Доходи

Здрава основа за добър живот или прокъсана мрежа за спасение?

UBI.jpg

Хубаво е да се добави, че безусловният #Базов_доход (ББД) е основата, върху която гражданите могат да изграждат не само собствения си живот, но и много други обществени дейности.

С ББД, парите, изразходвани за грижи за децата и старите хора имат нов смисъл, тъй като мнозина могат да решат да изберат да се грижат самостоятелно за членовете на собствените си семейства, вместо да изискват услугите на платен специалист. 
С ББД, парите, изразходвани за образование имат ново значение, защото липсата на достатъчно пари за основни нужди изцяло пречи на образователния процес. 
С ББД, парите, изразходвани за здравеопазване имат по-точно приложение, защото недостигът на средства за основни нужди създава болести от стреса за набавянето им на всяка цена, които иначе няма да съществуват. С безусловния #Базов_доход всяка универсална система за здравеопазване ще струва по-малко благодарение на мнозинството от физически и психически здрави хора.

Без ББД, всичко, което изграждаме, е построено без необходимата здрава основа под него, а такъв вид конструкции води до нестабилни обществени структури, пълни с пукнатини, които в крайна сметка могат да се сринат или просто да са негодни за добър живот.

Вие кажете. 
Бихте ли предпочели плетеницата на условните социални помощи или бихте предпочели основата на безусловния #Базов_доход
Едната възможност е реликва от историята и не отговаря дори на реалностите днес, а другата е път към достойно настояще и по-стойностно бъдеще.

На следващите избори преценете сами за себе си и за своите близки.

(По Скот Сантенс - ББД активист, живеещ с базов доход, финансиран от частни дарения)

Телевизия BIT открива важната тема: ВЪВЕЖДАНЕ НА БАЗОВИЯ ДОХОД И У НАС!

Финландия започна проект за безусловен базов доход - 2000 финландци ще взимат по 560 евро от държавата без никакви условия към тях. Ще има ли финансов ефект от подобен държавен подход и приложим ли е за икономики като българската - коментираха финансовите експерти Георги Ганев и Георги Неделчев.

Директорът на Дойче Телеком също подкрепи въвеждането на безусловен Базов доход

Индустриализираните държави трябва да въведат безусловния #Базов_доход в отговор на загубата на работни места и социалния разпад, причинени от цифровизацията, заяви главният изпълнителен директор на Deutsche Telekom пред Handelsblatt.

"Всички ние трябва да осигурим стабилност и социално сближаване, из основи и по принцип", каза Timotheus Höttges в интервю, "... в противен случай ще започне ера на радикализация, фанатизъм и тероризъм, които днес дори не можем да си представим."

Г-н Höttges заяви също, че настоящата система няма да бъде в състояние да поддържа задълженията си за социални грижи в бъдеще: "Струва ми се, че трябва да се мисли за съвсем нови модели на финансиране", каза той.

"Това, което не е наред с днешната социална държава е, че трябва да помолите за помощ, когато сте работили през целия си живот," каза г-н Höttges. "Базовият доход обещава повече достойнство за хората и същевременно е в подкрепа на компаниите."

Българският съюз за директна демокрация - БСДД е българска гражданска организация, регистрирана по Закона за политическите партии, която включва в Програмната си платформа от самото си основаване политиката за въвеждане на безусловен Базов доход.

Събуждай #България! Времето дойде!

www.budd.bg/membership/

https://global.handelsblatt.com/breaking/telekom-ceo-backs-basic-income-to-safeguard-social-stability?platform=hootsuite

Ще въстанат ли робите преди роботите да заемат местата им?

"В един момент ще стигнем до положение, в което цената от неприлагането на безусловния Базов доход ще стане по-голяма от цената на въвеждането му."

Мартин Форд - автор на книгата "Въстанието на роботите"

България вече е жертва на четвъртата индустриална революция. Страната е в тежка демографска катастрофа, но с нарастващ Брутен вътрешен продукт, дължащ се на технологиите, автоматизацията и крайната незаинтересованост на държавата за нейните граждани. С нарастващо неравенство, процъфтяващи псевдо-елити, разрушена средна класа и море от работещи бедни, безработни и социално изключени хора.

Времето за истинска смяна на системата вече е дошло!

