет е международното право и в кои – националното? Как бихте гласували на един такъв референдум?

На снимката: Кристоф Блохер (Christoph Blocher) – бивш министър на правосъдието на Швейцария, главен стратег и „кръстник” на Швейцарската народна партия, информира медиите за началото на събиране на подписи за провеждане на национален референдум  „Швейцарското право вместо чужди съдии”, март 2015 г.

Източник: http://www.swissinfo.ch/ger/-selbstbestimmungsinitiative-_angriff-auf-menschenrechte-oder-staerkung-der-demokratie-/42367744

Който плаши мнозина, от мнозина се плаши.*

Къде остана критерият за достойно политическо поведение? Евроелитът си псува тъпо, безпросветно. Един народ каза своята дума – глас Божи! Но паникьосаната политическа върхушка на Европа скочи да хули, както фарисеите са хулели Христа.

Да вземем обидите срещу британския евроскептик Найджъл Фараж. Дори и да ненавиждаме Брекзита, не може да не признаем, че Найджъл е смел и достоен за уважение политик. Той има кауза и е отдал 2 десетилетия от живота си на нея. 20 години той се бори сам срещу всички. Плува нагоре по водопада. И доведе своето дело до успешен край. Какво по-достойно от това да си подадеш оставката, след като мисията е изпълнена?Така правят истинските демократи! Но вместо да му стиснат ръката и да го поздравят, както правят футболистите, тенисистите или боксьорите, европолитиците го заръфаха като гладни питбули. Например Жан-Клод Юнкер, шефът на Еврокомисията, нарече Найджъл и консерватора Борис Джонсън “непатриотични и малодушни”. Защо са се отказали от борбата? “Славните герои на Брекзита са тъжни герои днес – занарежда той присмехулно пред Европарламента. – Тези, които допринесоха за ситуацията в Обединеното кралство, си подадоха оставката. Оказа се, че те са ретронационалисти, а не патриоти. Патриотите не подават оставка, когато дойдат трудностите, те остават!”

Тъпо, но простолюдието вярва –Да бе, тия баш сега ли намериха да се скрият! Особено се отличиха немските политици, което е нормално – от ЕС и еврозоната просперира предимно Германия. “Първо те лъгаха и събудиха гняв, после те създадоха хаос и сега те бягат позорно – изказа се заместник-лидерът на социалдемократите Аксел Шафер. – Найджъл Фараж и Борис Джонсън показаха какво е важно за тях – не гласуването в тяхната страна, а чистият егоизъм.”Министърът за Европа Михаел Рот също заръфа брекзитаджиите: “Националистите и популистите в Европа си приличат, те са демагози в думите и безчестни в делата.” Лидерът на Народната партия в Европарламента Манфред Вебер се включи в хора на славеите: “Найджъл Фараж си иска живота обратно. По-скоро трябва да помисли за живота на британците, които той отряза от Европа!” Достолепната немска преса показа, че не си поплюва. “Зюддойче цайтунг” сложи заглавието: “Фараж бяга от отговорността”. “Ди Велт”: “Новият лидер предаде британците”. “Цайт онлайн”, сайтът на най-големия германски седмичник, изписа отгоре “Краят на кръчмарския политик” и продължи: “Сега той може да гледа на себе си като победител, след като обяви, че денят на референдума, 23 юни, е неговият личен ден на независимостта. Колко невероятно подло е това! Какъв мошеник!” Мошеник ли? Подлец? Страхливец? Чакайте, та това е най-праволинейният политик в Европа! Той две десетилетия воюва срещу цялата ви върхушка! Тъкмо обратното, лъжата е да твърдиш, че той бяга от отговорност. Каква по-точно е ролята, от която е избягал? Партията на Фараж, UKIP, има един-единствен депутат в парламента на кралството и това не е той. Никакво участие във властта. Как да поведе нацията по пътя на Брекзита? Цялата отговорност е на партията на консерваторите и на лидера, който те си избират след оставката на Камерън. Да си подадеш оставката след дълги години начело на партията, е много достойна постъпка. Особено ако не си се провалил. Тачър, Блеър, а сега и Камерън си подадоха оставките, без да са губили избори. Те просто дадоха път на следващите. Фараж може само да бъде поздравен.

