Колко лесно е в потока от медийна информация да се объркаме, да бъдем манипулирани или просто да спрем да възприемаме и да се изключим от мрежата. Това е така, не само защото никой не казва нещата в прав текст и, ако искаме да знаем, постоянно се налага да изравяме истината от подтекста, но и защото объркването се цели умишлено. Обърканият човек спира да разсъждава, защото е изтощен.
Поднасянето на една новина трябва да става на достъпен език и директно. Това обаче е характерно само за свободните журналисти и медии, каквито у нас почти не останаха.
С този кратък анализ ви предлагаме истината без подтекст. Хладнокръвно и откровено, за да направи всеки мислещ човек своите изводи.
Референдумът на Слави изначално беше опорочен, тъй като се организира по правилата на сега действащия Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Няма отново да обясняваме какви са причините за това, тъй като сме го правили многократно във времето.
По-интересно е защо вчера Конституционният съд (с Решение № 9 от 28.07.2016 г., прието с 12 гласа) отхвърли три от въпросите в списъка на Слави, а именно:
1. Подкрепяте ли броя на народните представители да бъде намален на 120?
2. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
3. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
Конституционният съд, дори да приемем, че в него има политически зависимости, няма как да излезе с решение, противоречащо на законите. Точно затова, много аргументирано, той се позовава именно на Конституцията.
Тълкуването му за отпадането на първия въпрос е, че промяната в броя на депутатите е нещо, което може да бъде решено само и единствено от Велико Народно събрание, защото представлявало промяна на формата на държавно управление. Това не е вярно според текстовете в Конституцията, но означава, че за да се намали броят на депутатите, трябва да се стигне до промяна първо в Конституцията. Естествено, при тази законова уредба, няма как с референдум да се иска подобна промяна. Което води до логичния и елементарен извод: съществуващата система на представителна демокрация и сега действащата Конституция не позволяват на гражданите чрез референдум да правят промени в самата Конституция, както това е възможно в Швейцария, например.
За да се промени Конституцията и да стане възможно с референдуми да се правят поправки в основния закон, трябва да има парламентарна политическа сила или група, която с 2/3 мнозинство първо да постигне тази промяна и по този начин да разчисти пътя на гражданите, така че те да имат реална законодателна власт по отношение на всички закони и на самата Конституция.
Именно затова Български Съюз за Директна Демокрация е заложил в политическата си платформа намаляване броя на депутатите дори не на 120, а на 100 (10 зони с по 10 региона във всяка), само че предлагайки система за тяхното отзоваване, т.е. депутатите стават делегати, които ще изпълняват волята на народа и ще обличат в законова форма неговите решения, като във всеки един момент, в който хората не са доволни от своя народен представител, могат да го отзоват. По този начин дори представителността е запазена, но пък безсмислените разходи се намаляват драстично.
Само и единствено при тези условия има смисъл да се намали броят на депутатите (делегати), тъй като се гарантира, че един делегат ще работи в полза на избирателите и ще бъде невъзможно той да бъде купен или корумпиран, тъй като това ще е краят на политическото му действие. Освен това по принцип е безсмислено да се купува човек, който не е упълномощен да взима решение, защото това право е върнато на гражданите като цяло, на народа-суверен.
Вторият въпрос от референдума на Слави Трифонов отпадна с мотив, че вече е провеждан референдум по темата за електронно и дистанционно гласуване и според закона в срок до две години не може да има допитване до народа със същия въпрос.
Тук отново Конституционният съд спазва закона в решението си. Слави Трифонов, който има достатъчни възможности да се консултира с високообразовани юристи, би трябвало да е наясно, че този въпрос ще отпадне и можеше да поиска с референдум първо да се промени Законът за прякото участие на гражданите, така че нашият глас да има задължителен характер за приемане от Народното събрание, а не да зависи от броя гласували на референдума, което автоматично изпраща решението на народа за „пререшаване” от депутатите. Резултатът от проведените по сегашната система референдуми на всички ни е ясен – отново нищо не зависи от нас.
Много интересно е решението на Конституционния съд по третия въпрос от референдума, касаещ прекия избор на полицейски шефове. Той е отхвърлен с мотив, че с пряк избор на полицейски началници, ще се промени конституционния модел на изпълнителната власт. МВР се ръководи от министър, който провежда държавната политика, нейните приоритети, стратегии, програми, цели и задачи, свързани с дейността на МВР и отговаря за изпълнението им. В негова изключителна компетентност е възложено и създаването на районните управления в областните дирекции на МВР", казва Конституционният съд, като уточнява, че "Конституцията не допуска възможността лица, избрани пряко от народа, да бъдат част от структурата на изпълнителната власт.”
Съдът съвсем правилно е постановил решението си. Защо това е така? Просто е: министърът на вътрешните работи се избира сред депутатите от Народното събрание. Ако избираме полицейските шефове по начина, по който Слави Трифонов предлага, то те така или иначе, в своята работа, ще са подчинени на министъра и ще трябва да изпълняват нарежданията му, което напълно обезсмисля прекия им избор от народа. В същото време обаче, ако министърът е не депутат, а делегат и няма имунитет, както и носи риска по всяко време да бъде отзован от избирателите, то тогава и неговата дейност, както и назначенията, които прави в районните управления, ще бъдат прозрачни за гражданите и единствено в техен интерес, тъй като при обратния вариант, министърът просто ще си тръгне, принуден да изпълни волята ни, а заедно с него и цялата свита полицейски шефове. Това е системата на директната демокрация - с пряк контрол от гражданите и възможност за отзоваване, която Български Съюз за Директна Демокрация твърдо отстоява в платформата си.
В този смисъл, решението на Конституционния съд е напълно разбираемо и в чисто човешки, не само юридически аспект – няма никакъв смисъл пряко да избираме подчинените на министър от представителната демокрация, т.е. от сегашната система, който така или иначе ще им нарежда неща, за които ние не знаем или не одобряваме, но нямаме законов инструмент, с който да ги спрем.
От всичко, казано дотук, се налагат два безспорни извода:
1. Конституционният съд прилага настоящия Правов ред буквално, хвърляйки срещу нас камъните на "представителната" демокрация и използвайки съществуващата система, като ни показва ясно, че докато не преминем към директна демокрация, променяйки Конституцията и законите, всичките ни усилия ще са безплодни.
2. Слави Трифонов самоуби собствения си референдум. Дали това се случи поради неговото неразбиране и незнание или е резултат от стратегия, целяща чрез общественото възмущение от орязания референдум да му проправи път към политическа кариера, времето ще покаже. Да не забравяме, че това ще е кариера, част от сегашната система на "представителна" демокрация - олигархия с партокрация.
Цялото решение на конституционния съд може да прочетете като кликнете и тук.
Времето за истинска промяна на системата дойде с БСДД!