Присъединете се и участвайте сега: http://www.budd.bg/candidates/

Кой какво плаща и ще плаща в държавата?

По ирония на съдбата днешните отношения между най-големия данъкоплатец и държавата показват каква трябва да бъде бъдещата ни данъчната система. Преместване на тежестта от преки към косвени данъци с обратно начисление на добавената стойност, съчетано с инвестиция на държавата директно във всеки един гражданин. Така няма да има кражби, а хората ще се освободят от тежестта на системата. Базовият доход ще има своето финансиране и справедливостта най-после ще възтържествува - прогресивно косвено данъчно облагане, с което богатото и луксозно потребление подпомага по-бедните слоеве от населението.

EU 4EVA...

Непознатата и укривана гледна точка. Какво се случи с "ЕС", за да се появи този филм?

Присъединете се и се кандидатирайте за истинската смяна на системата: www.budd.bg/candidates/

ЗАПОЧВАМЕ!

„Само защото ти не се интересуваш от политиката, не означава, че политиката не се интересува от теб“, е казал преди 2500 години един от бащите на истинската директна демокрация с участие на гражданите. Днес това послание кънти със страшна сила в цяла Европа и може да напомни на всеки един от нас, че спасението на България и българската народност е в ръцете на мнозинството от българските граждани в нова политическа система с тяхно участие във вземането на решенията - Българска директна демокрация!

ДА, ВРЕМЕТО НАИСТИНА ДОЙДЕ!

На 26 април 2016 година, влезе в сила решението на Софийски градски съд за вписване в Регистъра на политическите партии на Българския Съюз за Директна Демокрация - БСДД. С този съдебен акт пътят за участие на българите в нова, свободна, широка и напълно различна гражданска политическа организация с модерни и решителни идеи за истинска промяна е открит. За участие в изборите за Народно събрание, за спечелването на мнозинство, което трайно да промени правилата за функционирането на българското общество - Конституцията и законите на българската държава.

Благодарим на всички, които участваха в това изключително трудно начало и очакваме занапред още много други да се включат в българската политическа революция, която е нужна на целия български народ - суверена на Република България.

ДА, НОВОТО Е НЕУДЪРЖИМО!
WWW.BUDD.BG

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ СЕГА!

Щатът Ню Йорк на исторически изпит

Два дни преди гражданите-демократи от щата Ню Йорк да решат дали да подкрепят политическата революция или установеното положение, можем да чуем думите на Оливър Стоун за тежкия избор в този исторически момент.

„Мъжете от моето поколение носехме Испания в сърцата си. Там научихме, че човек може да е прав и пак да бъде победен, че силата пречупва духа и че има времена, в които куражът не бива възнаграден.” Това пише Албер Камю за обречената Гражданска война в Испания през 30-те години. Вярно е, че светлината на Иберийския полуостров угасна за десетилетия. Америка спеше, но в крайна сметка постъпи правилно и отиде на война с фашизма. Вярвам, че фашизмът все още е най-големия ни враг и образът му постоянно изскача от нашите т.нар. „демокрации”. Властта винаги следва интересите на богатите. Това е фашизмът и това е опасността, надвиснала над нас и сега. Сандърс говори за пари, слушайте го. Той говори убедително за парите и силата им да развращават. Той е единственият, който издигна глас срещу корупцията в нашата политика. Клинтън прегърна тази корупция.

Прочети още на: http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4424141/

Десет добри причини за Парична реформа

Как настоящата парична система влияе върху икономиката и обществото и защо не оправдава очакванията? Ще обобщим проблемните аспекти на сегашната ни парична система в десет точки. Всяка една от тези точки представлява добра причина за провеждането на парична реформа.

1. Парите се създават като дълг.

