Според изискването на ЗПП е готова и новата секция с регистър в сайта: http://www.budd.bg/register/
Поздрави на всички с пожелание за едно весело и пълноценно лято.
Времето дойде!
Възможно ли е това? Политическа организация без субсидии, финансирана доброволно от гражданите?
Забравете за всичко, което ви е познато досега. Забравете за партийните субсидии, за корпоративното финансиране на партиите, което ги държи в зависимост от интересите на различни лобита, забравете за модела, който не само изживя времето си, но и доказа своята порочност.
Истинската демокрация – директната – се нуждае от ясни и точни правила и условия на финансиране на политическите партии и изобщо на политическата дейност. Парите лесно се превръщат в рисков фактор, който може да повлияе на устойчивостта на цялата система на директна демокрация.
Никак не е без значение дали един човек е дарил на партията 1 милион лева или 1 милион граждани са дарили по 1 лев. В политиката, за разлика от математиката, при смяна на местата на събираемите, сборът може да промени коренно цялата картина.
Именно по тази причина БСДД не копира сляпо готови модели на директна демокрация, какъвто е например швейцарският, а разработи и разписа модел, подходящ за условията на България, като също така взе предвид пропуските и недъзите в модела на швейцарците. Швейцария и до ден днешен си остава единствената европейска държава, в която няма изработено законодателство по отношение на финансиране на политическите партии, което води до липса на прозрачност в политическите финанси. Сами по себе си парите в Швейцария не са определящи за изхода от даден референдум, но не може да се отхвърля тяхното значение за успеха на политическата кампания в полза на някой от отговорите „За” или „Против” по поставения въпрос. По-важното е, че неравностойното финансиране на привържениците на конкретна идея, спрямо противниците ѝ например, влияе обезкуражаващо на гражданите и ги лишава от политическа мотивация.
Много от позитивните граждански инициативи (в това число инициативата за Базов доход) са били отхвърлени при гласуването на референдум, именно заради липса на достатъчно средства у инициаторите, за да могат да проведат адекватна и мащабна политическа кампания, докато противниците на инициативата – парламентарно представени партии например - са имали достатъчен ресурс, за да водят кампании в ущърб на идеята.
Политическата гражданска организация Български Съюз за Директна Демокрация е създадена с Устав и структура, напълно различни от досегашния модел в България, както и съобразява правилата на финансиране на своята дейност, отчитайки грешките на държави с отдавна действащ модел на директна демокрация.
Да вземем за пример броя на членовете в Националния и Контролния съвет на партията – те са четен брой – десет души представляват Националния съвет и четирима – Контролния. Четният брой съвсем не е случайно въведен, както и представлява точно обратното на модела на всички останали партии у нас, които са с пирамидална структура. Четният брой членове в ръководството на БСДД означава, че няма мнозинства и малцинства, а всички решения се вземат с консенсус, т.е. с активно постигнато единодушие. Това е направено с цел решенията да са плод на обсъждане и обща позиция, а не да се прокарват с лобизъм чрез налагане волята на една група над волята на друга, нито да се налагат еднолично или с екипи, както е при другите съществуващи партии. Няма необходимост от повече индиански вождове – хората в БСДД решават с дебат, отборно и в единение. Целта е всички да са убедени в правилността на взетите решения, а не да имаме горчив привкус на разочарование и безсилие.
Нещо повече, ПП БСДД е не само против партийните субсидии, но и е разработила свой модел на финансиране на политическата дейност, така че тя да бъде прозрачна и парите да се използват за конкретни кампании, а не за да се плащат и поддържат скъпи офиси, луксозни коли и секретарки, от които няма никаква нужда. БСДД не разполага и никога няма да разполага с такива. Нашият модел се нарича „Групово финансиране” – когато партията има нужда от средства за предизборни кампании, от средства за различни инициативи – тя ще обявява това публично, чрез платформи, които предоставят такава функционалност, и ще призовава гражданите да подпомагат инициативите, като ще знаят за какво конкретно отиват техните пари. Вие знаете ли за какво големите партии харчат нашите пари – партийните субсидии? Не, не знаете и никога няма да ви кажат, ще ви убеждават, че политиката е скъпа дейност и се нуждае от милиони, които отиват в партийните банкови сметки, трупат огромни лихви за наша сметка и някой си живее живота на наш гръб, искаме или не искаме.
