"ПЪЛНИ" БАНКИ С ПАРИ + ЛИПСА НА "ИНИЦИАТИВА" ЗА ТЕГЛЕНЕ НА КРЕДИТ = РЕЦЕСИЯ
Вчера властта призова хората у нас инициативно да отпуснат колана и да задлъжнеят отново или с още към банките.
Защо? Дали наистина банките са пълни с пари?
Когато се изплащат дълговете и не се отпускат нови кредити, парите, които напускат банковите сметки не отиват при някой друг - те просто изчезват от обращение. Това е така, защото погасяването на заемите просто е обратният процес на създаването на парите, които днес са предимно електронни: банките създават парите, когато се правят нови заеми и ефективно "унищожават" парите, когато се изплащат заемите.
Така че, когато хората изплащат дълговете си, а нови кредити не се отпускат, парите изчезват от икономиката. Като резултат от това имаме забавяне на икономиката, с по-малко пари и по-малко ново харчене от заеми. Когато това се случи, то е като източване на маслото от двигателя на колата: много скоро, всичко спира да работи.
Това означава, че е почти невъзможно да се намалят дълговете ни без да се причинява рецесия. Нещо, което се случва в момента в България, защото няма кредитиране, а дълговете се обслужват в голямата си част. Това създава капан на дълга, в който с течение на времето нивото на лична задлъжнялост в икономиката трябва да продължи да се увеличава. Затова властта призовава към задлъжняване, адвокатствайки на частните банкери.
Има едно единствено решение за прекъсването на този дългогодишен омагьосан кръг. Създаване на пари от държавата и инвестирането им директно в гражданите за покриване на базови нужди без посредничеството на банките и без да се влиза в дълг. Научете повече за Чистите пари в новата Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика.
Банките – пълни, джобовете – празни.
"Рейдерското превземане на чужда собственост е едната страна на монетата, която възспира инвеститорите. Другата не по-маловажна е стагниращият пазар в България и липсата на неусвоено платежоспособно търсене навън."
За да има инициатива за задлъжняване трябва да има и кредитна репутация. Къде са предприемачите с такава репутация и желание за допълнително задлъжняване???
И най-вече трябва да има пазар, който да погаси дълга! Къде е този пазар? Приканваме онези с дипломите и докторатите по икономика и финанси, да започнат да учат отново, но от хора, които създават икономика, а не от книжовници на хранилка при емисионните банкери!
Един добър вариант е да се учи при професор Готц Вернер:
https://www.facebook.com/goetzwerner
"Базовият доход, финансиран от обратно начислен ДДС, акцизи и символичен имуществен данък или данък върху капитала за юридическите лица, е нов пазар и съчетава предимствата на плоските данъци и справедливото право на всеки човек на достоен живот, което е неосъществимо в днешното комерсиално общество без Базов доход!
Само така бизнесът ще получи ново неусвоено платежоспособно търсене на вътрешния пазар, хората ще получат пожизнен доход, който покрива издръжката на живота по текущи цени, а държавите ще изпълнят своите ангажименти във връзка с човешките права в по-висока степен, без което тяхното съществуване е безмислено! Как да стане в България?! Със закон!"
И БЕЗ НОВ ДЪЛГ, СТОВАРЕН ВЪРХУ БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ!
Времето за Базов доход дойде!
Присъединете се!
Тексас забрани забраните за фракинг.
Губернаторът на щата Тексас, Грег Абът, подписа закон, който забранява да се забранява на корпорациите да дупчат Земята!!!
Потресаващото решение, в ущърб на гражданите, които гласуваха с допитване в директен демократичен процес на междинните избори в САЩ, фракингът да бъде забранен, демонстрира надмощието на "представителната" демокрация. Всъщност това е решението на истинските управляващи - корпорациите, незачитащи мнението на хората и действащи открито в тяхна вреда.