Днес парите са продукт на създаването на дълг, когато търговските банки заемат от централни банки и правителства, когато производителите или потребителите заемат от търговските банки. По този начин, снабдяването на икономиката с пари може да се поддържа само, ако частните или публичните икономически участници са изпаднали в задлъжнялост. Икономическият растеж изисква пропорционално увеличение на паричното предлагане с цел да се избегне дефлация, която би парализирала бизнеса, обаче количественото увеличаване на парите включва и едновременно увеличаване на дълга. По този начин, икономическите субекти могат да се окажат в опасно положение на прекомерна задлъжнялост и несъстоятелност. Не е необходимо да се споменава, че прекомерната задлъжнялост води до сериозни проблеми за обществото и гражданите в лицето на една истинска дългова криза. Всичко започна като дългова криза на частните собственици в САЩ, като след това вече се трансформира в дългова криза на търговски банки и застрахователни компании, преди да бъде погълната от национални хазни и така се превърна в криза с държавния дълг. Намаляването на националните разходи (остерити), изискващо изплащането на държавния дълг, често води до социално напрежение и това е крайно несправедливо, защото представлява бреме за гражданите, които не печелят в еднаква степен от създаването на тази задлъжнялост.

2. Паричното предлагане се намира под частен контрол.

Само малка част от парите, циркулиращи в публичното пространство, е създадена от централните банки. Централните банки издават банкноти и монети, които в повечето държави представляват само от 3% до 15% от паричното предлагане. Останалото се създава от търговските банки в електронна форма, като пари по сметка, когато се предоставят кредити на клиенти или се закупуват ценни книжа и стоки. В действителност, всички пари, независимо дали са в брой или по сметка, се въвеждат в обращение от търговските банки. И така, търговските банки де факто контролират паричното предлагане. Преди всичко търговските банки носят кредитния риск за заемите, които отпускат, което трябва да ги стимулира внимателно да проучват кредитоспособността на своите клиенти. Въпреки това, търговските банки решават на кои клиенти се отпускат заеми и кои инвестиции се осъществяват в съответствие с техния интерес за повишаване на собствените си печалби. Дали една инвестиция е социално желателна или не, това не е решаващият критерий за търговските банки. По този начин, инвестициите, които обслужват общото благо, обаче не са достатъчно печеливши, не се подкрепят от банковата система и трябва да бъдат финансирани от държавните разходи, които зависят от данъчните приходи и създаването на публичен дълг. Вместо да финансират дългосрочни инвестиции в интерес на обществото като цяло, търговските банки с тяхната кредитната дейност подкрепят краткосрочни финансови спекулации, като по този начин през последните две десетилетия са създали гигантско световно "казино" извън всякакъв обществен контрол.

3. Банковите депозити не са сигурни.

Банковите депозити се отнасят до парите по сметка, които за разлика от парите в брой не представляват законно платежно средство, въпреки че се борави с тях, като че ли са такова. Парите по сметка са един заместител на парите, само едно обещание от страна на банката да изплати съответната сума пари в законно платежно средство при поискване от страна на клиента. В настоящата частично резервирана банкова система, обикновено само една много малка част от парите по сметките е подкрепена от законни платежни средства. Само няколко процента от банковите депозити са в парични средства и резерви в централната банка. Поради тази причина, банките са зависими от доверието на своите клиенти. В случай на масово теглене на депозити, когато твърде много клиенти искат пари в брой по едно и също време, банката ще свърши парите в брой, като такъв недостиг на ликвидност може да доведе до внезапен фалит. Следователно, за да се избегне загубата на банковите депозити са били създадени системи за застраховане на депозитите. В случай на верижни реакции и мащабен фалит, което се случи през 2008 г., обаче, могат да бъдат необходими мерки за държавно спасяване на търговските банки, като в крайна сметка кредитор от последна инстанция ще е централната банка.

4. Паричното предлагане засилва цикличните колебания.

Търговските банки отпускат заеми чрез издаване на електронни пари, за да увеличат лихвени си приходи. Колкото повече пари издават, толкова са по-високи печалбите им - докато длъжниците са в състояние да плащат. Във времена на икономически растеж, банките най-охотно предоставят заеми, така че да се възползват от бума, а в периоди на икономически спад те ограничават отпускането на кредити с цел намаляване на рисковете от тях. Ето как търговските банки предизвикват свръхпредлагане на пари при икономически растеж и недостиг на пари в рецесия, като по този начин засилват икономическите цикли, както и колебанията на финансовите пазари, и създават балони на активи в сферата на недвижимите имоти и суровините. Такива балони могат да нанесат сериозни щети на обществото и на самата банкова система, когато се спукат. Отново, банковата криза от 2008 г., задействана от ипотечните заеми, след спукването на американския балон на недвижими имоти, е най-показателен пример.

