След кратка почивка и борба за живот, продължаваме!

Освен "обединение" на българите, за което всички тайно мечтаят е нужна и конкретна дисциплинирана организация за смяна на политическата система у нас. С ясни и прости цели, със задачи и с хора, които активно да ги осъществят.

Така е! Но трябва ли първо да се избегне политизация.
Не! Всичко е политика. Никога и няма как да се избегне "политизация". Тезата за аполитичното гражданство е въведена от установеното положение, за да не се набърка някой случаен гражданин в схемите на "представителите".

Обратното, в единствената демокрация - директната, всеки гражданин е политик, дори и войн. Вярваме, че окупираната вече Гърция, майчината земя на демокрацията ще ни го покаже на практика отново.

Продължаваме смело и заедно напред! Благодарим ви!

Националното събрание на БСДД потвърди етичните ценности и работните принципи, залегнали в Устава на организацията. Продължаваме смело и заедно напред.
БСДД разказва една различна история за Възкресението на #България с истинска #Българска_директна_демокрация, с безусловен #Базов_доход и с нова #Енергийна_икономика

Споделете и разкажете на човека до вас!
#БСДД http://www.budd.bg/
За членове: http://www.budd.bg/membership/
За кандидати: http://www.budd.bg/candidates/

Христос Воскресе!

Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

"...като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.

Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;
и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.

Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина."

ОТ МАРКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ, в глава 10 е описанието на директната демокрация, която следваме.

Честит празник, #БЪЛГАРИЯ!

Да започнем отново. Заедно.

Духовното Възкресение на човека още в Света е възможно само чрез Словото - с образование, обучение, информираност. С него идват и ежедневните избори на здравия обществен разум за по-добър живот. 
Светъл и радостен Великденски празник на всички.

Най-доброто предстои!

Критерият за насилствено действие е ролята, която (според нашите разбирания в нашите документи и беседи) външните хора играят пряко или косвено, съзнателно или не, в осуетяването на нашите намерения. В този смисъл да сме свободни означава никой да не се бърка в нашите работи. Колкото по-широко е нашето поле, свободно от чужда намеса, толкова по-голяма е и свободата ни.

Това се отнася до обществото ни като цяло и в частност до нашата гражданска политическа организация БСДД. Ще пазим нашата свобода без да нарушаваме чуждата с всички нравствени, морални и законови средства.

През изминалата седмица всички необходими документи на БСДД, изисквани от закона, бяха внесени надлежно при спазване на сроковете в Сметната палата на Р България. Можете да прегледате обновения публичен регистър на БСДД с Дневника на даренията, а цялата информация е на разположение за разглеждане от членовете при Националния координатор на БСДД.

Предстои да защитим на 22-ри април правото на политическа свобода и свободно изразяване на онези, които възприеха новия подход на БСДД и решиха да допринесат за истинската смяна на политическата система у нас. За по-добър и истински достоен живот на всеки един български гражданин.

http://www.budd.bg/register/

Зелен ли ще бъде район "Младост" в София?

Становище относно: Пряко участие на гражданите в управлението чрез референдум за иницииране на действия от компетентни органи за законосъобразно решаване на въпроси от значение за район „Младост".

Инициативен комитет „За зелен Младост“ внесе предложение до Председателя на Столичния общински съвет за разрешение да се проведе местен референдум за изменение на общия устройствен план и подробните устройствени планове за застрояване в район „Младост“ на междублокови пространства, пространства около детски градини, върху зелени площи. Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/ референдумът може да се провежда и на местно ниво. Право да гласуват на местния референдум имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен или настоящ адрес, когато той е различен от постоянния, на територията на съответния район през последните 6 месеца преди насрочване на референдума / чл.4,ал. 2 от ЗПУГДВМС/. Местният референдум се провежда в район за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на района и в случая на Столичния общински съвет. /чл.26, ал.1 от ЗПУГДВМС/. Изчерпателно са посочени въпросите, които не могат да се решават чрез местен референдум, а именно: въпроси на общинския бюджет; въпроси относно местните данъци и такси; въпроси на правилата на вътрешната организация и дейност на общинския съвет /чл.26, ал.2 ЗПУГДВМС/. Съгласно чл. 27, ал.1, т. 3 местен референдум се провежда по предложение на инициативен комитет с подписите на изисквания брой граждани с избирателни права в съответния район, в случая район „Младост“ и не противоречи на ограниченията в чл.26, ал.2 ЗПУГДВМС.

Предложението за провеждане на местен референдум на инициативния комитет „За зелен Младост“ отговаря на условията и реда, предвидени в ЗПУГДВМС и следва да бъде разгледано и прието.

