Пред Гърция стои рядката възможност наистина да извърши малката революция, за която говори водачът на гръцкото правителство. Дали ще стигнат неговите сили и каква воля ще изрази суверена на референдума в неделя? Предстои да разберем, но дотогава вижте какво стои на бюрото на финансовия министър на южната ни съседка:
Проблемите на настоящите парични системи
На първо място, ако гърците се налага да върнат тяхната собствена валута няма да има смисъл да я базират на парична рамка, която се е проваляла отново и отново във Великобритания, Европа, Азия, Латинска Америка и Северна Америка. Страните, които са разрешили на банковия сектор да създава пари от нищото са били подложени на циклични бумове и сривове, създавайки милиони безработни и изтривайки години от растежа. По тези причини, на практика няма смисъл да се възпроизвежда такава система, която историята е показала, че не работи:
Проблем 1: Размерът на парите в икономиката се определя от доверието на частните банки
Банките са предприятия от частния сектор, които са естествени „печалбо-максимизатори“. И все пак, те са специални с това, че по-голямата част от печалбата им идва от създаването на пари чрез раздаване на заеми. В следствие на това, в периоди на относителна икономическа стабилност, те имат стимул да създават огромни суми пари, обикновено за вече съществуващи активи във финансовия сектор и недвижимата собственост, които нямат пряк принос към БВП. Цените на тези активи след това бързо се увеличават. Въпреки това, тъй като по-голямата част от кредитите се използват за купуването на вече съществуващи активи, които не повишават растежа на БВП, по-голямата част от доходите не се увеличават в съответствие с дела на дълга в икономиката. Нарастването на дълга на частния сектор значително изпреварва ръста на доходите. Скоростта на кредитирането и създаването на нови пари в крайна сметка се забавя. Цените започват да намаляват, но стойността на заемите остава същата (т.е. стойността на активите намаляват, докато стойността на пасивите се запазва непроменена) и кризата се разгръща.
Това обаче е само върхът на айсберга. Точно, както банките могат да създават пари чрез отпускане на кредити, същите тези пари се унищожават, когато кредитите са погасени. По този начин, когато скоростта и стойността на погасените кредити надвишава скоростта и стойността на разрешените нови заеми, размерът на парите намалява. Когато кризата започва да се развива, банките, предоставили прекалено много пари на хора или фирми, които не могат да ги изплатят, стават загрижени за платежоспособността на своите баланси. Следователно, те ограничават кредитирането на домакинствата и бизнеса, харченето се намалява и цените намаляват още повече, което води до рецесия.
Всъщност Гърция би следвало да е твърде добре запозната с описания по-горе процес, като гърците са били принудени да компенсират задлъжнялостта и да платят дълговете си към Тройката, и да гонят първичен бюджетен излишък в размер на 4-5% от БВП годишно. Според известния икономист Стив Кийн това на практика означава, че около 4-5% от гръцкото парично предлагане (или 4-5% от покупателната способност) се изважда от икономиката всяка година.
Проблем 2: Икономиката може да се стимулира само чрез насърчаване на по-нататъшна задлъжнялост
Всичко това означава, че единственият ефективен начин да накарате икономиката да заработи отново и единственият начин да накарате предприятията и потребителите да харчат повече е чрез насърчаване на повече заеми. Но ако прекомерните нива на задлъжнялост (по-специално заемите към частния сектор) са източник на кризата, тогава не е ли това рецептата за следващата криза?
Проблем 3: Приходите, генерирани чрез създаване на пари (сеньоражът, „печатането“, вече „нащракването“ на пари) са придобити от банковия сектор, вместо от широката общественост
Централните банки продават парите, които те издават, под формата на банкноти и монети, по номиналната им стойност. Но създаването на тези пари струва само една малка част от номиналната стойност на банкнотите и монетите. Следователно централна банка има значителна печалба при създаването на пари в брой (наречено сеньораж) като след това препраща тази печалба към хазната.
Въпреки това, тъй като банките са в състояние да създават пари под формата на електронни банкови депозити, те също придобиват определено количество сеньораж. Разликата е, че частните банки издават между 95-97% от всички пари, докато само 3-5% от парите са създадени от централните банки. Ето защо, по-голямата част от сеньоражните печалби са прихванати от частни банки, а не от широката общественост.
