Ердоган говори за демокрация? Не ни разсмивайте!

Как не се намери поне един "анализатор" в телевизионните студиа от вчера и днес, който да чете, да знае, а не да спуска поръчкови опорни точки. Европа е във война, не разбрахте ли? Европа не е демократична, защото се управлява от псевдоелити, а не от нейните граждани. Ердоган прекрасно разбира това и го използва. Тепърва ще има атентати, преврати и кръв.
За дърдорковците от телевизионния ефир ще припомня няколко факта, които разкриват същността на управлението на Ердоган. Да не забравяме, че Хитлер също е бил приветстван от германския народ по площадите.

В едно интервю от 2015 г. за италианския вестник "Ла република" нобеловият лауреат за литература Орхан Памук, който живее между Истанбул и Ню Йорк, където преподава в Колумбийския университет, споделя, че повечето турци разбират какъв е Ердоган. "Страната е разкрила неговите сметки. На първо място, че той не иска да бъде част от международната коалиция, биеща се срещу "Ислямска държава". След това той се съгласи да направи това, което американците искаха, но в същото време започна да напада кюрдите."

"Хората са изненадани, в шок", каза той. "Една страна в мир изведнъж се оказва в състояние на война, както срещу "Ислямската държава", така и срещу кюрдите. Аз съм притеснен за Турция, защото знам, че в края на краищата Ердоган иска да управлява сам на всяка цена. Той не иска да споделя властта".

Нека не забравяме също така репресиите срещу писатели като Орхан Памук и Елиф Шафак от 2014 г.

Турски издания, подкрепящи управлението на Реджеп Ердоган, обявяват тогава Елиф Шафак и Орхан Памук за подставени лица на Запада, пише "Гардиън". Проправителственият в. "Takvim" твърди, че двамата световноизвестни писатели са "проекти, развивани от западните сили, за да саботират местното правителство". Друго издание, "Yeni Akit", още по-радикално твърди, че двамата "не са хора".

Според тамошните медии международното литературно лоби избира различни автори във всяка страна и ги използва за атака срещу съответното правителство.

Текстовете в турската преса идват след скорошни коментари на двамата автори срещу репресивното отношение спрямо жените в страната. Памук неведнъж е попадал под ударите на власт и медии - той бе съден през 2005 г. заради изказването, че Турция е отговорна за геноцида над арменците, в който са убити над един милион души.

Отговорът на Шафак пък е, че изобщо не е изненадана, защото това се случва всеки път, когато тя каже или напише нещо срещу държавата. Тя допълва, че теориите на конспирацията са разпространени в страната и, за съжаление, хората им вярват. Джо Гланвил, директор на английския отдел на международната организация на писателите ПЕН клуб, коментира:
"Това очевидно е отчаян опит да се подкопаят авторитетът и влиянието на Шафак и Памук. Опитват се да ги изкарат подставени лица, а не независими интелектуалци. Абсолютно традиционна тактика на сплашване от страна на такива правителства. Те използват своите медии, за да дискредитират всеки, който ги критикува".

А репресиите срещу свободни журналисти в Турция? Забравихме ли?
Само през 2015 г. заради обиди към президента Ердоган съдилищата в Турция са образували производства срещу 392 журналисти.

Според изследване за свободата на словото, извършено от столичния Университет по икономика и технологии, Турция е на първо място в света по броя на искове за премахване на съдържания в Туитър през 2015 г. Само през първите 6 месеца на годината те са 718. За сравнение, през 2012 г. исковете от съдилища и държавни агенции са били 7, 2013 г. – 9, а 2014 г. е достигнато драматичното число от 663 настояванието за триене на споделяния в социалната мрежа. Това е чудовищна картина на състоянието на свободата на словото и изразяването, и на катастрофата с медийната свобода, казват авторите на доклада д-р Бурак Билгехан и д-р Башак Явджан, преподаватели в университета. Те подчертават, че журналисти са арестувани и привличани под наказателна отговорност по законите за противодействие на тероризма, което е причина страната да има изключително лош имидж сред останалите в света.

Двама от най-популярните журналисти Джан Дюндар и Бюлент Кенеш са мишени на Темида заради разкрития, свързани с държавни доставки на оръжия и боеприпаси в Сирия преди редовните парламентарни избори на 7 юни. Заради публикуваните в „Джумхуриет“ снимки на камионите с въпросните товари главният редактор Джан Дюндар бе арестуван и разследван отново по силата на антитерористичния закон, а обвинението поиска 42 г. затвор за него. Вниманието на международната общественост бе привлечено и от абсурдната присъда за главния редактор на Today’s Zaman /английската версия на всекидневника „Заман“/ Бюлент Кенеш. Той бе осъден на 21 месеца лишаване от свобода заради това, че обидил президента Ердоган в Туитър.

Така че, скъпи телевизионни "анализатори", приказките ви са пустословия. Също като "демокрацията" на Ердоган.

Автор: Лидия Делирадева, БСДД

Един млад българин, който се завръща в България, за да я промени

Кристиян Делчев, снимка БГНЕС

Брекзит ще даде възможност на Великобритания да си изчисти къщата

Кристиян Делчев е член на Български Съюз за Директна Демокрация, милее за родината, въпреки че е израснал в чужбина. Споделя идеите ни и вярва, че с общи усилия можем да сменим системата и да спрем националната катастрофа. Един 28-годишен българин, израснал на Острова, който обратно на много негови връстници, които поемат към Терминал 2, се връща в България.

