България след вчерашния ден и вековният арменски въпрос.

Преди 100 години Османската империя се включва в Първата Световна Война като съюзник на Централните сили (Австро-Унгария и Германия) срещу Антантата (Англия, Франция и Русия). Това означава, че както е обичайно за войните, в които противници са Османската и Руската империи, военни действия се водят на Кавказкия фронт, чиято най-гореща точка по онова време е именно територията населявана от арменци. Във връзка с това и двете Империи решават да изтеглят арменското население от двете страни на границата.

Целта е да се опразни зоната за сражение като се постави “в безопасност“ цивилното население, както и да се предпазят въоръжените сили от евентуална предателска дейност на благосклонно настроеното към Русия християнско население. По данни посочени от Робер Мантран в неговата “История на Османската Империя” само 120 000 души оцелели и достигнали лагерите в Хама, Хомс и Дамаск. Колоните на депортираните оредявали с всеки изминал ден. Преброени са 200 000 в Даир-ез-Зор, 50 000 в Алепо. От другата страна, 300 000 души са достигнали в Кавказ, благодарение на руската окупация. Не може да бъде посочен точният брой на жертвите – между 300 000 до 600 000, а според други 1 000 000, дори 1 500 000.

Участието на Османската империя в Първата световна война завършва с нейния крах като имперска държава. Съгласно сключеното Мондорско примирие тогавашната държава се задължава да изтегли войските си от всички свои арабски провинции и други нейни територии. Да демобилизира своята армия с изключение на един малък контингент, да предаде военноморския си флот, да върне всички военнопленници, да предостави на Антантата контрола върху всички свои железопътни пътища, морския транспорт, пощата, телеграфа, на Антантата се признава правото да окупира зоната на Проливите, тунелите в планините Торос в Югоизточен Анадол и всеки друг обект по свое усмотрение. След това се създава нова национална държава – Турция от всеизвестният Мустафа Кемал Ататюрк.

Тези встъпителни редове са кратка историческа справка за ужасяващите събития, които са причина за едно гласуване на българският парламент в слънчевия петъчен ден 24 април. Точно сто години от началото на трагедията. Трябваше да се гласува Декларация, която да признае арменския геноцид за… геноцид. Разбира се, едва ли някой се съмнява, че това гласуване е инспирирано от политически сили, чиито щаб кварири не са в София. Вече 24 държави, сред които Германия, Франция, Италия, Гърция, Русия, Аржентина и др. са признали извършеното за геноцид, въпреки недоволството на Анкара. Първите, които официално го признават са Уругвай през 1965 г., следват ги Кипър през 1975 г., след като Турция анексира северната част на острова, като кипърците дори инкриминират отричането, че това е било геноцид. Държавите, които официално са признали това “масово изтребление” за геноцид до 2005 г. са малко и без особено влияние в световната геополитическа игра. След тази година постепенно и големите играчи се включват в “признаването”.

Това развитие на нещата, може да бъде свързано с възкачването на Реджеп Таийп Ердоган и неговата Партия на Справедливостта и Развитието на власт в Турция. Политическата платформа на Ердоган е определяна като Неоислямистка. Това всъщност означава, че след почти 90 години господстване, светските и прозападни идеи, които налага Ататюрк са слезнали от дневния ред. Религията възвърна част от позициите си, а Османското минало беше възприето като наследство на Турция. По този начин Ердоган иска да повдигне престижа на страната си, която е в страхотен икономически подем през новия век. Нарасналите възможности на държавата се превръщат в повишени амбиции, които са отразени от новата Ердоганова идеология.