Впрочем не Фараж, а партията на консерваторите предизвика референдума. Направи го по две причини. Първо, защото народът дълги години роптаеше за референдум. И, второ, защото имаше сериозна опасност UKIP да стане втора партия, а може би и първа. Камерън обеща референдума и разби UKIP на изборите. Това е нормално, така работи демокрацията. Немците твърдят, че Фараж излъгал британците? Чакайте малко, Британия е родината на модерната демокрация. Имайте уважение. Този народ е воювал векове наред за всяко свое демократично право. Едно по едно, от век на век. Британците знаят какво искат, а политиците им са възпитани да ги слушат. Същите тези британци през 1975 г. като младежи гласуваха на референдум за влизане в ЕС. А сега, като възрастни, гласуваха за излизане. Те имат много сериозни аргументи и добре осъзнават интересите си.

За разлика от Германия Британия не прави стратегически грешки. И обратното, в Германия демокрацията идва много късно. И не е местно производство, а е внесена отвън. Първият сериозен опит е Ваймарската република след Първата световна война. Пълен провал. Спорно е дали изобщо може да се нарече демокрация, тъй като през цялото време е имало друго, по-силно правителство – германския генералитет. Вторият опит за демокрация в Германия започва след Втората световна война, когато англичани и американци директно й спускат правилата. Например днешната немска избирателна система е измислена и изпробвана първо в британската окупационна зона. Така че - повече уважение към британците! Не искам да кажа, че ние, българите, сме по-напред с материала от немците. Но дори, когато си на края на опашката, не е зле да знаеш кой е пръв и кой – по средата, за да се учиш от първия. Сега, когато Берлин и Брюксел дадоха тон да се хули Британия и нейният Брекзит, ние тук направо изпаднахме в транс. Фараж е злодеят на века, прероденият Хитлер, даже още по-лош, защото си е подал оставката, а Хитлер - не. Хитлер е достоен човек, поел е отговорността и е довел нещата докрай за разлика от Фараж, който подло се измъкна по терлици.

Дали всъщност Фараж не е Джак Изкормвача?

Разбира се, има и светли моменти, които показват, че народът ни не е лишен от елегантност на мисълта. Например водещата Лора Крумова е взела интервю с Фараж и му забила следния исторически и медицински факт: “Ако не бяха емигрантите, вашите жени във Великобритания щяха да имат по-спретнати мустаци от мъжете, защото са сключвали брак с първите си братовчеди!” Той остана с отворена уста. А така, бий Фараж с цялата мощ на родния интелект! Но да обясня и за“страхливеца” Борис Джонсън, бившия кмет на Лондон с буйната руса коса. Вярно, той агитираше за Брекзита за разлика от лидера Камерън. После реши да се кандидатира за шеф на Консервативната партия и премиер. Обаче хората, на които разчиташе, не го подкрепиха. Джонсън просто преброи кой би гласувал за него, видя, че няма никакви шансове и от своя страна подкрепи вътрешния министър Тереза Мей. Тя пък беше против Брекзита, но след референдума заяви: “Брекзит значи Брекзит. Аз ще изпълнявам волята на народа.”

Какво по-естествено от това? Консерваторите си следват нормалните процедури, а според Юнкер те са в пълен хаос. Ако нещо е в хаос в момента, това е ЕС. Албионът е един остров на спокойствието сред бушуващите стихии. Много правилно Камерън отложи внасянето на заявление за напускане на ЕС – нека първо партията избере нов лидер, нека изработи стратегията за преговорите и тогава. Това е нормално, естествено и разумно. Според Юнкер и Шулц обаче това е безобразие и скандал. “Вие защо сте още тук? – провикна се Юнкер срещу Фараж в Европарламента. – Махайте се! Нали Брекзитът победи!” Помислете си само – всички сериозни партии във Великобритания бяха против Брекзита. Сериозните медии – също. Световните лидери дойдоха да агитират. Дойде лично Обама, за да каже – не правете тази грешка. Обади се и шефката на МВФ Лагард. И така нататък, и така нататък. И въпреки това Брекзитът победи с 52 на сто от вота. Ами ако политическите и медийните сили бяха разделени поравно? Тогава Брекзитът спокойно можеше да бие със 70-80 на сто. Британците знаят какво искат. Европейците също и точно това изнервя евробюрократите.

