Поздравления за Китай

Тази година ще затвори 1000 въглищни мини и спира развитието на проектите за отваряне на нови. Отваря се път за драматично намаляване на вредните емисии и прахови замърсявания. Скоро и у нас.

http://www.bloomberg.com/…/china-to-suspend-new-coal-mine-a…

Успяха ли гражданите да спрат корпоративния лобистки валяк?

Вече минаха 10 преговорни кръга между САЩ и ЕС по споразумението ТПТИ, в които ние сме “на тъмно”, независимо от гражданския натиск за прозрачност.

Протести срещу него имаше не само на европейски терен, но и в България, независимо, че нашите медии неглижират темата. До обикновените граждани по темата не достига информация какво се случва на европейско ниво и какви решения се вземат от наше име, касаещи не само нашия живот, но този на нашите деца и внуци. Става все по-ясно, че ТПТИ има повече геополитически характер, че отдавна проблематиката е напуснала рамките на търговията и паричните потоци.

Рисковете от ТПТИ обхващат всяка човешка сфера - най-общо те легитимират властта на корпорациите над правителствата, при съпътстваща загуба на суверенитет и човешки права в националните държави. Става дума за дерегулация, за загуба на права, за които ние сме се борили и сме воювали, за блага, които са станали част от нашето ежедневие. С ТПТИ на практика все едно ни карат да подпишем бял лист, който дава право на компаниите да разполагат авансово с всяка бъдеща дейност, която би била в интерес на държавата и на нейните граждани в ЕС.

Приоритет в ТПТИ са целите на мегакорпорациите - постиженията на трудовото законодателство за държавите се разглеждат като търговски бариери и като че ли в един момент за България ще се окажат безполезни, подписаните 8 трудови стандарта с Международната организация на труда, от които САЩ са приели само 2. С влизането в сила на ТПТИ всичко това ще изчезне и ние ще загубим всички тези демократични придобивки.

Ще стане така, че при делата за поражения от отровни храни, ГМО или фракинг, които гражданите ще бъдат принудени да водят, те няма да имат необходимата законова защита, защото ще бъде заобиколен т.нар. принцип за предпазливост /компаниите доказват, че продуктът им е безвреден - бел.р./, валиден в момента в ЕС.

Не дай си боже при конфликтни ситуации, свързани с вреди от концесия или от фракинг, примерно, на наша територия, да влезем в арбитражен съд - прословутото ISDS, чийто клаузи са най-неприемливите от цялото споразумение. Той ще осъди България да плаща на добивната компания сума, равняваща се на 35 годишен потенциален добив. Съдебните разноски на наш гръб ще бъдат космически - попадаме в непрозрачното съдилище, осъждат ни корпоративни адвокати, повишени в статус съдии, които обикновено лобират за корпорациите. Целият този механизъм е изключително непрозрачен - особено, когато у нас навлиза непрозрачна технология, след което ние като граждани или държава ще се наложи да доказваме вредните последици от нея. Това е непосилно. И, за съжаление, корпорациите са еднакво агресивни към хората и от двете страни на океана.

Ако към всичко това прибавим и секретността, в която се водят преговорите по ТПТИ, силно ме озадачават изявленията на наши представители на властта, че споразумението било нещо много полезно при положение, че те дори не могат да се запознаят основно с него.

Един от нашите евродепутати сподели наскоро, че за да влезе и да чете договорите по ТПТИ е трябвало да подпише един куп документи, да остави извън залата всичките си електронни устройства, да поеме ангажимент да не разпространява абсолютно нищо от видяното и прочетеното. И след като е изпълнил това не са му дали да прочете пълния материал. Да си представим, че евродепутатите се сблъскат с проблеми при четенето, те нямат право нито да ползват експерти, нито да поучат специализирана помощ, защото те самите са само политици и нямат нужната компетентност.

Ние в България от опит знаем какво означава недостатъчно квалифицирани политици да подписват договори от наше име. У нас българските браншови организации изобщо не знаят за ТПТИ и не са подготвени за последиците от него. А 10-тия преговорен кръг вече е минал. След приключването на тези преговори споразумението влиза в ЕП за гласуване само с „да” или „не”. Корекции върху него не могат да бъдат налагани. А след това идва ратифицирането му в отделните държави на ЕС, където отново всяка от тях може да каже „да” или „не”.