Паралелно с тези промени тече процес на постепенно централизиране на властта в страната и поетапно елиминиране на политическите противници на Неоислямистите. Това превръща Турция в сериозен играч на регионалната геополитическа сцена. Важната географска позиция, силната армия, икономиката на страната, която е 14-та по големина в света и имперското минало, кара турските политици да се опитват да играят своя собствена, независима политика на международната сцена. Припомняме, че Турция беше основен съюзник на НАТО по време на Студената война. Страхът на Турската държава от гиганта СССР, я караше да търси закрила от евентуални посегателства при другата супер-сила – САЩ, но разпадането на Съветската държава освободи Турция от тази тежест.

Днес Турция наистина успява да води независима политика, въпреки продължаващото си формално участие в НАТО. Тя отказа да предостави своите бази за въздушни удари срещу Ислямската държава, както по-рано отказа участие във военната операция срещу Ирак. Промени позицията си спрямо Израел, като до скоро беше сред малкото мюсюлмански приятели на еврейската държава. Опитва се да съсредоточи голяма част от енергийната инфраструктура по традиционното трасе Изток-Запад и се опитва да се конкурира с Ислямската република Иран и Кралство Саудитска Арабия за първенство в мюсюлманския свят. Освен положителни страни, воденето на независима външна политика има и отрицателни страни и Турция ги усеща с пълна сила.

Гореспоменатите регионални конкуренти, както и традиционните геополитически играчи, САЩ и Русия, се опитват да сдържат амбициите на развиващата се държава. Това става чрез използването на широк инструментариум от политически, икономически и социални “хватки”. Признаването на Арменският геноцид е една от тях. По този начин се цели формирането на необходимо обществено мнение по света, сближаване на регионалните християнски държави срещу Турция и придобиването на още един “коз” при евентуални преговори с Турция от всякакъв вид. Арменският геноцид не е единствената акция, която цели сдържането на Ердоган. Във вътрешната политика избухват скандали за корупция, протестите в парка “Гези” и др.

Покрай границите на Турция гори конфликтът в Сирия и Ирак, а кюрдското малцинство там е активно въоръжавано и обучавано във военно дело от различни сили. Това силно притеснява правителството в Анкара, заради многочисленото кюрдско население в източната част на страната, което там е мнозинство. Това накратко е геополитическото положение на Турция днес, като тук не се стремим да сме изчерпателни, а само да очертаем причините за гласуването на подобна “Декларация за признаване на арменския геноцид” от българските депутати.

Гласуване на подобен документ би поставило България в деликатна ситуация. Турция е държавата, в която България реализира най-големия си износ ( 3,919.8 млрд. лв. за 2013 г. според НСИ) и е продала на България стоки за 2,953.9 млрд. лв., което означава, че за 2013 г. България реализира най-положителното си търговско салдо, търгувайки с Турция – 965.9 млн. лв. (2013 г. е последната, за която НСИ дава данни относно външната ни търговия). За влиянието на Турция върху вътрешната политика на България не е известно много, освен многобройните слухове, но ДПС и партията с Корман Исмаилов в Реформаторския Блок рядко пропускат да демонстрират близостта си с Ердоган. Голямото турско малцинство (585,024 души ок. 9% от населението на България) винаги е предизвиквало притеснения сред обществото и политиците ни, от другата страна на границата живеят по общоприети оценки ок. 450 000 български граждани, повечето, от които са с турски произход. Това създава потенциал за евентуални сепаратистки настроения в източните и югоизточните райони на България, където е концентрирано населението от този етнос. Въпреки, че такива настроения изглеждат далечни, не бива да се подценява опасността в бъдеще, особено, имайки предвид нарастващата мощ на турската държава и отслабването на влиянието на традиционните свръх-държави върху регионалните геополитическите процеси. Наред с тези съображения, не бива да се пренебрегват и продължителните икономически проблеми на страната ни, които стават все по-големи заради политическата обстановка около Русия и кризата в Гърция и Еврозоната.