А, и кралицата няма да си подава оставката.

Автор: Валери Найденов

*Крилата мисъл на Солон - реформатор в Древна Атина. По-важните от неговите реформи се отнасят до създаване на народното събрание и на съд от заклети съдии; мерките и теглилките били унифицирани по негово време. След като завършил реформите си, Солон върнал предоставените му извънредни пълномощия и напуснал Атина достойно. Заглавието е от редакторите на бъдещия свободен информационен портал DEBAT.BG

Материалът е публикуван в 168 часа: http://www.168chasa.bg/article/5630...

ЗАПОЧВАМЕ!

„Само защото ти не се интересуваш от политиката, не означава, че политиката не се интересува от теб“, е казал преди 2500 години един от бащите на истинската директна демокрация с участие на гражданите. Днес това послание кънти със страшна сила в цяла Европа и може да напомни на всеки един от нас, че спасението на България и българската народност е в ръцете на мнозинството от българските граждани в нова политическа система с тяхно участие във вземането на решенията - Българска директна демокрация!

ДА, ВРЕМЕТО НАИСТИНА ДОЙДЕ!

На 26 април 2016 година, влезе в сила решението на Софийски градски съд за вписване в Регистъра на политическите партии на Българския Съюз за Директна Демокрация - БСДД. С този съдебен акт пътят за участие на българите в нова, свободна, широка и напълно различна гражданска политическа организация с модерни и решителни идеи за истинска промяна е открит. За участие в изборите за Народно събрание, за спечелването на мнозинство, което трайно да промени правилата за функционирането на българското общество - Конституцията и законите на българската държава.

Благодарим на всички, които участваха в това изключително трудно начало и очакваме занапред още много други да се включат в българската политическа революция, която е нужна на целия български народ - суверена на Република България.

ДА, НОВОТО Е НЕУДЪРЖИМО!
WWW.BUDD.BG

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ СЕГА!

Георги Стойков Раковски - 195 години от рождението!

Обществената българска национална телевизия отбеляза в своя програма 195-ата годишнина от рождението на архитекта на българското национално-освободително движение, Георги Стойков Раковски. Той е човекът, който точно формулира нуждата от самостоятелни действия на българите за освобождението на земите с българско население и възстановяването на Българската държава.

Днес нуждата от заявяване на собствените исторически и обществени интереси на България са наложителни повече от всякога и възстановяването на Българския национален идеал отново е на дневен ред, особено на фона на тежката идейна криза в отношенията между великите сили. Не е нужно българите да продължават да бъдат заложници на търговете за чуждо влияние на Балканите.

http://bnt.bg/…/i…/195-godini-ot-rozhdenieto-na-g-s-rakovski

Времето за ‪#‎Българска_директна_демокрация‬ дойде!
www.budd.bg/faq

Десет добри причини за Парична реформа

Как настоящата парична система влияе върху икономиката и обществото и защо не оправдава очакванията? Ще обобщим проблемните аспекти на сегашната ни парична система в десет точки. Всяка една от тези точки представлява добра причина за провеждането на парична реформа.

1. Парите се създават като дълг.