Много скептици и поддръжници на установеното положение (статуквото) ще кажат, че ако няма субсидии депутатите лесно ще бъдат купувани. Особено ако се намали броят им, което е залегнало и в платформата на БСДД – те да станат 100 и да нямат имунитет. Ще ги купят с парцалите, ще кажат някои.
Но не е така, защото при директната демокрация на първо място решенията се вземат директно от гражданите, което означава, че купуването на депутати е безсмислено, освен това съществува система на отзоваване на делегатите, съответно депутатски имунитет е ненужен. Затова в началото споменахме, че забравяме за всичко, познато досега и не може да сравняваме тази нова система с изтърканите и отвратителни модели, които ни внушиха, че са единствено възможни.
В тази връзка много често ни задават и следния въпрос: какво би станало, ако в редиците на партията проникне кариерист, агент, лобист, представител на корпоративни интереси, който иска да стане делегат и да прокарва в парламента интересите, за които му плащат?
Отговорът на този въпрос отново отвежда към структурата на БСДД и правилата, разписани в Устава, както и до правилата, изработени за кандидатиране за позиции в самата партия, така и за изборни позиции в държавата и общините. На първо място, хора с користни цели, дори да попаднат в парламента, могат да бъдат отзовани от избирателите, както посочихме и по-горе. Освен това, ако бъде изработен от делегатите закон, който противоречи на техните интереси, гражданите ще могат да го отменят с референдум. На второ място, за да стигне до избираема позиция, всеки един кандидат, членуващ в БСДД, преминава през процедура с подготвен от специалисти тест за личностни характеристики, трябва да има двама гаранти-членове, които да са го подкрепили лично и явно, а след това участва в избор чрез жребий, когато за позицията има повече от един кандидат – кандидатирането е напълно свободно и може да е по собствена инициатива или с номинация. Единствено, ако е преминал теста, кандидатът има право да участва в жребия за избор на кандидати на партията за народни представители или други избираеми позиции. Жребият е публичен и няма никаква гаранция кой ще попадне в избирателните листи – всички, преминали теста, имат равен шанс, като за всяка обществена сфера (здравеопазване, образование, култура, икономика, право и т.н.) могат да се кандидатират най-добрите и жребият изключва някой да заеме позиция поради нечий личен интерес. По този начин се избягва и лобирането вътре в партията – освен да предлага, никой от Националния и Контролния съвет не може да определя кой ще попадне в избирателните листи, никой не „реди” листи - това се определя само от жребия, т.е. лобистки групички и купуване на депутатски места е напълно невъзможно.
Да се върнем отново на финансирането на БСДД. Директната демокрация като цяло и за да бъде тя въведена като модел на управление на държавата и общините, се нуждае от силна политическа партия, която е в състояние да формулира и отстоява интересите на обществото, да организира дебати, да информира ежедневно гражданите за важните събития у нас и по света. Това е невъзможно да се реализира без финансов ресурс. Но този ресурс не може да идва от лобистки групи, а е нужно да идва директно от гражданите, защото ще бъде насочен към дейности за самите тях, за политическа просвета, за включването им в различни инициативи, за дейности, които да спомогнат по всякакъв начин системата на „представителна“ демокрация да се смени с директна демокрация и гражданите да бъдат включени директно в решенията на всички нива. Това е възможността на всеки един гражданин да участва, да допринесе, да извърши заедно с мнозинството от българските граждани истинската смяна на системата, от която България крайно се нуждае. Демографската катастрофа, обществения разпад у нас могат да бъдат спрени и преобърнати единствено по този справедлив и градивен начин.
По тази причина единственият прозрачен начин за финансиране на каквато и да е политическа дейност е груповото финансиране – гражданите инвестират регулярно малки суми и следят за какво се харчат парите им. Всичко останало, което през последните 27 години се наложи като финансов политически модел, е пошло, непрозрачно и обслужва конкретни политици и политически кръгове, наследили старата номенклатура и превърнали се в партийна аристокрация, а не интересите на гражданите на България.
В крайна сметка, вземайки примери за модела на директна демокрация от други държави, ние създадохме наш модел, отчитайки техните грешки, както и позитивния им опит, което изчиства от недостатъци това, което ще приложим у нас и ни дава възможност да го доразвиваме.
Начинът на финансиране на политиката винаги е чрез гражданите, но справедливостта налага това да става не събирайки принудително от джобовете им пари под формата на партийни субсидии, а когато гражданите действат директно, инвестират средства за конкретни, видими и ясни цели, в собственото си политическо участие.
Системата за финансиране на БСДД стартира!
