История

Съединена БЪЛГАРИЯ - официалният празник, който трябва да бъде НАЦИОНАЛЕН!

saedinenie-bulgaria.jpg

Жаждата за свобода и българско единение ражда една от най-значимите дати в Българската история и в утвърждаването на Българския национален идеал. Огромно национално достижение със силата на българския революционен дух, само няколко години след Освобождението, 6-ти септември влиза в хронологията като доказателство за способността на българите самостоятелно да изграждат и пазят своята национална държава.

Съединението представлява личен връх в биографията на главния координатор Захари Стоянов, демонстрирал силата на организационното действие в БТЦРК. Използването на медии, организирането на демонстрации, множество лични срещи, включването на влиятелни българи и военизирани структури, силови революционни действия, ясни устав и програма, до днес показват подходите за смяна на установеното положение в полза на онези онеправдани българи, останали извън пределите на Родината.

Няма да забравим, няма да се откажем да доказваме, че и днес всичко това е възможно. С #БСДД, достоен наследник на идеите на Съединението, на способността на Българския народ да се организира и да ръководи съдбата си.

Честит празник на всички БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ И БЪЛГАРИ ПО СВЕТА!

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК, БЪЛГАРИЯ!

Трети март се празнува, защото от него се правят първите стъпки към утвърждаването на България като суверенна държава.

От падането си под османска власт през 1396 г. българите извървяват дълъг път докато стигнат отново до своята национална идентичност. Първите стъпки на етническо пробуждане започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и достигат до организираната борба за независима държава.

В средата на XIX век в българското национално-освободително движение се появяват две течения. Първото е умереното течение, което предлага чрез легални средства и реформи България постепенно да извоюва политическата си автономия. Този вариант не изисква въоръжени сблъсъци и кръвопролития и гарантира до голяма степен целостта на българската етническа територия. За сметка на това обаче, денят на освобождението се губи в необозримото бъдеще.

Другият вариант е радикалното течение. То предлага точно обратното – всеобщо въоръжено въстание, което да доведе до политическото решаване на българския въпрос. При него целостта на българската етническа територия не се гарантира и като крайна фаза се предвижда намесата на Великите сили. Т.е съдбата на България неизбежно се оставя в техни ръцете и зависи от техните интереси. Този радикален подход предполага борби и неизбежни кръвопролития, но прави целта по-близка.

Нетърпеливото за свободата си българско общество избира втория път. През 1876 г. избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30 хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза.

Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос.

В продължение на две столетия руските монарси водят 13 войни с Турция. Те имат една обща стратегическа цел – спечелането на контрол върху Балканите и Проливите между Европа и Мала Азия. За тях пътят за установяването на империята им като световна сила винаги е минавал през Босфора и Дарданелите към Егейско и Средиземно море и световните океани. С тази цел те систематично изграждат репутацията на Русия като защитник на балканските християни и на славяните в Османската империя. Колкото повече расте вярата в освободителната й мисия, толкова повече се утвържадава руското влияние на Балканите.

"Нашата" освободителна, тринадесета по ред война, се различава от предишните. Преди всичко по това, че не е мотивирана от някогашната експанзионистична политика. Този път Русия не е подготвена за война и прави големи усилия да я избегне. Победена в предишната, т.нар. Кримска война (1853-56) от Турция и нейните покровители Англия, Австро-Унгария и Франция, Русия ясно формулира новата си политическа линия:

"Нашите интереси в момента – пише министър-председателят Горчаков - изискват запазване, а не разрушаване на турската цялост. Ние ще помагаме на балканските християни, за да облекчим тяхната участ с внушения пред Високата порта, но в никакъв случай няма да одобряваме или още повече, да толерираме бунтове и въстания срещу законния им господар – султана".

През 1876 г. обаче освен българите, населението на Босна и Херцеговина също вдига въстания. В тяхна защита Сърбия и Черна гора обявяват война на Турция. Източната криза избухва с нова сила. Руската дипломация започва активни действия за мирното й уреждане. В резултат на това в края на 1876 и началото на 1877 г. тя се домогва до свикването на Цариградската посланическа конференция и до подписването на Лондонския протокол, чиито решения османското правителство категорично отхвърля.