БГНЕС потърси Кристиян, за да разкаже дали е имало шок у имигрантите на Острова след Брекзит. Преди това обаче е интересно да разберем какво кара един млад мъж да търси родината четвърт век по-късно. Кристиян се връща в България, за да подобри майчиния си език, защото оценява качествата на българската култура и чувства дълбоко уважение към природата и историята. Той обича планините и вижда възможностите пред българите като водачи на революцията на цивилизацията. И все пак определя себе си като позитивно мислещ, но и реалист.

Кристиян е от хората, които гледат навътре – към корена, за да опознае себе си. За себе си е открил, че ДНК-то му е нещо твърде интересно, че да го подмине като възможност за преследване. „Това ме доведе обратно тук – да узная кой съм аз, откъде съм дошъл. Това много ще помогне за бъдещото ми развитие, защото има една поговорка – ако човекът не знае откъде е дошъл, не може да отиде наникъде”. „Повечето хора, които мислят, че България не става на държава, че трябва да търсим просперитета в другите страни, са може би с некоректна настройка към това какво означава просперитетът”, споделя Кристиян Делчев.

Според него хората масово са настроени да мислят, че парите са просперитета. „Парите обаче са много несигурни като средство за устойчивост”, добавя той. „Трябва най-напред да гледаме какво имаме под краката. А това е природата, климатът – реалните и материалните средства, които са на разположение. Факт е, че земеделието винаги е на първо място при установяването на стабилна икономика. В България може да се направи много здраво земеделие и то да е като основа. Всъщност, то винаги е било основа, но поради сегашната икономическа система са се провалили нещата в тази сфера”, коментира Кристиян. Той осъзнава, че земеделието е заседнало на едно място, но това не означава, че не може да се възбуди и да се революционизира по начин, че да даде пример на остатъка от Европа. „Това е нещо, което може да направим българите – да измислим оригинално привличане на интереса на младите хора към земеделието. Наблюдавам, че се получава това в цял свят – създава се полезна биохрана, водят се курсове за устойчив начин на живот, правят се градинки и се дават немалко пари. Хората се интересуват от това и то е като мода в културата на младите хора под 30 години, например”, коментира той.

„Ние фактически искаме да направим света най-полезен за нас и за генерациите напред и по пътя на логиката първо се започва с най-елементарните неща, които са необходими за живота, а те идват от земята. България има пространство да направи нещо прекрасно в тази сфера”, убеден е младият мъж.

След промените у нас, родителите на Кристиян Делчев го отвеждат във Великобритания в края на 1989-та, когато е едва на година и половина. Идва си в България на гости при бабите и дядовците си от лято на лято. Пораснал е на Острова, в Лондон. Той споделя, че новината за резултата от референдума във Великобритания го шокирала, но по весел начин. „Усетих, че стават хубави чудеса в света, защото аз обичам да видя промяна, която ще позволи на потенциала да се осъществи”. Според него Брекзит дава много възможности за британци. „Сега те (британците – бел. ред.) трябва да се освободят от веригите на Европейския съюз, защото той е станал нещо много сложно за обработване. Имам предвид бюрокрацията, която навлиза във Великобритания, всъщност всяка европейска страна страда от това. Не може да се вземат решения от хората на мястото, където има нужда да се вземат тези решения, а трябва да се съобразяват с някакви правила от Брюксел. Сега има голяма възможност индустрията във Великобритания да се развие. В същото време Брекзит е сериозно предизвикателство за хората, защото ще трябва да се организират добре. Ще има труд, но трудът прави радостта, нали?”, споделя българинът.

Все пак, човечеството е на кръгло земно кълбо, не сме на двуизмерна площ, така че трябва да има разнообразие и различни перспективи, изказани чрез действието на самата икономика и инфраструктура на всяка държава. „Отначало не знаех за какво да гласувам на референдума и не гласувах, защото смятах, че трябва британците да си решат съдбата. Но Брекзит възбуди нещо в мен, което имаше нужда да се случи. Ако референдумът не се беше случил, кой знае какво щеше да стане със заспалите отношения между хората, които забелязвах преди, те бяха свикнали да предават властта и волята на някаква централизирана система. Сега поне ще се стреснат малко, ще се събудят и ще си кажат, че могат да направят нещо”, смята Кристиян Делчев.

Според него сега Великобритания ще стане самостоятелна държава и хората ще могат да въздействат по някакъв начин като индивиди. „Надявам се, че хората на Острова ще приемат, че отговорността им се възвръща”, каза още той.

„Реално погледнато, най-важното е, че на тази земя ние имаме изобилие от всичко, от което се нуждаем като общества, просто трябва да сме рационално мислещи, отговорно да определим как ще се разпределят тези материални средства и как да работим заедно. И това няма да стане чрез една голяма централизирана пирамида, а чрез нещо като много малки пирамидки, които работят заедно, които формират една сфера, едно кълбо – трябва да се стегне от всеки ъгъл, равномерно и разнообразно, разбира се, за да се държи цялата система в баланс. Така ще се търкаля хубаво това кълбо”, направи сравнението младият мъж.