Днес, в официалната страница на БСДД, в секция "Прозрачност", бяха активирани бутоните към двете най-разпространени системи за разплащания в България и по света - PayPal и ePay. С това поставяме началото на груповото финансиране на БСДД, наречено по света crowdfunding (краудфъндинг), характерен белег за новите демократични граждански движения за връщане на участието на обикновените хора в процеса на вземането на решенията. По този начин изпълняваме на практика един от основните поети ангажименти към обществото и членовете на БСДД за отказ и обещание за отмяна на субсидиите в обществено-политическите дейности и забрана за корпоративното финансиране на политическите партии. Разбира се, според програмата на БСДД, това преминава през създаване на законодателство, което да регламентира прякото гражданско финансиране като част от общата реална борба с корупцията, отразена в истински Антикорупционен закон за премахване на нерегламентираното, незаконно и неморално финансиране на политическия живот в България - извор на корупцията у нас.
Времето дойде!
Възможен ли е базовият доход в България? В-к Банкер разкрива подробностите
Едно интервю на Ивайло Станчев от 24 юни 2016г.
Г-н Неделчев, откъде дойде идеята ви за въвеждането безусловен базов доход в България?
- Ако трябва да сме съвсем точни, тази идея се е появила още преди няколкостотин години. Така че темата никак не е нова, но придоби ново измерение, след като в Швейцария бе проведен референдум по въпроса дали да бъде въведен базов доход за гражданите на конфедерацията. Искам обаче да обърна внимание на информационната кампания, защото без да се обясни ясно за какво точно става дума, няма как да очакваме ефективно гласуване. Това е типично за българските референдуми, но се видя, че подобен проблем съществува и в Швейцария. Тамошната кампания започна с една грешка или дори мога да кажа – с лъжа. Още в началото бе казано, че евентуалното въвеждане на базов доход за населението ще струва 153 млрд. франка на година, докато месец преди референдума правителството публикува разчети и призна, че са сбъркали в сметките. Оказа се, че подобна стъпка би струвала само 25 млрд. швейцарски франка. За съжаление в съзнанието на гражданите останаха предишните числа и те не успяха да вникнат в основната идея на тази реформа. Но ще имат възможност да гласуват отново и вече цифрите ще са ясни, съответно шансът да го приемат – по-голям.
Швейцария обаче няма нищо общо с България. Как при това положение темата за базовия доход се появи и у нас?
- Швейцарският референдум предизвика истинска вълна от коментари на всевъзможни експерти в България, които едва ли не ликуваха от провала на това допитване до швейцарците и прокламираха, че “комунизмът не се е състоял”.
А не бяхме ли свидетели точно на това – провал на една комунистическа утопия?
- Не. Базовият доход няма нищо общо с комунизма, защото не отнема собственост, а преразпределя резултат от националния доход. Както е и днес, но по-справедливо. Той всъщност е една инвестиция на държавата във всеки един гражданин и може да се случи съобразно данъчната система и спецификата на държавните бюджети. Затова в България моделът не може да бъде като този в Швейцария, във Финалндия, САЩ или, ако искате, в Намибия. В целия свят хората говорят и експериментират на тази тема, но истината е, че всяка една практическа система трябва да се основава на конкретиката в съответната държава. Ние от Българския съюз за директна демокрация сме разработили такава система, която смятаме за удачна – предвид условията в страната: недобре развита социалната държава, трудно работеща данъчна система и съществуването на паричния съвет.
И какво представлява тази система?
- Истината е, че с една промяна в данъчните режими може да се постигнат чудеса. Говоря за това общата данъчна тежест да се запази, или дори леко да се увеличи, но да се премине от преки към косвени данъци. Ако се замислите, преките данъци са именно тези, които хората избягват да плащат, крият се от тях. Дори от малкия плосък налог в размер на 10 процента. И статистиката е категорична в това отношение – преките данъци не пълнят хазната. Другият проблем са т. нар. осигуровки, които в същината си пак са пряк данък. Дали “труд”, дали “здраве” – те са процент от трудовото възнаграждение и много често се укриват или просто не се плащат. Парите в бюджета идват основно от косвените данъци – ДДС и акцизи.
При ниска платежоспособност на населението, каквато имаме у нас, пренасянето на тежестта върху потреблението, чрез косвените данъци, не е ли рестриктивна мярка?