Представителната демокрация отдавна е изродена и всъщност не е нищо друго освен властване на партийната аристокрация, узурпирала властта на суверена. Модел, вреден, описан още от Марк Тулий Цицерон, нямащ нищо общо с истинските демократични ценности. Точно този модел, с който днес в Америка се борят хиляди американци, беше донесен у нас преди години, цъфтя, върза и сега дава своите плодове - материална бедност, духовна нищета, крещящо неравенство. Вече 25 години не можем да живеем в истинска демокрация, но е време да я поискаме и въведем за децата си и гражданите на България. Още тук!
Времето дойде!
Българите могат да откажат да участват в днешния партократичен вид държавна организация още на следващите парламентарни избори и да поемат властта над своя живот в ръцете си.
Ние сме за Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономка.
Българите – бежанци без война.
Над ДВА МИЛИОНА българи се превърнаха в невъзвращенци за последните 25 години. Два милиона бежанци без война. Демографската картина на България е гротеска на политическия идиотизъм, който доведе отчаянието и неверието във всеки български дом, с изключение на домовете на онези, които сега ги снимат с дронове от птичи поглед.
Швейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг – един от най големите енциклопедисти на 20 век – казва: „Човек е способен да преодолее абсолютно невъзможни трудности, ако е убеден, че това има смисъл. И претърпява провал, ако при всички нещастия е принуден да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.”
Изгубихме смисъла, защото приказката е грозна, а идиотите – все още на власт.
Да, крайна съм в оценките си. Цифрата два милиона обаче също е крайна. Но, за жалост, не е краят. Всеки ден млади хора, цели семейства продължават да избират терминалите на българските летища и завинаги напускат България.
И никой не дава решение, напротив – роят се нови партийки, патерици, както и откровени бастуни, убеждавайки уморения от бедност българин, че със старите методи и икономически модели, тихо и спокойно, со кротце и со благо ще ни „оправят”, пазейки “стабилността”.
Не вярвайте. Не слушайте. МИСЛЕТЕ!
Изходът от глобалната криза, в която се давим, се нарича Базов доход. Скептиците на тази новаторска и революционна система са два вида:
- неразбиращите, които въпреки неразбирането си искат промяна;
разбиращите, но уплашените да не загубят властта си, защото угнетен от бедност народ се управлява лесно, тъй като е втренчен единствено в оцеляването си.
Базовият доход е революция не само в социалната система, но и в мисленето на хората. Милиони европейци подкрепят идеята и очакват тя да заработи. Затова във втората част на поредицата ще дам отговори на още няколко въпроса относно Базовия доход.
Получаваме много въпроси какво ще стане с пенсиите на хората, ако се въведе системата с Базов доход?
Отговор: Нормално е всеки пенсионер, който получава пенсия да се тревожи дали ще я запази, ако тя надвишава сумата, която е определена за Базов доход. Място за тревога няма, защото всички пенсионери, които са работили години наред и получават пенсия днес, ще я запазят изцяло – в размера, в който е, заедно с Базовия доход. Няма да я има обаче унизителната социална пенсия, която преди дни правителството увеличи с 2 лева, което е не само гавра с неосигурените по някаква причина хора, но и ясен знак, че никаква смислена пенсионна реформа не можем да очакваме, нито да се надяваме на достойни старини.
Властта няма формула за борба с бедността. Бедните и възрастни хора у нас са оставени на доизживяване.
Питате ни, какво ще стане за в бъдеще с пенсиите на хората?
Отговор: С въвеждане на системата с Базов доход, на практика не хората, а сегашния пенсионен модел ще бъде спрян в задължителната си част и оставен на доизживяване. Занапредосновната сигурност, гарантирана от държавата, ще се нарича Базов доход, а допълнителното пенсионно осигуряване ще е добра възможност, както и досега – по желание и по преценка на работещия – дали иска или не да се осигурява в частни пенсионни фондове или застрахователни компании, за да получи след пенсионирането си допълнителни средства. Натрупаните осигурителни средства по партиди от задължителното осигуряване не се губят и ще се ползват от осигурените като с промяната на съответния пакет закони ще се отпадне задължителното, но ще остане доброволното действие.