Според него един от проблемите на Лондон е, че конкретно в мегаполиса не е имало чувство за общество, а по-скоро площ за печелене на пари. „Масово хората не се грижат за другите около тях, а всеки е за себе си. Много имигранти, работещи на Острова – българи, индийци, германци, руснаци - със сигурност създават напрежение в психиката на англичаните, че доста от работните места се запълват от хора, които могат да работят на 2/3 от заплатите им и са там само за материалните средства. Така се създава нещо като игрище за експлоатация. Това не е хубаво и затова трябва да се поразчисти, да се възвърне автентичността на хората, които наистина се чувстват у дома. Британците трябва да си подредят къщата”, смята Кристиян Делчев. „Радвам се, че Великобритания сега ще може да си изчисти къщата”, заключи той.

Източник: БГНЕС

 

 

 

Световен форум за Модерна Директна Демокрация през ноември 2016 г.

От местно гражданско участие към глобално съжителство

Първият Глобален форум за Модерна Директна Демокрация се е провел през септември 2008 г. в Аарау, Швейцария, където се събират професионалисти и активисти от политиката, академичните среди, медиите, гражданското общество, бизнеса и администрацията, които работят или се интересуват от активното гражданство и директната демокрация. Оттогава Глобалният форум е станал водещо място в световен мащаб за срещи за нарастващата гражданска общност, която се интересува от „демократизиране на демокрацията”, с форумите в Сеул (2009 г.), Сан Франциско (2010 г.), Монтевидео (2012 г.) и Тунис (2015 г.). На всеки форум се приема обща декларация, съдържаща анализ на състоянието на Модерната Директна Демокрация и препоръки, за да върви тя напред.

Активните граждани и правителства на директното участие са основните характеристики на всяка модерна демокрация. Когато става въпрос за справяне с основните глобални предизвикателства - от образование до благосъстояние, от миграция до изменение на климата - социалните движения и местните правителства трябва да служат на практика като спасителни екипи на основните права и свободи, провъзгласени в концепцията на властта на народа: прозрачност, отчетност, делегацията и директното участие.

Модерната Директна Демокрация - нашата обща тема от взаимен интерес, дейност, научни изследвания и загриженост - е без съмнение в центъра на световната сцена. Никога преди в историята, само с един народен вот, не са създавани такива вълни от дебати около възможностите и ограниченията на процеса на гражданската инициатива и референдумите, както гласуването на 23 юни на Обединеното кралство да напусне Европейския съюз. Brexit предложи много уроци за това как да се изработи открито обсъждане преди такива исторически обществени решения.

Присъединете се към нас тази есен за Шестия Световен форум на Модерната Директна Демокрация, който ще се проведе в испанския град Сан Себастиан (Доностия) - Европейска столица на културата за 2016 г.

В новата атмосфера, създадена в града след прекратяване на терористичното насилие, гражданите на Сан Себастиян и управата му работят заедно, за да се консолидира участието на гражданите в различните фази и сфери на вземането на решения на местно ниво.

Този красив град на брега на Атлантическия океан отново се превръща в маяк на демокрацията и всекидневното градско общуване.

Сан Себастиан очаква своите гости за това събитие, което събира на едно място най-иновативните кметове, общински служители, активисти на гражданското общество, членове на политически партии, журналисти и учени от цял свят. В страната на баските, всички ние ще споделим нашата работа и перспективи, тъй като сме изправени пред настоящите и бъдещите предизвикателства на директната демокрация. Форумът е организиран от градската управа на Сан Себастиан и от Глобалния форум за Модерна Директна Демокрация (който включва Initiative & Referendum Institute, Democracy International, Zocalo Public Square и people2power.info), в сътрудничество с партньори и спонсори като International IDEA, Съветът на Европа и Swissinfo.ch.

Линк към регистрационната форма за участие във форума (регистрации се приемат до 30 септември 2016 г.): http://www.2016globalforum.com/register/

На снимката: Бруно Кауфман и Джо Матюс – съпредседатели на Глобалния форум за Модерна Директна Демокрация

На снимката: Бруно Кауфман и Джо Матюс – съпредседатели на Глобалния форум за Модерна Директна Демокрация

Нов проблем: планина от дългове в Италия!

На дневна светлина излиза Италия. С над 2.2 трилиона външен дълг. Сега в Брюксел най-после ще им се наложи да вземат сериозни решения, а не да заобикалят и да отлагат проблемите в "ЕС" и Еврозоната.

http://bgnes.com/biznes/banki/4443821/

http://www.nationaldebtclocks.org/debtclock/italy

Времето дойде!
www.budd.bg

,

Който плаши мнозина, от мнозина се плаши.*

,

Къде остана критерият за достойно политическо поведение? Евроелитът си псува тъпо, безпросветно. Един народ каза своята дума – глас Божи! Но паникьосаната политическа върхушка на Европа скочи да хули, както фарисеите са хулели Христа.

