"Никой не иска да разбутва една добре функционираща, макар и неофициална, система. Добрата новина е, че нашите деца са достатъчно умни, смели и различни от нас и ще намерят пътя си. А някога, може би, ще променят това, което ние не успяхме." Думи на Ралица Ковачева, reduta.bg
Промяната на образователната система е в основата на възстановяването на Българския национален идеал. Без тази промяна не може да настъпи духовния подем на нацията, съответно материалният просперитет също става невъзможен.
Ние сме за въвеждане на изцяло безплатно образование, което в систамата с Базов доход е напълно възможно, Демократично училище, нови учебни системи без паралелни структури и достойно професионално заплащане на българските учители и преподаватели.
Научете повече за целия комплекс от мерки на БСДД тук http://www.budd.bg/platform/
Още тук.
Укротяване на опърничавата... вятърна енергия.
Испанска фирма е разработила прототип на безперкова вятърна турбина, която ще поевтини драматично цената на оборудването за усвояване на вятърната енергия.
Принципът на действие е известен физичен ефект, но в този вид е познат от няколко години и сега отборът ентусиасти е готов да стартира кампания за групово финансиране (краудфъндинг). Така ще се провери готовността на публиката да приеме евтината, ефикасна енергия без мрежи и монополи.
http://vortexbladeless.com/home.php
Ние сме за нова Енергийна икономика без монополи с умни локални енергийни системи!
Присъединете се!
Пенсионна "реформа"? О, неее, пак ли същото?
Преди дни, под благосклонния поглед на министър-председателя, министърът на труда и социалната политика и министърът на финансите представиха пред членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество своите предложения за промени в пенсионноосигурителното законодателство.
Промените засягат важни елементи на пенсионната система и според мнозина те всъщност са стъпка встрани от въведения с реформата от 2000 г. пенсионен модел. Не без основание те могат да бъдат наречени „втора пенсионна реформа”.
Дълго време тези и други предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване бяха обсъждани в рамките на т.нар. „работна група” към министъра на труда и социалната политика. В нея участваха членове на правителството, представители на парламентарно представените политически партии, служители на държавната администрация, социалните партньори, отделни „пенсионерски” организации.
Една от най-важните промени се състои във въвеждането на по-строги изисквания за придобиване право на пенсия. За хората, работещи при условията на най-масовата трета категория труд, ще започне плавно увеличение на пенсионната възраст (между 1 и 3 месеца на календарна година в различните периоди) до достигане на 65-годишна възраст за жените и мъжете (през 2037 г. за жените и през 2029 г. – за мъжете). Ще нараства и изискуемият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия (с по 2 месеца на календарна година), до достигане 37 г. за жените и 40 г. за мъжете през 2027 г. След 2037 г., пенсионната възраст ще се определя на база промените в средната продължителност на живота.
Предложените промени предвиждат и плавно увеличение размерите на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” – от 2017 г. тя ще нараства с 0.5 пункта на всеки две календарни години, до достигане на общо увеличение от 3.5 пункта. Предвиждат се и промени в пенсионната формула. Приносът на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула ще се променя ежегодно, на база т.нар. „Швейцарско правило”, т.е. с 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Увеличението ще бъде преустановено в годината, когато приносът на всяка година осигурителен стаж достигне 1.5% от размера на пенсията – в момента този процент е 1.1%. До тогава няма да има и ежегодно осъвременяване на пенсиите.
Със сигурност доволни от промените са хората с висок осигурителен доход, които планират да се пенсионират след 2018 г. За тях отпада т.нар. „таван” на пенсиите. За останалите, на които вече е отпусната пенсия в минимален размер, също се предвижда поощрение – размерът на пенсията им ще бъде не 35%, а 40% от размера на максималния осигурителен доход.
Сред най-спорните предложени промени са промените, които превръщат ранното пенсиониране в държавното обществено осигуряване в постоянно действаща практика. Това става чрез обособяването на новия фонд „Пенсии за лицата по чл. 69” (служителите от сектор „Отбрана и сигурност”), извеждането на разпоредбите за ранно пенсиониране на работещите при условията на първа и втора категория труд от преходните разпоредби и включването им в същинската част на Кодекса за социално осигуряване, както и създаването на възможност за ранно пенсиониране с намален размер на пенсията (1 година преди законоустановената пенсионна възраст) за лицата от трета категория труд, които имат нужния осигурителен стаж, но не са навършили нужната възраст.
