"Газпром" готов на отстъпки, за да избегне съдебна битка с ЕС.

Време е, освен чрез "усилията" на Европейската комисия, българското правителство също открито да поиска цени на газа, които да освободят българското общество в предприемаческите инициативи и личното потребление.

Това преминава през пълно разсекретяване на заробващите договори и прозрачност в бъдещите търговски взаимоотношения, що се касае до ползването на публични средства или сделки от името на държавата, чиито суверен по Конституция е Българският народ.

Изграждането на интерконекторни газови връзки със съседите не е достатъчна мярка и само създава допълнитекни предпоставки за корупция с техните своеобразни "митници" - капацитетите за презграничен пренос. Идеята за нещо, наречено с краткото, но всъщност сложно име "хъб" се оказа откровена глупост и няма начин да се осъществи.

Затова е време за дебат относно изграждане на терминал за регазификация на втечнен газ в останалите държавни части в пристанищата на Варна или Бургас и спиране с лъжите за това, че танкери-газовози не могат да преминават през турските проливи. Това твърдение обслужва единствено чужди, небългарски интереси.

Нима нямаме "прекрасни" отношения с Вашингтон, за да поискаме съдействие, ако "някой съсед" смята да пречи на нашата енергийна независимост?

За незавършения проект на "модерността" и доминитета на Запада.

"Базовият проблем на капитализма се решава само с базов доход за всички. Няма друг социално-икономически модел, който може да удовлетвори едновременно човешките права и пазарните потребности на капиталистите!"

Тони Баждаров

6-ти май – ден на храбростта и Българската армия.

Днес, 6-ти май, е Денят на храбростта и Българската армия. Отбраната на страната ни никога няма да намали своето значение, докато съществува световното противостояние. Държавният и народен суверенитет е свързан с модерна, високо образована и духовно мотивирана българска армия под контрола на гражданството.

Честит празник!
Честит Имен ден и на всички, носещи името на Св. Георги Победоносец!

Само Аллах може да определи бъдещето на цените на петрола...

Само Аллах може да определи бъдещето на цените на петрола, каза Саудитският петролен министър Али ал-Наими, като добави, че нито Саудитска Арабия, нито ОПЕК наистина могат да ги контролират повече.

"Никой не може да определи цената на петрола - това зависи от Аллах", каза ал-Наими вторник в интервю за CNBC, в отговор на въпрос за това дали Саудитска Арабия ще намали производството на петрол.

Той също така отбелязва, че не е бил притеснен за перспективите на Иран да се завърне на нефтения пазар, ако санкциите срещу страната се вдигнат. В този случай, Иран ще възобнови износа на петрол, което ще доведе до спад в цените с около $ 15, по данни на информационната администрация на американското енергийно ведомство.

Резкият спад на цените на петрола започна през юли 2014 г., тогава един барел Брент суров петрол струваше $ 114. До януари, цените на петрола бяха повече от преполовени, достигайки шестгодишно дъно поради свръхпредлагането на световния пазар.

Въпреки това, през последните седмици цените на петрола отбелязаха едно забележително възстановяване. В понеделник цената на сорта брент достигна най-високото си ниво през 2015 г., надминавайки $ 67 за барел.

Традиционното спекулативно увеличаване на цените на горивата в сезона на почивките в Северното полукълбо явно вече е в ход. Жалкото е, че напоследък кой ли не намесва Господ в светските си дела, с явната цел да оправдае жестоките печалби и откровени кражби, които отново ще плати широката обществена маса.

Времето за нова Енергийна икономика дойде! 
Ние сме за децентрализирана енергийна система с нови горива и възобновяеми източници на свободни несубсидирани цени.

http://rt.com/business/255749-saudi-arabia-oil-price/

72 години от рождението на Георги Аспарухов - Гунди.

Днес, 4-ти май, се навършват 72 години от рождението на Георги Аспарухов - Гунди, символът на истинския български спорт, футболистът, обичан от целия народ. 

Неговото спортсменство, усмивката на лицето му, интелигентният поглед върху играта и човешкото му поведение извън спорта остават за пример на всяко следващо поколение български спортисти и младежи. Разказите за него не бива да спират.

Роден е в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г. През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив (1:1). От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1).

Редовно участвал в националния ни отбор, той е българинът вкарал гол на „А“ отбора на Англия на Уембли, когато Англия е актуален световен шампион.

През 1999 г. е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век.

На 21 май 2014 година, Георги Аспарухов е награден посмъртно с орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта.