Има и още един „капан” в този вид договори. Тъй като вече ЕП прие договора CETA, който обвързва Канада с Европа и е с всички негативи на арбитражните съдилища, с бъдещи тежки последици не само за нашата локална икономика, всеки един от договорите включва клауза, която се нарича „фаворизирана нация”. Това е както в нашите търговски вериги - когато се договарят с производителя той е длъжен да дава винаги най-изгодните условия, които е давал някога някъде. Това означава, че дори да бъдат отстранени някои проблеми по ТПТИ в момента на влизане в действие на CETA Трансатлантическото споразумение със същата тази клауза получава абсолютно всички бонуси и става бенефициент на тези предимства, които вече някога са подписвани от името на ЕС.

Да не говорим за заложените „зомби клаузи” в ТПТИ, които позволяват договорът да работи дори след като отдавна е изтекъл неговия срок. Те са обикновено скрити и удължават действието му с между 35-60 г. Тази сложна конструкция от термини, за жалост, пряко рефлектира върху живота ни - в здравеопазването, при развалянето на концесии във водоснабдяването, при енергийните мрежи, транспортните , пощенските услуги и др.

Възможността такива неизгодни за държавите концесии да бъдат разваляни след подписването на ТПТИ вече няма да може да се случи. Държавите няма да имат право да си приберат обратно секторите, в които услугата вече не е в интерес на обществото. А след подписването на ТПТИ се позволява дори миграция на чужди работници от външна компания у нас, които да бъдат поставени при специални условия. Така се получава вид офшорка, която ще заобикаля локалното законодателство и местните правила.

САЩ не желаят да променят дори фитосанитарните си изисквания, правилата, по които определят качеството на храните, а тепърва идва още едно споразумение, наречено TISA и касае конкретно самите сфери в обслужването.

Наистина не сме в състояние като правителство, като граждански сектор да се предпазим от всички споменати „капани”. Но де факто тези договори и клаузи са т.нар. „тихи убийци”, които подмолно ни превземат, докато ние се борим явно на медийния фронт или срещу горещата война. Идват нови времена с опасни последствия , които като че ли нямаме необходимия ресурс да неутрализираме. Но сме длъжни да опитаме.

---------

Мариана Христова, граждански активист.

Стоян Михайловски

На 7-ми януари, през 1856 г. в град Елена е роден видният наш политик, общественик, писател, ерудит и радетел за единението на българите Стоян Михайловски.

Син на Никола Михайловски и племенник на Иларион Макариополски, той успява да завърши лицей в Цариград и право във Франция. След завръщането си се захваща активно с просветителска, обществена и литературна дейност; скоро след това става народен представител в Третото ВНС.
Като активен участник в Македоно-одринската организация (впоследствие и председател на Върховния комитет) Стоян Михайловски остро и неуморно напада своите политически врагове и всички онези, които разклащат устоите на българското общество.

С чистите си идеи и намерения не успява да намери съюзници в подкрепа на еволюционистката стратегия, която поддържа и въпреки активната си политическа дейност (три пъти депутат в НС) чрез машинации бива отстранен и после дори осъден условно през 1904 г.

Въпреки ранното му оттегляне от политическия живот, Стоян Михайловски ще бъде запомнен освен с текста на една от най- българските песни - "Върви, народе възродени!" и не само като майстор на баснята, поезията и политическия памфлет, а и като автор на сериозна философска проза:

"БОГ И ДОБРОДEТЕЛТА

Яви се Добродeтелта
пред Бога
и каза му: 
– Напразно ходя, Боже, по света,
напразно проповядвам обновление; не мога
души заспали да пробудя, мрачни умове
да осветля! И мойте трудове,
за да не сгинат без следа, на мене
е нужно мощно подкрепление!
– Върни се между земни племена и родове –
Отвърна Господ... 
– Давам ти другар. Той се зове
търпение!"

Времето за истинска промяна дойде!
Присъединете се сега и разкажете на човека до вас!
http://www.budd.bg/declaration/

Не било криза, а катастрофа

Професорите у нас трябва да започнат да препоръчват реални, трайни и непровалени решения за прекратяването на третата национална катастрофа на България. С общи приказки и констатации няма да стане.

http://bnr.bg/…/prof-petar-slaveikov-ne-moje-da-se-govori-z…

Ние предлагаме доказани конкретни действия: въвеждане на ‪#‎Българска_директна_демокрация с ‪#‎Базов_доход и ‪#‎Енергийна_икономика.

Времето дойде!
Присъединете се и разкажете на човека до вас:http://www.budd.bg/declaration/

 

Христо Ботев

На 6-ти януари отбелязахме 168 години от рождението на поета-революционер, националния български герой, Христо Ботьов Петков - Христо Ботев.

Роден е в семейството на учителя и просветител Ботьо Петков и израства заедно със седемте си братя и своята сестра Ана. Малкият Христо идва на белия свят със символа на предстоящия си живот, в стая на калоферското училище, където е настанено семейството на учителя. По-късно става ученик при баща си, а с порастването си започва да му помага в преподаването.