Съгласно чл.27, ал.6 в предложението за местен референдум се включват един или няколко въпроса, на които гласоподавателите отговарят с „да“ или „не“. Въпросите се изписват на точен и ясен общоупотребим български език. Предложението на Инициативния комитет „За зелен Младост“ за местен референдум съдържа два въпроса: Изменение на общия градоустройствен план, изменение на подробните градоустройствени планове и мораториум на строителството до решаване на въпросите с плановете. Гражданите с право на глас ще гласуват за референдум за допускане на разглеждане и преценка от компетентни органи дали застрояването съгласно тези планове трябва да се допуска занапред и да уврежда правата на гражданите за здравословен начин на живот, за благоприятна околна среда, за спокойно обитаване на блоковото пространство, на детските градини, за спокойно пребиваване със зелени площи в район „Младост“. Това са въпроси от местно значение и могат да бъдат предмет на обсъждане от гражданите на местен референдум. Поставените въпроси съвършено ясно позволяват всички граждани от район „Младост“ да взимат участие в обсъждането независимо от възраст, образование и др. подобни критерии, за да се гарантира еднаква възможност за гласуване-вот. Гражданите изразяват волята си за привеждане в съответствие на общия градоустройствен план и подробните устройствени планове с потребностите на населението, на населяващите територията, за устройството на която са приети тези планове, без обаче да се съобразяват условията на здравословен, спокоен, с подходяща околна среда живот. Предложението за референдум няма за предмет самото променяне на плановете и решаването на градоустройствени въпроси на Столична община. Допускането на референдума ще определи волята на гражданите в район „Младост“ компетентните органи, съгласно Закона за устройство на територията да преразгледат действащите планове и по надлежния ред включително и с помощта на експертизи да променят градоустройствените решения в конкретния случай.

Категорично е ясно, че направеното предложение от Инициативния комитет „За зелен Младост“ е от местно значение и не се отнася до решения на градоустройствени въпроси на национално равнище. Референдумът трябва да установи дали компетентните органи трябва да разгледат съществуващото положение с планирането на територията на район „Младост“ и да поставят въпроса за решаване по надлежния ред.

ОЩЕ ОТ СЪЩОТО

Целият сценарий за България, за който предупреждавахме многократно, откакто БСДД е регистрирана организация, бе осъществен на практика. Преместването на мандата напред със "загубените" президентски избори, оставката, „победата“ на предсрочните са само крайъгълни камъни в блатото на политическата посредственост у нас. Контролираните и фалшифицирани избори на установеното положение отново родиха своите горчиви плодове.

Процесът, започващ с безсмислени, неверни и ползвани за вътрешнопартиен рекет подписки, завършващ с контролирани малцинствени гласове и подправени протоколи, няма как да покаже някакви други резултати. Проблемът с безидейността обаче остава и това не е случайно. Всяка една от участващите партии и коалиции се е вторачила в настоящата система, натискайки се на всяка цена за властта или за политическите субсидии.

Правят се анализи, че само с пари можело нещо да се направи, а всички са забравили, че срещу големите пари може да застане само голяма идея. Днес тя може да е само една. Не за друго, а защото олигархичната партокрация има само една алтернатива и тя е истинската демокрация – ДИРЕКТНАТА. Всички заблуждения бяха използвани в пълна сила досега, разкривайки пълната несъстоятелност на политическия ни "елит" и предстои да видим дали поне новия субект, имащ право на субсидия ще спази обещанието си да я откаже.

Свършено е със заблудите.

Сега ще ни бъде по-лесно да разказваме на новото българско мнозинство, онези над 50 процента, които не направиха компромис със съвестта си и не гласуваха, протестираха с невалидна бюлетина или с „не подкрепям никого“. Да разказваме за възможностите пред българското общество, за реалните политики, за истинската смяна на системата.

Сега е моментът и времето наистина дойде!

Присъединете се сега! 

БСДД разказва една различна история за:
#Българска_директна_демокрация
#Базов_доход
#Енергийна_икономика
Искате ли да разказвате и вие тази история?
Сподели и разкажи!
#БСДД http://www.budd.bg/
Стани член http://www.budd.bg/membership/
Кандидатирай се http://www.budd.bg/candidates/

Избори 2017 като всички други избори досега

Днес е последният ден преди изборните размисли да напрегнат българските гласоподаватели. Равносметката от кампанията показва единствено, че системата остава същата само говоренето се е усъвършенствало. Бъдещият ни премиер-дама дори каза, че нейната партия, която е символ на олигархичната партокрация, заедно с всички останали, разбира се, била въвела "ПРЯКАТА" демокрация!!!