Накрая следва да “поздравим” българските депутати за особената формулировка на приетата декларация -“Масово изтребление на арменския народ от Османската империя” (САЩ също маневрират относно признаването на геноцида, така че формулировката може да дължим на някой съветник от Белия дом). Иначе трудно ориентиращите се наши политици възприеха една позиция, която може би ще бъде приемлива и ще отрази интересите на двете страни. България вече фигурира в някои списъци с държавите признали геноцида, а от друга страна и турските дипломати останаха доволни, че протестът им беше отразен като премиерът лично и извънредно отиде в парламента, за да насочи питомниците си.

Отговорът на Големия въпрос все пак остава да тежи на съвестта на следващите поколения българи. Ако има такива…

Автор: Иван Христов, Софийски университет

Редакция: БСДД

100 години от геноцида над арменците.

През далечните 1915 и 1916 години на миналия век 1 543 271 арменски души изпищяват в ужас и угасват…

Смисълът на арменската дума агхет означава „невъобразимо престъпление”. Преди 100 години срещу арменския народ е извършено нещо страшно.

Младотурските националисти преследват завоевателни цели, искайки да създадат голяма и единна империя от Хималаите до Адриатика и от Сибир до Индийския океан. Западните арменци, които се опитват да се освободят от тираничното турско господство, са подложени на физическо унищожение. Турците използват избухналата през 1914 г. Първа световна война и под формата на депортация изтребват масово арменски мъже, жени и деца.

Първоначално кланетата се вършат прикрито и тайно. Под предлог, че правят мобилизация в армията и събират работници за пътно строителство, властите призовават в армията арменци между 16 и 52 години. Разоръжават ги, разделят ги на групи и ги отвеждат в пусти места, където ги унищожават.

След това се захващат и със западноарменската интелигенция – на днешната дата, на 24 април 1915 г. в Цариград и други градове на Турция са арестувани и зверски убити стотици дейци на арменската наука и култура. Загиват писатели и публицисти като Крикор Зохраб, Даниел Варужан, поетът Атом Ярджанян - Сиаманто, Рубен Севак, Рубен Зардарян... Великият арменски композитор Комитас не е убит, но ставайки очевидец на кървавите зверства, губи разсъдъка си.

Това са само наченките на нещо много по-мащабно и чудовищно – привеждане в действие пъкления план за цялостно унищожаване на арменския народ. През пролетта на 1915 г. е издадена заповед арменското население да бъде депортирано в пустините на Междуречието и Сирия. Хиляди са изклани в домовете си, други са ликвидирани по безкрайните пътища, а трети загиват в пустините от глад и епидемии. Полетът на волните чучулиги е смазан и окървавен.

Политическата жестокост не свършва с това. Тогавашният министър на вътрешните работи Талят паша бей през септември 1915 година телеграфира на Алепския губернатор, че трябва да се ликвидира цялото арменско население, без да се щадят дори бебетата.

Когато фанатизмът надделее над човешките ценности, хората изгубват мерилото за постъпките си. Историята е видяла не един и два примера за това до какво може да доведе обезчовечаването, прикрито от политически решения.

В онзи кратък, но и болезнено безкраен отрязък от арменската история, арменските деца били давени в реките от своите турски палачи, жените и старците били изгаряни, залостени в арменските църкви. Подковавали краката на мъжете, девойките изнасилвали пред очите на техните родители, а после ги посичали. Убивали бременните, продавали на търг хубавите млади арменки, а тези които се съпротивлявали бивали убивани.

Светът се потресъл от писъците на арменския народ. Максим Горки, Валерий Брюсов, Анатол Франс и Ромен Ролан, Фритьоф Нансен са само част от личностите, надигнали възмутен глас по повод арменския геноцид.

Държавите на Антантата, които привидно смятат арменския народ за свой съюзник, обаче не предприемат абсолютно нищо, за да защитят арменците. Тяхната подкрепа се изчерпва само с това, че на 24 май 1915 г. публикуват заявление, с което приписват отговорността за кланетата на арменците на младотурското правителство.