Христо Ботев е сред най-известните български емигранти, заминава в Румъния, при българските хъшове, където се калява за предстоящата му революционна дейност. През лятото на 1874 г. е избран за един от петимата членове на Българския революционен централен комитет - БРЦК, заедно с Любен Каравелов, Тодор Пеев, Олимпий Панов и Киряк Цанков. В следващата година участва във вземането на решение "за организиране на въстание в най-кратък срок, за да се използва кризата в Османската империя".

Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Въпреки, че е интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление.

Иронията на неговото време е валидна и днес за състоянието на българския народ в третата национална катастрофа и ролята на псевдо-патриотите:

"ПАТРИОТ

Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.

И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
залага си и жената.

И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата."

Времето за истинска промяна дойде!
Присъединете се сега за новата българска "революция" в сърцата и умовете на българите!
http://www.budd.bg/declaration/

Директната демокрация – процес, започващ още в детството

Директната демокрация не възниква от само себе си. В политиката, както и в живота, има традиции, които се предават от поколение на поколение. В Швейцария, където традициите играят много важна роля, подрастващото поколение има възможност, още преди завършване на училище, да научи чрез собствен опит какво именно е директната демокрация, как работи тя, както и да опознае другите политически механизми в страната. И всичко това благодарение на проекта „Всички училища – в Берн!”

През 2015 година, в сградата на Федералния дворец или Бундесхаус-а, както наричат работното място на правителството и парламента в Швейцария, всичко беше сякаш обичайно и делнично. Парламентът обсъждаше важни въпроси, само че председателката си оправяше кичурите от време на време, а някои депутати леко заекваха от вълнение, пък и по възрастта на парламентаристите личеше, че това не са мъдри политици с колосален опит.

Но всичко си идва на мястото, ако се вземе предвид, че пред нас не е „възрастен” парламент, а участници в уникален образователен проект „Всички училища – в Берн!” («Die Schulen nach Bern»), в рамките на който ученици от различни кантони на Конфедерацията получават възможност да дойдат в политическата столица на Швейцария и един ден да бъдат истински депутати – да се изказват от трибуната, да дискутират, да отстояват своята гледна точка.

На дневен ред в този ден беше обсъждането на законодателната инициатива „Разработване на програма за създаване на работни места и осигуряване на заетост на живеещите в община Ригисберг лица, подали документи за получаване на статут на бежанци”. И всичко върви по своя нормален парламентарен ред: парламентарната фракция, издигнала инициативата, излага своите аргументи, следват контрапредложения от опоненти, после започват обсъждането и гласуването.

Но работният ден е дълъг и младите парламентаристи трябва да обсъдят още четири съвсем различни законопроекта: „За повишаване качеството на обслужване и осигуряване на достъпни услуги в обществения пътнически транспорт”, „За забрана на опитите върху животни”, „За осигуряване на равнопоставеност на съпрузите в семейството” и „За възможност за получаване на младежко свидетелство за управление на МПС от 16-годишна възраст”.

Да събудиш интерес към политиката

Що за проект е това и защо изобщо е необходимо учениците да се запознават с основите на директната демокрация? Обединението „Всички училища – в Берн!” е основано през 2008 г. То е политически неутрално, независимо и не преследва никаква комерсиална цел. „Нашата задача е да събудим у учениците интерес към същността на политическите процеси и към устройството на политическите институции в страната ни”, – казва Дора Андрес – ръководител на това обществено-просветителско обединение.

Този проект е преди всичко образователен. Координирайки междукантоналното сътрудничество на училищата и получавайки подкрепа от страна на Федералната канцелария (апарат на швейцарското федерално правителство, структура, в чиито ангажименти влиза също и осъществяването на връзка между Федералния съвет и парламента), проектът си поставя задачата в достъпна, интересна и най-главното в максимално приближена до реалността форма, да запознае учениците с особеностите на функционирането на политическите структури и институции в Швейцария.

Задачата е много важна и от гледна точка на резултатите от допитването, проведено от авторитетния швейцарски Институт за изследване на общественото мнение gfs.bern, които показват, че болшинството граждани биха одобрили усилията за повишаване качеството на училищната политическа просвета.

Участниците в проекта бяха приветствани от Филип Шваб (Philippe Schwab) – генерален секретар на федералния парламент. Своето обръщение към младите депутати той започна с думите на Уинстън Чърчил за това, че демокрацията е политическа система за всички и се създава от всички заедно и от всеки поотделно. „Същото е и с директната демокрация в Швейцария – това не е някаква даденост, паднала при нас от небето. Това е важно и много ценно завоевание, което изисква ежедневна грижа и внимание, и колкото повече хората участват в демократичните процеси, толкова по-добре е за цялото общество.”

