Да бъде ли светлина?

Малкото селце Зурайн се намира в кантон Граубюнден, на около 44 км. източно от град Андермат, където извира река Рейн. Но селцето не е известно с местоположението си, а с упорития си отказ да има улично осветление. Повече от 40 години жителите му са отхвърляли всякакви проекти за осветление, аргументирайки отказа си в това число и с борбата срещу така нареченото „светлинно замърсяване”. Но времената се менят…

Неотдавна нещо се промени в настроенията на местните жители и те все пак взеха решение да имат съвременно улично осветление, но продължавайки да изпитват носталгия заради загубата на своето „късче уникалност”. Засега всичко е постарому. През нощта по улиците на Зурайн е непрогледен мрак. Освен това, цари и абсолютна тишина.

Човек, свикнал с постоянния градски шум, през първите дни на пребиваването си тук изпитва истински „акустичен шок”, защото не чува нищо друго, освен шума на кръвта си и далечния шум на водата, препускаща по камъните: Това е река Рейн, която тук все още не е точно река, а по-скоро малък планински поток. Добавяме и тоталната тъмнина нощем.

В Зурайн живеят общо 250 човека и това навярно е последното селце в Швейцария, където няма система на улично осветление.

Но днес, особено нощем, вече можем да видим първите признаци на настъпващите промени, а именно червените мигащи предупредителни светлини, които маркират участъците от пътищата, където вървят строителни дейности. Не, това не е решение на кмета на селото да обнови настилките, а практическо решение, взето от жителите на референдум, да се изгради пътно и улично осветление,.

Започва изграждането на уличното осветление в Зурайн

В момента се реализира първият етап от проекта, в рамките на който се полагат подземните електромрежи, които ще захранват уличните лампи. Планира се този етап да бъде завършен през 2017 г. и заедно с това много от уличките в селото ще се сдобият и с нова асфалтова настилка, а също така и със собствени… имена. Колкото и парадоксално да звучи, но досега много от улиците тук бяха без имена. Местните жители смятаха, че няма нужда от тях, защото така или иначе знаят кое къде се намира. Но съвременният живот диктува своите правила.

Улиците трябва да имат своите наименования, най-малкото, за да бъдат отбелязани в електронните навигационни и картографски платформи. И съвсем скоро безименните улички ще се сдобият със свои имена: Via Planatsch, Via Encarden, Via Plazzas, Via Giachengina и Via Reids. И всички до една ще имат най-модерно улично осветление – за пръв път през вековната си история.

За някои е „светлинно замърсяване”…

За пръв път предложението да има улично осветление в селцето Зурайн бе направено през 1977 г. Но тогава жителите гласуваха категорично против, с аргумента, че ще имат много високи разходи за електричество, както и немалки разходи за изграждането, а след това и за поддържането на осветителната система, които, разбира се, натоварват общинския бюджет. Не им хареса и външният облик на уличното осветление.

Второ такова обсъждане беше проведено през 90-те години. Аргументите против бяха същите, както и резултатът от референдума. А нощите в Зурайн останаха непрогледни, както и преди. В началото на 21 век, когато беше организиран трети референдум по темата, аргументите на противниците бяха допълнени с модерния тогава аргумент „светлинен смог”.

Напомняме, че понятията „светлинен смог” или „светлинно замърсяване” означават процес на осветяване на нощното небе чрез изкуствени източници на светлина. Изкуствената светлина се разсейва в низките слоеве на атмосферата, пречейки например на провеждането на астрономически наблюдения и изменяйки биоритъма на живите същества. Именно астрономическия аргумент на това явление използваха тогава противниците на уличното осветление, подчертавайки, че един от културните елементи на този регион от кантон Граубюнден е именно небивалата красота на нощното небе, което ще „помръкне” в светлината на уличните лампи и това ще нанесе непоправими щети.

Ото Деплацес във фирмата си, произвеждаща отоплителни уреди

Този аргумент намери своите привърженици, така че и третото гласуване завърши с отрицателен вот. Но ето че сега, след 40 години, настроението на жителите се промени и на общинското събрание, проведено през пролетта на 2016 г. бе проведено гласуване, на което народът одобри проекта за улично осветление. Какво се промени? „Просто всички разбраха, че е дошло време за промени”, казва Ото Деплацес - председател на „Специално общинско образование на Зурайн” и привърженик на изграждането на уличното осветление.

Разговаряме с него в изложбено-презентационната зала на неговата собствена фирма, произвеждаща печки, камини и друго отоплително оборудване. До нас се намира автомат за продажба на напитки и закуски. Ото пъха в прореза на автомата няколко монети, взема си шише лимонада и отпива няколко глътки. „Става дума за прогрес и модернизация”, разсъждава той на глас. „Да, ние сме в истинско затънтено място, но това не означава, че трябва вечно да живеем с остарели понятия”.

А тъмнината? „Какво за тъмнината?”, свива рамене Ото. „за мен това е най-елементарният начин да се покажем оригинални, вижте ги тези, тук още си светят с факли! Аз лично не се нуждая от това, особено когато се налага през зимата, когато се стъмва рано, да си осветяваш пътя за вкъщи с фенерче, рискувайки да си строшиш врата. Така че, кой както иска, но аз гласувам за това да има улично осветление!”

… за други „звездно небе над главите ни!”

И, ако по-рано против монтирането на улични лампи са гласували повече възрастните хора, то сега очевидно демографската структура на Зурайн се е променила и предимство имат младите и прогресивните. Между другото, порасналите деца на Ото Деплацес също бяха гласували против уличното осветление. Но този път те и други като тях просто не участваха в референдума. Всички тези фактори доведоха до позитивен вот и решението да се изгради осветителна улична мрежа бе прието с 84 гласа „За” и само 3 гласа „Против”.

Художникът и дизайнер Симон Джакоме

Един от тримата, гласували „Против”, е Симон Джакоме – художник, дизайнер на ски, живеещ на края на селото, който строи вече втора къща. Първата къща, която е построил и сега принадлежи на майка му, се беше прочула в цяла Швейцария със своята необичайна архитектурна конструкция, с уникалното съчетаване на дърво и метални елементи. И сега Симон сам си бърка бетона, сам изработва дограмите, вратите и други важни детайли. За него е важно не само сам да построи къщата си, но и да има възможност да се любува на панорамата наоколо от прозорците ѝ.

Прозорците в тази къща ще са нарочно направени с височина от няколко метра – това ще позволи безпрепятствено да се виждат планинските върхове, спящи в нощната мъгла. Между другото, за „нощната мъгла”! Лампите, които скоро ще осветят улиците на Зурайн, ще унищожат и мъглата и наистина невероятното звездно небе над селото. И именно това обстоятелство потиска Симон повече от всичко. „Млечният път, съзвездията, цялата тази грандиозна звездна панорама – всичко това ще изчезне”, казва той. „Хора, някъде в Цюрих например, биха плащали немалко пари, за да видят това, което на нас ни е дадено безвъзмездно”.