Постъпили сме правилно, когато сме отрекли употребата на това понятие и сме заговорили преди няколко години за въвеждането на Българска директна демокрация. Истинската демокрация е само ДИРЕКТНА. Това нещо днес не е и никога не е било "демокрация".

Засега сме малко на брой, сред нас израснаха и предатели, но семената са засяти, а от тях ще тръгне здравата политическа основа на следващото българско общество. Предателите, които смятат, че съдът може да ги върне някъде и че могат да откраднат нещо, за което не са допринесли с нищо и не са положили никакво усилие да го изградят, ще отпаднат по пътя. Останалите ще станат по-силни, ще намерят своето място и ще могат да работят още по-смело и упорито за смяната на политическата система у нас.

Избори тепърва ще има, особено след потенциалното насилие, за което мнозина мечтаят, а други в страха си да не ги сполети са готови да направят компромис, гласувайки за "по-малкото зло". По-малко зло няма, злото е зло. Онова, което може да го коригира е единствено здравият обществен разум и вземането на решенията от самите граждани. Занапред вече ще има подготвени такива граждани, които да поемат и административната тежест на гражданското участие и да изпълнят волята на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

Времето за размисли наистина дойде!
Да живее България!

инж.ик. Георги Неделчев
Съпредседател на БСДД

БСДД ИМА НУЖДА ОТ ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС СЕГА!

Скъпи колеги, приятели и членове на БСДД.

В следващия месец и половина една група от хора, които вече не са част от организацията ще направят опит да я превземат насилствено с "красиви" думи, откровени лъжи, провокации и посещения по домовете. Наша грижа и отговорност е да не допуснем новоизлюпените партократи да постигнат тази цел и да разрушат основите, върху които се роди и израсна Българския Съюз за Директна Демокрация.

Ще чуете версията на един изфабрикуван "основател", който никога не е бил част от организацията, на един "благодетел", който никога не е подпомагал дейността финансово, освен личните си изяви, както и на една размислила "лидерка", която неистово е пожелала да разруши онова, което е напуснала самостоятелно. Преди да ги оставите да говорят, помолете всеки от тях да се легитимира като член на БСДД.

Въпросната "група" се състои от лични приятели с лични амбиции от един град, които никога не са осъществявали или участвали в общата ни дейност и винаги са саботирали инициативите, правилата и идеите на нашата организация. Никой от тях никога не се е кандидатирал за координатор, а основните подбудители никога не са били членове на БСДД, напуснали са или са били освободени за нарушаване на Устава.

Историята и бъдещето на БСДД не могат и не бива да бъдат подменени по този елементарен начин.

Искрено ви призоваваме да не подкрепяте тези хора, за да не допуснете подмяната и на принципите, които ни събраха, и които гласувахме с приемането на първия истински демократичен Устав на политическа партия в България. Всеки от нас, който е подписал декларацията за членство в БСДД е приел истинската директна демокрация в себе си, свободен е да участва по възприетите правила и да ги усъвършенства в сътрудничество, споделяйки своите аргументи и виждания.

Да запазим БСДД заедно и да не допуснем да бъде превърната в поредната партократична партия! 
Времето да сме заедно наистина дойде!

Ще ви информираме за това, което ни предстои в следващите дни по всички познати начини, както досега: официално в уебстраницата ни www.budd.bg, във фейсбук страницата ни www.facebook.com/buddbg, в официалната ни група www.facebook.com/groups/buddbg/, както и в лични разговори по телефон и чат.

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК, БЪЛГАРИЯ!

Трети март се празнува, защото от него се правят първите стъпки към утвърждаването на България като суверенна държава.

От падането си под османска власт през 1396 г. българите извървяват дълъг път докато стигнат отново до своята национална идентичност. Първите стъпки на етническо пробуждане започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и достигат до организираната борба за независима държава.

В средата на XIX век в българското национално-освободително движение се появяват две течения. Първото е умереното течение, което предлага чрез легални средства и реформи България постепенно да извоюва политическата си автономия. Този вариант не изисква въоръжени сблъсъци и кръвопролития и гарантира до голяма степен целостта на българската етническа територия. За сметка на това обаче, денят на освобождението се губи в необозримото бъдеще.

Другият вариант е радикалното течение. То предлага точно обратното – всеобщо въоръжено въстание, което да доведе до политическото решаване на българския въпрос. При него целостта на българската етническа територия не се гарантира и като крайна фаза се предвижда намесата на Великите сили. Т.е съдбата на България неизбежно се оставя в техни ръцете и зависи от техните интереси. Този радикален подход предполага борби и неизбежни кръвопролития, но прави целта по-близка.