- Ако всичко остане постарому, вероятно ще е така. Но ако се приложи и едно ново преразпределение на бюджета, при което държавата инвестира в платежоспособността на гражданите – чрез въвеждането на базов доход, ситуацията коренно се променя. По този начин държавата ще има възможност да изисква след това гражданите да харчат парите си “на светло”, тъй като именно от това ще се финансира базовият им доход.
За какъв размер на базовия доход говорим в случая?
- Според нашите разчети, които са правени на базата на моментните реалности на българския брутен вътрешен продукт, всеки пълнолетен гражданин ще може да получава по 500 лв. на месец. Децата до 18 години пък ще взимат по 250 лв., като тези пари ще се насочват към майката. Тези сметки стъпват върху конкретните резултати, които обществото реализира, и така трябва да бъде и занапред. Защото по този начин хората ще имат стимул за по-добри постижения и съответно за увеличаването на базовия си доход.
Всеки човек ли ще може да получава тези суми, или има някакви изключения?
- Абсолютно всеки гражданин на България, работещ – неработещ, богат или беден, ще получава такъв доход, стига да има валидна и активна адресна регистрация.
Но откъде ще дойдат тези пари в крайна сметка? Тук говорим за много милиарди всяка година.
- Не е точно така. Идеята на базовия доход е да замени всички социални плащания, които прави сега държавата. Това са помощи, добавки и какво ли още не. Дори издръжката на затворниците, които ще се издържат със своя базов доход. Получава се едно заместване на разходите. В Швейцария именно от това бе дошло голямото разминаване в числата – просто в началото някой умишлено бе пропуснал да приспадне останалите разходи, които базовият доход ще замести.
Нека се опитам да обобщя. Искате всички социални плащания, които прави сега държавата – за деца, инвалиди, самотни майки, за отопление, за първокласници и други такива, да отпаднат и да се заменят от базов доход за всеки. В същото време предлагате отпадането и на всички преки данъци, както и на осигуровките, за да се стимулира потреблението и оттам да се повишат постъпленията от косвените данъци като ДДС и акцизите. Бизнесът също ще спре да плаща данък печалба и осигуровки и по този начин ще разполага с повече средства за инвестиции.
- Звучи революционно, дори крайно, но не и невъзможно. А и трябва да си даваме сметка, че България в момента е в изключително тежко състояние – най-вече заради демографската катастрофа. Според изследване на ООН ние сме на първо място по изчезване на нацията. И за да бъде спрян този процес веднага са необходими такива крайни мерки. Всичко това може да се случи, ако държавата преразпределя около 50-60% държавни разходи от БВП, като само за базовия доход биха били нужни 30 на сто държавни разходи спрямо от брутния продукт, около 12% за администрация и 8% за други или резерв.
В момента това съотношение е под 50 процента.
- Да, така е. Но със запушването на някои дупки това е лесно постижимо.
Само че контрабандата и схемите за източване на ДДС днес работят изключително добре. Какво ще принуди тези хора да зарежат атрактивните си печалби? Базовият доход за тях не би означавал нищо.
- Истината е, че косвените данъци не могат да се избегнат, освен ако не се прилагат определени незаконни схеми. За да ги няма тези порочни практики, обществото трябва да премине от представителна към по-директна демокрация, тъй като днес именно представителната власт се грижи за това голяма част от приходите да не влизат въобще в хазната. Просто е нужна политическа воля, която да приложи например обратното начисление на ДДС, за да спрат кражбите. Всъщност базовият доход дава възможност за съкращаване на данъчната администрация, защото цялата дузина данъци, които сега съществуват у нас, ще се сведат до един, два или три и съответно няма да има необходимост от толкова много чиновници, които да следят отделните пера. А тази промяна на свой ред ще концентрира агенциите и ще им даде възможност да работят много по-ефективно. Драматично ще се намали държавната и общинската администрация, която е заета със социалните и приходните дейности, тъй като, както казах, те ще бъдат заменени от базовия доход. Като цяло базовият доход е една мярка за изсветляване на икономиката, за насърчаване на предприемчивостта и всъщност дава възможност на хората да спрат да се крият от системата, а да я изграждат.
А няма ли наличието на базов доход да надуе инфлацията? Когато търговците знаят, че хората имат по 500 лв. в джоба, неминуемо ще вдигнат цените.
- В никакъв случай. Все пак не става дума за печатането на пари, а за нов модел на преразпределение на сегашната парична маса. Ръстът на цените не е много вероятен, тъй като част от разходите на търговците ще изчезнат заради промяната в данъчното законодателство. Освен това никой няма да търси от тях данък печалба. Ще се съкратят и харчовете за администриране на компаниите.