Русия се оказва пред реалната заплаха да подрони фатално авторитета си сред балканските християни, ако в този критичен за тях момент не се намеси. В случай на примирение и пасивно безразличие, завоюваните с цената на толкова войни до тогава позиции на Балканите ще бъдат загубени. Думите на военния министър Милютин в специална докладна записка до цар Александър ІІ са показателни:

"Изходът от Цариградската конференция ясно показа, че общото въздействие на Европа върху Турция е немислимо. Пасивното европейско съгласие е готово да принесе съдбата на балканските християни в жертва. Но не бива да скриваме от себе си важността и опасността от подобна развръзка на нещата. Безсилието на колективните европейски действия могат само да окуражат Турция и да обърнат тази слаба държава в страшно оръдие против нас. ....ние не можем да търпим непрекъснато оскърбления към собственото ни достойнство и увреждане на материалните ни интереси, докато изчезне и последната следа от влиянието ни на Балканите..."

След бурни дебати в коронния съвет при царя, на 12 април 1877 г. мотивите на Милютин са приети. Войната започва.

Санстефанска България. За осем месеца руските войски окупират цяла България и стигат до Константинопол. На паметната за всички българи дата 3 март в малкото селце Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга. От точка 6 до точка 11 в този договор се разглеждат решенията, свързани с българския въпрос. България трябва да бъде трибутарно княжество (което плаща данък на султана). Тя трябва да има управител християнин и местна войска. Границите й се покриват с границите на българската екзархия, и са утвърдени със султанския ферман от 1870 г., когато получаваме църковната си независимост. Тези граници включват Северна България  (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без района на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров).

Всичко това обаче остава само на книга. В последния момент преди подписването на договора руският посланик в Константинопол граф Игнатиев, който изготвя самия документ, получава с тайна шифрограма нареждане от министър-председателя Горчаков, договорът да има характер на "обикновен прелиминарен (т.е. предварителен) протокол".

"Между мен и Горчаков ще съществува винаги пропаст – пише в дневника си Игнатиев. Докато аз водех в Цариград политика за освобождението на всички славяни от турско иго, в Петербург охотно раздаваха славянски земи на Австрия... Горчаков възразяваше срещу Санстефанския мир... сякаш неговите разсъждения отразяваха не нашите, а възгледите на Англия. Той ми нареди със специална инструкция да предам на Санстефанския мир прелиминарен характер, защото Австрия възразявала срещу него и имала намерение да свика общоевропейска конференция за окончателно уреждане на въпроса."

Очевидно тайните договорености на най-висшата руска дипломация не са стигали до знанието дори и на посланиците й. Очевидно Игнатиев не е бил информиран за поетите тайни ангажименти към Австро-Унгария и за секретните споразумения с Англия, които Русия не може да не спази. Очевидно той също е бил пионка от голямата игра.

Не е била ясна и цялата картина на най-добрия руски дипломат граф Шувалов, по това време посланик в Лондон. От една страна той е наясно, че Русия предварително се е съгласила България да бъде разделена, но не разбира дипломатическия блъф, който се прави с подписването на Санстефанския мир. Затова той пише:

"Санстефанският мир е едно нещастие за нас... Това е най-голямото недоразумение, което ние можем да направим. Сега ще бъдем принудени пред очите на цяла Европа да правим отстъпки."

Всъщност обаче Санстефанският мир не е "недоразумение". Той има смисъл за царското правителство като тактически ход. В паметна записка на министър-председателя Горчаков до императора (открита неотдавна в личния архив на съпругата му), написана малко преди подписването на Берлинския конгрес, се казва:

"Вътрешната слабост на държавата не ни дава основания да вярваме, че със сила можем да защитим завоеванията, постигнати чрез войната. Още от самото начало аз гледам на прелиминарния договор с турците като на полезна тактическа стъпка, която отговаря на руската стратегия по Източния въпрос. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към балканските народи, и в частност към българския, като защитник на техните интереси. По този начин ние ще запазим репутацията си на техен покровител. Що се отнася до предстоящото му унищожение под натиска на западните ни съперници, то толкоз по-добре за Русия, тъй като това ще увреди тяхното влияние на Балканите и още повече ще увеличи нашия авторитет."