Възмутителна е позицията и на САЩ, които все още не били взели участие във войната, Те не правят дори и такова заявление. Нещо повече, Държавният департамент на САЩ се старае, въпреки смразяващите факти, да създаде впечатление сред световното обществено мнение, че масовото избиване на арменците е преувеличено. В същото време, докато турските палачи изтребват арменския народ, управляващите кръгове на САЩ затвърждават своите търговски и икономически връзки с турското правителство.

Казват, че времето лекува раните… Но дали времето дава прошка? Фактът, че всяка година, на тази дата, арменците се събират в мълчалив поклон, показва, че прошката се дава от хората. Българският народ също е изстрадал робството на турската империя, също е къпан в кръв и болка. Българският арменец, писателят Агоп Мелконян казва: „Всичко на този свят е самозатворило се пространство и време. И вселената, и електронът. Човекът също… Човекът също е самозатворило се в себе си страдание”.

И днес, когато в пламъка на хилядите свещи всяка искрица е погинала арменска душа, ние, българите, отправяме апел към българското правителство да признае официално геноцида над арменския народ, което е направил вече Европейският парламент, както и много развити държави по света.

Защото смятаме, че никоя политика и ничие управление не са по-големи и по-дълги от човешката памет.

Ние знаем, че с това мъката няма да свърши. Но признатите грехове са единственият начин вечният табор на човеците да живее на тази земя с упование в бъдното.

Лидия Делирадева

Топ 20 причини да настояваме за базов доход.

Базовият доход е най-доброто решение за несправедливостите на настоящата ни данъчна и социална система, но както се казва в Близкия изток, "хората и народите се държат разумно, само когато вече са изчерпали всички други средства."

Така че, може да мине известно време, преди да сме готови не само да видим, но и да признаем глупостта на сегашната ни система и беззаконието на това, което сегашното правителство се опитва да мине като "реформи". Въпреки всичко, фактът, че БСДД включи идеята за Базов доход в своята Програмна платформа 2015, със сигурност е знак на надежда.

По същество идеята е много проста: заменя сегашната бъркотия на помощите-подаяния, данъчни облекчения с несправедлив плосък или прогресивен пряк данък и компенсации с една проста система, в която всеки индивид получава доход. То е като в Монополи, получавате сума всеки път, когато минете през началото.

Тази идея изглежда радикална за някои, невъзможна за други, но ползите от нея могат да бъдат огромни. Българско Сдружение за Директна Демокрация се ангажира да приложи на практика Базовия доход и, за да се насърчи дебатът решихме да направим едно обобщение на основните му предимства. Ето нашите топ двадесет причини да заобичаме Базовия доход:

1. Справедливост - Всеки от нас има основно човешко право на съществуване. Базовият доход дава на всеки от нас, без дискриминация, достатъчна възможност, за едно достойно съществуване.

2. Изкореняване на бедността - Базовият доход директно премахва бедността чрез средства, които нито са обидно малко за достоен живот, нито са прекалено много за отказ от работа.

3. Опростеност - Сегашната система за помощи е толкова сложна, че милиарди остават неусвоени или изчезват, защото хората не знаят или не търсят това, което имат право да получават или не контролират партокрацията.

4. Достъпност - Финансирането, необходимо за Базовия доход е налично още днес чрез реорганизация на данъчната система, контрол от гражданите и нова икономика.

5. Ниска себестойност - Прилагането на сегашната система е изключително сложна, обременена и скъпа административна дейност в държавата.

6. Рационалност - Сегашната система е толкова сложна, че дори хората, работещи в нея не я разбират ("новата" пенсионна реформа). Дори Министерството на труда и социалната политика не може да се изчисли въздействието на своите промени в политиката за хората с увреждания, например. Това прави рационалната политика невъзможна.

7. Универсалност - Ние всички се нуждаем от сигурност на доходите и всички трябва да помним, че сме една общност - свързани помежду си чрез общи права и задължения.