Тук е мястото да подчертая, че ние не се борим за равенство. Тази отживелица на социалистическия мираж нито е възможна, нито е полезна. Напротив, ние искаме да въведем модел, който ще остави бедността в миналото, като в същото време ще осигури спокойствие и база за развитие на всеки, който желае да подобрява своите умения и да сбъдва мечтите си.
Третият въпрос, който е пряко свързан с демографския срив, емиграцията и бедността, е въпросът за родителството, семейството и отглеждането на деца.
Отговор: С въвеждане на системата с Базов доход отпадат всички социални помощи, детски надбавки и други подобни, коитодоказаха във времето своята несъстоятелност и безполезност,особено като се вземат предвид огромните страхове на родителите за това дали ще могат да издържат повече от едно дете.
Базовият доход се полага на всеки един член на семейството, както и на всяко дете, от самото му раждане. Това е единственият модел, който гарантира на родителите спокойствие при отглеждане на децата, гарантира и на самите деца по-добра грижа и възможност родителите да прекарват повече време с тях.
При тази система не съществува понятието „добавки” за първо, второ или трето дете. Никое дете не е ощетено за сметка на своите братя и сестри. Например, всеки от родителите получава Базов доход в размер на 500 лв. Всяко дете в семейството, до навършване на неговото пълнолетие, получава по 250 лв, с които разполага майката или законният настойник.
По този начин Базовият доход се превръща и в мощен инструмент за решаване на демографската катастрофа, като с въвеждането му се стимулират раждаемостта и активното родителство. Нещо повече – Базовият доход ще пресече завинаги злоупотребите със социални помощи от малцинствата, както и абсурда да се получават майчински от хора, чиито деца вече имат свои деца.
И в заключение на втората част ще кажа, все пак, на скептиците:
Нима художникът ще спре да рисува, пианистът да свири или лекарят да спасява живот? Не, свободата, която Базовият доход ще даде на всеки от нас, ще премахне неволята от страха от бедност, която сега ни кара да просим живот, а не да го творим и обичаме.
Аз няма да спра да работя, ако имам Базов доход. Напротив, ще се чувствам окрилена за нови инициативи и идеи.
Автор: Лидия Делирадева, Електронен Референдум
Допитване? Как и какво?
Р Е Ф Е Р Е Н Д У М Ъ Т
Ако вземем енциклопедичното обяснение, той означава взимане на решение чрез директно задаване на въпрос към народа.
Референдумът е най-силното оръжие на Директната демокрация, затова се среща твърде рядко. При референдумно управление партийният модел би намалил драстично своето вредно влияние, което за партократите би означавало да загубят лостовете за доминиране над обществото – безпрекословната власт и корумпиращите фондове. За обществените делегати остава възможността да служат на народа-суверен според своите способности.
М Е Х А Н И З М Ъ Т
Механизмът е много прост: задава се въпрос – получават се отговори. По-големият брой гласували по някоя точка са всъщност онези, които определят посоката на действие. Звучи чудесно, защото не някой несменяемо „избиран” взима това решение, а всеки гражданин на републиката решава.
С Ъ Щ И Н А Т А
Същината или сърцевината на работещият референдумен модел еИНФОРМИРАНОСТТА, ОБЩЕСТВЕНОТО ОБСЪЖДАНЕ и УЧАСТИЕТО ВЪВ ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЕ или с други думи да следва стъпките:
- Подготвителен етап, който да информира гражданите за темата и да отвори форуми за дискусия, в която да се оформят, ако не всички, то поне повечето гледни точки. В днешния век на високите информационни технологии това би било крайно лесно за изпълнение.
Добре зададен въпрос/тема, за която да се гласува.
Предложените възможни отговори да предопределят консенсус или категоричност.
С Ъ С Т А В И Т Е Л Я Т
От горното става ясно, че онези, които създават въпросите и отговорите са едни от най-важните хора в управлението. Това би трябвало да са народните избранници, поименно назначени от хората.
Дали е необходимо да са 240? Не.
Всъщност до тези днешни 240 „места” има и огромен брой държавни служители в държавната и общинска администрация, на които са вменени “творчески” привилегии.