Днес парите са продукт на създаването на дълг, когато търговските банки заемат от централни банки и правителства, когато производителите или потребителите заемат от търговските банки. По този начин, снабдяването на икономиката с пари може да се поддържа само, ако частните или публичните икономически участници са изпаднали в задлъжнялост. Икономическият растеж изисква пропорционално увеличение на паричното предлагане с цел да се избегне дефлация, която би парализирала бизнеса, обаче количественото увеличаване на парите включва и едновременно увеличаване на дълга. По този начин, икономическите субекти могат да се окажат в опасно положение на прекомерна задлъжнялост и несъстоятелност. Не е необходимо да се споменава, че прекомерната задлъжнялост води до сериозни проблеми за обществото и гражданите в лицето на една истинска дългова криза. Всичко започна като дългова криза на частните собственици в САЩ, като след това вече се трансформира в дългова криза на търговски банки и застрахователни компании, преди да бъде погълната от национални хазни и така се превърна в криза с държавния дълг. Намаляването на националните разходи (остерити), изискващо изплащането на държавния дълг, често води до социално напрежение и това е крайно несправедливо, защото представлява бреме за гражданите, които не печелят в еднаква степен от създаването на тази задлъжнялост.

2. Паричното предлагане се намира под частен контрол.

Само малка част от парите, циркулиращи в публичното пространство, е създадена от централните банки. Централните банки издават банкноти и монети, които в повечето държави представляват само от 3% до 15% от паричното предлагане. Останалото се създава от търговските банки в електронна форма, като пари по сметка, когато се предоставят кредити на клиенти или се закупуват ценни книжа и стоки. В действителност, всички пари, независимо дали са в брой или по сметка, се въвеждат в обращение от търговските банки. И така, търговските банки де факто контролират паричното предлагане. Преди всичко търговските банки носят кредитния риск за заемите, които отпускат, което трябва да ги стимулира внимателно да проучват кредитоспособността на своите клиенти. Въпреки това, търговските банки решават на кои клиенти се отпускат заеми и кои инвестиции се осъществяват в съответствие с техния интерес за повишаване на собствените си печалби. Дали една инвестиция е социално желателна или не, това не е решаващият критерий за търговските банки. По този начин, инвестициите, които обслужват общото благо, обаче не са достатъчно печеливши, не се подкрепят от банковата система и трябва да бъдат финансирани от държавните разходи, които зависят от данъчните приходи и създаването на публичен дълг. Вместо да финансират дългосрочни инвестиции в интерес на обществото като цяло, търговските банки с тяхната кредитната дейност подкрепят краткосрочни финансови спекулации, като по този начин през последните две десетилетия са създали гигантско световно "казино" извън всякакъв обществен контрол.

3. Банковите депозити не са сигурни.

Банковите депозити се отнасят до парите по сметка, които за разлика от парите в брой не представляват законно платежно средство, въпреки че се борави с тях, като че ли са такова. Парите по сметка са един заместител на парите, само едно обещание от страна на банката да изплати съответната сума пари в законно платежно средство при поискване от страна на клиента. В настоящата частично резервирана банкова система, обикновено само една много малка част от парите по сметките е подкрепена от законни платежни средства. Само няколко процента от банковите депозити са в парични средства и резерви в централната банка. Поради тази причина, банките са зависими от доверието на своите клиенти. В случай на масово теглене на депозити, когато твърде много клиенти искат пари в брой по едно и също време, банката ще свърши парите в брой, като такъв недостиг на ликвидност може да доведе до внезапен фалит. Следователно, за да се избегне загубата на банковите депозити са били създадени системи за застраховане на депозитите. В случай на верижни реакции и мащабен фалит, което се случи през 2008 г., обаче, могат да бъдат необходими мерки за държавно спасяване на търговските банки, като в крайна сметка кредитор от последна инстанция ще е централната банка.

4. Паричното предлагане засилва цикличните колебания.

Търговските банки отпускат заеми чрез издаване на електронни пари, за да увеличат лихвени си приходи. Колкото повече пари издават, толкова са по-високи печалбите им - докато длъжниците са в състояние да плащат. Във времена на икономически растеж, банките най-охотно предоставят заеми, така че да се възползват от бума, а в периоди на икономически спад те ограничават отпускането на кредити с цел намаляване на рисковете от тях. Ето как търговските банки предизвикват свръхпредлагане на пари при икономически растеж и недостиг на пари в рецесия, като по този начин засилват икономическите цикли, както и колебанията на финансовите пазари, и създават балони на активи в сферата на недвижимите имоти и суровините. Такива балони могат да нанесат сериозни щети на обществото и на самата банкова система, когато се спукат. Отново, банковата криза от 2008 г., задействана от ипотечните заеми, след спукването на американския балон на недвижими имоти, е най-показателен пример.