През 2015 г., в рамките на проекта „Всички училища – в Берн!”, в политическата столица на Швейцария пристигнаха ученици от четири немско- и френскоговорящи кантони. Те бяха започнали да се готвят за участието си още през септември 2014 г. Още тогава децата се разделиха на фракции и партии, избраха председател на парламента, започнаха да съставят списъци със законопроекти за обсъждане в Берн.

„Всичко правехме сами: изучавахме документи, гледахме статистики, четяхме глави от Конституцията, за да можем след това да имаме възможност аргументирано да отстояваме мнението си, да обосноваваме важността на един или друг законопроект или напротив – да доказваме защо е нужно той да бъде отхвърлен. Това ни отне доста време” – казва Алън Йос от град Бил, който е представител на „Образователен център за ученици в горните класове от регион Мет-Бьонцинген” («OSZ Mett-Bönzingen»).

Участниците в проекта сами са писали и своите речи за парламента, а възможността да се изкажат е била предвидена за всеки от тях. Самите изказвания в рамките на дебатите по различните инициативи за референдуми – това именно е главния епизод в целия проект.

Място за дискусии

След тази дълга и сериозна подготовка, младите депутати пристигат за една седмица в Берн, където провеждат съвместни предварителни дискусии. Срещат се с политици и дипломати, например този път ги приемат в посолството на САЩ. След това започват и същинските дебати в парламента.

„Много ми хареса да се изказвам. Струва ми се, че колкото по-често и по-добре се изказваш, толкова повече те разбират, толкова по-лесно е посланието ти да достигне до хората” – споделя своя опит Жан-Мишел Карел - участник в проекта. На Алън Йос също му е харесало да се изказва, въпреки че по думите му обстановката е „непривична, даже специфична, стоиш в старинната зала на парламента, а пред теб е огромна аудитория.” Но всичко се оказало не толкова плашещо, както е мислел в началото.

Проектът „Всички училища – в Берн!” може да бъде наречен уникален и заради това, че се осъществява паралелно на два езика – на немски и френски. По този начин учениците получават възможност да се запознаят по-добре с културните, политическите и менталните особености на своите съотечественици от другата страна на „картофения ров”, както швейцарците наричат условната граница между немските и френските кантони.

Директната демокрация е на само в Бундесхаус-а

Филип Шваб подкрепя проекта и се надява, че участниците в него един ден ще се занимават с политика. „Демокрацията присъства навсякъде, а не само зад стените на Бундесхаус-а”, – споделя той. Но било ли им е на учениците интересно? Какво ново са извлекли за себе си от този проект?

„За бъдеще в политиката още ми е рано да мисля, но в този проект през цялото време ми беше много интересно. Готвихме се почти половин година за него, избрахме си име – Социално-икономическа партия (SWP — Sozial-wirtschaftliche Partei), учехме се как да водим преговори с лобистите, как да контактуваме с другите партии. Аз, разбира се, и преди участието си знаех как възникват законопроектите и инициативите за референдуми, но не знаех всичко това в детайли. А сега знам”, - разказва Жан Мишел Карел.

Много неща е научил и Алън Йос – не само какво е федерализъм и директна демокрация. „Когато се провеждат референдуми, всичко като че ли е ясно: хората отиват да гласуват по този или онзи въпрос. Но не знаех, че процедурата на подготовка за референдум може да продължи две години и не знаех, че толкова прецизно я подготвят”, - казва той.

„Някои неща разбрах и лично за себе си: обичам да импровизирам, но сега ми е ясно, че има случаи, когато за изказването си трябва да се готвиш отрано и по-старателно. Не мисля да се захващам с политика в бъдеще. Все пак, някои теми и обсъждания са доста скучни”, - смее се 14-годишен юноша. „Но със сигурност ще ходя да гласувам на референдуми и избори” – със сериозен тон добавя той.

www.budd.bg

Новогодишно послание на БСДД? Да, от българи за българите!

Новогодишното послание на Български Съюз за Директна Демокрация не е писано в нечий лъскав кабинет. Ние попитахме българи с най-различни професии какво пожелават на сънародниците си за Новата 2016 година. И те споделиха истински и човешки неща. Споделиха душата си с всички нас. Нашето послание е от хората за хората. От човеците към човеците. И ще ви докосне много по-силно.