Как всъщност си представяте, че ще става даването на тези пари? На ръка, по банкова сметка, чрез ваучер…
- Разпределянето на базовия доход ще се случва чрез специално издадена банкова карта, например от Българската банка за развитие. Най-важното е, че тези средства няма да могат да се теглят в брой от банкомати или банкови клонове. С тези карти няма да могат да се правят плащания и в чужбина. Целта е парите да се харчат директно при българските търговци, при това на светло – чрез ПОС терминали или през интернет, за да е сигурно, че ще се платят косвените данъци.
Добре, но при това положение ще има ли въобще кой да работи? Много хора и сега не виждат смисъл да полагат такива усилия, а какво остава при сигурни 500 лв. на месец.
- Хората няма да спрат да работят, защото едва ли ще са доволни да живеят само с тази сума.
Някои сигурно ще са доволни…
- Нека. И днес има такива и ги търпим. Но в другата система те все пак ще допринасят към държавните приходи, поне със сумата от потребителския данък, който ще се плати с харченето на базовата сума от 500 лева. Също така мнозина могат да решат да заживеят в малките населени места и селата и да се занимават със земеделие или просто да живеят по-спокойно, както и да се грижат за близките си. Със сигурния базов доход е много по-лесно да се направи една такава крачка.
Питам се и друго – сега работещите плащат данъци и осигуровки и често се казва, че с тези пари се издържат неработещите. Какво ще се случи обаче при въвеждането на базов доход?
- Тъй като няма да има преки данъци, приносът ще бъде на абсолютно всеки, който потребява. Дори доходът на човек да е с неясен източник, както често се случва сега и заради което не се плащат преките данъци, крайното потребление в повечето случаи е “на светло”. Да, някои ще харчат повече и съответно ще имат по-голям принос в държавните приходи, но ако се замислите, така се получава една естествена прогресивна данъчна система. Това ще помогне много и за онези дейности и професии, които не носят пряк финансово-икономически резултат като култура, образование, изкуства, наука, спорт, доброволчество и т.н.
Как би повлиял базовият доход на малцинствата? Едно ромско семейство с четири деца ще взима 2000 лв. на месец.
- Те и днес не взимат по-малко – с натрупването на детски, майчински, помощи за храна, за отопление и т.н. Но голяма част от тези пари потъват в сивата икономика, докато с базовия доход и специалната дебитна карта това няма да е възможно. Изключително важно е това, че базовият доход на практика изравнява обществените групи и няма вече едни да издържат други, едни да получават, а други – не. Също така вече няма да има оправдание за криминална дейност, както и валидната и активна адресна регистрация решава множество други въпроси.
А какво би станало с пенсионния модел?
- През последните години осигуровките никога не са покривали разходите за пенсии, а това е ставало чрез прехвърлянето на средства от косвените данъци. Иначе базовият доход ще замести всички социални пенсии. Трудовите пенсии ще се изплащат в последния им размер, докато има граждани, които ги получават вследствие задължителното осигуряване. Партидите на тези, които са се осигурявали така също не се загубват. А работещите, които ще спрат да внасят осигуровки в НОИ, могат да правят отчисления към доброволни фондове, за да не останат след време само с базовия си доход. Запазват се и някои специални грижи. Например, държавата може да доплаща до 90% от средната 12-месечна заплата на работилите майки за период от 12 месеца във връзка с преодоляването на демографската катастрофа.
София, в-к Банкер
http://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/triabva-da-se-premine-ot-preki-kum-kosveni-danuci
Европа и Движение 5 звезди поздравяват БСДД
Категоричната изборна победа на Вирджиния Раджи от "Движение 5 звезди" в Рим и победата на движението и в други големи градове на Италия е неоспоримо доказателство, че Европа се променя и нейните граждани са готови да преобърнат системата и да приключат с установеното положение, като ясно заявяват желанието си да участват във всички решения на властта и да не бъдат повече зрители в един порочен спектакъл, поставен по сценария на корумпирани европейски политици от всички държави.
България може да се гордее, че също е част от тази необратима промяна, което стана възможно през месец април тази година, когато влезе в сила съдебното решение за регистрация на единствената гражданска политическа организация Български Съюз за Директна Демокрация.