5. Паричното предлагане стимулира инфлацията

Освен процикличния си характер в краткосрочен план, в дългосрочен план „създаването” на пари от търговските банки предизвиква свръхпредлагане на пари, което води до инфлация на потребителските цени, както и до инфлация в цените на активите. Свръхпредлагането на пари се получава, ако увеличението на количеството пари в обращение надхвърля ръста на производството на стоки и услуги. Дългосрочното свръхпредлагане на пари е резултат не само от традиционното предоставяне на кредити на правителства, корпорации и частни лица, но също така и от финансирани за сметката на кредити финансови спекулации на хедж фондове и инвестиционни банки. Поради инфлацията, потребителите обикновено се сблъскват с годишно намаляване на покупателната способност, което означава, че те трябва да увеличат номиналните си доходи, за да поддържат своето ниво на потребление. Тъй като способността да получат обезщетение при загуба на покупателна способност чрез увеличаване на номиналният доход варира между индивидите, инфлацията причинява преразпределение на покупателната способност в ущърб на онези лица, които не са в състояние ефективно да защитят собствените си интереси.

6. Привилегията да се „създават” пари субсидира банковия сектор.

Тъй като парите представляват задължение, те носят лихви. Ето защо лихвите трябва да се платят върху всички пари в обращение и на практика никой не може да избегне плащането на лихви. Лихвата се изплаща основно от клиенти, които вземат заеми от търговски банки, като по този начин се гарантира паричният ресурс. Второ, всеки, който плаща данъци и купува стоки и услуги, допринася за плащането на лихви на самия кредитополучател, тъй като данъците следва отчасти да се повишат с цел финансиране на лихвените плащания по държавния дълг. Освен това, компаниите и частните лица, предоставящи стоки и услуги, трябва да включват разходите за заемите си в цените на своите продукти. По този начин, използвайки парите, обществото плаща огромна субсидия на търговските банки, макар банките и да прехвърлят част от тази субсидия на своите клиенти във вид на лихвени плащания по депозитите. Лихвата представлява субсидия на банките, защото с парите издавани по сметка се борави като със законно платежно средство. Величината на субсидиите, които обществото плаща на банките, се отразява в непропорционално високите заплати и премии на банкерите, както и в несъразмерно развития банков сектор.

7. Парите като задължение допринасят за затруднен растеж.

Парите, създадени като задължение, носят лихви и по този начин двойно затрудняват растежа на паричната система и реалната икономика. Когато клиентите погасяват кредитите си към търговските банки, банките отписват върнатата сума пари и обема на парите в обращение съответно намалява. Въпреки това, на длъжниците им трябват повече пари, отколкото са взели назаем, защото също така трябва да плащат лихви по кредитите си. Дори ако длъжниците заменят старите си заеми с нови, те се нуждаят от допълнителен доход за лихвените плащания и затова трябва да получават печалби. Като цяло бизнесът не може да бъде печеливш, освен ако количеството пари не се увеличава непрекъснато. Това води до динамика на растежа, който е основна характеристика на нашата икономическа система. Увеличаването на обема пари, които носят доходност, затруднява растежа на паричната маса в реалната икономика, а растежът на реалната икономика едновременно оказва анти-дефлационен натиск върху увеличаването на паричното предлагане. Като следствие от този двойствен натиск върху растежа, икономиката представлява един вид схема на Понци, тъй като тя не може да работи правилно, без да расте и следователно многократно изпада в кризи. Освен това, растежът на реалната икономика, която до голяма степен се повлиява от паричната система, включва прекомерна експлоатация на природните ресурси и представлява пречка за едно устойчиво развитие. Така финансовата задлъжнялост води до екологична задлъжнялост към природата, която обеднява човечеството. Сегашната ни парична система просто не е съвместима с един свят с ограничени ресурси.