8. Уважение - Сегашната система е срамна за хората, които имат нужда от помощи, тя накърнява човешкото достойнство, както и увеличава социалното разделение.

9. Освобождение - Базовият доход освобождава хората от капаните на бедността, които правят по-трудно да се печели и спестява, да се формират семейства или да се поемат рискове. Здравата база дава възможност на хората да направят повече за себе си и за другите.

10. Адаптивност - Базовият доход може да се коригира, за да отрази по прозрачен начин разликите в инфлацията, които могат да бъдат от значение за доходите.

11. Сигурност - в крайна сметка единствените истински ценни книжа на Земята са тези, които ние даваме един на друг. Базовият доход задължава да работим заедно, за да се гарантира, че всеки има обезпеченост на своето човешко право на достоен живот.

12. Препитание - по-високи заплати ще бъдат получавани, когато хората не са принудени от страх и нищета да излизат на пазара на труда.

13. Семейство - Предоставяне на Базов доход на всеки родител и отчитането на родителството като работа подобрява грижата за децата и други роднини, правейки семействата силни.

14. Общност - Базовият доход улеснява хората да допринасят за техните общности по начини, които имат смисъл. Доброволчеството, добросъседството и развитието на общността става по-лесно.

15. Капацитет - За да се спечели слабо повишение на доходите, много хора с увреждания са принудени често чрез безсмислени или вредни процедури да доказват, че "не могат да работят". Тази изцяло нелепа система трябва да бъде пометена.

16. Бизнес - В момента държавата се опитва да увеличи заетостта чрез схеми и стимули, които само увеличават бюрокрацията и намаляват ефективността. Базовият доход позволява на хората да създадат собствен бизнес или да подобрят собствените си отношения с работодателите.

17. Творчество - Твърде много хора не развиват максимално своите способности и дарби заради страха от загуба на работата, която по този начин намразват. Базовият доход може да освободи творческата страна на човека.

18. Устойчивост - Основният провал на настоящата икономическа система е, че тя създава и разпространява нови пари, създадени в частните банки чрез дълг. Базовият доход е демократична икономическа система - парите отиват за хората, а не за банките.

19. Глобалност - Разпространява се глобално движение за Базов доход, което също ще спомогне за възстановяване на глобалната справедливост и позволява разпространението на ефективни човешки права по света.

20. Оптимизиране на администрацията - Интегрирането на системите за данъчно облагане и социално осигуряване означава, че най-накрая може да се закрие най-лошата част от държавните институции - бюрокрацията.

Във времето, един ден, Базовият доход ще изглежда толкова естествено и правилно, както свободното придвижване или свободното училищното образование. Това е идея, чието време е дошло и всеки заинтересован да направи обществото по-добро, трябва да му обърне внимание. Подкрепете ни.

Изявление, БСДД

Скъпи колеги, симпатизанти, приятели, поради широкия обществен дебат, който предизвикахме с инициативата за създаването на БСДД и по препоръка на наши координатори се нуждаем от още време за подготвителни процедури и затова ще продължим временно, за кратък период, дейността си като организация в обществена полза.

Тъй като постигането на нашите цели е свързано с конституционни и законодателни промени, а извънредни парламентарни избори няма да бъдат проведени тази година, допълнителната подготовка ще подобри нашите възможности за реална мобилизация на хората, които искат да видят истинска промяна за себе си и децата си в своя съзнателен живот.

Благодарим ви от все сърце за подкрепата, за отделеното време, за споделените виждания и мнения. Имаме още по-голяма нужда да сме заедно сега и занапред, и сме подготвили няколко важни и интересни инициативи, които ще засилят посланието ни към останалата част от обществото в следващите месеци.

Ще ви информираме своевременно за всяка наша стъпка, както изисква виждането ни за въвеждане и прилагане на Българската директна демокрация.

23-ти април – ден на книгата и авторското право.