Омръзна ни 70 години да слушаме новогодишни речи от президенти, премиери и политици, лишени от смисъл и душа. Омръзна ни думата „стабилност” в условия на покъртителна бедност.

Думите са само семантична опаковка, когато зад тях няма решение за живота на обикновените хора. Някой им пише словата на неуважаемите. И те излизат с блага усмивка пред телевизионните камери и ги прочитат на онези, които са загубили дома си, живеят във фургони след наводненията, събират пари за лечение с есемеси, ровят в контейнерите за боклук, закриват фирмите си, емигрират, биват пребивани за 30 лева.

Те не са просто лицемери. Те са затлъстели от лицемерие и дебелоочие. Но мъдрият ни Чудомир е казал, че човек, който обича да преяжда, копае своя гроб със зъбите си. Не са ни нужни техните новогодишни пустословия. Нужна е грижа за всеки човек, нужна е спешна промяна в модела на управление.

Те не искат да питат българския народ за нищо. Защото ги е страх да не изгубят привилегиите си. Ние обаче искаме да бъдем питани и сами да вземаме решения за живота си. Те ни възприемат като глупав електорат, потребен само по избори. Ние обаче знаем какво искаме – на първо място искаме тях да ги няма. Искаме да покажем, че България би била прекрасна без тях. Искаме да вземем живота си в свои ръце, защото 70 години стигат. Или казано пак от мъдреца Чудомир „Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как да събира мед.”

Ех, Чудомире.., да би ги видял с твоите очи, какви ли слова щеше да наредиш?

Време е за Директна демокрация, Базов доход и Енергийна икономика. Време е за хората, а не за политиците.

В тези послания неуважаемите не се вписват. Няма ги. Защото в словото на обикновените българи има и смисъл, и душа, и мечти, и надежда – всичко, което дебелооките не притежават.

Ивайло Иванов (офицер от Военновъздушните сили, понастоящем градинар, Италия): „Прегръдка от всички прокудени извън България на близки и роднини. Аз успях да се върна за празниците, за да видя 88-годишната си баба още веднъж поне. За баща ми не бях успял... Кога ще смогнем да стигнем до идеята, че не се ли обединим, поне заради това, че сме българи, няма да я има България?!”

Марио Трифонов (главен редактор на InLife, журналист): „Според едно старо тяхно поверие, в нощта, когато годините разменят своите места, италианците изхвърлят разни стари и непотребни неща през прозорците си, за да освободят място за нови. Взирайки се през прозореца, в зимната нощ, си пожелавам да имам силата и смелостта да изхвърля всичко старо и непотребно от своята душа и сърцето си, за да мога през следващата година да ги "напълня" с нови, неочаквани и прекрасни "неща"! Пожелавам го и на вас!”

Данила Иванова (богослов): „Пожелавам на всички българи да посрещнат Новата година в една прочистена от боклуците България.”

Надежда Кръстева (адвокат): „Нека през Новата година да станем по-сплотени, да потърсим силно духовността и вярата, да преодолеем зависимостите от чужди интереси и геополитически цели. Пожелавам за всички нас да имаме вярата и силата да открием и да продължим да утвърждаваме българските дух, култура, традиции. Да запазим идентичността си като нация и да се борим с всички сили за по-справедлив социален и икономически живот! Да се погрижим повече за децата на България и за хората в тежко социално положение. Да бъдем повече хора, отколкото рационално мислещи прагматици. Нека всички заедно да постигнем справедлива промяна на нашия живот! Да останем толерантни към различията и към неволно допуснатите грешки от другите, но да останем крайно критични към умишлените несправедливи действия, към лицемерието и към стремежа за лично облагодетелстване, работещи против благополучието на обикновения човек. Пожелавам за всеки от нас да се преборим с религиозния фанатизъм и да не допуснем нови трагедии и разрушаване на лични съдби в национален и в световен аспект!”

Николай Дойчев (бивш служител в МВР): „Скъпи приятели, желая ви здраве и щастие. Нека във всеки български дом да има много топлина, радост и благополучие!”

Слави Петров (печатар): „Толкова малко останахме българите в България, че е дошло време да се запознаем и да променим всичко, което не харесваме.”

Димитрина Живкова (счетоводител): „Скъпи сънародници, независимо от етнос и религия и от всяко кътче по света, настъпи моментът, в който да се обединим за благото на Родината, в която сме родени и милеем да я видим като място, в което да живеем в мир и просперитет за нас, нашите деца и родители. Дойде време, в което ние, Българите, да поемем сами изграждането на Родината, като за целта се изискват адекватни и спешни мерки: първо в мисленето и второ - с противопоставянето на приемане на решения от определени хора, които решения не са съгласувани със суверена.”