Нетърпеливото за свободата си българско общество избира втория път. През 1876 г. избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30 хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза.

Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос.

В продължение на две столетия руските монарси водят 13 войни с Турция. Те имат една обща стратегическа цел – спечелането на контрол върху Балканите и Проливите между Европа и Мала Азия. За тях пътят за установяването на империята им като световна сила винаги е минавал през Босфора и Дарданелите към Егейско и Средиземно море и световните океани. С тази цел те систематично изграждат репутацията на Русия като защитник на балканските християни и на славяните в Османската империя. Колкото повече расте вярата в освободителната й мисия, толкова повече се утвържадава руското влияние на Балканите.

"Нашата" освободителна, тринадесета по ред война, се различава от предишните. Преди всичко по това, че не е мотивирана от някогашната експанзионистична политика. Този път Русия не е подготвена за война и прави големи усилия да я избегне. Победена в предишната, т.нар. Кримска война (1853-56) от Турция и нейните покровители Англия, Австро-Унгария и Франция, Русия ясно формулира новата си политическа линия:

"Нашите интереси в момента – пише министър-председателят Горчаков - изискват запазване, а не разрушаване на турската цялост. Ние ще помагаме на балканските християни, за да облекчим тяхната участ с внушения пред Високата порта, но в никакъв случай няма да одобряваме или още повече, да толерираме бунтове и въстания срещу законния им господар – султана".

През 1876 г. обаче освен българите, населението на Босна и Херцеговина също вдига въстания. В тяхна защита Сърбия и Черна гора обявяват война на Турция. Източната криза избухва с нова сила. Руската дипломация започва активни действия за мирното й уреждане. В резултат на това в края на 1876 и началото на 1877 г. тя се домогва до свикването на Цариградската посланическа конференция и до подписването на Лондонския протокол, чиито решения османското правителство категорично отхвърля.

Русия се оказва пред реалната заплаха да подрони фатално авторитета си сред балканските християни, ако в този критичен за тях момент не се намеси. В случай на примирение и пасивно безразличие, завоюваните с цената на толкова войни до тогава позиции на Балканите ще бъдат загубени. Думите на военния министър Милютин в специална докладна записка до цар Александър ІІ са показателни:

"Изходът от Цариградската конференция ясно показа, че общото въздействие на Европа върху Турция е немислимо. Пасивното европейско съгласие е готово да принесе съдбата на балканските християни в жертва. Но не бива да скриваме от себе си важността и опасността от подобна развръзка на нещата. Безсилието на колективните европейски действия могат само да окуражат Турция и да обърнат тази слаба държава в страшно оръдие против нас. ....ние не можем да търпим непрекъснато оскърбления към собственото ни достойнство и увреждане на материалните ни интереси, докато изчезне и последната следа от влиянието ни на Балканите..."

След бурни дебати в коронния съвет при царя, на 12 април 1877 г. мотивите на Милютин са приети. Войната започва.

Санстефанска България. За осем месеца руските войски окупират цяла България и стигат до Константинопол. На паметната за всички българи дата 3 март в малкото селце Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга. От точка 6 до точка 11 в този договор се разглеждат решенията, свързани с българския въпрос. България трябва да бъде трибутарно княжество (което плаща данък на султана). Тя трябва да има управител християнин и местна войска. Границите й се покриват с границите на българската екзархия, и са утвърдени със султанския ферман от 1870 г., когато получаваме църковната си независимост. Тези граници включват Северна България  (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без района на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров).

Всичко това обаче остава само на книга. В последния момент преди подписването на договора руският посланик в Константинопол граф Игнатиев, който изготвя самия документ, получава с тайна шифрограма нареждане от министър-председателя Горчаков, договорът да има характер на "обикновен прелиминарен (т.е. предварителен) протокол".

"Между мен и Горчаков ще съществува винаги пропаст – пише в дневника си Игнатиев. Докато аз водех в Цариград политика за освобождението на всички славяни от турско иго, в Петербург охотно раздаваха славянски земи на Австрия... Горчаков възразяваше срещу Санстефанския мир... сякаш неговите разсъждения отразяваха не нашите, а възгледите на Англия. Той ми нареди със специална инструкция да предам на Санстефанския мир прелиминарен характер, защото Австрия възразявала срещу него и имала намерение да свика общоевропейска конференция за окончателно уреждане на въпроса."