Според него, вземайки решение да се монтира улично осветление, хората навярно са се ръководели от понятия като престиж и прогрес. Подведоха ни и медиите. „Ако те добре и навреме бяха ни информирали за особеностите на нашата ситуация, атмосферата щеше да е различна и резултатите от гласуването съвсем други, защото хората щяха да разберат, че тъмнината означава покой и отдих, и съвсем не е ретроградно да окажеш да си в крак с времето”, добавя Симон Джакоме.

Сега селцето очаква своите..., не, не бели нощи. Но при всички случаи по улиците ще стане по-светло. Лампите, които ще бъдат монтирани, ще бъдат светодиодни, иновативни и изключително икономични. Иновативността им се състои в особения режим на работа: нощем те ще са в режим на изчакване и едва ще мъждукат. Само когато някой се приближи, тогава лампите ще се запалват, а след като човекът се отдалечи, ще изгасват отново.

А вие какво бихте предпочели - звездни нощи или улично осветление?

 

Източник: http://www.swissinfo.ch/directdemocracy/dark-sky-no-more_and-the-people-voted--let-there-be-light/42373316

18-годишен българин стана световен шампион по информационни технологии

Осемнайсетгодишният Георги Бошев от Несебър стана световен шампион по информационни технологии, след като пребори 400 хиляди конкуренти от над 130 държави, на финалния кръг на състезание в САЩ. Въпреки че се занимава с компютри от няколко години, младежът ще учи медицина във Варна и мечтае да стане хирург.

Преди три месеца Георги се дипломира в Английската гимназия в Бургас и кандидатства за специалността медицина в Медицинския университет във Варна. Междувременно се явява на регионалния и националния кръг от състезанието Microsoft Office World Wide Championship, класира се първи и успява да стигне до финала, който се проведе преди няколко дни в Орландо, Флорида. Отново става първи, в конкуренция с 400 хиляди младежи от цял свят.

„Имаше да се изпълнят команди, да се променят документи в Word, които са много различни от тези, с които хората работят в ежедневието си, и този документ имаше много капани и неща, които са скрити и трябва да знаеш къде се намират точно, за да можеш да ги промениш в Word. Мисля, че това, което ме направи шампион, бяха няколко кратки команди като „Remove Tabs Top" и да променя едни цветове в самата тема. Със сигурност това е нещото, което другите не можаха да се сетят откъде да направят и аз успях да направя".

Веднага след финала на състезанието, Георги получава куп покани за работа и развитие в IT сферата от чужбина, но мечтата му е свързана с България и с друга професия.

„Към медицината имам интерес още от малък и винаги биологията и химията са ми били интересни и намирам медицината за много хуманна професия, и искам да помагам на хората".

Източник: ДАРИК

Учени тестват уникална технология за съхраняване на произведената зелена енергия

Вземайки решение в дългосрочна перспектива да се откаже от атомната енергия, Швейцария активно търси и внедрява технологии, които биха позволили да се добива електроенергия от възобновяеми източници, които не нанасят вреди на околната среда. Един такъв проект се реализира сега в кантон Тичино. В основата му е особена технология за нагряване на сгъстения въздух и съхраняването му в подземни херметически резервоари.

Съвременният свят полага неимоверни усилия, за да се откаже за в бъдеще от тоталната зависимост от нефт и газ, която е не само проблематична от политическа гледна точка, но се явява заплаха за околната среда. На помощ идват най-новите иновационни разработки. Освен това, въпросът за производство на екологична енергия е само половината от проблема. Другият, не по-малък проблем, е свързан със съхраняването на излишъка от добита енергия.

И, ако при продукти като нефта и газа всичко е ясно, то остава въпросът как да превърнем в запаси излишната енергия, добита от слънчеви и ветрени електростанции? Онзи, който пръв отговори на този въпрос и предложи на пазара технология, както търговски рентабилна, така и относително опростена технически по отношение на ремонти и експлоатация, той ще стане лидер на „зелената енергийна революция”, набираща скорост по целия свят.

Гив Зангане (Giw Zanganeh) – млад инженер, наскоро завършил знаменитата Висша техническа школа в Цюрих (ETH Zürich) – твърди, че той и негови колеги са намерили решение на този проблем. Да, казват те, слънцето и вятърът светят и духат не всеки ден еднакво, но в определени дни те са способни да произведат допълнителна енергия, която не може да бъде оползотворена веднага. Сега тя просто се губи, отива на вятъра, тъй като няма технология, която позволява събирането и съхранението ѝ, за да може да се използва тогава, когато има търсене и необходимост от нея.

Как работи проектът може да видите във видеото, което е достъпно на 6 езика: http://www.swissinfo.ch/ger/alacaes-projekt_energiespeicherung-mit-luftdruck/42306096

„Принципът, който лежи в основата на тази технология, е доста прост и тя може да се обясни буквално с две думи”, обяснява Гив Зангане, който оглавява проекта Alacaes, който тръгва благодарение на подкрепата на швейцарското Министерство на енергетиката (Bundesamt für Energie). „Ние получаваме излишък от енергия и с негова помощ пускаме компресор, който изпомпва в подземен резервоар сгъстения въздух. Когато възникне търсене на тази енергия, ние започваме да освобождаваме обратно този въздух, който по пътя си върти и турбината, произвеждаща електричество”.

Използвайки изоставен тунел

За изпитване на тестовия модел, построен за 4 милиона франка в съответствие с технологията Alacaes, беше избран изоставен тунел, разположен на север от град Биаска (Biasca) в кантон Тичино. До неотдавна през него са превозвали скален материал, добит за строителството на скоро пуснатия в експлоатация най-дълъг тунел в света Готард.

„Ние заварихме тунела така, както го бяха оставили строителите”, разказва Гив Зангане. „През него ние днес възнамеряваме да надникнем в „дълбините” на Тичино и да видим как вървят изпитанията на новата необичайна технология за получаване на енергия буквално от въздуха. Ние минаваме с колата примерно около 700 метра в пълен мрак, след това на пътя ни се изпречват два едрогабаритни компресора, които се използват за „впръскване” на въздуха в изкуствен резервоар (пещера).

Пред нас са не какви да е компресори. Това е съвършено нова технология”, подчертава инженерът, който има ирански корени. „Отиваме по-навътре и стигаме до резервоара за съхраняване на въздух. При необходимост, той може да се обезопаси херметически с помощта на стоманен люк. На този фон вратите, защитаващи атомните бункери, могат да ни се сторят като играчки, което не е учудващо, защото налягането в тези резервоари ще е много силно – до 33 бара – което съответства на налягането на водата на дълбочина 300 метра. Да се работи при такива екстремни условия никак не е лесно” – отбелязва Гив Зангане. 