Георги Чипов (водолаз): „От много години съм водолаз и при нас има едно пожелание "за равен брой", тоест гмурканията и изплаванията да са равен брой. Моето пожелание е да изравним броя, тоест да преодолеем най-после атмосферното налягане и да изплаваме на повърхността, защото отдавна сме на резерва и скоро ще ни свърши въздухът. Весела Нова година, дано отговори на надеждите ни. Наздраве!”

Георги Неделчев (инженер-икономист): „През новата година българите вече да приемат, че бедността не е тяхната съдба и са достоен европейски народ. Инструментите за промяната на несправедливото унижение на гражданите са налице и е време да бъдат приложени със силата на мнозинството.”

Владислав Пелов (предприемач): „Пожелавам на своите съграждани да четат! Да ценят изкуството, да се интересуват от историята и да се мъчат да контролират съдбата си! В книгите е скрито всичко, което ни е нужно и само чрез силата на литературата имаме шанс да продължим да съществуваме като народ!”

Пламен Димитров (адвокат): „Скъпи приятели, вече близо четвърт век България е управлявана от хора, свързани с олигархията и мафията. Хора, гледащи единствено собствените си интереси, а не и интересите на народа. През този период все повече народът обедняваше, получи се и демографски срив, след като много българи започнаха да търсят късмета си в чужбина. Ние от ПП БСДД не обещаваме, както повечето партии, а сме готови да поемем тежкото бреме на народа и да му върнем вярата в доброто и в живота! През изтичащата 2015 г. държавата се тресеше от скандали в здравеопазването, полицията и съдебната система. Ние категорично заявяваме, че всеки един Българин ще получи гарантиран Базов доход, с което ще се изкорени бедността. Повярвайте ни! Пожелавам ви мирна и щастлива 2016 г.!”

Соня Момчилова (автор и журналист): "Служете, мили хора, и раздавайте онова, което сте получили даром. Талантът и добротата не са за продан.”

Николай Господинов (спортен журналист): „Всичко е в нашите ръце. Да преодолеем себе си. Весели празници!”

Нели Гошева (доброволец и общественик): „В така очертаната ситуация в България и света, това, за което трябва да се пледира неуморно, е българските граждани да не се поддават на манипулации, които всяват омраза към някого, да бъдем обединени срещу престъпленията срещу народа и онези, които ги създават, да творим добро, да работим и да се борим всеотдайно, за да подобрим живота на всички, а не на един или двама. Да се стремим към доброволчество и честен труд, това ще ни изведе към по-добър живот за цяла България. Щастлива и успешна Нова година!”

Виктор Божиков (градинар): „Желая ви Здраве! Щастие и Здраве, и хайде да работим повече за природата, и за себе си, и за другите!”

Димитър Лалев (филмов и телевизионен продуцент): „През изминалата 2015 г. се случиха много политически трусове и нерентабилни икономически инвестиции на политиците. За пореден път се доказа, че правото на човека да живее достойно и свободно е неосъществена мечта. Нека 2016 г. да бъде година на сигурността в социален и финансов план. Да бъде благословена България, за една спокойна и много благодатна и плодородна година. Да бъде годината на Базовия доход и годината на истинската демокрация, и това е Директната Демокрация. Честита Нова 2016 г., братя и сестри!”

Георги Величков (спортист, треньор и предприемач): „Пожелавам на всички наши приятели, симпатизанти, членове, критици, противници, Българи, на първо място вяра, защото вярата дава стимул за живот, смелост, защото свободен е този, който не познава страха, и време, защото когато човек има време, той има здраве, щастие, любов и всичко, което пожелае. Бог да пази България!”

Нилгюн Юдаиева (учителка): „Нека през новата 2016 година всички ние -българският народ - да се издигнем над религиозните си различия- християни, мюсюлмани, евреи и т.н. - и да гледаме един на друг като равни в убеждението на Всемирната Любов и Всемирната Интелигентна Закрила - в мир със себе си, един с друг и с онези, които са решени да се борят докрай.”

Иван Николов (монтажник): „Исая, 9 глава: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.”

Емил Кимов (оператор в завод за пластика, Чехия): „Пожелавам на всички българи много здраве и щастие, нека бъдем по-толерантни и обичливи към хората около нас и успешна 2016 година! Бог да пази България!”

Асен Габровски (супервайзър на обект, Великобритания): „Моето послание към българският народ е най-вече здраве и благополучие, постигнати с успеха в обединението на нацията, запазване националната памет и историческото ни наследство. Искам България да бъде решаващ фактор в Европейското семейство. Преуспяване на българина във вътрешния пазар на потребление в страната. Да излезем с чест и достойнство пред света, за постигане на мир и любов с вяра, че България ще остане и за поколенията.”