Друга особено спорна промяна е въвеждането на „доброволност” в допълнителното задължително пенсионно осигуряване - т.нар. „втори стълб” на пенсионната система. Те са продължение на промените от началото на тази година, когато се даде възможност на осигурените в универсалните пенсионни фондове лица да изберат дали да се осигуряват в тях и във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване, или само във фонд „Пенсии”. Ако предложените промени влязат в сила, вече и осигурените в професионалните пенсионни фондове (работещите при условията на първа и втора категория труд) ще могат да избират къде да се осигуряват – в двата стълба или само в държавното обществено осигуряване. Ако изберат второто, средствата им в индивидуалните партиди ще се прехвърлят в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, известен още като „Сребърен фонд”.
След обявяване на предложенията, по-голямата част от ангажираните с темата анализатори поставиха фокуса върху плюсовете и минусите в новия дизайн на българската пенсионна система. Като цяло, коментарите не са еднозначни, но малцина са тези, които са склонни да дадат изцяло положителна оценка на идеите на правителството. По същия начин стои въпросът и с основните участници в процеса на вземане на решенията за промените – социалните партньори. Ако се хвърли дори и бегъл поглед върху становищата им, представени по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, читателят ще се убеди, че консенсус между държавата и национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите липсва.
На практика, въпреки близо шестмесечната съвместна работа все още са налице някои позиции, сами по себе си източник на сериозни противоречия. И не може да има спор, че за да се постигне съгласие, ще трябва предварително обявените правителствени намерения още веднъж ще станат предмет на договорки и по всяка вероятност – още веднъж ще бъдат изменени.
Тези обстоятелства ни подтикват да излезем от дискусията дали предложеният нов пенсионен модел е добър или лош, и по-скоро да се запитаме как всъщност се стигна до тези предложения за промени. И на тази база, можем основателно да поставим въпроса дали, след като липсва широко обществено съгласие, точно тези предложени промени могат да доведат до изграждането на устойчив във времето пенсионен модел, радващ се на висока обществена подкрепа от страна на всички засегнати – осигурени лица, работодатели, пенсионери и техните семейства, държавата?
Краткият отговор на този въпрос е „не”. Предложените промени нямат потенциала да бъдат онова управленско решение, което да измъкне българската пенсионна система от затворения кръг на ниските пенсии, хроничния недостиг от средства, високата зависимост от държавния бюджет и ниското обществено доверие.
Причината за това са не толкова самите предложения по своята същност и съдържание (макар че и част от тях също крият много рискове). Причината е преди всичко в начина, по който самите предложения бяха формулирани. С други думи – в самия процес на вземане на решение, който за пореден път не отчете обществения интерес за сметка на интересите на ограничен кръг заинтересовани страни, близки до властимащите и чиято благословия ще ги остави и укрепи във властта.
За какво става всъщност дума?
Имаме основание да приемем, че процесът на вземане на политически решения всъщност е процес на управление на рисковете пред обществото. Следователно, неговото предназначение е да неутрализира рисковете и да даде възможност обществото да се развива, т.е. да следва курс на развитие в интерес на всички свои членове.
Но има и друга хипотеза – процесът на вземане на политически решения е съзнателно моделиран не в обществен интерес, а в интерес на определени социални групи, в чиито ръце е съсредоточена най-много власт, и има за цел да предначертае такъв курс на развитие, който да съхрани или умножи тяхната власт. Тогава бихме казали, че процесът на вземане на решение е манипулиран.
Манипулирането на публичните политики дезинтегрира обществото и спъва неговото развитие. Той не е рационален от гледна точка на обществения интерес и следователно не може да гарантира устойчивост на взетите решения – те винаги ще са обект на недоволство и ще бъдат ожесточено оспорвани от страна на онези групи, чиито интереси са сериозно ощетени. Вместо източник на сплотеност и интегритет, манипулираните публични политики се превръщат в причина за нарастване на общественото напрежение и социални конфликти.