За да се контролира работата на всички системи и механизми, е било необходимо, например, да се монтират специални телекамери, които обичайно се използват за работа под вода на големи и свръхголеми дълбочини. Целта на провежданите в момента тестове е да се установи реакцията на планината спрямо високото налягане. Проверява се степента на водонепроницаемост на скалните видове, а също и вероятността от възникване на вибрации. „За разлика от геотермалните модели, рискът от предизвикване на земетръси е равен на нула, тъй като в случая планината не се подлага на перфорация”, казва Зангане.

Топлина от камъка

Самата технология за акумулиране на енергия от сгъстен въздух (Compressed Air Energy Storage, CAES) не е нова. За пръв път тя минава изпитания в Германия, през 1978 г., а САЩ започват да я използват в началото на 1990 г. Но пилотният проект, който в момента се реализира в Биаска, прави значителна крачка напред. Това твърди Гив Зангане, който споделя, че преди не се е замислял над това какво да правим с топлината, възникнала в резултат на сгъстяване на въздуха.

За да разберем за какво става въпрос в случая, е достатъчно да имаме основни училищни познания по физика. В действителност, когато въздухът се сгъстява, то неговата температура достига до +550°C. Не е безопасно такъв въздух да се съхранява под земята. В Германия И САЩ тази топлина постепенно се разсейва и се губи, без да донесе никаква полза. Затова Зангане се замисля над това как може да се използва и този енергиен потенциал. В крайна сметка, в основата на проекта Alacaes стои система за съхраняване на тази енергия чрез загряване на специални каменни гранули.

Как работи технологията за акумулиране на топлинна енергия, може да видите във видеото, достъпно на 9 езика: http://www.swissinfo.ch/eng/renewable-energy_how-the-thermal-energy-system-works/42260256

„Впръскаваният въздух влиза нагрят до температура от 500-600°C, но да се съхранява въздух с такава температура не е безопасно, затова той трябва първо да бъде охладен. Това става с помощта на въздушен топлоакумулатор, в който, в качеството на работно тяло, се използват специални гранули от природен камък. Потокът от въздух загрява гранулите, въздухът се сгъстява и вече охладен се събира в подземния резервоар”, разказва Гив Зангане.

„При необходимост,  охладеният сгъстен въздух може да бъде пуснат обратно през въздушния топлоакумулатор. Поемайки топлинна енергия от каменните гранули, въздухът се загрява и задвижва турбината, която произвежда електроенергия. Благодарение на това, коефициентът на полезно действие в нашия проект може да бъде увеличен до 72%, в сравнение с 45-50%, които се осигуряват от сега действащите технологии”, подчертава ученият. „По показателя КПД ние практически вече се доближаваме до ГЕС, но в същото време харчим по-малко средства, освен това сме по-екологични, защото не ни се налага да строим язовирни стени и водохранилища”.

Перспективна технология

„Използването на сгъстен въздух е не само екологично, но в бъдеще може да се превърне във важен фактор, осигуряващ стабилното функциониране на европейския енергиен пазар. Тази потребност ще се увеличава занапред все повече”, - обяснява Маурицио Барбато (Maurizio Barbato) – професор от Института за иновационно развитие при Висшия технически университет в италианска Швейцария (SUPSI).

Има ли бъдеще тази технология? Гледайте клипа, достъпен на 7 езика: http://www.swissinfo.ch/eng/renewable-energy_the-future-of-the-alacaes-storage-technology/42258504

„Към днешна дата такава технология все още се нуждае от сериозно доработване”, уточнява Барбато, който внимателно следи експеримента в Биаска, осъществяван в рамките на Програмата за подкрепа на иновационни проекти на швейцарския рисков Национален фонд (SNF, PNR70). По негово мнение, швейцарските земни и скални пластове по своите физически свойства  не гарантират възможността въздухът на входа и изхода от резервоарите да се поддържа на една и съща температура, а това се явява като необходимо условие за осигуряване на стабилното функциониране на енергийните турбини.

„Днес, съвместно с висшите технически учебни заведения в Цюрих (ETH Zürich) и Лозана (EPFL), ние изучаваме възможностите тази система да се усъвършенства”, пояснява М. Барбато.

Софи Хаусенер (Sophie Haussener), която е научен сътрудник в Инженерната лаборатория за възобновяеми енергийни източници към Висшия технически университет в Лозана, подчертава, че технологията Alacaes в действителност е много интересна и перспективна. Но за неин недостатък тя счита относително малкото количество енергия, което може да бъде акумулирано на едница обем въздух. Засега, по този показател, новата технология отстъпва 5-6 пъти, в сравнение с обикновената акумулаторна батерия.

Европейският акумулатор

Голям потенциал такива технологии биха имали в Северна Европа, където сега с бързи темпове се развива добивът на енергия от вятър. „Идеално би било въздушният „мегаакумулатор” да се намира в непосредствена близост до вятърната станция. Но за обекти, разположени в равнинни местности, както е например в северна Германия, да се осигури подобна близост е доста сложно. В този случай ще се наложи да монтираме оборудване на дълбочина от стотици метри или да строим скъпоструващи надземни съоръжения. В Швейцария има планини, в тях дори има и бункери, някои от които се използват за съхраняване на информация. По тези причини Швейцария спокойно би могла да поеме ролята на лидер в това отношение”.

Гив Зангане  се отнася скептично към тунелите и старите военни бункери. „Те са доста малки в повечето случаи и не са подходящи от гледна точка минимализиране на загубите на енергия. По-подходящи са пространства във формата на куб или сфера, защото имат оптимално съотношение между площ на повърхността и обем. „Подземен куб с дължина на страната от 48 метра би ни позволил да натрупаме и съхраняваме енергия от 500 МВт/ч, което е напълно достатъчно за 12 часа на цял град като Лугано (а той е с около 70 хиляди жители)” - подчертава Зангане.

„Ако крайните резултати на проекта Alacaes са добри, то Швейцария в бъдеще спокойно може да разчита да се превърне в истински акумулатор на Европа, внасяйки неоценим принос в стабилността на европейската електромрежа, изравнявайки колебанията в търсенето и предлагането на енергия по сезонен или дневен/нощен принцип”, резюмира младият учен.

Източник: http://www.swissinfo.ch/eng/energy-in-the-mountains_a-huge-battery-made-of-air/42362400

Приоритет на националното право пред международното – следващ предизвикателен референдум на швейцарците

Дясноконсервативната швейцарска народна партия (SVP) официално регистрира на 12 август народна законодателна инициатива (референдум) „Швейцарското право вместо чуждите съдии” («Schweizer Recht statt fremde Richter»). Второто име на този референдум е „Инициатива в защита на суверенитета” («Selbstbestimmungsinitiative»). В основата ѝ стои предложението да се въведе във федералната конституция принципа на приоритет на националното право пред международното. За какво става въпрос? И какво всъщност означава терминът „чужди съдии”?