Да вземем обидите срещу британския евроскептик Найджъл Фараж. Дори и да ненавиждаме Брекзита, не може да не признаем, че Найджъл е смел и достоен за уважение политик. Той има кауза и е отдал 2 десетилетия от живота си на нея. 20 години той се бори сам срещу всички. Плува нагоре по водопада. И доведе своето дело до успешен край. Какво по-достойно от това да си подадеш оставката, след като мисията е изпълнена?Така правят истинските демократи! Но вместо да му стиснат ръката и да го поздравят, както правят футболистите, тенисистите или боксьорите, европолитиците го заръфаха като гладни питбули. Например Жан-Клод Юнкер, шефът на Еврокомисията, нарече Найджъл и консерватора Борис Джонсън “непатриотични и малодушни”. Защо са се отказали от борбата? “Славните герои на Брекзита са тъжни герои днес – занарежда той присмехулно пред Европарламента. – Тези, които допринесоха за ситуацията в Обединеното кралство, си подадоха оставката. Оказа се, че те са ретронационалисти, а не патриоти. Патриотите не подават оставка, когато дойдат трудностите, те остават!”

Тъпо, но простолюдието вярва –Да бе, тия баш сега ли намериха да се скрият! Особено се отличиха немските политици, което е нормално – от ЕС и еврозоната просперира предимно Германия. “Първо те лъгаха и събудиха гняв, после те създадоха хаос и сега те бягат позорно – изказа се заместник-лидерът на социалдемократите Аксел Шафер. – Найджъл Фараж и Борис Джонсън показаха какво е важно за тях – не гласуването в тяхната страна, а чистият егоизъм.”Министърът за Европа Михаел Рот също заръфа брекзитаджиите: “Националистите и популистите в Европа си приличат, те са демагози в думите и безчестни в делата.” Лидерът на Народната партия в Европарламента Манфред Вебер се включи в хора на славеите: “Найджъл Фараж си иска живота обратно. По-скоро трябва да помисли за живота на британците, които той отряза от Европа!” Достолепната немска преса показа, че не си поплюва. “Зюддойче цайтунг” сложи заглавието: “Фараж бяга от отговорността”. “Ди Велт”: “Новият лидер предаде британците”. “Цайт онлайн”, сайтът на най-големия германски седмичник, изписа отгоре “Краят на кръчмарския политик” и продължи: “Сега той може да гледа на себе си като победител, след като обяви, че денят на референдума, 23 юни, е неговият личен ден на независимостта. Колко невероятно подло е това! Какъв мошеник!” Мошеник ли? Подлец? Страхливец? Чакайте, та това е най-праволинейният политик в Европа! Той две десетилетия воюва срещу цялата ви върхушка! Тъкмо обратното, лъжата е да твърдиш, че той бяга от отговорност. Каква по-точно е ролята, от която е избягал? Партията на Фараж, UKIP, има един-единствен депутат в парламента на кралството и това не е той. Никакво участие във властта. Как да поведе нацията по пътя на Брекзита? Цялата отговорност е на партията на консерваторите и на лидера, който те си избират след оставката на Камерън. Да си подадеш оставката след дълги години начело на партията, е много достойна постъпка. Особено ако не си се провалил. Тачър, Блеър, а сега и Камерън си подадоха оставките, без да са губили избори. Те просто дадоха път на следващите. Фараж може само да бъде поздравен.

Впрочем не Фараж, а партията на консерваторите предизвика референдума. Направи го по две причини. Първо, защото народът дълги години роптаеше за референдум. И, второ, защото имаше сериозна опасност UKIP да стане втора партия, а може би и първа. Камерън обеща референдума и разби UKIP на изборите. Това е нормално, така работи демокрацията. Немците твърдят, че Фараж излъгал британците? Чакайте малко, Британия е родината на модерната демокрация. Имайте уважение. Този народ е воювал векове наред за всяко свое демократично право. Едно по едно, от век на век. Британците знаят какво искат, а политиците им са възпитани да ги слушат. Същите тези британци през 1975 г. като младежи гласуваха на референдум за влизане в ЕС. А сега, като възрастни, гласуваха за излизане. Те имат много сериозни аргументи и добре осъзнават интересите си.

За разлика от Германия Британия не прави стратегически грешки. И обратното, в Германия демокрацията идва много късно. И не е местно производство, а е внесена отвън. Първият сериозен опит е Ваймарската република след Първата световна война. Пълен провал. Спорно е дали изобщо може да се нарече демокрация, тъй като през цялото време е имало друго, по-силно правителство – германския генералитет. Вторият опит за демокрация в Германия започва след Втората световна война, когато англичани и американци директно й спускат правилата. Например днешната немска избирателна система е измислена и изпробвана първо в британската окупационна зона. Така че - повече уважение към британците! Не искам да кажа, че ние, българите, сме по-напред с материала от немците. Но дори, когато си на края на опашката, не е зле да знаеш кой е пръв и кой – по средата, за да се учиш от първия. Сега, когато Берлин и Брюксел дадоха тон да се хули Британия и нейният Брекзит, ние тук направо изпаднахме в транс. Фараж е злодеят на века, прероденият Хитлер, даже още по-лош, защото си е подал оставката, а Хитлер - не. Хитлер е достоен човек, поел е отговорността и е довел нещата докрай за разлика от Фараж, който подло се измъкна по терлици.