Усилията на хиляди българи, които спомогнаха за създаването на БСДД, бяха оценени високо от групата в Европейския парламент "Европа за свобода и директна демокрация", която се бори за участие на гражданите от всички европейски държави и лично от нейния съпредседател Давид Борели, който изпрати до българите - наши членове и симпатизанти - поздравително писмо - израз на неоспорима подкрепа и ясен знак, че България вече е част от промяната на Европа.
Тук публикуваме превода на пълния текст на писмото, както и снимки на оригинала.
Да, новото е неудържимо!
www.budd.bg
Поздравително писмо към Български съюз за директна демокрация
Давид Борели
ЕП, група Европа за свобода и директна демокрация, Съпредседател
ЕП, Комисия - промишленост, изследвания и енергетика, Член
ЕП, Комисия – международна търговия, Член
Брюксел, 16.06.2016г.
Уважаеми Колеги от БСДД,
От името на EFDD и M5S, изказвам най-топлите поздравления за вашата успешна учредителна кампания, която достигна своята връхна точка с регистрацията на Българския съюз за директна демокрация като политическа партия в края на април 2016 г. Това е голям успех за БСДД и българския народ, но и чудесен успех за масовите граждански движения в цяла Европа и по света.
Създаването в България на една организация, която работи съгласно принципите на директната демокрация, приложени на практика и за подновяването на участието на гражданите в политическия процес е сериозен сигнал за надежда за потиснатите, унизените, пострадалите, омърсените, изключените хора от обществото, сигнал за възстановяване на загубената държавност, но също така и лъч надежда за ново европейско единство.
Зачитането на индивидуалната, националната идентичност и суверенитет отново придобива своето значение, но сега по нов, обърнат към хората, начин. Гражданите в цяла Европа има още много какво да научат за българския народ, за живота в най-бедната, но една от най-старите държави в Европа - една от люлките на европейската цивилизация. Ние сме готови да сътрудничим, да помогнем и да споделим нашия опит за просперитета на тази Европа - родината на прогресивните мислители, поети, музиканти, учени, предприемачи, служители, официални работещи, самостоятелно заети лица и неформални работници. Ние знаем, че много българи са напуснали страната, много други са били принудени да напуснат системата и много от тях не разполагат с политическа власт за инициативи, за ново законодателство. Сега, те имат инструмент за участие - това е Българският съюз за директна демокрация.
Ние можем да споделим това, което постигнахме през последните години, можем да помогнем за прилагането на възможно най-добрите практики за участието на гражданите, можем да настояваме, когато това е необходимо, пред европейските органи и националните парламенти. Ние можем да направим много, но само заедно, с човешките маси срещу бедността, мизерията, социалното изключване, превръщането на образованите и квалифицирани хора в работещи бедни и прекариат. Ние вече показахме нашата добра воля към БСДД и се надяваме това да постави едно начало на една нова ера за България и Европа.
Ние също така знаем за подкрепата на Организацията на българските неформални, самонаети и надомни работници за справедливата кауза на БСДД. Те виждат реалната възможност за създаване на нови закони за приемане на техните социални и човешки права, описани в Конвенцията 177, чийто 20-годишен юбилей ние празнуваме днес. Заедно, хората са силни, заедно, хората могат да изградят по-добър живот на мястото, където са родени и, което обичат.
Със своята скорошна регистрация, БСДД има своя открит път да участва, да спечели и да работи за правата на българските граждани в следващите предизборни кампании. Пътят за единството на българската нация също е отворен, както и европейските прогресивни движения имат своя нов приятел.
Ние вече ще очакваме с нетърпение да се учим от взаимния ни опит в тази нова арена на борба и ние потвърждаваме нашата продължаваща гражданска солидарност с вашето справедливо начинание.
Времето дойде!
Подпис: Давид Борели
(Съпредседател на ЕСДД/EFDD)
До Съпредседателите на БСДД
Георги Неделчев
Лидия Делирадева
Таня Тодорова
Европа ще бъде друга!
Гражданите побеждават в Италия, системата никога повече няма да бъде същата!!!
Браво Рим!!! Браво Торино!!!
СКОРО И У НАС!!!
С БСДД - www.budd.bg
Правовият ред и директната демокрация според БСДД
Много наши членове и симпатизанти задават въпроса как при директната демокрация ще се коват законите.
Кратко ще обясним, тъй като някои неправилно си мислят, че при тази система едва ли не всеки ще пише закони и се изразяват основателни опасения, че гражданите не са компетентни за такава дейност.