Както е известно, в Швейцария работи директната демокрация. Това означава, че избирателите имат право да подлагат на съмнение и да изнасят на всенародно гласуване закони, дори вече одобрени и приети от парламента, да предлагат собствени законопроекти, а също и да правят поправки в конституцията. Една такава конституционна промяна предлага да се направи Швейцарската народна партия. Конкретното предложение е да се запише в конституцията принципа на приоритет (върховенство) на националното право пред международното законодателство, като аргумент за това е укрепването на позициите на швейцарската директна демокрация и затвърждаването на политическите права на народа.

В Швейцария нерядко законите, одобрени от народа на референдум, попадат в противоречие с действащото международно право. Така се случи, например, с резултатите от референдума, проведен на 14 февруари 2014 г., на който народът одобри предложението  за възможност рязко да се регулира (в случай на необходимост) процеса на трудова миграция от страните на ЕС, което противоречеше на принципа на свободното придвижване, разписан в съответното международно споразумение между ЕС и Швейцария. Реализацията на това народно решение се превърна буквално в търсене на „квадратура на кръга”: т.е. как да се направи така, че ограничаването на имиграцията да не влиза в противоречие със забраната за такова ограничение?

Отговорът на този въпрос все още стои отворен, а през това време Швейцарската народна партия реши да направи така, че в бъдеще да не възникват такива правови колизии. И вчера (12 август 2016 г.) тя официално внесе във Федералната канцелария (Bundeskanzlei – парламентарен и правителствен апарат, който се занимава и със регистрацията на народни законодателни инициативи) законопроект със звучното име „Швейцарско право вместо чужди съдии”.

Законопроектът, който ще бъде подложен на референдум, се състои в следното:

-        Правилата, разписани във федералната конституция на Швейцария, трябва да имат приоритет пред международното право, с изключение на нормите на така нареченото „задължително за изпълнение международно право” (забрана за изтезания, робство, забрана за военна агресия);

-        Органите на властта на федерално ниво, а също и кантоните, които са субекти на федерацията, нямат право да сключват международни споразумения и да поемат съответстващите им ангажименти, които биха били в противоречие с федералната конституция;

-        В случай на възникнало противоречие между нормите на федералната конституция и нормите на международното право (международните договорености) Швейцария е длъжна или да промени (модифицира) международно-правните документи, или да ги денонсира.

Авторите на инициативата отделят особено внимание на демократичната легитимация: според тях международните споразумения, които са минали на референдум и са получили еднозначното одобрение на народа, трябва да съхранят приоритетното си действие от гледна точка на съдебната и правоприлагащата практика.

Имиджови загуби или правна определеност?

Какво конкретно означава дадената инициатива за Швейцария? Противниците на инициативата посочват, че Швейцарската народна партия възнамерява да прекрати по този начин действието на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, известна и с името Европейска конвенция за защита правата на човека. Те казват, че денонсацията на този документ от страна на Швейцария би нанесла унищожителен удар по имиджа и международната репутация на страната.

Освен това, тази стъпка би довела до невъзможността швейцарските граждани да подават жалби до Европейския съд по правата на човека. Накрая, казват противниците на тази инициатива, ако народът гласува на референдума в полза на предлаганите промени, Швейцария би се явила като вероломна страна по отношение на своите международни партньори, което би било вече не просто удар по имиджа ѝ, но и по стабилните международно-правни рамки, в които Конфедерацията съществува сега.

Швейцарската народна партия обаче не е съгласна с подобни аргументи. Според нея инициативата, която предстои да мине на всенародно гласуване, напротив, даже създава необходимата правна определеност и стабилност, веднъж завинаги фиксирайки яснота между нормите на националното и международното право. Що се отнася до денонсацията на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, то такава цел никой никога не си е поставял, казват още инициаторите. Инициативата е насочена към укрепване правата на народа и към усилване позициите на директната демокрация в Швейцария, та нали в случай на провеждане на референдум по въпроса основен и единствен източник на правото в страната ще бъде народът и парламентът, а не задграничните структури и институти като Европейския съюз или Европейския съд по правата на човека.  

Кои са така наречените „чужди съдии”?

Точно тук възниква въпросът за „чуждите съдии”. Откъде идва този термин? За да разберем това, нужно е да се обърнем към основополагащия документ на швейцарската история, а именно към така наречената Съюзна грамота от 1291 г. («Bundesbrief»). Да обърнем внимание на пункт 4 от този документ, в който се казва следното:

„На основание съвместния съвет и единодушното съгласие, ние (жителите на долината Ури, на общината от долина Швиц и съобществото граждани на Унтервалден, влизащи в състава на Нидвалден – бел.ред.) приехме, че в горепосочените долини никога няма да признаем и да приемем в качеството на съдия онзи, който е получил своя пост или благодарение на някакви услуги, или на основание платена парична сума и не се явява наш съотечественик.”

Повече за документа може да видите тук: https://www.admin.ch/gov/de/start/bundesrat/geschichte-des-bundesrats/bundesbrief-von-1291.html

Понятието „чужди съдии” («fremde Richter») е било използвано от авторите на инициативата с директна препратка към посочения пасаж, въпреки че в документа той присъства в различна форма – в образите на корумпирани съдии, получили „своя пост или благодарение на някакви услуги, или на основание платена парична сума”, а също така съдии от чужбина („не се явява наш съотечественик”), които в прекия смисъл на думата си навират устава в чужд манастир.

По този начин, давайки начало на своята инициатива „Швейцарското право вместо чужди съдии”, Швейцарската народна партия претендира за ролята на пазител на изконните швейцарски ценности, сред които, на едно от първите места, стои националния суверенитет. Инициаторите сякаш ни казват: „Вижте, ние, швейцарците, отколе не признаваме властта на „чужди съдии” над себе си, било то юридическата власт на императора в средните векове, било то и решенията на Европейския съд по правата на човека”. Оттук идва и второто название на законопроекта: „Инициатива в защита на суверенитета” («Selbstbestimmungsinitiative»).

Народът или „чуждите съдии” – това е въпросът!

Непосредствен повод за дадената инициатива става „спорното” според Швейцарската народна партия решение на Швейцарския федерален съд в Лозана, в съответствие с което приоритет пред националното право на Швейцария има всяко международно споразумение и всеки международно-правен акт, а не само нормите и положенията на „задължителното международно право”. Според народната партия това решение на съда е изключително важно за определяне както на вътрешния, така и на външния политически курс на страната, но народът не е имал досега възможност да се произнесе по въпроса на референдум и да изкаже своето суверенно мнение.