Дали всъщност Фараж не е Джак Изкормвача?

Разбира се, има и светли моменти, които показват, че народът ни не е лишен от елегантност на мисълта. Например водещата Лора Крумова е взела интервю с Фараж и му забила следния исторически и медицински факт: “Ако не бяха емигрантите, вашите жени във Великобритания щяха да имат по-спретнати мустаци от мъжете, защото са сключвали брак с първите си братовчеди!” Той остана с отворена уста. А така, бий Фараж с цялата мощ на родния интелект! Но да обясня и за“страхливеца” Борис Джонсън, бившия кмет на Лондон с буйната руса коса. Вярно, той агитираше за Брекзита за разлика от лидера Камерън. После реши да се кандидатира за шеф на Консервативната партия и премиер. Обаче хората, на които разчиташе, не го подкрепиха. Джонсън просто преброи кой би гласувал за него, видя, че няма никакви шансове и от своя страна подкрепи вътрешния министър Тереза Мей. Тя пък беше против Брекзита, но след референдума заяви: “Брекзит значи Брекзит. Аз ще изпълнявам волята на народа.”

Какво по-естествено от това? Консерваторите си следват нормалните процедури, а според Юнкер те са в пълен хаос. Ако нещо е в хаос в момента, това е ЕС. Албионът е един остров на спокойствието сред бушуващите стихии. Много правилно Камерън отложи внасянето на заявление за напускане на ЕС – нека първо партията избере нов лидер, нека изработи стратегията за преговорите и тогава. Това е нормално, естествено и разумно. Според Юнкер и Шулц обаче това е безобразие и скандал. “Вие защо сте още тук? – провикна се Юнкер срещу Фараж в Европарламента. – Махайте се! Нали Брекзитът победи!” Помислете си само – всички сериозни партии във Великобритания бяха против Брекзита. Сериозните медии – също. Световните лидери дойдоха да агитират. Дойде лично Обама, за да каже – не правете тази грешка. Обади се и шефката на МВФ Лагард. И така нататък, и така нататък. И въпреки това Брекзитът победи с 52 на сто от вота. Ами ако политическите и медийните сили бяха разделени поравно? Тогава Брекзитът спокойно можеше да бие със 70-80 на сто. Британците знаят какво искат. Европейците също и точно това изнервя евробюрократите.

А, и кралицата няма да си подава оставката.

Автор: Валери Найденов

*Крилата мисъл на Солон - реформатор в Древна Атина. По-важните от неговите реформи се отнасят до създаване на народното събрание и на съд от заклети съдии; мерките и теглилките били унифицирани по негово време. След като завършил реформите си, Солон върнал предоставените му извънредни пълномощия и напуснал Атина достойно. Заглавието е от редакторите на бъдещия свободен информационен портал DEBAT.BG

Материалът е публикуван в 168 часа: http://www.168chasa.bg/article/5630...

,

Публичният регистър на БСДД е налице!

,

Според изискването на ЗПП е готова и новата секция с регистър в сайта: http://www.budd.bg/register/

Поздрави на всички с пожелание за едно весело и пълноценно лято.

Времето дойде!

,

Възможно ли е това? Политическа организация без субсидии, финансирана доброволно от гражданите?

,

Забравете за всичко, което ви е познато досега. Забравете за партийните субсидии, за корпоративното финансиране на партиите, което ги държи в зависимост от интересите на различни лобита, забравете за модела, който не само изживя времето си, но и доказа своята порочност.

Истинската демокрация – директната – се нуждае от ясни и точни правила и условия на финансиране на политическите партии и изобщо на политическата дейност. Парите лесно се превръщат в рисков фактор, който може да повлияе на устойчивостта на цялата система на директна демокрация.

Никак не е без значение дали един човек е дарил на партията 1 милион лева или 1 милион граждани са дарили по 1 лев. В политиката, за разлика от математиката, при смяна на местата на събираемите, сборът може да промени коренно цялата картина.

Именно по тази причина БСДД не копира сляпо готови модели на директна демокрация, какъвто е например швейцарският, а разработи и разписа модел, подходящ за условията на България, като също така взе предвид пропуските и недъзите в модела на швейцарците. Швейцария и до ден днешен си остава единствената европейска държава, в която няма изработено законодателство по отношение на финансиране на политическите партии, което води до липса на прозрачност в политическите финанси. Сами по себе си парите в Швейцария не са определящи за изхода от даден референдум, но не може да се отхвърля тяхното значение за успеха на политическата кампания в полза на някой от отговорите „За” или „Против” по поставения въпрос. По-важното е, че неравностойното финансиране на привържениците на конкретна идея, спрямо противниците ѝ например, влияе обезкуражаващо на гражданите и ги лишава от политическа мотивация.

Много от позитивните граждански инициативи (в това число инициативата за Базов доход) са били отхвърлени при гласуването на референдум, именно заради липса на достатъчно средства у инициаторите, за да могат да проведат адекватна и мащабна политическа кампания, докато противниците на инициативата – парламентарно представени партии например - са имали достатъчен ресурс, за да водят кампании в ущърб на идеята.