8. Лихвите, начислявани върху новосъздадени пари, стимулират концентрацията на богатството в ръцете на няколко човека.

Лихвите обикновено се разглеждат като такса за кредитиране при използване на чужди пари. Не само клиентите, които заемат пари от банките, но и банките, които държат депозитите на клиентите си, плащат лихви. Когато търговските банки „създават” пари чрез предоставяне на заеми, те кредитират сметките на клиентите си и по този начин увеличават общата сума на банковите депозити. Тъй като парите по сметките обикновено носят лихви, банките използват част от лихвените си приходи за лихвените плащания на титулярите на сметките. Сега, банковите депозити и кредити са неравномерно разпределени сред клиентите. Някои от тях имат основно заеми, по които плащат лихви, а други имат депозити, които им носят лихви. Тъй като общо взето по-бедните хора имат повече кредити отколкото депозити, а по-богатите хора имат повече депозити от заеми, лихвените плащания най-общо представляват трансфер на пари от по-бедните към по-богатите хора, особено на някои от супер-богатите. По този начин, лихвите, начислявани върху „новосъздадени” пари, стимулират концентрацията на богатството в ръцете на няколко човека. Тази концентрация на богатството до голяма степен облагодетелства търговските банки, които едновременно извършват инвестиции и също така печелят от сумата, която е резултат от значителната разлика между получените и изплащаните лихви. Освен това, редовно се добавя лихва на първоначалната инвестиция и по този начин тя сама носи лихва, като се превръща в сложна лихва и поражда експоненциален растеж на паричните активи. Въпреки това, стойността на паричните активи не нараства от само себе си, тъй като по същество те не са продуктивни. Лихвите, увеличаващи стойността на паричните активи, могат да бъдат генерирани само чрез човешки труд; а човешкият труд постоянно се намира под паричен натиск за увеличаване на продуктивността си и намаляване на разходите си, така че да отговаря на изискванията на експоненциално (променливо) растящата сложна лихва. Следователно лихвите, начислявани върху „новосъздадени” пари са един вид трансфер на стойност, която облагодетелства капиталовите инвестиции в ущърб на трудовите доходи.

9. Паричната система е нестабилна.

Налице е едно ясно емпирично доказателство, което показва, че паричната система страда от структурна нестабилност, произтичаща от механизмите, описани по-горе. Финансовата криза, която започна през 2008 г. и все още продължава, ако не и влошава, не е уникално явление. През последните десетилетия е имало множество кризи, свързани с паричната система, при това по целия свят. Между 1970 и 2010 г. официално са били регистрирани общо 425 финансови кризи, засягащи страните-членки на Международния валутен фонд: 145 банкови кризи, 208 валутни кризи и 72 кризи с държавния дълг. Множеството финансови кризи и техният заразен ефект върху различни национални икономики ясно демонстрират своят структурно-системен характер. Настоящата парична система неминуемо предизвиква кризи в областта на финансите и съответно в реалната икономика.

10. Паричната система нарушава етичните ценности.

Етичната ценност е нещо, което се смята за стойностно от обща гледна точка след внимателно обмисляне. Етичните ценности въплъщават най-рационалните и най-важните ценности на обществото. Следователно, обществото не е организирано по добър начин, ако стойността на парите се намира в неразривен конфликт с неговите етични ценности, както и ако тези етични ценности са постоянно потиснати поради стойността на парите. Тъй като паричната система до голяма степен оформя икономиката, а икономиката като цяло формира обществото, фактът че етичните ценности не допринасят за рентабилността на капитала систематично е пренебрегван от днешната политика. По този начин, действащата ни парична система нарушава нашите етични ценности, такива като стабилност, справедливост и устойчивост - ценности, които са от съществено значение за добруването на обществото. A парична система, която нарушава тези ценности е доста неразумна и следва да бъде сменена възможно най-скоро.