С подписването на Санстефанския мир царското правителство постига целта, която си поставя с войната. Трудна и рискована, но все пак победоносна, войната от 1877-1878 е увенчана с шумно огласения Санстефански мир от Трети март. Русия дава предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля и това се приема с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката. Българите не могат да знаят, че Санстефанският договор е предварителен, временен и подлежи на неизбежна ревизия. Това е строго поверително, зорко прикрито зад кулисите на дипломацията. Естествено ревизията на договора ще стане известна, но неблагоприятните последици за българите ще изглеждат и ще се възприемат от тях като резултат от намесата на западните Велики сили. Така недоволството от неговата ревизия се насочва против руските съперници Англия и Австро-Унгария, а влиянието на Освободителката се утвърждава трайно.

И така, Берлинският конгрес се открива тържествено на 13 юни 1878 г. В него участват Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция. Делегациите се представят от министър-председателите княз Горчаков, лорд Дизраели, Граф Андраши, канцлера Бисмарк, от министъра на външните работи на Франция Вадингтон, а от турска страна присъстват двама паши.

Подписалите Берлинския договор двама князе, трима графове и един маркиз узаконяват новите български граници. Тя е разделена на три части – Княжество България, Източна Румелия, а Македония е върната обратно под властта на султана.

Това е шок за българите, но от позицията на познанията ни днес не бива да ни изненадва. Балканските проблеми никога не са се решавали с оглед на балканските интереси. Всъщност Берлинският договор не е по-несправедлив от многото други политически споразумения. Сърбите се сражават близо две десетилетия, за да придобият самостоятелност на територия, която обхваща не повече от една трета от етническите им предели. Гърците водят жестока война на взаимно изтребление с турците от 1821 до 1828 г. Като резултат само Пелопонес и Атика, пак не повече от една трета от територията, населявана от гърци, получава независимост. Румънците нямат въоръжени въстания, но борбата им за самостоятелност и обединение, започнала по време на гръцкото въстание, продължава десетилетия. Влахия и Молдавия се обединяват в едно княжество едва след Кримската война, като държавата им обхваща само половината румънска етническа територия.

Българите не правят изключение. Те дори получават повече, отколкото може да се очаква - в границите на Княжество България и Източна Румелия влизат близо две трети от българите. Двете части имат различна степен на самостоятелност, но през 1885 г. успяват да се обединят в едни етнически граници.

И така, макар и временен, Санстефанският мир, който празнуваме, има своето значение.

За нас, българите, 3 март 1878 е въплъщение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не бяха напразно, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно. Сан Стефано срути окончателно започналата да се пропуква стена, която отделяше България от Европа. Той постави началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.

Българите винаги са празнували този празник. За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990 г., когато в България започнаха промените, с решение на парламента датата бе обявена за национален празник на страната.

Зара Костова, Ph. D.
Препечатано от Bulgarian Students' Association at the University of Toronto.

http://www.pravoslavieto.com/history/19/1878/index.htm

Коронясването на Цар Калоян

На 8 ноември 1204 година цар Калоян е коронясан с тържествена церемония в българската столица - Търново. Кардинал Лъв е изпратен от папа Инокентий III при българския цар за да му донесе кралска корона и скиптър. Архиепископ Василий е провъзгласен за "примас на Българската църква", а Калоян е коронясан за крал.

На тържествената церемония кардиналът освен короната и скиптъра връчва на българския цар папско писмо за кралско достойнство, знаме с образа на свети апостол Петър и позволение да сече пари със своя образ. Преди да влезе на българска територия Лъв е задържан в Белград по заповед на унгарския крал Емерих (Имре) - действие, свързано с българо-унгарския спор за област Белград и Браничево. В спора папата подкрепя българската страна.