5. Паричното предлагане стимулира инфлацията

Освен процикличния си характер в краткосрочен план, в дългосрочен план „създаването” на пари от търговските банки предизвиква свръхпредлагане на пари, което води до инфлация на потребителските цени, както и до инфлация в цените на активите. Свръхпредлагането на пари се получава, ако увеличението на количеството пари в обращение надхвърля ръста на производството на стоки и услуги. Дългосрочното свръхпредлагане на пари е резултат не само от традиционното предоставяне на кредити на правителства, корпорации и частни лица, но също така и от финансирани за сметката на кредити финансови спекулации на хедж фондове и инвестиционни банки. Поради инфлацията, потребителите обикновено се сблъскват с годишно намаляване на покупателната способност, което означава, че те трябва да увеличат номиналните си доходи, за да поддържат своето ниво на потребление. Тъй като способността да получат обезщетение при загуба на покупателна способност чрез увеличаване на номиналният доход варира между индивидите, инфлацията причинява преразпределение на покупателната способност в ущърб на онези лица, които не са в състояние ефективно да защитят собствените си интереси.

6. Привилегията да се „създават” пари субсидира банковия сектор.

Тъй като парите представляват задължение, те носят лихви. Ето защо лихвите трябва да се платят върху всички пари в обращение и на практика никой не може да избегне плащането на лихви. Лихвата се изплаща основно от клиенти, които вземат заеми от търговски банки, като по този начин се гарантира паричният ресурс. Второ, всеки, който плаща данъци и купува стоки и услуги, допринася за плащането на лихви на самия кредитополучател, тъй като данъците следва отчасти да се повишат с цел финансиране на лихвените плащания по държавния дълг. Освен това, компаниите и частните лица, предоставящи стоки и услуги, трябва да включват разходите за заемите си в цените на своите продукти. По този начин, използвайки парите, обществото плаща огромна субсидия на търговските банки, макар банките и да прехвърлят част от тази субсидия на своите клиенти във вид на лихвени плащания по депозитите. Лихвата представлява субсидия на банките, защото с парите издавани по сметка се борави като със законно платежно средство. Величината на субсидиите, които обществото плаща на банките, се отразява в непропорционално високите заплати и премии на банкерите, както и в несъразмерно развития банков сектор.

7. Парите като задължение допринасят за затруднен растеж.

Парите, създадени като задължение, носят лихви и по този начин двойно затрудняват растежа на паричната система и реалната икономика. Когато клиентите погасяват кредитите си към търговските банки, банките отписват върнатата сума пари и обема на парите в обращение съответно намалява. Въпреки това, на длъжниците им трябват повече пари, отколкото са взели назаем, защото също така трябва да плащат лихви по кредитите си. Дори ако длъжниците заменят старите си заеми с нови, те се нуждаят от допълнителен доход за лихвените плащания и затова трябва да получават печалби. Като цяло бизнесът не може да бъде печеливш, освен ако количеството пари не се увеличава непрекъснато. Това води до динамика на растежа, който е основна характеристика на нашата икономическа система. Увеличаването на обема пари, които носят доходност, затруднява растежа на паричната маса в реалната икономика, а растежът на реалната икономика едновременно оказва анти-дефлационен натиск върху увеличаването на паричното предлагане. Като следствие от този двойствен натиск върху растежа, икономиката представлява един вид схема на Понци, тъй като тя не може да работи правилно, без да расте и следователно многократно изпада в кризи. Освен това, растежът на реалната икономика, която до голяма степен се повлиява от паричната система, включва прекомерна експлоатация на природните ресурси и представлява пречка за едно устойчиво развитие. Така финансовата задлъжнялост води до екологична задлъжнялост към природата, която обеднява човечеството. Сегашната ни парична система просто не е съвместима с един свят с ограничени ресурси.

8. Лихвите, начислявани върху новосъздадени пари, стимулират концентрацията на богатството в ръцете на няколко човека.