И ако вземем на въоръжение тази концептуална рамка, то как бихме оценили „втората пенсионна реформа” – като социално рационална или като манипулиран в интерес на определени групи процес на вземане на решение? За съжаление можем да приемем тезата, че „втората пенсионна реформа” е по-скоро второто, отколкото първото; тя е по-скоро манипулиран акт на вземане на решение, отколкото комплекс от мерки, чрез които ще бъдат неутрализирани рисковете и ще бъдат преодолени предизвикателствата пред българската пенсионна система. Ето защо можем да допуснем, че тези решения няма да просъществуват дълго и при първа възможност ще бъдат преразгледани.
Кое ни дава основание за такова допускане?
Първо, „втората пенсионна реформа” съзнателно неглижира някои изключително важни рискове, пред които е изправено българското общество. Това преди всичко е високата бедност и неравенство в България, както и несправедливо ниските доходи от труд (за пример – ако в Европейския съюз средно 48 евро от 100 евро от брутния вътрешен продукт отиват за компенсации на наетите, в България това съотношение е 40 към 100). Тук отчетливо стоят въпросите и с недоброто функциониране на българския пазар на труда, характеризиращ се с ниска икономическа активност и заетост, както и висока безработица, в т.ч. дълготрайна безработица. На предно място е и въпросът със сивата икономика, недекларирания труд и неплащането на осигурителни вноски.
Решенията на предизвикателствата пред пенсионната система в много голяма степен изискват действия извън самата пенсионна система – без тях, включително без политики за по-висока и качествена заетост, без реални мерки за ограничаване дела на сивата икономика от брутния вътрешен продукт, без ефективни политики за повишаване доходите от труд, намаляване на бедността и неравенството, българската пенсионна система никога няма да може да е финансово стабилна и да осигурява адекватно ниво на защита на възрастните хора. Такива мерки отсъстват в законодателния пакет, не са обявени публично и намерения за това.
Второ, законодателният пакет на „втората пенсионна реформа” съзнателно неглижира и някои наистина важни актуални проблеми пред българската пенсионна система. Сред тях първи по важност е проблемът с високото равнище на бедност сред възрастните хора. Имайки предвид високия дял на дохода от пенсии в общия домакински доход на възрастните, неадекватното равнище на получаваните пенсии със сигурност имат водеща роля за тежките им материални условия на живот. По данни на Националния статистически институт, 28% от хората над 65-годишна възраст са живели под прага на бедността. Това е най-високото равнище в Европейския съюз като цяло. България е и държавата в Европейския съюз в която пенсиите, като източник на доходи за възрастните хора, са и най-ниско ефективните социални плащания за намаляване на бедността за хората в „третата възраст”.
Друг важен проблем, предложение за чието решаване отсъстват от законодателния пакет, е този за инвалидните пенсии. Макар и някои идеи да бяха анонсирани от представители на правителството, все още няма отговор какво ще бъде предприето, за да се ограничи броят на хората, които поради хронични или други болести излизат от пазара на труда.
Може да бъде направен изводът, че кръгът на проблемите, които са избрани за решаване, не съответстват на „дневния ред” на обществото, а единствено на „дневния ред” на управляващите. Той е манипулиран съзнателно и всъщност преследва скрити и необявени публично цели. Една част от тях бяха скромно загатнати – например целта да се ограничат разходите за пенсии от държавното обществено осигуряване и неговия принос за социалната защита на възрастните. Но други така и не станаха ясни на обществеността и ще бъдат прокарани в атмосфера на истинска конспиративност. Например и до ден днешен няма информация кой и какво подтикна министъра на финансите да предложи възможността за прехвърляне на средствата от индивидуалните партиди от универсалните пенсионни фондове в т.нар. „Сребърен фонд”, с какви мотиви и какви са очакваните ефекти. Същото се отнася днес и за удара върху професионалните пенсионни фондове.
Трето, за да може този скрит дневен ред да стане реалност, трябваше да бъде ограничено и участието на заинтересованите страни от процеса на вземане на решение. Категорична илюстрация за това е начинът, по който бе сформирана т.нар. „работна група” към министъра на труда и социалната политика – изборът кои институции и организации да бъдат представени в нея бе взет самостоятелно от самата администрация. Не бе дадена възможност за равнопоставено участие в дискусиите на други, ангажирани с проблемите на пенсионното дело субекти, например гражданските организации (извън т.нар. „пенсионерски” организации).