Р Е А Л Н О С Т Т А
Днес официални референдуми не се провеждат. Не ни е такова управлението. Имаме „представителна“ демокрация с елит, който е узурпирал властта, забравяйки, че в Републиката суверенната собственост е на народа.
Въпреки това много граждани и граждански сдружения опитват чрез различни електронни платформи за пряко гласуване да сведат до властта ВОЛЯТА на народа.
Чудесно е, че въпреки неформалния облик на такова гласуване, все пак се научава какво е мнението на хората по определени теми и все пак това би накарало политиците да благоволят да се замислят.
В Ъ П Р О С И Т Е
Хората се вълнуват от различни въпроси и в електронното пространство често излизат петиции по болни теми. Тези днешни допитвания са своего рода подготовка на гражданите за преминаване към референдумен начин на управление и е редно да се подкрепят силно от всички ни.
Все още при определянето и структурирането на темите се вижда малката ни опитност в това дело. Особено много това си личи в два от случаите, разгледани по-долу.
Въпроси с предопределен отговор (затворени въпроси):
ПРИМЕР: „Да се спре ли изсичането на горите?” Такъв тип въпроси с предопределен отговор дават еднопосочен път за отговорящия и на практика не създават дебат в обществото по темата, нито информираност, нито алтернативи.
Структура на запитване с предопределен отговор:
- ВЪПРОС.
- ОТГОВОРИ:
2.1. ДА
2.2. НЕ
2.3. НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ
Възможен резултат: Схема 1.
Анализ на резултата:
Резултатите са близки до 100%. Такава категоричност би означавала твърде ограничена аудитория, към която е отправен въпросът и, че той е твърде изначален и е с установен по принцип отговор.
Ефекти: Води до затягане на редиците в някоя група. Напомня за някои установени истини или правила.
СХЕМА 1Вероятен резултат:
Въпроси предопределящи противопоставяне (често поставяни): ПРИМЕР: „Да съборим ли стадиона на ЦСКА в Борисовата градина?” Такъв тип въпроси дават отговор за силата на поляризирането в обществото, която сила е по-често деструктивна.
Структура на запитване предопределящо противопоставяне:
- ВЪПРОС.
- ОТГОВОРИ:
4.1. ДА
4.2. НЕ
4.3. НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ
Възможен резултат: Схема 2.
Анализ на резултата:
Твърде често резултатите са близки до 50% х 50%. Това близко съотношение на две противоположни мнения води до натрупване на напрежение между две почти равностойни в съотношение позиции. Такова голямо събиране на противоположни мнения би довело до открит конфликт.
Точката „Не мога да преценя” няма смисъл.
Ефект: Разединение на хората. Колебаещите се не гласуват.
СХЕМА 2Възможен резултат:
В Ъ З М О Ж Н О С Т Т А
Референдумите не трябва да разединяват хората. Твърде крайните позиции ДА / НЕ не водят до конструктивни решения.
Как може да се избегне това?
Възможен вариант би бил вместо безсмисленото „не мога да преценя” да има повече отговори с условности, т.е. увеличаване на възможните отговори. Така референдумът би постигнал по-добра директна информираност
Въпроси предопределящи условности в отговорите.
ПРИМЕР: „България да се ориентира ли към енергия произведена предимно от възобновяеми източници?”
Структурата на запитване в информиран референдум:
- ВЪПРОС.
- ОТГОВОРИ:
2.1. ДА
2.2. ДА, ОБАЧЕ – 1
2.3. ДА, ОБАЧЕ – 2
2.4. НЕ, ОБАЧЕ – 1
2.5. НЕ, ОБАЧЕ – 2
2.6. НЕ
Възможен резултат: Схема 3.
Анализ на резултата:
Аргументирано изразяване на общественото мнение.
Точката „Не мога да преценя” изобщо не съществува, а е трансформирана в отговори с допълнителни условия. Резултатите биха довели до превес на определено аргументирано мнение.
Ефект: Доминиране на гласовете с въведен компромис в отговора. Колебаещите се е по-вероятно да гласуват.