Политическата гражданска организация Български Съюз за Директна Демокрация е създадена с Устав и структура, напълно различни от досегашния модел в България, както и съобразява правилата на финансиране на своята дейност, отчитайки грешките на държави с отдавна действащ модел на директна демокрация.

Да вземем за пример броя на членовете в Националния и Контролния съвет на партията – те са четен брой – десет души представляват Националния съвет и четирима – Контролния. Четният брой съвсем не е случайно въведен, както и представлява точно обратното на модела на всички останали партии у нас, които са с пирамидална структура. Четният брой членове в ръководството на БСДД означава, че няма мнозинства и малцинства, а всички решения се вземат с консенсус, т.е. с активно постигнато единодушие. Това е направено с цел решенията да са плод на обсъждане и обща позиция, а не да се прокарват с лобизъм чрез налагане волята на една група над волята на друга, нито да се налагат еднолично или с екипи, както е при другите съществуващи партии. Няма необходимост от повече индиански вождове –  хората в БСДД решават с дебат, отборно и в единение. Целта е всички да са убедени в правилността на взетите решения, а не да имаме горчив привкус на разочарование и безсилие.

Нещо повече, ПП БСДД е не само против партийните субсидии, но и е разработила свой модел на финансиране на политическата дейност, така че тя да бъде прозрачна и парите да се използват за конкретни кампании, а не за да се плащат и поддържат скъпи офиси, луксозни коли и секретарки, от които няма никаква нужда. БСДД не разполага и никога няма да разполага с такива. Нашият модел се нарича „Групово финансиране” – когато партията има нужда от средства за предизборни кампании, от средства за различни инициативи – тя ще обявява това публично, чрез платформи, които предоставят такава функционалност, и ще призовава гражданите да подпомагат инициативите, като ще знаят за какво конкретно отиват техните пари. Вие знаете ли за какво големите партии харчат нашите пари – партийните субсидии? Не, не знаете и никога няма да ви кажат, ще ви убеждават, че политиката е скъпа дейност и се нуждае от милиони, които отиват в партийните банкови сметки, трупат огромни лихви за наша сметка и някой си живее живота на наш гръб, искаме или не искаме.

Много скептици и поддръжници на установеното положение (статуквото)  ще кажат, че ако няма субсидии депутатите лесно ще бъдат купувани. Особено ако се намали броят им, което е залегнало и в платформата на БСДД – те да станат 100 и да нямат имунитет. Ще ги купят с парцалите, ще кажат някои.

Но не е така, защото при директната демокрация на първо място решенията се вземат директно от гражданите, което означава, че купуването на депутати е безсмислено, освен това съществува система на отзоваване на делегатите, съответно депутатски имунитет е ненужен. Затова в началото споменахме, че забравяме за всичко, познато досега и не може да сравняваме тази нова система с изтърканите и отвратителни модели, които ни внушиха, че са единствено възможни.

В тази връзка много често ни задават и следния въпрос: какво би станало, ако в редиците на партията проникне кариерист, агент, лобист, представител на корпоративни интереси, който иска да стане делегат и да прокарва в парламента интересите, за които му плащат?

Отговорът на този въпрос отново отвежда към структурата на БСДД и правилата, разписани в Устава, както и до правилата, изработени за кандидатиране за позиции в самата партия, така и за изборни позиции в държавата и общините. На първо място, хора с користни цели, дори да попаднат в парламента, могат да бъдат отзовани от избирателите, както посочихме и по-горе. Освен това, ако бъде изработен от делегатите закон, който противоречи на техните интереси, гражданите ще могат да го отменят с референдум. На второ място, за да стигне до избираема позиция, всеки един кандидат, членуващ в БСДД, преминава през процедура с подготвен от специалисти тест за личностни характеристики, трябва да има двама гаранти-членове, които да са го подкрепили лично и явно, а след това участва в избор чрез жребий, когато за позицията има повече от един кандидат – кандидатирането е напълно свободно и може да е по собствена инициатива или с номинация. Единствено, ако е преминал теста, кандидатът има право да участва в жребия за избор на кандидати на партията за народни представители или други избираеми позиции. Жребият е публичен и няма никаква гаранция кой ще попадне в избирателните листи – всички, преминали теста, имат равен шанс, като за всяка обществена сфера (здравеопазване, образование, култура, икономика, право и т.н.) могат да се кандидатират най-добрите и жребият изключва някой да заеме позиция поради нечий личен интерес. По този начин се избягва и лобирането вътре в партията – освен да предлага, никой от Националния и Контролния съвет не може да определя кой ще попадне в избирателните листи, никой не „реди” листи - това се определя само от жребия, т.е. лобистки групички и купуване на депутатски места е напълно невъзможно.

Да се върнем отново на финансирането на БСДД. Директната демокрация като цяло и за да бъде тя въведена като модел на управление на държавата и общините, се нуждае от силна политическа партия, която е в състояние да формулира и отстоява интересите на обществото, да организира дебати, да информира ежедневно гражданите за важните събития у нас и по света. Това е невъзможно да се реализира без финансов ресурс. Но този ресурс не може да идва от лобистки групи, а е нужно да идва директно от гражданите, защото ще бъде насочен към дейности за самите тях, за политическа просвета, за включването им в различни инициативи, за дейности, които да спомогнат по всякакъв начин системата на „представителна“ демокрация да се смени с директна демокрация и гражданите да бъдат включени директно в решенията на всички нива. Това е възможността на всеки един гражданин да участва, да допринесе, да извърши заедно с мнозинството от българските граждани истинската смяна на системата, от която България крайно се нуждае. Демографската катастрофа, обществения разпад у нас могат да бъдат спрени и преобърнати единствено по този справедлив и градивен начин.