„За мен най-проблематична се явява заложената в основата на инициативата „Швейцарското право вместо чужди съдии” базова идея, че която и да е правна норма може да се счита за „демократична”, само в случай, че е получила „зелена светлина” на референдум”, казва Оливър Дигелман – експерт в областта на международното право, професор от Цюрихския университет. Между другото, от негова гледна точка е „много важно съдилищата и органите на властта да имат определено пространство за маневриране, определяйки кое във всеки ю конкретен случай има приоритет – международното право или националното”.

Как ще гласуват швейцарците на този референдум предстои да разберем.

А вие как мислите – в кои случаи с приоритет е международното право и в кои – националното? Как бихте гласували на един такъв референдум?

На снимката: Кристоф Блохер (Christoph Blocher) – бивш министър на правосъдието на Швейцария, главен стратег и „кръстник” на Швейцарската народна партия, информира медиите за началото на събиране на подписи за провеждане на национален референдум  „Швейцарското право вместо чужди съдии”, март 2015 г.

Източник: http://www.swissinfo.ch/ger/-selbstbestimmungsinitiative-_angriff-auf-menschenrechte-oder-staerkung-der-demokratie-/42367744

Гражданите срещу корумпираната държавна машина: събират средства за филма за Васил Левски

След години ходене по мъките, за да се осигури държавно финансиране на филм, посветен на Васил Левски, държавата се изгаври със създателите му и не подпомогна финансово неговата реализация. Затова сега гражданите застават срещу машинациите на държавата, като показват, че на една такава национална кауза може да бъде даден живот, като самите граждани съберат средства за документалния филм „Пратеникът на Свободата”. Може да дарите средства на посочената в линка банкова сметка или по електронен път, следвайки същия линк: https://www.indiegogo.com/projects/--19628#/

Срамът за българската държава и нейните управници е неоспорим факт. Дори пред най-светлата личност в историята ни не се посвениха да безобразничат. През лятото на 2017 г. се навършват 180 години от рождението на Васил Левски. Екип от хора с богати творчески биографии се амбицира да създаде документален филм за Апостола, какъвто не е правен досега. Филм, който ще се разпространява абсолютно безплатно. Филм – кауза. И започва българското унизително ходене по мъките.

Историята:

С изготвения проект екипът кандидатства на първата сесия за документално кино за 2014 г., пред ИА „Национален Филмов Център”. Проектът е оценен високо, печели държавна субсидия и продуцентът подписва договор за предварително производство. Типично по български следва  жалба от продуцент на некласиран проект и филмът за Левски е спрян.

Следват две години ходене по съдилища, през Административен съд до Върховен Административен съд. В крайна сметка решението на ВАС гласи, оспорваните и вече класираните проекти, заедно с оспорващия и некласиран проект да бъдат разгледани повторно от друг състав на Националната художествена комисия на НФЦ.

Новата комисия отново класира проекта за Левски, т.е. филмът печели конкурса за втори път, но тогава и.д. директор на ИА “НФЦ” Камен Балкански, отказва финансиране с оправданието, че парите за сесията от 2014 г. са вече усвоени! Неизвестно кой, неизвестно за какво, неизвестно кога и неизвестно защо е похарчил целеви държавни средства, определени за финансиране на българското документално кино!

През 2017 г. се навършват 180 години от рождението на Апостола. Според чл. 30а от Закона за филмовата индустрия, министърът на културата има правомощията да обяви извънредна конкурсна сесия за създаване на български филми (игрални и документални), свързани с юбилеи и национални чествания на събития и бележити личности в нашата история. За съжаление или по-скоро за срам, министър Вежди Рашидов категорично отказва да обяви извънредна  конкурсна сесия, посветена на 180-та годишнина от рождението на Васил Левски.

С две думи, държавата, при спечелена държавна субсидия, отказва да бъде направен филм за Апостола.

Какво представлява филмът:

Както народът не разделя Дякона от Апостола, тъй духовникът не си противоречи с държавника, нито революционерът - с духовника. Тези три същности са неотделими и неразделяеми. В това триединство е неговата възвисеност, неговата мащабност, неговата безсмъртност, неговата святост.

За първи път български кинодокументалисти ще разкрият това неповторимо триединство в личността на Апостола. Във филма се преплитат и допълват историческите факти, евангелският разказ, моралният кодекс на Левски и непознати епизоди от неговия живот. 

Това е филм и за нас самите – като нация, като народ, като общество.

За нас, които си въобразяваме, че сме го разбрали, че сме го разгадали, че ни е останала само една дума с четири въпросителни – „Народе????”. Но ние не знаем отговора, понеже не разбираме въпроса.

Три акцента на филма:

  • хоругвоносецът йеродякон Игнатий ще опее главата на един от най-близките си приятели Иван Капитан, ще я измие в изворчето и ще я погребе;
  • Апостолът на свободата отслужва Света литургия и божественият му глас възхваля Светите братя Кирил и Методий;
  • Васил Левски на бесилото, поставен на него с „благословията“ на българи.

Защо трябва да има документален филм за духовника Васил Левски:

Това е единствената черта от триединството Левски, която не е широко известна или пък умишлено не е търсен пътя й, защото тогава с йеродякон Игнатий не би могъл никой да се окичи или да се представи като негов наследник... Защото държавникът, революционерът и духовникът са един и същи човек, който на прага на смъртта си моли само са едно:

... Споменавайте ме в молитвите си, отче Попе

с името йеродякон Игнатий...

Моли се, НЕ за Мене,

а за Отечеството България!

... БОЖЕ, ИЗБАВИ БЪЛГАРИЯ!

 Как да помогнете за реализацията на филма:

"Пратеникът на Свободата" ще се реализира в три етапа: подготвителен, снимачен, постпродукция и мастер. За всеки отделен етап ще са необходими различни суми за реализирането му. Първият етап се нуждае от 25 820 евро, като тази сума трябва да бъде събрана най-късно до 30 август 2016 г. Следващите етапи ще бъдат оформени в отделни кампании за набиране на средства. Вторият етап, който обхваща снимачния период, е на стойност 61 890 евро, а третият етап, който включва постпродукция и мастер, се нуждае от 36 074 евро.

Освен чрез тази платформа, която дава възможност да дарите средства по електронен път, може да правите дарения и на банковата сметка:

Продуцент: ЕТ “ВАИК - Валерий Костов”

IBAN: BG30STSA93000023026089

BIC   : STSABGSF

Банка ДСК

Продуцентът:

Валерий Костов е роден през 1958 г. в гр. София.

От 1979 година работи в СТФ “ЕКРАН”.