Всъщност, при директната демокрация има народни представители, наречени делегати, които ще се занимават със законотворчество. Т.е., както и сега, те ще предлагат законови промени и ще пишат законите.
Разликата с досегашната система, при която всички ние сме безпомощни да отхвърлим или да променим даден закон, приет в НС в противоречие с нашия интерес, е в това, че при директната демокрация народът ще може чрез референдум да решава и да спре действието на закон или текст от закона, докато делегатите не го преразгледат или по-точно казано чрез референдум да наложим вето върху закона или част от него.
По този начин ще можем да спираме промени и поправки в закони, които се прокарват от лобисти като банките например. И да им покажем кой всъщност е суверенът в Републиката и кой взима решенията. :)
Иначе казано, картината е следната: делегатите изготвят и гласуват закони, а ние можем да организираме референдум, ако някой закон е против нашия интерес и да направим така, че законът да бъде преразгледан или части от него да бъдат отхвърлени изцяло. Същото важи и за вече приети в миналото закони - ще можем да ги поправяме.
При такива въпроси подходящ пример е ГПК. Ако имахме директна демокрация, досега гражданите да са отменили с референдум чл. 417, който дава право на банките да ни съдят само въз основа на извлечение от счетоводните си книги и без да можем да бъдем страна в справедлив съдебен процес.
Миналата година депутатите отхвърлиха предложението този член да бъде премахнат и ние нищо не можем да направим повече. Защото нямаме в ръцете си инструментите на директната демокрация.
Времето за участие на гражданите в решенията на държавата и общините дойде!
Достоен живот? Я, наистина яко.
(В отговор на материал на Илин Станев във в-к Капитал по повод референдума за Базов доход в Швейцария)
При проведения наскоро референдум, от почти кръгла нула преди 4 години, 23% от швейцарците вече бяха разбрали защо трябва да подкрепят идеята за въвеждане на безусловен Базов доход. Остават им още 28%, за да го приложат на практика и тъй като имат своята директна демокрация, на следващия референдум по този въпрос лъжите ще са отпаднали и шансът да се случи е доста по-голям. Да припомним, че им е отнело 20 години, за да приложат напълно правото на швейцарските жени да гласуват като последния кантон го е приел чак през 1991 година и то с решение на съда. Така тече времето и така се взимат решенията от гражданите в Конфедерацията, благодарение на тяхната Конституция, приета през 1848-ма.
При нас е различно, много различно, нищо, че сме Швейцария на Балканите. Различно е и от Финландия, поради голямата разлика в базовите стойности на държавния бюджет и характеристиките на данъчните системи. Не може да се приложи сляпо нито единият, нито другият, нито който и да било чужд финансов модел у нас. Затова има нужда от собствена, съобразена с българската действителност система за прилагането на мярката, наречена Базов доход. Това разработиха активистите на Българския съюз за директна демокрация и това ще предложат на българските граждани като част от програмата на БСДД при следващите по ред избори за Народно събрание.
Сметката, която силно вълнува и специалистите, и обикновените български граждани изглежда по различен начин и поради факта, че неразвитата система на социалната държава, както и трудно работещата данъчна система дават много ясни насоки какво може и какво не може да се случи. Съществува и ограничението на Паричния съвет, който за добро или лошо включва една константа, която я няма никъде другаде по света. Особено в Швейцария и Финландия.
В този смисъл, изходните предположения определят и българския финансов модел като уникален. В това няма нищо лошо и страшно, и ние сме давали нещо на света през изминалите хилядолетия. Защо да не го направим пак? Въпрос на разбиране и политическа воля.
- Българската нация изчезва със страшна сила – най-бързо стопяване на населението в света според служба на ООН.
- Плосък подоходен данък, стоварен върху всички, заедно с несъбираеми „осигуровки“, които всъщност са преки данъци за труд и здраве.
- Изтичащи публични средства през злоупотреби с ДДС, акцизи и ширеща се контрабанда.
- Тежко етническо напрежение, подхранвано и от системата за социални помощи.
- Раздута администрация с технологична изостаналост, която при днешните обстоятелства никога няма да бъде реформирана.
- Система на здравеопазване и образование, нуждаещи се от коренна промяна, довели до тежки духовни и физически недостатъчности сред населението.
- Нужда от друга посока за развитие на неправителствения сектор и политическите организации.
- Прилагане на практика на конституционното човешко право на достоен живот за всеки един български гражданин.
- Освобождаване на предприемачеството и решаване на въпроси със задлъжняването, събираемостта на глоби, престъпността и изтърпяването на наказанията.