Проблем 4: Банките са твърде големи, за да фалират
Съгласно действащата парична система, банките са твърде големи, за да фалират. Ако ние им позволим да се провалят, цялата система от плащания ще се срути. Това е така, защото банките изпълняват три функции, които в момента са неразривно свързани помежду си: 1) Те осигуряват система за плащания, което позволява парите да бъдат изпратени, както и получени 2) Те предлагат спестовни и инвестиционни схеми, които позволяват на спестителите и инвеститорите да увеличат парите си в дългосрочен план и 3) Те предоставят заеми и ипотеки.
Депозитите, които банките създават, т.е. електронните пари, които съставляват по-голямата част от общата парична наличност, са по същество задълженията (обещанието да се плати) на частните банки. Тъй като ние използваме тези пасиви (или обещания за плащане) като нашата основна форма на парите, то една безотговорна банка, която е издала твърде много лоши заеми трябва да бъде спасена само заради това, цялата система на плащанията да не се срине заедно с нея.
Решението: Суверенна парична система (контролирана и направлявана от суверена)
А.
В Суверенната парична система, властта да се създават пари ще бъде отнета от банковия сектор и прехвърлена на публичен орган, какъвто е Централната банка на Гърция. Централната банка на Гърция ще бъде единствено отговорна за създаването на нови пари, които след това ще бъдат прехвърлени на правителството, което би могло да ги използва за публични разходи, намаляване на данъците, или директни трансфери на гражданите (напр. Базов доход, вече включен частично в плановете на Варуфакис). Клиентските разплащателни сметки ще съдържат електронни пари, емитирани от Банката на Гърция, вместо да представляват задължения на частните банки.
Банките все още ще имат важната функция да поддържат съвпадането на спестителите с кредитополучателите и ще действат като посредници. Разликата е, че една банка ще може да заема само парите, които спестител е предоставил чрез инвестиционна сметка.
Тези промени ще позволят на Банката на Гърция да се увери, че създаването на пари ще съответства на растежа в реалната икономика. Ето защо създаването на пари няма да зависи от желанието на банковия сектор да отпуска заеми. Ако инфлацията нарасне над целево ниво следва Централната банка на Гърция да забави скоростта на създаване на пари. И обратно, ако е имало дефлация, Банката на Гърция може да ускори темпа на създаването на пари. Новосъздадените пари ще бъдат прехвърлени на правителството, за да се влеят директно във вените на реалната икономика. Централната банка на Гърция ще бъде в състояние да повлияе на икономиката като цяло много по-ефективно и пряко в сравнение с настоящата система.
Б.
Вместо да се налагат пари, създадени през процеса на кредитиране, с дълг, Суверенните пари ще бъдат създадени свободни от дълга. Когато бъдат създадени нови пари, гръцката хазна ще издава определено количество “безсрочни облигации с нулев купон“. Те ще бъдат безлихвени и никога няма да се наложи да бъде погасени, защото са собственост на Централната банка. Тогава тя ще купува тези облигации като захранва сметката на правителствената хазна с нови драхми.
Така че, балансът на Централната банка на Гърция ще е изравнен, новосъздадените пари ще се появят като задължение на Банката на Гърция и актив на гръцката хазна. Облигациите от друга страна ще са актив на Централната банка на Гърция и задължение на гръцката хазна.
В.
Даването на Централната банка на Гърция на монопол върху издаването на цялата нова валута би означавало, че новите пари може да се създадат дори докато бизнесът и домакинствата изплащат техните съществуващи кредити. Никой не би трябвало да взема на повече дълг, за това да има увеличаване на харченето в икономиката. Допълнителните разходи на гръцкото правителство ще са противовес на всяко намаляване на харченето, причинено от частния сектор изплащащ дълговете си. Това би позволило намаляване на дълга, без да се увеличава риска от бъдеща криза.
Г.
Разрешаването на Централната банка на Гърция да има монопол върху цялото ново създаване на пари, би означавало, че всички печалби от създаването на електронни пари и банкноти биха отишли в гръцкото правителство. С 95-97% от настоящите пари, създадени от банките, прехвърлянето на това преимущество на Централната банка на Гърция ще увеличи публичните приходи масирано, което допринася за повече публични разходи или погасяване на държавния дълг.
Д.
Разделянето на инвестиционните сметки от разплащателните сметки би означавало, че системата за плащания не може да бъде застрашена, когато банката не успее да се справи. Вместо наличие на разплащателни сметки с пари, съставени от несигурни обещания за плащане, издадени от банки, тези сметки биха съдържали без рискови и без дългови пари, емитирани от държавата. Ако банката на клиента се провали, парите по разплащателната сметка все още са на сигурно място и клиентът все още може да получи достъп до нея и да ги похарчи. Клиентите, които направят парите си да са на разположение за отпускане на заеми в инвестиционна сметка, ще трябва да изчакат, докато банката бъде ликвидирана, за да получат своята инвестиция обратно. Плащанията могат да се извършват само чрез разплащателна, а не чрез инвестиционна сметка. Съответно, не би било необходимо да се спасява една безотговорна банка, за да се защити системата за разплащания.