По тази причина единственият прозрачен начин за финансиране на каквато и да е политическа дейност е груповото финансиране – гражданите инвестират регулярно малки суми и следят за какво се харчат парите им. Всичко останало, което през последните 27 години се наложи като финансов политически модел, е пошло, непрозрачно и обслужва конкретни политици и политически кръгове, наследили старата номенклатура и превърнали се в партийна аристокрация, а не интересите на гражданите на България.

В крайна сметка, вземайки примери за модела на директна демокрация от други държави, ние създадохме наш модел, отчитайки техните грешки, както и позитивния им опит, което изчиства от недостатъци това, което ще приложим у нас и ни дава възможност да го доразвиваме.

Начинът на финансиране на политиката винаги е чрез гражданите, но справедливостта налага това да става не събирайки принудително от джобовете им пари под формата на партийни субсидии, а когато гражданите действат директно, инвестират средства за конкретни, видими и ясни цели, в собственото си политическо участие.

,

Системата за финансиране на БСДД стартира!

,

Днес, в официалната страница на БСДД, в секция "Прозрачност", бяха активирани бутоните към двете най-разпространени системи за разплащания в България и по света - PayPal и ePay. С това поставяме началото на груповото финансиране на БСДД, наречено по света crowdfunding (краудфъндинг), характерен белег за новите демократични граждански движения за връщане на участието на обикновените хора в процеса на вземането на решенията. По този начин изпълняваме на практика един от основните поети ангажименти към обществото и членовете на БСДД за отказ и обещание за отмяна на субсидиите в обществено-политическите дейности и забрана за корпоративното финансиране на политическите партии. Разбира се, според програмата на БСДД, това преминава през създаване на законодателство, което да регламентира прякото гражданско финансиране като част от общата реална борба с корупцията, отразена в истински Антикорупционен закон за премахване на нерегламентираното, незаконно и неморално финансиране на политическия живот в България - извор на корупцията у нас.

Времето дойде! 

http://www.budd.bg/transparency/

,

Честит празник, България!

,

Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са се отличавали с благочестив живот, изповядвали са в пълнота Христовата вяра и са били предани на светото православие. Били са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.

Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време. По време на османското робство башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, но вярата на народа ни е била съхранена. Затова на този ден възпоменаваме също безбройните безизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни подвижници, монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят със невидима светлина от небесния небосклон.

Неделя на всички български светии празнуваме след Неделя на Всички светии - първата след Петдесетница. С възпоменанието им в богослужебния ред се изпросва молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ.

,

Защо британците казаха НЕ на ЕС?

,

Автор: Джон Пилджър, легендарен австралийски журналист, който живее и работи дълги години във Великобритания. Двукратен носител на британската награда "Журналист на годината"

"Вотът на мнозинството от британците за напускане на Европейския съюз беше акт на сурова демокрация. Милиони обикновени хора са отказаха да бъдат тормозени, заплашвани и пренебрегвани с открито презрение от претендиращите да са по-добри тях в големите партии, бизнес лидерите, банковата олигархия и медиите.

Това в голяма степен беше вот на разгневените и деморализираните от огромната арогантност на апологетите на кампанията в подкрепа на оставането в ЕС и от разпадането на социалната справедливост във Великобритания. Последният бастион на историческите реформи от 1945 г., Националната здравна служба, беше толкова подкопан от торите и подкрепяните от лейбъристите приватизатори, че сега се бори за оцеляване.

Като предварително предупреждение дойде изявлението на финансовият министър Джордж Осбърн, човек въплъщение едновременно на стария режим и на банковата мафия в Европа, в което той заплаши да отреже 30 милиарда лири от бюджета за обществени услуги, ако хората гласуват по грешен начин; това беше изнудване с шокиращи мащаби.

Имиграцията бе използвана в кампанията с ненадминат цинизъм, не само от популистки политици от екстремното дясно, но и от лейбъристите в духа на собствената им вековна традиция за насърчаване и подхранване на расизъм - симптом на развала на самия връх, а не сред масите. Причината, поради която милиони бежанци избягаха от Близкия изток - първо от Ирак, сега от Сирия - са инвазията и имперските удари, нанасяни от Великобритания, САЩ, Франция, Европейския съюз и НАТО. Преди това беше умишленото унищожаване на Югославия. А преди него - кражбата на Палестина и налагането на Израел.

Колониалните коркови шлемове може да са отживелица, но кръвта никога не е изсъхвала. Присъщото за деветнадесети век презрение към страните и народите, зависещо от степента им на колониална полезност, остава в центъра на модерната "глобализация" със своята извратена система на социализъм за богатите и капитализъм за бедните: със свободата за капитала и отричане на свободата на труда; със своите коварни политици и политизирани държавни служители.