Факт е, че голяма част от предложенията на „играчите” в работната група бяха публично оповестявани, имаше и период на обществени консултации в интернет – но едно е да имаш достъп до предложенията, друго е да можеш да повлияеш върху изхода на дебата; едно е да можеш да дадеш предложение, друго е да можеш да повлияеш то да бъде прието.
Наред отсъствието на гражданските организации, много красноречиво в този смисъл е изключването от дискусиите и на научната общност. Социалното знание може да бъде важен коректив на властта като инструмент за обществено развитие, а това, че неговите носители – учените, не бяха включени активно в дейността на работната група, е показателен факт, че тази „работна група” всъщност е „фасада” за прокарването на предварително взети от властимащите решения.
Четвърто, ограничаването на достъпа на заинтересованите страни до процеса на вземане на решение бе съпроводено и с ограничаване на важна информация за очакваните последствия от предложените промени. Публикуваната информация за ефектите от предложените промени е по-скоро оскъдна, фрагментирана, липсва цялостна оценка на въздействието на предложените промени върху икономическото развитие, пазара на труда, доходите на домакинствата, риска от бедност на възрастните хора, публичните финанси и държавното обществено осигуряване, функционирането на допълнителното задължително пенсионно осигуряване и т.н. Дали липсата на такава оценка е поради липсата на достатъчно време (желанието „реформата” да стане факт възможно най-бързо) или поради липса на знание, е общо взето все едно – крайният резултат е, че широката общественост бе лишена от правото да разбере какво ще се случи, ако тези промени станат факт.
В заключение, налице са основания да се приеме тезата, че предложените промени от т.нар. „втора пенсионна реформа” са част от съзнателно манипулиран процес на вземане на политически решения. Вместо да търси начин за консенсус между засегнатите от пенсионната политика социални групи – работници и служители, работодатели, пенсионери, граждани, научна общност и властимащи, промените преследват скрит дневен ред, написан далеч от очите на обществеността и е плод на договорки между ограничен кръг заинтересовани страни с най-голяма власт да упражняват контрол върху управлението на пенсионната система. Мотивите зад промените са скрити и обвити в тайна, скрити са и очакваните ефекти от тях – в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.
Ето защо, дори да се абстрахираме от конкретните предложения в законодателния пакет, то само поради начина, по който тя бе разработена можем да предвидим, че „втората пенсионна реформа” няма да просъществува дълго, защото вместо да неутрализира рисковете пред пенсионната система, тя всъщност ще ги усили. Вместо да решава проблемите пред условията на живот на възрастните, тя всъщност ще ги задълбочи. Това ще наложи предложенията за промени в Кодекса за социално осигуряване да бъдат ревизирани – ако не в близко, то в по-далечно бъдеще.
Можем обаче да имаме пълна увереност, че по един или друг начин „втората пенсионна реформа” ще стане факт. Обратното би било грандиозен провал за първото правителство с втори мандат за български премиер. Повече от сигурно е, зад затворените врати на Министерския съвет, далеч от погледа на хората и медиите, властимащите и техните поддръжници ще сключат поредната договорка от името и за сметка на българските граждани.
Но точно това ще бъде причината „втората пенсионна реформа” да не просъществува дълго и на нея да бъде сложен кръст – било то от мъдър управленец, който да отстрани щетите от нея, или било то от поредния популист, развял „реформаторското знаме” пред прозорците на Европейската комисия.
Драгомир Колев Драганов,
доктор по „Социология, антропология и науки за културата”, социология, асистент в БАН
http://news.bgnes.com/view/1234654
Време е партократичната "утопия", наречена пенсионна "реформа" да остане в историята с помощта на волята на мнозинството от българските граждани!
Времето дойде!
За Българска деректна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика!
Очакваме ви на http://www.budd.bg/take-action/
Примери от швейцарската Директна Демокрация. Част 4.
1. Ноември 2014 г. - националната инициатива е за премахване на данъчните привилегии за чужденци, най-вече милионери - казусът, известен като „Тина Търнър”. Прочутата певица е един от многото граждани на света, предпочели реда и спокойствието в някоя малка швейцарска община. Сега, за да ги привлекат, общините имат право да им предоставят и данъчни преференции. Премахването на тези преференции изглежда справедливо, но може да се окаже убийствено за бюджета на общините. Затова 60% от швейцарците отхвърлиха инициативата.