В крайна сметка, Гърция може да има много по-светло бъдеще занапред със създаване на парите под демократичен контрол. Централната банка на Гърция ще има по-директен и по-добър начин за влияние върху икономиката, когато е необходимо, да не говорим и за по-малко сложната и по-стабилна банкова система.
Ние сме за суверенна парична система в #Българска_директна_демокрация с#Базов_доход и #Енергийна_икономика.
Присъединете се на www.budd.bg/take-action
http://positivemoney.org/2015/06/type-monetary-framework-greeks-adopt-part-ways-eurozone/
https://goroned1.wordpress.com/2015/04/05/
Юнкер и ББ – приятели?!
Брюксел. „Благодаря, Бойко! Благодаря, България!” това заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пред журналисти пред сградата на Европейската комисия в Брюксел, след среща с 30 български кметове от ГЕРБ, предаде репортер на Агенция "Фокус".
„Много се зарадвах тази сутрин като чух, че българското правителство е поело ангажимент да участва във финансирането на проекти чрез предоставянето на 100 млн. евро към Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) от т. нар. план „Юнкер”, макар че не харесвам този израз, но както и да е. Това е една много важна новина както за Европа, така и за България. Тя показва, че българското правителство приема много сериозно своите ангажименти, що се отнася до Европейския съюз, така че съм много доволен този факт, защото България сега ще е в ситуация да се възползва от облагите, които Инвестиционният план за Европа предоставя. Благодаря, Бойко! Благодаря, България!” заяви г-н Юнкер.
"Всички сме щастливи да видим как българският министър-председател се държи солидарно с Европа. Аз имам много добро отношение към Бойко, той е мой добър приятел", каза още Юнкер. / Агенция Фокус
http://www.focus-news.net/news/2015/06/30/2086049/zhan-klod-yunker-blagodarya-boyko-blagodarya-balgariya.html
Да припомним, ЕС не е ЕВРОПА, а юридическо лице без аналог, политически съюз с икономически интереси и форма на управление на европейски държави и то не всички. Пари за Базов доход в България явно има, след като можем да си позволим такива самостоятелни инициативи. Интересното е, че после тези пари се връщат под формата помощи за поръчки за "наши" фирми. Колко плоско. ЕС? Юнкер? Докога?
Ние сме за реална алтернатива с Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика.
Присъединете се и участвайте на www.budd.bg/take-action
Мартин Карбовски: Яко гръцко (за какво точно се карат ЕС и Гърция, ще полудеете).
"Този спор, който клати планетата звучи като яко гръцко.
Приятно е да знаеш, че има хора, които се карат за някакъв процент.
Дайте им го бе, стисни и стипци, дайте си процента, ние тук всеки ден някой ни взима процент в новините – к’во, нищо ни няма.
Нищо ни няма. Нищо ни няма. Нищо ни няма. Нищо ни...няма ни..."
Нов модел за Европа, Георги Неделчев за БСДД
БНР - Радио Благоевград: Нов модел за Европа, Георги Неделчев за новосъздаденото сдружение за директна демокрация.
Чуйте звуковия файл: https://www.facebook.com/buddbg/videos/478981942266539/
Германски медии: Гръцката криза може да е катастрофа за МВФ.
"Недостойните препирни за плащане на сумите по втория помощен пакет отровиха атмосферата в Европа. Преговарящите се оплетоха в спор за ДДС ставки и пенсионни реформи. Затова е и истинско избавление, че тази помощна програма вече е история, отбелязва изданието.
Положението обаче не е толкова безизходно, колкото изглежда, и дори дава шанс за ново начало, уверява списание "Шпигел". Настъпи това, от което мнозина европейци се страхуваха месеци наред. Това е лошата новина. Има обаче и добра - не всичко е загубено. Може би този "нулев час" дори е шансът на Гърция при едно ново начало да се справи по-добре отколкото досега, пише изданието."
"Докога в наша страна бащина, ще вирее таз простащина?" Радой Ралин
Една интересна илюстрация на днешната обществено-икономическа система у нас открихме публикувана в Българския медиен портал в Чикаго.
Както неведнъж сме коментирали, друго лекарство освен смяна на въпросната система не съществува.
Радостната новина е, че друга система съществува и тя се нарича#Българска_директна_демокрация с #Базов_доход и#Енергийна_икономика.