През 1987 година завършва ВИИ “Карл Маркс”.

С филмопроизводство се занимава от 1986 година, като главен координатор в отдел “Производство” на СТФ “Екран”.

От 1988 до 1992 г. работи като директор на продукция в същата студия, с реализирани около двадесет документални филма, като някои от тях са:

“КОЛЮ ФИЧЕТО”                                     реж. В. Кисимов   1989 г.

“БУРГАСКА ОБЛАСТ”                               реж. Ж. Давидов   1989 г.

“ВЕЖДИ РАШИДОВ”                                реж. В. Минчев     1990 г.

“АЕЦ “КОЗЛОДУЙ”                                   реж. Т. Белотелев 1991 г.

“ГОЛЯМ МАЛЪК ЧОВЕК”                          реж. И. Дундаков  1992 г.

От 1992 до 1994 година работи като главен експерт “Телевизионно филмопроизводство” на БНТ.

От 1995 година е филмов продуцент с реализирани до този момент документални и анимационни филми:

“ЗА ГОРАТА И ХОРАТА”                    реж. О. Логофетов 1996 г.

“ЕДИН ДЕН ОТ СУЕТНИЯ ЖИВОТ”   реж. Р. Димитрова 1998 г.

“БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВЕН…”             реж. И. Балевски  1998 г.

“ОРФЕЙ И ГОВЕДАТА”                     реж. Здр. Драгнев 1998 г.

“КОШЕРЪТ”                                     реж. О. Логофетов 1999 г.

“ПРИКЪРИ”                                      реж. М. Кузов       1999 г.

“ИЗБОРЪТ НА ВЕНЕТА”                   реж. М. Венков     2000 г.

“БАЩА МИ”                                      реж. А. Слабаков  2003 г.

“ТУПА – ЛУПА”- анимация                реж. Цв. Петрова  2003 г.

“ПРЕДСТАВЛЕНИЕ”- анимация         реж. Евг. Димова  2003 г.

“ДЖУ ИЛИ ИЗКУСТВОТО ДА ЖИВЕЕШ”   реж. Здр. Драгнев 2004 г.

“БЕЗСРЕБЪРНИЦИ”                           реж. Р. Елезов       2010 г.

“МОМЧЕТО ПРЕД ПРОЗОРЕЦА”    реж. Вл. Ангелов,П. Павлов 2011 г.

“ЦВЕТОВЕТЕ НА ГЛАСА”                   реж. Р. Елезов       2014 г.

“ПРИЗВАНИЕ АКТРИСА”/Гинка Станчева/  реж. В. Фиданова   2016 г.

Като директор продукция и организатор е участвал в следните игрални филми:

 “ЕРУДИТЪТ”                     реж. А. Слабаков - дир. продукция 2004 г.

“НЕУТРАЛНА ЗОНА”          реж. А. Слабаков -дир. продукция 2005 г.

“ОКОТО НА ТИГЪРА”- Италия   прод.BG Ир. Димитрова-организатор 2006 г.

“РЕПОРТЕРИТЕ”- Франция  прод.BG П. Сандрен–организатор 2006 г.

“ХИТ МЕН”- Франция      прод BG П. Сандрен организатор 2007 г.

От 1995 до 2004 год. е член на бюджетната комисия на НФЦ.

Наградени филми:

“ОРФЕЙ И ГОВЕДАТА” –  “Златен Ритон” - 1998 г.

“БЕЗСРЕБЪРНИЦИ” – Специална награда на журито “ Златен Витяз” 2013 г.

“ЦВЕТОВЕТЕ НА ГЛАСА” – «Златен Ритон» – Награда за режисура 2014 г.

“ЦВЕТОВЕТЕ НА ГЛАСА” – “Сребърен Витяз” – 2015 г.

Директната демокрация като инструмент срещу екстремизма и разделението

Швейцарският вътрешен министър Ален Берсет споделя, че участието на гражданите в политиката е помогнало в страната да се избегне крайна поляризация на обществото, въпреки противоречивите мнения при гласуването.

"Нашето общество не е разделено на два лагера, като в много други страни. Това е благодарение на федерализма и по-специално на нашата директна демокрация ", казва Берсет пред вестник Sonntags Blick.

Той смята, че швейцарските граждани много добре познават правилата на публичните дебати и кога те свършат. Помага също фактът, че допитванията се провеждат няколко пъти през годината и невинаги печели една и съща страна в дебата.

Въпреки това, Берсет казва, че много хора са забравили значението и важността на гражданските инициативи.

"Гражданската инициатива не е проучване на общественото мнение, за да се изрази някакво недоволство. Това е политическо решение. "

Берсет е убеден, че Европейският съюз би могъл да се възползва от директната демокрация, дори ако процесът на научаване как да използваме и усъвършенстваме политическите инструменти за директно гражданско участие продължи по-дълго.

Първите права за директно участие в Швейцария са залегнали в конституцията от 1848 г., но реалните реформи бяха направени чак след политическите кризи в края на 19 век или след общата стачка през 1919 г.

Как е в България? У нас все още не съществува реално участие на гражданите в политическите решения. Това е така, защото действа друг модел на демокрация, която ние не считаме за истинска и работеща, тъй като решенията се вземат от шепа чиновници, самоизбрали се и самопровъзгласили се за наши ментори.

Никак не е трудно да преминем към директна демокрация, ползвайки опита на Швейцария, но и отчитайки някои недостатъци. Имаме нагледен пример, на базата на който сме изградили наша, българска система за директна демокрация, като вземаме предвид не само позитивния опит на вече развитата и действаща швейцарска система, но и нейните пропуски.

Обществото в България ще бъде разделено, гневно, неудовлетворено и неспокойно, докато не вземе политиката в свои ръце. Това е възможно, само ако сменим системата от представителна към директна демокрация. Две мнения по въпроса няма.

 

Източник: http://www.swissinfo.ch/eng/interior-minister-berset_direct-democracy-as-safeguard-against-extremism/42357538

Членство в ЕС или рамков договор по швейцарски?

При директната демокрация просперитетът на една държава изцяло зависи от решенията на нейните граждани. Политиците дебатират, спорят, настояват, но в крайна сметка решава народът. Швейцарците отхвърлиха още през 1992 г. на референдум влизането им в Европейския съюз. Но политическият дебат относно отношенията между Швейцария и ЕС продължава и до днес.

Ако днес имаше референдум, то малко вероятно е икономическата рамка на съгласие с Европейския съюз да бъде одобрена. Това е мнението на швейцарския външен министър Дидие Буркхалтер. Но все пак това е разумна идея.

В интервю за неделния брой на вестник NZZ (Neue Zürcher Zeitung) Буркхалтер заяви, че е "благодарен" на дясното крило на Швейцарската народна партия в лицето на Кристоф Блохер за разпалване на дебата в петък.