СХЕМА 3Възможен резултат:
Референдумното управление трябва да има за основна цел да обединява хората, а не да ги разединява.
Важна роля ще играят хората създаващи въпросите и отговорите. Те ще трябва да имат изключително висока култура на общуване, познания и умения в политиката и отношенията между хората.
Автор: Георги Цапков
Редакция: БСДД
През турските проливи минават танкери с петрол. Защо ня"КОЙ" казва, че с природен газ не може?
Днес много важни хора договаряха доставки на природен газ от Персийския залив и отново излъгаха, че през Проливите в Турция не могат да минават танкери с втечнен природен газ. Твърдят, че това е причината да не се строят регазификационни терминали в нашите пристанища, а да ползваме гръцките или турските. Истинската причина е, че подготвят своя контрол над бъдещите "митници" за газ, т.нар. презграничен капацитет. Подготвено е енергийно робство за години напред. Радващото е, че ако оцелеем, докато това се случи, технологиите толкова ще напреднат, че този план за монопол върху живота на българите няма да сработи. В крайна сметка слънцето грее за всеки жител на Земята.
Всеки, който попита транспортните агенти в Турция за правилата за преминаване на танкери с втечнен газ през проливите ще получи следния отговор:
Restrictions for LNG tankers passing Turkish straits
>
> Dardanelles Strait:
> Tankers up to 199,9 Meters Loa: No daylight restriction (usually passing
> in night time)
> Tankers Over 199,9 Meters Loa: Daylight restricted
> Pilotage: Still optional but strongly recommended
>
> Bosphorous Strait:
> Tankers Up To 199,9 Meters Loa: No daylight restriction (usually passing
> in night time)
> Tankers Over 199,9 Meters Loa: Daylight restricted / One way traffic
> Pilotage: Still optional but strongly recommended
> Escord Tug For Tankers Loa over 249,99 meters: Obligatory.
Решението би било политическо и няма нищо общо с безопасността, която е по-добра от тази на петролните продукти с пропан-бутана, тъй като количествата за нас са нищожни. България е член на НАТО и може да извоюва енергийната си свобода пред своите партньори.
Времето дойде!
За нова Енергийна икономика и енергийна свобода за България!
Присъединете се!
Потреблението на ток доказва застоя у нас.
Според Електроенергийния системен оператор (ЕСО) към момента от енергийната система на страната са спрени мощности на ТЕЦ-ове, а 5-ти блок на АЕЦ Козлодуй не работи с пълен капацитет. Вътрешното потребление е много ниско 4-5 гигавата, а износът не върви - продадени са само около 600 мегавата. Хората масово намаляват потреблението си, което не е особено изненадващо на фона на потресаващо ниските доходи години наред и непрекъснатото грабителско увеличение на цените на енергията у нас.
С данните, гарантиращи застоя, дойде и новината, че пакетите Tesla Powerwall и Powerpack за автономно захранване вече са разпродадени до средата на 2016-та, а Елън Мъск ще удвои производството им. Тази технология, заедно с още няколко други, ще остави в историята нискоефективната ни национална електропреносна мрежа и остарелите замърсяващи ТЕЦ-ове, касички на партокрацията.
Промяната с нова Енергийна икономика е неизбежна! Присъединете се сега!
Трудът в България е най-лошо платен в ЕС.
Това показва изследване на Евростат, коментирано по БНТ1. Работещите в една от най-красивите и богати природно държави в Европа взимат 4 евро за един час труд, а колегите им в ЕС – 24 евро, което е разлика от 6 пъти!!! Експерти обясняват фрапиращата разлика с факта, че основните отрасли в икономиката ни произвеждат стоки и услуги с ниска добавена стойност, което води и до ниски заплати. Нещо, което показва и що за "експерти" облъчват общественото мнение у нас.