Очевидно тайните договорености на най-висшата руска дипломация не са стигали до знанието дори и на посланиците й. Очевидно Игнатиев не е бил информиран за поетите тайни ангажименти към Австро-Унгария и за секретните споразумения с Англия, които Русия не може да не спази. Очевидно той също е бил пионка от голямата игра.

Не е била ясна и цялата картина на най-добрия руски дипломат граф Шувалов, по това време посланик в Лондон. От една страна той е наясно, че Русия предварително се е съгласила България да бъде разделена, но не разбира дипломатическия блъф, който се прави с подписването на Санстефанския мир. Затова той пише:

"Санстефанският мир е едно нещастие за нас... Това е най-голямото недоразумение, което ние можем да направим. Сега ще бъдем принудени пред очите на цяла Европа да правим отстъпки."

Всъщност обаче Санстефанският мир не е "недоразумение". Той има смисъл за царското правителство като тактически ход. В паметна записка на министър-председателя Горчаков до императора (открита неотдавна в личния архив на съпругата му), написана малко преди подписването на Берлинския конгрес, се казва:

"Вътрешната слабост на държавата не ни дава основания да вярваме, че със сила можем да защитим завоеванията, постигнати чрез войната. Още от самото начало аз гледам на прелиминарния договор с турците като на полезна тактическа стъпка, която отговаря на руската стратегия по Източния въпрос. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към балканските народи, и в частност към българския, като защитник на техните интереси. По този начин ние ще запазим репутацията си на техен покровител. Що се отнася до предстоящото му унищожение под натиска на западните ни съперници, то толкоз по-добре за Русия, тъй като това ще увреди тяхното влияние на Балканите и още повече ще увеличи нашия авторитет."

С подписването на Санстефанския мир царското правителство постига целта, която си поставя с войната. Трудна и рискована, но все пак победоносна, войната от 1877-1878 е увенчана с шумно огласения Санстефански мир от Трети март. Русия дава предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля и това се приема с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката. Българите не могат да знаят, че Санстефанският договор е предварителен, временен и подлежи на неизбежна ревизия. Това е строго поверително, зорко прикрито зад кулисите на дипломацията. Естествено ревизията на договора ще стане известна, но неблагоприятните последици за българите ще изглеждат и ще се възприемат от тях като резултат от намесата на западните Велики сили. Така недоволството от неговата ревизия се насочва против руските съперници Англия и Австро-Унгария, а влиянието на Освободителката се утвърждава трайно.

И така, Берлинският конгрес се открива тържествено на 13 юни 1878 г. В него участват Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция. Делегациите се представят от министър-председателите княз Горчаков, лорд Дизраели, Граф Андраши, канцлера Бисмарк, от министъра на външните работи на Франция Вадингтон, а от турска страна присъстват двама паши.

Подписалите Берлинския договор двама князе, трима графове и един маркиз узаконяват новите български граници. Тя е разделена на три части – Княжество България, Източна Румелия, а Македония е върната обратно под властта на султана.

Това е шок за българите, но от позицията на познанията ни днес не бива да ни изненадва. Балканските проблеми никога не са се решавали с оглед на балканските интереси. Всъщност Берлинският договор не е по-несправедлив от многото други политически споразумения. Сърбите се сражават близо две десетилетия, за да придобият самостоятелност на територия, която обхваща не повече от една трета от етническите им предели. Гърците водят жестока война на взаимно изтребление с турците от 1821 до 1828 г. Като резултат само Пелопонес и Атика, пак не повече от една трета от територията, населявана от гърци, получава независимост. Румънците нямат въоръжени въстания, но борбата им за самостоятелност и обединение, започнала по време на гръцкото въстание, продължава десетилетия. Влахия и Молдавия се обединяват в едно княжество едва след Кримската война, като държавата им обхваща само половината румънска етническа територия.

Българите не правят изключение. Те дори получават повече, отколкото може да се очаква - в границите на Княжество България и Източна Румелия влизат близо две трети от българите. Двете части имат различна степен на самостоятелност, но през 1885 г. успяват да се обединят в едни етнически граници.

И така, макар и временен, Санстефанският мир, който празнуваме, има своето значение.

За нас, българите, 3 март 1878 е въплъщение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не бяха напразно, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно. Сан Стефано срути окончателно започналата да се пропуква стена, която отделяше България от Европа. Той постави началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.

Българите винаги са празнували този празник. За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990 г., когато в България започнаха промените, с решение на парламента датата бе обявена за национален празник на страната.

Зара Костова, Ph. D.
Препечатано от Bulgarian Students' Association at the University of Toronto.

http://www.pravoslavieto.com/history/19/1878/index.htm