Добър пример ли е Германия за нас българите?

Пътническият жп транспорт в Германия е на прага на 6-дневна стачка на машинистите, предаде ДПА. Товарните влакове спират още в понеделник, а във вторник към колегите си ще се присъединят и машинистите на пътническите влакове.

Това ще бъде една от най-дългите стачки в историята на Германия, отбелязва ТАСС, като се позовава на синдиката на машинистите Ге Де Ел (GDL). Това ще е и осмият протест в спора за заплатите между синдиката и Дойче бан, допълва ДПА. В четвъртък профсъюзът отхвърли новото предложение на Дойче бан, включващо 4,7-процентово увеличение на заплатите на два етапа от 1-и юли и еднократно изплащане на 1000 евро до 30-и юни.

Ге Де Ел, който блокира жп транспорта в Германия с четири стачки миналата година, е по-малкият от двата основни синдиката на машинистите в страната. Той се бори да вдигне заплатите с 5 на сто и да съкрати работната седмица с един час, припомня ДПА.

Интересно е защо тази истински резултатна форма на протест вече е забравена у нас от двата вида синдикати. От друга страна, защо гражданските протести не използват така наречените Граждански стачки, сред които е политическата стачка - свързана е с недоволството на обществени групи от управлението на страната или региона? Още тук.

Част 2-ра – Директната демокрация в други европейски държави.

За сравнение ще дадем пример с швейцарската директна демокрация – според Дял четвърти: Народ и кантони, Глава 2: Инициатива и референдум, Член 138: 100 000 души с право на глас могат да предложат пълно преразглеждане на федералната конституция в рамките на 18 месеца от официалното публикуване на съответната инициатива
и според Член 139: Народна инициатива за частично преразглеждане на федералната конституция
100 000 души с право на глас могат да поискат частично преразглеждане на конституцията в рамките на 18 месеца от официалното публикуване на съответната инициатива под формата на изработен проект.

За факултативните (т.е. незадължителни) референдуми тази бройка е 50 000 души с право на глас или осем кантона, направили предложение в рамките на 100 дни на официалното публикуване на акта. За сравнение – в България се изискват 200 000 подписа (Чл. 10, ал. 1, т. 5 - Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права).

Нещо повече, правото на гражданите да участват пряко в държавната и местната власти в Швейцария е гарантирано не от отделен закон, а като право, заложено по Конституция. И, забележете: в Дял четвърти – „Народ и кантони” има различни видове референдуми, в това число и задължителни:
Задължителните референдуми са за въпроси, ясно регламентирани в конституцията или в законите, по които властите нямат избор – задължени са да ги подложат на референдум. На държавно ниво такива въпроси са например промените в конституцията и членството в международни организации. (В немското право, например, е предвидено задължително провеждане на референдум при приемане на нова конституция на Обединена Германия).

Вторият вид са така наречените инициативи. Това е възможността гражданите да предложат конституционна или законодателна промяна. Инициаторите разполагат с 18 месеца, за да съберат 100 хиляди подписа. Ако успеят да го направят, държавата е длъжна да организира референдум. За инициативите на кантонално и общинско равнище, се изискват по-малко подписи – пропорционално на броя на населението. В община Кьониц, например, се изискват 2000, а в община Берн – 5000 подписа. Примери за такива инициативи на национално равнище са референдумите за имиграцията и за златото, а на кантонално например референдум за автомобилния данък.

Ако инициативата ти дава възможност да предложиш нова идея, третата разновидност референдуми дава на гражданите силата да оспорят всяко, вече взето решение на парламента или другите органи на властта. Като за това вече се изискват по-малко подписи – само 50 хиляди на национално равнище, събрани в рамките на 100 дни след публикуването на оспорваното решение. За Кьониц се изискват само 500 подписа. Този вид референдум е нещо като вето, което, ако не ги отмени, най-малкото може да отложи влизането в сила на властовите решения, поради което се оприличава на спирачка, натисната от избирателите. Пример е референдумът от май 2014-та, с който е отменено взетото преди това от парламента решение за закупуване на нови бойни самолети за швейцарската армия.