Най-много пари за труд дават работодателите в Дания – 40 евро на час. Следват Белгия и Швеция – съответно с по 39 и 37 евро на час. България е на дъното на класацията – с 3 евро и 80 цента за час. Работодателите в Европа отделят 24% от общите разходи за труд за социални плащания. Това са например безплатни карти за градския транспорт, работно облекло, добавки за децата и пр. В България работодателите отделят едва 16% от разходите си за подобни придобивки. Резултатът е, че у нас работещите бедни, според официалните данни, са 600 000 души!!! Това са хора, които работят, но получават под 400 лева. За сравнение, минималната месечна издръжка за един човек е 563 лева.
Какви са причините да сме най-евтината и най-онеправдана работна ръка в Европа?
Димитър Бранков, зам.-предс. на Българската стопанска камара: ”Причините са много. Те са свързани с преструктурирането на икономиката, ориентацията към отрасли, които са с ниска добавена стойност, респективно с ниски изисквания към работните места, говоря като образование, като квалификация, а това обуславя и ниски нива на заплащане. Вероятно е малко популярен фактът, че над 65% от работните места фактически са с ниски изисквания към квалификацията и образованието”.
Ваня Григорова, КТ “Подкрепа”: ”Нискоквалифицираният труд наистина е оправдание за ниските заплати. Защото да погледнем само един от секторите и това е аутсорсинга. Дори по отношение на аутсорсинга заплатите в Б-я са възможно най-ниските в ЕС. Аутсорсинга по принцип са услуги, които се изнасят извън България. Тоест тука плащаме ниските заплати, плащаме ниски данъци и осигуровки и наблюдаваме високите приходи на фирмите отвън. Което показва само, че бизнесът може да плаща повече и непрекъснато търси оправдания, за да не го прави”.
Според статистиката, до 80% от работещите у нас са със заплати около минималните осигурителни прагове. Според Мика Зайкова, финансов експерт: ”Това означава, че ние, а хората все пак са живи, не са умрели, това означава, че имаме бум и ръст на сивата икономика. Официално тя е 35% , но неофициално, което е по-вярното надминава 50%. Е, вие как си представяте 50% от БВП на страната да минава покрай данъчната и осигурителната система. И затова ние имаме доход на глава от населението 5400 евро годишно, да речем, срещу 17 000 евро в Гърция или срещу 24-25 000 евро средно в Европа. Никой не е по-зле от нас”.
Според "експертите", трябва да се случат три неща, за да дръпнем от дъното на класацията. Първо, да се формулира цялостна политика по доходите. Второ, реорганизация на пазара на труда. И трето – реформа в образованието.
А според нас, ПЪРВО, времето на Базовия доход като "цялостна политика по доходите" вече е дошло. ВТОРО, Българската директна демокрация трябва да защити тази политика за неограничен срок, за да не се върне никога повече бедността по нашите земи. И ТРЕТО, Енергийната икономика с евтин енергоносител за всички ще донесе ръст и приходи, които да гарантират успеха ни с конкурентност, добавена стойност и инвестиции.
"Ето къде са парите!"
Това обобщава екипът на Електронен Референдум в коментар на своя сайт. Публична тайна е, че т.нар. "представителни" пари, заедно с нелегално изтичащите и онези, които се харчат необмислено представляват огромна сума на фона на ужасяващата бедност у нас.
При системата с Директна демокрация, работата на хората, на които е делегирана законодателната, изпълнителна и съдебна власт, т.е. държавността не е нужно да демонстрират представителност по ред причини. Не са нужни и огромни средства и субсидии за издръжка на политически партии, както и не е нужно броят на делегатите в Парламента да е повече от 100. Няма да има нужда някой да ги купува поради факта, че в решенията директно взимат участие гражданите, за които самата държава се е погрижила с базов доход за всички. Личното богатство би следвало да се натрупва от легална икономическа дейност и колкото по-голямо е то, толкова по-голям би бил приносът за обществото посредством прогресивно косвено облагане, свързано с потреблението.
Общо за удобствата на народните ни представители в представителната ни демокрация данъкоплатците са дали от себе си около 70 милиона лева. Тук се включват парите за купуване на служебни автомобили, микробуси, застраховки, бензин, поддръжка, ремонти и дори за гориво за личните коли на депутатите.