На днешния ден, 23-ти април, се празнува идеята за вечно живото слово, за неумиращата книга и вдъхновяващата сила на творчеството. Датата, избрана от ЮНЕСКО, е емблематична, защото е дата на смъртта на Уилям Шекспир (1564-1616) и Мигел де Сервантес (1547-1616). Това е датата на раждане или смърт и на други изтъкнати автори като Морис Дрюон, Халдоур Лакснес, Владимир Набоков и др.

Световният ден на книгата и авторското право е определен за честване в целия свят, в стремеж за насърчаване на четенето, издателската дейност и защитата на интелектуалната собственост чрез авторското право.

В този ден, целият свят отдава почит на книгите и авторите им, насърчавайки всички и по-специално младите хора, да открият удоволствието от четенето и да зачетат приноса на тези, които изграждат социално-културния прогрес на човечеството.

Идеята за този празник произхожда от Каталуня, където на 23 април, денят на св. Георги Победоносец, традиционно се подарява книга.

Честит празник!

Бедността води до промени в структурата на мозъка.

Бедността води до промени в структурата на мозъка. Базовият доход - гаранция за по-добро физическо и психично здраве.

Според две проучвания, проведени в САЩ, децата от бедни семейства имат по-малки мозъци в сравнение с богатите си съученици, пише Дейли мейл.

Невролози, изследвали мозъците на повече от 100 деца, са открили, че повърхността на церебралния кортекс има връзка с доходите на семейството им. Този регион от мозъка отговаря за езика, паметта, пространствената ориентация и мотивацията.

Екип от Колумбийския университет е установил, че деца от семейства, чийто годишен доход е под 25 хил. долара, имат 6% по-малка повърхност от децата, чиито семейства имат годишен доход 150 хил. долара и повече.

„Отдавна се знае, че бедността и липсата на достъп до ресурси, подпомагащи развитието, са свързани със слаби постижения. Сега обаче наистина можем да го свържем с физическата структура на мозъка. Установихме го и това е изключително важно", казва Елизабет Соуел от Детската болница в Лос Анжелис.

Невролози от Масачузетския технологичен институт са достигнали до същото заключение в отделно изследване. „Както можеше да се очаква, животът при по-лоши условия има реална цена. За мен това е знак, че трябва да се действа. Трябва да се увеличат възможностите за тези, които живеят в трудни условия", посочва Джон Габриели, преподавател по мозъчни и когнитивни науки. Проучването не е анализирало причините за разликата в анатомията на мозъка, но предишни проекти са установили, че учениците с ниски доходи по-често страдат от стрес в детството си. Изследването е включвало 58 ученици на възраст 12 и 13 години - 23 от семейства с ниски доходи и 35 от семейства с по-високи доходи.

Учените са сравнили постиженията им на тестове и изображения на мозъчния им кортекс, направени с ядрено-магнитен резонанс. Откритите разлики засягат само дебелината на този мозъчен участък. Другите измервания не са показали различия. Изследователите изтъкват, че не е задължително откритите структурни разлики да са постоянни. „Има много доказателства, че мозъкът е изключително гъвкав", казва Габриели.

Нашият истински враг е бедността. Времето за изкореняване на вредните последици от нея дойде! За българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика. Присъединете се!

22-ри Април – Ден на Земята.

Днес, 22-ри април, е Денят на Земята. Съхраняването на живота в дома на човечеството, опазването на чистотата му, биоразнообразието и природната хармония има своя празник на днешния ден.

Решаването на екологичните въпроси на Земята преминава през отказ от горене на въглеводородите и намиране на друг, устойчив, евтин и достъпен за ползване енергоносител. Това ще запази горите, водите, растителните и животински видове, както и ще ограничи разрушителните способности на човека.

Честит празник! Продължение...

Потребление, базов доход, икономика.

Германската икономика се крепи на силното частно потребление.

То ще подпомогне икономическия растеж на Германия през идните месеци, сочи анализ на германската централна банка, цитирана от БТА.

