Уникални кенарени дрехи с етномотиви изработват в шивашко ателие в Килифарево
Уникални кенарени дрехи с етномотиви изработва шивашкото ателие на Валентин Калайджиев в Килифарево. Олекотената българска шевица доминира в повечето модели, които 42-годишният мъж сам проектира с много емоция, патриотично чувство и любов към дрехите. В ателието му работят четири шивачки при отлични условия, които са заети на пълни обороти през петте топли месеца на годината, тъй като моделите са предназначени преди всичко за лятото. Валентин обаче усилено търси клиенти от чужбина, като целта му са сънародниците ни в Австралия, където проучванията показват, че дрехите с фолклорни носии биха се радвали на голям успех. Всъщност 42-годишният мъж е от района на Сапарева баня, но съпругата му е от Дебелец. Любопитно е, че двамата се срещат в Атина, където са били емигранти, а Валентин е прекарал там цели 11 години. 13-годишният им син е роден в южната ни съседка, а 7-годишната дъщеря – в България. Семейството решава да се върне в родината, веднага след като страната ни става член на Европейския съюз, заради възможностите, които се отварят пред България, споделя Валентин. И до днес той не съжалява за решението си и въпреки трудностите и продължаващата години наред криза младият мъж е обнадежден за бъдещото развитие на семейния им бизнес.
Валентин е завършил школа по моделиране и конструиране на облеклото, а първите си модели представя през далечната и смутна 1995 г. на ревю в Кюстендил. В Атина пък, още преди да научи езика, той започва работа във фирма за дрехи от най-ниското стъпало – настилане и кроене. След това 10 години работи в още три местни фирми, като минава по всички стъпала на бизнеса и накрая прави модели и кройки.
Връщайки се в родината, Валентин създава своя марка „VALTEX–V“, като първо започва работа с гръцки партньори на ишлеме. После обаче кризата идва у нас, а и южната ни съседка е пред фалит.
„Това беше най-трудният момент, даже изпаднахме в безизходица, бях на кръстопът и реших да произвеждам своя марка. В началото облеклата бяха малко по-различни, но пак сто процента от памук, който си доставяме от Казахстан, защото в България памук не расте. С течение на времето избистрих концепцията си и продължих да работя с кенар, защото освен подходящ за топлите сезони той всъщност е автентичен и много напомня за старите български облекла. Постепенно включих и шевицата, информация за която черпя от много фолклорни източници“, обяснява Валентин, чиито дрехи днес се продават преди всичко по туристически обекти с характерен фолклорен стил, каквито са „Етъра”, Боженци, Златоград, някои места по Черноморието.
Младият мъж не крие, че започнал да използва шевицата, понеже се ядосал на румънците. По думите му те буквално са залели половината свят с техни етноелементи, дори не една и две холивудски звезди носят дрехи с румънски тип шевица.
„Тогава си казах: защо пък да не произвеждам нещо подобно, а и българските носии са толкова красиви. Със сигурност не съм открил топлата вода, обаче съм първият, който преднамерено олекотява българската шевица, за да пасне на леката конфекция. Защото шевицата всъщност е много тежка, а моите дрехи са леки и нежни“, казва още Валентин Калайджиев. В конфекцията му преобладава плевенската шевица, която е много подходяща за ежедневните ризи, панталони, рокли и туники, които се изработват в ателието в Килифарево. 90% от облеклата са бели, но има и цветни по поръка на някои клиенти. В началото Валентин започнал да шие само конфекция за мъже, понеже пазарът за дамска мода е пренаситен. Обаче пазарът сам му подсказал, че подобни облекла ще се харесат и на дамите заради неповторимото съчетание на бял кенар и народни мотиви. После пък клиентките му започнали да настояват с подобни дрешки да обличат децата си и от миналата година Валентин шие и детски ризки с етномотиви.
„Вземам определени мотиви от шевиците и ги пренасям в ежедневието. Така те стават много разпознаваеми. Правим облекла с ръчно везане на шевици, но те са по-трудоемки и съответно по-скъпи, така че преобладава машинната изработка, за да може облеклата да са по-достъпни“, обяснява още Валентин. Впрочем, сред клиентите му са и няколко фолклорни състава, а наскоро младият мъж се завърна от събора в Рожен, където облеклата му пожънаха голям успех.
„Гърция ми даде много, там пораснах, оформих се като личност, творец и като начин на мислене. България обаче е моята родина и не съжалявам, че се върнах. Трудно е, но пък, когато човек има ясна визия и си постави цел, успехът несъмнено ще дойде. Доволен съм, че се установихме тук, защото Велико Търново е в средата на България. Освен че е красив и притегателен за туристите, болярският град е компактен с всички видове стоки и услуги, мотивира решението си Валентин. По думите му това е много удобно и за бизнес, и за почивка, понеже всичко ти е на 220 километра!
Източник: БОРБА