Автор: Марк Йооб

Превод: Александра Арбекова

http://positivemoney.org/2013/07/10-good-reasons-for-monetary-reform/#_ftn1

Тежък пробив в търсенето на алтернативни енергоносители

"Учени за първи път демонстрираха, че въглеродният диоксид, извлечен от въздуха, може директно да се превърне в метанол (CH3OH) с помощта на хомогенен катализатор."

От самото начало БСДД въведе в програмата си тези методи и метанола като възможен евтин, ефикасен и ефективен енергоносител за новата ‪#‎Енергийна_икономика‬ на Бълария.

https://www.youtube.com/watch?v=O2iVkm7UkEY

Времето наистина дойде!
Присъединете се сега: http://www.budd.bg/declaration/

След заблатяването Еврозоната замръзва

Чудесна новина за българските граждани. Ще имаме възможност да възстановим родната валута - Българския лев, заедно с парична реформа с отнемането на правото на частните банки да създават парите с проста счетоводна операция. На следващите избори за Народно събрание, със смяна на системата.

http://news.bnt.bg/bg/a/bez-razshirenie-na-evrozonata

‪#‎Българска_директна_демокрация‬ с ‪#‎Базов_доход‬ и‪#‎Енергийна_икономика‬

Да, новото е завладяващо!
Очакваме ви заедно на: http://www.budd.bg/declaration/

Управление на куц крак...

"Фискалните цели на България са постижими в случай, че бъде наложен по-строг контрол на държавните разходи до края на 2015 г. и през следващата година. Това заключи екипът на Международния валутен фонд (МВФ), който завърши редовната си есенна визита у нас.

Експертите от организацията препоръчват ограничаване на харчовете, за да може правителството да постигне заложения фискален дефицит до 2% за 2016 г. Те допълват, че кабинетът е изпуснал възможността за ограничаването му тази година независимо от по-доброто изпълнение на приходната част на бюджета.

"Фискалните цели за 2016 година зависят от съществено повишение на приходите, някои от които имат еднократен характер. Необходим е строг контрол върху разходите, включително и разходите за заплати, както и готовността да се увеличи спестовността, ако приходите са недостатъчни", смятат от Фонда.

"Правителството трябва да продължи да търси възможности за ускоряване на фискалната консолидация, за да доведе дълга на страната към устойчив низходящ път на развитие възможно най-скоро и да подкрепи стабилното натрупване на фискален резерв", казват още от организацията.

Експертите от МВФ обръщат внимание на ръста на българския дълг през последните години. Те обаче допълват, че неговият размер спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на страната все още е един от най-ниските в рамките на Европейския съюз (ЕС).

От Фонда съветват правителството у нас да се фокусира върху стабилизирането на дефицита в енергийната сфера. Заедно с това се допълва, че е необходимо реформиране на пенсионната система, както и на тази на здравеопазване, допълват от БНР.

Според международната организация е необходимо още да се намали дупката в държавния бюджет с цел да се избегнат външни рискове, както и за да бъде защитен лева."

http://money.bg/…/%D0%9C%D0%92%D0%A4_%D0%A4%D0%B8%D1%81%D0%…

Тежката държавна администрация, призвана да обслужва преизбирането на псевдо-елитните партократи, а не обществените интереси, ще докара главоболие на всеки един български гражданин. Смяната на тази система се превръща в животоспасяваща хуманитарна операция.

‪#‎Българска_директна_демокрация‬

Времето дойде!
www.budd.bg

Решава народът!

Парламентът на испанската провинция Каталония прие резолюцията за независимост и даде началото на 18-месечния процес на отделяне от Испания, съобщава Агенция Франс прес.

Всички 72 депутати на сепаратистките партии с мнозинство в парламента на североизточната испанска провинция са гласували в подкрепа на резолюцията, насочена към създаване на независима република през 2017 година.

Превод и редакция: Милен Маринов
Информационна агенция "Фокус"

http://www.focus-news.net/…/afp-parlamentat-na-ispanskata-p…

Време е и за ‪#‎Българска_директна_демокрация‬

Да, новото е неудържимо!
http://www.budd.bg/manifesto/