2. Със сигурност най-популярният (а вероятно и единственият известен) в България пример е февруарското гласуване (2014 г.) по въпроса да се върне ли страната към режим на ограничени квоти за гражданите от страните от ЕС на местния трудов пазар. Инициативата "Стоп на масовата имиграция", лансирана от най-голямата партия в страната - Швейцарска народна партия, бе подкрепена с изключително малка преднина – само 30 хиляди гласа. С „Да” гласуваха 50.3% от участвалите, но и повече от половината от швейцарските кантони, което е конституционно изискване за валидността на референдума.
Това „Да” бе голяма изненада, казва Марк Летау. Срещу инициативата бяха правителството, повечето политически партии, профсъюзите и бизнесът. Всички те, както и голяма част от обществото, бяха шокирани от резултата, който без да решава нито един, създава много нови проблеми. По-вероятно е, например, вместо да защити местните работници, да доведе до загуба на работни места. Ключови за швейцарската икономика отрасли като банковият и фармацевтичният, са силно зависими от външния приток на висококвалифицирани кадри. Една трета от персонала в швейцарските болници са чужденци. Изолацията от ЕС изглежда самоубийствена при положение, че 56% от швейцарския износ отива към страните от евросъюза.
Гласуването обаче означава отказ от споразумението с ЕС за свободно движение на хора, което поставя под въпрос целия комплекс от отношения с Брюксел. То вече доведе до отмяна на редица програми на ЕС.
Очевидно обаче надделяха страховете на онези, които смятат, че притокът от чужденци (83 хиляди през 2013-та при 8 милионно население) отнема работни места, затруднява образователната и здравната система и води до повишаване на наемите.
3. Швейцария ще гласува на референдум дали да бъде въведен Базов доход за всички пълнолетни граждани, съобщи „Ройтерс“. Според агенцията това е поредният пример за растяща обществена активност относно неравенството в доходите от избухването на финансовата криза насам.
Инициативен комитет призовава всички пълнолетни швейцарци безусловно да получават всеки месец доход от 2500 франка (2035 евро) от държавата. Целта е да се разгърне финансова мрежа за сигурност, която да помага на хората, останали без работа и източници на препитание.
Организаторите връчиха събраните над 100 000 подписа, необходими за насрочване на референдум. Освен това те изсипаха пред сградата на парламента в Берн 8 милиона монети от по 5 рапена – по една за всеки от гражданите на Швейцария. Организаторите смятат, че тази сума частично може да се осигури от системата за социално застраховане в страната.
4. На 24 ноември 2013 г. - допитване по въпроса дали месечното възнаграждение на шефовете в една компания да не надхвърля годишния доход на най-ниско платения й служител. Инициатива породена от растящото неравенство на доходите.
5. Преди около 10 години община Берн и няколкото, разположени около нея, по-малки общини, обсъждайки заедно нарастващите проблеми с автомобилния трафик, стигат до извода, че е нужно ново, координирано решение. Създават общ комитет, който провежда конкурс за идеи. Една от одобрените сред тях е за трамвайна линия, която да замени автобусите и да свърже от запад на изток общините Кьониц и Остермундинген, като мине през центъра на Берн. Следва продължителна процедура на планиране и обсъждане. Първо университетски експерти по транспорта оглеждат идеята от техническата й страна. После се включват експерти в много други области, които разширяват погледа към цялостната жизнена среда на хората около бъдещия транспортен коридор.
Разработеният подробен проект в съзвучие с характерния за Швейцария начин на мислене, според който проблемите се мислят и решават комплексно, не само „прокарва” трамвайното трасе, но и предвижда обновяване на водопроводната, канализационната, енергийната и комуникационната мрежа и решаване на куп други въпроси на градската среда – пешеходното и велосипедното движение, сигурността и шума, зелените площи и парковете...
Следват, също така характерните и задължителни за тази страна, множество обсъждания в най-различен формат, квартал по квартал. Разходите от няколко милиона франка за проектирането, организирането на тези обсъждания и информационните материали са одобрени от парламентите на трите общини и споделени от техните бюджети.