Всичко това сега се завърна у дома в Европа, обогатявайки подобните на Тони Блеър и ощетявайки, и обезвластявайки милионите хора. На 23 юни, британците казаха - стига толкова.

Най-ефективните пропагандатори на "европейския идеал" не са от десницата, а онази непоносима патрицианска класа, за която Лондон е Обединеното кралство. Нейните водещи представители възприемат себе си като либерални, просветени, култивирани трибуни на духа на времето на 21-ви век, мислят се дори за "готини". Това, което те са наистина е една буржоазия с ненаситно консуматорство и стари инстинкти за превъзходство. В техния орган, в. "Гардиън", ден след ден се изсипваха злорадства срещу тези, които дръзват да мислят за ЕС като дълбоко недемократичен, източник на социална несправедливост и пълен с омраза екстремизъм, известен като "неолиберализъм".

Целта на този екстремизъм е да се инсталира за постоянно една капиталистическа теокрация, която ни осигурява общество, в което две трети от обществото са разделени и задлъжнели работещи бедни, а управлява корпоративна класа. Във Великобритания днес, 63 на сто от бедните деца растат в семейства, в които само един от членовете на семейството има работа. За тях, капанът е щракнал. Повече от 600 000 жители на втория по големина град във Великобритания, Манчестър, според едно изследване "изпитват последиците от крайна бедност", а 1,6 милиона се свличат към недоимъка.

Малко от тази социална катастрофа се признава от буржоазията, която контролира медиите, особено от БиБиСи, доминирана от Оксбридж. По време на кампанията за референдума не беше допуснат почти никакъв смислен анализ, който да оспори клишетата за "напускането на Европа", според които сякаш Великобритания е на път да бъде изтласкана от враждебни течения някъде на север от Исландия.

На сутринта след гласуването, един радио репортер на БиБиСи приветства политиците в студиото си като стари дружки. "Е," каза той на "Лорд" Питър Манделсън, опозорения архитект на "блеъризма", "защо тези хора искат да стане толкова зле?" А "тези хора" са по-голямата част от британците.

Богатият военнопрестъпник Тони Блеър си остава герой на "европейската класа" на Манделсън, макар че малцина биха го изрекли в днешно време. "Гардиън" веднъж описа Блеър като "мистичен" и беше прав за неговия "проект" за грабителска война. В деня след гласуването, колумнистът Мартин Кетъл предложи брехтово решение на неправилната употреба на демокрацията от масите. "Сега със сигурност можем да се съгласим, че референдумите са лоши за Великобритания", казва заглавието на публикувана на цяла страница негова статия. "Ние" в случая не беше обяснено, но се разбира така, както се разбира и израза "тези хора". "Референдумът даде по-малко легитимност на политиката, не повече", пише Кетъл. "... Присъдата за референдумите трябва да бъде безмилостна. Никога повече."

Безпощадността, за която копнее Кетъл, се открива в Гърция. Там имашe референдум и резултатът беше пренебрегнат. Подобно на Лейбъристката партия във Великобритания, членовете на правителството на СИРИЗА в Атина са продукт на заможна, силно привилегирована, образована средна класа, възпитани във фалша и политическото предателство на постмодернизма. Гръцкият народ смело използва референдума, за да поиска от правителството си да търси "по-добри условия" с Брюксел, който смачква живота страната им. Те бяха предадени, тъй както британците биха били предадени.

В петък от БиБиСи попитаха лидера на Лейбъристката партия Джереми Корбин дали ще каже нещо за подалия оставка Камерън, неговият другар в кампанията за оставане в ЕС. Корбин похвали "достойнството" на Камерън и отбеляза неговата подкрепа за гей браковете и извинението му към семействата на жертвите на Кървавата неделя в Ирландия. Той не каза нищо за бруталните политики на Камерън за ограничения, за неговите лъжи за здравеопазването. Нито пък напомни на хората за военолюбивите действия на Камерън: изпращането на британски специални сили в Либия и британски въоръжения на Саудитска Арабия и, преди всичко, за тласкането на света към Трета световна война.

В седмицата на референдума никой британски политик и, доколкото ми е известно, нито един журналист, не спомена речта на Владимир Путин в Санкт Петербург, посветена на седемдесет и петата годишнина от нахлуването нацистка Германия в Съветския съюз на 22 юни 1941 г. Съветската победа, с цената на 27 милиона съветски живота и загубата на по-голямата част от германските сили, спечели Втората световна война.

Путин оприличи текущото неистово струпване на войски и въоръжения на НАТО на западните граници на Русия като Операция "Барбароса" на Третия райх. Военните учения на НАТО в Полша бяха най-големите след нацистката агресия; Операция "Анаконда" симулира атака срещу Русия, вероятно с ядрено оръжие. В навечерието на референдума генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, предупреди британците, че щели да застрашат "мира и сигурността", ако гласуват за напускане на ЕС. Милионите граждани, които игнорираха Столтенлберг, Камерън, Осбърн, Корбин, Обама и управителя на Бенк оф Инглънд може би, просто може би, тласнаха процеса в полза на истинския мир и демокрация в Европа."

Източник: johnpilger.com

Превод: Хаштаг-BG
Редакция: БСДД