Сумата се равнява приблизително на годишния дефицит в Здравната каса за лечение на онкоболни за последните 2-3 години.
Времето за Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика дойде!
Присъединете се!
Краят на преките данъци.
ДОЙДЕ ЛИ ВРЕМЕТО ЗА ПРОГРЕСИВНО КОСВЕНО ОБЛАГАНЕ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА, ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, СПРАВЕДЛИВО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ЗДРАВА ДЪРЖАВА?
Отговори на въпроси, зададени от екип от студенти от СУ „Климент Охридски”, провеждащи собствено проучване на плоския данък в България
Въпрос 1. Разпределя ли системата на плоския данък справедливо данъчната тежест?
Формално погледнато – да! Това е заложено в самата философия на плоския данък. Цялата подготвителна и пропагандна работа преди неговото въвеждане у нас и в други страни от Източна Европа се базираше на твърдението: това е справедлив данък, защото ставката е еднаква за всички!
Но ако погледнем по-внимателно какво се случва на практика ще видим, че специално българският вариант на плоския данък, обявен за уникален и дори за еталон за други държави, желаещи да внедрят тази фискална иновация, сам по себе си и в сравнение с прогресивната система е дълбоко несправедлив:
– България е единствената страна в Европа, която въведе плоския данък без облагаем минимум; това ощети нискодоходните групи – най-вече тези, които получават под 360 лева месечно;
– плоският данък облагодетелства високодоходните групи, като им предостави допълнителен ресурс от лични доходи, който те ползват по свое усмотрение, главно за луксозно потребление с непроизводителен характер; респективно, отмени традиционното за ЕС задължение на заможните слоеве да поемат по-висок дял и принос в държавния бюджет, с което да подпомагат сектора на публичните услуги и социалните разходи на държавата;
– поради посочените по-горе причини, плоският данък задълбочи неравенството и той от стимул се превърна в спирачка на пазарната конкуренция и растежа. Не случайно, България твърдо е окупирала челното място в негативните класации по този показател в ЕС;
Въпрос 2. Кои са предимствата и недостатъците на плоския данък?
Засега може да се говори само за едно предимство: плоският данък се базира на по-опростена схема, неговото изчисляване не затруднява особено данъкоплатците и данъчната администрация, доколко благодарение на новата схема се разширява данъчната основа, което е една от целите на фискалната реформа. Не е ясно дали точно това разширяване не е довело до неефективна работа на проходната агенция, заета с преследване на всички слоеве от населението и изземане на средства от граждани с доходи под минмума за достойно човешко съществуване. По този въпрос няма надеждни данни от специализирани изследвания или правителствени отчети.
Що се отнася до недостатъците, те са значително повече:
– намалява се делът на преките данъци като източник на постъпления в държавния бюджет. България е с най-нисък дял на тези постъпления в ЕС-около 18% , което е почти два пъти по-ниско от средното равнище за ЕС;
– плоският данък не допринесе, както се твърдеше от неговите пропагандатори, за ограничаване на практиката за укриване на данъци. Затова пък България се превърна в своего рода европейско данъчно убежище и се нареди сред страните, които се смятат за атрактивни за отваряне на бизнес от чужденци. Обаче, реални преки чуждестранни инвестиции със значим икономически и социален ефект не се вливат в България, а чуждестранните компании регистрират свои дружества-пощенски кутии, за да заобиколят националните данъчни регулации;
– следващият недостатък е с ясно и доказуемо материално и финансово измерение. Очакваното значително нарастване на постъпленията в държавния бюджет, благодарение на драстичното снижаване на данъчната ставка (рекордните 10%), не се състоя. С изключение на първата година след въвеждането на плоския данък, през останалия период номиналната величина на постъпленията чрез него остана константна. Тоест, ефектът е почти нулев от чисто фискална гледна точка.
Въпрос 3. Каква е вредата от плоския данък?
Вредите са няколко:
– най-голямата е свързана с отражението, което дава върху данъчната култура на българите.