Стойността на цялостния проект с всичките му аспекти обаче е огромна – 500 милиона франка. Затова трите общини кандидатстват и получават одобрение за финансиране на по-голямата част от тази сума от съществуващите на федерално и кантонално равнище фондове за подкрепа на градския транспорт в най-големите агломерации в страната. В скоби казано, в Швейцария общественият транспорт е издигнат в ключов приоритет, доказателство за което са фантастичните му качество и организация.
За да финансират останалата част от разходите по проекта, трите общини трябва да вземат кредити. Размерът на тези кредити обаче надхвърля прага, до който решението може да бъде взето от местните парламенти. Затова трите общини по закон са задължени да поискат одобрението на гражданите на местни референдуми.
В началото на кампанията за тези референдуми всичко изглеждаше предрешено, бях сигурен, че отговорът ще е „Да”, разказва Марк Летау. Постепенно обаче фокусът се премества върху съвсем локални аспекти на проекта, акумулират се различни несъгласия в отделни квартали, засилва се влиянието на няколко групи за натиск, които се противопоставят на идеята за трамвайната линия.
Най-голяма е групата на хората, които просто не искат никакви промени, които мислят за днешния ден, а не за това какво ще стане след 20 години. Включват се шофьорите, които смятат, че трамваят ще им пречи да карат колите си в градовете. После групата на „ултразелените”, които се опасяват, че, улеснявайки достъпа крайните, селски зони, трамваят ще привлече интереса на строителните инвеститори и ще доведе да разрастване на градската среда. Към тях се присъединяват фермерите и собствениците на земи в тези селски райони.
На 28 септември община Берн с голямо мнозинство (над 61%) казва „Да”. Изненадващо обаче двете крайни точки на трамвайната линия, общините Кьониц (също с над 61%) и Остермундинген (53%), казват „Не”.
Така, въпреки огромните десетгодишни усилия, проектът става безсмислен и загива. Марк Летау е гласувал за трамвайната линия, но признава, че и нейните противници са имали своите валидни аргументи. Не съм доволен резултата, но мога да го приема и той ме прави по-уверен, че ХОРАТА ОСТАВАТ НЕЗАВИСИМИ, ЧЕ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ КУПЕНИ, казва той.
Очакваме ви на http://www.budd.bg/take-action/
За Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика!
За възстановяване на Българския национален идеал!
Подаръкът.
Както в любовта, така и в обществото щастието е скрито в споделянето на ценности. Оцеляването и издигането на народността и нацията, възстановяването на Българския национален идеал, преминава през споделянето на духовните и материални ценности между всички български граждани.
Разберете повече за нашите ценности.
Признание без бой...
"ПЪЛНИ" БАНКИ С ПАРИ + ЛИПСА НА "ИНИЦИАТИВА" ЗА ТЕГЛЕНЕ НА КРЕДИТ = РЕЦЕСИЯ
Вчера властта призова хората у нас инициативно да отпуснат колана и да задлъжнеят отново или с още към банките.
Защо? Дали наистина банките са пълни с пари?
Когато се изплащат дълговете и не се отпускат нови кредити, парите, които напускат банковите сметки не отиват при някой друг - те просто изчезват от обращение. Това е така, защото погасяването на заемите просто е обратният процес на създаването на парите, които днес са предимно електронни: банките създават парите, когато се правят нови заеми и ефективно "унищожават" парите, когато се изплащат заемите.
Така че, когато хората изплащат дълговете си, а нови кредити не се отпускат, парите изчезват от икономиката. Като резултат от това имаме забавяне на икономиката, с по-малко пари и по-малко ново харчене от заеми. Когато това се случи, то е като източване на маслото от двигателя на колата: много скоро, всичко спира да работи.
Това означава, че е почти невъзможно да се намалят дълговете ни без да се причинява рецесия. Нещо, което се случва в момента в България, защото няма кредитиране, а дълговете се обслужват в голямата си част. Това създава капан на дълга, в който с течение на времето нивото на лична задлъжнялост в икономиката трябва да продължи да се увеличава. Затова властта призовава към задлъжняване, адвокатствайки на частните банкери.
Има едно единствено решение за прекъсването на този дългогодишен омагьосан кръг. Създаване на пари от държавата и инвестирането им директно в гражданите за покриване на базови нужди без посредничеството на банките и без да се влиза в дълг. Научете повече за Чистите пари в новата Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика.
Банките – пълни, джобовете – празни.