- Нужда от нов тип заетост и разбиране за полагането на труд, за доброволчеството и личния труд, включване на неформалните, надомните работници и самонаетите лица.
Тези, а вероятно и други причини водят до следното изчисление – държавата може да достигне 50% държавни разходи спрямо БВП с помощта на данъчна реформа, която да пренесе днешната данъчна тежест от несъбираемите и неработещи преки данъци към потребителските, които не могат да бъдат избегнати. Разбира се това се съчетава с инвестицията на държавата в нова платежоспособност на населението, което всъщност представлява Базовия доход. По този начин всеки има принос, а по-сериозното потребление води до по-голям принос, което оформя една естествена прогресивна система. Проста справка в списъка на държавите и техните държавни разходи спрямо БВП показва реалистичността на подобно предложение.
Важно е да отбележим, че всичко това преминава и през нов подход относно другите инвестиции на държавата. За това е изговорено много и е предмет на отделен анализ. При това положение държавни разходи спрямо БВП от 30% за Базов доход, 12% за администрация и 8% за резерв или други плащания е напълно реалистичен, но разбира се и революционен модел. Въпросните разходи за Базовия доход представляват инвестицията на държавата във всеки един гражданин, не са „помощи“, защото са постоянни и не разделят обществото на имащи и нямащи право. По този начин се оформя месечна сума от 500лв на възрастен и 250лв на дете до 18г., която съответства и на много от изчисленията на днешната статистика за бедността и разходите за живот.
Всичко това стъпва на един важен критерий – българско гражданство с валидна и активна адресна регистрация съгласно законите и нормите за нормална жилищна площ. Важно е да се знае, че въпросните средства са в електронен вид по карта, с която не може да се плаща в чужбина, не могат да се теглят пари в брой, плаща се такса, ако се съхраняват и могат да служат за погасяване на задължения и изтърпяване на наказания – например издръжката на човек попаднал в затвора се поема от неговия Базов доход. Средствата на децата се полагат на майката, което еманципира жената в семейството и спира злоупотребата с помощи при раждане. Нови пари не се печатат, съответно няма хиперинфлация. Решава се и въпросът с ширещата се битова престъпност, а кражбите на данъка с добавена стойност се преустановяват простичко, с обратно начисление.
Вероятно звучи смело, но друг начин за справяне с националната демографска катастрофа все още не е представен на обществото. Кой не би искал да се спрат кражбите и злоупотребите с парите на данъкоплатците – европейски или български. Кой не би искал образованието да тръгне по нов модерен и демократичен път? Кой не би искал да имаме справедливо и работещо здравеопазване с превантивна медицина? Кой не би искал системите за сигурност да не попадат в мрежите на корупцията и слабата мотивация? Кой не би искал икономиката да се раздвижи с вътрешното потребление и предприемачеството отново да се съживи? Кой не би искал БЪЛГАРИЯ да тръгне по нов, по-успешен път още сега, а не след 100 или повече години, когато вече няма да я има? Кой?
Да, утопиите струват скъпо, някои са били изгаряни на кладата за тях, но Земята все пак не е плоска, а се върти. Нали, г-н Станев? Днешната българска анти-утопия, в която живеем, е по-скъпа и по-непоносима, българите я плащат с живота си. Гражданите наистина могат да решат сами. Важното е да успеем им разкажем. Това и ще направим.
Георги Неделчев – БСДД
https://goroned1.wordpress.com/2016/06/13/dostoen-jivot-2/
Източници: https://www.reddit.com/r/basicincome/wiki/index
http://basicincome-europe.org/ubie/
Директен разговор с Неда Василева
За труда и свободата на българските студенти, за способността им да израстват, да се усъвършенстват и да бъдат защитени в българското общество. Бригадите в САЩ дали са система за полагане на робски труд или своеобразно забавление с комерсиален характер? Как системата за сигурност, наречена Базов доход, би решила въпросите и предизвикателствата пред младите хора в България.
Мизерни социални помощи или безусловен Базов доход - изборът пред българското общество.
Дали референдумът в Швейцария не беше придружен от дезинформационна кампания? Кой съчини лъжите с надутите милиарди, необходими за базовия доход в алпийската република? Защо бивш социален министър у нас предлага да се вадим от блатото за косите? Има ли изобщо социална политика в България?
Много въпроси, малко отговори от установеното положение. Новото е за предпочитане - разумно и решаващо.
Времето дойде!