Икономическите данни за промишлеността са разочароващи за втори пореден месец, посочи Бундесбанк (Bundesbank) в месечния си доклад.

Това не е сигнал за прекъсване на подема, посочва още институцията. Въпреки признаците, че растежът на най-голямата европейска икономика може да е отслабнал, банката очаква стабилен пазар на труда и по-високи заплати, които ще насърчат повишаването на разходите на домакинствата.

Основната опора на сравнително силния икономически растеж на страната се очаква да продължи да бъде частното потребление, отбелязва Бундесбанк.

Изводът за нас е, че икономика без сериозна индустрия може да бъде поддържана от вътрешното потребление. Този факт е заложен в Програмната платформа на БСДД и единствената разумна система за стимулиране и поддържане на потреблението се явява системата за Базов доход. Разбира се, всичко това не изключва нуждата и от голяма индустрия, която ние наричаме Енергийна икономика.

Здравата обществена основа, за да се случи реалната промяна в икономическите и социални отношения, както и в доходите е Директната демокрация - пълна прозрачност и информираност, аргументи в обсъждането и участие във вземането на решения.

Времето дойде за Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика!

"Тестатика" и енергийната икономика.

"Тестатика" - това е името на генератор за енергия в християнската община–кооператив Methernitha в Швейцария. Този генератор не използва никакви външни източници, но доставя енергия за задоволяване на нуждите на общината, в която се включват и различни работилници.

И така повече от 30 години!

Полезен модел е създал изобретателят проф. Стефан Маринов, физик, завършил Пражкия и Софийския университети, през 60-70 г. на 20-ти век работи в БАН. Заради революционните си идеи става жертва на политически гонения на социалистическия режим и емигрира в САЩ. Непознат и непризнат в България, загинал при загадъчни обстоятелства - пада от седмия етаж на университетската библиотека в Грац, Австрия. Все пак сбъдва мечтата си да създаде „Перпетуум мобиле”, генераторът „Тестатика”, който прави енергия от нищото!

Поредният български учен, чиито идеи и реализации поставят отново въпроса: Защо плащаме толкова скъпо за енергия, когато тя би могла да се създава свободно? 
Чий интерес защитават партиите и регулаторните енергийни органи, на хората или на енергийните въгле-водородните корпорации?

Благодарение на вярата в работата и в успеха на такива учени ние смятаме, че промяната в енергийния модел е възможна като създаде нов, който да докаже, че старият е вече негоден! Наричаме го Енергийна икономика, с поставяне на евтина енергия за индустрията и потреблението в основата на икономическите отношения.

Времето дойде!

Финландия – парламентарни избори.

Партия Център, която подкрепя Базовия доход, ще се превърне в най-голямата партия във финландския парламент след като спечели изборите вчера.

Тя е получила 21% от гласовете, при 99% преброени гласове. Другите основни партии, подкрепящи Базовия доход, Зелените и Левият Алианс постигнаха 8% и 7%. Това е голям успех за центристката партия и Зелените, но е намаляване на подкрепата за Левия Алианс. Втората и третата най-големи партии съответно са Консервативната партия и националистите от Истински финландци. С този резултат Партия Център се очаква да формира управляваща коалиция с тези две партии.

Въпреки, че тази коалиция е по-вероятна, една ляво-центристка коалиция със Социалдемократическата партия (16,5%), Зелените и Левия Алианс също е възможна. Зелените и Левият Алианс вече се застъпват за Базовия доход, и докато той още не е част от платформата на СДП, 53% от техните кандидати също го подкрепят.

Да припомним, че допитване до общественото мнение по въпроса за Базовия доход по-рано тази година показа, че 79% от обществеността във Финландия подкрепя Базовия доход.

На графиката със синьо са маркирани бъдещите места в парламента, в зелено е подкрепата за Базовия доход, а в червено - отрицанието на Базовия доход. Още тук.