Асен Асенов (собственик на фирма): „Морал и отговорност за бъдещето на нацията, да следваме заветите на дедите ни, за да запазим България за децата ни. Да възродим духа и достойнството на един древен НАРОД чрез обединение на ценностите и културата, завещани от предците и основополагателите на територията България!”

Любимо Минков (художник): „Уважаеми сънародници, все повече са примерите за малки държави, които успяват да поставят условията за нормално съществувание в новите реалности на глобалност. Защо да продължаваме да вярваме на назначените фигуранти, вместо да поискаме да ни управляват най-достойните хора на нацията. Няма граници! Нито за парите, нито за информацията, нито за търговията, нито за културата, нито за благата и сме длъжни да надскочим архаизми, съществуващи от векове и да заживеем в днешното време. Апелирам за разум и човечност към всички онези, които все още се чувстват не само българи, а и живи, за да спасим това, което имаме от векове. Да открием хората около нас!“

Таня Тодорова (психолог и специалист в подбора на персонал, Германия): "По Коледа ставаме добри - правим си равносметка на изминалата година, срещаме се и звъним на близки, за които не сме намерили време през цялата година, включваме се в благотворителни инициативи, за да направим индулгенция на душата си. За съжаление, Коледа трае само ден и после всичко се връща в старото русло. По Коледа, казват, ставали и чудеса, и на мен ми се иска вместо да бъдем добри един ден в годината, да направим обратното: да сме такива през цялата година - отговорни към постъпките си, готови да променим себе си, да учим нови неща, за да бъдем полезни на себе си, на близките си и на обществото. А какво ще правим на Коледа тогава? Ще празнуваме новата си идентичност и това, че сме имали куража да се променим."

Златина Кралева (адвокат): „Искам българите в 2016 г. да осъзнаят силата на единството и обединението! Да спрем да се делим на красиви и грозни, умни и глупави, бедни и богати, комунисти и некомунисти, на живеещи в България и емигранти и т.н.! Да последваме завета на дедите ни и да му придадем нов смисъл и съдържание - "Съединението прави силата"! Нека да застанем със сърцата си зад светлия идеал "България" и нищо да не е в състояние да ни отдръпне от следването му! Нека се изпълним с чистота и любов преди да започнем да говорим или пишем за България, нека казаното от нас да е резултат на любов и вяра, а не на омраза, алчност, злоба, завист и страх! Да разберем, че защитавайки България ние защитаваме себе си! Всеки един от нас не е защитен, ако не е защитена България и затова ние трябва да я пазим, за да запазим и себе си и да осигурим бъдеще на следващото поколение!”

Костадин Иванов (машинен инженер): „Здраве - за да имаме Силата! Разум - за да имаме Вярата! Воля - за да осъществяваме Мечтите си! Малко Късмет и много Любов!”

Илия Илиев (икономист): „Новата година да е мирна, плодовита, весела честита! Да бъдем повече състрадателни и услужливо разбираеми, подпомагайки бедните и тежкоболните съседи и познати. Да бъдем повече добри и злобата, и завистта от нас да се изпарят. Да започнем най-сетне да изграждаме и плодотворно да творим, и държавата да подредим!”

Лидия Делирадева (правозащитник и автор): „През 2016 г. се навършват 1851 години от началото на българската държавност в Европа и 1335 години от създаването на Дунавска България от кан Аспарух. България е най-старата европейска държава с непроменено име, която е създадена преди повече от 18 века. Пожелавам на древния и горд български народ да провиди отвъд злочестината на днешното отчаяние, отвъд бедността, отвъд политическата перверзия. Скъпи братя и сестри, дошло е време за щастие. Желая ви смелостта да го отстоявате заедно с нас от БСДД, желая ви сила, за да го сбъднем всички заедно. Щастието започва с това да бъдем отговорни и да вземаме решения, да бъдем освободени от страха от бедност, за да бъдем пълноценни и предприемчиви. Щастието е толкова възможно и постижимо. Не му обръщайте гръб. Да живее и да пребъде България!”

Венцислав Николов (машинен оператор): „Нека новата година донесе нещо ново - повече позитивизъм, здраве и късмет!”