Участвайте в нейната организация на www.budd.bg/take-action или на http://www.eurochicago.com/, както и във всяка друга организация, вписала в своя устав участието на гражданите във вземането на решенията като свой основен принцип на работа.
Кризата е в нас и ние сме в кризата.
Какво ли не се изписа и не се изказа през последните седмици за Гърция и Ципрас. Де що има анализатори и експерти се упражниха, всеки по своему, а някои и по поръчка, върху темата гръцки дълг и какви ще са последствията от предстоящия в Гърция референдум.
Както беше писал Солженицин, в едно друго време и по друг повод „Рекло телето дъба да мушка”. Само че дъбът на световния капитал се е разраснал до нечувани размери, разклоненията му са обхванали и въвлекли в зависимост цели държави, както и Европейския съюз. Гръцкото теле е устойчива и инатлива порода. Не се дава лесно и обича живота.
Какво да кажат обаче българските Белчо и Сивушка, които се напъват да стават европейски крави – дали ще станат европейци по гръцки сценарий или ще ги вкарат в кошарата на европейското стадо при други условия?
Драги зрители, всичко зависи НЕ от нас – европейци ли ще сме, по-европейци или най-европейци – въпросът се решава на ниво, където ние, обикновените хора, трябва да слушкаме, а не да вадим рога.
Но нека обясня с думи прости на драгия зрител как професори и анализатори тътнат словозаблуди, целящи да ни убедят, че нашият единствен и спасителен остров е зависимостта от цялото, а не независимостта на националното.
Европейските идеи за прогрес и техническо развитие са прекрасни, но утопични. Защо? Защото идеята за единност се опорочи от влиянието на капиталите върху решенията на Европейския парламент. Защото там вече не са независими, не са заинтересовани за съдбата на народите в европейското семейство, а от просперитета на отделни компании и корпоративни гиганти.
Когато главата на едно семейство изпадне в зависимост, повлича всички членове на семейството със себе си. Така цялото вече зависи от чужди решения и те се превръщат в расистки спрямо всеки, дръзнал да бъде различен или да отстоява себе си и своите ценности, ако те не отговарят на версията на ръководството.
В този смисъл, обявяването за варварски, враждебни, неправилни или недоразвити другите общества, които изповядват различни ценности и са построили дома си по друг начин, не те прави по-малко варварин или враг от тях самите.
В своето интервю за Фрогнюз от 30 юни професор Слатински обвинява Ципрас, че е забил нож в гърба на демокрацията, нарича го враг на демокрацията и громи с думи тежки решението на гръцкия премиер да проведе референдум.
В противовес на тези обвинения, един нобелов лауреат по икономика – професор Пол Кругман – споделя, че създаването на единната европейска валута е грешка.
В “Ню Йорк таймс” проф. Кругман развива тезата, че не всичко, но повечето, от това, което чуваме за гръцката безотговорност и разпуснатост, не е вярно.
Нещо повече, нобеловият лауреат съставя пред очите ни сценария за “Грексит” и казва:
„Проблемът с Грексит винаги се е съдържал в риска от финансов хаос, в банковата система, разрушена от панически тегления на средства, и в бизнеса, кретащ едновременно заради банкови проблеми и заради несигурност по отношение на законовия статус на дълговете. По тази причина няколко поредни гръцки правителства се присъединяваха към исканията за строги икономии и по тази причина дори СИРИЗА – управляващата лява коалиция, беше готова да приеме мерките, които вече бяха наложени. Всичко, което тя искаше на практика, е спиране на по-нататъшните ограничения.
Но тройката не искаше и да чуе за това. Човек може лесно да се изгуби в детайлите, но основното в момента е, че Гърция беше възнаградена с оферта от типа “това или нищо”, която по нищо не се различава от политиките през последните пет години.
Това е (и най-вероятно е трябвало да бъде) оферта, която премиерът Алексис Ципрас не може да приеме, тъй като това би унищожило политическата причина за съществуването му. Следователно целта би трябвало да бъде той да напусне поста си, което по всяка вероятност ще се случи, ако гръцките гласоподаватели се страхуват достатъчно от конфронтация с Тройката и гласуват с “да” на референдума.
Те обаче не трябва да го правят по три причини:
Първо, ние вече знаем, че все по-суровите икономии не водят до нищо – след пет години Гърция е в по-лоша форма от когато и да било.
Второ, много и дори по-голямата част от хаоса покрай Грексит вече се е случила. След затварянето на банките и налагането на капиталови ограничения, няма какви повече щети да бъдат нанесени.