Лихвите обикновено се разглеждат като такса за кредитиране при използване на чужди пари. Не само клиентите, които заемат пари от банките, но и банките, които държат депозитите на клиентите си, плащат лихви. Когато търговските банки „създават” пари чрез предоставяне на заеми, те кредитират сметките на клиентите си и по този начин увеличават общата сума на банковите депозити. Тъй като парите по сметките обикновено носят лихви, банките използват част от лихвените си приходи за лихвените плащания на титулярите на сметките. Сега, банковите депозити и кредити са неравномерно разпределени сред клиентите. Някои от тях имат основно заеми, по които плащат лихви, а други имат депозити, които им носят лихви. Тъй като общо взето по-бедните хора имат повече кредити отколкото депозити, а по-богатите хора имат повече депозити от заеми, лихвените плащания най-общо представляват трансфер на пари от по-бедните към по-богатите хора, особено на някои от супер-богатите. По този начин, лихвите, начислявани върху „новосъздадени” пари, стимулират концентрацията на богатството в ръцете на няколко човека. Тази концентрация на богатството до голяма степен облагодетелства търговските банки, които едновременно извършват инвестиции и също така печелят от сумата, която е резултат от значителната разлика между получените и изплащаните лихви. Освен това, редовно се добавя лихва на първоначалната инвестиция и по този начин тя сама носи лихва, като се превръща в сложна лихва и поражда експоненциален растеж на паричните активи. Въпреки това, стойността на паричните активи не нараства от само себе си, тъй като по същество те не са продуктивни. Лихвите, увеличаващи стойността на паричните активи, могат да бъдат генерирани само чрез човешки труд; а човешкият труд постоянно се намира под паричен натиск за увеличаване на продуктивността си и намаляване на разходите си, така че да отговаря на изискванията на експоненциално (променливо) растящата сложна лихва. Следователно лихвите, начислявани върху „новосъздадени” пари са един вид трансфер на стойност, която облагодетелства капиталовите инвестиции в ущърб на трудовите доходи.

9. Паричната система е нестабилна.

Налице е едно ясно емпирично доказателство, което показва, че паричната система страда от структурна нестабилност, произтичаща от механизмите, описани по-горе. Финансовата криза, която започна през 2008 г. и все още продължава, ако не и влошава, не е уникално явление. През последните десетилетия е имало множество кризи, свързани с паричната система, при това по целия свят. Между 1970 и 2010 г. официално са били регистрирани общо 425 финансови кризи, засягащи страните-членки на Международния валутен фонд: 145 банкови кризи, 208 валутни кризи и 72 кризи с държавния дълг. Множеството финансови кризи и техният заразен ефект върху различни национални икономики ясно демонстрират своят структурно-системен характер. Настоящата парична система неминуемо предизвиква кризи в областта на финансите и съответно в реалната икономика.

10. Паричната система нарушава етичните ценности.

Етичната ценност е нещо, което се смята за стойностно от обща гледна точка след внимателно обмисляне. Етичните ценности въплъщават най-рационалните и най-важните ценности на обществото. Следователно, обществото не е организирано по добър начин, ако стойността на парите се намира в неразривен конфликт с неговите етични ценности, както и ако тези етични ценности са постоянно потиснати поради стойността на парите. Тъй като паричната система до голяма степен оформя икономиката, а икономиката като цяло формира обществото, фактът че етичните ценности не допринасят за рентабилността на капитала систематично е пренебрегван от днешната политика. По този начин, действащата ни парична система нарушава нашите етични ценности, такива като стабилност, справедливост и устойчивост - ценности, които са от съществено значение за добруването на обществото. A парична система, която нарушава тези ценности е доста неразумна и следва да бъде сменена възможно най-скоро.

Автор: Марк Йооб

Превод: Александра Арбекова

http://positivemoney.org/2013/07/10-good-reasons-for-monetary-reform/#_ftn1

Тежък пробив в търсенето на алтернативни енергоносители

"Учени за първи път демонстрираха, че въглеродният диоксид, извлечен от въздуха, може директно да се превърне в метанол (CH3OH) с помощта на хомогенен катализатор."

От самото начало БСДД въведе в програмата си тези методи и метанола като възможен евтин, ефикасен и ефективен енергоносител за новата ‪#‎Енергийна_икономика‬ на Бълария.

https://www.youtube.com/watch?v=O2iVkm7UkEY

Времето наистина дойде!
Присъединете се сега: http://www.budd.bg/declaration/