"Рейдерското превземане на чужда собственост е едната страна на монетата, която възспира инвеститорите. Другата не по-маловажна е стагниращият пазар в България и липсата на неусвоено платежоспособно търсене навън."
За да има инициатива за задлъжняване трябва да има и кредитна репутация. Къде са предприемачите с такава репутация и желание за допълнително задлъжняване???
И най-вече трябва да има пазар, който да погаси дълга! Къде е този пазар? Приканваме онези с дипломите и докторатите по икономика и финанси, да започнат да учат отново, но от хора, които създават икономика, а не от книжовници на хранилка при емисионните банкери!
Един добър вариант е да се учи при професор Готц Вернер:
https://www.facebook.com/goetzwerner
"Базовият доход, финансиран от обратно начислен ДДС, акцизи и символичен имуществен данък или данък върху капитала за юридическите лица, е нов пазар и съчетава предимствата на плоските данъци и справедливото право на всеки човек на достоен живот, което е неосъществимо в днешното комерсиално общество без Базов доход!
Само така бизнесът ще получи ново неусвоено платежоспособно търсене на вътрешния пазар, хората ще получат пожизнен доход, който покрива издръжката на живота по текущи цени, а държавите ще изпълнят своите ангажименти във връзка с човешките права в по-висока степен, без което тяхното съществуване е безмислено! Как да стане в България?! Със закон!"
И БЕЗ НОВ ДЪЛГ, СТОВАРЕН ВЪРХУ БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ!
Времето за Базов доход дойде!
Присъединете се!
Тексас забрани забраните за фракинг.
Губернаторът на щата Тексас, Грег Абът, подписа закон, който забранява да се забранява на корпорациите да дупчат Земята!!!
Потресаващото решение, в ущърб на гражданите, които гласуваха с допитване в директен демократичен процес на междинните избори в САЩ, фракингът да бъде забранен, демонстрира надмощието на "представителната" демокрация. Всъщност това е решението на истинските управляващи - корпорациите, незачитащи мнението на хората и действащи открито в тяхна вреда.
Представителната демокрация отдавна е изродена и всъщност не е нищо друго освен властване на партийната аристокрация, узурпирала властта на суверена. Модел, вреден, описан още от Марк Тулий Цицерон, нямащ нищо общо с истинските демократични ценности. Точно този модел, с който днес в Америка се борят хиляди американци, беше донесен у нас преди години, цъфтя, върза и сега дава своите плодове - материална бедност, духовна нищета, крещящо неравенство. Вече 25 години не можем да живеем в истинска демокрация, но е време да я поискаме и въведем за децата си и гражданите на България. Още тук!
Времето дойде!
Българите могат да откажат да участват в днешния партократичен вид държавна организация още на следващите парламентарни избори и да поемат властта над своя живот в ръцете си.
Ние сме за Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономка.
Декларация на БСДД.
Относно проект и функционирането на ферма за норки на територията на Стара Загора, както и всяко друго отглеждане на животни с цел добив на кожа на територията на Република България.
Българите – бежанци без война.
Над ДВА МИЛИОНА българи се превърнаха в невъзвращенци за последните 25 години. Два милиона бежанци без война. Демографската картина на България е гротеска на политическия идиотизъм, който доведе отчаянието и неверието във всеки български дом, с изключение на домовете на онези, които сега ги снимат с дронове от птичи поглед.
Швейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг – един от най големите енциклопедисти на 20 век – казва: „Човек е способен да преодолее абсолютно невъзможни трудности, ако е убеден, че това има смисъл. И претърпява провал, ако при всички нещастия е принуден да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.”
Изгубихме смисъла, защото приказката е грозна, а идиотите – все още на власт.
Да, крайна съм в оценките си. Цифрата два милиона обаче също е крайна. Но, за жалост, не е краят. Всеки ден млади хора, цели семейства продължават да избират терминалите на българските летища и завинаги напускат България.
И никой не дава решение, напротив – роят се нови партийки, патерици, както и откровени бастуни, убеждавайки уморения от бедност българин, че със старите методи и икономически модели, тихо и спокойно, со кротце и со благо ще ни „оправят”, пазейки “стабилността”.
Не вярвайте. Не слушайте. МИСЛЕТЕ!