Боян Ковачев (водопроводчик, Италия): „Днес, всички ние сме се събрали с близки и приятели за да отпразнуваме отминаващата година и за да посрещнем новата с надежда. Не, не вярвам на това. Ние се събираме защото сме самотни. Този ден е един от последните случаи които ни оставиха, за да се виждаме. Виждаме се, за да празнуваме и празнуваме, защото се виждаме. Някои идваме отдалеч, за да си отидем отново, други са близо, ама все ги няма. Всички в смъртна хватка с това престъпно ежедневие, което ни отне мечтите в замяна на “правото” ни на трудов стаж. И така до следващия празник. Да се веселим до зори и майната му, да, ама да не забравяме че сме по-щастливи, по-свободни и по-малко егоисти, защото сме заедно. И това е моето обръщение към моите съграждани: ЗАЕДНО Е ПО-ДОБРЕ.“

За #Българска_директна_демокрация с #Базов_доход и #Енергийна_икономика

Времето дойде!

Очакваме ви, заедно, за истинската смяна на системата: http://www.budd.bg/declaration/

Има спасение и за българската икономика

"Демокрацията не е фиксиран модел на управление и затова ми отне толкова много време, след като научих за "Семко", да измисля как да го въведа при нас", казва Дамянов. И така до онзи слънчев ден на кубинския плаж, когато парчетата от пъзела започнали да се нареждат в съзнанието му. "Нахвърлих основните принципи и ги нарекох демокрация", спомня си той. Няма търпение да се върне в София, за да сподели откритието с колегите си.

Стандартите, върху които се основава идеята му, са описани в своеобразна конституция, към която служителите в организацията трябва да се придържат. "Става въпрос за базови правила, които позволяват на екипите да се самоуправляват като самостоятелни бизнес единици", обяснява Дамянов.

http://www.capital.bg/…/2675619_neposilnata_lekota_na_fir…/….

‪#‎Българска_директна_демокрация‬

Времето дойде с Новата 2016-та година!
http://www.budd.bg/news-portal/

Швейцарците внесоха искане за референдум срещу Трансатлантическото търговско споразумение

Зелената партия на Швейцария е предоставила на правителството повече от 100 000 подписа, необходими да се проведе национално гласуване, касаещо вноса на храни.

През ноември партията е внесла 105 631 подписа на федералното канцлерство в Берн, в подкрепа на инициативата, настоявайки, че вносът на храни трябва да бъде социално справедлив и екологично отговорен.

"Това е единствената конкретна реакция на новото споразумение за свободна търговия със САЩ", заявяват от Зелената партия в изявление, отнасящо се до пакта, известен като Транс-тихоокеанско партньорство, който може да има сериозни последици за световната търговия и търговските преговори между Европейския съюз и Вашингтон.

През октомври, след пет години преговори, дванадесет тихоокеанските страни, включително Австралия, Канада, Япония, САЩ и Виетнам са подписали споразумението за търговия, известно като ТТИП. То обхваща около 40 процента от световната икономика, но все още среща трудности пред ратификация му в Конгреса на САЩ.

Поддръжниците казват, че то ще помогне на компаниите да разширят пазарите си сред азиатски потребители, които търсят високо качество и безопасни хранителни продукти.

В същото време, такава сделка се предвижда и между ЕС и САЩ, наречена Трансатлантическа търговия и инвестиционно партньорство или TТИП. Въпреки че Швейцария не е част от Европейския съюз, голяма част от храната, която жителите й консумират, идва от други европейски страни.

Швейцарските стандарти

Зелената партия на Швейцария, в сътрудничество с организации за подпомагане на развитието, заедно с потребители, както и с групи за правата на животните, заявява, че иска храните, внесени от други страни, да отговарят на същите стандарти, които са наложени на швейцарски фермери.

По-специално, поддръжниците на инициативата искат швейцарците да гласуват против вноса на храни, получени от монокултури, промишлено земеделие и от това, което те описват като либерално използване на химикали.

Според тях, евтиният внос от чужбина също е форма на нелоялна конкуренция, защото представлява пренебрегване на швейцарските разпоредби относно хуманното отношение към животните, опазването на биологичното разнообразие и на изискванията за минимални заплати.

Ставката на самозадоволяване с хранителни продукти на Швейцария е около 64%. Нетният коефициент на храните от самоиздръжка е 56%, след като е отчетен вносът на фуражи за животни.

През 2014 г. бяха стартирани две други инициативи, насочени към храненето и селското стопанство. Асоциацията на швейцарските земеделски производители подаде инициативата "Продоволствена сигурност", призовавайки властите към подобряване на предлагането на локално отглежданата храна чрез "устойчиви и диверсифицирани източници".

През септември движението на фермери пък започна инициатива, предназначена за повишаване на предлагането на "здравословна храна от разнообразна селскостопанска система", която покрива собствените си разходи и в съответствие със социалните и екологичните очакванията на хората.

Автор: Лидия Делирадева