Общонационалният референдум е една от основните и най-разпространени форми на гражданско участие в законодателния процес. Той се провежда на територията на цялата страна. Общонационален референдум предвиждат законодателствата на повечето от развити европейски държави. Предмет на този вид референдум могат да бъдат въпроси от общодържавно значение като например:
• приемане на нова конституция (Германия, Австрия и Швейцария);
• промяна в конституцията (Испания, Швейцария, Австрия);
• ратифицирането на международен договор, който влияе върху функционирането на държавните институции (Франция);
• промяна в организацията на публичните власти (Франция);
• ратифициране на международен договор за присъединяване към организации за колективна сигурност или към супранационални общности (т.е обединение на държави или федерално държ. устройство) (Швейцария);
• приемане или изменение на закони (Швейцария, Австрия) и др. Още тук.

Цар ли е царят? Кой има нужда от него за втори път точно сега и защо?

"Едно е сигурно: споменаването на цар Симеон ІІ в литургичната ектения като “христолюбив цар на българите” наред с “правителствующия Синклит”, прието от Синода на Българската православна Църква, е напълно нелепо. То представлява исторически и юридически кич, а уврежда и самата същност на литургията за вярващите, защото по време на служба трябва да се произнасят само безспорно точни формули. Така че царят е цар, но не “на българите“. Не и докато я има сегашната Република, на която той се явява гражданин." Продължението тук.

На кого дължи светът толкова пари?

Повечето от парите у нас са създадени от банките, когато те дават заеми. Единственият начин да има допълнителни пари в икономиката е да се вземат назаем от банките, оставяйки всичко в капана под планината от личен дълг и ипотеки.

Проблемът: 

1. Банките създават нови пари, когато хората влизат в дългове.

Когато се вземе заем се създават нови пари. Тъй като хората заемат повече, повече пари се вливат в икономиката. Цялото допълнително харчене на тези новосъздадени парични средства оставят хората с впечатлението, че икономиката се развива добре, което ги насърчава да се заемат още повече. Както дълга върви нагоре, така и сумата на парите също се увеличава.

2. За всеки лев в обращение, има един лев дълг.

Тъй като банките създават парите, когато хората вземат назаем, за всеки лев от парите в икономиката ще има един лев дълг. Ако имате 100 лева в банковата си сметка, някой друг трябва да бъде натоварен със 100 лева в дългове. В цялата икономика ще има толкова дългове, колкото са парите.

3. Ако искаме повече пари в икономиката, ние трябва да задлъжнеем още повече.

Ако имаме нужда да увеличим парите в икономиката - например, по време на рецесия - тогава ние трябва да задлъжнеем още към банките. Ето защо правителството отчаяно иска от банките да кредитират отново: ако банките започнат да раздават повече заеми, те ще създадат повече нови пари в процеса, и хората, които ги вземат на заем ще изхарчат тази нови пари в икономиката.

Но ако финансовата криза е причинена от хора, които имат твърде много дългове, как може решението да е хората да поемат още дългове?

4. Ако се опитаме да изплатим дълговете, тогава парите ще изчезнат.

Когато изплащате дълговете си, парите, които напускат банковата ви сметка не отиват при някой друг - те просто изчезват. Това е така, защото погасяването на заема просто е обратния процес на създаването на парите: банките създават парите, когато се правят нови заеми и ефективно "унищожават" парите, когато се изплащат заемите.

Така че, когато много хора се опитват да платят дълговете си по едно и също време, парите изчезват от икономиката. Като резултат от това имаме забавяне, с по-малко пари и по-малко ново харчене от заеми. Когато това се случи, то е като източване на маслото от двигателя на колата: много скоро, всичко спира да работи.

Това означава, че е почти невъзможно да се намалят дълговете ни без да се причинява рецесия. И вие лично можете да изплатите дълговете си само с помощта на парите, които са създадени, когато някой друг влезе в дълг. Това създава капан на дълга, в който с течение на времето нивото на лична задлъжнялост в икономиката трябва да продължи да се увеличава.

Има едно единствено решение за прекъсването на този дългогодишен омагьосан кръг. Създаване на пари от държавата и инвестирането им директно в гражданите без посредничеството на банките и без да се влиза в дълг. Следете за решенията тук.

По-високи пенсии, ама друг път.

Докторите убиват поединично, а икономистите и финансистите са масови убийци чрез политиката на държавите... 
Как стожерите на статуквото предлагат да създадем доходи за издръжката на децата, пенсионерите и съкратените от работа на пазара на труда?! Единственото хуманно и пазарно решение е Базов доход за всички - хората имат човешки права и смисълът от съществуването на държавите е в тяхното реално гарантиране, а човешки права без Базов доход за всички са чиста измама. От друга страна, единствената форма на свободен пазар това е Базовият доход за всички. Да чуем сега "експертите"-философи!