Лорд Робърт Скиделски, почетен професор по политическа икономика в Warwick University и изследовател от Британската академия по история и икономика, член на британската Камара на лордовете, коментира разликата между минималната работна заплата и Базовия доход.
ЛОНДОН - Най-богатите страни в момента имат милиони "работещи бедни", хора, чиято работа не е заплатена достатъчно, за да ги задържи над прага на бедността, и чиито заплати поради тази причина трябва да бъдат субсидирани от държавата. Тези субсидии са под формата на данъчни облекчения.
Идеята е много стара. Англия въвежда система, наречена "Speenhamland" - форма на открито облекчение, с цел да се компенсира покачването на цената на хляба по време на Наполеоновите войни. През 1795 г. властите на Speenhamland, село в Berkshire, приели скала за допълнения към заплатата в зависимост от имущественото състояние. Добавките, които семейства са получили варирали от броя на децата и цената на хляба.
Но схемата била разкритикувана за това, че позволява на работодателите да плащат по-ниски дневни надници, защото данъкоплатецът ще компенсира разликата. През 1834 г., системата Speenhamland беше заменена от Нов Закон за бедните, който ограничава облекченията за приюти, при условия, достатъчно омразни, за да принудят хората да се върнат на пазара на труда.
След това, през 20-ти век, принципът на Speenhamland се възражда и то не от някой друг, а от свободния пазарен либерал, Милтън Фридман. През 1962 г. той предлага "отрицателен данък", при който хората печелещи под определен праг могат да получават допълнително доходи от правителството, без да плащат данъци за тях. Идеята е била да се накарат хората да се отделят от социалните помощи и да се върнат на работа. Тя се е реализирала в САЩ и в Обединеното кралство.
В същото време е имало усилия за повишаване на равнището на трудовите доходи чрез създаване на законова минимална заплата. Но минималната работна заплата никога не е достигнала до границата за "жизнен доход", следователно не намалява държавната сметка за субсидии на заплатите.
През 2008 г. около 5,5 милиона работни семейства във Великобритания получават данъчни облекчения, включително работни и детски облекчения, жилищни добавки и местни данъчни облекчения. Политиката за икономии са намалили този брой на 4,3 милиона. Като се има предвид, че е имало 11,4 милиона работещи домакинства във Великобритания през 2012 г., това означава, че изумителните 38% не получават "работна заплата за живот." Или, казано по друг начин: пазарно формираните заплати не успяват да осигурят доход за живот на 38% от работещите семейства. Това са "работещите бедни".
В своя план за бюджета британският министър на финансите Джордж Озбърн предложи да се намалят £ 12 милиарда (18 милиарда евро) от социалната система през следващите четири години, като част от плана си за намаляване на дефицита. От тях, £ 9.0 милиарда ще дойдат от намаляване на данъчните субсидии за работещите семейства.
За да се компенсира това намаление, Озбърн предлага повишаване на минималната работна заплата от £ 6.50 на час, за да £ 9 на час за същия период.
Увеличението ще падне върху работодателите, не върху публичните средства и така намаляването на субсидиите и помощите ще е нетна печалба за хазната на Нейно Величество. Един анализ на Института за фискални изследвания (ИФИ) прави заключението, че докато Министерството на финансите спестява £ 12 милиарда брутното увеличение на заплатите от по-високата минималната работна заплата ще е само £ 4.0 милиарда. Както Павел Джонсън, ръководител на ИФИ, казва: "Просто няма достатъчно пари, за да може новата минималната работна заплата да се доближи до компенсиращото парично изражение за хората с данъчни облекчения."
Но дори и ако минималната работна заплата се повиши достатъчно, за да компенсира оттеглянето на данъчните облекчения, прехвърлянето на повече разходи за работна ръка от данъкоплатците към работодателите би било погрешена стратегия. Причината е, че за много хора, вероятно повечето, работата ще бъде намаляващ източник на доходи. В крайна сметка, една прогноза, на която спокойно можем да разчитаме, е, че автоматизацията ще прави все по-голям пробив в света на човешкия труд. До 50% от съществуващите работни места могат да бъдат изложени на риск в следващите 20 години.
Това е отворен въпрос дали достатъчно нови работни места могат да бъдат намерени, за да попълнят липсващите и всъщност дали е желателно да продължат да се произвеждат все повече и повече продукти, услуги или администрация, просто, за да се създава заетост при все по-свиващи се заплати.
Както машините и автоматизацията все повече заместват човешкия труд, така хората ще се нуждаят от доходи, които да заменят заплатите от работа. Като се има предвид, че данъчните облекчения сочат в посока на подмяната при доходите, то повишаване на минималната работна заплата показва обратната посока, правейки доходите по-зависими от работните места. В действителност, акцентът върху минималната работна заплата почти сигурно ще ускори процеса на автоматизация.
Досегашните аргументи, че утвъждаването на минималната работна заплата не намалява търсенето на работна сила може вече да нямат достатъчно сила срещу бързото падане на цената за автоматизиране на производството на стоки и услуги.
Накратко, ако Озбърн се отнася сериозно към обещанието си да осигури "жизнен доход" за всички, той трябва да се движи към идеята за "базов" или "граждански" доход, независимо от пазара на труда. Един прост начин за в бъдеще би бил да се осигурят на всички граждани безусловни данъчни облекчения, които може да се увеличават постепенно, заедно с намаляването на доходите от работа. Но най-добре би било да бъде преразпределен национален доход за всички граждани.
И радетелите за свободен пазар, и социалистическите мислители отдавна подкрепят прилагането на система с Базов доход. Но идеята винаги е попадала под ударите на две възражения: "има общества, които са твърде бедни, за да си го позволят" и "би било пречка за работата".
Първото възражение със сигурност вече не е вярно, защото вече няма неразвити икономики, докато второто е без значение, имайки предвид, че целта не е да се засилят изкуствените или невъзможни стимули за работа, а да се даде възможност на хората да живеят без липсващата работа срещу заплащане. Базовият доход ще направи работата на непълно работно време възможна за много хора, които сега трябва да работят на пълно работно време със заплати, които не стигат за живот. И всички работници ще започнат да получават свободата да правят същия избор по отношение на това колко да се работи и при какви условия, какъвто собствениците на значителен капитал вече имат.
Времето за #Българска_директна_демокрация с #Базов_доход и#Енергийна_икономика дойде!
Присъединете се на www.budd.bg/take-action
Робърт Скиделски, автор на тритомната биография на Джон Мейнард Кейнс, започва политическата си кариера в Лейбъристката партия, става говорител на Консервативната партия по съкровищни въпроси в Камарата на лордовете и в крайна сметка е принуден да напусне Консервативната партия за противопоставянето му на интервенцията на НАТО в Косово през 1999 година.