Изходът от глобалната криза, в която се давим, се нарича Базов доход. Скептиците на тази новаторска и революционна система са два вида:
- неразбиращите, които въпреки неразбирането си искат промяна;
разбиращите, но уплашените да не загубят властта си, защото угнетен от бедност народ се управлява лесно, тъй като е втренчен единствено в оцеляването си.
Базовият доход е революция не само в социалната система, но и в мисленето на хората. Милиони европейци подкрепят идеята и очакват тя да заработи. Затова във втората част на поредицата ще дам отговори на още няколко въпроса относно Базовия доход.
Получаваме много въпроси какво ще стане с пенсиите на хората, ако се въведе системата с Базов доход?
Отговор: Нормално е всеки пенсионер, който получава пенсия да се тревожи дали ще я запази, ако тя надвишава сумата, която е определена за Базов доход. Място за тревога няма, защото всички пенсионери, които са работили години наред и получават пенсия днес, ще я запазят изцяло – в размера, в който е, заедно с Базовия доход. Няма да я има обаче унизителната социална пенсия, която преди дни правителството увеличи с 2 лева, което е не само гавра с неосигурените по някаква причина хора, но и ясен знак, че никаква смислена пенсионна реформа не можем да очакваме, нито да се надяваме на достойни старини.
Властта няма формула за борба с бедността. Бедните и възрастни хора у нас са оставени на доизживяване.
Питате ни, какво ще стане за в бъдеще с пенсиите на хората?
Отговор: С въвеждане на системата с Базов доход, на практика не хората, а сегашния пенсионен модел ще бъде спрян в задължителната си част и оставен на доизживяване. Занапредосновната сигурност, гарантирана от държавата, ще се нарича Базов доход, а допълнителното пенсионно осигуряване ще е добра възможност, както и досега – по желание и по преценка на работещия – дали иска или не да се осигурява в частни пенсионни фондове или застрахователни компании, за да получи след пенсионирането си допълнителни средства. Натрупаните осигурителни средства по партиди от задължителното осигуряване не се губят и ще се ползват от осигурените като с промяната на съответния пакет закони ще се отпадне задължителното, но ще остане доброволното действие.
Тук е мястото да подчертая, че ние не се борим за равенство. Тази отживелица на социалистическия мираж нито е възможна, нито е полезна. Напротив, ние искаме да въведем модел, който ще остави бедността в миналото, като в същото време ще осигури спокойствие и база за развитие на всеки, който желае да подобрява своите умения и да сбъдва мечтите си.
Третият въпрос, който е пряко свързан с демографския срив, емиграцията и бедността, е въпросът за родителството, семейството и отглеждането на деца.
Отговор: С въвеждане на системата с Базов доход отпадат всички социални помощи, детски надбавки и други подобни, коитодоказаха във времето своята несъстоятелност и безполезност,особено като се вземат предвид огромните страхове на родителите за това дали ще могат да издържат повече от едно дете.
Базовият доход се полага на всеки един член на семейството, както и на всяко дете, от самото му раждане. Това е единственият модел, който гарантира на родителите спокойствие при отглеждане на децата, гарантира и на самите деца по-добра грижа и възможност родителите да прекарват повече време с тях.
При тази система не съществува понятието „добавки” за първо, второ или трето дете. Никое дете не е ощетено за сметка на своите братя и сестри. Например, всеки от родителите получава Базов доход в размер на 500 лв. Всяко дете в семейството, до навършване на неговото пълнолетие, получава по 250 лв, с които разполага майката или законният настойник.
По този начин Базовият доход се превръща и в мощен инструмент за решаване на демографската катастрофа, като с въвеждането му се стимулират раждаемостта и активното родителство. Нещо повече – Базовият доход ще пресече завинаги злоупотребите със социални помощи от малцинствата, както и абсурда да се получават майчински от хора, чиито деца вече имат свои деца.
И в заключение на втората част ще кажа, все пак, на скептиците:
Нима художникът ще спре да рисува, пианистът да свири или лекарят да спасява живот? Не, свободата, която Базовият доход ще даде на всеки от нас, ще премахне неволята от страха от бедност, която сега ни кара да просим живот, а не да го творим и обичаме.
Аз няма да спра да работя, ако имам Базов доход. Напротив, ще се чувствам окрилена за нови инициативи и идеи.
Автор: Лидия Делирадева, Електронен Референдум