"Благодарение на кампанията на г-н Блохер, хората обсъждат същността на споразумението", каза Буркхалтер, който е член на дясноцентристката радикална партия. "Това ще покаже, че имаме нужда от такава рамка, за да се запазят двустранните споразумения на Швейцария с ЕС."

В петък, бившия член на кабинета Блохер поведе кампания срещу планирания договор. Неговата комисия твърди, че нищо не може да оправдае привеждането на швейцарските закони в синхрон с договорите на Европейския съюз, нито пък Брюксел да налага задължителни правила и разпоредби на Швейцария, като след това оставя на съдилищата на ЕС да уреждат споровете.

Швейцарският външен министър обаче защитава основната идея за рамково споразумение: "Ако ние имаме достъп до пазара на ЕС, то не можем да прилагаме нашите закони. Необходимо е да има общи правила за всички. В такъв случай, швейцарските закони ще трябва да бъдат адаптирани. Ако г-н Блохер оспорва това споразумение, той ще застраши двустранното договаряне."

Както Дидие Буркхалтер каза пред NZZ, Швейцария е в сравнително изгодна позиция, каквато е била идеята на споразумението с ЕС от 2008 г. Едва през 2014 г. Швейцария се съгласява със споразумението. Също така, за Швейцария не съществуват спешни за решаване проблеми или въпроси относно достъпа до европейския пазар.

А вие какво мислите по темата? Смятате ли, че двустранните търговски споразумения са по-добрият начин, в сравнение с членството в ЕС? Бихте ли гласували, ако в България се проведе такъв референдум?

Снимка: Дидие Буркхалтер говори по време на Конгреса на швейцарците зад граница, Берн, 5 август 2016 г.

Източник:  http://www.swissinfo.ch/eng/eu-relations_swiss-foreign-minister-defends-eu-treaty-idea/42357430

Честваме 113 години от Илинденско-Преображенското въстание

Охридската чета на Петър Чаулев

Една от най-героичните прояви на българското население в Тракия в борбата му срещу османските поробители е несъмнено избухналото през 1903 г. въстание, като част от общото въстание и наречено в Одринско Преображенско. Това въстание представлява връхната точка на неотразимия стремеж на тракийците да се освободят от непоносимия политически и икономически гнет на турските феодали. Илинденско-Преображенското въстание е светла страница в историята на освободителните борби на българското население в Тракия и е ярък израз на неговите непрестанни усилия, заедно със своите братя в Македония, за отхвърляне на османското потисничество и за завоюване на свобода и независимост.

Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). През януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско.

На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 2 август (Илинден). Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Следователно се възприема идеята за перманентна революция.

Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия). В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности - българи, власи и гъркомани. Никой не посяга срещу мирното турско население. "Доблестно въстание срещу цяла империя" - възхищава се един австро-унгарски дипломат.

Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решенията на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан конгрес в местността Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 18 август бойните действия започват. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград. Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството. Тези цифри са доказателство за непримиримостта на населението в Македония и Одринско със съществуващия национален и социален гнет, за непреклонната му воля да живее свободно, за стремежа му да отхвърли окончателно османското господство.

И ако в днешния ден за новите поколения това е отдалечено време, погледнато с много романтичен или скептичен поглед, нека се върнат към него със стиховете и дневниците на Пейо Яворов. А тетралогията на Димитър Талев винаги ще бъде не само звън на Преспанските камбани или Гласовете, които звучат, а и най-възвишеният паметник за Илинден, каквото може да бъде само писменото слово.

Знаме на Главния щаб на Битолския революционен окръг

,

Кой уби "референдума на Слави Трифонов"?

,

Колко лесно е в потока от медийна информация да се объркаме, да бъдем манипулирани или просто да спрем да възприемаме и да се изключим от мрежата. Това е така, не само защото никой не казва нещата в прав текст и, ако искаме да знаем, постоянно се налага да изравяме истината от подтекста, но и защото объркването се цели умишлено. Обърканият човек спира да разсъждава, защото е изтощен.

Поднасянето на една новина трябва да става на достъпен език и директно. Това обаче е характерно само за свободните журналисти и медии, каквито у нас почти не останаха.

С този кратък анализ ви предлагаме истината без подтекст. Хладнокръвно и откровено, за да направи всеки мислещ човек своите изводи.

Референдумът на Слави изначално беше опорочен, тъй като се организира по правилата на сега действащия Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Няма отново да обясняваме какви са причините за това, тъй като сме го правили многократно във времето.

По-интересно е защо вчера Конституционният съд (с Решение № 9 от 28.07.2016 г., прието с 12 гласа) отхвърли три от въпросите в списъка на Слави, а именно:

1. Подкрепяте ли броя на народните представители да бъде намален на 120?

2. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

3. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Конституционният съд, дори да приемем, че в него има политически зависимости, няма как да излезе с решение, противоречащо на законите. Точно затова, много аргументирано, той се позовава именно на Конституцията.

Тълкуването му за отпадането на първия въпрос е, че промяната в броя на депутатите е нещо, което може да бъде решено само и единствено от Велико Народно събрание, защото представлявало промяна на формата на държавно управление. Това не е вярно според текстовете в Конституцията, но означава, че за да се намали броят на депутатите, трябва да се стигне до промяна първо в Конституцията. Естествено, при тази законова уредба, няма как с референдум да се иска подобна промяна. Което води до логичния и елементарен извод: съществуващата система на представителна демокрация и сега действащата Конституция не позволяват на гражданите чрез референдум да правят промени в самата Конституция, както това е възможно в Швейцария, например.

За да се промени Конституцията и да стане възможно с референдуми да се правят поправки в основния закон, трябва да има парламентарна политическа сила или група, която с 2/3 мнозинство първо да постигне тази промяна и по този начин да разчисти пътя на гражданите, така че те да имат реална законодателна власт по отношение на всички закони и на самата Конституция.

Именно затова Български Съюз за Директна Демокрация е заложил в политическата си платформа намаляване броя на депутатите дори не на 120, а на 100 (10 зони с по 10 региона във всяка), само че предлагайки система за тяхното отзоваване, т.е. депутатите стават делегати, които ще изпълняват волята на народа и ще обличат в законова форма неговите решения, като във всеки един момент, в който хората не са доволни от своя народен представител, могат да го отзоват. По този начин дори представителността е запазена, но пък безсмислените разходи се намаляват драстично.

Само и единствено при тези условия има смисъл да се намали броят на депутатите (делегати), тъй като се гарантира, че един делегат ще работи в полза на избирателите и ще бъде невъзможно той да бъде купен или корумпиран, тъй като това ще е краят на политическото му действие. Освен това по принцип е безсмислено да се купува човек, който не е упълномощен да взима решение, защото това право е върнато на гражданите като цяло, на народа-суверен.