Международното утвърждаване титула на българския владетел, при което кардиналът от името на папа Инокентий III е провъзгласил Калоян за крал (Rex Wallahorum et Bulgarorum), като му дава корона и скиптър е напълно легитимен акт в средновековна Европа, от който се спешно се нуждаела младата държава за да устои на изпитанията на времето.

Честит празник, България!

Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са се отличавали с благочестив живот, изповядвали са в пълнота Христовата вяра и са били предани на светото православие. Били са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.

Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време. По време на османското робство башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, но вярата на народа ни е била съхранена. Затова на този ден възпоменаваме също безбройните безизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни подвижници, монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят със невидима светлина от небесния небосклон.

Неделя на всички български светии празнуваме след Неделя на Всички светии - първата след Петдесетница. С възпоменанието им в богослужебния ред се изпросва молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ.

ЗАПОЧВАМЕ!

„Само защото ти не се интересуваш от политиката, не означава, че политиката не се интересува от теб“, е казал преди 2500 години един от бащите на истинската директна демокрация с участие на гражданите. Днес това послание кънти със страшна сила в цяла Европа и може да напомни на всеки един от нас, че спасението на България и българската народност е в ръцете на мнозинството от българските граждани в нова политическа система с тяхно участие във вземането на решенията - Българска директна демокрация!

ДА, ВРЕМЕТО НАИСТИНА ДОЙДЕ!

На 26 април 2016 година, влезе в сила решението на Софийски градски съд за вписване в Регистъра на политическите партии на Българския Съюз за Директна Демокрация - БСДД. С този съдебен акт пътят за участие на българите в нова, свободна, широка и напълно различна гражданска политическа организация с модерни и решителни идеи за истинска промяна е открит. За участие в изборите за Народно събрание, за спечелването на мнозинство, което трайно да промени правилата за функционирането на българското общество - Конституцията и законите на българската държава.

Благодарим на всички, които участваха в това изключително трудно начало и очакваме занапред още много други да се включат в българската политическа революция, която е нужна на целия български народ - суверена на Република България.

ДА, НОВОТО Е НЕУДЪРЖИМО!
WWW.BUDD.BG

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ СЕГА!

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!

Възстановяването на Третата Българска държава започва на 3-ти март 1878 година с подписването на Санстефанския мирен договор, който слага край на последната самостоятелна Руско-Турска война. Територията на най-новата Българска държава обхваща земите населени с българи от Черно море до Охридското езеро и от Дунав до Егейско море. Освобождението на българите възстановява справедливостта за нашия народ попаднал под игото на османските султани за почти 500 години.

Честит 3-ти март, скъпи сънародници, честито Освобождение на България!

Времето дойде! Присъединете се за възстановяването на Българския национален идеал и Българската държавност!

www.budd.bg

Христо Ботев

На 6-ти януари отбелязахме 168 години от рождението на поета-революционер, националния български герой, Христо Ботьов Петков - Христо Ботев.

Роден е в семейството на учителя и просветител Ботьо Петков и израства заедно със седемте си братя и своята сестра Ана. Малкият Христо идва на белия свят със символа на предстоящия си живот, в стая на калоферското училище, където е настанено семейството на учителя. По-късно става ученик при баща си, а с порастването си започва да му помага в преподаването.

Христо Ботев е сред най-известните български емигранти, заминава в Румъния, при българските хъшове, където се калява за предстоящата му революционна дейност. През лятото на 1874 г. е избран за един от петимата членове на Българския революционен централен комитет - БРЦК, заедно с Любен Каравелов, Тодор Пеев, Олимпий Панов и Киряк Цанков. В следващата година участва във вземането на решение "за организиране на въстание в най-кратък срок, за да се използва кризата в Османската империя".

Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Въпреки, че е интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление.

Иронията на неговото време е валидна и днес за състоянието на българския народ в третата национална катастрофа и ролята на псевдо-патриотите:

"ПАТРИОТ

Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.

И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
залага си и жената.

И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата."

Времето за истинска промяна дойде!
Присъединете се сега за новата българска "революция" в сърцата и умовете на българите!
http://www.budd.bg/declaration/