Веднъж свикнали да плащат ниски данъци, те трудно ще се съгласят на промени, които биха туширали или премахнали недостатъците на плоския данък чрез корекция в частта „необлагаем минимум” и чрез опити да се поправи генерално грешката от 2008 г., довела до рекордно ниска ставка от 10% върху личните доходи и корпоративните печалби.
Тук се налага едно уточнение: проектът за преминаване обратно към прогресивна система, макар и в умерен вид, няма да реши проблема, защото резултатите и от него, преди плоския данък, бяха напълно незадоволителни. Следователно трябва да се разгледа и защитава системата с базов доход, която прави ненужно неработещото пряко данъчно облагане.
– другата вреда е свързана с отказа на управляващите в България от справедливо преразпределение – като фискална политика и инструмент за противодействие на прекомерното неравенство в доходите и на застоя в икономическия растеж. Напротив, залага се на лошо политическо изразходване на национален ресурс за поддържане на некачествени и недостъпни публични услуги и инвестиции.
Въпрос 4. Какъв е ефектът от плоския данък и неговото влияние върху икономиката?
Съвкупният ефект, както и структурните му компоненти са категорично негативни. Вместо очакваното пренасочване на част от освободения ресурс, притежаван от високодоходните групи и компаниите, към инвестиции в нови работни места, се получи обратен ефект: свиване на деловата активност и заетостта.
Тривиалното обяснение, че този резултат се дължи на вездесъщата криза е само част от истината. По-вярното е, че неолибералната концепция за „прокапващата икономика”, чието приложение чрез плоския данък щяло да доведе до съживяване на икономиката, се провали напълно;
България беше въвлечена в една нелоялна конкурентна игра, т.нар. “ефект на съседството”. Надпреварата между държавите от един по-широк регион, коя ще предложи по-нисък корпоративен данък, за да привлече повече инвеститори. Тук България и Македония определено водят в състезанието, без да са постигнали обаче осезаем резултат. Обратно, преките чуждестранни инвестиции у нас спаднаха 5-6 пъти в сравнение с 2008 г.
Въвеждането на плоския данък е в дисонанс с практиките и препоръките на ЕК за антикризисни стратегии:
– МВФ още през 2006-2007 г. призна, че експериментът „Плосък данък” се е провалил и препоръча внимателно връщане към прогресивната система (без да уточнява, че и тя е провалена);
– ЕК още през 2007 г. се опита да спре българското правителство в решението му да въведе плосък данък, но нейното мнение не беше зачетено; Днес комисията апелира за хармонизация на данъчните системи в ЕС, имайки предвид главно ограничаването на неолибералните практики в новите членове на общността, в това число и България.
Като краен резултат, на данъчните иновации в България не се гледа с добро око от институциите и стратегическите центрове, които направляват реформите и препоръчват пакетите от мерки за овладяване на рецесията.
Нещо повече, сред експертите от Западна Европа се шири мнението, че държави като България злоупотребяват с т.нар. европейска солидарност, въвеждайки крайно ниски данъци, в същото време те очакват и ползват субсидии от ЕС, средствата, които идват от западноевропейските данъкоплатци, облагани значително повече от източноевропейските им партньори.
Въпрос 5. Защо нямаме оценка на въздействието от плоския данък?
Частични оценки, въпреки ограниченият достъп до информация, са правени от независими експерти. Разчетите показват, че високодоходните групи още през втората година след въвеждането на плоския данък са намалили своя принос в националния бюджет с около 500 милиона лева. Същевременно, с 600 милиона лева се е увеличила тежестта за данъкоплатците със средни и ниски доходи!
Що се отнася до липсата на официални експертни оценки на въздействието, обяснението на този факт е просто: никой не обича да говори за провалите си, а още по-малко е готов да даде аргументи в ръцете на своите критици. Особено в навечерието на каквито и да е избори!
Факт е, че плоският данък напълно задоволява управляващия елит в България от всички цветове. Затова анализите са занемарени, а дискусиите в медиите и специализираните публикации са рядкост!
Редакция: БСДД
Не – на плоската данъчна ставка за всички!
Да – на справедливия базов доход за всички!
Времето за Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика дойде!