Вторият въпрос от референдума на Слави Трифонов отпадна с мотив, че вече е провеждан референдум по темата за електронно и дистанционно гласуване и според закона в срок до две години не може да има допитване до народа със същия въпрос.

Тук отново Конституционният съд спазва закона в решението си. Слави Трифонов, който има достатъчни възможности да се консултира с високообразовани юристи, би трябвало да е наясно, че този въпрос ще отпадне и можеше да поиска с референдум първо да се промени Законът за прякото участие на гражданите, така че нашият глас да има задължителен характер за приемане от Народното събрание, а не да зависи от броя гласували на референдума, което автоматично изпраща решението на народа за „пререшаване” от депутатите. Резултатът от проведените по сегашната система референдуми на всички ни е ясен – отново нищо не зависи от нас.

Много интересно е решението на Конституционния съд по третия въпрос от референдума, касаещ прекия избор на полицейски шефове. Той е отхвърлен с мотив, че с пряк избор на полицейски началници, ще се промени конституционния модел на изпълнителната власт. МВР се ръководи от министър, който провежда държавната политика, нейните приоритети, стратегии, програми, цели и задачи, свързани с дейността на МВР и отговаря за изпълнението им. В негова изключителна компетентност е възложено и създаването на районните управления в областните дирекции на МВР", казва Конституционният съд, като уточнява, че "Конституцията не допуска възможността лица, избрани пряко от народа, да бъдат част от структурата на изпълнителната власт.”

Съдът съвсем правилно е постановил решението си. Защо това е така? Просто е: министърът на вътрешните работи се избира сред депутатите от Народното събрание. Ако избираме полицейските шефове по начина, по който Слави Трифонов предлага, то те така или иначе, в своята работа, ще са подчинени на министъра и ще трябва да изпълняват нарежданията му, което напълно обезсмисля прекия им избор от народа. В същото време обаче, ако министърът е не депутат, а делегат и няма имунитет, както и носи риска по всяко време да бъде отзован от избирателите, то тогава и неговата дейност, както и назначенията, които прави в районните управления, ще бъдат прозрачни за гражданите и единствено в техен интерес, тъй като при обратния вариант, министърът просто ще си тръгне, принуден да изпълни волята ни, а заедно с него и цялата свита полицейски шефове. Това е системата на директната демокрация - с пряк контрол от гражданите и възможност за отзоваване, която Български Съюз за Директна Демокрация твърдо отстоява в платформата си.

В този смисъл, решението на Конституционния съд е напълно разбираемо и в чисто човешки, не само юридически аспект – няма никакъв смисъл пряко да избираме подчинените на министър от представителната демокрация, т.е. от сегашната система, който така или иначе ще им нарежда неща, за които ние не знаем или не одобряваме, но нямаме законов инструмент, с който да ги спрем.

От всичко, казано дотук, се налагат два безспорни извода:

1. Конституционният съд прилага настоящия Правов ред буквално, хвърляйки срещу нас камъните на "представителната" демокрация и използвайки съществуващата система, като ни показва ясно, че докато не преминем към директна демокрация, променяйки Конституцията и законите, всичките ни усилия ще са безплодни.

2. Слави Трифонов самоуби собствения си референдум. Дали това се случи поради неговото неразбиране и незнание или е резултат от стратегия, целяща чрез общественото възмущение от орязания референдум да му проправи път към политическа кариера, времето ще покаже. Да не забравяме, че това ще е кариера, част от сегашната система на "представителна" демокрация - олигархия с партокрация.

Цялото решение на конституционния съд може да прочетете като кликнете и тук.

Времето за истинска промяна на системата дойде с БСДД! 

www.budd.bg

Учени от ЦЕРН създадоха програма, с която лесно можем да шифрираме електронната си поща

Отдавна вече не можем да си представим живота без електронна поща. Писмата в мрежата станаха стандарт за съвременна комуникация и, разбира се, мнозина биха искали да хакнат имейлите ни и да надникнат в кореспонденцията ни. Как можем да опазим личната си електронна поща от любопитните очи на държавата и спецслужбите? Има начин и той не е толкова сложен, колкото изглежда.

Звездният час на Анди Йен настъпва през 2013 г., когато Едуард Сноудън прави общодостъпна информацията за това как американските спецслужби имат достъп и следят електронната поща не само на американските граждани, но и на чужденци.

Редно е да отбележим, че с такова тайно следене се занимават не само щатските, но и руските спецслужби. Преди няколко години последните хакнаха IT системата на германския бундестаг, а неотдавна стана ясно, че руските хакери дълго време са шпионирали и швейцарския военно-промишлен концерн RUAG. И в самата Русия проблемът с безнаказаното посегателство върху електронната кореспонденция става все по-актуален.

Така или иначе, при всички случаи остава въпросът: как да опазим своята частна информация от неправомерен достъп? Именно този въпрос си е задал Анди Йен – физик, работещ в ЦЕРН. Създавайки екип с няколко свои колеги, той предизвиква „мозъчна атака”, за да се опита да разработи „по детски прост” начин да защити електронните си писма от нерегламентиран достъп на трети лица.

Заедно с колегите си Анди Йен разработва програма – приложение, чийто хостинг се осъществява изключително и само в Швейцария.

Програмата - приложение „ProtonMail”, опирайки се на принципите на end-to-end шифроването, е способна и дава възможност надеждно да се обезопаси електронната кореспонденция не само на хората с висока компютърна грамотност, но и на онези, които са абсолютни лаици в програмирането. Напомняме, че end-to-end шифроването означава, че ключовете, необходими за прочитане на изпращаните съобщения, се съхраняват само при участниците в дадена кореспонденция. Електронните писма и всички прикачени файлове могат да минават през неограничено количество странични сървъри, запазвайки при това нечетимия си вид, а изпратеното писмо може да бъде прочетено само от посочения получател.

Както вече споменахме по-горе, хостингът на програмата „ProtonMail” се осъществява само в Швейцария. Това означава, че ползвателите на програмата могат да са напълно сигурни, че тяхната частна информация ще се намира на швейцарски сървъри, които никога няма да я предоставят на трети лица, освен в случаите, еднозначно посочени в международното законодателство.

Нещо повече, информацията от тези сървъри никога няма да бъде пренасяна в други държави, по искания, отправени от техните власти.

Освен програмата „ProtonMail”, в Швейцария, по-точно в Женева, беше създадена подобна програма с наименование „Silent Circle”, която ни позволява да шифрираме телефонните си разговори и съобщенията в чатове и месинджъри.

Програмата ProtonMail може да намерите на https://protonmail.com/

 

Автор: Карло Пизани

Превод: Лидия Делирадева

Източник: http://www.swissinfo.ch