И накрая, присъединяването към ултиматума на Тройката ще представлява окончателното отказване от каквито и да било претенции за гръцка независимост. Не вярвайте на твърденията, че представителите на тройката са просто технократи, които обясняват на необразования гръцки народ какво трябва да направи. Тези предполагаеми технократи на практика са фантазьори, които пренебрегват всичко, което знаем за макроикономиката и са бъркали през цялото време.
Тук не става въпрос за анализи, а за сила – силата на кредиторите да дръпнат шалтера на гръцката икономика, която ще издържи докато вариантът за излизане от еврото се смята за немислим.
Така че, сега е време да сложим край на тази немислимост. В противен случай Гърция ще се изправи пред безкрайни икономии и депресия без ни най-малък намек за край.”
Та, не разбрах, кой на кого е забил нож в гърба? Или нашият професор нещо се е объркал?
Според вас, на кого бих повярвала повече и в чии думи има повече здрав разум, но най-вече независим разум?
Смешно е дори да задавам този въпрос, особено предвид почти пълната липса на независимо мнение в България и замяната му с платени, подплатени и подгрети партийно разбирачи.
Иска ми се обаче да се върна на гръцкото теле и нашите Белчо и Сивушка. Те си приличат по това, че са в едно положение – криза в кошарата, криза извън кошарата, кризисен план, спуснат отвън, а вътре – разпад, глад и икономии.
Белчо и Сивушка отдавна гладуват. Разликата между нас и гърците е основно в това, че там ядоха и пиха всички, а тук европейските средства отидоха в ръцете на шепа хора, за сметка на това тежестта падна на плещите на обикновените българи.
Кризата е в нас и ние сме в кризата, драги зрители.Икономическият империализъм, стратегическото превъзходство на определени държави над всички останали и корпоративните капитали няма да ни изведат към свобода, независимост и икономически растеж, а ни поставят в перманентна задлъжнялост за поколения напред и без изход, в колониално робство. Така беше и при налагането на комунистическата догма, така е и днес. Същия хомот утре ще теглят децата ни.
Горкият Ципрас, който реши да се прави на независим и корав в общество на люти икономически хиени.
Все пак, не мога да пропусна и една светлинка в мрака – държавата, която остана независима, която търгува свободно с целия свят и в която правилата се определят не отвън, а с референдуми, с гласа на народа. Да живее Швейцария, в която няма криза и няма да има. Чудно защо…
Автор: Лидия Делирадева, Електронен референдум
Спрете ТПТИ.
Парламентарната група Европа за свобода и директна демокрация EFDD/ЕСДД протестира в Европарламента срещу лобисткото заробващо споразумение за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции - ТПТИ между САЩ и ЕС. При посещението си у нас по покана на БСДД, г-н Пол Нутъл - ЕСДД заяви, че Европа вече се управлява тоталитарно единствено от еврокомисарите на Юнкер и техните 30 000 либисти.
БСДД подкрепя и участва в инициативата за спиране на това срамно споразумение.
Спрете ТПТИ, подпишете петицията: https://stop-ttip.org/balgarski/
В центъра на душата се намира България.
Голяма част от онези българи, на които сега трябва да разчита държавата, за да се съвземе, се разпиляха по света. Кой ще ги събере отново? Какво ще ги накара да погледнат насам? Имаме ли шанс да се Съединим още веднъж, да преживеем днес своя 6-ти септември?
Алтернативите за Гърция.
"В понеделник официално бе открита водената от Китай Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB). Банката, която ще бъде конкурент на доминираните от САЩ финансови институции като Световната банка и Азиатската банка за развитие, бе организирана за по-малко от две години и привлече огромен международен интерес."
Единият от Плановете "Б" на Гърция е тази банка да замести Международния валутен фонд от САЩ като кредитор на южните ни съседи. Съвпадението на старта на новата световна кредитна институция изглежда подозрително във връзка с изтичащия срок за гръцкото плащане към МВФ.
Решаваща, обаче, ще бъде волята на гръцките граждани в неделя. Не можем да останем безучастни към тази висша проява на директна демокрация, една от много малкото в днешния "представителен" свят.
Ние сме за Българска директна демокрация с участие на гражданите във вземането на решения за техния живот.
Присъединете се на www.budd.bg/take-action
http://www.capital.bg/biznes/finansi/2015/06/29/2563093_aziatskata_banka_za_infrastrukturni_investicii_veche/?ref=email_mblok
http://www.aiibank.org/
http://www.chinadaily.com.cn/business/2015-04/16/content_20444699.htm